Втора лекция курс SEST (кранио-сакрална терапия) http://sest.homeohelp.eu/

1. Краниална концепция и SEST
Борис Шойтов
Ян Бергер
Краниальная
система и SEST
Основни принципи

2. Кранио-сакрална система
Кранио-сакралната система е една от най-
дълбоките системи в човешкото тяло.
Според мен, това е място, където тялото,
съзнанието и духът пребивават
едновременно, независимо и съвместно.
Джон Ъпледжър, лекар-остеопат

3. Краниалната
концепция
За възникването на
краниалната концепция и
създаването
впоследствие на база на
нея на кранио-сакралната
терапия сме задължени
на гениалното прозрение
и таланта на изтъкнатия
американски лекар-
остеопат Уйлям Гарнър
Съдърланд

4. Краниална
концепция
През 1899 година, още като студент
в остеопатичния колеж, Уйлям
Съдърланд обърнал внимание на
някои особености в строежа на
черепа. Той бил особено
заинтригуван от структурата на
черепните шевове в зоната на
големите крила на клиновидната
кост и люспестата част на
слепоочната кост. В този момент
го споходило удивително
прозрение: „... като ослепителна
светкавица проблясна мисълта –
костите са скосени като хриле на
риба и напомнят движенията на
ставния механизъм на
дишането.”

5. Краниална концепция
От тази мисъл следва, че костите на черепа
трябва да са подвижни в някаква степен
една спрямо друга.
След многобройни експерименти върху себе
си Съдърланд открил механизма на
взаимоотношенията на взаимно влияние
между черепа и кръстцовата кост.

6. Краниална концепция
След един от тези експерименти
Съдърланд описал на жена си
усещанията си така:
“Усетих също и поразително движение
на течността – нагоре и надолу – по
хода на гръбначния стълб, на нивото
стомаха и около мозъка. Фантастично!
Вярваш или не, но кръстът също се
движеше. Къде сме проникнали? Има
ли изобщо край това?”

7. Краниална
концепция
По-късно Съдърланд описва
движението на костите на гръбначно-
мозъчната течност нагоре и надолу,
също и движението на костите на
черепа и кръстцовата кост като
“първичен дихателен механизъм”

8. Първичен
дихателен
механизъм
Първичният дихателен механизм включва няколко
компонента:
1. «Разширяване и свиване» на мозъчните полукълба.
2. Вълнообразно движение на гръбначно-мозъчната
течност.
3. Движение на обвивките, покриващи главния и
гръбначния мозък.
4. Движение на костите на черепа в зоната на
черепните шевове.
5. Непроизволно движение на кръстцовата и опашната
кости.

9. «Разширяване и
свиване» на мозъчните
полукълба
На централната нервна система са
присъщи ритмичните движения.
В стадия на «навлизане на първичното
вдишване» се наблюдава свиване на
мозъка и скъсяването му по
вертикалната ос.
Стадият на «издишване» представлява
противоположното.
Пространствата около и в мозъка също
участват в тази динамика. Главният и
гръбначният мозък променят
периодично както формата си, както
променят формата си и ликворните
пространства, което влияе върху
ритмичната активност в динамиката
на ликвора. Тази динамика е
непроизволна и е присъща на всички
живи същества, притежаващи ЦНС.

10. Вълнообразно движение на
гръбначно-мозъчната течност
(ликвор).
Гръбначно-мозъчната течност
флуктуира в едно
относително затворено
пространство. Доколкото
главният и гръбначният
мозък променят формата си
във фазите на «вдишване»
и «издишване», това влияе
и на гръбначно-мозъчната
течност в различни посоки.
Доколкото мозъкът
произвежда ликвора, се
извършва и бавно
преместване на ликвора по
проводните пътища и около
нервите. По такъв начин се
осъществяват двата
основни типа циркулация –
надлъжна и напречна.

11. Движение твърдата мозъчна
обвивка
 Съществуват три слоя
мембрани, които
съставят единно цяло с
мозъка.
 Мембраните на
твърдата мозъчна
обвивка прилягат към
костите на черепа и
включват в себе си
голямокалибрени вени;
всъщност, те са
неотделими от мозъка.

12. Движение твърдата мозъчна
обвивка
Твърдата мозъчна
обвивка, от своя
страна, образува нещо
като «триножник» за
сметка на
сърповидните гънки,
осъществявайки по този
начин функция на
фиксиране на мозъка и
черепа (опорна
функция)

13. Твърда обвивка на главния
мозък (схема)

14. Движение на костите
черепа в черепните
шевове.
Съществуват 26 черепни кости и на тях
е присъща ритмична подвижност,
заедно с движения на ЦНС, на
флуктуиращите ликвор и кръв,
натегнатост на мембраните и
движения на кръстцово-опашния
комплекс между хълбочните кости

15. Спонтано движение на
кръстцовата и опашната кости.
 Тъй като твърдата
мозъчна обвивка се
прикрепва към
основата на черепа и
към кръста,
движенията в черепа
се предават на кръста
(опашката).
 Черепът и кръстът
функционират като
единно цяло.

16. Спонтано движение на
кръстцовата и опашната
кости.
Този механизъм се
намира в състояние на
постоянна ритмична
активност, а по такъв
начин положението на
сакрума и опашната
кост могат да
предизвикат промяна
на положението на
твърдата обвивка чак
до главата.

