Se ha denunciado esta presentación.
Utilizamos tu perfil de LinkedIn y tus datos de actividad para personalizar los anuncios y mostrarte publicidad más relevante. Puedes cambiar tus preferencias de publicidad en cualquier momento.

пазителката райли дженсън 9 лунна клетва

416 visualizaciones

Publicado el

Някои нощи никога на свършват.

Някои желания никога не умират..

Тя рискува където никой друг не смее, в царството на риска и удоволствието. Но дали това следващо нейно пътешествие ще й бъде последно?

Превръщащ се върколак и вампир, Райли Дженсън е директна със смъртта, причинявайки я, разрешавайки я, оцелявайки от нея. Сродната й душа, Кай Мърфи, е мъртъв в собствените ръце на Райли. Дори съблазнителните прегръдки на вампирският й любовник Куин, не могат напълно да улеснят ума й, заради това тя започва да разпитва всичко което я прави Райли, дори работата й в Управлението.

Сега, ритуално убитите тела на започват да се превръщат. Неохотно Райли поема случая, но нещо дори по-лошо чака на крилата. порочен враг от миналото й е твърдо решен да лиши Райли от всичко което й дава смисъл да живее: любовника й, брат й, и дори собствената й самоличност. Може ли Райли да оцелее от това последно нападение? Всичко което знае е, че трябва да се бори един последен път за да открие отговорите, преди всичко да помръкне завинаги...

Publicado en: Internet
  • Sé el primero en comentar

пазителката райли дженсън 9 лунна клетва

  1. 1. Глава първа Превод: darkness_angel Редакция: Vampire Lady Как да се сбогуваш с приятел? Как да кажеш съжалявам, че не бях до теб, че не бях достатъчно силна, че трябваше да застрелям копелето, когато първия път имах шанс? Как да кажеш тези неща, когато той вече не е около теб, за да ги чуе? И как може да превъзмогнеш мъката, когато тялото му е малко повече от спомен във вятъра и душата му отдавна си е заминала от този живот? Не можеш. Аз не можех. Затова стоях тук на ръба на пропастта, обградена от мрачната красота на Грампианските планини и тласкана от вятъра, който изглежда допринасяше ехо на див тропот на копита. Това не са планини, в които е роден Кейд, но бяха тези, които бе избрал за смъртта си. Пепелта му бе разпръсната тук, преди три месеца, на погребението присъстваха кобилите, децата и колегите му от Директората. Всички, освен мен. Аз водех моя собствена битка, покривайки се между този свят и следващия, разкъсвайки се между желанието да умра и нежеланието просто да се предам. Накрая избрах живота пред смъртта, но не моят близнак ме издърпа от края на пропастта, нито вампирът, който държеше сърцето ми. Спасителят ми беше русокосо малко момиченце, със светло виолетови очи, които виждаха твърде много. Но нямаше спасение за Кейд. Трябваше да има, но аз се провалих. Затворих очи и разперих ръцете си широко, позволявайки вятъра да разтърси тялото ми. Част от мен се изкушаваше просто да се отпусне, да падне напред към пропастта, която се разпростираше под мен. Да разбия тялото си на камъните и да оставя духът ми да броди из тази огромна необузданост. Да бъда свободна, както приятеля ми сега беше свободен. Защото със смъртта на Кейд, смъртта на сродната ми душа – Кай – и повечето от мечтите ми, които бяха станали на прах, смъртта все още понякога ми се струваше, като съблазнителен вариант. Но имаше хора в живота ми, които заслужаваха по-доброто. И Кейд определено щеше да очаква повече от мен. Сълзи се търкулнаха надолу по бузите ми. Дишах дълбоко, усещайки свежестта от ранно сутрешния въздух, усещайки вкуса му и наполовина търсейки онази една миризма, която никога повече нямаше да присъства. Отиде си завинаги. Можех да приема това. Но никога нямаше да избягам от вината за това. Наведох се и вдигнах бутилката вино, която взех със себе си. Беше „Браун Брадърс” – едно от любимите му, не моето. След махането на корковата тапа, изпих една глътка, после вдигнах бутилката към зазоряващото небе, сълзите се проливаха надолу по лицето ми. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  2. 2. - Може един ден да получа прошката ти, приятелю. – Гласът ми беше едва доловим, но сякаш се получи ехо през планините. – И може да намериш спокойствие, щастие и много желаещи кобили, в плодородните ливади на задгробния живот. С това излях виното, позволявайки на струята да се понесе от вятъра. Когато бутилката беше празна я хвърлих през ръба, гледайки как пада, докато сенките не я обвиха. Така и не чух да се счупва в камъните. Вероятно призрачните пръсти на червеникавокафяв мъж са я хванали много преди да го направи. Поех си дълбок, потреперващ дъх, после изтрих сълзите по бузите си и добавих: - Сбогом, Кейд. Надявам се, че отново ще можем да се срещнем в другия свят. И се надявам, че ще бъда по-умен приятел, отколкото съм сега. Слънцето избра този момент да се извиси над планините, разстилайки златни пръсти от светлина през сенките и почти внезапно затопляйки тръпката от въздуха, и кожата ми. Ако беше знак от Кейд, тогава беше високо оценен. Изтрих и последната сълза, изпратих целувка на изгрева, после се обърнах и тръгнах надолу към колата си. Телефонът ми – който оставих на предната седалка, заедно с чантата ми – премигваше. Което означава, че са ми звънели, докато бях горе на ръба на скалата. Стоварих се на шофьорското място и се пресегнах за телефона, после се спрях. Знаех и без да гледам, че обаждането ще е от Джак. Той е отличен в подбирането на подходящ момент – винаги хващайки ме, когато най-малко очаквах или исках. Освен това, всички останали в живота ми знаеха, че ще съм тук, сбогувайки се и те никога не биха ме прекъснали за нещо по-малко от бедствие. И ако беше бедствие, имаше по- добри начини да се свържат с мен, отколкото използвайки телефон. По дяволите, Куин можеше просто да ме намери телепатично. Връзката помежду ни беше станала много по-силна, след смъртта на Кай. Кай. Мисълта за него накара стомаха ми да се свие. Затворих очи и отблъснах вината, гнева и болката, която винаги се повдигаше при самата мисъл. Убих сродната си душа. С драго сърце. И сега трябва да живея с последствията. Въпреки че част от мен искаше да свия и умра. Погледнах отново надолу към телефона. Изкушаващо е да игнорирам обаждането на Джак, но не можех. Избрах да живея – и без значение дали ми харесваше или не, Директоратът е част от моя живот. Отключих телефона и видях обажданията. Определено беше Джак. Преди два дни му казах, че съм готова да се върна на работа, но сега когато времето дойде, не съм толкова сигурна. Истината е, че не искам да барвам оръжие отново. Не искам да стрелям никого отново – особено след това, което се случи с Кейд и Кай. Страхувах се от нерешителността, която доведе смъртта на Кейд. Но най-вече, страхувам се, че няма да се подвоумя. Че ще стана безразсъден убиец, който искаше Джак да съм, просто заради страха, че ще загубя някой, ако не го направя. Прекарах много време, борейки се с желанието на Джак да стана пазител. Когато накрая станах такъв, борбата се изви, ставайки битка срещу плановете му и моята природа. Не искам да стана убиеца, който брат ми беше. Колкото и да го обичам – Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  3. 