1.
Глава първа
Превод: Vampire Lady
Редакция: Vampire Lady
Всичко, което можех да помириша бе кръв.
Кръв, която бе плътна и зряла.
Кръв която покриваше тялото ми, горяща по тялото ми.
Раздвижих се, изстенвайки меко, докато се претъркулвах на гърба си. Други
усещания започнаха да пълзят сред мъглата обвила ума ми. Студа от камъните, които
притискаха гръбнака ми. Нежните стъпки на влагата срещу голата ми кожа. Вонята на
боклук стоящ твърде дълго на слънце. И под нея, аромата на сурово месо.
Това бе мириса, който изпълваше лошото ми предчувствие, въпреки че нямах и
на идея каква е.
Насилих се да отворя очите си. Бетонна стена се мъжделееше злокобно над мен,
изглеждайки наклонена, сякаш готова да падне. Нямаше прозорци на тази стена, а също
така и светлини наблизо. За момент си помислих че съм в някакъв вид затвор, докато не
си спомних дъждът и не видях определеното кървене в нощното покрито с облаци небе.
Въпреки че нямаше лунна светлина, не се нуждаех от нея за да разбера какъв ден
от лунният цикъл бе. Въпреки че беше вярно че много вампирски гени текат в кръвта
ми, като върколак все още бях твърде чувствителна към лунното присъствие.
Пълнолунието бе отминало преди три дена.
Последното нещо което помня, бе че фазата на пълнолунието тъкмо бе
започнало. Някъде по трасето, бях изгубила осем дена.
Намръщих се, гледайки нагоре към стената, опитвайки се да си върна спомените,
да си спомня как съм се озовала тук. Как съм успяла да се появя гола и в безсъзнание в
студената нощ.
Никакви спомени не изплуваха от мъглата. Единственото нещо за което бях
сигурна бе факта че нещо лошо се бе случило. Нещо което бе откраднало спомените ми
ме бе покрило и с кръв.
Избърсах дъжда от лицето си с трепереща ръка и погледнах на ляво. Стената
оформяше линия пълна със сенки и препълнени казани с боклук. Долу в далечният
край, проблесна улична светлина, изоставена звезда в заобикалящият мрак. Нямаше
други звуци освен стърженето на собственото ми дишане. Няма коли. Няма музика.
Няма дори куче лаейки на измислен враг. Нищо което да подсказва за някакъв вид
живот наоколо.
Преглъщайки тежко, опитвайки се да игнорирам горчивият вкус на безпорядък и
страх, погледнах надясно.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

2.
И видях тялото.
Тяло покрито с кръв.
О, Господи…
Не бих могла. Кълна се в Бог, не бих могла.
Със суха уста, натежал стомах, се изправих нестабилно на краката си и се
заклатушках.
Видях какво е останало от шията и лицето му.
Злоба се надигна буйно и бързо. Извърнах се, не искайки да върна вечерята си
върху мъжа който бях убила. Не че щеше да го е грижа вече…
Когато нямаше нищо друго освен сухи, празни повдигания, избърсах устата си,
поех си дъх и се обърнах да видя какво бях сторила.
Той бе възрастен мъж, поне на шестдесет и четири, с тъмна кожа и още по-тъмна
коса. Очите му бяха кафяви, и ако съдя по замръзналото му изражение на лицето което
му бе останало, съм го изненадала. Също така той бе напълно облечен, което означава
че съм изпитвала глад за кръв когато съм разкъсала гърлото му. Това само по себе си не
беше удобно, особено отбелязвайки че аз съм гола и очевидно съм правила любов с
някой през последният един час.
Погледът ми се върна обратно на лицето му и стомахът ми се надигна
заплашвайки отново. Преглъщайки тежко, се принудих да откъсна поглед от
обезобразената бъркотия и изучих остатъка от него. Той носеше кафяв комбинезон, с
блестящи златисти копчета и буквите Д.С.Е. гравирани на левият му гръден джоб.
Имаше електрошок закачен на колана му и двойно превързани кобури на раменете му.
Това което изглеждаше като малък пистолет стоеше на инчове от посягащата му дясна
ръка. Пръстите му имаха смукалца, повече гущерови от колкото човешки.
Тръпка премина по кожата ми. Бях виждала ръце като тези и пред- точно преди
два месеца, на паркинга на казино Мелбоурн, когато бях нападната от вампир и високо
синьо нещо което миришеше на смърт.
Нуждата да се махна от тази улица ме удари като с юмрук в стомаха, оставяйки
ме без дъх и трепереща. Но не можех да бягам, повече не. Не и докато не разбера
всичко което този мъж може да ми каже. Имаше твърде много дупки в паметта ми,
които трябваше да се запълнят.
И не на последно място, защо бях разкъсала гърлото му.
След като си поех дълбоко въздух, това успокои малко бунтуващият ми стомах,
коленичих до жертвата си. Паважа бе студен и твърд под пищялите ми, но студената
тръпка която премина през плътта ми нямаше нищо общо с ледената нощ. Подтика да
побягна се увеличаваше, но ако сетивата ми имаха причина от какво би трябвало да
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

