2. Аз съм Иван Коралов.
Работех в „Бетон” ООД.
Но сега на къде?
Тая фирма ме погълна, след това повърна.
Но аз ще се завърна и на удара ще отвърна.
С меч в ръка ще я прегърна.
Кръв от тялото на шефа ще тече.
На земята той ще се свлече.
Хамбургер от месото му ще се изпече.
Бетон върти далавери във всички сфери.
Никой с него не може да се мери.
За тази корпорация ние сме крави, които пасат на зелени морави.
Няма и миг да се забавя, ще се справя.
Желателно е да слушаш внимателно как всичко започна.
Моята информация е най-точна.
Опитай от мръвката сочна.
Това беше годината, в която ме изгониха от мината.
Похапвах от сланината.
Търсих работа в „обяви точка ком”.
Май тая вечер не трябваше да пия ром.
Кандидатствах за охрана на „Бетон”.
Можеш ли да различиш сладкия от горчивия бонбон.
Кашон от балон.
На сутринта в крака ми беше забит трън.
Събудих се от силен звън.
Още не съм си направил кафе на котлона.
Вдигам телефона.
Обажда се шефа на „Бетона”.
Спомням си неговите думи,
обещанията за големи суми,
парите в брои и простотиите безброй.
Каза ми точно това:
„Добър ден, търся Иван Коралов.
Аз съм Петър Чакалов.
Бързо качвай се на колата
или върви пеш с краката.
Това е твоята най-добра дата.
Одобрен си за най-добрата професия в страната.”
„Ами интервю? ”
„ Ние не провеждаме,
но строго наглеждаме
нашите служители.
3. Подготвили сме най-добрите учители.
Яви се днеска в моя кабинет
на улица „Билет”.
Ще ти дам указания.
Надявам се бързо да натрупаш знания.
Зная твоите желания.
Пачки от стотачки.
Чао , че кучето
вика „бау”.
Очевидно е гладно.
Може да е и жадно.”
Стегнах багажа.
Слязох с асансьора от етажа.
Запалих колата.
Не ми се ходеше пеш с краката.
Запътих се към улица „Капан”,
защото бях желан
за тази позиция.
Не знаех колко корумпирана е нашата полиция .
Стигнах на време .
Мястото никой няма да ми отнеме .
Ще се боря с юмруци и лакти .
Управлявам всички факти .
Стигнах до кабинета .
Тази професия няма да ми бъде отнета
от някакъв всезнайко
или от господин Зайко Байко .
Представих се перфектно .
Моето изпълнение беше най-ефектно .
Не знаех, че с мен няма да се държат коректно
при назначение .
Отначало имаха към мен добро отношение .
Мислех че вървя по направление .
Имаше 100 кандидати, но не за депутати .
„Бетон” предлагаха високи заплати .
Това ми направи голямо впечатление .
Винаги се почва с добро отношение,
докато накрая се отвращаваш…
но не се предаваш .
Решаваш да отвориш завод, завод за кайма,
и всеки , който не е на твоя страна ,
на кайма да го смелиш ,
картоф да си обелиш ,
бира да си отвориш
3
4. и с боклука да не бърбориш .
Да затвориш помещението тясно
и да крещиш бясно .
Без прошка.
Дори да ми давате златна брошка.
Аз съм съдия , изпълнител , наказател…
а ти си предател.
Не се мисли за приятел.
Зная твоите шибани игрички,
не можеш полетя като тези красиви птички.
Няма да ми вземеш страха.
Няма да ме свалиш от върха.
Аз ще съм там постоянно,
а ти ще кървиш непрестанно.
Докато кръвта ти не изтече и
тялото ти на земята не се свлече.
Ще искаш всичко бързо да свърши.
Но съзнанието няма да ми се прекърши.
Процеса нарочно ще забавя.
Ако бях до езеро, щях да те удавя.
Мога с теб сам да се справя.
Не съм гупа.
Не ми трябва група.
Работех неуморно,
застрелвах всички жертви повторно,
за да се подсигуря, че тези прасета диви
няма да са живи.
Идвах с пълно бойно снаражение.
Винаги бях под напрежение.
Но това не ми се отразяваше.
Нито нервен вид ми предаваше.
Карах напред.
Раздавах справедливост и ред.
Изсякох много глави.
