2. Научно — фантастичен разказ
Пиша това набързо, на разположение имам само половин
СЪДЪРЖАНИЕ
час и не зная с какво да започна.
ЗА П И О Н Е Р И Т Е
Ю. КУЗНЕЦОВ
Преди повече от два месеца ние излетяхме от Плутон, връ-
Щафета I щайки се у дома, на Марс. Две години ние седяхме под стъ-
кления похлупак на станцията, защитени от негостоприем-
КИРИЛ КРЪСТЕВ
Луната — сестра на Земята 4 ния, мрачен свят — от този, който беше и под нас, и наоко-
ДИМИТЪР ПЕЕВ ло, и над главите ни. Домъчня ни — сега можем да го кажем
Репортаж от Лунния град 7 направо — за широките и влажни, чезнещи в сивосинкавия
дим марсиански долини, за тропическите гори на Венера, за
* Въздухът, в който живеем 10
моретата и езерата на Земята.
ЯН КОПЧЕВСКИ
Ние излетяхме точно по разписанието и седмицата из-
Мармот 12
мина като час — та ние се връщахме при хората,
* Родоският колос 16
близки и приятели, и самотата оставаше зад нас, изтласк-
ЛУИС КОТЛОУ
вана от пулсиращите насреща ни слънчеви лъчи.
С кинокамера при горилите 18
С П И С А Н И Е
Излетяхме точно по разписанието и ето вече два месеца
СТЕФАН НИКИТОВ
как ние забравихме за него, за долините на Марс, за мо-
Огненият дявол 24
ретата на Земята.
Д. НИКОЛОВА
Имам малко време, но пиша за всичко това, за да осъз-
Атлантида 27
ная размерите на случилото
ХРИСТО ТИЛЕВ
се. За това, което срещнахме
Най-дълбокото езеро 30
на осмия ден от полета, е
ТЕОДОРА СТАЙКОВА
При бъдещите астронавти 32
нужен реален фон, иначе всич-
ко ще се замъгли, както ле-
ю.
СТОИЛ СТОИЛОВ
кият сутрешен сън след про-
Елате при нас! 35 КУЗНЕЦОВ
Х У Д О Ж Е С Т В Е Н О
буждане.
* Сляпото петно 37 Отначало ние помислихме,
* Най-високите сгради 38 че това е отклонила се от пъ-
МАГДАЛЕНА ИСАЕВА тя товарна ракета, една от
Мария и Пиер Кюри тези, които и досега пренасят
* Астрономически календар 42 вода от Венера при нас, на
* Любопитни факти 43 Марс. Стометрова грамада пре- РИСУНКИ
* Направи сам 44 сече ъгловия екран, без да
* Забавна страница 46 отговаря на повикванията ни. ИВАН
48
* Шахмат Ние завихме, намалявайки
* Хумор 48 разстоянието. Странен, обвит КОЖУХАРОВ
в зеленикаво сияние цилиндър.
-
Корица от Георги Ковачев С нищо не напомнящ обикно-
Н А У Ч Н О
вените планетолети.
Гръб на корицата — папагал Нужен ни беше най-малко час, за да разберем и повярва-
АРА (вж. стр. 48) ме: бяхме срещнали чужди. Нужен ни беше още един час,
за да подозрем нередното: гостите от космическото простран-
Приложение — Откриване на
ство не ни обръщаха никакво внимание и летяха по същия
невидимия свят
I

3. курс; от краищата към центъра на нашата Галактика. От самото начало разбрахме, че извънредните мерки
Скоростта беше сравнително неголяма и нашите дви- за защита на мъртвия кораб с мъртвия екипаж не са
гатели поддържаха без труд безопасното разстояние, случайни. Пред прага на гибелта командата на цилин-
определено от автомата. Но къде ще ни отведе това дъра явно се е стараела да го запази невредим, даже
«небесно създание», обкръжено със зеленикаво сия- люковете са били отворени, за да навлезе консервира-
ние? И от какъв свят е долетяло то при нас? щият студ.
Вече десет минути пиша, а не съм стигнал до глав- Мъртвият екипаж беше облечен в скафандри, «хо-
ното. Та не е главното това — как ние най — после про- рата» седяха в централното помещение и се държаха
никнахме в чуждия звездолет, едва не погубвайки за ръце, тясно притиснали се един до друг. Те бяха
хората в зеленикавото защитно поле. И не това, че двадесет човека, аз пиша «човека» и ръката ми не
люковете се оказаха отворени. Даже и не това, че ние трепва, закономерно ли е това или не, но те приличаха
намерихме мъртви, заледени, неизвестно откога стран- на нас, както си приличат плодовете на едно дърво.
ствуващи «хора». Ние намерихме десетки металически пластинки с над-

4. писи, изрязани с микрорезец, намерихме карти на не- «Ние загиваме — бяха написали космонавтите с вечни
познати звездни острови, намерихме чертежи на неиз- букви върху метала. — Знаем, че за нас няма спасе-
вестни механизми, но най-главното — ние намерихме ние. Така се случи. Но нека не загине нашият род,
Кълбото. нашият разум, нека потомците ни пренесат щафетата
Видяхме го веднага, но дълго не можехме да разбе- по — нататък и се върнат в Родината, за да разкажат
рм какво е това. То лежеше на пода, в средата на
е за Великия свят. Помогнете им, братя, да пренесат
главното помещение, и мъртвите го гледаха. Впрочем щафетата. Ние ви молим — постъпете точно така, как-
м ж би те се гледаха един друг — нали Кълбото се
ое то е посочено в записките, прекъснете покоя на дреме-
намираше между тях. щите кълнове, съживете ги, отгледайте ги и им помог-
Какво имаше в него, узнахме на тридесетия ден, нете да овладеят знанията — вашите и нашите. Нека
когато аналитичните машини започнаха да превеждат никога не угасне искрата на живота, нищо и никъде да
записите от металическите пластинки. Там беше ща- не я загаси. Поздравяваме ви.»
фетата на живота — на живота, който безсмисленият И ето сега остава минута и половина до започване
гняв на природните сили не е в състояние да прекрати. на опита. След минута и половина аз трябва да застана
В своето прощално послание братята от космическото пред командния пулт в съседното помещение, в средата
пространство предаваха в наши ръце тази щафета и на което лежи Кълбото.
