BIKAM Ltd., Sofia, Bulgaria The EU project "KeyToNature" A Teacher Training Guide - "Identification of Organisms / Identification of Trees and Shrubs" (in Bulgarian) Бикам ООД Ръководство за учителя - "Разпознаване на дървета и храсти" и използване на електронни определители, създадени по европейския проект "Ключ към природата" (KeyToNature) Тагове: ръководство за учителя, разпознаване на дървета и храсти, KeyToNature, Бикам, Bikam, identification of trees and shrubs, trees, shrubs, дървета, храсти, разпознаване

1. РЪКОВОДСТВО ЗА УЧИТЕЛЯ
РАБОТА С ЕЛЕКТРОННИ ОПРЕДЕЛИТЕЛИ В
ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ И ЕКОЛОГИЯ
Проект „Ключ към природата” по програма “Електронно
съдържание Плюс” на Европейската комисия
Доц. д-р Екатерина Кожухарова
Консултант по проект „Ключ към природата”
Фармацевтичен факултет на Медицински университет, София
Пенчо Михнев
Координатор за България по проект „Ключ към природата”
Фирма „БИКАМ” ООД, София
Проектът “Ключ към природата” е съфинансиран от
Европейската общност по програмата eContentPlus
за осигуряване на по-достъпно и използваемо
електронното съдържание в Европа
http://ec.europa.eu/econtentplus

2. 2
СЪДЪРЖАНИЕ
Проект „Ключ към природата” („KeyToNature”) 3 стр.
Разпознаване на биологични видове 8 стр.
Разпознаване на дървета и храсти 17 стр.
Интерактивният определител за 371 вида дървета и 35 стр.
храсти в България
Презентация - Интерактивният определител за 371 39 стр.
вида дървета и храсти в България
Презентация – Българският Интернет-портал на проекта 44 стр.

3. 3
Проект „Ключ към природата” по програма
“Електронно съдържание Плюс” на Европейската комисия
Фирма „БИКАМ” ООД участва в международния образователен проект
№: ECP-2006-EDU-410019 „Ключ към природата” (Key To Nature) по програма
„Електронно съдържание Плюс” (eContent Plus) на Европейската комисия, който е
с времетраене от м. септември 2007 г. до м. септември 2010 г.
Проектът има за цел постигането на общ европейски подход при
преподаване на теми по биоразнообразие на различни нива във формалното
образование –началното и основно училище, гимназиалната училищна степен,
университетите.
Key To Nature включва 14 партньора от 11 европейски страни, между
които и България – чрез фирма „БИКАМ” ООД. Координатор на проекта е
Факултетът по биология към Университета в Триест, Италия.
Седем от партньорите предоставят своите изключително богати електронни
бази от данни с животински и растителни видове от Европа и целия свят, свързани с
биологичното разнообразие. Между тях са:
• Британският природонаучен музей, Лондон (основан през 1753 г.);
• Холандската организация „ЕТИ-Биоинформатикс” финансирана от ЮНЕСКО;
• Германският федерален изследователски център по биология;
• Испанската кралска ботаническа градина „Реал Хардин Ботанико”, Мадрид, към
Испанския съвет за научни изследвания (основана през 1755 г.);
• Словенският природонаучен музей;
• Германски и италиански университети с богати електронни бази от данни за
биологично разнообразие.
Основните цели на проекта са:
1. Да разшири достъпа и улесни използването на електронни средства при
идентифицирането с учебни цели на различни биологични видове;
2. Да спомогне за разрешаване на проблемите с взаимния достъп до
дигитализирани данни за различни биологични видове, които се намират в
различни и несъвместими университетски и природо-научни бази от данни;
3. Да оптимизира образователната ефикасност и да повиши качеството на
дигиталното образователно съдържание, свързано с биоразнообразието;
4. Да „добави стойност” към вече съществуващото електронно съдържание, чрез
осигуряване на многоезичен достъп до него;
5. Да предложи добри практики за преодоляване на бариерите, препятстващи
пълноценното създаване, придобиване, обмен и (многократно) използване на
електронно учебно съдържание в образователните системи на европейските
държави.
Проектът работи в две главни направления – софтуерно-технологично и
образователно.
Софтуерно-технологичното направление е насочено към съвместяването на
съществуващите седем партньорски електронни бази от данни с биологични видове
и осигуряване на унифициран достъп до тях, както и с разработването на
електронни средства (софтуер) за създаване, редактиране и работа с електронни
определители.

4. 4
Образователното направление е свързано с разработване, прилагане и
обмен на добри практики и пилотно тестване в образователната система на
разработените по проекта електронни средства и споделените бази от данни с
разнообразни биологични видове, с цел смисленото и пълноценно използване на
техния потенциал в учебната дейност на основните и средни училища и
университетите.
БИКАМ ООД участва в проекта с дейности и в двете основни направления в
сътрудничество с български образователни институции от различните
образователни степени.
През изминалите три години от проекта бе извършена голяма по обем
работа, като по-важните постигнати резултати са следните:
• Бяха разработени софтуерни средства, които позволиха:
o съвместяването на 7 големи независими партньорски бази от данни с
биологични видове и бе реализирана автоматичната система за обмен на
данни помежду им;
o извличането по определени критерии от базите данни на подмножества с
данни за биологични видове, за конкретни образователни нужди на
обучението по природонаучните дисциплини в училищата и
университетите, като това се извършва по задания и спецификации на
конкретни образователни институции (училища и университети)
o създаването на компютърни образователни приложения (електронни
определители / „ключове”) за търсене и идентифициране на разнообразни
биологични видове според видими външни характеристики – по начин
подходящ за различни възрастови групи и образователни равнища. Всички
електронни определители са разработени във варианти за различни
електронни носители и среди, а именно:
на CD-ROM;
онлайн - чрез Интернет, вкл. и чрез Уикипедия;
чрез мобилни апарати (Smart-Phones, PDA, GSM);
при нужда – в хартиен вариант.
Към момента с помощта на български специалисти-ботаници за България е
създаден на български език един генеричен ключ (електронен определител) за 371
най-разпространени в България вида дървета и храсти – диви, култивирани и
паркови. Разработен е и софтуерен инструмент, който позволява автоматичното
създаване от генеричния ключ на практически неограничен брой по-малки ключове,
които съдържат подмножества на тези 371 вида, формирани по зададени от
училищата и преподавателите критерии, като например географско
местоположение, семейства и групи растения, тип екосистема, ендемичност и т.н.
С помощта на този ключ, достъпен на CD-ROM или през Интернет,
обучаемите (ученици и студенти) могат да идентифицират чрез избор по видими
характеристики даден растителен вид и да получат разнообразна текстова и
графична информация за вида и неговите особености и характеристики. Освен това,
обучаемите получават класификационна / таксономична информация за дадения
растителен вид, неговата принадлежност към биологични род и семейство, както и
за други представители от този род и семейство, разпространени в България.
Освен разработения на български език електронен определител, за
участниците и асоциираните членове в проекта към момента са достъпни на 10