Запитах се кой ме нави.
Изкарах добри пари.
Човек си създава врагове.
Но какви са тези врагове,
които изпитват всякакви страхове?!
От теб се страхуват,
но за отмъщение жадуват
Аз съм на върха.
Усещам ти страха.
Моята задача беше да намирам
5. и екзекутирам всички конкуренти.
В занаята бях професионалист.
Винаги съм бил реалист.
Никога няма да спечеля „Грами”,
но можех да имам всички мадами…
Ала това въобще не ме интересуваше,
никоя от тях не струваше.
Бях изгубен.
Но бях и влюбен в Катя.
В ада ще те пратя ако с мен се ебаваш.
Ченгетата вземаха от шефа голяма сума,
за закона въобще не ставаше дума.
Натопяваха се невинни хора,
които цял живот оставаха в затвора.
В малката килия
ставаха на пихтия.
Ситуацията ескалира.
Насилието не спира.
Вече няма морал.
Всеки от някъде е крал.
Но аз днес номер три от списъка съм избрал.
По документи съм охрана,
шефът винаги ми казва коя е жертвата избрана.
Вземам с мен патлака,
работата на всеки ъгъл ме чака.
Часовника тиктака.
Внимавай да не изпуснеш влака.
Никой не те чака.
Ти си просто пионка
с папийонка.
Без мен няма да успееш да минеш тази гонка.
Информацията е дълбоко под земята скрита.
За теб никой не пита.
Големият кораб скоро ще излита.
Всичко е една голяма тайна.
Може никога за не стигнеш до точката крайна.
Вселената е безкрайна,
но твоята съдба е незнайна.
Живееш спокойно, в къщата двустайна.
Скоро твоето спокойствие ще бъде нарушено.
Всичко на тази планета ще бъде разрушено,
от пламъци изпепелено.
Апокалипсис се задава,
а всеки продължава
5
6. да слуша лъжите по новините.
Хванат си в рибарска мрежа,
но аз ще я срежа
и ще прекратя строежа в твоя мозък.
Престани да бъдеш кротък.
Зная, че така са те промили…
от теб всички сили са изцедили.
От правителството много са ти навредили,
но аз ще ти дам кокили.
Ще се борим срещу тези крокодили,
които са ме вбесили.
Вътре в теб страх са внушили,
всякакви граници вече са прекосили.
Не можеш да видиш невидимите бодили.
Сърцето са ти замразили.
Небето са замъглили.
Зная информация, която много малко
хора знаят, но си траят.
Ако оглупеят и се разпеят
ще има за тях последствия,
на гърба си ще усетят силни бедствия.
Решили са да си замълчат.
Не щат правителството да изобличат,
защото иначе няма на кораба към рая да се качат.
Искат от опасността да се отдалечат.
Изрекли са многобройни лъжи.
Не подозираш какво те грози.
Зная, че истината ще те натъжи.
Нямаш късмет…
ако нямаш златен билет…
във вип кораба няма да си приет.
Няма вратата да ти се отвори,
никой за тебе добро няма да стори.
Бягай далече от твоите дресьори,
каним те в групата от боксьори.
Ние не сме аматьори.
Кой ще е тоя, който „Бетон” ще затвори,
ще срути всички нейни основи,
шефа ще окове в окови…?
А босът, на колене, за прошка ще се моли…
той няма да знае правилните пароли.
Зная , че като кажа накратко
няма да ти е сладко.
Не всичко е гладко.
7. Земята ще бъде от Слънцето унищожена,
напълно изпепелена.
На нейно място нова планета ще бъде сътворена.
До нея няма да имат достъп всички,
само хората с много парички.
Те ще имат възможността да си купят златни билети.
А тези като тебе, със жълти монети
и без златни предмети,
няма да бъдат приети в новата планета.
Ще станат на изгоряла солета.
Защото новата земя вече е заета.
Това, което го говоря, го знаят малцина,
но аз искам да станат дузина.
Към действия незабавно трябва да премина.
Няма да настина.
Ще бъда здрав и корав, защото съм прав.
В неделя вечерта се забърках в това, за което ти говоря.
Затова реших нещо по въпроса да сторя.
Мобилният звънна.
Бушонът гръмна.
Изведнъж се стъмна.
Беше Чакалов.