молеха да й помогнем да достигне тя до целта. Почти Ето вече трети ден как ние забравихме що е сън и
преди три хиляди земни години техният кораб попад- почивка. Стрелките на незнайните апарати все още са
нал в беда и тогава, преди да се простят с живота, космо- безжизнени, а ние все чакаме — ето те ще трепнат, ще
навтите изпратили в бъдещето своите потомци, влагай- оживеят и ще възвестят на света, че щафетата е поета.
ки в дебелите стени на магнитното металическо кълбо Свършвам, нямам повече време, викат ме.
клетки, носещи наследственост. Преведе от руски: Цвета Христова

5. Когато се разхождате вечер по булевардите точно дали е рохкава и следователно ще се вди-
на София, не пропускайте да погледнете през гат ли облаци прах при кацането и излитането
уличните телескопи нашата небесна спътнич- на космическите кораби, или, както мислят
ка — Луната. Какво по-интересно зрелище - повечето учени, тя е спечена като сгур, обра-
да видите как плоският наглед лунен диск се зувана от стопяването на вулканичните скали
показва издут към вас и закръглен като огром- под ударите на хилядите метеорити. Да, тия
на топка: нагледен пример за това, какво пред- метеорити, които като куршуми се разбиват в
ставляват и нашата собствена Земя, и другите лунното лице, са един от страховете на космо-
планети. Виждате още, че тъмните петна по навтите и грижа на техниката да ги избегне.
Луната неправилно се назовават «морета»: те Също такива метеорити връхлитат непрестанно
са големи сухи равнини като че от застинала и върху Земята, но там, на Луната, ние ще раз-
лава. Всичко друго — светлите места, са осея- берем неоценимото значение на предпазващата
ни като със струнен от хиляди циркуси, кратери ни земна атмосфера, в която метеоритите изга-
и кратерчета. Тази картина вие можете да види- рят. Инак — тъй като Луната няма никаква
те твърде добре и с един силен бинокъл. атмосфера — въпросът за дишането е лесно раз-
Тъй като Луната обикаля около нас по малко решим с един кислороден апарат на гърба.
удължена орбита, тя идва до 363 000 км от Друга опасност, срещу която се търсят мер-
центъра на Земята (355 000 км от земната по- ки, са свободно изсипващите се върху повърх-
върхнина) и се отдалечава до 406 000 км. Улич- ността на Луната потоци от космически части-
ните телескопи, които увеличават 100 пъти, ци — все едно радиации от атомни бомби. Зе-
един вид «докарват» Луната на около 3 600 км мята е щастлива, че има около себе си магнитно
от нашите очи. Най-големите световни телеско- поле, което ги улавя от далеч както в «рибар-
пи, които увеличават 10 000 пъти, могат да я ска мрежа» и ги задържа. Атмосферата пък за-
«доближат» и до 36 км, ала без полза, защото пира също тъй убийствените ултравиолетови
колкото е по-силно увеличението, толкова об- лъчи на Слънцето. Луната е съставена главно от
разът става по-неясен, поради разсейването на леки, гранитовидни скали и не притежава же-
лъчите от земната атмосфера. Във всеки случай лязно-никелово магнитно ядро като Земята,
астрономите са направили чрез телескопски нито пък се върти като нея, за да образува та-
снимки такава подробна карта на Луната кова магнитно поле.
(в размер общо към 25 м), каквато нямаме за Щом науката и техниката преодолеят тези
Земята. На нея са нанесени около 230 000 гео- неудобства, пътуването по Луната ще бъде леко
графски, извинявайте «селенографски» обекта: и интересно, макар че ще трябва да се извършва
кратери, планини, пукнатини и др. Ние така с гъсенични танкове, а може би—главно пеша,
добре познаваме повърхността на Луната, че тъй като лунната повърхнина е много скалиста, ]
космонавтите, с карта в ръка, там ще бъдат като осеяна с ями, дълбоки пукнатини и остри вър-
на родната си планета. хове. Ала поради малките си размери (по о ебм
И все пак, когато в близко време новият 50 пъти, а по маса 81 пъти по-малка от Земята)
Колумб стъпи на този съседен свят, той ще има и лекото си вещество (относително тегло 3,3)
да отгадава на място немалко неща. Преди лунният глобус притегля телата 6 пъти по-слабо
всичко каква е лунната почва? С отражение на от Земята. Затова Луната е загубила своята
радиовълни ние сме разбрали, че тя е по-тънка атмосфера. Затова и от нея много по-леко ще
от нашата орница — до 10—15 см, но не знаем могат да потеглят космически ракети за между-

6. планетни съобщения. Там човек ще може да тра. Не трябва да се забравя, че поради липса
прави великански скокове, сякаш е привързан на атмосфера лунният пейзаж е огрян силно от
за балон. Слънцето, като всяка височина хвърля остри,
черни сенки. В осветените места е жежко до
Изследователят ще има да решава няколко
120—140 градуса, в засенчените места е студено
главни проблема. Важно е да се узнае има ли
толкова градуса под нулата.
о е вулканичен живот на Луната, или тя е
щ
напълно угаснал свят. През 1958 г. съветският Особено интересно за нас ще бъде да изслед-
астроном Козирев съзря в един лунен кратер ваме минералните богатства на Луната, много
признаци на изригване, ала само «една лястови- от които се намират на, самата й повърхнина,
ца не прави пролет». Наистина, в средата на изнесени от вулканите и незатрупани от речни
кратерите се виждат конуси като вулкански и морски утайки.
върхове. Ако се установят вулканични процеси Изследването на Луната ще се улесни от об-
на Луната, ще може по-сигурно да се обясни стоятелството, че тя не е голяма. При диаметър
по този път и образуването на нейните крате- З 473 километра или около четвърт от земния —
ри — както мисли нашият астроном професор повърхнината на цялата Луна е 1 /13.5 от земната.
Никола Бонев (според някои кратерите са об- Тя е около 38 милиона квадратни километра,
разувани от ударите на гигантски метеорити в което прави по-малко от територията на двете
миналото, което е по-малко вероятно). От друга Америки.
страна, има ли действуващи вулкани на Луната, Проучванията на място може да хвърлят мал-
ще има и газове — следователно и атмосфера ко светлина и върху най-трудния въпрос: да
около кратерните гърла, а може би и живот. се обясни какъв е произходът на Луната.