5. 5
други европейски езици 1386 разнообразни мултимедийни електронни
определители, базата с данни от които може да бъде претърсвана по 11 признака и
подходящите ключове да бъдат използвани свободно от участниците и
асоциираните членове в проекта. Тези електронните определители включват
разнообразни растителни и животински видове - лишеи, мъхове, гъби, тревисти
растения, храсти и дървета, големи групи от безгръбначните и гръбначни животни
(включително, но не само, насекоми, риби, птици, бозайници) и др.
За образователните системи и различните отделни образователни
институции проектът осигурява два вида сътрудничество, чрез предоставяне на
статут на:
1. Асоцииран член на проекта – за институции, управляващи образователната
система и за научни институции и организации, с интереси и сфера на дейности,
свързани с биоразнообразието.
2. Приятели на проекта „Ключ към природата” (“Friends of Key to Nature”) –
за училища, университети и обучаващи организации, които ще тестват (и
евентуално – използват безплатно и по-нататък) създадените по проекта
електронни определители и софтуерни средства.
И при двата вида сътрудничество не се предвижда поемането на финансови
ангажименти от страна на асоциираните членове и приятелите на проекта към
проекта, като важи и обратното – проектът не предоставя директно финансиране,
но осигурява безплатен достъп до създадените продукти и тяхното използване,
както и – в определени случаи – безплатно участие в семинари и обучения по
проекта.
Параметрите на асоциираното членство и на членстовото като приятели на
проекта са описани по-подробно по-долу.
Какво осигурява проектът на училищата и университетите, придобили
статут Приятели на „Ключ към природата”:
Ангажиментът, който поемат приятелите на проекта е единствено да тестват
(и по желание – използват и по-нататък) избрани от тях ключове по проекта, по
методики и начини, определени от тях, като след приключване на тестовете
попълнят и върнат до проекта за всеки тестван ключ два типа кратки въпросници –
преподавателски и за приложимост/използваемост на определителя, попълнени
съответно от преподавателя и от всеки от тестващите обучаеми. Целта на тези
въпросници е да предоставят на проекта обратна информация от практиката, за да
могат да бъда усъвършенствани съответните определители (ключове), или да се
създадат нови.
До момента със статут на Приятели на „Ключ към природата” са над 10
учебни заведения от страната, които са се включили в тестването и работата с
електронните определители и са участвали в безплатни обучения по проекта, с
издадени сертификати за проведено обучение със съответните кредити от ДИУУ на
СУ „Св. Кл. Охридски”.
Какво осигурява на асоциираните си членове проектът „Ключ към
природата”:
• Достъп до образователните ресурси, разработени в рамките на проекта за
европейските училища и университети;

6. 6
• Достъп до критична маса от други образователни ресурси, предоставени от
избрани не-бизнес, обществени, или бизнес доставчици на образователно
съдържание;
• Безплатни консултации и подкрепа, включително участие в национални и
международни семинари и конференции;
• Редовна обратна информация относно образователни ресурси в сферата на
биоразнообразието - в термините на популярност, анотации/рецензии и
рейтинги на ресурсите, направени от преподавателите;
• Участие в образователната общност, формирана около проекта, за намиране,
използване, собствено модифициране и споделяне на учебни ресурси;
• Възможност да сътрудничат при определяне на бъдещите посоки, които би
трябвало да следва обучението по биоразнообразие;
• Възможност да участват в бъдещи проекти, от същите области на интерес;
• Достъп до професионална експертиза в областта на педагогическото използване
на цифрово съдържание в обучението и ученето.
В какво се състои включването и какви биха били ангажиментите на
асоциираните членове по проекта?
Ангажиментите на асоциираните членове по проекта са свързани с една или
няколко от следните групи дейности:
• Изпробване да възприемат и прилагат общи стандарти и решения, свързани с
използваемост (usability) и интероперабилност (interoperability) на
образователно съдържание;
• Предоставяне на ново съдържание в проекта;
• Разработване на онтологии, съвместно с партньорите по проекта;
• Провеждане на тестове със съществуващи образователни инструменти от
проекта и докладване на резултатите;
• Сътрудничество в дейности за популяризиране на проекта, продуктите и
резултатите от него.
Кандидатстването за асоциирано членство се извършва директно чрез
подаване на заявка до главния координатор по проекта – проф. Пиер Луиджи
Нимис, Факултет по биология, Университет на Триест, Италия.
До момента от България са кандидатствали и са придобили статут на
Асоциирани членове пет български институции и институционални звена (виж
http://www.keytonature.eu/wiki/Associated_Members#Bulgaria).
Основната цел, в рамките на проекта, в крайна сметка се свежда до това
образователните институции на различни равнища да имат достъп до, и да
използват пълноценно, създадените от „Ключ към природата” електронни
определители и софтуерни средства по биоразнообразие. В този смисъл
асоциираните членове и приятелите на „Ключ към природата” могат да допринесат
изключително много за тяхното подходящото използване в обучението на
българските ученици и студенти, там където е удачно.
От своя страна БИКАМ ООД се ангажира с:
• организиране и провеждане, съвместно с асоциираните си партньори, на
семинари/кратки курсове за обучение за използване на електронните
определители, създадени по проекта и за работа с платформата “Мудъл”
(Moodle) за електронно обучение по проекта, идентична с тази на Националния
образователен портал, поддържан от МОМН;