Той ми каза:
„Коралов, искам да свършиш нещо важно.
Спри да ядеш кюфтето блажно,
а бързо идвай в кабинета!
Не ща да говоря за това по кафенета.
Качвай се на мотоциклета.
Не е сега времето да се кара джета.
Отговорността от тебе, за бъдещето, трябва да бъде приета.
Може да ти е горчиво,
но внимавай да не свършиш тази задача немарливо,
защото всичко от право ще стане криво.”
Запалих мотора.
От тежкия ден не усещах умора.
Влязох право през вратата, в палата.
Чакалов нервно чакаше,
часовникът зяпаше,
портиерът от страх със зъби тракаше.
Босът извади пачка от касата,
сложи я на масата.
Разбрах, че ще ме кара да правя нещо мръсно.
Беше много късно.
Чух неговия глас, изпълнен с отчаяние и злоба.
7
8. „Здрасти…след месец много ще са в гроба.
Ще се спаси всяка богата особа,
която плати един милион, в кашон.
Или ги преведе по сметка.
Зная, че никой не ще да играе руска рулетка.
Зная, че никой не ще да бъде смачкан от подметка.
Надявам се на хората да им е останала поне една мозъчна клетка.
Да облекат спасителна жилетка
и да си направят равносметка.
За това какво са постигнали,
колко на високо летвата са вдигнали,
какво желаят,
за какво мечтаят.
Да престанат да се мотаят като мухи без глави.
От злоба, боклук скапан, вземи се удави!
Не съм аз този, който те нави
да живееш като животно,
тялото да ти е потно
и да си мислиш, че всичко е страхотно…!
Имах обаждане от научния отдел.
Поставих си за цел
да спася тази планета
като пренеса всички полета и
прасета на нова територия.
Зная, че на много им е писнала тази теория
за края,
но аз не лая!
Земята в печката ще се запали.
Ние правилната посока сме избрали.
Аз говоря за това, което ще се случи.
И ако „Бетон” не се включи в плана за спасение,
няма никой друг да вземе отношение към проблема.
Аз ще управлявам този процес.
Започвам още от днес.
Който се изпречи пред мен,
ще бъде прегазен като елен!
Ще последва арест още днес.
Или ще го дадем да го глозга уличният пес.
От него ще се отървем,
В къщи ще се приберем.
Хубаво месо ще ядем.
На тази нова планета,
на която ще има океани и морета,
красиви сини небета,
9. ще е точно копие на Земята.
Но не на всеки там ще стъпят краката!
Наближава финалната дата, на която проекта трябва да е готов
и всеки богаташ да заживее живота нов,
благодарение на златния билет.
Но не всеки има милион за билет,
заради това някой заради ума си ще бъде взет.
Трябват ни хора умни,
а не подмазвачи сладкодумни.
Коралов, забрави партитата шумни!
Внимавай с действията неразумни.
Планът за спасение е начертан,
театърът от правилните хора трябва да бъде изигран.
Заший си джоба разпран,
да не ти изпадат парите.
А жените красиви
ще острят моливи
на острова на мечтите.
Скоро ще го видиш с очите,
ще чуеш звука приятен с ушите.
Ще бъдем промяната,
ще превържем раната.
Всеки, който участва в проекта,
всеки ден ще изпита ефекта
от детектора на лъжата.
На всички тях ще им следим телата
с камери и микрофони.
Не сме вчерашни
и няма да се задоволим с макарони.
Мразя някой крокодилски сълзи да рони.
Ти ще продаваш златните билетите,
но запомни - това не е като да въртиш баницата с късметите!
Мацки и учени в проекта ще бъдат безплатно включени.
Добре, че има такива като тебе, добре обучени.
Сега излизай навънка…
внимавай да не стане издънка!”
Лицето ми се намръщи.
Бързо карах към вкъщи.
Нещата вече нямаше да са едни и същи.
Очакваше се промяна.
Щях да бъда различна смяна.
Майната му на шибания надник,
вече няма да работя за господин задник!
Влязох през вратата.
9
10. Заприказвах се с жената:
„Здрасти, мила.
Зная, че лесно би се навила
да направиш репортаж за това, което ще ти кажа.
Ако е така, ще те пратя в гаража.”
„Скъпи, защо ще ме затваряш в клетка?
Не ми дръж сметка
за това, което ще правя.