Ще трябва да се изясни какво представляват Обикновено я смятаме за спътник на Земята,
тези дълги «светли лъчи», които излизат от образуван и отделен от нейната собствена ма-
много кратери и се простират радиално до ня- терия. Даже някои учени изказват предполо-
колкостотин и дори хиляди километра; един- жение, че Луната се е откъснала от източното
два пресичат цялото лунно лице. Навярно те полукълбо на Земята, където на нейно място се
са мощни пукнатини, запълнени с текла в тях е образувала великанската яма на Тихия океан.
вулканска лава. Ще се изследва «лавното» ве- Поради това обаче, че в сравнение с «майчината»
щество на «моретата» (размери по 400—800 планета Луната е най-голяма между спътни-
километра) и на сродните им «циркуси» (с диа- ците на другите планети, някои астрономи смя-
метър 100—250 километра), за да може да се тат, че Земята и тя съставят една двойна пла-
обясни как са се образували. Интересно е, че нета, образувана чрез прищъпване на първо-
«морета» и «циркуси» има предимно по отсам- началната обща маса. Луната може да се е
ното, постоянно обърнато към Земята лице на
Луната. Когато на 7 октомври 1959 г. съветска
ракета успя за пръв път да фотографира отвъд-
ната страна на Луната, стана ясно, че тя е по-
крита главно с кратери, сред които има само
едно малко циркусно море «Москва» (диаметър
300 километра). Може би земното привличане е
играло роля за това тъй различно оформяне на
двете страни на Луната.
Лунните пътешественици ще се удивляват на
извънредно високите за този малък небесен
глобус планини със стръмни склонове и остри,
причудливи чукари.
Кръглите планини, които заграждат големите
кратери и циркуси, се извисяват на 4—5 000
метра като ръбове около тях. По Луната има
и дванадесет верижни планини, превишаващи
по височина земните: те се издигат до 5 000—
7000—9000 метра, според някои —до 10500 ме-

7. образувала и самостоятелно от общата метео- щеря, близначка сестра, или доведена родни-
ритна маса, от която според съветския акаде- на — Луната е покорен наш спътник, нощно
мик Ото Шмидт са се образували планетите и огледало на закрита слънчева светлина, повод
другите тела в Слънчевата система. Напоследък за мечтания на младите и на поетите, наш бъдещ
проф. Н. Бонев изказа предположение, че Лу- източник на минерални суровини и удобен
ната е останка от близка, разпаднала се пла- трамплин за междупланетни пътешествия.
нета, привлечена от Земята. Дали е наша дъ- КИРИЛ КРЪСТЕВ

8. Вие сигурно си представяте Лунния град с улици, главният рефлектор. Двадесетметровото огледало на
сгради, градини и площади. И аз очаквах точно това — този телескоп, в съчетание с различни окуляри, дава
да видя град като всички наши земни градове. Но тук възможност да се ползват увеличения до сто хиляди
картината е съвсем друга. пъти. С него могат да се наблюдават на Марс предмети,
Лунният град или всъщност научно-изследовател- по-големи от 150 м, докато астрономите на Земята, по-
ската станция на Луната е построена в една пора на ради непрестанното движение на въздушните пластове,
северозападните склонове на гигантския кратер Архи- рядко ползват увеличения над 500 пъти и почти никога
мед. Вероятно на вас пора нищо не ви казва. Така се по-големи от хиляда. Представяте ли си какво значи
наричат съвсем малките кратери с диаметър от някол- това за науката? — Само за няколко години наблюдате-
костотин метра. По дъното па нашата пора е разполо- лите от лунната обсерватория са направили със своите
жена лунната оранжерия, а в стените й са вградени жи- телескопи повече открития, отколкото земните астро-
лищните помещения, лабораториите и заводът. Поме- номи за всички изминали векове. Телескопите работят
щенията са свързани с общи коридори, а етажите - с буквално непрекъснато. Тук небето е винаги чисто,
асансьори. В Лунния град живеят около 300 души. безоблачно — нали няма атмосфера. Тя не пречи да се
И всички те са прочути специалисти в своята научна наблюдава и през време на дългия 14 денонощия лунен
област. Постоянно работят, постоянно са в движение, ден.
никога не им стига времето. Учените престояват тук Направи ми впечатление, че никой не наблюдаваше
най — много по две години. Поради малката притега- през телескопите. Обясниха ми, че образът на светилото
телна сила мускулите им отслабват и когато се завърнат се записва на магнитна лента за документация и съще-
на Земята, те мъчно понасят тежестта на тялото си. Мно- временно се предава по специален радиоканал на Зе-
жество експедиции непрекъснато търсят, откриват и мята. Там всеки астроном може да види в екрана на
разработват несметните богатства на Луната. своя телевизионен приемник наблюденията на лунните
Трудно е в един кратък репортаж да се опише всичко, телескопи. Така Луната постепенно става обсерватория
което любознателните домакини показват на госта в на Земята.
Лунния град — удобните жилищни помещения, чу- Встрани, около обсерваторията, по съседните чукари,
десните общи салони, богатите лаборатории, удивител- стърчат редици гигантски мрежести конструкции. Това
ните автомати, които поддържат живота на хората, са радиотелескопите. По — нататък, кацнал на градската
инсталациите за пречистване на въздуха, уредите за площадка, блести в лъчите на Слънцето строен косми-
поддържане на постоянна температура и влажност, чески кораб. Това е първият планетолет, построен в
апаратурата за възобновяване на водата, знаменитите лунния завод.
кибернетични «готвачи». Но, както ме предупредиха Да, универсалният завод на Лунния град изготвя
още на Земята, никой досега не е напуснал Лунния град, както въздух, вода и почва за оранжериите, така и
без да разгледа трите му «чудеса»: обсерваторията, машини за поддържане на жизнените условия, дори
оранжерията и завода. цели космически кораби. Само най-фините навигацион-
Нека и ние не изменяме на традицията и да започнем ни уреди засега все още се доставят от Земята. Но стре-
от лунната обсерватория. межът на тукашните инженери е в най — скоро време да
Асансьорът бързо ни отнася на най-горния етаж. се освободят изцяло от тази зависимост, сами да изра-
Оттам, по тясна стълба, достигаме до солидна врата. ботват всичко необходимо за междупланетните полети.
