2. На
черната
СЪДЪРЖАНИЕ
планета
ПИОНЕРИТЕ
— Не е ли чудно, Уле! Изминаха само шест месеца, откакто
Д. П Е Е В сме тук, а вече свикнахме с опасностите, с тъмнината, дори
На черната планета 1 със самотата. Доскоро излизахме по двама, озъртахме се на
М. И С А Е В А
всяка крачка. А я виж сега — обхождането на плантациите се
превърна в приятна разходка, в търсено разнообразие.
Там, където се печата -«Космос» 7
Уле не отвърна, не се помръдна. Но това не попречи на дру-
* Сърцето 9 гаря му да продължи.
с. д и к о в с к и — Околният мрак сякаш се процежда в бункера ни. И ние
все повече и повече свикваме с него. Без дори да го съзнаваме,
Комендантът на «Птичия
С П И С А Н И Е ЗА
остров» 10 намаляваме силата на лампите. Сега очите ни се задоволяват с
по-малко светлина.
п р о ф. д-р А Ю. Т ОТ Е В
Сахара 16 — С всичко ще свикна, но с безкрайните ти философствува-
ния надали — едва не отвърна Уле. Той слушаше брътвежа
Б. Ж И Т К О В
Мангуста 23 на другаря си и мислеше. Сам бе забелязал всичко, за което
говореше сега Асен. Но не му се приказваше. Много отрано за-
* Орач с висше образование 26
почнаха да философствуват. Ако продължаваха така, какво
АЛ. Д Ъ Р В О Д Е Л С К И
ще правят след година, след две, след пет... след десет години...
Състезава се «.малката
— Летят ято грили — промърмори неохотно Уле. — Насочват
авиация». 27
се към Игор.
Д. А Л Е К С А Н Д Р О В
— Е, та какво?
Пътешествие в Микромира 29
НАУЧНО - XУДОЖЕСТВЕНО
А. Б 0 Н О В
— Нищо, съобщавам ти.
Нашата звезда Слънцето 32 Асен затвори вратата към дежурната.
П. СИМОВ
Щом пак не иска да разговаря — много му здраве. Този
Миклухо-Маклай 34 мрачен, неразговорчив Уле. Защо избраха него? Защо не ос-
' Направи сам 38 тавиха веселия, находчив Ришар? Или — Лао. Той поне бе
* Астрономически календар 40 винаги внимателен. Прав ли бе началникът на звездолета Ка-
* Природен календар 41 менски? — «За тази задача най-подходящи са хора със силна,
* Любопитни факти 42 уравновесена, бавна психика, хора като Уле Нордсен.» Игор
* Забавна страница 44 скоро ще се завърне. С него
* Шахмат 46 ще си поприказва. А Уле, нека
* Спорт 47 НАУЧНО да стърчи сам целия ден пред
ФАНТАСТИЧЕН таблото. И той ще омекне, ще
* Хумор 48
започне «да философствува».
РАЗКАЗ ОТ Тежка съдба си бяха избрали
Корица — рисунки на Антон
Кръстев, ученик от V1кл.—София. ДИМИТЪР тези трима космонавти. — Да
останат сами на планетата
Гръб на корицата — микрофо- ПЕЕВ край далечната Черна звезда,
тография на лекарството «прон- да останат тук за цели десет
тозил».
години. Защото пет години

3. бяха нужни на звездолета да се завърне в преде- вечна, непрогледна тъмнина. Загледан в екраните,
лите на Слънчевата система. Още толкова щяха Асен следеше пътя и размишляваше.
да изминат, докато втората експедиция преодолее чу- Какво се бе случило с Игор? Те не успяха дори да
довищното разстояние от една светлинна година. И поговорят за това с Уле. Проста повреда на предавате-
през всичкото това време те тримата трябваше да ля? Не, това бе изключено. Досега не се бе случвало.
просъществуват сами, всред чуждия враждебен свят Пък и — не могат да се повредят едновременно двата
на Черната планета. Да, двадесет години бяха пожерт- предавателя на скафандъра и двата на малката кибер-
вували те от своя живот, за да може човечеството да нетична разузнавателна танкетка. Странно, че и тя не
овладее по скоро една нова планета. отговаряше. Значи, причината е обща, може би се крие
— Леене! — гласът на Уле бе, както винаги, без- в мястото, където се намираха.
страстен и спокоен. — Да, Игор пак бе минал по нов път. Въпреки възраже-
Връзката с Игор се пре- нията им, въпреки предпазливостта, той обхождаше
късна. все нови и нови места, никога не повтаряше пътя си. —
РИСУНКИ
Асен скочи и се втур- Както сме се скрили в черупката си, ако и при ред-
ИВАН на към таблото. Зеле- ките ни излизания не обикаляме, как ще опознаем
ното око на приемника бе околността, планетата? — Ето ти сега «опознаване
КИРКОВ угаснало. Сивият метал на околността»! И все пак — какво се бе случило с
:
сега изглеждаше мъртъв. Игор? Внезапно нападение на свирепите летящи гу-
- Как стана това? щери — грилите? Невероятно. И после — какво зна-
- Отведнъж, неочаквано. Без да предупреди. чи внезапно. Дори и човекът да е бил невнимателен,
- Повикай го на резервната вълна. автоматите нямаше да ги пропуснат. А дойдеха ли по-
- Вече го търсих. Не се обажда. близо от тридесет метра, т
- А танкетката? ваха. Същото важеше и за страшните зъбати земно-
- И тя мълчи. водни — парките. Не, тукашните животни не можеха
Вцепенени от неочаквания удар, двамата се замисли- нищо да им сторят. Тогава?. . .
ха. Секундите летяха, другарят им беше застрашен, Не криеше ли Черната планета някоя неподозирана
може би загиваше, а те не предприемаха нищо за спася- тайна? Щом тук имаше развити животни, защо да не
ването му. допуснем, че я обитават и разумни същества? Ракетата,
— Уле, аз ще отида. Не, не възразявай. Ти трябва която изпратиха да изследва планетата, бе извършила
да останеш тук. Не бива да напускаме и двамата бун- стотина обиколки, преди да се спусне на повърхността.
кера. Пък и. . . ти си дежурен. Но нима бе възможно всичко да се види, открие -
Да, той трябваше да отиде сам. Те наистина не можеха при непрогледен мрак, на планета, голяма почти кол-
да оставят бункера без човек. кото Земята.