3. колкото и да не исках да живея без него – рядката безпощадност на Роан ми изкарваше акъла. Кейд веднъж каза, че всички се двоумят, но сгреши. Брат ми никога не е, както и другите пазители. Само аз. И тази нерешителност ми коства Кейд. Чувствах се в капан, затворена между голям куб от вина, природата ми и страх. Колкото и да исках да се махна от Директората, не можех. Лекарството, което ми беше дадено преди доста време, все още течеше в кръвоносната ми система и промените в тялото ми все още продължаваха. Учените, които ме наблюдават, казват че са почти сигурни, че за разлика от другите получатели на лекарството, аз няма да приема способността да приемам многобройни променливи форми – означавайки, че съм заклещена с променящата се форма на проклета чайка – но пророческите ми умение все още нарастват, все още променяйки се. Никой не е сигурен докъде ще спре и докато всичко се установи, бях заклещена с избора за Директората или военните. И винаги е по-добре да си заклещен с дявола, който познаваш. Поех си потреперващ дъх, после натиснах зелената слушалка на телефона. Джак отговори на второто позвъняване. - Търсил си ме, шефе? - Да, така е, - поколеба се. – Добре ли си? Все още звучиш уморена? - Добре съм. – Но разтрих ръка през очите си и наполовина желаейки, че съм излъгала. Даваше ми идеалното измъкване и двамата го знаехме. Но наистина трябваше да продължа с живота си – дори с парчетата, за които не бях толкова сигурна вече. – Какво става? - Имаме нещо, което прилича на ритуални убийства. Ако си навита, ще искам да отидеш там и видиш дала има останала някаква душа. - Разбира се. Прати ми адреса и се запътвам натам. – Поколебах се. – Ще ми отнеме по-малко от час. Аз съм на Грампианските планини. Той не попита защо. Знаеше, че това е крайното покойно място на Кейд и също знаеше, че пропуснах погребението му. - Няма проблем. Коул и екипа му също са се запътили към местопрестъплението. Ще ти пратя доклада и адреса на лаптопа в колата ти. - Мерси, шефе. Изсумтя и затвори. Хвърлих телефона на пасажерската седалка, после запалих колата и излязох от паркомястото. Компютъра изписука, докато се връщах на пътя и се запътих към шосе Уестърн. Натиснах екрана, получавайки адреса и насочвайки го към навигационната система. Не си направих труда да разглеждам доклада – предпочитам да получа сведения от Коул и собствените ми наблюдения. Ще го прочета по-късно, след като първо видя местопрестъплението. Тялото е било открито в Мелтън, предградие в покрайнините на Мелбърн. Има репутацията на бурен район, но докато карах през улиците, запътвайки се към парк Наван, изглеждаше не повече от друго предградие. Но може би този квартал от Мелтън, е така наречения по-добър район. Всички предградия ги имаха. Карах по улица Кобърнс, докато видях вана на Директората, паркиран от едната страна. Спрях зад него, но не слязох веднага. Защото ръцете ми трепереха. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  4. 4. „Мога да го направя”, помислих си. Просто не исках. Имаше разлика. Голяма разлика. Тогава защо все още се усещаше като страх? Поех си дълбок, успокояващ дъх, избутах настрани безумното желание да се махна от там и отворих вратата, излизайки. Зазоряването беше дал път на студената сутрин, но небето беше почти безоблачно и обещание за топлина погълна въздуха, галейки кожата ми. Миризмата на кръв също беше обилна във въздуха. Заключих колата и тръгнах към портите, проследявайки пътя по лекия наклон, докато миризмата на кръв ме дръпна към тревата и към групата евкалиптови дървета, които преобладаваха в хоризонталната линия. Тревата хрущеше под краката ми, доказателство на това колкото малко дъжд сме имали и звукът се разнесе през тишината. Фигура се показа нагоре на върха и ми махна, преди да изчезне отново. Острия проблясък на сребристо ми каза, че е бил Коул и докато не ми липсваха появяванията ми на кървавите местопрестъпление, ми липсваше Коул и неговия екип. Изкачих хълма и спрях да огледам събитието отдолу. Тялото лежеше от лявата страна на дърветата, наполовина заградени от мърляви храсти, които са предложили на убиеца малко защита. Няколко ярда зад дърветата имаше езеро, в което патици и лодчици плаваха. Деца бягаха по краищата на водата, забравили за полицаите, които бяха наблизо. Видях едно малко момиче как се смее, докато преследваше червена топка, която се търкаляше по земята. С русата й плитка и бледа кожа, ми напомняше за Риса, дъщерята на Диа и малкото момиче, което ми спаси живота. Започна да ми казва Леля Райли и в най-лошите ми кошмари, понякога мислих, че е най-близкото до това да имам мое собствено дете. Заради собствената ми неспособност да износя дете и защото сродната ми душа е мъртва. Мечтата ми за къщата с бяла ограда беше мъртва. Поне версията ме успокояваше през детството ми. Премигнах, премахвайки парещите сълзи и насилих погледа си към тялото, опитвайки да се концентрирам върху залавянето на убиеца. Жертвата беше гола, кожата му жълтеникава и провиснала – тяло на стар мъж, не на млад. Нямаше очевидни рани от това което можех да видя, но Коул коленичеше до него и препречи гледката ми с тялото си. Подуших въздуха, усещайки смърт, кръв и нещо друго, което не можех да разпозная. Замръзнах, когато слязох от хълма. Силни емоции можеха да опетнят въздуха и омраза бе едно от най-силните емоции, но това не бе точно това. Беше по- остро, по-тъмно. По-жестоко. Ако трябваше да позная, бих казала, че се усеща повече като мъст, отколкото омраза. И убиеца трябва да го е изпитвал, за да се мотае във въздух, като този. Коул погледна нагоре, когато приближих, усмивка изви краищата на светло сините му очи. - Радвам се да те видя пак на работа, Райли. - Ще ми се да кажа, че се радвам да се върна, - казах, пъхайки ръцете си в джобовете, за да не види, че треперя, - но това ще е лъжа. – Посочих с брадичката си към тялото. – Какво имаме? Погледът ми го премина, докато задавах въпроса и начина на смъртта на жертвата ни стана очевиден. Някой го е удушил – с бодлива тел. Гърлото му беше Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  5. 