7. 7
• безплатно осигуряване и поддръжка на работно уеб-пространство за
създаване на курсове и провеждане на електронно обучение с ученици и
студенти, на платформата за електронно обучение по проекта
(http://k2n.bikam.com) - за всички заинтересовани преподаватели и експерти1
• организиране и провеждане през пролетта на 2010 г. на безплатна за
участниците образователна конференция за постигнатите в България
резултати от използването и добри практики по проекта, заедно с публикуване
на преподавателските доклади от конференцията в броеве на анотирано
официално педагогическо издание.
До момента, съвместно с Департамента по информация и усъвършенстване
на учителите (ДИУУ) към СУ „Св. Климент Охридски”, са проведени три пилотни
курса за обучение на учители по биология, насочени към усвояване на работата с
електронни определители по проекта и със запознаване с методики и добри
практики за интегриране на работата с електронни определители на различни нива в
училищното и университетското образование в страната.
Третият пилотен курс за обучение на преподаватели по биология и
екологично образование, бе проведен с акцент, поставен върху разработването и
използването на електронно-базирани курсове/модули за работа с определителите
по проекта.
В следващите страници на ръководството ще ви запознаем подробно с отделните
компоненти и възможности за работа с електронните определители и софтуера за
тяхното използване, с портала на проекта, с платформата за електронно обучение по
проекта и с методически съвети за използване на определителите в обучението по
биология и екологично образование. Всички тези продукти и възможности са
достъпни за използване и работа безвъзмездно от образователните институции в
България.
За да придобиете представа и да прегледате предварително наличните
идентификационни инструменти и ресурси, моля посетете:
• Общият уеб-портал на проекта "Key To Nature" (на английски език) на адрес:
http://www.keytonature.eu
• Българският уеб-портал на проекта "Ключ към природата" (на български език),
разположен в рамките на общия портал, или директно на адрес:
http://www.keytonature.eu/wiki/Bulgaria
• Страницата с информация за проекта на английски език - в общия уеб-
портал на проекта или директно на адрес:
http://www.keytonature.eu/wiki/The_Project
• Страницата с информация за проекта на български език в секцията „Повече
за проекта” от раздел Проектът "Ключ към природата" в българския портал
• Подробна информация за различните инструменти:
1
По преценка и решение на МОМН електронното обучение би могло да се провежда и директно в
Националния образователен портал, като в този случай БИКАМ се ангажира, след сключване на
двустранно споразумение, да съдейства методически, както и при консултирането за инсталиране на
съответните допълнителни модули, подходящи за дейностите по проекта. Същото важи и за
участващите университети и училища, които разполагат със собствени платформи за електронно
обучение и желаят да организират електронните си курсове на своите платформи.

8. 8
o Общата База от данни с идентификационни ключове (електронни
определители) на проекта в разделите „За училищата” или „За
университетите” в българския портал на проекта
o Някои идентификационни ключове, подходящи за училищата, в раздела
„Интерактивен портал” в българския портал на проекта
o Някои идентификационни ключове, подходящи за университетите, в
раздела „Интерактивен портал” в българския портал на проекта
• Посетете останалите национални портали на страните, участващи в проекта
(представени на съответните езици), от главния портал на проекта или директно
на адрес: http://www.keytonature.eu/wiki/National_Portals
• Pedagogical Handbook - общата, английска версия на Ръководството за
учителя, от главния портал на проекта или директно на адрес:
http://www.keytonature.eu/wiki/Pedagogical_handbook
• Ръководството за учителя на български език в раздел Професионална
общност в българския портал на проекта
• Платформата "MOODLE" за Електронно обучение по проекта, инсталирана от
Бикам - достъпна на всички езици на участващите държави, в секция
„Електронно обучение” от раздел „Интерактивен портал” в българския портал
на проекта, или директно на адрес: http://k2n.bikam.com

9. 9
Разпознаване на биологични видове
Дотук ви запознахме с проекта «Ключ към природата» (Key To Nature) по
програма „Електронно съдържание Плюс” на Европейскат акомисия, в който чрез
фирма „БИКАМ” ООД участва и България.
В този раздел на ръководството ще ви запознаем конкретно с
предназначението, същността и процесите на разпознаване (идентификация) на
биологични видове, ще дадем практически и конкретни указания как можете да
работите със създадения по проекта Електронен определител на 371 вида дървета и
храсти в България”, ще ви дадем практически съвети за овладяване на основните
особености и практическите правила при процеса на разпознаване на биологични
видове и ще посочим някои възможни образователни приложения на
интерактивните ключове (вкл. и този, създаден по проекта) в различни учебни
дисциплини и дейности в училищата и университетите.
I. Основи на разпознаването
1. Защо е важно да се знае наименованието на даден жив организъм?
След като веднъж сме определили кой точно е обектът, който разглеждаме и
знаем неговото наименование, можем да достигнем до цялата налична информация
за него. Това могат да са факти дали даден организъм е ядивен или отровен, какво е
неговото стопанско значение и др. Наличието или липсата на определен вид
организъм може да показва в каква степен е замърсен въздухът или водата в дадено
място – това са т.нар. индикаторни организми. Погрешно определен организъм,
наречен с чуждо наименование - на друг организъм, води до объркване и неверни
заключения. Само с правилното наименование можем да “отключим” и да
достигнем до информацията за определен вид организъм. За целта е необходимо да
извършим прецизно и точно разпознаване, за да достигнем до вярното му
наименование.
Всички организми от един и същ вид имат белези, по които се отличават от
организмите от други видове. Същината на разпознаването е описването и
разграничаването на тези белези. Процесът на разпознаването представлява
сравняване на даден екземпляр с описанието на съвкупност от белези, които могат
да бъдат „описани” чрез текст, илюстрации, звук, и различни други начини, дори
чрез описание на ДНК-последователности. Екземплярите, които не отговарят на
нито една съвкупност от белези, описани до момента, отнасяме към нов за науката
вид организъм, като правим ново описание на неговите специфични белези.
Сравняването на даден екземпляр с описанието на всички описани от
науката съвкупности от белези е труден процес и за улесняването му се разработват
т.нар. определители (или „ключове”). Ключът работи на принципа на приемане или

10. 10
отхвърляне на описание на отделни белези. Задава въпроси, отговорите на които
водят към коректния вид.
След това растителният екземпляр, който разглеждаме с цел разпознаване,
може да бъде сравнен с детайлното описание на съвкупността от белези характерни
за вида, към който сме го отнесли, с цел потвърждаване на правилното
разпознаване. Колкото по голяма е таксономичната група, която обхваща ключът,
толкова по-голяма е вероятността да се допусне грешка при разпознаването.
Изследователите, каквито например са тези, занимаващи се с екологични проблеми
и които срещат в своята работа разнообразни групи от организми, се нуждаят от
достъп до библиотеки с ключове и преди всичко от мрежа от контакти със
специалисти по отделните групи организми, за да се консултират с тях в своята
работа. Като цяло коректното разпознаване на даден вид организъм е прецизен
процес, в който са необходими експертни познания.
Най-често ключовете са дихотомни, направляващи този, който ги използва в
процеса на разпознаване през последователност от стъпки, всяка от които се състои
от две алтернативни възможности за избор. Основните проблеми за
неспециалистите при използване на такива ключове са терминологията и липсата
на илюстрации.
Ключовете, направени с помощта на компютър, са по-лесни за използване,
защото е възможно те да бъдат направени интерактивни, като например предлагат
на всяка стъпка въпрос, свързан с най-ясно отличимия белег за бързо разпознаване,
като в болшинстовто от случаите той е илюстриран с подходяща фотография или
графична илюстрация. Например, в рамките на проект „Ключ към природата” са
разработени или са направени достъпни над 2500 интерактивни компютърно-
базирани ключа за разпознаване на повечето групи от организми.
Най-модерният в момента метод за разпознаване на видове е известен като
“bar-coding” и е основан на съпоставянето на генетичната информация за даден вид
с тази, на други видове. Всеки растителен или животински вид има уникална
генетична последователност (“bar-code/бар-код”). Чрез сравняване на “бар-кода” на
вида, който се опитваме да разпознаем, с наличната информация в база от данни с
“бар-кодове” на всички възможни описани видове, можем да намерим
наименованието му. Този метод е въведен твърде наскоро и учените са още в процес
на изграждане на базите от данни с автентични “бар-кодове” за всеки отделен
организмов вид.

