1. Гореща линия за безопасен Интернет
Превенция на
рисковете за Георги Апостолов
деца в координатор
Интернет Център за
безопасен
Интернет

2. Програма на ЕК за безопасен Интернет
– основни елементи
 Горещи линии –  Незаконно 1. Намаляване на
INHOPE съдържание незаконното
 Национални съдържание
 Вредно 2. Безопасна за децата
центрове – InSafe съдържание Интернет-среда
 Телефонни линии - 3. Повишаване на
Helpline общественото
осъзнаване на
Комбинирани рисковете
центрове 4. Изграждане на база от
знания

3. Европейската програма “Безопасен Интернет” в България
 Гореща линия: Действа от май 2006 г.
 Изпълнител: Фондация “Приложни изслeдвания и комуникации”
Неправителствена организация, създадена през 1991 г. Основни
области на работа – информационно общество; иновации
 Ефективност: През 2011 г. са получени 751 сигнала, ог които 183
изискващи действия: 13 са предадени на ГДБОП и чрез Интерпол до трети
страни; 15 препратени на други горещи линии от INHOPE; в 48 случая е
действано директно със собственици на сайтове; отговорено на 20
запитвания във връзка с различни проблеми онлайн
 Оценка: Приета за член на Международната асоциация на оператори на
интернет горещи линии INHOPE през октомври 2006 г.
 Център за безопасен Интернет InSafe – от 1 юни 2008 г.,
образователно-обучителен център, Фондация “Приложни изслeдвания и
комуникации”
 Българска линия за онлайн безопасност – БЛОБ, консултации на
тел.124 123 и онлайн – от март 2011 г.; брой на запитванията: по телефон
- 73, скайп -70, имейл-179, 1 - на живо
 Изпълнител: Асоциация „Родители“

4. Обществен съвет за безопасен Интернет
 Председател – Галина Банковска, зам.-председател на Комисията за образование,
култура и въпросите на децата, младежта и спорта, НС
 Заместник-председател – Калин Каменов, председател на ДАЗД
 Заместник-председател – Асен Тотин, член на УС на Сдружението за електронни
комуникации
 Държавна агенция за закрила на детето
 Министерство на образованието
 Министерство на вътрешните работи
 Сектор „Компютърни престъпления”, ГДБОП
 Столична община
 Виваком
 Фондация “Право и Интернет”
 Българска асоциация за информационни технологии (БАИТ)
 Център за изследване на демокрацията
 Интернет общество – България
 Асоциация Родители
 Сдружение за защита на потребителите
 Cisco Systems България
 Фондация „Партньори-България”
 Българска федерация по електронен спорт
 Фондация “Джендър образование, изследвания и технологии”
 Мобилтел
 GLOBUL

5. Международна асоциация
на операторите на
интернет горещи линии
Членове от 37 държави:
Исландия САЩ
Испания Словакия
Австралия Италия Словения
Австрия Канада Тайван
Белгия Кипър Турция
Босна и Херцеговина Латвия Унгария
България Литва Финландия
Великобритания Люксембург Франция
Германия Малта Холандия
Гърция Полша Чешка република
Дания Португалия Южна Корея
Естония Румъния Южна Африка
Ирландия Русия Япония
Предстоящи: Хърватия, Сърбия, Македония

6. Как работи мрежата

7. Статистика
 През 2008 г. има 22 000 сигнала за детска порнография на
горещите онлайн линии INHOPE, през 2011 г. – 29 908
 2010 г.: 71% от случаите децата са в предпубертетна възраст,
25% са в пубертета и 4% са бебета; 2011 г. – 71%; 23 %; 6 %.
 През 2006 година генерираните печалби от „детска
порнография” са около 21 милиарда долара
 През 2009 опитите за достъп до детска порнография са около
58 милиона
 Сред страните, които хостват сайтове с такова съдържание,
са САЩ (42%), Русия (41%) и азиатските държави (17%)