С питона с голи ръце ще се правя!„
„Държа ти сметка,
защото не искам да бърша сълзи със салфетка.
Но искам тази информация с теб да споделя,
с миналото да се разделя.
Земята от Слънцето ще бъде изпепелена.
Не зная по кой път да поема.
Ще се спасят всички богати хора,
а другите ще горят в обора.
Раят също ще открият: мацки, учени
и добре обучени служители на „Бетон”.
Те ще бъдат на новопостроена планета пренесени.
Голям екип от хора в това ще бъдат намесени.
Зная, че това е нечестно,
но моето решение не беше лесно.
Искам справедливост за всеки,
а не само за хора душевно леки.
Вършил съм много злини,
но сега ще се реванширам с добрини!”
Докато говорех чух силен шум .
Жена ми беше простреляна в главата, от куршум.
Кръв по тялото й се стече.
На земята се свлече.
Аз бях идиота, които в това я въвлече.
Трябваше тя да е на далече от мен…!
Жена ми Катя в бездната падна,
Смъртта я грабна…
Моят свят се разпадна.
Постоянно чувам моите последни думи
и звуците от куршуми.
Ако имах машина на времето,
щях да спася семето…
да се радвам на новороденото.
Но сега събирам стъклата от строшеното стъкло.
Зная, че Чакалов ми стори това зло,
но аз съм готов да отмъстя.
11. Никога няма да му простя.
Не заслужава да живее!
Скоро някой друг ще изгрее,
а той ще залезе.
В затвор няма да го пусна да влезе.
Затворът не е мъчение.
Просто създава напрежение.
Враг не се посреща с бонбони, а с патрони.
Кожата от тялото ще му смъкна.
Тоя боклук отмъкна най-ценното за мен.
От неговата кожа ще стане страхотен кожух.
Неговият търбух е пълен ,
но аз ще го изпразня!
Като ме види за последно, ще повръща!
Ще иска в Ада да отиде и никога вече да не се връща!
Аз съм тоя, който на удара отвръща.
Боря се срещу империята могъща.
Той ме обучи,
затова ще си получи
цялата омраза обратно.
Зараза ще унищожи неговата телесна база.
Няма вече да му е приятно.
Неговата власт ще намалее.
Той няма да оцелее.
Ще оглупее.
Вече неговата власт няма да достига нито наблизко, нито надалече!
Пресъхна на живота реката.
Не мога да видя през мъглата.
Вода не откривам в гората.
Краката едвам ме държат.
В главата ми кръжат паразити,
няма да бъдат сити.
Виждам на екрана спомени.
Не мога да преброя сълзите отронени.
Спомням си за злините от мен сторени.
Зная ,че бях чудовище,
но защо се озовах на това кръстовище.
Очевидно заради смъртта, която раздавах,
точно това заслужавах.
Мислех, че съм велик,
оказах се просто бик,
гонещ червения цвят.
Колкото повече мисля, толкова повече ми се вие свят.
Прекъсна се природният кръговрат.
11
12. Постоянно е зима.
За такива като мене скоро щастие няма да има.
Искам да е пролет!
Да помириша цветята…
да я помилвам по косата…
на ръката й пръстен да закича!
Аз съм този мъж, който най-много я обича.
Сънувам сватба.
Тя се радва.
Аз я целувам.
След минута с нея се сбогувам.
Смъртоносна стрела изведнъж я уцелва в сърцето.
Почвам да бягам по полето.
Но стрелеца не откривам.
Вземам шишето и почвам да се напивам.
Сънят се повтаря постоянно.
Мисля за нея непрестанно.
Иска ми се да будувам,
защото все едни и същи шибани кошмари сънувам.
Не мога да се излекувам дори и за минута.
Главата ми в боклукчийската кофа се лута.
Настройката ми се разбута.
Биха ми шута, без да се надявам.
Продължавам да се лутам,
сокът е кисел,
животът ми загуби смисъл!
Изведнъж отново се завърнах в реалността.
Забърза се скоростта на събитията.
Настъпи редът на кръвопролитията!
Ченгетата разбиха вратата с трясък
и със силен крясък извикаха:
„Чакалов, обграден си !
Няма къде да избягаш.
Ти си ни приятел и не щем в гроба да лягаш.”