Разводачът натиска голямо червено копче с надпис Впрочем, нека посетим самия завод. Той е построен
«Вход». Автоматът отмества стоманения щит само ко- дълбоко в недрата на кратерната стена, тридесетина
гато налягането в двете помещения е изравнено. Ако метра под последните жилищни помещения.
някой метеорит е пробил покрива на обсерваторията, Влизаме в бързоходния асансьор. Светлините на
това ще попречи да излети въздухът от останалите въ- отделните етажи примигват на таблото. Ето ни в маши-
трешни помещения, защото обсерваторията се намира ностроителния цех. Наредените в стройни редици ки-
на билото на кратерната стена. бернетично управлявани стругове са свързани помежду
Изведнъж се озоваваме сякаш на открито. Над нас си с транспортни ленти. Тук няма хора — машините
чернее страшното, обсипано с едри звезди лунно небе. сами изготвят детайлите, управляват се отдалече, от
Ярко свети огромният диск на Земята. Куполът, който специален команден пункт в горните етажи. Впрочем,
покрива обсерваторията, е направен от особено яка не — там в дъното, пред огромното, изпъстрено с мно-
пластмаса и тя задържа всички лъчи с изключение на жество измервателни уреди, телевизионни екрани и
светлинните. Макар и невидим, той изолира хермети- контролни лампички табло седи дежурният инженер.
чески помещението и запазва намиращата се под него Той само наблюдава работата на автоматите, готов в
изкуствена атмосфера. случай на повреда веднага да се намеси. Цехът изглежда
Всред множеството оптически уреди особено изпъква малък, а изготвя по един десеттонен всъдеход на ден.
7

9. И тази машина може да пренася не десет, а шестдесет зрачна пластмаса. Между тях се пропускат различни
тона товар, защото, както знаете, тук, на Луната, всич- по състав газове, които поглъщат вредните лъчи на
ко тежи шест пъти по-малко, отколкото на Земята. То- слънчевата и космическата радиация. А множество сто-
варните всъдеходи служат главно за пренасяне на ру- манени въжета удържат тавана. Но не от падане, а за да
дите. Те се у п р а в л я в а т от кибернетични «шофьори» и не излети под напора на вътрешното атмосферно наля-
сами, без участието на хората, превозват рудата до ме- гане. Н а л и над него е безвъздушното космическо про-
талургичния цех, където тя се топи и преработва. странство.
Минаваме през редица зали и попадаме в един от Посрещат ме няколко «лунни» агрономи, които се
химическите цехове. Той е малък и се губи край ги- грижат за богатата растителност. Един завежда тропи-
гантския си събрат, където се получават химическите ческите плодове, друг — зеленчукопроизводството, тре-
горива за ракетните двигатели. Но едва ли има по- ти — житните култури. В отделните сектори се поддържа
важен цех от него. Тук се произвежда прекрасният различна температура и влажност, мени се концентра-
чист планински въздух, който дишаме навсякъде из цията на въглеродния двуокис, пускат се подходящи
помещенията на Л у н н и я град. С него се зареждат апа- по сила и състав лъчи — така, че всяко растение да се
ратите на скафандрите, резервоарите на планетолетите. развива при най-благоприятните за него условия.
Въздухът се добива от кафеникавите скали на лунните Всичко тук е необикновено изумително. Фурмите са
планини, които съдържат не само кислород, но и всички по-големи от банани, кокосовите орехи — колкото тик-
необходими за живота вещества. Минералите се раз- ви, а портокалите съперничат по размери на футбол-
лагат, химическите еле- ните топки. В зеленчуковия сектор едва можах да се
менти се отделят, пре- провра през гората от. . . л у к , моркови, репички и
чистват и се разпределят салата. Да, да, не се шегувам. Всички растения, от-
според нуждите на заво- глеждани в лунната о р а н ж е р и я , имат необикновено
да. Кислородно — азотната големи размери и дават непрестанно плодове. Решаваща
газова смес се аромати- ФАНТАСТИЧЕН причина за това, покрай идеалните условия, е слабата
зира с борова есенция, притегателна сила на Л у н а т а . Мястото тук е малко,
охладява се до 18 гра- РЕПОРТАЖ не е като на Земята, и опитните лунни агрономи не мо-
дуса целзий, придава й гат да си позволят разточителството да отглеждат дреб-
се необходимата в л а ж -
А.ПЕЕВ ните и слабопродуктивни земни растения.
ност и след като се йони- Ето, поднасят ми н я к а к ъ в плод, който прилича на
зира, се разпраща по едра червена праскова. Аз отхапвам бавно от него, вдъх-
въздухопроводите във вам аромата му и се мъ-
всички жилищни поме- ча да открия какво е
щения. Не напразно обитателите на Л у н н и я град се това. Но . . . ако не
гордеят, че дишат по-полезен и чист въздух от земни- бяха ми казали, едва ли
те жители. ИЛЮСТРАЦИИ щях да позная, че този
Заводът, битовите помещения, научните лаборатории, сладък плод е «лунна
транспортните средства, различните механизми и оран- ИВАН череша» без костилка.
жериите се нуждаят от огромни количества енергия. Направи ми впечатле-
Но атомната електроцентрала и слънчевите енергетични КИРКОВ ние, че повечето зелен-
станции снабдяват всички консуматори с неограничени чуци се отглеждат във
количества ток. Отдавна е отминало времето, когато на вода, без почва. Хими-
Л у н а т а се е пестяла електроенергията. ческите цехове могат да
Колкото и да са интересни астрономическата обсерва- произвеждат достатъчно
тория, лабораториите, различните цехове на универсал- доброкачествена почва, но тя все по — рядко се изпол-
ния завод, не бива да забравяме и за оранжерията, която зва. Откъде тогава растенията черпят необходимите
изхранва обитателите на Л у н н и я град. Всички необхо- за развитието им вещества?—Въглеродния двуокис —
дими продукти се отглеждат т у к . Това е съвсем естест- от въздуха, а всички останали соли—от водния раз-
вено. Да се превози един килограм храна от Земята на твор, в който са потопени корените им. Според нуж-
Луната е по-скъпо, отколкото да се изработи той от чи- дите, само за закрепване, се използват ситни камъ-
сто злато. чета и металически мрежи.