8. Видове сигнали на онлайн-горещата
линия Web112.net за 2011 г.
 Детска еротика, нудизъм или друг вид неподходящи
изображения на деца – 4
 Детска порнография – 20
 Насилие срещу личността (най-вече онлайн тормоз) – 33
 Расизъм и ксенофобия – 50
 Порнография – 46
 Порнография за възрастни, лесно достъпна за непълнолетни
– 10
 Подмамване на дете с цел сексуална злоупотреба – 7

9. Горещата интернет-линия: действия
 Препратени на ГДБОП – 13
 Предупреждения на хостваща организация – 2
 Предупреждения на доставчик на съдържание - 48
 Препратени на партньорски горещи линии – 15
 Отговори на податели – 121
 Отговори на запитвания – 20
 Потвърждаване за получаване – 145
Общо предприети действия – 391

10. Гореща интернет линия

11. Уеб-сайт на Центъра

12. Българска линия за онлайн безопасност

13. Какво правят децата онлайн?

18. Новите модели на
е-насилие
 Агресия срещу връстници и учители
 Незаконно сексуално съдържание “домашно
производство”
 Инсценирани побои
 Изнудване
 Кражба на лични данни>>е-тормоз>>физическо
нападение>>заснемане>>качване в Интернет
Неадекватен отговор – фокус или върху
“реалното” насилие, или върху е-насилието

19. Митове
 Децата знаят всичко
 Всеки потребител е автор на информация в Интернет
 Децата под 13 не могат да използват социалните мрежи
 Всеки гледа порно
 Насилие упражняват само лошите деца
 В Интернет децата общуват с непознати
 Поставянето на компютъра в дневната гарантира безопасност
 Дигиталната грамотност намалява рисковете
 Децата безпроблемно заобикалят филтрите и програмите за
родителски контрол

20. България: употребата е по-честа и по-
рискова
 Водещи в повечето показатели:
 Употреба без супервизия
 Мобилна употреба
 Честота на употреба – прекомерна!
 Умения
 Но....
 Само 50% от родителите използват Интернет
редовно
 Една от малкото държави, в които компютрите
не са неразделна част от образователния
процес

21. Умения на българските деца
Според EU Kids Online
 Средно за ЕС – 4,2
 За България – 4,7
 България е на второ място след Швеция по
средно време на ползване на интернет от
деца и младежи на възраст 9-16 години

22. Какви са рисковете онлайн?
 Контакт с неподходящи хора
 Риск от онлайн тормоз
 Излагане на неподходящо съдържание
 Фалшиви профили
 Споделяне на твърде лична информация
 Увредена онлайн репутация
 Зловредни приложения и измами
 „Потъване“ във виртуалния свят за сметка на
реалния – развиване на зависимости

23. Различен ли е онлайн тормозът от
реалния?
 Онлайн тормозът се случва по всяко време на денонощието и
навлиза в твърде лични пространства като дома на детето,
смятани до неотдавна за безопасни.
 Свидетелите могат да бъдат хиляди и да наблюдават
насилието многократно.
 Онлайн тормозът най-често е между ученици, но и между хора
от различни поколения. Учители също стават обект на такова
насилие.
 Деца, обекти на физически тормоз, използват Интернет, за да
си го “върнат” на извършителя от безопасно разстояние.

24. Рисковете през погледа на децата
“Как може нещо да ни навреди докато сме си
вкъщи, нищо наистина сериозно не може да се
случи.”
момиче, 15 г.
“Просто искам да се забавлявам без да се
тревожа за такива неща, досадно е.” момче, 14 г.,
в отговор на въпроса дали би прочел страницата за
безопасност на социалната мрежа, която ползва.