Минута, докато облече скафандъра, тридесет секун-
Асен погледна таблото с бордовите уреди. Бяха изми-
ди в пропускателната камера, още толкова, за да под-
нали пет минути, една трета от пътя. Но не можеше
готви голямата бронирана кола. . . Времето течеше
да увеличи скоростта. Той запали външното осветление.
неудържимо.
Мощните прожектори залепиха за миг очите му,
Асен включи автоматичното самоуправление, на-
Всъдеходът се носеше като бесен, пореше рядката тиня
строи го по лъча, с който Уле му сочеше посоката, и
и изхвърляше встрани високи вълни кал. Побърза да
натисна клавиша «Пълен напред». Всъдеходът се
угаси осветлението.
понесе безшумно към мястото, където бе Игор. Това
бе една съвършена машина, която можеше не Сега мракът стана още по-гъст, изправен отвсякъде
само да се движи из най-непроходимите блата и треса- като непроницаема стена. Какво ли се крие там? Ще се
вища, да лети и да плава, но дори и да се гмурка под справи ли той с непознатата опасност? Не го ли очаква
водата. В нея човек се чувствуваше сигурен: мощните й участта на Игор? Ако не успее, Уле ще остане сам! Сам
оръжия бяха готови да унищожат всеки срещнат враг, на Черната планета, на билион километри далеч от Зе-
разполагаше с многобройни уреди за близко и далечно мята. Вторият звездолет ще дойде най рано след десет
наблюдение, включително и в пълна тъмнина, можеше години. Ако дойде, разбира се. А дотогава? Дотогава -
сама да избира пътя си и да достигне всяко място на сам!
планетата. Не, това не бива да се случи. Уле не бива да остане
Синкавият фар, издигнат високо над бункера, оза- сам. Игор трябва да бъде спасен.
ряваше в призрачно сияние околната растителност. По-бързо, по-бързо! Той е длъжен да успее. Дано само
Скоро светлината му избледня и всичко потъна в гъстата не закъснее.

5. Тишината, изкуствената тишина, създадена от звуко- лъчеви оръжия за защита. И все пак — те бяха само
непроницаемите стени на всъдехода, започна да го гне- трима — трима смели хора, сами в необятните простори
ти. Той включи външните микрофони и кабината се на Вселената, сами на чуждата, черна, враждебна пла-
изпълни с ръмжене, писъци, неприятни стържения. нета.
Животът наоколо кипеше, противният живот на чуж- В екрана за вертикално наблюдение се виждаха си-
дата планета. Вълна на озлобление се надигна в гър- луетите на двойка грили. Хищните гущери летяха ви-
дите му. Бързо изключи микрофоните. Някоя от тези соко над колата.
отвратителни твари може би е отнела живота на дру- — Вие сте много, безкрайно много, а ние сме само
гаря му. трима. Но нека останете с две по-малко!
Още първата група, доста преди да организират Асен подаде нужната команда и в същия миг два
постоянна станция на планетата, откри, че тя е насе- ярки пламъка прерязаха тъмнината над него. Лъчът
лена. Биолозите установиха, че тукашните животни, докосна грилите и ги изпепели.
макар и да са съвсем слепи, притежават специален
По пътя на всъдехода се мярна скала. На екрана се
орган, особено чувствителен към топлинните, инфра-
очертаха назъбените й контури. Човекът изпревари
червени лъчи. Впрочем, това бе съвсем естествено.
автоматичното управление и преди то да измени курса,
Така, както животът на Земята е чувствителен към
насочи лъча към нея. След това с ярост премести дръж-
светлината, към онази част от слънчевите лъчения,
ката на максимално напрежение. През кристалния купол,
която е най-изобилна на земната повърхност, така и
всред мрака, заиграха синкави искри, лумнаха
тукашните животни и растения са се приспособили към
прозрачни пламъци. След секунда скалата стана тъмно-
лъченията на черното си слънце. Защото звездата,
червена, оранжева, ослепително бяла. И се разлетя с
около която кръжеше Черната планета, не излъчваше
трясък на огнени късове. Без да се отклонява, Всъдеходът
светлина, а само инфрачервени, топлинни лъчи. неви-
дими за човешкото око. премина победоносно през гъстите пари мястото,
където преди секунда стоеше скалата.
Условия за живот съществуваха само на най-близ-
ката до Черната звезда планета. И тя, както най-близ- - Какво правя! Защо е нужно всичко това? Мен ме е
ката до Слънцето планета — Меркурий, — бе вечно страх! Кому показвам силата си. На себе си? Спокойно,
обърната с едната си страна към своята звезда Асене, спокойно!
огромното, невидимо с просто око черно слънце. Но тя
*
имаше обширна газова обвивка от азот и много, пре-
калено много въглероден двуокис. Кислородът бе не-
достатъчен и затова космонавтите решиха да започ- Точно по посока на лъча, с който Уле направляваше
нат веднага, без да губят време, обработването на атмо- всъдехода, наблюдателните инсталации засякоха тан-
сферата. Разчистиха подходящи места и посадиха кетката на Игор. Очертанията й се появиха първоначално
земни растения, кръстоски с дълбокоморска флора, но в радарния екран, след това — в ултразвуковия, и
пригодени да се развиват без светлина. Те поглъщаха накрая — в инфрачервения. Асен надяна на лицето си
жадно въглеродния двуокис и отделяха чист кислород. уреда за наблюдение в тъмнина, изключи автоматич-
Процесът по облагородяването на въздуха щеше да ното управление и пое сам командуването на всъде-
продължи много столетия. Ако не намереха нови, по- хода. До мястото оставаха стотина метра.
бързи начини за пречистването му — дори хилядолетия. Разположен във високия кристален купол, той оглеж-
Но това не смущаваше космонавтите. Те решиха да даше околността. Сега тъмнината се бе разтопила. I
съкратят този срок засега поне с десет години. С десетте Из мрака никнеха и изчезваха ниски, едва забележими
години, нужни, за да се завърне звездолетът на Земята храсти, тук и там подскачаха изплашени дребни живо-
и да дойде нова, специална експедиция. И хората оста- тинки.