3.
бягам, не казваха. Едно нещо бе сигурно – този мъртвец вече не бе заплаха. Не и ако е
извършил ритуала за превръщане във вампир и въпреки това ще му отнеме дни преди
да се превърне.
Прехапах устната си и предпазливо го пребърках. Нямаше нищ друго в него.
Нямаше паспорт, нито лична карта, нито обикновеният асортимент от пух който
изглежда се натрупваше и застояваше в джобовете. Обувките му бяха кожени –
неиндефицирани кафяви обувки които нямаха обозначение. Чорапите му предвиждаха
единствената изненада – бяха розови. Флуоресцентно розови.
Премигнах. Моят брат близнак би се влюбил в тях, но не бих си представила
някой друг да го направи. А и изглеждаха като странен избор за мъж който бе
едноцветен във всяко едно отношение.
Нещо изтрака по паважа зад мен. Замръзнах, ослушвайки се. Пот изби по кожата
ми и сърцето ми препускаше бясно – туптене което изглежда създаваше ехо в
тишината. След няколко минути, отново се появи – тихо кликване което никога не бих
забелязала ако нощта не бе толкова тиха.
Посегнах за малкият пистолет, след това се обърнах и проучих покритата от
нощта алея. Заобикалящите сгради изглежда изчезваха в този черен кладенец, и можех
да усетя че нищо или никой не наближаваше.
Но въпреки това, там имаше нещо, бях сигурна в това.
Премигнах, превключвайки на инфрачервеното си вампирско зрение. Цялото
място дойде на фокус – високи стени, дървени огради и преливащи казани. Точно в
най-далечният край, прегърбена фигура, която не бе точно човешка или кучешка.
Устата ми пресъхна.
Те ме преследват.
Защо бях толкова сигурна в това, не можех да кажа, но нямаше да губя време да
го проучвам. Изправих се и бавно се отдалечих от тялото.
Съществото вдигна носа си, помирисвайки нощният въздух. След това изви –
висок, почти остър звук който бе като стържене с нокти по черна дъска.
Нещото в далечният край бе придружено от още едно, и задно започнаха да
вървят към мен.
Хвърлих бърз поглед зад рамото си. Улицата и светлините не бяха твърде далеч,
но имах чувството че съществата няма да бъдат уплашени от присъствието им.
Дращенето на ноктите им срещу паветата бе остро, татуиран звук който
говореше за търпение и контролирана ярост. Те правеха една крачка на всеки три мои,
но въпреки това изглежда се движеха по-бързо.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

4.
Притиснах пръст към спуска на малкият пистолет и мечтаейки си да имам
електрошок също така.
Съществата спряха при тялото, подушиха за кратко преди да пристъпят напред и
да продължат. Толкова близо, тези рунтави, силни фигури изглеждаха повече като
безформени мечки от колкото като вълци или кучета, и сигурно са четири фута по-
високи от нея. Очите им бяха червени – луминесцентно, плашещо червени.
Те изръмжаха леко, разкривайки дълги, жълти зъби. Импулсът да побегне бе
толкова силен че всеки мускул трепереше. Прехапах устната си, борейки се с
инстинкта, докато вдигах малкият пистолет и натиснах два пъти спусъка. Стрелите
улучиха квадратната гръд на съществото, но изглеждаше така сякаш само ги е
разгневило. Нежното им ръмжане се превърна в боботене от ярост, докато се хвърляха
във въздуха. Завъртях се и побягнах, отправяйки се на ляво в края на алеята, по
простата причина че бе надолнище.
Повърхността на пътя бе хлъзгава от влагата, уличните светлини бяха малко и на
голям интервал една от друга. Ако ме бяха преследвали хора, можех да използвам
мантията на нощта и да изчезна от полезрението. Но сценичните действия които тези
същества направиха когато за първи път се появиха, се предполагаше че вампирската
способност за сливане в сенките няма да има полза.
Нито път превръщането във вълча форма, защото единственото ми истинско
оръжие в алтернативната форма бяха зъбите. Лош избор при наличието на повече от
един враг.
Препусках надолу по средата на мократа улица, минавайки покрай тихи
магазини и тераси на къщи. Никой не изглеждаше да бъде у дома си в някоя от тях и
никоя от къщите не изглеждаше позната. Всъщност, всички сгради изглеждаха доста
различно, почти сякаш са едно измерими.
Въздухът зад мен се раздвижи и чувството на зло се заостри. Проклех тихо и се
спуснах на земята. Тъмна сянка се стовари върху мен, острият му вой превръщащ се в
звук от безсилие. Прицелих се и стрелях отново, след това се претърколих, ритайки с
всичка сила второто същество. Удара се насочи към ченето и се отклони от целта си.
Улучи го от лявата ми страна, клатейки съществото главата си, ниско боботене се
надигна дълбоко от гърдите му.
Изправих се на краката си и изстрелях последните стрели в него. Улових
движение. Първото същество се бе изправило на краката си и се отправяше към мен.
Хвърлих празното оръжие към лицето му, след това се отдръпнах от пътя му. То
се подхлъзна, ноктите му забивайки се в мокрият път докато се опитваше да спре.
Хванах шепа от рунтавата му кафява козина и се хвърлих на гърба му, увивайки ръка
около врата му и стискайки здраво. Имах силата на вълк и вампир в себе си, което
означаваше че съм много по-способна от прекършване на ларинкс на всяко нормално
същество на секундата. Проблема бе че това същество не бе нормално.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