25. Онлайн културата “Омраза за забавление”
 Изразяването на враждебност, омраза, унижаването на другия,
агресията и обидата са неразделна и социално приемлива част
от онлайн-културата на младежите
 В по-голямата част от случаите целта е:
 Изпробване на границите – социалните норми
 Експериментиране с друга самоличност
 Опит за самоопределяне чрез негативното
 Самоизтъкване – търсене на популярност,
ИЛИ НАЙ-ОБЩО КАЗАНО –
 ЗАБАВЛЕНИЕ – експеримент и игра
 Родителите и учителите подценяват експериментирането –
смятат, че в повечето случаи е между познати, а децата
предпочитат да експериментират с непознати

26. Успокоение или тревога?
 Деца, родители и учители възприемат онлайн-тормоза
като предимно безобиден начин за забавление.
 Но излагането на враждебен хумор засилва открито
агресивното поведение (Робърт Барън, 1978 г.).
 Поради това онлайн-културата „Омраза за забавление“
може би е съществена част от порочен кръг – онлайн-
агресия за забавление, засилване на агресивното
поведение, още по-шокираща онлайн-агресия и още по-
силно изразено агресивно поведение.

27. Път за промяна
 Възможно противодействие на културата „Омраза за
забавление“ е да се извади забавлението от
уравнението чрез:
 Задълбочаване на разбирането за възможните отрицателни
последици
 Скъсяване на психологическата дистанция – развитие на
емоционална интелигентност и способност за емпатия
 Утвърждаване на нетикета като препоръчителни норми за
онлайн-общуването
 Използване на самите онлайн-платформи за постигане
на целта – социални мрежи, Скайп, сайтове за
споделяне на видео и снимки, форуми

28. Препоръки
 Закрила на децата онлайн, но и поощряване на личната
отговорност
 Фокус върху възможностите
 Послания, съответстващи на употребата
 Обогатяване на позитивното онлайн съдържание
 Дигиталната грамотност като защитен фактор срещу
вреда
 По-голяма сигурност за децата в социалните мрежи
 Балансирани послания, насочени към рисковите групи
 Повишена информираност на родителите

29. Какво правят родителите онлайн

30. Онлайн идентичност преди
раждането
Изследване нън Великобритания: 23% от неродените деца имат онлайн присъствие

31. Раждането

32. Родителска гордост

33. Регулация или ко-регулация
 Snapchat – приложение за iPhone, разраотено от студент в
Станфордския университет

34. Онлайн игри за най-малките

35. За тийнейджърите – 3D игра Zone of Risk

36. Курс за дистанционно обучение

37. Курс за дистанционно обучение

38. Офлайн игри

39. Офлайн игра “Флашко в страната на
спамчетата”

40. Магическо кубче

41. Брошура за родители на първокласници

42. За родителите

43. За родители и деца

44. За учителите
 Разработен Наръчник за превенция на реално и виртуално насилие
с 25 модулни урока за 5-12 клас, одобрен от МОНМ
 Издаден втори том на наръчника с нови 19 теми
 Онлайн лекции през портала на иновативните учители Teacher.bg
 Обучени над 150 обучители в София, Варна, Димитровград, Русе,
Силистра
 От 2008 г. досега проведени над 8000 занятия по курса „Реално и
виртуално насилие: Превенция чрез интерактивно обучение в
училище”
 Включване на учители в общоевропейския Учителски панел,
участие в ежегодния Форум за безопасен Интернет в Люксембург
 Курс по онлайн безопасност за дистанционно обучение

46. Модули в първата част от наръчника
1. Насилие 14. Web112.net и INHOPE – битката срещу
2. Насилието - виртуалност и реалност насилието – глобално
3. Насилието – жертва и насилник 15. 116 111 – Гореща телефонна линия за
деца, претърпели насилие
4. Справяне с напрежение, тревожност, стрес 16. Визуално насилие в Интернет
5. Тормозът като форма на насилие – виртуалност и 17. Безопасно общуване в Интернет
реалност 18. Жертва на насилие – стратегии за
6. Справяне с гняв справяне
7. Себеутвърждаващо поведение 19. Вербално насилие
20. Пасивно насилие
8. Справяне с проблеми
21. Безразличието като форма на насилие
9. Стратегии за справяне в реалността – Форум 22. Несъзнавано насилие
Театър 23. Тероризмът – глобалното насилие
10. Незаконно и вредно съдържание в Интернет 24. Сплетните като форма на насилие
11. Сексуално насилие – 7-11 клас 25. Ненасилствена комуникация
12. Сексуално насилие – 5-6 клас
13. Web112.net – битката срещу насилието – локално

