3. Бенвенуто Челини (3 ноември 1500 г. - 13Бенвенуто Челини (3 ноември 1500 г. - 13
февруари 1571 г.)февруари 1571 г.)
• Бенвенуто Челини е скулптор, златар и писател, един от най-видните
представители на маниеризма от епохата на Ренесанса. Роден във Флоренция
през 1500 г., като дете учи музика, но е привлечен от златарството и започва да
усвоява този занаят при местен златар в родния си град. Заминава за Рим през
1523 г. и остава там до 1540 г., през който период работи за папа Климент VІІ и
за неговия приемник папа Павел ІІІ Фарнезе. През 1527 г. по време на обсадата
на Рим от войските на Карл V, той командва отбраната на Ангелската, в която
през 1537 г. е затворен, след като изпада в немилост, и откъдето се опитва да
избява по много авантюристичен начин. През 1540 г. се отправя за Франция и
работи за френския крал Франсоа І като златар и скулптор - извайва статуя на
Юпитер и Нимфата на Фонтенбло, която се пази в Лувъра. От френския период
на художника е останала една от малкото достигнали до нас творби,
показателни за златарското изкуство на Челини - т.н. "Солница на Франсоа І",
която днес се пази в музея за изобразителни изкуства във Виена. През 1545 г. се
връща във Флоренция и работи за флорентинския херцог Козимо І. Той му
поръчва да извае статуя на Персей, която и днес краси лоджията на Ланци в
родния му град. Освен със скулптурите, златарските произведения и двата си
трактата - "За златарството" и "За скулптурата", Челини остава в историята на
изкуството и литературата преди всичко със знаменитата си автобиография - не
само жив и колоритен портрет на своя автор, но и най-завладяващия разказ за
страстите, амбициите и търсенията на духа от ренесансовата епоха.
4. • За най-големи майстори-златари на всички времена са
признати двама души - Петер Карл Фаберже и Бенвенуто
Челини.
• Петер Карл Фаберже (1846 – 1920) е бил придворен
бижутер към руския царски двор. Направил е много
забележителни бижута през кариерата си, но е най-
известен с „великденските си яйца”.
• За втори най-известен златар в света е смятан
Бенвенуто Челини (1500 – 1571).
7. La Scultura Italiana - Cellini BenvenutoLa Scultura Italiana - Cellini Benvenuto
http://www.scultura-italiana.com/Galleria/Cellini%20Benvenuto/http://www.scultura-italiana.com/Galleria/Cellini%20Benvenuto/
8. Национален музей БарджелоНационален музей Барджело
• Националният музей
Барджело (Museo
nazionale del Bargello) е
средновековен дворец,
намиращ се във
Флоренция, Италия.
Паметник е на
архитектурата и музей на
изобразителното
изкуство. Известен е с
богатата си скулптурната
колекция, която съдържа
произведения и от
Бенвенуто Челини.
9. Дворец и манастир Ел Ескориал, ИспанияДворец и манастир Ел Ескориал, Испания
• Ескориал е построен при управлението на крал Филип II
Испански, като строежът му започва през 1563 и завършва
през 1584 г.
Величественият комплекс включва в себе си базиликата Сан
Лоренцо ел Реал – обединителен център, своеобразен израз на
убеждението на Филип II, че всяко политическо начинание
трябва да се ръководи от религиозни съображения.
Под олтара й е разположен Пантеона на кралете, а в
параклиса й може да се види уникално разпятие, дело на
Бенвенуто Челини.
11. Преведоха автобиографията на БенвенутоПреведоха автобиографията на Бенвенуто
ЧелиниЧелини http://http://paper.standartnews.com/bg/article.php?dpaper.standartnews.com/bg/article.php?d
=&article=125007=&article=125007
• "Животът на Бенвенуто Челини, син на маестро Джовани
Челини, флорентинец, описан от самия него във Флоренция",
надраскал авторът върху първия от 520-те листа на ръкописа.
Минали 150 години, извадили го от чекмеджето и
автобиографията на ренесансовия художник тръгнала из
Европа. На немски я превел Гьоте, Берлиоз съчинил по нея
операта "Бенвенуто Челини", Стендал, Ал. Дюма и Ървинг
Стоун буквално преписвали в романите си нейни страници.
Разгръщаме я вече и в българския превод: "Моят живот" (изд.
"Кибеа"). Бенвенуто Челини (1500-1571) оставил още 2
трактата и безброй скулптури, малка пластика, украшения,
бижута. Като златар работел за най-богатите хора в Южна
Европа: крале, папи, благородници, търговци. Натрупал
завидно състояние и незавидни главоболия: скандали около
изчезнали скъпоценни метали, политически интриги... Бил
неспокойна душа - налитал на бой, вадел нож, похотливец.