Оранжериите на Л у н н и я град са разположени по Т у к градинарите отглеждат особено много гъби. Вся-
кратерното дъно на пората. Те не заемат повече от ка една от тях тежи н я к о л к о килограма. Те са високо
осемдесет декара площ, но са толкова продуктивни, че производителна култура — съдържат много белтъчини
задоволяват с изобилна храна всички лунни обитатели и са извънредно вкусни. Жителите на Лунния град по-
и доставят продукти за междупланетните кораби. срещат винаги с радост блюдата с гъби.
Асансьорът ни отвежда към дъното на пората. Пред- Най-трудният проблем при изхранването тук е месо-
пазната херметическа врата се р а з т в а р я автоматически то. Н и к о й , разбира се, не мисли да го доставя от Зе-
и ние навлизаме в един от секторите на о р а н ж е р и я т а . мята. А животните се отглеждат мъчно при Лунните
Въздухът е горещ и влажен, наситен с много въглероден условия. Ф у р а ж може да се приготви достатъчно, но те
двуокис. Мощни рефлектори разливат ослепителна се н у ж д а я т от по-просторно място. Затова сега се раз-
светлина върху буйната зеленина. Те заместват слън- въждат почти само птици и зайци. Те дават достатъчно
чевите лъчи, тъй като сега този раздел се намира в месо, но менюто е еднообразно. Дори пържените пи-
сянката на кратерната стена, а растенията, за да дават лета омръзват, ако ви се поднасят всеки ден. Затова
богати реколти, трябва да бъдат облъчвани непре- лунните зоолози планират построяването на голям
станно. подземен свинарник.
Цялата оранжерия е покрита с няколко слоя про- Така, отдадени на упорит труд, живеят хората в Лун-

10. Ш град. Те изследват тайните на природата, откри- другите планети. Всички със съжаление напускат
ват разработват безчетните богатства на Луната, по- Луната, когато изтече срокът за техния престой. За-
щото толкова хубав, толкова интересен е чудният град,
с е а и изпращат ракетите за връзка с майката-Зе-
рщт построен от хората в мъртвите скали на нощното ни
V, строят огромни космически кораби за полети до
» светило.

11. В КОЙТО ЖИВЕЕМ
Нашата планета — Земята — е об- пръскването й в пространството. нататъшното увеличение на висо-
гърната от огромен, стотици ки- Без атмосфера температурата през чината температурата на въздуха
лометри дълбок океан от въздух — нощта би спаднала до минус 170 отново се повишава и на 400 км до-
атмосферата. градуса; а както знаем, такъв студ стига до 2 300 градуса.
Без тази въздушна обвивка на не издържа никое живо същество.
Земята нямаше да съществуват ни- Освен това въздухът улавя и из- Хубаво и лошо време
то хората, нито животните и ра- гаря при триенето милиони метео- Ние усещаме въздуха по него-
стенията. Не би имало хубаво и ло- рити, които всяко денонощие падат вото движение — вятъра. Две са
шо време, ветрове и дъждове. Ня- от космическото пространство към гигантските сили, които причиня-
маше да виждаме и синьото лазур- Земята. Ако не съществуваше атмо- ват ветровете: топлината, идваща
но небе, нито чудните багри на за- сферата, метеоритите щяха да разкъс- от Слънцето, и въртенето на Земя-
зоряването и залез. Не би било въз- ват непрекъснато земната повърх- та около оста й.
можно да запалим огън, ако липс- ност, както това става на Луната,
ваше кислородът от въздуха, кой- където липсва въздушна обвивка. Ако ветровете се предизвикваха
то поддържа горенето. На нашата само от слънчевата топлина, то
планета нямаше да чуваме и ни- Колко студено е небето те биха духали само от точката не-
какъв шум, защото звукът пред- посредствено под Слънцето и биха
ставлява трептения на въздушните Топлината, която излъчва земн- се разпръсквали във всички посо-
вълни върху нашите ушни тъпанчета. ата повърхнина, се поглъща от ки. Но тъй като Земята се върти,
близките атмосферни слоеве и за- течението на въздуха от топлите към
това до 10—11 км височина темпе- студените пространства се отклоня-
Как атмосферата ни предпазва ратурата на въздуха постепенно спа- ва на изток и на запад.
През деня атмосферата служи ка- да. В следващия по-горен слой тя Атмосферата не е спокоен океан
то огромен слънчобран, който пред- остава почти една и съща, но при от въздух, а бурно море, набръчка-
пазва Земята от страхотната сила височина 30 км спада до минус 25 но от грамадни вълни, които при-
на слънчевата топлина. Без атмо- градуса. При проникването в по- чиняват различията в метеороло-
сфера дневната температура би стиг- горните пластове на атмосферата гичното време.
нала до 130 градуса — температура до 80 км се забелязва неочаквано
по-висока от тази, при която зави- повишение на температурата. Това В съобщенията за предвиждане
ра водата. се обяснява с присъствието на газо- на времето често се говори За «ви-
ве, които поглъщат направо слън- соко налягане». Какво означава то-
Нощем въздушната обвивка дей- ва? — Понякога в горните части
ствува като гигантски парник. Тя чевите лъчи. След този предел, ко-
гато газовете изчезнат, тя спада на атмосферата се събира повече
задържа събраната през деня слън- въздух, отколкото се съдържа в
чева топлина и не позволява раз- рязко на минус 65 градуса. Но с по-
околните области. Тези сгъстени
въздушни маси са издигнати висо-
ко над Земята, като огромни пла-
Студен фронт нини. Районите, които се намират
под тях, имат «високо налягане»,
Там времето е слънчево и сухо.
А когато в горещите атмосферни
слоеве има разреждане на възду-
ха и над нас се образуват въздушни
«долини», имаме ниско налягане,
духат ветрове, въздухът се издига
нагоре, за да запълни разредено-
то пространство в атмосферата, сти-
га до студените височини и водна-
та пара се кондензира в мъгла и об-
лаци, които донасят валежи.