5. отворена и кървава каша, телта беше толкова дълбоко забита, че на места просто не можеше да се види. Това отнема сила – повече, отколкото повечето хора притежават. Но защо нечовек ще иска да удуши човек с тел? По дяволите, повечето нечовеци можеха да постигнат същия резултат с голи ръце. Освен, разбира се, ако убиецът ни не е целял само смърт, но и болка. Което определено ще обясни горчивия вкус на отмъщение във въздуха. Познавах този вид емоция. Смъртта на Кай беше действие от отмъщение, толкова, колкото е било изискване на работата ми. Той беше убиец – безмилостен, студенокръвен убиец. И все пак остави вълчата ми душа сама и тя все още копнееше за него. Вероятно винаги щеше да жадува за него. Коул ми подаде кутия с ръкавици, карайки ме да извадя ръката си от джоба. Ако е видял треперенето, не каза нищо. - Както виждаш, бил е удушен, - каза той. – Вероятно е мъртъв от около пет часа и няма следи от борба. - Означавайки, че вероятно преди това е бил упоен. – Не можех да си представя никой да не се бори с такава смърт. Което не означава, че не е бил в съзнание или е усещал всяка брутална секунда. - Или, - каза строго Коул, - че е убит някъде другаде и оставен тук. Има много малко кръв на земята. Сложих си ръкавиците, после отидох към отсрещната страна на тялото, клякайки близо до врата на жертвата. Частиците тел, които не бяха забити или окървавени, блестяха ярко при изгряващото слънце. - Телта изглежда нова. - Да. И имаме много малък шанс да я проследим обратно до източника й. Не когато бодливата тел, все още беше главен материал за ограждането на повечето ферми – и Мелтън, въпреки че е предградие на Мелбърн, беше обграден от ферми от един или друг вид. Докоснах леко брадичката на жертвата, обръщайки главата му настрани, за да видя задната част на врата му. Телта се оказа също толкова дълбоко забита отзад на врата, както беше и отпред. Не се съмнявах, че е прерязала гръбначния стълб. - Кой е открил тялото? - Анонимно обаждане. – Повдигнах вежди на това и той се ухили. – Проследяването каза, че обаждането е дошло от улица Валей Вю 12. Това е бялата тухлена къща над езерото. Обърнах се и погледнах към редицата от спретнато запазените къщи, които обграждаха парка. Завеси се мръднаха на Валей Вю 12, показвайки, че сме били наблюдавани. - Полицията разпитвала ли е собственика? - Не полицията беше извикана първа. Ние бяхме. Замръзнах. - Това е малко необичайно, нали? Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  6. 6. Пресегна се напред и отскубна кървава нишка от телта, слагайки я в найлонова торбичка, преди да каже: - Не когато съобщаваш, че убиецът е демон с червено лице. Повдигнах вежди. - Наистина? - Сериозно. – Погледът му срещна моя. – Обикновения ми отговор би бил да предположа, че приема на алкохол на свидетеля може да е леко висок, но Дъсти намери разцепени отпечатъци от копита. Което потвърждава цялата работа с демона. Смях се изтръгна от мен, после осъзнах, че беше сериозен. - Но демоните нямат цепнати копита. - За които знаем. Но никъде не се казва, че няма клон, който има. - Предполагам, че е вярно. – Изместих се, погледът ми сканирайки парка. Нито Дъсти или Добс се виждаха някъде и сутринта бе изпълнена със звука от детските смехове. Беше щастлив шум, който не беше на място, имайки предвид жестоката постъпка, която лежеше в краката ни – въпреки че определено сме виждали много по- лоши неща през годините. И сме правили такива. Като застрелване на сродна душа. Захапах устната си за момент, използвайки един вид болка, за да контролирам другия вид, после добавих: - Нещо друго, което трябва да се знае? - Нищо очевидно за момента. Ще ти пратя доклада, веднага щом е готов. - Благодаря. – Вдигнах се и свалих ръкавиците. И тогава го усетих – прилива на мощ, студенината на смъртта. Имаше душа тук. Сканирах отново парка, опитвайки да определя мястото на душата. Нямаше нищо очевидно – нямаше я струйката дим, нереалната форма, няма ясна фокусна точка за енергията, която поливаше кожата ми. - Имаме ли самоличността на жертвата вече? – попитах меко. Усетих, отколкото видях усилването на интерес от Коул. - Казва се Уейн Джонсън. Пуснат е от затвора преди седмица. - Престъпник ли е? - Убиец. Поисках докладите от процеса, но все още не са ми изпратени. Излежал е двадесет и пет години. Тогава трябва да е било неприятно престъпление, защото обичайната присъда обикновено не е толкова дълга – освен ако си нечовек и тогава присъдата е смърт. - Обзалагам се, че е удушил жертвата си. – Определено би обяснило метода за смъртта му, както горчивия вкус във въздуха. - Съгласен съм, - каза Коул – и определено ще си струва да се разбере кой е убил, и къде са били роднините на жертвата му, в ранните часове на сутринта. Никога не знаеш; може да се окаже лесно разрешим случай за промяна. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  7. 7. Изсумтях на невероятността от това и се обърнах, погледът ми придвижвайки се към дърветата зад нас. Там в меките сенки се носеше тънка струя, не по-голяма от носна кърпа. Душата. Тръгнах към нея. Способността ми да комуникирам с мъртвите все още се разрастваше и повечето души сега можеха да придобият форма, говорейки съвършено разбираемо. Разбира се, беше моята сила, която те изтегляха, за да се материализират и беше стигнало до този момент, където самото говорене със света на духовете, можеше да ме остави слаба физически и умствено. Но беше слабост, която бях склонна да изтърпя, ако това означава да хвана виновника и разреша престъпление. Не, че тази душа изтегляше много енергия до този момент. Може да е тук, но имах чувството, че е объркан, за да говори. Колкото повече се приближавах до него, толкова по-студено ставаше, докато не стана така, все едно ледени пръсти се увиваха около костите ми. Никой не можеше да обясни, защо тези души носеха студенината от подземното царство със себе си, но общия консенсус беше, че има нещо общо с това, че са измежду – нито тук, или Рая, или Ада. Или където и да отиват душите. Докато пристъпвах в обкръжението на дърветата, душата му се отдръпна и страх се завъртя през студенината от задгробния живот. Спрях. - Защо се мотаеш тук, Уейн Джонсън, ако не да говориш? Струйката, която беше душата, изглежда спря и после енергията, произтичаща от мен, се надигна, неочакваността й оставяйки ме да въздъхна. „Защо?” Гласът му беше гърлен, груб, сякаш се лееше през мислите ми. „Защо се случи това? Платих за престъплението си. Трябваше да ме оставят намира. Не е честно, че платих два пъти.” Не можех да оспоря законността на това, без да знам кой и как е убил. Научих през годините, че има престъпления, които заслужават нищо по-малко от смърт, но каквото и да е направил този мъж, не е смисълът. - Тук съм, за да открия убиецът ви, г-н Джонсън. Но за да го направя, трябва да говорите с мен. За момент не отговори, но студенината продължи да нараства, докато пръстите и носа ми не ме заболяха от силата. Енергия продължи да произтича от мен, изграждайки се във въздуха, давайки му сила да говори. „Не го видях наистина, призна си след малко. Носеше маска.” - Сигурен ли сте, че е било маска? „Да. Видях ластиката около главата му.” Изсумтя и звукът отекна остро в главата ми. „И носеше тези страни неща около краката си, които го караха да бяга смешно.” Токчета със сцепена форма на обувките си, вероятно? Но защо някой ще избере такава дегизировка, когато е по-вероятно да привлечеш вниманието на всеки, който може да гледа? - Защо не се борихте с него, г-н Джонсън? „Не можех. Напръска ми нещо в лицето. Следващото нещо което знам е, че станах в тези дървета, с тел около врата си и копелето ме душеше.” Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  8. 