Съдилища, арести, глоби, бягства - от Италия във Франция и
обратно, но и срещи с личности като Микеланджело и
Рафаело... Незаменимо свидетелство за епохата.
12. Художникът в ренесансовата епохаХудожникът в ренесансовата епоха
http://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htmhttp://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htm
• Книгата на Бенвенуто Челини (1500-1571) четох дълго и с огромна наслада. Може би защото ренесансовата епоха е
представена през погледа на скулптор и златар. Тя изпъква ясно и в подробности, въпреки желанието на автора да разказва
само за живота и изкуството си. Този поглед ми е по-интересен от "Флорентински истории" на съвременника му Николо
Макиавели (1469-1527), в които доминира политиката и в монотонна последователност се редуват въстанията, убийствата на
херцози и гонфалониери, изгнанията на привърженици от съперничещи си родове и партии. При Челини убийствата,
интригите, общуването с опърничави папи, великодушни крале и зли фаворитки, дори войните и чумата са само прелюдия
към поръчката и изпълнението на поредната красива вещ или скулптура. Животът му е път в буквалния смисъл на думата. И
често подтикът за пътуването е поредна улична схватка, която го принуждава да бяга и да се укрива - в Сиена, Рим, Неапол,
Франция, Венеция и т.н., последвани от периодични връщания в родната Флоренция. На всички тези места той работи за
съответния херцог, кардинал, папа, крал. Среща се с именити съвременници и колеги, но се възхищава безрезервно само на
Микеланджело. Много неприятен е образът на Джорджо Вазари обаче, за когото Челини пише: "Спеше с един мой калфа... и
мислейки, че чеше себе си, беше издрал единия крак на споменатия Мано с мръсните си ръчища, на които никога не режеше
ноктите". Впрочем наред с уличните схватки и убийствата (при един бой Челини замерил противника с буца кал, в която
случайно се оказал камък с остри ръбове, а при друг спор куршумът от аркебуза просто се отплеснал от рамката на вратата и
нацелил другия в гърлото), сексуалните отношения с двата пола също изглеждат постоянна практика. Челини неколкократно
е обвиняван в похотливост към младежи и содомия, през 1557 е глобен и лежи 20-ина дни в затвора, защото пет години
държал някой си Фернандо "в леглото като съпруга", а докато е във Франция в началото на 1540-те, го съдят, че се сношавал
с някоя си Катерина "по италианския начин". Той пък съответно боледува от "френската болест" - нещо обикновено за онези
времена. Челини боледува и от чума през 1525, а през 1527 отбранява с топове и аркебузи Ангелската крепост, в която се
укрива папа Климент VII, когато Карл V напада Рим. Художникът споделя с удоволствие за заниманията си с оръдията: "още
повече, че се справях по-добре, отколкото в моя си занаят". В същата крепост е затворен през 1538 от следващия папа по
обвинение за присвояване на скъпоценности. Бяга по доста атрактивен начин, връщат го, в тъмната килия чете Библията,
вижда Бог и светлина, докато зъбите му падат, а корените пробиват венците... Всичко завършва щастливо обаче, и във
Франция Челини изработва за Франсоа I наред с други неща "хубавия сребърен Юпитер, заедно с позлатената му основа...
държеше в дясната си ръка светкавица, нагодена така, сякаш иска да я запрати, а в лявата ръка бях поставил Света". Според
думите на краля произведенията на Бенвенуто "не само издържат сравнението с античните, но ги и превъзхождат". Във
Флоренция Челини прави статуята на Персей, предвидена за площада на Синьорията, където "са великите творби на Донатело
и на удивителния Микеланьоло - двамата най-велики мъже от древността до днес". Наред с пътуванията, в книгата постоянно
се повтарят позоваванията на древността. Най-високата оценка за дадено произведение е, че дори в античността не е
постигано такова съвършенство. Това, както и новото самочувствие на художника - Челини още съвсем млад заявява "Роден
съм свободен и свободен искам да живея" и отстоява тези думи при всичките си митарства - са сред важните аспекти на
ренесансовата епоха. От изданието на "Кибеа" научаваме за съдбата на тази недовършена автобиография, за възхищението
на Гьоте, Стендал, Дюма и Оскар Уайлд от нея. В книгата намираме и много необходимата "Хронология на живота и на
творбите на Челини", включваща исторически събития и епизоди, за които авторът не споменава. Това, както и подробните
бележки под линия я превръщат в четиво както за специалисти, така и за широката публика. Диана Попова
13. Любимата книга на Гьоте най-после и наЛюбимата книга на Гьоте най-после и на
българскибългарски http://http://temanews.com/index.php?ptemanews.com/index.php?p==tema&iidtema&iid
=474&aid=11224=474&aid=11224• „Аз виждам цялата епоха по-реално очертана в обърканите възприятия на Челини, отколкото в
най-прегледните описания на историците", възкликва поетът, след като прочита „Моят живот"
на Бенвенуто Челини Оригиналът на автобиографичната творба на знаменития ренесансов
творец Бенвенуто Челини носи следното пространно заглавие: „Животът на Бенвенуто Челини,
син на маестро Джовани Челини, флорентинец, описан от самия него във Флоренция".