Аз ги попитах: „ Какво съм направил,
да не би да съм забравил някой враг на „Бетон” да застрелям.”
„ Не, ти се побърка .
Демон от Ада главата ти човърка с бормашина.
Продупчи жената, право в главата.”
„Таня, тази жена ми е съпруга и винаги съм я пазил.
Дори да съм загазил,
никога като мишка не бих лазил.”
Таня ми сложи белезници.
Казах си сбогом, вече няма да ям вкусни пици.
13. Ще съм зад решетките.
Няма как с Чакалов да разчистя сметките.
Докато пътувах към ареста, стана престрелка.
Скоро след това щях да сключа печеливша сделка.
Полицаите попаднаха на дъжд от куршуми,
не можаха да кажат дори и последни думи.
Вече няма да прибират големите суми.
Почувствах свободата, отново бях в играта.
Бях освободен.
Моят приятел Иво знаеше, че съм набеден.
Той разбрал, че съм в беда
и бързо долетял в града.
Няколко дни ме е следял.
Искал е да съм цял.
Вече съм сензация.
Но за мене това е излагация.
Дават ме по новините .
Жените като ме видят- бягат.
Мислят, че от чудовището се спасяват.
Но аз съм натопен!
Във врящия казан потопен…
Писна ми за мене да се говорят лъжи,
на които хората се доверяват,
но информацията не проверяват!
Да попитат всички мои познати
и те ще им кажат, че съм седнал на стола неудобен.
Просто не съм способен да убия всеки, просто за спорта.
Но се говорят глупости от сорта,
че едва ли не съм обществен вредител,
ненужен жител, терорист, без цел и посока,
човек който не е стока…
Обявили са награда от 5 милиона
за човека, който ще ме прати на котлона.
Но аз не ща да се пържа,
затова враговете на рендето ще настържа!
Заведе ме да тайната база и ми каза:
„Коралов, наближава края.
Не ща с празни приказки да те мотая.
Вече едвам трая.
Истината е ,че аз трябваше да убия Катя.
Знаех, че ако откажа ще си изпатя, и така и стана!
За твоята рана няма лек.
Но в тези времена, човек не трябва да става мек,
да продава задника си за шибан чек.
13
14. По-добре е да си тежък, отколкото лек.
Убедих още двама „Бетон” да напуснат
и с мене да се впуснат
в мисия патриотична, мисия героична.
За която само трима знаят
и желаят в нея да участват.
След минути ще влязат в базата,
скоро ще активираме заразата.
За нас времето е скъпо,
затова ще внимаваме да не направим нещо тъпо.”
„Аз познавам ли ги тези хора, човек,
които са с нас в отбора?”
„Не, но те моля, не се поддавай на умора.
Недей се отпуска, защото тигъра за обяд ще те схруска.
Наближава времето, когато важна сграда ще се срути.
Молитвите ми този път ще бъдат чути.
Остават няколко минути.”
„Коя е тази сграда която без парашут ще пада?”
„Това е сградата, в която ще продават билети.
Много пари ще бъдат взети.
Ще се пълни касата.
Тука няма значение пола или расата.
Трябва само да платиш
и след това ще спиш спокойно.
След малко се запознах с новите попълнения,
с които щяхме да направим добри престъпления.
Те много приказваха и си спомням, че се казваха Наталия и Димо.
Имаха точните координати , правилните дати,
малко спестявания от заплати,
експлозиви… и ни обясняваха, че ще бъдем още дълго време живи,
да сменим картините сиви!”
Почна голямата подготовка.
Снабдихме се с необходимата екипировка.
Маскирахме се с маски.
Не ни трябваха защитни каски.
Изглеждахме като охрана, на смяна.
Трябваше да сме добри актьори.
Скоро кожуха ще се разпори.
Сграда без основи рухва,
а с експлозив избухва.
Настъпи денят за изпълнение на нашата задача.
Аз бях нападателя в мача.
Сдобихме се с фалшиви паспорти.
Скоро нямаше да има стриптизьорки, които да изкачат от торти.
15. Игрите с карти и голямото парти бяха отложени.
Трябваше нашите знания да бъдат приложени.
Заминахме за Токио, с фалшиви документи.
Изглеждахме като редовни клиенти.
Към победата ни води нашата злоба.
Напълнихме джоба на служителите, с голямо влияние.