8. Слабост започна да дърпа мускулите ми и това означава, че е по-добре да побързам, преди да ме изтощи прекалено много. Това бе най-големият страх който имах – че тези души ще ме завлекат в сенчестите дебри, заедно с тях, ако не внимавам. И тази тъмна част от мен ми нашепваше, че може да е по-лесно, че вечна чернота е по- добре, отколкото вечна болка. Но не можех да причиня това на брат ми или Куин. Без значение колко изкушаващо може да ми се струва. Освен това, Джак продължаваше да ме насърчава, че не е вероятно да се случи, дори като никой наистина не знаеше докъде това умение щеше да се развива, да не говорим за какви опасности може да става въпрос. - Така, г-н Джонсън, приближил ви е отпред, отколкото отзад? „Да, как иначе да го видя? Беше тънък и малък, но имаше дяволски много мускули. Уби ме за минута.” Още една улика, че си имаме работа с убиец нечовек. - Има ли нещо друго, което да ми кажете, г-н Джонсън? Нещо, което ще ни помогне да го проследим бързо? Не отговори веднага, но енергията, произлизаща от мен, изглежда се изостри. Трепет премина през мускулите ми и колената ми изведнъж омекнаха. „Ами, имаше една кола…” - Кола? Какъв вид кола? – прекъснах го бързо. – Видяхте ли номера й? Енергията във въздуха отново се изостри, карайки малките косъмчета на задната част на врата и ръцете ми да настръхнат. Треперенето на мускулите ми се усили и наистина не знаех колко дълго мога да издържа. Или ако исках да го задържа. Притиснах ръка срещу близкото стъбло на едно дърво и се опитвах да стоя изправена. Опитвайки да се боря с нарастващата нужда да се влея и оставя забравата да ме понесе. „Беше Тойота Ланд Круизер. Наистина очукана, сивкава на цвят.” Спря.” Видях само малко от номера. Първите три букви бяха БУК.” Беше по-добре от нищо и определено ще стесни обсега. - Има ли нещо друго, което си забелязал? „Не.” Гласът му беше по-мек, но това по-вероятно беше резултат от изтощителните терзания на тялото ми. „Не заслужавах да умра така.” Помислих си, че по-вероятно да е заслужил, но не изказах мнението си, казвайки вместо това: - Почивайте в мир, г-н Джонсън. „Не искам…” Може и да не е искал, но прекъснах връзката и се свлякох на колене, дъхът ми излизащ на пресекулки и всеки мускул треперещ. Студенината от присъствието му все още висеше във въздуха, но го игнорирах, концентрирайки се върху дишането, за възвръщането на някаква сила. Стъпки се приближиха отзад и позната, пикантна миризма се изви около мен. - Ето, - каза Коул, показвайки термос и чаша пред мен. – Решихме, че трябва да запазим просто най-силните неща,в случай, че се нуждаеш. - Мисля, че те обичам. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  9. 9. - Твърде късно, - отвърна, с нотка на забавление в гласа му. – Любовта ми вече е отнета. - Огледай се отново. – Опитах се да го кажа леко, но умората е взела всичко добро от мен и излезе някак грубо. Грабнах металната бутилка от него, развъртайки горната част и сипвайки парещата течност в пластмасовата чаша. Ароматът удари ноздрите ми и въздъхнах в удоволствие. Не беше лешник, но миришеше доста добре. - Взе ли нещо от жертвата ни? – попита Коул. Отпих една глътка от кафето и усетих топлината му, започвайки да премахва студенината от задгробния живот. - Каза, че убиецът му е бил дегизиран като демон. - Е, никой от нас не мислеше, че действително си имаме работа с истински демон. – Гласът на Коул беше развеселен. – Не си представям да трябва да използват бодлива тел, като за начало. Определено демоните, които аз бях срещала, нямаше, това беше със сигурност. - Също ми даде номера и описанието на колата, която атакуващия е карал. - Каза ли къде се е случило убийството? - Коул приклекна до мен и ми подаде ментов бонбон. Не беше бургер или дори шоколад, но дъвчащ бонбон беше по- добре от никаква храна. - Тук в дърветата. – Спрях, за да обеля бонбона, пъхайки го в устат си, преди да отговоря. – Каза, че нападателя му напръскал нещо в лицето му, което го е накарало да замръзне, затова по-добре да направиш пълна токсикология. - Сякаш не го правя винаги. – Докосна леко рамото ми. – Сигурна ли си, че не се връщаш прекалено рано? Защото не изглеждаш много добре в момента. Срещнах разтревожения му поглед, усмихвайки се леко. - Което означава, че има случаи в миналото, което действително съм изглеждала добре? Той се ухили и топлината му ме обгърна, премахвайки студенината по-бързо, отколкото кафето. - Ще си призная, че изглеждаш прекрасно. - Той си го призна сега, когато накрая намери момиче, което ще се уреди с него? – Поклатих глава с подигравателно отчаяние. – Можехме толкова много да се забавляваме. - Не мисля, че притежавам силата, за да се справя с някой като теб. – Изправи се на крака. – И ти много спретнато отбягваш да отговаряш на въпроси. - Не твърде спретнато, ако забележиш. Поклати глава, като изражението му разтревожено. - Трябва да го раздаваш по-полека, Райли. Тази работа не си струва смъртта, без значение какво казва Джак. Отново, безизходицата излезе на повърхността. - Джак не ме иска мъртва. Не съм му в полза така. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  10. 10. - Но ще продължава да натиска, докато започнеш да мислиш, че е по-добре да си мъртва. – Пъхна в джоба си и ми хвърли още едно ментово бонбонче. – Рано или късно, ще трябва да сложиш граници. - Което е по-лесно да се каже, отколкото направи. – Погледнах бързо нагоре към него. – Не виждам да отказваш често. - Моята ситуация не е същата, като твоята. - Не. Ти не си инжектиран с лекарства, които променят химията на тялото ти. - Не е това въпросът и го знаеш. - Беше, защото е единствената причина, поради която не можех да напусна Директората и Джак. – Само казвам, че трябва да внимаваш. – Поколеба се, после добави, - Джак може да е добър шеф, но не управлява Директората. Сестра му го прави. И повярвай ми, тя е корава кучка, която няма да се поколебае да те глътне и изплюе после. Любопитството ми се раздвижи и повдигнах вежди. Доколкото знаех, никой никога не е срещал неуловимата директор Маделин Хънтър – никой от нас плебеите, във всеки случай – въпреки че те си говореха за нея в административните коридори, с различна степен на безпокойство. – Срещал си Директор Хънтър? Каква е тя? – Тя е всичко, което Джак не е и не я интересува кой трябва да използва – или довърши – да си свърши работата. Горчивината в гласът му накара веждите ми да се повдигнат. - Значи си кръстосвал мечове с нея? - Не аз лично, но някой, който познавах. – Погледът му се премести, изражението му потъмня. – Умря заради нея, защото тя и Директората продължаваха да натискат. Мразя да виждам как се случва същото и на теб, Райли. Гневът в гласа му беше доста ясен и ето го него, работейки за хората, които изглежда мрази. - Няма. - Добре. - Краткия, остър начин, по който го каза, ме накара да осъзна, че няма да навлиза в детайли, без значение колко ги исках. Затова не се изненадах, когато промени темата. – Жертвата има ли идея защо убиецът го е докарал пред такова зрелище? - Не, но най-очевидният отговор е, че е искал да намерят тялото на Джонсън. – Повдигнах рамене. – Някой, който тича наоколо, облечен като демон, очевидно не се занимава с пълна колода карти. - И това, - каза тежко, - е най-чувственото нещо, което съм чувал през целия си ден. Засмях се и станах. Довърших кафето, с една бърза глътка, която изгори гърлото ми, после му подадох пластмасовата чашка. – Ще ми кажеш ли, ако намериш нещо? – Не, - каза той, очите му блещукайки, докато поставяше чашата на термоса. – Ще си го запазя за себе си, Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  11. 