1.
Страница 1
Превръщането на София в модерна европейска столица
през раждането на нейните градини 1878-1939 г. –
представителните публични пространства в контраст на
голото Софийско поле
Рецензия на книгата „Софийските градини 1878-1939 г.“ на
ландшафтен архитект Иванна Стоянова,
издателство „Пространство-форма“, София, 2009 г.
Книгата представлява монография на ландшафтен архитект Иванна Стоянова –
професионалист висока категория, проектант, проучвател и ръководител екип през
времето на дългогодишната си кариера и творческа трудова дейност в Националния
институт за паметниците на културата, гр. София (сега Национален институт за
недвижимо културно наследство). В нея, обстойно, обширно и със задълбочен интерес
към проблематиката е разгледан
синтезът между оформяне и
естетизиране на зелените площи и
общата градоустройствена
концепция за въздигане на един град
от средновековния мрак на
робството, през пепелищата на
войната, до богата на природа
столица, с европейски усет и
съхранен традиционализъм.
Създаването на града и неговите
паркове са неразривно свързани в
обща идея и изпълнение –
реалистични като замисъл и
изграждане във времето от
Освобождението до началото на

2.
Страница 2
Втората световна война.
През изминалите двадесет години градоустройството и планирането бяха загърбени от
идеята, че те са ненужни в новите условия и водеща трябва да бъде частната
инициатива. Публичните пространства са подложени на всякакви опити за
приватизиране – от чисто физическата смяна на собствеността до обграждането им с
прагове за достъп (включително многото луксозни заведения в тях).
Авторът не разглежда изграждането на ландшафтната система на столицата изолирано,
а в контекста на времето и като акцент в урбанистичното развитие. В изложението си
доказва, че тези публични пространства се утвърждават и запазват до днес, като
центровете на София, които оформят европейския облик на града и привличат
активности. Оценено е отношението на локализацията на паркове и градини с
основните комуникационни направления и артерии.
Процесите са разказани хронологично, като се ползва подхода от общото към частното
– от всеки приет градоустройствен план, през социалните промени оказали влияние
върху архитектурно-устройствената рамка до всеки обект, пример, парк, градина.
Авторът доказва, че познава съществуващата научна традиция и текстът изобилства с
кратки, но конкретни препратки към стиловото значение на различните постижения на
парковото и градинско изкуство.
Като че ли няма ясно формулирани и изказани в прав текст цели, но у читателя остава
усещането за цялост и значимост на разработката.
Използвани са методите на анализ и синтез, комбинирани със свободно и увлекателно
описание. Теоретичната рамка по-скоро се подразбира и текстът не е натоварен с
подобно предисловие, като авторът е доловил, че може би по-интересни са
историческите събития и социалните промени като фон на урбанистичното развитие на
града и неговата ландшафтна система.
Емпиричният материал е изчерпателен и добре подреден и структуриран. Въпреки, че
схемите и картите по технически причини са изнесени в края на книгата, у читателя

3.
Страница 3
остава разбирането за цялост със текста. Те са убедителна подкрепа за изказаната теза,
че в този период е заложен и създаден приветливият облик на града.
Разгледани са следните значими етапи с техните ключови примери:
На 23.12.1877 г. София посреща Освобождението и на 22.03.1879 г. е избрана за
главен град на Княжество България от Учредителното събрание. Старият конак
се преустройва в Дворец и се изгражда Градската градина;
1903 г. площад „Народно събрание“ – уникален по форма, която се подсилва от
околната застройка;
Създават се ансамбъла около храм-паметника „Св. Александър Невски“,
Борисовата, Докторската, Железничарската градини и цветните композиции
пред черквата „Св. Неделя“;
Оформя се „зелената огърлица“ на София – ул. „Граф Игнатиев“, пл. „Орлов
мост“, военната академия, ул. „Велико Търново“, ул. „Оборище“, бул. „Васил
Левски“ и ул. „Московска“;
Планът „Мусман“, завършен 1938 г. предлага залесителни пояси и разглежда
ландшафтната система на столицата в нейната цялост и като неразделна част от
урбанистичното развитие.
Книгата е написана в увлекателен и широко достъпен стил.
Авторът е избягал от силни оценки за естетическите качества на различните разгледани
примери, но едновременно с това текстът насажда общото усещане, че Софийските
паркове и градини от този период представляват културно-историческа ценност.
Обликът на столицата ни днес би бил много скучен и неприветлив, без навлизането на
природата като акцент в градската структура.
Дори само като публични пространства, няма как парковете и градините да не са
обживяна идентичност за младите поколения, но подобни изследвания и атрактивното
им широко достъпно представяне могат да бъдат основа за изграждане на ново близко
отношение към тези територии – отношение на почит и стремеж за опазване на
природните дадености и културно-историческото наследство в тяхната цялост.