Когато студени, бързо движещи
се въздушни маси настигнат топ-
ли маси от въздух и ги изтласкат
внезапно бързо нависоко, настъп-
ва метеорологичното явление «сту-
ден фронт». То се придружава ш

12. са, есенните мъгли, преливащите пълнят повече от един милиард елек-
багри на небесната дъга, ослепи- трически крушки.
ФАКТИ ОТНОСНО ВЪЗДУХА; телния блясък на светкавицата. В светещите реклами на големите
Въздухът е смес от газовете: Така небето е синьо, защото въз- градове се използва все повече и
душните частици разсейват късите друг благороден газ от въздуха —
азот — 78 % сини лъчи на светлината и ги отра- неонът.
кислород — 21 % зяват във всички страни. Но си- Количеството на хелия във въз-
аргон, въглероден двуокис, ният цвят на небето се простира до духа е още по-малко от това на нео-
водород, неон, хелий — 1 % 20 км височина. Над нея то потъм- на, но въпреки това и той се извли-
нява във виолетово, а над 30 км ста-ча успешно. Хелият се използва
Един кубически метър въздух те- ва черно и звездите се виждат и за пълнене на цепелини, в хладилна-
жи 1293 г. през деня. та техника (за получаване на най-
Върху човешкото тяло налягането А защо зазоряването и залезът ниски температури).
на въздуха при морското равнище обагрят небето с пурпурни отбля-
съци? Сутрин рано и вечер ние на- Осъществено е вече дори и полу-
е равно на натиска, блюдаваме Слънцето ниско над хо- чаването на най — редките газове, ка-
упражнили 10—15 тона ризонта. В този случай слънче- то криптон и ксенон от въздуха.
вите лъчи трябва да преминат по- Но несъмнено най-важният суров
дълго разстояние до нас, отколко- материал за промишлеността е азо-
то на пладне, когато Слънцето се тът, получен от атмосферата.
силни ветрове и гръмотевични бу- намира високо на небето. Червените В края на 19 век светът е бил из-
ри, но лошото време преминава лъчи от спектъра имат по-голяма правен пред огромната нужда от
бързо. дължина и проникват по — добре през азотни торове. Физикът Крукс пред-
А когато маси от топъл въздух бав- въздуха, ние виждаме Слънцето и ложил да се търсят начини за из-
но настигнат и преминават над сту- хоризонта обагрени в червено. вличане на азот от въздуха. Твърде
дени въздушни маси, настъпва «то- скоро с помощта на електрическата
пъл фронт». Тогава в голяма област Въздухът — химическа суровина искра азотът е бил превърнат в амо-
може да настъпи мрачно дъждовно Въздухът поддържа не само жи- няк и в азотна киселина.
време, което да продължава с дни. вота на растителния и животински Днес в целия свят работят сто-
свят на нашата планета, но се из- тици азотни заводи, които полу-
Какво представляват облаците ползва и като основна суровина чават повече от 4 000 000 тона азот.
През летните сухи дни водната в голяма част от съвременната про- И в нашата родина има азотно-то-
пара е невидима. Но щом топлият мишленост. ров завод — Химкомбинатът в
въздух се изстуди, ние можем да я Инсталациите, които извличат ки- Димитровград, а сега се строи край
наблюдаваме и по небосвода — в слород от атмосферата, се умножа- Стара Загора нов азотно — торов за-
застрашително надвисналите буре- ват непрекъснато. Полученият от вод — най-големият на Балканския
носни облаци; или в белите, бавно въздуха кислород се използва ка- полуостров.
плуващи кълбести облаци; и по то окислител. Промишлеността използва все по-
Земята — като дъжд, град, сняг, От въздуха се извлича и редкият вече всички съставни части на въз-
роса; и във въздуха — като мъгла. елемент аргон. Всяка година се душната обвивка. Атмосферата се
Ако можехме да виждаме въздуш- получава около 1 000 000 куб. м превръща в огромен, неизчерпаем
ните течения, бихме наблюдавали аргон от атмосферата и с него се източник на минерални суровини.
през юлските следобеди, как над
поляните се издигат от Земята без-
брой колони топъл въздух. И ако
можехме да следим пътя на всяка
колона, бихме открили, че той свърш- Топъл фронт
ва винаги до бял кълбест облак.
При своето издигане въздухът се
изстудява, докато при известна тем-
пература невидимата в него водна
пара се кондензира и се превърне
във видима маса капчици. Височи-
ната на облаците ни показва място-
то, където температурата на въз-
духа е достатъчно ниска, за да кон-
дензира водната пара.
Защо небето е синьо
Колко много от прекрасните при-
родни явления, от чудното раз-
нообразие на земния пейзаж ни
поднася пак атмосферата: синия ла-
зур на небето и морската вода, бе-
лите пухкави облаци, бисерната ро-

13. много интересно: в един ден да опознаем и загиващата,
и най-новата фауна на Татрите. . .
Екскурзията обещаваше да бъде прекрасна. Двамата
с Анка, отпочинали добре, с отлично настроение, тръг-
нахме на разсъмване от Хала Гоншеницова. Преди да
напуснем хижата, в канцеларията на граничната служ-
ба се снабдихме със специални жетони, които щяха да
Въвеждането на автоматична гранична служба в ни служат като пропуск пред автоматите. Дългата ин-
Татрите беше сензацията на сезона. По граничните струкция, с която трябваше да се запознаем, осведомя-
пропускателни пунктове сега можеше да се срещне съ- ваше подробно как трябва да се държим при срещата
щество, наречено от конструкторите му с поетичното ни с «Окото на Татрите». Инструкцията имаше служе-
название «Окото на Татрите». Това беше експеримен- бен характер, като във всяко изречение се чувствуваше
тална кибернетична машина, която изпълняваше при желанието да се вдъхне доверие и симпатия към «из-
тежките планински условия длъжността на граничен пълняващите отговорна функция автомати на гранич-
пазач. ната служба». Авторите на инструкцията се опитваха
И ние, в тон с общата мода, преди да се завърнем от да избягнат названието «автомати». Това определение
лятна ваканция, решихме да се запознаем лично с но- можеше да бъде добро за телефонните автомати, но не и
вия жител на планината. Така си избрахме маршрута, за «Окото на Татрите». Обаче, за да не се употребява
че да минем през граничния проход Гладке и да стигнем изцяло названието на «Окото на Татрите», което поня-
на словашка територия. А вечерта щяхме да се върнем кога би звучало смешно (например: «Окото на Татрите»
през пролома Врота Халубинскего и да стигнем до Мор- приканва да се спрете, като издига дясната си ръка на-
ско око. Искахме да минем през Врота Халубинскего, горе...), авторите на инструкцията си бяха послужили
защото, както съобщаваше от известно време печатът в със съкращението «О. Т.».