11. 11
Надеждното разпознаване на организмите е важно не само за науката, но и за
практиката. Например за здравеопазването – разпознаването на патогенните
организми, за селското стопанство - на вредителите, при мониторнга на
екосистемите, при разпознаването на инвазивни видове и оттук - управлението на
вноса и износа на стоки. На практика разпознаването на организми има влияние
върху всички сфери на нашия живот.
2. Как образуваме и използваме наименованията на организмите?
Наименованията на организмовите видове са “етикети” и начинът, по който
ние ги формулираме е точно толкова важен, колкото самите наименования. Относно
наименованията могат да възникнат големи обърквания и затова учените следват
стриктни правила при даването на наименования. Те използват латински
наименования и считат тях за “истински” и водещи при описването на даден вид.
Използването на местните (народни) наименования в различните страни и езици
или дори в различните части на една и съща страна може да стане причина за
сериозни обърквания.
Необходимостта от научно, латинско наименование, е породена от факта, че
в много случаи с едно и също народно име (напр. българско име) се обозначават
различни растения, или обратно – едно и също растение е известно с няколко
различни народни наименования. Това е съществена причина за объркване.
Използването на научно наименование спестява необходимостта да се знаят всички
народни имена на дадено широко разпространено и широко използвано растение на
различни езици. Например Taraxacum officinalis е научното (латинското) име на
растение, разпространено в Европа и Азия. То е известно на български като
глухарче или жълтурче и принадлежи към семейство Сложноцветни. Името
„Жълтурче” обаче се използва и за съвсем различно растение, отнасящо се към
семейство Лютикови – Ranunculus ficaria L. На български наричаме „великденче”
както растението Lamium purpureum, така и растението Veronica agrestis – две
изглеждащи напълно различно растения, отнасящи се към различни семейства.
Идентичните им имена на български идват оттам, че и двете цъфтят по Великден.
Не можем обаче да сме сигурни за кое от двете растения става дума в дадена
ситуация, освен ако не използваме латинските им наименования.
Научното, латинско наименование е универсално, съответстващо на даден
уникален организмов вид, където и да се намира той. То се състои от родово име и
видов епитет – по същия начин както ние имаме фамилия и име. По същия начин
това наименование, състоящо се от две части, носи информация за родство и
сходство на някои белези. Някои растения нямат народни наименования и тогава
научното наименование е единственото възможно за обозначаването им.

12. 12
II. Процесът на разпознаване - основни особености и практически
правила
Въпреки че коректното разпознаване на даден организъм не винаги е лесно,
самият процес на разпознаване не е сложен като алгоритъм и действия. Най-
важните елементи са внимателно наблюдаване и особено наблягане на детайлите.
Най-голямата трудност се състои в правилната интерпретация на това, което
виждаме. По-долу са представени някои насоки, с цел да ви улеснят в процеса на
разпознаване.
1) Изследвайте внимателно екземпляра, който сте избрали за
разпознаване. Всички растения имат белези, които използваме за да ги разпознаем.
Някои са добре забележими, докато други се наблюдават по-трудно. Внимателното
разглеждане на обекта ще помогне да избегнете грешки в разпознаването.
2) Гледате ли правилната част? Възможно е да объркате частите на
растението. Например листчетата на сложния лист могат да бъдат погрешно
възприети като отделни прости листа или обагрените чашелистчета да се сбъркат с
венчелистчета. Това ще доведе до погрешни интерпретации.
Можете да проверите кои са частите, като вземете предвид други белези.
Например трябва да знаете, че листчетата на сложния лист са прикрепени към обща
листна дръжка, която е захваната за клонката, докато простите листа излизат
направо от клонката. Чашелистчетата, независимо от баграта си, представляват най-
външен кръг околоцветни листчета.
3) Липсващи белези. Липсата на даден белег често е важна за
разпознаването. Как обаче да сме сигурни че при това растение липсва този белег?
Може да го има но да не е лесно забележим - например броя на семената вътре в
плода; все още недостатъчно развити бразди в старата кора; дали пъпките нямат
люспи или те просто опадат рано? Тове е може би е най-тудната част от
разпознаването. За щастие това не се случва твърде често. В повечето случаи щом
не виждате даден белег, той наистина липсва, но колкото по-внимателно
разглеждате обекта, толкова по-малък е рискът да сгрешим.
4) Вариабилни белези и консервативни белези. Някои белези варират
значително повече от други. Това зависи от различни фактори като възраст,
екологични условия и др. Например листата могат да варират в широки граници,
особено по отношение на размера. Листата в основата на стъблото, образувани в
началото на сезона, може да са доста по-дребни от тези, разположени по-горе.
Растенията, развиващи се върху богати почви могат да имат по-едри листа и като
цяло по-изобилна листна маса, в сравнение с такива, растящи на сухи и бедни
почви. Листата, образувани на сянка, могат да са различни по размер и багра от
тези, образувани при пълно огряване. Листата на младите дървета могат да са доста
по-различни по форма от тези, на стари дървета от същия вид. По тази причина
размерите се дават в границите на минимални и максимални размери, наример 5 -
10 см. Когато определяме размера на даден орган или дори на цяло растение, е
полезно да се направят 10 измервания и да се усредни стойността. Дори тогава не е
напълно изключено да попаднете на размери извън минималната или максималнаат
стойност. Има белези, които са консервативни – те проявяват малки отклонения,
независимо от условията. При растенията такива са формата и размерите на
цветовете, характера на плода и неговите размери, характера на овласиняването
(типа на власинките, но не тяхната гъстота). За това консервативните белези са по-