виха трима доброволци, които трябваше покрай обик- Инфрабинокълът, през който Асен наблюдаваше,
новената си научно-изследователска работа да се гри- улавяше излъчваната топлина и я преобразуваше в
жат за плантациите, да ги защищават от враждебния светлина. С негова помощ човек можеше да гледа в
тукашен живот, да ги насаждат на нови и нови места. тъмнината, стига наоколо му да имаше предмети, които
Тези трима смелчаци, обрекли се сами на тежкото из- излъчват инфрачервени, топлинни лъчи. Студената
питание, получиха от другарите си всичко, което можеше вода, земята изглеждаха мастилено черни. Растенията
да им предложи звездолетът: сигурно убежище в изпъкваха на тъмния фон като слаби, призрачни сия-
херметическия бункер, храна, апаратура за поддържане ния -- ту виолетови, ту тъмночервени. А животните
жизнените им условия, всевъзможни кибернетични об- сияеха в странни, разноцветни багри: едни —зелени и
служващи автомати, разни превозни средства, мощни синкави, други — жълти, оранжеви, червени.

6. Първо в екраните, а след това и през инфрабинокъла Но къде е Игор, как да го търси? Ако излезеше извън.
Асен видя нещо като малка, рядка горичка. Дървета всъдехода, неминуемо щеше да се изложи на нападе-
тук, на Черната планета! Това беше ново. Високи три — нието на парките. А да ги избие, не желаеше. От опит
четири метра, без листа, силно разклонени, те не при-
знаеха, че труповете им привличат тълпи нови хищ-
личаха на земните дървета, но все пак бяха дървета. ници. Те и така бяха твърде много. На земята — пар-
Или. . . може би нещо друго? ките, из въздуха — голямо ято грили. А кой знае колко
Танкетката бе спряла близо до тях. Асен огледа други се бяха приютили из околните храсти. И всички
бавно, внимателно наоколо й. Но Игор никъде не се те явно очакваха нещо, дебнеха. Асен се досещаше,
виждаше. Втората радиостанция непрестанно излъч- че това «нещо» е Игор. Тази мъчителна мисъл, чувство-
ваше условното повикване, а Игор все не се обаж- то, че пропуска минутите, в които трябва да се притече
даше. на помощ, глождеха съзнанието му.
Стига игра на криеница! Инстинктивният подтик да
Отсреща, в полукръг, се бяха наредили двадесетина
действува, да предприеме най — сетне нещо, надделя.
земноводни чудовища, наречени от хората парки. Ши-
Асен изведнъж запали всички прожектори. Ярката им
роките им зинали уста, целите покрити с остри зъби,
синкаво — бяла светлина заслепи до болка очите му.
бяха готови да заръфат всяка плячка. През инфраби-
Измина минута, докато привикна към осветлението.
нокъла те изглеждаха яркочервени, сякаш в тях
Нищо не се бе променило. Животните не усещаха
гореше огън.
светлината и продължаваха да дебнат.
Зверовете не можеха да го забележат. Всъдеходът бе- Под най-близкото до танкетката дърво шаваше лъс-
ше покрит със специална изолация, която не пропуска- каво прозрачно кълбо. Асен насочи главния прожектор
ше инфрачервените лъчи и го правеше невидим за ту- към него. Кълбото бе проточило множество пипала към
кашните животни. клоните и стъблото на дървото. Цяла та пихтиеста маса
Асен включи необходимия радиосигнал и танкетката трептеше конвулсивно, преливаше в цветовете на дъгата.
на Игор веднага отговори. Значи тя бе невредима. А вътре в кълбото чернееше някакъв продълговат

7. предмет. Асен се взря внимателно. Това. . . това беше. . . Радиовръзката бе възстановена.
човек! Игор! — Идвам! — успя да извика Асен и отвори вратата
Без да мисли, Асен скочи от креслото, удари шлема си на всъдехода. За секунди измина разстоянието до Игор,
в купола и пак приседна. Сърцето му биеше лудо, обля грабна го и го понесе бегом назад, към колата. Едва
го студена пот. А очите му пронизваха блестящото различаваше посоката. Мълниите на електронните
кълбо, напрягаха се да различат по — добре фигурата. оръдия ослепяваха очите му. Край тях, над тях се
Ръцете, краката шават. Той е жив! Бори се. А ето там, мятаха огнените мечове. Но не съществуваше опасност
долу, главата. Пихтиестото чудовище го е обвило от- да ги засегнат. Точните автомати никога нямаше да
всякъде, държи го с главата надолу. насочат лъч към хората. Още малко и. . .
Асен стисна зъби, сграбчи здраво дръжката на излъч- Нещо тежко, огнено се стовари върху им. Всичко по-
вателя и го насочи към едно от пипалата. Но преди да тъна в червено море от пламъци.
включи напрежението, за миг задържа ръката си. Не е
ли опасно? Няма ли да засегне приятеля си? Не! Спо- — Асен. Асен. . . Игор. . . Игор. . . Обадете се!. . .
койно, смело! И по-бързо!. . . Обадете се!. . .
— Ж — ж — ж! Огнена искра изскочи от дулото на излъч- Гласът на Уле звучеше глухо, далечен. Къде съм?
вателя и удари в лъскавия ръкав. Появи се бяло кълбо Какво се случи? Какво тежи така върху ми? Къде е
пара. Втори удар! Трети! Искрите скачаха, пихтията Игор?
се изпаряваше. Асен биеше с озлобление по пипалата, С мъка, още не дошъл напълно в съзнание, Асен се
но не смееше да насочи лъча към кълбото. А то се надигна. Върху им бе паднал триметров полуобгорял
гърчеше, менеше формата си и продължаваше да обвива труп на грили. Главния удар бе понесъл Игор. Едва
човека. го измъкна изпод отвратителното туловище.
От клоните потекоха нови ръкави лъскава маса. Намираха се до самия всъдеход. Милите, умни авто-
— Значи там, в дървото се криете вие. мати! Те бяха приближили колата, но повече не можеха
Асен лизна с лъча стъблото. Електронният поток го да им помогнат. Танкетката ги пазеше от другата стра-
пресече в миг и то рухна. Лъскавото кълбо изпълзя на. Всички оръдия продължаваха да бълват огън.
към дънера и изчезна, сякаш го попи земята. Игор Сякаш зверовете на цялата планета се бяха събрали
остана да лежи неподвижен под дървото. Зачу се спо- тук, за да унищожат дръзките пришълци.