Нe щем да привличаме излишно внимание.
Имаме план, който няма да бъде разгадан.
В Токио щяхме да изгорим носа на Пинокио.
Знаехме къде ще се проведе срещата на най-големите богаташи.
Щяхме да забъркаме големи каши.
Политици и президенти, на различните държави, говорят само простотии.
Затова сме им приготвили големи гнусотии.
Имахме необходимите знания
за да се заемем с тези занимания.
Аз бях избраният!
Не съм видял Бога ,
но ще оскубя на Дявола рога!
Никога не е късно да отвърнеш на всичко мръсно,
което в света става.
Зная ,че това, което правя, си заслужава.
Мразя народа от световните лидери да се заблуждава.
На тази среща нямаше да се яде леща.
Златни билети щяха да се купуват.
Пържолите щяха да спортуват.
Бяха приготвени флашки.
Но ние, за да се сдобием, нямаше да чакаме по опашки.
Една от тях ще отнемем
и с информацията ,записана на нея, ще поемем
към кораба, водещ до новата планета.
Мисията е приета.
Сградата ще обсадим.
Чакалов ще взривим.
„Бетон” ще се разпадне на парчета.
Нося със себе си за късмет амулета,
подарен за рождения ми ден от моята покойна съпруга.
Зная, че не мога да намеря друга като нея.
Чакалов ще усети земетресение!
Ще предизвикаме сътресение в неговия мозък!
Няма как да бъда кротък!
Не можеш да проникнеш в главната сграда с Лада.
Проучихме небостъргача.
Подготвихме се за голямата задача.
Полета продължи няколко часа.
15
16. Бях с положителна нагласа.
Бяхме добре организирано и мотивирано племе.
Кацнахме на летището.
След това потренирахме на стрелбището.
Облякох охранителна униформа,
бях във форма.
Четирима охранители ще разпилеят пуканките на шепа зрители.
Приготвихме бомбите.
Като гръмнат ще паднат пломбите на ВИП-персоните.
Така става, господа, като не спазвате законите!
Няма да ви предпазят броните!
Знаем полицейските шаблони ,
затова колкото и да ни гонят ченгетата,
няма да се озовем на бесилото с въжета.
Направихме правилна крачка като на колегите отвлякохме вниманието с пиячка
и красиви кучки, подходящи за такива случки.
Бомбите бяха поставени на правилна позиция.
Нямаше как да се разчита само на интуиция.
Преди да действаме, имаше репетиция.
И разбрахме как да надхитрим шибаната полиция.
Обичам красивите фойерверки.
Няма време за изцепки.
Наталия проверяваше на входа за патлак
набелязания от нас глупак.
Ние знаехме, че с пистолет няма да разполага,
затова решихме в тази част на плана на Наталия да се залага.
Тя е красавица, а той е с брадавица.
Знаехме, че той ще я хареса.
Тя го заговори и му каза адреса на хотела,
ние го изпратихме на котела,
като в задния джоб му сложихме пистолет,
който беше след час от нас отнет.
Трябваше неговата флашка да бъде строшена с чук,
да бъде хвърлена в кофата за боклук.
Но аз я взех
и по пътя на престрелката поех.
Летяха във въздуха патрони.
Заглушиха звука от силните тонколони.
Стана тя каквато стана.
Никой не поглеждаше към видео екрана,
на който екран се виждаше на Чакалов лицето.
Аз внимавах да не ме уцелят в сърцето.
Моят екип в престрелката ми помогна,
защото иначе нямаше да смогна
17. да отвърна на удара неприятен.
Знаех, че врага трябва да бъде пратен в ада.
Бях ранен,
но все още бях решен
с флашката да се измъкна,
златото да отмъкна.
Всички охранители в залата избихме,
но не преброихме колко бяха.
Лесно биват матирани тези, които са дрогирани.
На входа ни чакаха ченгетата въоръжени.
Аз и Иво бяхме ранени.
Бяхме залостени в клетка, с решетки,
не излизаха нещо нашите сметки.
Обстановката се омаза.
Но тогава Димо каза:
„Бързо към покрива! Там ни чака голяма птица,
която всеки момент ще кацне на жица.”
В сградата ченгета се появиха
и болта за малко не извиха.
Бягахме с всички сили,
знаехме, че сме ги вбесили.