13. 13
надеждни при разпознаването и по тази причина те по-често биват използвани в
ключовете.
5) Обръщайте внимание и на части, които вече не са прикрепени към
растението. Това важи особено за дървета, при които плодовете или цветовете, а
понякога дори листа, са опадали на земята. Проверете дали такива части, намиращи
се на земята, принадлежат към дървото от разглеждания вид и се уверете, че не са от
някой друг намиращ се наблизо вид.
6) Не приемайте нищо като даденост. Само защото два екземпляра
изглеждант еднакво на пръв поглед, това не означава, че те се отнасят към един и
същи вид. Много видове, особено близко родствени, имат малки отличия.
Проверявайте всеки образец за да сте сигурни, че притежава съответните белези и
съответно, че вашето разпознаване е коректно.
7) Допълнителни указания. Допълнителни указания, които потвърждават
вашето правилно разпознаване можете да намерите например в устройството на
плодовете и от там да съдите как са били устроени цветовете, от които са
образувани тези плодове. Информацията за разпространението и екологичните
изисквания често е от голяма полза. Не е възможно да намерите растение извествно
за Северна Европа в Средиземноморието и обратно. Също така растения;
приспособени да обитават високопланински скали; обикновено не се срещат в
низините и обратно. Растения от подлеса на горите не се срещат в ливадите и
обратно. Тази информация служи само за да сте сигурни, че правилно сте
извършили разпознаването. Тя е допълнителна, а не е водеща и може да е
подвеждаща в някои случаи. В последните години растения, известни от
крайбрежните засолени почви, започнаха да навлизат във вътрешността на страната,
покрай пътищата. Това необичайно и “не на място” разпространение е резултат от
разпръсването на луга през зимата против заледяването на пътната настилка.
8) Не опитвайте на вкус образците! Миризмата на листата или цветовете
често може да бъде полезно указание при разпознаването на растенията. Избягвайте
да ги опитвате на вкус – някои растения са отровни!
9) Разпознаването не върви гладко. Повечето ключове предлагат на всяка
стъпка ясни възможности за избор. Ако не можете да вземете решение на дадено
ниво коя възможност да изберете (например не наблюдавате ясно даден белег
защото вашия екземпляр не е достатъчно развит или обратно - е преминал вече
фазата, в която белегът е бил забележим), опитайте да следвате и двете
възможности и да видите къде ще ви изведе всяка от тях. Така ще намерите
правилното решение. Ако нито едната възможност не ви извежда до подходящ

14. 14
набор от белези и съответното име, това може да означава, че сте се отклонили
някъде по-нагоре (по-рано) по възможностите на ключа. Тогава трябва да се върнете
в началото и да повторите внимателно процедурата.
10) Опитът. Той е от решаващо значение. Колкото повече работите с дадена
група организми и се запознавате с все по-голям кръг представители и техните
белези, толкова по-лесно ще работите с ключовете и по точно ще разпознавате
непознатите за вас организми.
11) Частична печелба. Понякога разпознаване до ниво вид не е възможно,
но можете да стигнете до рода, което изисква по-малко белези и все пак е някакъв
успех.
12) Възможни неуспехи. Не винаги ще успявате да разпознаете даден
екземпляр. Ако той не е напълно развит и не можете да наблюдавате върху него
определени важни за разпознаването белези, няма как да сте сигурни към кой вид
принадлежи.
13) Накрая – оптимистично! Понякога разпознаването може да се окаже
напълно погрешно. Дори и при пълен неуспех не се притеснявайте, това се случва
даже и на експерти!

15. 15
III. Възможно приложение на интерактивния ключ за
разпознаване на растенията
Разпознаването на даден организъм е средство към целта, а не самата цел. В
резултат на процеса научаваме наименованието на този организъм, но това може да
е само началото на много други аспекти на биологията., различни природни и/или
социални науки, или на аспекти от културата.
По-долу, без претенция за изчерпателност, ще изброим някои възможни
образователни приложения на интерактивните ключове за разпознаване на
биологични видове (вкл. и на нашия определител) в различни учебни дисциплини и
дейности.
1. Оценка и мониторинг на биоразнообразието. Биоразнообразието е
богатството от растения и живитони на дадена територия или местообитание
(хабитат). Може да се направи проучване на малка територия или дадено
местообитание, или на определена група организми. Например, изготвянето на
списък с птиците и бръмбарите, наблюдавани на дадено място, може да е полезно
при анализа на биоразнообразието. Решаването на такава задача може да даде важна
информация например за това колко общо са видовете на дадена територия, кои са
широко разпространени и кои са редки, кактои кои са причините за това състояние
на нещата?
2. Събиране на екологични данни. Екологията изучава взаимовръзките
между организмите помежду им и със средата, която те обитават. Изготвянето на
списъци от видовете организми, срещащи се в две различни местообитания и
сравняването на тези списъци е в основата на обяснението на някои екологични
зависимости – различните видове са приспособени и се срещат при различни
условия, в различни местообитания. Проследете морфологичните приспособления,
които дават възможност на различните организми да използват различни
местообитания и да преживяват в тях успешно.
3. Оценка на разселването. Търси отговор на въпроса как организмите се
разселват на нови територии. Изгответе списък на организми, обитаващи
определена територия, след това ги групирайте по начина им на разселване. Кои от
тях притежават способността да преодоляват големи разстояния и да завземат нови
територии? Как точно постигат това? Тази задача работи особено добре когато се
разглеждат растения.
4. Био-география. Тя изучава разпространението на биоразнообразието във
времето и пространството. Биогеографията разкрива къде живеят организмите и в
какво изобилие. Често се изучава в голям мащаб, но може също така да намери
приложение и при изследването на малка територия. Изследвайте например живия
плет, крайпътната канавка или дори градинката пред жилището си или в училищния
двор. Кои видове са диворастящи и кои са необичайни за това местообитание, кои
са култивирани? Откъде произхождат култивираните видове? Как са се появили там
– целенасочено ли са посадени, или са попаднали случайно (саморасли, подивели от
близките градини и т.н.). Защо срещаме необичайни за местообитанието видове –
например чайки на стотици километри далеч от морето? Животните може да са
дошли поради наличието на храна – напр. натрупване на битови отпадъци в
големите крайградски сметища.

16. 16
5. Културна и икономическа история. Тези проучвания са подобни на
биогеографските изследвания, но ударението пада на исторически особености, като
например търговия с определени части на света и отглеждане на определени
култури за задоволяване на местните потребности.
6. Видове със стопанско значение. Как подбираме организмите, които имат
стопанско значение за нас? Защо избираме едни пред други? Нагледен пример е да
разпознаем парковите дървета в даден район. Защо озеленителите са избрали точно
тези видове, а не други (често по-широко разпространени техни родственици).
Причините могат да са различни, например форма на короната, засенчване, растат
бързо, декоративна стойност, стойност/красота на цветовете, листата, които опадат
за кратко време, така че да не задръстват канализационната система, по-слабо
развита коренова система, която не поврежда тротоарите, пътните настилки, или
дори стените и основите на съседни сгради и др.
7. Изследвания на околната среда. Такива могат да са проучванията във
връзка с човешкото влияние върху околната среда и да са свързани например с
изследванията на замърсяването. Изучаването на лишеите или други чувствителни
към замърсяването организми, могат за покажат състоянието на атмосферата. За да
проследим промените с течение на времето са нужни наблюдения, провеждани в
предходни периоди, но също така могат да се сравнят условията на градската среда,
с тази на малки населени места.
Призоваваме ви да използвате вашия опит, въображение и находчивост, за
да създадете вълнуващи като преживяване и интерес и пълноценни като учебно-
образователни дейности и натрупване на опит и знания практически проекти за
използване на електронните определители в образователния и познавателния
процес. Във ваша помощ са над 2500 електронни определители на над 10
европейски езика, които са разработените или до тях е предоставен достъп в
рамките на проект „Ключ към природата” Достъпът и използване на това богатство
са възможни чрез общия портал на проекта на Интернет-адрес
http://www.keytonature.eu, чрез националните портали на участниците в проекта
вътре в общия портал, или чрез директен контакт със съответните национални
партньори в проекта.
Адресът на българския национален портал в проекта е
http://www.keytonature.eu/wiki/Bulgaria. В него, в секцията „Контакти” можете да
видите данните за директна връзка с българският партньор в проекта - фирма
„БИКАМ” ООД, а в останалите секции – да се запознаете с материали и идеи по
проекта и да откриете множество електронни определители, някои от които биха
могли да ви бъдат полезни.
Освен това, за допълнителна текуща информация и учебни материали на
ваше разположение са:
Българската Фейсбук-група на проекта на адрес:
http://www.facebook.com/group.php?gid=135517833143426&ref=ts
Страницата с презентации и материали по проекта за свободно изтегляне на
адрес: http://www.slideshare.net/keytonaturebulgaria