давен вик. След половин час тримата космонавти пиеха горещо
— Игор, чуваш ли ме? кафе в бункера. Игор разказваше как е открил дървото
Гласът на Асен се удави в трясъка на мълниите. животно. Щом го видял, решил да разгледа отблизо
Хищниците нападаха! Той бе забравил за тях. Но верни- чудното «растение». Направило му впечатление, че
те, вечно бдителни кибернетични автомати ги следяха някакви лъскави ленти се люлеят от клоните му. Но
и съобразно програмата си бяха започнали борба с тях. радарните лъчения на танкетката, която го придружа-
Огнените лъчи святкаха нагоре, встрани, унищожаваха вала, ги смущавали и те се скрили при приближава
нападателите. Две догарящи грили паднаха до самия нето й. Затова изключил автоматичното й управления
всъдеход. По калната земя тлееха десетина трупа на и сам отишъл до дървото. Но внезапно бил облян от
парки. А лъчите се мятаха във всички посоки, елек- струи «жива вода», която прекъснала с електропровод-
тронните оръдия непрекъснато изригваха ослепителни ната си маса радиовръзката му.
мълнии. Заедно с мощната унищожителна апаратура, — Но скафандърът издържа, не се разтвори от храно-
на всъдехода сега действуваха и излъчвателите на тан- смилателните сокове на тази гадост!
кетката. На вълни прииждаха по земята и по въздуха — А сега — и двамата в леглата! — изкомандува
все нови и нови нападатели. неочаквано Уле. — За днес ви стига толкова!
— Уле, ти ли си? — прозвуча най — сетне във високо- Изминал бе още един ден от пребиваването им на Чер-
говорителя отпадналият глас на Игор. ната планета. Разкрита бе още една тайна на Космоса,

8. там, ни в печатницата на държавния
полиграфически комбинат «Ди-
- Да. Наборният апарат има
малко звънче. Щом работни-
митър Благоев». кът е приключил един ред, то
КЪДЕТО Посрещна ни оглушителни-
ят шум на наборните машини.
дава сигнал за началото на
другия ред.
Край тях сновяха хора в сини Децата следяха напрегнато
СЕ престилки, миришеше на раз-
топено олово. Двете деца раз-
машината и очакваха да се
обади звънчето.
ПЕЧАТИ глеждаха удивени машините,
хората. Всичко за тях беше ново
- Елате, ще разгледаме от-
ливния апарат—подканих ги аз.
и много интересно. Светналите Тук те видяха надупчените
КОСМОС от любопитство очи и пору-
менелите бузи издаваха въл-
лентички, които така много бяха
заинтересували Стефчо.
нението им. Впили поглед в - Според дупчиците в лен-
машините, те сякаш ме забра- тичката апаратът отлива букви,
виха. редове и така—цялото списание.
Очерк от Магдалена Исаева
- Хайде, подканих ги Стефчо не искаше да се отдели
Всеки ден, когато отваряме аз, елате да ви покажа от отливния апарат. Чудно му
пощенската кутия на списание къде се печата нашето списа- беше как само по тези дупчици
«Космос», се посипват множе- ние. апаратът може да разбере коя
ство писма. Пишат ни пионери Стефчо и Катя ме последва- е буквата и дали това е буква
от различни краища на нашата ха. Влязохме в монотипния или препинателен знак.
страна. Днес получихме пис- отдел. Когато излязохме от моно-
мо, написано от две пио- • Трябва да знаете — про- типното отделение, спряхме в
нерчета: Стефчо и Катя — брат дължих аз, че наборът е голяма зала. Нямаше шум
и сестра. Те разказваха за се- два вида: ръчен и машинен. от машини, хората работе-
бе си, за училище, за това, че Списание «Космос» се печата ха мълчаливо и слушаха му-
обичали да четат книжки за на монотипна машина. зика.
пътешествия и приключения. Стефчо и Катя разглеждаха —След като отбележат греш-
А накрая пишеха: двата апарата, от които се със- ките, материалът идва тук, за
«. . .Ние много искаме да се тои монотипът - - наборния и да бъде поправен. Това се на-
запознаем с редакцията на спи- отливния. рича коригиране. То се извър-
санието. Искаме да научим къ- - Какви са тези ленти с шва ръчно. После започва с
де се печата то. Ако няма да дупчици? връзването.
бъде много трудно, ние ви мо- - Ще ви разкажа всичко Стефчо искаше нещо да пи-
лим да ни. покажете печатни- по ред. Това е наборният апа- та, но не посмя да ме прекъсне.
цата. Ето ви нашия адрес. . .» рат. Той прилича много на - Нали знаете, винаги пре-
Зарадвахме се много, защото пишеща машина, но има повече ди да се построи нещо — къща,
никой досега не беше поискал от 200 клавиша. Когато ра- завод или язовир, най на-
да разбере къде се печата на- ботникът набира, натиска кла- пред се прави план. Н
шето списание. Обадихме им виша на всяка буква и знак. що правим план за нашето
се веднага. И след малко те Тогава в апарата специални игли списание. Той се нарича макет.
бяха сред нас, в стаите на ре- правят дупчици върху тези
дакцията. Поприказвахме си ленти. А какво става после с
малко, дори им издадохме ня- тях, ще видим след малко.
кои « тайни» -- какво ще има В това време Стефчо и Катя
в следващия брой, в приложе- учудено трепнаха. Чу се звън
нието за какво ще се разказва. и те се огледаха. Но. . . всич-
Но те започнаха да стават не- ко е спокойно. Работникът про-
търпеливи и аз ги поведох. дължи да набира. След мънич-
Прекосихме дългия коридор ко звънчето пак се обади. Този
с червената пътека, затворих- път Катя попита:
ме и последната врата и ето — Като че ли се звънна?

9. Стефчо и Катето бяха много доволни
Те вече не се смущаваха и смел(
задаваха въпроси.
В печатарския цех също ни по
срещна силен шум, но пионерите бя-
ха вече свикнали. Те разглеждахd
мълчаливо машините. Разбираха ве-
че сами. Ето два лоста поемат лист;
хартия, поставят го на място. На
мазаната с мастило форма с подре-
дените в нея страници се отпечатват
под натиска на специален механизъм
По определен канал листът се на-
режда върху другите, а неговото
място в това време заема нов лист
Изведнъж Катя се сети,
- Ами корицата? Къде се пе-
чата тя?
Заведох нашите гости в друга зала
с машините, които печатат само
корици.