Заглавието на първото българско издание на тази невероятна книга (ИК „Кибеа") е съобразено
със съвременните условия и условности на книжния пазар и поради това то е просто „Моят
живот". Челини започва да пише автобиографията си през далечната 1558 г., но ще мине
доста време до нейното първо издание, а до първите преводи в различните европейски страни
- цели столетия. Първият превод на „Моят живот" на английски език излиза през 1771 г.,
първият немски превод (дело на самия Гьоте) - през 1803 г., а на френски автобиографията на
Челини се появява чак през 1843 г. Първото издание на родния език на големия ренесансов
творец предхожда английския превод само с няколко десетилетия, но до голяма степен се
разминава с оригиналния текст благодарение на цензори, интерпретатори и други видни
умници от онова време. Оригиналният текст бива издаден във Флоренция чак през 1829 г.
Днес оригиналът се пази в Лауренциановия кодекс във Флоренция. Българското издание,
макар и доста позакъсняло, има своите неоспорими достойнства. Авторовият текст започва
едва от 46-а страница, когато (благодарение на прецизна система от паратекстове) читателят
вече е въведен в епохата и е запознат с автора и със знаменитото му произведение. Освен
това има и приложения на луксозна хартия, които изобразяват известни творби на Челини,
намиращи се в момента в Лувъра, в Музея за история на изкуството във Виена, в музеите
„Изабела Герднър" в Бостън и „Барджело" във Флоренция и пр. Интересен факт е, че именно
благодарение на „Животът на Бенвенуто Челини..." в по-късни епохи са били откривани и
разпознавани изгубени произведения на големия скулптор... И накрая - „Моят живот" не е
отражение толкова на историческата епоха, колкото апотеоз на творческия дух на времето. Но
и обратното е донякъде вярно - или както казва Гьоте: „Аз виждам цялата епоха по-реално
очертана в обърканите възприятия на Челини, отколкото в най-прегледните описания на
историците"... Просто човек трябва да може да борави с акцентите.
14. Животът на Бенвенуто ЧелиниЖивотът на Бенвенуто Челини
http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violenthttp://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violent
15. Източници:Източници:
• Бенвенуто Челини
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D
Бенвенуто Челини
http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~sam/rip/kasen.html
Бенвенуто Челини | Кибеа
http://kibea.net/bg/author/benvenuto-chelini
Бенвенуто Челини - праобраз на модерния човек
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?id
=00001&issueid=670§ionid=7
Бенвенуто Челини | Художници от всички епохи - Бенвенуто Челини
http://benvenuto-cellini.allpainters.info/
Благородни метали
http://www.diamondsforever-bg.com/Learn/LearnPreciousMetals.aspx
16. • DAMIANOVI GOLD: За Златото
http://damianovigold.com/page.php?4
Дворец и манастир Ел Ескориал, Испания
http://ispania.patuvane.info/cities/1078/%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D
Катинарите на любовта - 24chasa.bg
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=451695
Национален музей Барджело
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE
%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC
%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_
%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE
Откраднаха солница за 50 млн. евро
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=85835
Персей с главата на Медуза, Бенвенуто Челини, Флоренция
http://4coolpics.com/gallery_photo/30/419331.html
17. • СтандАрт - Преведоха автобиографията на Бенвенуто Челини -
Стандарт http://paper.standartnews.com/bg/article.php?
d=&article=125007
ТЕМА - Любимата книга на Гьоте най-после и на български
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=474&aid=11224
Хемус филм - Животът на Бенвенуто Челини
http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/425-cellini-una-vita-violenta.html
Художникът в ренесансовата епоха
Вестник "Култура", брой 47, 20 декември 2002 г.
http://www.kultura.bg/media/my_html/2255/c-chelini.htm
Художникът в ренесансовата епоха
http://www.cult.bg/ind_varts_hist_full.php?
id=1526&PHPSESSID=8ceb3c1e11e5d1b792b028a2315b8dcc
Benvenuto Cellini
http://en.wikipedia.org/wiki/Benvenuto_Cellini