17. 17
Разпознаване на дървета и храсти
Основни познания, които са необходими, за да работим с електронния определител
за дървета и храсти, създаден по европейския проект
„Ключ към природата” (KeyToNature)
Дотук имахме удоволствието да ви
представим европейският проект „Ключ към
природата” („KeyToNature”) по програма
„Електронно съдържанив Плюс” (“eContent Plus”)
на Европейската комисия, заедно с Електронния
определител за 371 вида дървета и храсти в
България, създаден по проекта.
Както всеки специализиран продукт, така и
определителите (наричани още „ключове” –
„keys”), са подчинени на стриктна терминология, за
да могат да изпълнят своето предназначение.
Следователно, за да работят ученици и студенти с определителя, е
необходимо те да са запознати със съдържанието на термините и понятията,
използвани в интерактивния ключ. Тези понятия основно са свързани с описването
на морфологични белези, чиито специфики характеризират определени растителни
видове.
При проведените експериментални занимания с ученици и студенти
интерактивното разпознаване на дърветата и храстите беше извършено под
ръководството на преподаватели. Те помагаха на учащите се да се справят със
задачата за определяне на спецификите на конкретните морфологични белези
разглеждани от ключа.
По време на семинара „Проектът ‘Ключ към природата’ – Нови начини
за откриване на биоразнообразието”, организиран от българския партньор по
проекта - БИКАМ ООД и проведен на 2 юли 2010 г. с учители по биология от
София и страната, беше представена ключова информационно-обучаваща
презентация, посветена на темата „Основни познания, които са нужни за да работим
с определителя”. Стана ясно, че за преподавателите, които биха работили с
интерактивния ключ за разпознаване на дървета и храсти, е полезна такава сбита
информация за основните морфологични белези, която е обвързана тясно с
използваната в интерактивния определител класификация и е придружена с богат
илюстративен материал и кратки дефиниции.
В настоящата статия представяме на вашето внимание именно тези основни
морфологични познания, които са нужни за да се работи с определителя, както
следва:
• Морфология на вегетативни органи
• Биологичен тип
• Листоразположение
• Морфология на лист
• Морфология на генеративни органи
• Морфология на цвят
• Морфология на съцветие
• Морфология на плод

18. 18
CD-версията на електронния определител за 371 вида дървета и храсти в
България е на разположение за безплатно копиране и разпространение при
експертите по Биология и/ли Природни науки във всички Регионални инспекторати
на МОМН в страната.
Онлайн версията на определителя е достъпна чрез Българския портал на
проекта (http://www.keytonature.eu/wiki/Bulgaria) или директно на Интернет адрес
http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324
На Интернет адрес http://k2n.bikam.com/m е достъпна версия на ключа за
мобилни апарати, ползващи Интернет (специално оптимизирана за нисък трафик –
до 10 КВ на страница/екран).
Кое е това дърво или как да различим дървото от храста?
Ако искате да научите името на някое растение или животно имате три начина да го
сторите
1. Да попитате майка си, баща си, учителя или някой, който мислите, че го
знае. Обаче имайте предвид, че те не винаги могат да ви дадат исканата
информация. Може да им досадите ако питате твърди много въпроси.
2. Можете да си купите книги с картинки и да сравнявате вашето
дърво/животно с всяка картинка докато го откриете. Това може да се окаже
досадно или да не намерите картинка, която да съвпада с това, което
наблюдавате.
3. Можете да използвате „ключа”. Това е забавна „игра” , която можете да
намерите на уеб-сайт, на компакт диск или „ключът” да е отпечатан на
хартия. При това не вие задавате въпросите, а ключът ви задава въпроси, на
които вие да намерите лесни отговори. След като отговорите на тези въпроси
ключът ще ви предложи име и картинка на растението или животното и вие
ще решите дали това е търсеното от вас.
Дърво или храст е това?
За да отговаряш лесно на въпросите на
„ключа” трябва да научиш някои термини
използвани в него.
Дърветата и храстите имат вдървеняло
стъбло, а тревистите растения са с меки,
обикновено зелени стъбла. Дървото има ствол
(неразклонена част) и се разклонява нагоре, а
храста се разклонява направо от повърхността на
земята.

19. 19
Основни познания, които са нужни
за да работим с определителя
Морфология на вегетативни органи
Биологичен тип
Листоразположение
Морфология на лист
Морфология на генеративни органи
Морфология на цвят
Морфология на съцветие
Морфология на плод
Клонка, летораст
Пъпка
(силно скъсена
клонка в покой)
• Младо неразклонено стъбло
• Листа
• Пъпки
• Възли
• Междувъзлия

20. 20
Листа
Разположение на листата по стъблото.
Листоразположение
•Последователно
•Срежуположно
•Прешленовидно
•Лъжепрешленовидно
Срещуположно са разположени листата когато от една точка на стъблото
(възел) излизат два листа.
Последователно са разположени листата когато от една точка на стъблото
(възел) излиза само един лист.
Прешленовидно са разположени листата когато от една точка на стъблото
(възел) излизат повече от два листа
.
Срещуположно Последователно

21. 21
Части на листа
• петура /lamina/ = пластинка с различна форма → фотосинтеза / дишане
• дръжка /petiolus/= опорна и проводяща функция, оптимално положение
спрямо светлината
• прилистници /stipula/ = двойка странични израстъци в основата на
листната дръжка
Морфология на лист - видове листа
• форма на петурата= характеристики
* съотношение дължина/ширина * място на най-широката част
дължина=ширина дължина=
х2 ширина
дължина=
х 3-4 ширина
дължина>
х5 ширина
най-широк
в основата
широкояйцевиден яйцевиден ланцетен
най-широк
в средата
закръглен елипсовиден продълговат
най-широк
към върха
обратно
широкояйцевиден
обратно
яйцевиден
обратно
ланцетен
линеен
мечовиден
+ триъгълен, ромбичен, бъбрековиден, лопатовиден, сърцевиден &