- Понеже корицата е многоцвет-
на, не може да се печата изведнъж
Тук всяка машина има определен
цвят мастило и печата само една фор-
ма или един детайл. След това в
машината се поставя друг цвят ма-
стило, започва печатането на други
детайли, после — трети цвят и т. н.,
докато се получи богатата цветна
корица.
Напуснахме печатарския цех и
отидохме да видим как става сгъва-
Набиране на текст нето на колите, подшиването за-
едно с корицата, обрязването на
Там точно отбелязваме мястото сание се печатат на коли. Една трите страни.
на разказите и на другите ма- кола представлява голям бял - И тук списанието е вече
териали, на рисунките и на лист. При прегъването му се
готово, нали? — попита Стефчо.
заглавията. Като има този ма- образуват 16 страници. Те се
кет пред себе си, работникът подреждат в металически рам- - Да, напълно готово, за
нарежда колонките с набраните ки. Печатането им става най- да премине в експедиторското
букви в строго определен ред отделение. Оттам книгите, спи-
напред само от едната страна,
по страници. после — от другата. санията и вестниците се пре-
— Сигурно след това започва - Как се подреждат стра- насят с коли, за да попаднат
самото печатане -- каза Катя. ниците? -- Стефчо ми зададе в нашите пощенски кутии, по
— Преди да отидат на печа- още един въпрос. будките на РЕП или в кни-
тарските машини, страниците - Подреждат се така, че жарниците.
се нареждат в големи железни когато се прегъне листът, стра- Неусетно се озовахме отново
рамки. Всяка рамка събира 8 ниците да следват по ред от пред редакцията, Стефчо и Катя |
страници от списанието. 1 до 16. бяха доволни, че вече знаят
- По 8 страници изведнъж Излязохме от наборния цех как се печата списанието и
ли се печатат? и се упътихме нагоре по стъл- бързаха да разкажат всичко!
— Всяка книга и всяко спи- бите в плоскопечатния цех. на своите другари.

10. Централният орган на нашата Обикновено сърцето прави
кръвоносна система — сърцето, около 4320 удара в час със
работи непрекъснато през це- сила, достатъчна да движи кръв-
лия ни живот. То започва своята та по цялото тяло.
дейност още преди да се родим СЪРЦЕТО СЕ СВИВА
и последно прекратява работа- За 1 мин. — 60—70 пъти.
та си.
Сърцето е най-необикновена- За 1 ден — около 100 000
та помпа в света, която тежи пъти.
300 г. То изтласква приблизи- При всяко свиване то изтласк-
телно 5 л кръв по кръвоносните ва в кръвоносните съдове 70
съдове. А тяхната дължина е кубически сантиметра кръв.
150 000 км. Всеки удар на сърцето може
Размерът и теглото на сърцето да повдигне повече от 200 грама
са тясно свързани с характер- кръв на височина 1 метър. За
ната дейност на човека. Осо- една минута то е способно да
бено голямо влияние оказват повдигне този товар на 70—
тежката физическа работа и 80 метра, т. е. на височината на
спортните занятия. При про- двадесет етажен дом.
дължително спортуване разме- СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА
рите на сърцето се увеличават. ИЗТЛАСКВА КРЪВ
Но това не е сърдечно заболя-
ване, а нарастване на мускул- За една секунда — 168 грама
ните стени, които трябва почти За една минута — 10 литра
всеки ден да изпълняват много За едно денонощие -- 14 400 л
по-голяма работа. Такова сърце КРЪВТА ПРЕМИНАВА ПО КРЪВО-
се нарича спортно. НОСНИТЕ СЪДОВЕ НА НАШЕТО
ТЯЛО ЗА 23 СЕКУНДИ.
Увеличено сърце имат бега-
чите на дълги разстояния, бок- Около 95% от случаите на
сьорите, тежкоатлетите и други сърдечните заболявания са след-
спортисти. ствие на артериосклерозата, ко-
Хора, злоупотребяващи с ал- ято прави артериите крехки ;
кохол, също имат увеличено на хипертонията, която уморя-
сърце, но при тях това е бо- ва сърцето; на сърдечния ревма-
лезнено явление, което води до тизъм, който изменя дейността
затлъстяване и отслабване на на мускулите и клапите на
сърцето и цялата кръвоносна сърцето, а също ,така и на
система. някои инфекциозни болести.

11. ъветският пограничен катер „Смели" задържал — Аната! — казва той колкото може по-твърдо. —
японската гемия „Кобе-Мару", която се движела на- Трябва да се пусне моторът, чуваш ли аната ?
1
вътре в съветски води. Оказало се, че тя е изпратена - На 2 кого му трябва? На вас не ни трябва!
с шпионска задача. Диверсантското оръжие било Синдо дори не се обръща. Стои, почесва се и се
конфискувано. За да не последват „Смели", японците прозява. Тава възмущава 'Косицин.
повредили предварително машините си и катерът Машината не може да се поправи. Косицин поглеж-
взел гемията на буксир. Но като използували силната да към мачтата, към тъмните усукани въжета, поми-
буря, японците прерязали буксирното въже и се от- сля и изважда нагана.
далечили, тъй като катерът останал неподвижен - Какво? — бързо запитва синдо. — Какво искате?
поради повреда. На борда на „Кобе-Мару" между - Това си е моя работа! Я, хайде, вдигни платното!
всичките японци останал само един съветски моряк - Те се поглеждат в очите. След това японецът, без
ученик — машинистът Косицин. . . да бърза, се обръща и тръгва <към мачтата. Косицин
скрива нагана.
„Ще се разбие — мисли си той. — Непременно ще
— Другарю командир! — извиква Косицин. се разбие". Въпреки това, щом платното се разпъва и
Никой не отговаря. Гемията ечи от ударите на вълни- „Кобе-Мару" става послушна, Косицин решително на-
те. Той е сам върху обляната с пяна палуба. Желанието сочва гемията към сушата.
да чуе другарите си, да види макар и отдалеч граничар- Така е измръзнал и закопнял за твърда земя, че ще
ския катер го обзема още по-силно. бъде доволен да спрат, даже >и ако гемията заседне на
Внезапно един сноп
светлина го заставя да
се обърне. Надясно от
КОМЕНДАНТЪТ
носа на гемията подскача
от вълна на вълна про-
жекторният лъч от «Сме-
ли». Далечен, отслабен
НА
от водните пръски, кои-
то се носят из въздуха,
той търпеливо търси ге-
птичия
мията. Въпреки студа и
мократа заледена дреха,
на Косицин изведнъж му
става по-весело и топло.