Закопане, там се бяха появили мармоти. Тези рядко Туристите обаче бяха измислили вместо това съкра-
срещани в Татрите животни се крият от човешкия по- щение гальовното название «Войтек», което беше прието
глед, но за тяхното все по-често появяване съобщаваше от двете страни на Татрите.
в своите кибернетични рапорти съвестният «служител» И така, нашите два жетона, предназначени за Войтек,
на автоматичната гранична служба при Врота Халу- ни даваха право за еднократно преминаване на гра-
бинскего. Може и на нас да ни се случи да срещнем мар- ницата към Чехословакия. Друг чифт жетони ни дава-
мот. При тази мисъл ние много се зарадвахме. Би било ше право да се върнем не по-късно от 24 часа. Разбира

14. се, издавани бяха и друг вид жетони, за по-дълго пре-
биваване, за няколкократно преминаване на границата
Офицерът на граничната служба, който присъствува-
ше при издаването на жетоните, разпитваше за някой
подробности и в зависимост от отговора посягаше към
един или друг вид жетони. Едновременно той напом-
няше, че автоматите контролират не само преминаването
на границата, но и «обръщат също внимание» за съот-
ветното държане в планината, както и на това—туристите
да не пренасят през границата предмета, които трябва
да бъдат обмитявани. . .
- Вие трябва да разучите специалните наредби от
носно граничното движение така добре, както нашите,
функционери — предупреди офицерът — и тогава ще
избегнете нежелателните недоразумения
- Разбира се, че нежелателни — подхвана с леко
обиден глас един от туристите. — Всичко с тях трябва
да се върши формално, според устава, иначе може да се
случи нещо лошо. Няма нищо по-неприятно от тези
кибернетични магарета.
Не поддържах разговора. Тази обида по адрес на
работливите същества ме жегна малко. Впрочем бяхме
слушали много разкази в хижата за навиците на Вой-
тековците, така че не очаквах да чуя нещо повече.
Разбира се, всичко това беше клюкарска информация.
Една гражданка се оплакваше, че «той» я следял на вся-
ка стъпка и викал да се спре (от инструкцията се виж-
даше, че О. Т. не издават никакви гласове. Те разгова-
рят с туристите чрез оптична сигнализация, а с разпо-
редителната централа са свър-
зани с радиоапаратура). Друг
твърдеше, че Войтек искал на-
сила да го вкара в дола, но
той му избягал (а в инструк-
цията се казваше ясно, че
0. Т. никога не прилага сила
и че в случай на непослушание
от страна на туриста, той вкар-
ва в действие филмова апара-
тура, която регистрира неиз-
пълнението) — останалото се
извършва от Централата на граничната служба, след
като бъде уведомена. — Не се страхувай. Термостатите му не допускат да
стане пренагряване.
Вървяхме бавно с Анка, за да отминат другарите ни, Когато вече бяхме на около 50 метра, «той ни усети».
които вдигаха голям шум. Слънцето беше се издигнало Обърна се фронтално и след малко запали жълта свет-
вече нависоко, когато наближихме към планинския про- лина, която, според инструкцията, означаваше «при-
ход. С интерес търсехме пазача. Забелязахме го далеко. ближи се». Щом стигнахме съвършено близо до него,
Стоеше самотен. Наистина Войтек правеше впечатление дясната му ръка се издигна нагоре и пламна червен
на загубен в това чуждо за него обкръжение. сигнал — «стой».
— Колко ли му е горещо! — със съчувствие въздъхна А когато спряхме, ръката, която завършваше с нещо
Анка. като касичка, се отпусна към нас. Движението напом-
13

15. няше напълно жеста на уличен събирач на суми за бла- Анка щяхме «да се появим на екрана». Неприятна
готворителна цел. перспектива. Всички познати ще ни се смеят. Може
Едва сега се сетихме за жетоните. Анка започна трес- би и двамата мислехме именно за това, изкачвайки
каво да рови в раницата, а аз отстъпих няколко крачки, се бавно към Войтек.
за да запечатам на снимка този момент. Ръката на авто- На всяка цена исках да измисля нещо, което би по-
мата веднага се върна в първоначалното положение и пречило да станем герои на такъв филм! Как да над-
се запали жълтата лампа — «приближи се». хитря Войтек? Как да се промъкнем? Не можеше и дума
- Защо го дразниш! — осъди ме Анка. да става да се премине границата по околен път. Пър-
- Искам да ви фотографирам заедно. во, настъпваше здрач и, второ, по всяка вероятност
- Преди да го фотографираш, сам ще бъдеш филми- ще се натъкнем на друг автоматичен пазач. Започнах
ран за непристойно държание. да си припомням всички чути вчера разкази за измамва-
- Та аз отстъпвам. Не съм прекрачил границата! не на Войтек.
Най — после жетоните бяха пуснати в «касичката». От Врота Халубинскего ни деляха още най — много
«Поглъщането» продължи няколко секунди. Анка кон- 200 метра изкачване. Разстоянието, което ни делеше
статира, че този момент е необходим, за да бъде опреде- от прохода, намаляваше с всяка крачка. Казах на Анка
лена нашата самоличност и за лична ревизия. Стояхме да спрем. Седнахме, без да говорим. Стана студено. Мъг-
пред Войтек послушно и очаквахме сигнал, който ни лата започна да пълзи надолу от върховете и след малко
позволява да продължим. След малко блесна зелена све- не се виждаше нищо на няколко крачки от нас.
тлина и ръката направи движение към границата. Това — Той вижда ли в мъглата? — попита Анка.
беше мил жест, дори като че ли приятелски. Тръгнахме. — Разбира се, така, както радарът. В това отноше-
Трагедията започна след обяд. Пред нас беше по- ние той надминава всички ни.
следната част от пътя за връщане до границата — едно- — Но не може да ни филмира в тъмнината — опитва-
часово изкачване на Врота Халубинскего. Вече щяхме ше се да се успокои Анка.