11. – Чувала съм го това. Усмихна се и тръгна, аз се запътих надолу по хълм, за да разпитам жената, която е докладвала убиеца. Както се оказа, не беше толкова полезна. Изглежда е местна интригантка, но е в напреднала възраст, с отслабващо зрение и е убедена, че е видяла истински демон, не някой дегизиран като такъв. Странно, идеята изглежда я развълнуваше, отколкото плашеше. Когато се върнах при колата си, включих лаптопа и написах номера на колата, търсейки сива Тойота, с тези букви. Вероятно задействах стотици възможности, но поне това ще ни даде някакво начало. После извадих колата и се запътих към вкъщи. Бях на половината път, когато осъзнах, че ме следяха. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  12. 12. Глава втора Превод: darkness_angel Редакция: Vampire Lady Изучих червената мазда в огледалото за задно виждане. Беше достатъчно назад, за да се зачудя, дали не ставам параноична. Все пак, бяхме на автомагистрала, всички карайки в една и съща посока, главно с една и съща скорост. Е, освен младите идиоти, с техните хубави, много по-мощни V8 двигатели, опитвайки се да докажат колко са тежки, преминавайки лимита. Изглежда дори червената кола не следваше всяко мое движение. Настигнах една по-бавна кола и червената остана там където си е, нито увеличи или намали скоростта си. Въобразявам си, помислих си. Или лош случай на нервно състояние. Освен… задната част на врата ми настръхна тревожно и не спирах да проверявам колата. Остана в полезрението ми, в същата отдалечена позиция и просто ми се струваше както не трябва. Е, нямаше да игнорирам инстинктите си. Последният път в който го направих, приятел умря. Разбира се, в смъртта на Кейд бяха включени много повече неща от игнориране на инстинктите ми. И освен това, това безпокойство произтича от предупреждението, което Кай ми каза преди да го убия. Предупреждение, в което се казва, че Блейк – вълкът, който уби дядо ми, за да стане алфа на глутницата Дженсън и мъж, който заплаших и сериозно унижих преди около година – не е приключил с мен все още. Че дори сега планира отмъщението си. Все още шибани отмъщения. Точно от което се нуждаеше вече разбитият ми живот. Но по същата логика, ако Блейк искаше отмъщение, той знаеше къде живеем. Не трябваше да преследва всяко мое движение, просто щеше да ме удари там, където аз мислех за най-безопасно. Все пак… Докоснах леко ухото си, превключвайки към звуковата част на връзката. - Ехо, има ли някой там? - Я виж ти, - страстен и в същото време твърде познат глас каза, - не е ли прекрасно да чуя отново сладкия ти гласец. Не можех да не се усмихна. Сал и аз никога няма да сме приятелки, но преминахме от злобни обиди, до забавни коментари и от неприязън, към общително доверие. Тя също е дяволски добра в работата си – моята стара работа – и е спасявала задника ми много пъти. - Каза го с такава убедителност, че почти ти повярвах, - отвърнах с пресъхнал глас. – Искаш ли да ми направиш услуга? - О, живея за такива моменти. С други думи, адски много й е скучно и може да прави нещо. Или това, или беше в обедна почивка. И като повечето вампири, работещи за Директората, с длъжност по- различна от пазител, имаше склонност да ограничава храненията си, по време когато не е на смяна, което я оставяше със свободното си време, по време на почивките си. Аз бих отишла на пазар, но като вампир, Сал нямаше тази опция. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  13. 13. - Искаш ли да определиш местоположението ми със сателита и да вземеш номера на червената Мазда, три коли зад мен? - И защо ще правим това? Чувах натискането на клавишите, така че включваше сателитите, дори докато ме питаше. - Защото мисля, че ме следи. - Преди или след като посети местопрестъплението го забеляза? - След това. Въпреки че не мога да кажа, ако ме е следял от момента, в който напуснах парка. – Наистина не обръщах толкова внимание – въпреки че не възнамерявах да го споменавам на Сал. Само щеше да каже на Джак и той вероятно ще ми се размрънка, че не показвам добро държание като пазител. Сякаш някога бях. – Докато сателитите проследяват, - добавих, - имаше ли късмет с проучването, за което помолих? - Има сто и петдесет коли засега с номера, започващи с БУК. – Гласът й бе дрезгав. – Поне двадесет и три от тях са Тойоти. Засега е само пословична игла в купа сено. Но е купа сено, който Джак все пак ще иска да проучи. - Може да си струва проверката, дали една от тези Тойоти принадлежи на семейството, от което Джонсън е убил някого. - Мислиш, че е убийство за отмъщение? - Със сигурност миришеше на такова. - Е, само мога да кажа, че копелето си го е заслужавал. Не те пращат в затвора толкова дълго време, без добра причина. – Спря, после добави, - Добре, имам изглед. Ще проследя номера, ако искаш. - Искам. Погледнах още веднъж към задното огледало, после минах в другата лента. Червената Мазда не помръдна, остана упорито в лентата си. Но дистанцията между нас нито се увеличи, нито намаля. - Колата принадлежи на Ирен Гарднър, която живее в Мелтън. – Тогава спря. – Тя е стара жена на седемдесет и пет, и няма доклади, че е открадната или нещо такова. - Което означава, че се тревожа за нищо. - Е, освен ако е седемдесет и пет годишна старица, която преследва хора, тогава трябва да се съглася. Отново, може да не знае, че колата дори я няма. Може да си струва, ако разтърсиш малко Маздата, само да видиш какво ще се случи. – Не можах да не се ухиля. - И ако я потроша, винаги мога да кажа, че ти си ми казала да го направя. – Тя изсумтя. - Този разговор не се записва и аз ще отрека, ако някога се случи. - Добре. Благодаря, Сал. Изключих връзката и карах по автомагистрала за още няколко минути, правейки нищо, освен да наблюдавам трафика и дразнещата червена кола зад мен. Тогава дълго Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  14. 14. ремарке се появи. Идеално, помислих си и отидох в другата лента, запазвайки скоростта си, дори когато подминах камиона. Поглед в огледалото ми показа, че Маздата остана там където си е. Отидох пред камиона, после натиснах газта. Голямата кола изхвърча напред, скоростта увеличавайки се. Не намалих, когато трафика се увеличи, движейки се с прецизност, която би изненадала всеки, който знаеше шофьорските ми рекорди. Шосе Уестърн Ринг се появи. Игнорирах светлините, завъртях се върху рампата и се включих в трафика, използвайки лентата за аварийно спиране за няколко минути, преди да се вмъкна между камион и такси. Бързо поглед в огледалото не разкри познатата червена сянка, но все пак минах към изхода на шосе Баундари, само забавяйки веднъж, за да завия наляво – свирейки с гуми – към шосе Феирбейрн. Нямаше червена кола. Бях в безопасност. Изпуснах облекчаващ дъх и бях изненадана да открия, че ръцете ми отново трепереха. Увих пръстите си около волана и се зачудих накратко, дали предупреждението на Кай е нищо повече от начин, за да ме преметне от гроба. Може да не си е мислил, че ще умре – особено от моите ръце – но знаеше за връзката ми с Блейк, за да разбере какво ще ми направи предупреждението му. Може да си е мислил, че ще може