А през това време раз-
стоянието все повече се
увеличава. Гребените на
вълните стават по-остри.
ОСТРОВ
Прожекторът докосва са-
мо краищата на мачтите.
Измръзналият Косицин
напряга очите си да раз-
чете сигналните светлини на «Смели». Те са откъслеч- плитко и дори на гърба на дявола, само този гръб да
ни. . . почти несвързани. бъде здрав. С утрото се увеличава и рискът да срещнат
«. . . Ще поправим. . . ще ви дойдем. . . Запалете някоя японска гемия. От своя страна синдо е силно
бордовите. . . Кливерът. . . в краен случай. . . брега.» разтревожен: обръща се, вслушва се в шума на прибоя,
- Тъй вярно, ще бъде изпълнено — отговаря по дори си сваля кърпата от ушите, за да чува по — добре.
навик Косицин, а в морето отново става тъмно. Накрая не издържа и проговаря.
Гемията се движи бавно, без да се подчинява на кор- — Навярно това е опасно?
милото, без светлини и се люшка като пияна. Косицин Косицин не отвръща. Вече се вижда брегът с тъмната
сваля бордовите фенери и се опитва да ги запали, като зеленина на храсталаците.
ги покрива с дрехата си. Водата барабани по гърба му,
кибритените клечки гаснат от вятъра и пръските, — Благоразумието е оръжие на смелите -- казва
В края на краищата той успява да запали фитила, но бързо синдо. — Искате ли? Ние ще ви спуснем лодка.
една вълна неочаквано плисва отстрани, залива фенера — Не разбирам. . . Не съм учил японски.
и отнася кибрита. — Струва ми се, че ви говоря по руски?
Настъпва утрото. Вълните продължават да блъскат — А на мене не ми се струва. Думите са руски, сми-
безпомощната гемия. Косицин непрекъснато притичва сълът — японски.
до борда. Той се мъчи да превъзмогне морската болест
и всеки път, връщайки се при кормилото с бледо лице Капитанът поглежда ожесточеното лице на съветския
моряк и отпуща платното.
и помътени очи, си казва: «Стига вече! Дявол да го
вземе, стига!» - Е — е — е? — настръхнал пита Косицин и платното
отново се опъва напред.
Заедно с изгрева у Косицин се връща решителността.
Трябва да действува, да овладее безпомощната гемия.
Той разкопчава кобура на револвера и с жестове из- А н а т а — японско обръщение («Хей, ти»).
виква на палубата японския капитан. С и н д о — командир на японски рибарски кораб.
19

13. Земята е близо. Синдо се спуска да улови залостената ядене, по закуската се оказва твърдичка: джобно нож-
врата. От трюма на .палубата се посипват японците и че. . . конче. . . картечна гилза. Той си спомня, че
зашумяват. «Кобе-Мару» се носи точно срещу хълма. в навечерието е сложил в джоба на дрехата си две пар-
Хвърлят котва, но гемията вече е тласната към брега чета хляб с хайвер. Изважда обаче няколко шепи солена
и дъното й дращи по камъните. каша. Изяжда ги бавно. И пие вода от локвата. Около
огъня Косицин открива няколко гнезда от чайки.
Това е Птичият остров — ниско възвишение от пясък Във всяко от тях лежат по три сивкави топли яйца.
и камъни сред мрачното море. Изпипа около десетина от тях.
От върха на хълма се вижда всичко: брегът, обточен Вечерта съветският моряк слиза при японците. Този
от шумните вълни, ивицата чакъл и водорасли, пръто- път рибарите са заети със странна игра. Обкръжили
вете с мокрите дрехи по тях. Долу дими огън. Седем спокойния си капитан, те теглят по ред от ръката му
полуголи японци седят около котлето, сърбат чорба клечки. Най-Дългата се пада на боцмана. Щом вижда
и изкосо поглеждат към върха. Тук Косицин се чув- Косицин, той се дръпва настрана.
ствува много по-си- - Ние си избираме готвач - пояснява капитанът
гурно, отколкото в любезно. — Този човек ще вари днес кашата.
морето. Островът му
е познат от предиш- ПРИКЛЮЧЕНСКИ Косицин оглежда японците. Силните момчета стоят п
ните походи. полукръг и подчертано любезно се кланят. Малкият
Силният дъх на тре- РАЗКАЗ радист дори козирува. Ясно с, че готвят някаква пакост.
вата и топлият въз- Но каква?. . . Косицин обхожда лагера на японците н
дух, който струи над ОТ размишлява. Рогозката, котлето, бъчвата, гумените
камъните, го приспи- ботуши — всичко е както сутринта. Само лодката стои
ват неусетно. Той СЕРГЕЙ по — близо до брега. Прибой? А защо е омотано с въже
решава да обходи це- счупеното весло? Може би те се готвят да. . . Той из-
тръгва от пясъка двете весла, на които се сушат Дре-
лия остров по брега. ДИКОВСКИ хите, и тръгва с тях към гората. Готвачът прибягва на-
Лоша работа! Едва
краката му докосват пред н тревожно пита:
пясъка и всички от- - Хей, Иване, защо ти взимаш?
слабналн мускули поискват почивка. Умореният Трябва да се понамалят. Много са ви големи лъ-
от клатушкането Косицин е готов да се изтегне в жиците — отговаря строго Косицин.
подножието на върха. Как? Да легне? Гой се ощипва Настъпва дълбока звездна нощ. Огънят па върха за-
жестоко и тръгва нататък. Островът е без дървета, без почва да позагасва н капитанът заповядва да действуват.
сянка, обрасъл с твърда трева. Той намисля да запали
висок сигнален огън, който ще се вижда от морето н Едва по-късно Косицин разбира, че при обиска
денем, н нощем. Но когато се приближава до японците «рибарите» са укрили два ножа и плосък щик. Отначало
и поисква да пренесат съчки на върха, никой не мръдва. смятали да не пущат в ход оръжията, а да чакат поли-
Капитанът не иска дори да си поделят кибрита. цейската гемия, която е приела сигналите на «Кобе-
Мару». След това решили, че двама доброволци трябва
- Не разбирам — превежда любезно синдо. да се доберат до най-близкия остров от"Курилската ве-
Коснцин се намръщва. Той може да стои без вода н без рига и да "извикат помощ. Но веслата са на върха при
хляб, защото това засяга лично него. Но кибритът. . . Косицин. Остава само да чакат кога сънят ще дойде на
Огънят трябва Да пламне! И той запитва много тихо, помощ на оръжието.