Тъкмо като стигнахме почти до небето,
ме гризна още един път зверчето диво.
Едвам вървях, но се придвижих
и кораба задвижих.
В хеликоптера скочихме
и пътя на пилота посочихме.
Едвам се спасихме.
Сградата взривихме
и след това се укрихме в тайна база,
за която Иво ни каза.
Проверихме новините, но се оказа,
че Чакалов се е спасил
и напред е продължил.
Само трима са били загинали.
Всички други през входа са минали.
Тези трима са притежавали 55 процента от „Бетон”.
Разбрахме, че има предател сред нас.
Трябваше да го вкараме в час.
Настана голяма разправия.
Не може да си представите такава бъркотия.
Изведнъж телефона на Наталия от чантата й падна.
В паника тя изпадна,
защото видяхме, че пише „Бягайте далече!
17
18. Вече ситуацията е извън контрол!”
Хвана ме зъбобол.
Ще убият само тримата акционерни отрепки.
Зная, че са големи лепки.
След това Димо
я застреля несравнимо.
Бързо изчезнахме, защото телефонът й сигурно се следи.
Може да ни донесе беди,
да ни навреди.
Сложихме флашката в лаптопа,
които от вълнение започна да хлопа.
Всички файлове копирахме,
информацията актуализирахме.
Сайта на ТИ ТИВИ окупирахме.
Това стана с помощта на Таня.
Пред никого няма да се кланя!
Това момиче не се впечатляваше от кокиче.
Получи нашето одобрение,
свързахме се с нея с кодирано съобщение.
Тя взе голямо отношение към ситуацията.
Научихме я да не се поддава на провокацията.
Тя беше добра в своята професия,
но надълбоко вътре в нея извираше агресия.
Изведнъж излезе от вековна депресия.
С този хак се отвори нов капак.
Информацията стана обществено достояние.
Обърна й се голямо внимание.
Получихме голяма подкрепа.
Знаехме, че ще изпратим много хора на смърт нелепа.
Но като сме повече, сме по-силни.
Ще направим като препаратите перилни-
черното да стане бяло.
И нещата да запомнят отначало.
Всички знаеха крайната дестинация.
При нас нямаше дискриминация.
Целта беше елиминация на врага злокобен.
Организирахме бунта на народа поробен.
Всеки с пушка можеше да стреля по лютата чушка.
Ще направим така, че да светне нашата крушка.
В него можеха да вземат участие големи и малки,
за нас нямаше хора, които да са жалки….
освен полицаите с палки,
които са лизачи!
Но ще бъдат победени от шепа гризачи.
19. И значи и ягодовите берачи ни бяха полезни.
Нещата отдавна не са лесни.
И те знаят, че ще изчезнат плодовете пресни.
Ще изгорят на огнището,
ще изчезне бунището.
На нас се разчита,
всеки може въпроси да ни пита.
Плетката се разплита.
Ще стане отново на кълба прежда.
Няма да има кой да нарежда.
Времето минаваше, но врага не се даваше.
Но той вече знаеше,
че от него сме по-добри
и ще победим в огнените игри.
Чакалов беше наредил масово избиване на населението,
но ще си плати за провинението.
Всяваше в някои страх,
но други искаха да стане на пепел и прах.
Положението не е за смях.
Изчезнаха телевизиите комични,
беше ред за постъпки героични!
А за моята глава наградата беше голяма.
Организирахме войниците за война
в една страна, която ни беше далечна.
Казват, че душата е вечна.
Направихме така, че всички от всички страни да се включат,
машината на злото да изключат.
Вярно, някои трябваше да се обучат,
но за това нямахме време и нещата нямаше да се получат.
Събитията бързо трябва да се случат,
защото ако кораба се запълни с ВИП-ове ,
няма да има място за такива типове като нас.
Ще хвръкне.
Всеки в джоба си ще бръкне
за щастливия медальон.
Но щит от картон нищо не представлява.
Пред огнената стихия няма къде да се скрия.
Хакнахме всички сайтове известни.
Телевизиите местни баучеха,
легла от страх скрибучеха.
Нещата бяха добре организирани,
нямаше време жените да бъдат гримирани.
Навреме беше нашата намеса,
но тя на властта не се хареса.
19
20. А цялата преса не ни отрази.