17. Спонтано движение на
кръстцовата и опашната
кости.
По такъв начин, травми
на опашката или
разлика в дължината
на долните крайници
могат да предизвикат
главоболие, а черепно-
мозъчна травма или
зъболечение могат да
повлияят на осанката и
дори да предизвикат
сколиоза.

18. Кранио-сакрален
ритъм
 За кранио-сакралната система е
характерна особена форма на
движение, наречена кранио-сакрален
ритъм.
 Кранио-сакралният ритъм
представлява генериран от мозъка
течностен импулс, произхождащ от
централните структури, образуващи
ликвора (мозъчните стомахчета).

19. Pressurestat модел на
Ъпледжър
Спадане на
Повишаване на налягането
вътречерепното в шевните
налягане структури
Критичен
Продукция праг
на ликвор
Команда за спиране на продукцията
Хороиден
плексус
Стомахче

20. Повишаване на
Спадане на налягането
вътречерепното в шевните
налягане структури
Критичен
Нов цикъл праг
Команда за производство на ликвор
Pressurestat модел на
Ъпледжър

21. Краниален ритъм
 Честотата на краниалния импулс е
индивидуална и може да се колебае
между 6 и 12 пъти в минута.
 Освен този ритъм, съществуват и по-
бавни ритми, наречени от Съдърланд
приливи (tides).

22. Краниален ритъм
 Кранио-сакралният импулс оказва влияние върху
цялото тяло.
 В момента на «първичното вдишване» се
извършва ротация на тялото навън, а в момента на
«първичното издишване» - ротация на тялото
навътре.

23. Кранио-сакрална
система
 Краниосакралната система представлява
физиологична система на организма,
притежаваща своя собствена ритмична
активност.
 На нея са й присъщи всички
характеристики на полузатворена
хидравлична система.
 Функционално, тя е тясно свързана с
ЦНС, с автономната (вегетативна) нервна
система, с невро-скелетно-мускулната и
с ендокринната системи.
 Нейните граници са образувани от
мозъчните обвивки, най-вече твърдата
(dura mater).

24. Показанията за
прилагане на кранио-
сакрална терапия
 Ограничение на подвижността в краниалната система
 Родова травма на новороденото и нейни неврологични
усложнения (забавено физическо и психическо развитие на
детето, поведенчески и когнитивни проблеми, аутизъм,
хиперактивност, разстройство с дефицит на вниманието,
отклонения в осанката и пр.)
 Следродилна рехабилитация на родилката
 Синдром на „камшичния” удар
 Главоболия
 Болкови синдроми вследствие от притискане на нервни
коренчета
 Психо-емоционални проблеми

25. 經 絡 Цзин Ло
 Основа на теорията на
акупунктурата е учението
за каналите
(меридианите), по които
циркулират всички видове
ЧИ в човешкия организъм
(ЮАНЬ-ЧИ, ЦЗУН-ЧИ,
ИН-ЧИ и ВЭЙ-ЧИ).
 Меридианите и
многобройните им
разклонения образуват
затворена система,
приникваща в цялото
тяло във всички посоки,
обхващаща всички негови
части и свързана с всички
вътрешни органи подобно
на кръвоносната,
лимфната и нервната
системи.

26. SEST и кранио-сакралната система
В метода SEST акупунктурните
меридиани се разбират като своего
рода структурирана функция, т. е. те
се усещат във вид на вектори на
вътрешно тъканно движение,
формирано от отделни мускулни
групи, връзки и фасции.

27. SEST и кранио-сакралната система
 Векторите на вътретъканното
движение по акупунктурния меридиан
са свързани с костите на черепа и
сегментите на гръбначния мозък
 Фазите на движение на първичния
дихателен механизъм са свързани с
ИН- и ЯН-фазата в активността на ЧИ
и се отразяват в съответни положения
на костите на черепа.

28. Фази на първичното черепно
дишане и меридианите
Сфено- Кости по Чифтни Фази на Включване
базиларна средната кости първичното на
става линия черепно меридиани
дишане
Повдига се Сгъване Външна Вдишване Ян
ротация Меридиани
Спуска се Разгъване Вътрешна Издишване Ин
ротация меридиани

29. SEST и кранио-сакралната система
В случай на нарушение в меридиана,
движението на съответната му кост на
черепа също се оказва със
специфично нарушение, което
позволява да се определи
меридианното нарушение чрез
методите на краниална диагностика.

30. SEST и кранио-сакралната система
 За отстраняване на нарушението в
меридиана в метода SEST се използва
група от т. нар. антични точки.
Определянето на „откритите” за въздействие
точки се диктува от спецификата на
краниалния модел, т. е. всяка точка от тази
група има биохимичен и биодинамичен
смисъл.
 Това позволява във всеки случай да се
определи последователността, времето и
характерът на въздействие върху точката.

31. SEST и кранио-сакралната система
 По такъв начин, в метода SEST
краниалната система и меридианната
система (Цзин Ло) се явяват двете
страни на една и съща монета.
 Тези две системи са пълно отражение
една на друга. Изменението в
състоянието на едната система
незабавно води до изменение в
другата.

32.  Обобщавайки
резултатите от
многогодишната си
работа, Съдърланд
казва:
 «Всичко, което правих,
се свежда до това, че
повдигнах завесата за
следващите
прозрения.»

33. Благодаря
за
вниманието!