като вперва очи в капитана: И сънят наистина идва. Огънят изгасва. Всичко по-
- Е — е — е , пак л и приказки? тъва в мрак. За да не шумят, японците оставят на пясъка :
Едва тогава усмивките изчезват н капитанът под- Дървените си чехли п гумените си ботуши. Разделят ,
хвърля на съветския боец тенекиена кутийка. Косицин се на две групи и внимателно се изкачват на хълма.
се обръща към рибарите: Боцманът, който е изтеглил най-голямата клечка, тряб-
ва да нападне пръв.
- Ей, старши! Разясни на екипажа моите заповеди.
Сега вие сте на остров. Това е първото. Земята не с На фона на звездното небе се чернее извитият гръб на
много, но цялата е наша — съветска. Това е второто. Косицин. Баретата му се е плъзнала До носа, а главата
Значи и редът ще бъде такъв. Няма да се отлъчвате му е наклонена към коленете. Той спи. Боцманът се
самоволно! Няма да правите пакости! Ще съблюдавате хвърля към него, бързо удря с нож в гърба. Един път!
във всичко ред и ще бъдете съзнателни! Ако има нещо — Два пъти!
ще наказвам с цялата си строгост и с правата си на ко- Сетне отмята Косицин на тревата, а прибягналите
мендант. . . от тъмнината «рибари» започват яростно да го тъпчат.
Косицин трябва сам да събира изхвърлените на брега Но изведнъж. . . В зловещата тишина прозвучава
парчета от разбити лодки. Девет пъти той се спуска познатият, малко пресипнал глас на Косицин.
па брега н девет пъти се изкачва на върха на хълма с - Е , к а к в о — о ? Убихте л и спящия. . . Доволни л и
гориво. Запалва веднага огън, но парчетата са тънки и сте?
сухи, пламъкът бързо прегаря и не дава почти никакъв
дим. Тогава той донася от брега сноп мокри водорасли Той излиза бавно иззад храста и като смъква Дре-
н скоро над острова се извива тъмносин дим. хата си от чучелото, хвърля пъна върху огъня. Пламъ-
кът изведнъж осветява киселите лица на японците.
В една каменна вдлъбнатина на върха Косицин намира
локвичка с топла дъждовна вода и се напива. След това - Дай тук ножа — вика Косицин на убиеца. — Я
бръква в джобовете си с надежда да намери нещо за го виж ти, намерил се кашавар.
12

14. На сутринта Косицин се наплисква До кръста със И изведнъж Косицин разбира — предизвикват го да
студена вода и отново се наема за работа. заспи. Още минута и песента крачка по крачка би го от-
А пясъкът е мамещо топъл. Сухите и гъвкави водо- вела в тъмнината. . . Мръсници!
расли се омотават в краката му и го мамят да легне. Той се опомня и извиква с все сили:
И този призив е така настойчив, че Косицин нарочно - Лъжеш се! Няма да го бъде. . . Млъкни!
избира да мине из по-каменисти места.
И песента секва. Чува се само ленивият плясък на
На обед той отново тръгва за яйца. Този път всички вълните.
гнезда са празни, затова пък па пясъка около риба-
рите е струпан цял куп яйца. Това нахалство възму- - Добре — казва капитанът. -- Няма да пея. -
щава Косицин. Той се запътва към съседите с намере- Той обвива коленете си с ръце и като присвива очи меч-
ние да вземе от яйцата. Но щом наближава, Двама «ри- тателно, добавя: — Извинете. Исках да ви бъде прият-
бари» скачат върху тях. Обхванати от отмъстителна но. Сибиряците обичат красивите песни, нали?
ярост, те започват нелеп войнствен танц сред черупките.. Те замълчават. После японецът изрича бавно:
* - Кой сте вие? Комендант? -- Не! Стопанин? -
През следващата вечер Косицин се спуща от върха Не! Просто войник. Всички сме еднакви. Робинзо-
и сяда срещу японците. новци.
— Легни да спиш, аната — казва той уморено. - — Аз мисля, че тук няма робинзоновци — отвръща
Легни да спиш, чуваш ли?. . . гневно Косицин. -- Тук сте само група мошеници, аз
Странно, но никой от рибарите не се опитва да въз- съм ви комендант. Ясно? ,
разява на съветския моряк. Сякаш целият екипаж *
мълчаливо признава съпротивлението за безполезно. Дружният вик на японците го стресва на другия ден.
Щ м ще се спи—да спим! В тишината се чува само пля-
о Възбудените «рибари» се трупат на пясъка до самата
съкът на вълните, които се разбиват о брега. вода и високо приветствуват една бяла гемия, която
Седмината рибари лежат на рогозките, протягат се плува право към острова. Японците изтичват при Ко-
и звучно се прозяват. Само някой да отвори уста и про- сицин, сочат гемията н говорят възбудено. Те бързат да
зявката обхожда целия екипаж. Това поразява Коси- му кажат, че часът на разплата е дошъл. Най-възбу-
цин. Японците все по-старателно го дразнят. Ту един, ден е боцманът, чието самолюбие е силно засегнато от
ту Друг криви от спазми устата си, като изобразява съветския моряк. Изправен на пръсти, той обхваща
най-голяма умора. От всички страни се разнасят дъл- късия си врат и изплезва език. А капитанът обясня-
боки въздишки, мляскане, похъркваме, сънно бърбо- ва любезно:
рене — тъмната музика на съня, способна да приспи - Това е наш, императорски кораб. Скоро вие ще мо-
дори бодрия човек. жете напълно да си починете, господин. . . комендант
За да прогони дрямката, Косицин се спуска към бре- - Виждам - - казва мрачно Косицин.
га, застава на колене и потапя лицето си в тъмната во- При тези думи той още веднъж поглежда към ге-
да. Олеква му малко. Той намокря баретата си я н мията и се обръща, Не се нуждае от бинокъл. Това
нахлупва на главата си. Само да издържи до утрото! е знаменитата «Кай-
А после. . . трябва вече «Смели» да забележи огъня. ри-Мару» -- сивобе-
Отново се връща при японците. Изглежда, че те се- лезникава, много дъл-
га спят истински, без да хъркат и въздишат нарочно. га гемия с надстрой-
Косицин още веднъж преброява «рибарите». Седмина- ка над самата кърма.