да се сближи с мен. Да ме завлече в живота си. Той предположи това, накрая, преди да убие Кейд и ме накара да направя изстрела, който избягвах. И двамата сме убийци, все пак. Можех да направя това, което той правеше, което Роан направи. Доказах го достатъчно през годините ми като пазител… Не, помислих си, изблъсквайки мисълта яростно. Не съм като него. Няма да бъда като него. И все пак… беше възможност. Ако остана на тази работа, продължавайки да следя убийци, ще стигна го ожесточаване. Може би затова трепереха ръцете ми. Не е толкова призрака на заплахата, отколкото страха от бъдещето. Бъдеще без моята вълча сродна душа. Затворих за кратко очи. Това е нелепо. Трябва да спра да мисля така, защото не съм сама. Все още имам Куин. Душата ми може да се е превърнала в прах, но все още имах сърцето си. Продължих по път към вкъщи, паркирайки пред сграда, няколко пресечки надолу от апартамента ни и заключих вратата, докато се запътих нагоре по улицата. Богатата миризма на печен хляб се разнесе около мен, карайки корема ми да къркори и припомняйки ми, че още не съм закусвала. Завъртях се на пети и се запътих към пекарницата, която беше собственост на семейството, което държеше заведението за пици до нас. Сигурна съм, че Роан, Лиандър и аз осигуряваме работа на тези две места. Звънче зазвуча, когато бутнах вратата и Франсис – весела, представителна жена, която е главния пекар – излезе от задната стая, бършейки брашнените си ръце в хавлия. - Райли, - каза тя, като широка усмивка набръчка лицето й. – Тази сутрин си станала рано. - Трябваше да работя рано. – Спрях пред витрината и прегледах съблазнителните неща колебливо. Проблемът беше, че всички бяха толкова дяволски добри и ако не бяха гените ми на върколак, вероятно щях да съм с размерите на една къща. - Трябва да кажеш на шефа си, че тези часове не се отразяват добре на красивото ти лице. Твърде студено е тези сутрини. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  15. 15. Усмихнах се. Франсис винаги казваше, че студения въздух причинява розацея и често ми мърмореше, че не нося шапка и шал. - За жалост, на убийците въобще не им пука как студа се отразява на лицето ми. - Това е много необмислено от тяхна страна, - каза, слагайки някакви силиконови ръкавици. – Сега, какво мога да ти дам тази сутрин? Шоколадовите кроасани са особено добри. - Тогава по-добре да взема дузина. – Ако тя ги препоръчваше, тогава ще е така. Дари ме с весела усмивка и опакова кроасаните. Запътих се към касата, после обратно към апартамента ни. Когато отворих входната врата, позната червенина ми грабна погледа. Завъртях се, забелязвайки стопове да изчезват в страничната уличка, но не можах да видя каква е колата. Замръзнах, чудейки се дали не ставам твърде параноична, заради възможната отправена заплаха от Блейк, че сега се въобразявах, че всяка червена кола представлява опасност. Разтърсих глава и задъвках един от топлите шоколадови кроасани, докато изкачвах стълбите към апартамента ни. Роан чакаше с отворена врата, когато пристигнах. - Надушвам шоколадови кроасани. – Извадих още един, после му подадох торбата. Вдиша дълбоко и въздъхна с удоволствие. – Няма нищо, което мирише по- хубаво на сутринта. - Всъщност, мога да се сетя за едно или две неща, които могат. Отсъствието на една от тези миризми – моят вампир любовник Куин – предполагаха, че или е на работа, или отново удряйки тротоара, в опит да се впише. Или още повече, в този случай. Минах покрай Роан и моментално бях ударена от богатия аромат на кафе. Ноздрите ми пламнаха. Лешник. Куин трябва да го е сложил, преди да отиде да бяга. Насочих се към кухнята, добавяйки зад рамо: - Мислех, че трябва да си под прикритие тази седмица. - Бях, но ме разкриха. – Повдигна рамене и затвори вратата зад нас. – Един стар приятел от училище дойде в бара и ме разпозна. И разбира се, проклетия заподозрян се случи така, че да слуша по това време и избяга. - Е, тогава очевидно не е невинен. - Не. Има присъда за убийство, но имайки на предвид, че е птица шифтър, сега може да е излетял от кафеза. Нямаше да му е в полза бързото бягане. Поръчковите убийства бяха разпространени из цяла Австралия. Рано или късно, Директората ще хване този човек. Лиандър се появи от спалнята, която деляха с Роан, със замъглени очи и изглеждайки повече от малко изтощен. Повдигнах вежди. - Предполагам снощи е било голяма нощ? - Да. – Прекара ръка през разрошената си сива коса, разрошвайки я дори още повече. – Направих онзи договор за специалните ефекти, за които говорих и празнувахме. - Поздравления. – Издърпах чаша от шкафа, после отидох до хладилника да взема млякото. – Но предполагам осъзнаваш, че не може по цяла вечер да пиянстваш, Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  16. 16. когато ще ставаме родители? – Лиандър облегна рамо на рамката на вратата и ме дари с най-голяма усмивка, която някой може да си представи. - Толкова добре звучи, нали? Ние, като родители. Кой да си помисли? Определено не и аз – не и Лиандър, като за баща все пак. Знаех от известно време, че вампирските ми гени и лекарствата, които ми бяха давани от мой луд бивш любовник, ме направиха неспособна да родя деца, но винаги я е имало тази малка надежда, която поне ще направи част от мечтата ми постижима. Че все още мога да намеря начин да имам деца, с мъжа който обичам. Тази надежда си беше заминала, заровена заедно с Кай. Но тъй като връзката на Лиандър и Роан се стабилизира, и задълбочи, те разработиха копнежа да станат бащи. Сестрата на Лиандър предложи да бъде сурогат и аз имах замразени яйцеклетки, преди тялото ми изцяло да ме предаде – и моите яйцеклетките са най-близкото, до това близнака ми да има собствено дете, след като е стерилен от много време преди мен. Разбира се, Лиандър мечтае за голямо семейство, с поне дузина малки Дженсън- Мур, тичащи наоколо. Не съм сигурна, че бих се справила с толкова много деца, колкото и аз да съм си мечтала винаги за голямо семейство. И внезапното нежелание вероятно има нещо общо с малката Риса – която беше най-сладкото нещо – внезапно удряйки ужасните двойки и превръщайки се в демонско дете. - По-добре се надявай да има близнаци, защото след нейните седем, може да не иска да минава отново по този път, заради нас. – Лиандър изсумтя. - Повярвай ми, Емили обожава да е бременна. Вече каза, че е навита за втория рунд. Може да го казва сега, но все още не е минала през всичко и не е родила. Никой от нас не знае какво може да са направили ефектите от лекарствата, които ми бяха давани, на яйцеклетките ми. Или дали тези промени ще се отразят на самата Емили. Това все още може да се обърка ужасно, както толкова много неща от живота ми направиха. Затова докторите преглеждаха Емили старателно. Но аз пазех моите съмнения и страхове за себе си, не искам да помрачавам нарастващото щастие на Лиандър. - О, това ми припомни, - добави Лиандър, приемайки кафето си с усмивка. – Първия ултразвук на Емили е в четвъртък. Иска да знае, дали всички ще ходим. - Много ясно, - каза Роан, подавайки кроасан на Лиандър, преди да мине покрай него и вземе кафето си. После погледна към мен. – Вече казах на Джак, че не сме свободни този следобед, без значение какво се случи, или колко кризи се появят. – Повдигнах вежди. - Но ти трябва да си под прикритие. Как ще се разкарваш така? - Имайки предвид, че вече не е проблем, няма значение, нали? – Ухили ми се, после взе още един кроасан от торбата. – Залагам,ч е ще имаме момче – главно защото не мисля, че света може да понесе две Райли Дженсън. – Изсумтях леко. - По-добре друга мен, отколкото теб. - Не може да прилича на никой от вас, защото за радост ще има и моите гени. Което в края на краищата означава, че най-накрая ще е чувствително, - коментира Лиандър. – И не ме е грижа дали е той или тя, стига да е здраво. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  17. 17. - Амин за това. – Пресегнах се покрай него, за да си взема и аз кроасан, после забелязах, че Куин минава през вратата. – Хей, красавецо. Прибираш се точно на време. Ухили ми се и се спъна в една кърпа от кошницата с чисто пране, която непрекъснато стоеше във всекидневната. Фин блясък на пот се беше прилепнало по лицето му и потъмняваше тениската му, прилепвайки я по слабото му, мускулесто тяло. Холивъд накара всички да мислят, че вампирите нямат нужда от телесни функции, но това бяха безсмислици. Може и да не ядат по същия начин като нас, но пак трябва да пият, за да оцеляват и каквото трябва да излезе по един или друг начин. И въпреки че не се потяха толкова много, се случваше. Куин наскоро добави бягането на дълги разстояния във фитнес режима си. Влизаше във форма, заради бебето очевидно – което казваше много повече за неговото очакване на предстоящото раждане, отколкото старото му държание. Лиандър се премести, за да може да мине, после разшири ноздрите си. - Знаеш ли, адски нечестно е, че мирише толкова добре, след бягане на петдесет километра. - Бяха само двадесет и пет днес, - поправи го Куин, после хвана ръката ми и ме притегли в ръцете си, целувайки ме бързо, но и грижливо. – Защото имам среща с агент на недвижими имоти в девет. - Твърдо си решен да ни изкараш всички от този апартамент, нали? – каза Роан. - Нито Лиандър, или аз сме свикнали да живеем в бърлоги и ни трябва малко пространство. И бебетата са склонни да правят собствени планини от бъркотия. Накрая всички ще се чувстваме като в капан, преди да се усетим. - Не е толкова зле, - протестира Роан. - Съгласна съм, - казах, усмивка издърпвайки устните ми. – Тук всъщност има достатъчно пространство. Просто трябва да го разчистите по-добре. - Не Лиандър и аз правим бъркотиите, затова защо ние трябва да чистим? – отвърна, после целуна носа ми. – Ще наема чистачка, веднъж щом се преместим, макар да мисля, че ще се изправи пред невъзможна задача. Това беше вярно. Обвих хлабаво ръцете си около кръста му и вдишах миризмата от него. Лиандър беше прав – мирише възхитително, дори когато е потен. - Е, къде се намира тази къща? - Не е къща. Три етажен тухлен склад за стоки в Аботсфорд, разположен точно до крайбрежието на река Яра, с парковете Дикинсън Резърв и Стъдли от двете страна. Всяка двойка ще има собствен етаж и главното всекидневно пространство може да е в средата. Дори има оградено място за паркиране, което може да се превърне в безопасна детска площадка, на която да си играят малките върколачета. - Звучи идеално, - коментира Роан. – Между това и земята на Райли в Македония, имаме перфектната комбинация от квартира в града и отстъпление в провинцията. - Нека сме сигурни, че мястото наистина съвпада с отзивите на агента, преди да правим някакви планове, - каза Куин, после се пресегна през мен, за да си Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  18. 18. вземе чаша, влажното му тяло притискайки се до моето и подхранвайки вече започналата жар от желание. Но заедно с него дойде и странна вълна на успокоение. Не всичко в живота ми се беше объркало толкова ужасно. Куин беше тук, все още стоейки до мен през всичките сълзи, силна мъка и повече от рядкото лошо настроение. Той ме обичаше и няма да си тръгне – казва ми го толкова често, тези последните няколко месеца, че почти се превърна като шега помежду ни. Също е дяволски труден за убиване, защото той не е просто вампир, а и Адекс – същество, което може да се превръща в сянка и мъгла, и заради което има няколко физически заплахи. Което не означава, че не може да бъде убит – определено може, когато е в плътна форма – но е по-труден за убиване, отколкото обикновен вампир и за това съм огромно благодарна. Загубих сродната си душа. Не мисля, че мога да преживея и загубата на желанието на сърцето ми. Притиснах се малко по-силно към него и казах: - Е, искаш ли компания под душа? - Това е друга причина да си вземем друг апартамент, - каза, тъмните му очи блещукайки, когато ме погледна. Боже, мога да се изгубя вечно в тези дълбини. – Душът в това място е твърде малък за двойки. - Тъпкането е забавно, - каза Лиандър. – Просто трябва да използваш малко въображение. - О, повярвай ми, Райли има достатъчно въображение и за двама ни. – Гласът на Куин беше леко пресъхнал, но усмивката, дразнейки устните му, разтопи костите ми. – Това не го прави по-удобно, във всеки случай. - Забравяш, той е улегнал стар вампир, - казах, усмивката ми увеличавайки се, но никак близо до разцъфващото дълбоко в мен удоволствие, когато пръстите му останаха на хълбока ми. – И знаеш какви са старите хора, когато става въпрос за тяхното удобство. Една тъмна вежда се повдигна, дълбините на очите му заблестяха с топлина и любов. - Значи съм улегнал и стар, така ли? Премести се бързо, тялото му като мъглявина и преди да се усетя, бях подхвърлена нагоре и поставена на рамото му. За щастие, той се завъртя, че главата ми да не се размаже във вратата на хладилника. Но с носът ми заровен в средата на гърба му и аромата му изпълващ всяко дихание, част от сутрешната тъга се отми. Имах това. Имах него. Животът не е толкова лош, независимо какво се случва. - Мисля, - добави с усилие, - че кутрето се нуждае от друг урок, да бъде учтива с по-възрастните. - Знаеш, че не обича да се учи, - коментира Лиандър. – Толкова е твърдоглава. - Хей, купих ти закуска, - протестирах. – Трябва да имаш поне благоприличието да се въздържаш от обиди – поне засега. - Кроасаните свършиха, така че официално съм свободен да обиждам. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  19. 