22. 22
лопатовиден,
ромбичен
бъбрековиден
сърцевиден
триъгълен
обратнояйцевиден яйцевиден
ланцетен
елиптичен
обратноланцетен
линеен
щитовиден
прободен /
срастнал в основата
Листният ръбът може да е назъбен или вълновиден или целокраен .
наделен
назъбен
вълновиден

23. 23
форма на петурата
закръглена
листен връх
заострен
листен ръб
целокраен
листна основа
сърцевидна
Морфология на лист - видове листа
• разчленяване на петурата - степен на начленяване
прости: само с една петура
→ цяла
→ начленена -
* нарязването на листния ръб превишава:
1/4 = изрязан
1/2 = врязан
>1/2= наделен
до средната жилка насечен
дланевидно пересто
сложни: повече от една петура разположени на обща дръжка
дланевиден перест
Наделен лист означава, че петурата на листа е частично разчленена на няколко.
Целият лист петурата на листа се състои само от една част

24. 24
Прост лист – има само една петура
прост само с една цяла петура
>1/2= дланевидно наделен
1/2
1/2
Сложен лист – на листната дръжка са прикрепени няколко отделни петури

25. 25
Прост, пересто
наделен лист
Сложен перест лист
Клонка със срещуположни
листа
Жилкуване на листа
Ако гледате листа срещу светлината ще забележите мрежа от жилки
(проводящи снопчета по които преминават водата и минералните соли както и
произведените в резултат на фотосинтезата захари). Жилкуването е
Дланевидно жилкуване – жилките се разклоняват от една точка в основата на
листната петура /
Пересто жилкуване – има една централна жилка и от нея се разклоняват
по дължината й по-тънки жилки
Успоредно жилкуване – жилките са няколко и вървят успоредно
Дланевидно жилкуване
пересто жилкуване
успоредно жилкуване

26. 26
Цветове
Венчелистчета – околоцветник – стерилните, обагрени листчета в
цвета
Венчелистчета свободни (всяко е отделно от другите) /
Венчелистчета сраснали (прикрепени са едно към друго и ако ги дръпнем се
отделят наведнъж от цвета)
1. =цветно легло, когато е разраснало го наричаме хипантий
2. =чашка
3. =венче
4. =тичинки
5. =плодник
Венчелистчета свободни Венчелистчета сраснали

27. 27
понякога околоцветникът е редуциран – женските
цветове на леската от които се образуват лешниците имат само плодници - в
края на февруари виждаме техните лилави близалца
Симетрия
радиално симетрични
(правилни, актиноморфни)-
през центъра на цвета могат да
се прекарат множество
равнини, така че да разполовят
цвета
билатерално симетрични
(неправилни, зигоморфни) -през
центъра на цвета може да се
прекара само една равнина, така
че да разполови цвета
асиметрични през центъра на
цвета не може да се прекара
нито една равнина, така че
да разполови цвета

28. 28
Положение на завърза на плодника
горен долен

29. 29
ОтворениОтворени,, рацемознирацемозни,, съцветиясъцветия
простипрости сс удълженаудължена осос
– грозд- цветовете са с дръжки на главната ос
– клас - цветовете са приседнали на главната ос
– реса - цветовете са с дръжки на увиснала ос
– кочан - цветовете са приседнали на удебелена ос
– щит - цветовете с различни дръжки - в една равнина
простипрости съссъс скъсенаскъсена осос
– сенник - цветовете са с дръжки, излизат от една точка
– главичка - цветовете са приседнали на удебелена ос
– кошничка - скъсена, разширена ос, приседнали
цветовете, обвивка от присъцветни листчита (involucrum)
ПлодПлод ((FructusFructus))
• Плодът се образува от гинецея
• истински плодове = образувани само от
гинецея
• лъжливи плодове = образувани от гинецея
и други цветни части (цветно легло, цветна
тръбица)

30. 30
Прости плодове:
1. Сухи разпукливи = тънка и суха плодна стена
МехункаМехунка – един плодолист (еднагнезден), отваря се
отгоре надолу, по шева на срастване
Боб – един плодолист (еднагнезден), отваря се отгоре
надолу, по шева на срастване + по средната жилка
Шушулка – два плодолиста (двугнезден, паракарпен
гинецей, лъжлива преграда), отваря се отдолу
нагоре, по шева на срастване; Шушулчица
Кутийка – два и повече плодолиста (ценокарпен
гинецей), отваря се: по шева на срастване, по
средната жилка, с капаче, отворчета.
Боб – един плодолист (еднагнезден), отваря се отгоре
надолу, по шева на срастване + по средната жилка

31. 31
Прости плодове:
2. Сухи неразпукливи = тънка и суха плодна
стена, прости или сложни плодници - апокарпни или ценокарпни гиницеи
Орех – затворен плод, отделя се заедно със семето
Зърно (кариопсис) – единственото семе е срастнало с кожеста
плодна стена
Плодосемка (ахена) – затворен плод от долен завърз, отделя
се заедно със семето, хвъчилка от чашката
Разцепващи се (дробни) – разпадат се на едносеменни
плодчета = броя на плодолистите
Разчленяващи се – разпадат се на едносеменни плодчета ~ 2Х
броя на плодолистите
Прости плодове:
3. Сочни = добре развита и сочна плодна стена
Костилков – едносеменен, екзокарпът е
ципест, мезокарпът е сочен, ендокарпът е от
каменисти клетки
Ягода – многосеменен, цялата плодна стена е
месеста
лимоновиден плод
тиквовиден плод
ябълковиден плод

32. 32
Костилков – едносеменен
•екзокарпът е
ципест
•мезокарпът е
сочен
•ендокарпът е
от каменисти
клетки
Сборни
плодове