та японци лежат в полукръг с глави към хълма п с кра- ИЛЮСТРАЦИИ Официално тя при-
ка към огъня. надлежи на японско-
Изписква птица. . . над ухото му забръмчава моно-
АЛЕКСАНДЪР то министерство на
земеделието и горите,
тонно комар — по-ниско, още по-ниско. . . звъни, пре-
лива се, мами. . . Сякаш не е комар, а звън от теле-
ДЕНКОВ но всъщност изпълня-
ва различни «дели-
графни жици в степта. Къде е тази степ? Глупости. . . катни» поръчения,
Вятър? Не, песен. . . Странна песен. които могат да бъ-
Той скача н отива настрана. Песента го догонва. дат оценени само с
Мами, люлее също като палуба. А може би само му се помощта на наказателния закон.
струва така? Но отново Косицин чувствува натрапчи- Всичко е свършено. Косицин се обръща и тръгва по
вото докосване на песента. Тя изпълзява някъде из брега. Мъчи се да определи мястото, където ще слязат
тъмнината, от влажните водорасли, от камъните, пре- японците. На какво се надява? Самият той не може да
гръща го и затваря с длан очите му. отговори. Тежкият кобур се поклаща на бедрото му
Седнал на колене, той през зъби си повтаря: приятелски, сякаш иска за последен път да ободри боеца.
«Рибарите» вървят след Косицин. Вече им е омръзнало
— Не искам да спя.. . Н е искам да спя. . . н е искам... да чакат неговото грохване. Видът на «Кайри-Мару»
Но песента е по-силна. Наклонява бавно към коле- и съскането на капитана разпалват решителността им.
нете пламналата му глава. Да спи! Да спи! Те искат да свършат с него, преди гемията да спусне
Той се изправя, поглежда с отчаяние в тъмнината. лодка на брега.
Струва му се, че на камъните срещу скалата седи ка- Косицин ускорява крачките си, но и японците из-
питанът. Лицето му е неподвижно, а под ресниците бързват. Упорити, безшумни, те вървят, без да про-
мъждукат внимателно очите. Ето какво било - пе- изнасят нито дума. Той се обръща и уморено казва:
сента се прецежда през зъбите. г'.) . ! - Хайде, аната! Няма нужда да ме изпращате.
13

15. Капитанът вдъхва шумно въздух~и~учтиво отговаря:
— Прощална разходка, господин комендант...
Тръгват по — нататък. Странна разходка! Най — отпред—
висок, малко прегърбен моряк с мрачно и сънно лице,
след него — седем нагли и озлобени «рибари». Когато
той спре — спират и японците, когато тръгне — тръг-
ват и те.
Така обхождат острова и спират на северозападния
бряг — единственото удобно място за слизане. Мал-
кото заливче, което граничарите кръщават после «За-
ливът на Косицин», се извива тук във формата на под-
кова с високо издигнати краища.
Косицин забелязва пред себе си две Дълги сенки.
Радистът и боцманът са избързали напред и препреч-
ват пътя му. Другите вървят от лявата му страна.
Всички заедно образуват чувал, открит към морето.
Капитанът извиква нещо кратко. И този път Косицин
разбира веднага — смъртта ще бъде трудна. . . В
ръцете на радиста е гаечният ключ, боцманът размах-
ва румпела, а останалите държат тояги и камъни.
Японците настъпват в полукръг. Зад тях, на голия
връх, едва — едва мъждука огънят.
Да се стреля от близко разстояние е неудобно. Ко-
сицин отстъпва във водата и дига нагана. Странно —
той чувствува облекчение. Напрежението, тревогата,
които не са го напущали три денонощия, изчезват.
Изчезва дори сънливостта. Той стои твърдо и вижда
ясно. Злоба и страх се борят у японците. Боцманът вър-
ви, прегъвайки се, и гледа във водата. Капитанът при-
тваря очи. Радистът се движи полуобърнат. Всички
се страхуват, защото правото на избор се пада на Ко-
сицин. До първия изстрел той е по-силен от всеки, по-
силен от всички. . . и все пак те се движат.
— Какво примигваш?—извиква той на боцмана.—
Гледай направо Г Гледай в мене!
Застанал здраво на плъзгавите камъни, той стреля
в него. Боцманът пада. Другите се втурват напред.
Изведнъж два камъка удрят Косицин по лакътя и
гърдите.
— Е, хайде! Още някой?
Целейки се в синдо, той чака удар, скок.. . Но риба-
рите неочаквано замират. Само капитанът, позеленял
от злоба, целият наежен, примигва и все още пристъп-
ва напред.
От морето полита вой на сирена.
Проточили вратове, японците гледат гемията и ли-
цата им се помрачават с "всяка измината секунда. I
ой захвърля камък във водата. Синдо отваря внима-
телно едното си око, засъсква и отпуща юмруци. Ко-
сицин не може да се обърне. «Рибарите» са на две крач-
ки от него. Той ги гледа и се мъчи да проумее какво
се е случило на гемията. Разбира само, че не бива д|

16. губи време. Поправя баретата си, отпуща нагана и не бърза. Иска да ги посрещне по всички правила, ка-
тръгва срещу противника. то стопанин на Птичия остров. Разперва ръце и по-
Радистът отстъпва пръв, след него ,и другите. Япон-
ците се отдалечават от морето все по-бързо и по-бър- канва японците да се строят. След това премества
зо. След това побягват. малкия капитан на левия фланг, отдръпва се на три
Едва на брега Косицин се обръща. „Кайри-Мару"
крачки, критично оглежда „рибарите", командува
върви под конвоя на граничарския катер, закрит преди
тава от високия борд. Сега гемията се обръща бавно, ...Мирно!" и се отправя към лодката.
като открива малкия сив катер, червения флаг и мо-
Закопчал и изопнал дрехата си, той се отправя с
ряците, които вече скачат в лодката.
твърда стъпка към своите другари. Отънял, обрасъл с
червеникава четина, очите му са затворени.
Съветските граничари скачат на брега и се хвърлят
развълнувани към Косицин. Но той, както винаги, Той заспива както върли.