19. Лиандър се премести настрани, за да мине Куин и му отправих един удар, когато минавахме – който той избегна със смях. Когато пода на кухнята се превърна в килима от всекидневната, казах: - Мислех, че имаше много важна среща с хората от агенцията на недвижими имоти? - Да оставиш агенти на недвижими имоти да знаят, че си зажаднял за някакъв имот, никога не е добра идея, - каза Куин с лекота. – Ще чакат. - Е, добре. – Въпреки че ми се искаше да ме изправи. Носът ми забит в гърба му беше далеч от неприятно, но да съм с главата надолу и разнасяна наоколо, като чувал с картофи, докато вървеше към банята, не беше толкова забавно. - Ако искаше да си изправена, - каза, очевидно проследявайки мислите ми, - нямаше да отправяш хапливи забележки за възрастта ми. - И бих си помислил, че един от четирите най-стари вампири в страната, се е научил да приема обиди вече. - Така е, освен когато е по-забавно да направиш другояче. Подготви се да бъдеш пленена от твоя древен, но и извънредно здрав любовник, скъпа. - О, подготвена съм. – Повече от готова, всъщност. Но разбира се, телефонът ми избра този момент да звънне. Изкуших се да го игнорирам, но мелодията подсказа, че е Джак и той никога не звънеше, само за да си поговорим. Куин ме свали без въпроси. С обезсърчена въздишка, извадих телефона от джоба си и отговорих. - Здравей, Джак. Куин целуна върха на главата ми, после продължи към банята. Облегнах се срещу рамката на вратата и наблюдавах – с растящо разочарование - докато завърташе кранчетата на душа, после съблече потните си дрехи, разкривайки дългите, слаби черти на тялото му. Прелестно бе първата дума, която ми дойде наум. Напомняше ми за атлет – не културист или бегач, но стоейки достатъчно помежду им. Има тяло, по което да спускаш пръстите си отново и отново. Както правех – всеки път възхищавайки се на копринената мекота на кожата му и на мускулите под нея. И наистина исках да го правя отново тази сутрин. По дяволите, Джак и подбирането му на точния момент. - Райли, дори слушаш ли ме? – каза Джак, звучейки леко раздразнен. За кратко помислих да го излъжа, но знаех от предишни опити, че ще ме накара да кажа последните му думи – и тогава щеше да се вбеси още повече, когато не успея. - Извинявай, бях разсеяна. - Няма да питам от какво, защото вероятно няма да искам да знам. – Гласът му бе дрезгав. – Открихме Тойотата, за която спомена душата на жертвата. Беше изоставена в Кейлър. Очевидно собственикът не е знаел, че я няма. Наблюдателен гражданин съобщи, че двама мъже оставили колата. - Двама? Душата спомена само един. - Може да е видял само един, но това не означава, че е нямало никой друг там. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  20. 20. Истина, но аз също надуших само един. Или миризмата на мъст е била толкова плътна и прясна, че е затрупала всички други аромати? - Коул имаше ли възможност да провери вече? - Дъсти е там сега. Намери частичен отпечатък, който не съвпада с онзи, който полицията има в базите данни за собственика. – Означавайки, че собственика има досие. - А, ти имаш ли съвпадение за отпечатъка? - Да. Принадлежи на Ханк Сурей, вампир, който е превърнат преди петдесет и пет години. Наблюдавах, докато Куин влезна под душа и затвори стъклената врата. Страстното желание да затворя, да се съблека и влезна при него, премина през мен. Преглътнах и се опитах да потисна треперенето в крайниците ми, но ми отне целия контрол, който имах, да не последвам този копнеж. - Имаме ли скорошен адрес? – Дори когато зададох въпроса, сключих пръсти, умолявайки се да нямаме. Но съдбата, както винаги, не ми даваше никакви почивки. - Да, в планина Марта, въпреки че последната проверка на местоположението му е правена преди повече от година. Планината Марта е добре устроено предградие, надолу по полуострова, което угажда най-вече семействата. Не е вид място, където обикновено ще намериш вампири – млади или стари. Те предпочитаха да стоят близо до града, където храненето е много по-лесно – особено с появяването на клубовете за кървави курви. Както казах и на Джак. - Е, имат знаменит малък голф курс там, - каза той – и инсталираха нощни светлини за тези от нас, които не могат да удрят малката бяла топка по тревата през деня. Веждите ми се повдигнаха. Джак беше голф играч. Кой да си помисли? - Не бих си помислила, че вампир, който прибягва до кражба на коли, ще бъде толкова заинтересован от голф или клубове. – Освен ако не възнамеряваше да открадне голф клуба. - Хей, всеки трябва да си има хоби. Ще ти пратя адреса на компютъра в колата. С други думи, напусни моментално. Издишах разочарован дъх, после казах: - Веднага тръгвам. - Докладвай, ако го откриеш, - каза Джак, после затвори. Пъхнах телефона обратно в джоба си и пропилях няколко минути, наблюдавайки следите от сапун, които се спускаха надолу по мокрите плоскости на гърба на Куин. - Трябва да тръгвам, - казах, умствено премахвайки картините на това, което предпочитах да правя. – Не съм сигурна кога ще се върна. – Исках да отида и да го целуна за довиждане, но не съм сигурна дали бих се справила с такъв вид близост и след това тръгвайки си. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  21. 21. - Обади ми се, когато приключиш, - каза, обръщайки се и пращайки ми целувка. Очевидно все още проследяваше мислите ми. – Ще си вземем обяд или вечеря, зависи от времето. - Идеално. И тръгнах, докато все още имах някаква останала решителност. *** Погледнах в огледалото за задно виждате, докато влизах в движението на магистралата и пулса ми се покачи. Няколко коли зад мен беше червената. Същата на вид, същия модел, както на онази, която ме следваше само преди няколко часа. Наблюдавах я няколко минути, чудейки се отново, дали си въобразявам. Искам да кажа, всички знаят, че червените коли пътуват на групи – виждаш една и накрая виждаш поне още три. И червеното е изключително популярен цвят. Но същата червена Мазда, карайки три коли зад мен, за втори път през всички тези часове? Това е малко твърде голямо съвпадение. Включих връзката и казах: - Сал, мисля, че ме преследва онази малка стара лелка отново. – Тя се засмя. - Очевидно си я вбесила, наричайки я малка стара лелка. Което не е трудно, имайки предвид, че много добре се справяш с вбесяването на хора. - Освен, че не съм била близо до малки стари лелки последно време. Искаш ли да видиш дали й я няма колата, или не? - Веднага. – Възцари тишина, а аз продължавах да хвърлям око на дразнещата червена Мазда. Запази разстоянието помежду ни, стоейки точно на ръба, държейки ме под око и в същото време далеч. – Добре, - каза Сал. – Проследих малката стара лелка и е огромно раздразнена, че я събудих толкова рано. Смята, че племенника й е взел колата за тази седмица. - Имаме ли снимка и адрес на племенника? - Пращам искане за това сега, докато правя проучване през базите данни. Ще ти пратя всичко което получа. - Прати ми снимката незабавно. Ще се опитам и затрудня преследвача си. - Добре. – Поколеба се и на заден план чух Джак да казва нещо. – Шефа каза да внимаваш и да не отлагаш много влизането в дома на заподозрения. Исках да попитам защо, по дяволите, ще има значение, когато вампира е превърнат само преди петдесет и пет години и няма да отиде никъде, докато слънцето не залезе. Вампирите трябва да са поне на няколко стотин години, преди да понасят слънчевите лъчи. По дяволите, Джак е на повече от осемстотин години и може да излиза само в ранните часове на сутринта, и късно вечерта. Но знаех защо ме искаше колкото се може по-бързо там. Нашият заподозрян ще е по-лесен за залавяне, по-лесен за удържане сега. Това е начина на Джак да ме глези. Затова просто казах: - Ще поддържаме връзка. Гласът на Джак се чу отново, после Сал каза: - Казва да оставиш връзката включена, за да може да чуваме какво става, но и двете знаем, че това няма да се случи. Пазителката Райли Дженсън Книга девета: Лунна клетва Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

×