33. 33

34. 34
Вместо заключение
Както вече беше отбелязано в предходната статия по проекта от
брой 4/2010 на списанието, разпознаването на даден организъм е средство
към целта, а не самата цел. В резултат на процеса научаваме
наименованието на този организъм, но това може да е само началото на
много други аспекти на биологията., различни природни и/или социални
науки, или на аспекти от културата.
Важно за учителите и за академичните преподаватели е да могат да
интегрират по смислен и пълноценен начин работата с електронните
определители в конкретните дисциплини, учебни програми и теми. Общи
идеи за такива проекти са дадени в последната част „IV. Възможно
приложение на интерактивния ключ за разпознаване на растенията” на
статията от брой 4 на списанието. Други идеи, генерирани от български
учители по биология, можете да прегледате, като прегледате или свалите
свободно презентацията „Възможности за използване на определители в
обучението по биология” (02-ideas-for-school-use-of-biodiversity-e-keys-bg)
от страницата с презентации и материали по проекта на адрес:
http://www.slideshare.net/keytonaturebulgaria.
Още по-богата и разнообразна информация и идеи за използването
на определителите в учебния процес е достъпна чрез Ръководството за
учителя (Teacher's Handbook) - от главния портал на проекта или
директно на адрес: http://www.keytonature.eu/handbook/. Във версията на
български език може да се влезе от хоризонталната навигационна лента за
избор на език, или директно на адрес
http://www.keytonature.eu/handbook/Main_Page/bg.
Важно е да се знае, че след приключване на проекта консорциумът
„Ключ към природата” ще продължи дейността си под друга
организационна форма, коато ще продължи пълната поддръжка на
Интернет-сайтовете със създадените материали и определители.
За да се информирате регулярно за дейностите на консорциума
„Ключ към природата”, посещавайте общият уеб-портал на проекта "Key
To Nature" на адрес http://www.keytonature.eu (на английски език),
българския уеб-портал на проекта – разположен в рамките на общия
портал, или директно на адрес http://www.keytonature.eu/wiki/Bulgaria, както
и Българската Фейсбук-група на проекта:
http://www.facebook.com/group.php?gid=135517833143426&ref=ts, в която –
ако сте Фейсбук-потребител, можете да се регистрирате и да получавате
автоматично всяка нова информация от консорциума.

35. 35
Интерактивният определител за 371 вида дървета и
храсти в България
1. Основни указания за работа с определителя
В резултат на работата по проект „Ключ към природата”, за България е
разработена първата версия на интерактивен определител на дървета и храсти в
България. Той включва над 370 вида диворастящи и култивирани дървета и храсти в
България. Този интерактивен определител не е изчерпателен и не обхваща всички
видове дървета и храсти, които могат да се срещнат на територията на страната. На
този етап той е създаден да служи като основа за бъдеща работа и за създаване на
по-малки ключове, които да бъдат използвани при учебна работа в училища и
университети. По-долу ще ви предоставим кратки насоки за това, как да работите с
определителя.
Разпознаването на дървета и храсти чрез този определител може да бъде
осъществено чрез два интерфейса:
1. Дихотомен (двоичен) интерфейс за дихотомен ключ, при който всеки път трябва
да избирате между две алтернативни възможности (напр. „цветовете са жълти” –
„цветовете не са жълти”)
2. Многокритериален интерфейс за търсене, където можете да избирате
едновременно повече критерии за търсене.
Препоръчваме първо да се запознаете с дихотомния интерфейс за търсене,
който включва изображения и пояснения за повечето от отличителните
характеристики, за които се задават въпроси в процеса на определяне на растението.
По долу накратко са описани алгоритмите за работа с двата типа ключове:
2. Работа с дихотомния ключ.
Фиг. 1. Интерфейс на дихотомния ключ за дървета и храсти

36. 36
1. Всяка страница изисква да се направи избор между две възможности.
2. За да изберете дадена опция/възможност, щракнете върху съответния бутон.
3. Внимание! Илюстрациите на отличителните характеристики се отнасят за
дадената характеристика като цяло, а не непременно за растенията, които се
появяват по-нататък в ключа.
4. Във всеки момент можете да се върнете обратно, като щракнете върху бутона в
горния ляв ъгъл на екрана.
5. Във всеки момент ключът ви дава информация за броя на оставащите таксони: с
щракване върху това число ще получите техния списък.
6. Когато броят на оставащите таксони е по-малък от 16, се появява бутон, който
Ви позволява да генерирате илюстриран текстови ключ.
7. В края на идентификационния процес, чрез щракване върху името на вида, ще
получите страница със семейството, италианските наименования и връзка към
всички налични картини. Картините могат да бъдат увеличавани значително на
екрана. За първоначално увеличение щракнете върху самата картина, за още по-
голямо увеличение – щракнете върху долния десен ъгъл на вече увеличената
картина.
2. Работа с многокритерийния интерфейс за търсене.

37. 37
1. Можете да изберете повече отличителни характеристики едновременно (няма
нужда да попълвате всичките отличителни характеристики).
2. Някои отличителни характеристики могат да бъдат използвани само за добре
дефинирани групи от растения. Например, характеристиката „вечнозелен/а/о/и”
може да бъде използвана само при дървовидните растения. Такива
характеристики се разпознават по тяхната подчинена позиция спрямо други
характеристики (различни цветове на фона).
3. След като сте специфицирали характеристиките, щракнете бутона „изпрати”
(“submit”) и изчакайте няколко секунди за резултат.
4. Ще се появи страница със следната информация: 1) Отляво: списък с връзки –
имена на биологични видове, притежаващи зададената комбинация от
характеристики. 2) Отдясно: бутон, който при натискане генерира ключ само за
тези биологични видове.
5. ВАЖНО! Ако вече знаете рода на Вашето растение, просто напишете името на
рода в текстовия формуляр за таксона: ще получите ключ за всички биологични
видове от този род, които се намират в ключа.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ: За характеристиките на растенията и
техните части, които е важно да се познават в процеса на
идентификация на различните видове дървета и храсти, можете да
научите в детайли от учебни материали, разработени в електронното
Ръководство за учителя в българския Интернет-портал на проекта на
адрес: http://www.keytonature.eu/wiki/Bulgaria

38. 38
ПРЕЗЕНТАЦИИ

39. Интерактивен определител за
най-разпространените дървета и
храсти в България
Пенчо Михнев
Фирма “БИКАМ” ООД
Съдържание
Общи положения
Общ вид – илюстрация
Онлайн вариант
Вариант на CD-ROM
Вариант за мобилни апарати и смартфони
39

40. Общи положения
Три варианта на ключа
Онлайн вариант
Вариант на CD-ROM
Вариант за мобилни апарати и смартфони
Разработен е инструмент за:
Извличане на под-ключове от пълния ключ
Редактиране на даден ключ и записване на
новосъздадения онлайн на италианския сървър на
проекта
Подготовка и запис на CD-ROM на редактиран или
новосъздаден ключ
Генерира и отпечатва обложка на диска и лицева страна
върху диска
Общ вид – илюстрация
(онлайн версия)
40

41. Онлайн вариант
http://dbiodbs.units.it/carso/chiavi_pub21?sc=324
Дихотомен ключ
Включва всички картини от базата данни за даден вид
На всяка стъпка генерира илюстриран списък с всички
оставащи таксони
Генерира прост азбучен списък на таксоните
(без връзки към илюстрации)
Многокритериален интерфейс за търсене
С падащи менюта-илюстрации към всеки текст
Включва всички картини от базата данни за даден вид
Вариант на CD-ROM
Само дихотомен ключ
Съдържа само една картина за всеки
вид
Не генерира илюстриран списък с
всички оставащи таксони на всяка
стъпка
Съдържа азбучен списък с всички
видове, с връзки от всеки вид към
снимка/илюстрация на вида
41