47. Модули във втората част от
наръчника
1. Нужди, желания и емоции 11. Себенараняване
2. Ценности 12. Хранене
3. Любов 13. Себеизразяване чрез творчество
4. Управление на емоциите 14. Себеизразяване чрез спорт
5. Справяне със страховете 15. Себереализация
6. Стратегии за самозащита и 16. Разрешаване на конфликти
самосъхранение
17. Междукултурни различия
7. Алтернативно поведение
18. Сексуалност
8. Манипулиране и критично мислене
19. Толерантност
9. Справяне с зависимости
10. Прекомерна употреба на ИКТ

48. Структура на модулите
 Кратко представяне на обучителя
 Въвеждаща игра/обучение
 Изработване/припомняне на правилата на
групата
 Техники за групова работа, които провокират
диалог и самоосъзнаване
 Енерджайзери
 Обобщаване и обратна връзка

50. Как се прилага
методологията?
 Обучение на учители, педагогически съветници и
студенти
 2 дни първоначално обучение, редовна супервизия
 Използване на методологията в свободни часове,
часове на класа
 Финансиране:
 проектно;
 мярка “Свободен час”;
 община, район.

51. Онлайн система за подаване
на заявки
 Бърза, лесна за използване и ефективна онлайн система
за подаване на заявки за свободни часове от училището
към обучителите.
 Съдържа програмата на курса, диспечерски механизъм
на заявки, координиране и супервизия на водещите.
 В системата се подават над 2000 заявки годишно.

55. Оценка на методологията
 Номиниран за най-добър социален проект на 2008 г.
 Наръчникът е преведен на английски за ползване в INSAFE
мрежата, обучени са представители на неправителствени
организации от Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия.
 С методологията работят 22 училища в София, всички училища
във Варна и в Димитровград, училища в Русе и Силистра.
 По договор със СУ „Св. Климент Охридски” студенти от
специалност „Психология” се обучават да ползват
методологията, като им се осигурява платена практика с
хорариум от 30 часа.

56. Оценката на децата
 Учениците от горен курс предпочитат дискусиите, а
учениците в среден курс – игрите.
 Най-много се харесва създаването на територия за
свободно изказване на мнения и споделяне на
впечатления. Учениците оценяват високо възможността
да чуят и разберат какво мислят техните съученици по
поставените теми.
 Децата често посочват в обратните връзки, че им
харесва да правят нещо заедно с целия и клас и това ги
сплотява като общност.

59. Оценката на учителите
Оценъчни анкети – 26 човека
7 директори/координатори и 19 класни ръководители на преминалите най-много
теми от курса класове
Въпрос Донякъде По-скоро да Напълно
Забелязали ли сте
намаляване на нивото на
18 4 0
агресивност сред
учениците, участвали в
курса?
Забелязали ли сте
влияние на курса по
16 4 0
посока на изграждане на
общност в класовете,
участвали в модулите?

60. Въпрос Донякъде По-скоро да Напълно
Учениците харесват ли
начина на провеждане на
4 13 8
модулите?
Смятате ли, че е
необходимо
0 6 18
въвеждането в учебната
програма на курс за
личностно развитие на
учениците с акцент върху
уменията за общуване?

61. Георги Апостолов
georgi.apostolov@online.bg
Safenet.bg
Web112.net
Blob.bg
Facebook.com/SafenetBG
Twitter.com/@SafenetBG
Youtube.com/goricele