4. Прилагателното име е част на речта, която
пояснява съществителното име. Може да
означава признак или качество. Открива се с
въпросите
„Какъв?“, „Каква?“,
„Какво?‘‘,
„Какви?‘‘ зададени към съществителното име.
Могат да се определят неговите род и число,
които винаги трябва да се съгласуват със
съществителното име (един и същи род и число).
5. Глаголът е част на речта, която
обяснява какво действие извършва даденото
съществително име. Открива се с въпросите
„Какво прави“ или „Какво правят?“ зададени
към съществителното име. Могат да се
определят неговите число, лице и време.
6. Същ. име
Означава предмет,
чувство, животно и др.
Въпрос: „Какво е това?“
Части на
речта
Прил. име
Глагол
Въпрос: „Какво
прави?“, „Какво
правят?“
Означава
признак, качество.
Въпрос:
„Какъв?“, „Каква?“,
„Какво?“, „Какви?“
Означава
действие.
8. Подлогът е главна част на изречението. С
него се указва кой извършва действието. Открива
се с въпроса „Кой?“ зададен към сказуемото, за
което има информация в следващия слайд.
Подлогът може да се изрази със същ. име, прил.
име и местоимение. Подчертава се с една права
линия (
).
9. Сказуемото е главна част на изречението,
която оказва кое е действието в него. Открива се
с въпроса „Какво прави?“ зададен към подлога в
изречението. Подчертава се с две прави
успоредни линии (
). Може да бъде изразено
с глагол. За разлика от него, сказуемото може да
се изрази с повече от една дума (Започнах да
вървя = 1 сказуемо).
12. Съобщителното
изречение
се
използва, за да бъде предадена някаква
информация, каквато и да е тя. То
завършва с препинателния знак точка (.)
или многоточие (…), ако информацията не
е довършена.
13. Въпросителното
изречение
се
използва, за да се зададе въпрос. За да
бъде такова, изречението трябва да
съдържа поне една въпросителна дума
(кой, кога, къде, защо, как, ли, какво и др.).
Изречението завършва с въпросителен
знак (?).
14. С подбудителното изречение
се
изразяват заповед, молба, забрана или
съвет. С него караме някой да направи или
да не прави нещо. Подбудителното
изречение завършва с удивителен знак (!).
15. С възклицателното изречение се
изразяват чувства. Тези чувства са радост,
възторг, тъга, страх, болка… За да бъде
изречението възклицателно, трябва да
съдържа една от частиците ах, ох, олеле,
уха, иха, ура… Изречението завършва с
удивителен знак (!).
18. Простото изречение може да бъде
каквото и да е по цел на изказване. За да е
просто, изречението трябва да съдържа в себе
си едно сказуемо. Изречението „Имам нов
велосипед.“ е просто. Изречението „Ракетата
излетя и скоро стигна до луната.“ има две
сказуеми, затова не е просто.
19. Сложното изречение, също като простото,
може да бъде каквото и да е по цел на изказване. За
да бъде сложно, изречението трябва да съдържа две
или повече прости изречения. За да се комбинират
няколко изречения в сложно, се използват думите за
свързване и, а, но, ала, защото, където, който,
както… Изречението „Намерих книгата, която
търсех.“ е сложно. Може едно изречение за бъде
разделено и в него да се вмъкне друго. Тогава,
вмъкнатото изречение трябва да е оградено със.
Например: „Камък, който се търкаля, трева не
хваща.
20. Просто
Изречение
Сложно
Съдържа две или повече
прости изречения.
Съдържа
едно
сказуемо.
Пример:
„Имам нов
велосипед.“
Пример:
„Иван спря да тича,
за да си поеме дъх.“