да тръгнем към прохода, когато Анка с ужас конста- — За съжаление, с инфрачервени лъчи може.
тира, че не може да намери жетоните за връщане. Пре- Изведнъж съвсем ясно дочухме стъпки. Трябва да си
търсихме раниците — безрезултатно. Положението не призная, че ми стана неприятно. Много бързо се губи
беше весело. Трябваше да се «нарушава границата» сигурност, когато човек има нечиста съвест. . .
или да се върнем и да търсим изгубените жетони. Омър- — Идва към нас.
лушени, тръгнахме бавно нагоре. Анка беше неутешима. — Усмихни се като за филм — опитвах се да се
Дори перспективата, че можем да срещнем мармоти, шегувам.
не можеше да я развесели. Аз се опитвах да разглеждам Стъпките се чуваха все по — близо. И . . . от разкъсва-
въпроса от неговата хумористична страна. щата се мъгла се разнесе глас:
— Ще видиш, че Вой- — А мляко не искате ли?
тек няма да ни пусне. След една секунда се показа едно момче с котелче.
Ще ни заповяда да се — Какво правиш тук? — извиках аз.
върнем обратно на че- — Ще си купите ли мляко? — повтори въпроса си то.
НАУЧНО -
хословашка територия! Разбира се, че купихме. Пиеше ни се. Момчето седна
ФАНТАСТИЧЕН Право да си кажа, не отстрани. Оказа се, че то всеки ден продава мляко на
РАЗКАЗ ОТ бях възхитен от перспек- туристите край прохода. Сега слязло надолу, защото
тивата да играя ролята измръзнало.
ЯН КОПЧЕВСКИ на контрабандист във — А горе ли е автоматът? — попитах предпазливо.
филм, снет от очакващия — Кой, оня, железният ли? Ами че ако са го поста-
ни горе Войтек. Такива вили, там е — отвърна то пренебрежително.
филми се включваха във — Ей как, пуща ли те на тази страна?
филмовите хроники и се Момчето се за киска.
прожектираха в кината — Ами че пуща, защо да не ме пуща. . .
в Закопане. Трябва да — И така, без жетони?
ИЛЮСТРАЦИИ
се подчертае, че това — Ами че без — каза то така свободно, като че ли
ИВАН беше прекрасна форма това беше нещо естествено.
КИРКОВ за усмиване на недисци- — Я не се шегувай — без жетони никой не може да
плинираните туристи. И мине. А ако премине, ще бъде заснет на филм, а след
ето на, ние двамата с туй ще трябва да плаща глоба.
14

16. — Аз там от този, железния, не се страхувам. Исти- — Сигурно това свистене е вкарало в действие ня-
ната ви казвам — уверяваше момчето. — А вие как- каква предвидена от конструкторите връзка — опитвах
во. . . Контрабанда ли носите? — И то ни погледна се да обясня, — казват, че Войтековците умеят да из-
подозрително. бягват заплахите. Ако чуят характерното ехо от свли-
Трябваше да отхвърлим гордостта от сърцата си и чащи се каменни лавини, те се отдалечават.
да се изповядаме за нещастието, което ни сполетя. — Ех, но каква заплаха може да представлява мар-
Момчето ни изслуша, помисли малко и спокойно реши. мотът за Войтек? Трябва да се предположи точно об-
— Изпийте още по четвърт мляко и ще ви прекарам. ратното — животното би могло да се страхува от такова
Разбира се, че изпихме. След малко тръгнахме на чудовище.
път. Виждаше се, че Анка си възвръща веселото на- Продължихме да вървим мълчаливо, мислейки за
строение. Тя разпитваше нашия придружвач, какви чудноватото държание на робота.
начини има срещу «железния», но момчето мълчеше - Сетих се — извиках изведнъж. — Конструкторите
упорито. Заприказвахме го за мармотите. В отговор то на Войтек сигурно са били истински любители на та-
само се засмя. Продължихме да вървим мълчаливо. транската фауна и тези качества те са придали на своето
Сигурно се интересувате как свърши всичко това. дете. Когато чуе свистенето на мармота, Войтек веднага
Съвършено смешно и неочаквано. Когато вече бяхме на се отдалечава, за да не плаши страхливите животни.
самия преход, нашият водач ни каза да се спрем и — Но все пак неприлично е от наша страна, че изи-
сам отиде напред. Вятърът беше разнесъл мъглата. грахме този «симпатичен момък» -- подчерта Анка.
Тогава забелязахме пред нас очертанията на Войтек. Въпреки всичко обаче автоматичната гранична служба
От държанието му личеше, че вече нещо «души», но не не позволи да бъде изиграна. След като пренощувахме
изпращаше никакви сигнали. Изведнъж се разнесе късо в Морско око, на следващия ден се завърнахме в Зако-
пронизително свистене. пане и в къщи намерихме покана да се явим в Центра-
— Мармоти — прошепна Анка и се заоглежда. лата на граничната служба. Било установено: през по-
Това обаче не бяха мармоти. Нашият водач майстор- следните 24 часа 1 а са постъпили радиосъобщения от
ски имитираше техния глас. Той повтори свистенето нито един Войтек, че е приел нашите жетони за връ-
втори път, трети път. Неочаквано автоматът се обърна щане.
кръгом и започна да отстъпва встрани от прохода. Во- В централата разказахме нашето приключение и сре-
дачът ни повика с ръка. щата с мармота, който улесни преминаването ни. За
След малко слизахме вече надолу по пътеката на момчето не споменахме нищо. Тази история предизвика
Морско око. Обърнахме се още веднъж, за да махнем веселост, а нас ни спаси от наказанието за неспазване на
с ръка за прощаване на нашия спасител. правилника.
— Ех, имахме щастие, че срещнахме този хитър «мар- — Ще е необходимо нашите служители да станат не-
мот» — обадих се аз след малко. чувствителни към свистенето на мармота — каза ко-
— Но все пак жал ми е за Войтек, че позволи така мендантът.
да го изиграем — със съжаление констатира Анка. — От този момент вестниците престанаха вече да пишат
Но и досега не разбирам в какво се състои работата за мармотите, които се появяват в района на Морско око.
Да не би той да се е уплашил? Преведе от полски: Тр. Пухлев
15