Знаех, че никой скоро няма да ме порази.
Обединих всички на Земята
да си раздвижат краката.
Трябваше да се извърши нападение.
През нощта имах видение,
видях как ме убиват
и как кръвта ми вампирите изпиват.
Трябваше да сме в един час, на една дестинация.
Не съществуваше за нас понятие като аристокрация.
Настъпи денят на битката.
Но преди да тръгнем похапнахме от питката вкусна,
на гладен стомах няма как да се впусна към приключението
да върна владението на народа,
да въведа нова мода.
Кораба чакаше своите пътници.
Ние ще извадим техните кътници.
Времето е с нас.
Няма да бъда пас,
а ще бъда с вас!
Настъпва финалният час.
Нападнах заедно с тълпата безбройна армията многобройна.
Доброволци постоянно прииждаха.
Всички от тях ненавиждаха своите господари.
Искаха да отключат своите катинари,
да влязат през портата и да похапнат от тортата.
Викаха със силен глас: „Мрете твари долни, копелета болни!
Ние от вас сме недоволни!
Шибани егоисти, цял живот живеете в палатите охолни,
а ние сме гладни, боси и болни!”
Стреляхме с автомати по големите тарикати.
Ръцете ми бяха изцапани с кръв, от хората избити.
Слепени бяхме като магнити.
Трябваше ни препарат срещу паразити.
Не можехме да се оставим да бъдем надвити.
Враговете трябваше да бъдат избити.
Много невинни, в тази битка, си загубиха главите.
Сега трябва да са във висините.
Но аз се моля за душите им греховни.
Усетих капките дъждовни.
Нашите действия бунтовни нанесоха рани основни.
Дъжда почистваше земята от кръвта пролята.
Нямаше как да се примирим някой да ни подмята.
Силно гърмеше, но дружината на крака се държеше.
21. Всеки напред вървеше.
Народа кървеше силно .
На Земята изведнъж стана нестабилно.
Хеликоптер почна по нас да стреля.
Тогава си казах: „ Няма да губя, а ще печеля!”.
Голяма паника настъпи.
Зная, че на всички животите бяха скъпи.
Скъса се веригата.
Остана само лигата на най-добрите.
Другите избягаха от стрелите орлови.
Бях готов за предизвикателствата нови.
Казах си: ”Колко сме малко!”.
Чак ми стана жалко да гледам.
Мислеха си, че са ни победили,
но се бяха заблудили.
Бяхме упорити като бодили.
Оръжията бяхме заредили.
Водехме битката на доброто срещу злото.
Пот ми се стичаше по челото.
Иво и Димо ги убиха .
Много ме вбесиха.
Използвах последните си сили,
за да отмъстя за хората, които са убили.
Със сила свръхчовешка и без грешка
се добрах до ВИП-входа на заведението.
След това беше реда на представлението.
Златен билет откраднах.
Охраната нападнах, защото не ме пусна,
а искашe да чакам на спирката автобусна.
След това „Бетон” недопусна други да се промъкнат ,
съкровището да отмъкнат .
Чух Чакалов.
„Бързо убийте Коралов” той нареди.
Моят дух се възроди.
Корабът литна в небето.
Навсякъде беше заето.
Нападнаха ме трима идиота.
Аз се сражавах за живота.
Набързо ги победих,
с три куршума ги избих.
Чакалов остана без охрана, сам на екрана.
На Земята я остави.
За нея забрави.
Почна между нас престрелка.
21
22. Дори ми предложи и сделка,
но аз отказах и с го смазах.
Гърлото му прерязах с ножа джобен.
Спомням си погледа му злобен.
Победоносна песен пея.
Реших вече смърт да не сея,
другите ги пощадих,
ново семе посадих.
Аз вече командвах парада.
От лотарията получих най-добрата награда.
Но и загубата беше трагична-
нямаше как душата ми да остане безразлична!
Видях от високо събитието жестоко-
Слънцето изпепели Земята до основи.
Но човек трябва в миналото да се рови,
да се учи от грешките,
да усети смешките.
На новата планета възцари мир.
Организирах пир.
„Бетона” закрих и на негово място открих „Тик”.
Благодаря, че гледахте филма до края.
Всичко най-хубаво Ви желая!
Facebook страница : http://www.facebook.com/KraiatNaSveta