5.
То изрева, рязък, задушаващ звук, след това започна да се мята и извива яростно.
Увих краката си около тялото му, захващайки се здраво, докато продължавах да се
опитвам да го задуша.
Другото същество се появи от никъде и ме удари челно, сваляйки ме от
партньора му. Ударих земята с достатъчно сила за да видя звезди, но стърженето на
приближаващи нокти ме накара да се съвзема. Претърколих се отвесно и избегнах и
четирите лапи.
Нокти одраскаха страната ми, карайки я да прокърви. Извих се, хванах лапата на
съществото и дръпнах силно напред. Съществото полетя и се приземи с трясък на гърба
си, силно срещу стената на магазина. Стена която се разтресе от удара.
Намръщих се, но второто същество не ми даде време да се чудя защо стената
непомръдна. Извих се, изправяйки се на краката си, събаряйки косматият звяр на
краката му. То изрева безсилно и зарита. Остри нокти уловиха бедрото ми, раздирайки
плът докато вълната не ме накара да се залюлея. Съществото беше на крака почти на
секундата, противни, остри зъби блестейки в жълто в студената, мрачна нощ.
Направих се че го удрям в главата, вместо това се завъртях и го ритнах в
гърдите, забивайки стрелите дори по-дълбоко. Краищата на стрелите нараняваха босите
ми крака, но удара очевидно беше наранило повече съществото, защото то изви в ярост
и подскочи. Аз се снижих и завъртях. И когато скока на съществото го доведе над мен,
го сритах колкото можех по-силно в топките. То изгрухтя, стовари се на земята и не
помръдна повече.
За момент, просто останах там където бях, мокрият път студен срещу стъпалата
ми, докато се борех да си поема въздух в дробовете. Когато света най-накрая спря да
заплашва че ще потъне в мрак, повиках вълка който дебнеше в мен.
Сила се плъзна по мен, около мен, замъглявайки виждането ми, замъглявайки
болката. Крайниците ми се скъсиха, промениха, пренаредиха, докато това което седеше
на пътя бе вълк, а не жена. Нямах желание да стоя твърде дълго в алтернативната си
форма. Може да има още от тези неща дебнещи в нощта, а срещайки две или повече в
тази форма може да бъде смъртоносно.
Но с превръщането си ускорявах лечителният процес. Клетките в тялото на
вълка запазваха паметта за структурата на тялото, ето защо вълците живееха толкова
дълго. В промяната, повредените клетки бяха поправени. Раните зарастваха. И въпреки
че на практика бе нужна повече от една промяна за да излекува дълбоки рани, една
поне задържаше кървенето и започваше заздравителният процес.
Превърнах се отново в човешка форма и бавно се изправих на краката си.
Първото същество все още лежеше под формата на купчина под чардака на един
магазин. Очевидно, каквото и да е имало в тези две стрели най-после беше започнало да
действа. Тръгнах към второто същество, хванах го за задната част на врата и го
завлякох далеч от пътя. След това отидох до прозореца и минах през него.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

6.
Не беше магазин, само макет. Отвъд прозореца имаше само рамки и боклук.
Следващият магазин бе почти същият, както и къщата до тях. Само дето нямаше
дървени хора вътре.
Ужасно много приличаше на един от тези полицейски или военни трениращи
полета за оръжия, само дето това трениращо поле имаше деформирани същества
патрулиращи из периметъра му.
Това лошо чувство с което се събудих започна да става все по-лошо. Трябваше
да се измъкна от тук, преди нещо или някой друг да открие че съм на свобода.
Мисълта ме накара да спра.
Свободна?
Това означава ли че съм била затворница на това място? Ако да, защо?
Никакви отговори не изплуваха от мъглата обгърнала частта от ума ми която
съдържаше спомените ми. Мръщейки се, продължих надолу по улицата. Тротоарът
рязко свиваше в ляво, след това разкриващ по-ниската половина от комплекса. От части
построени къщи и магазини наредени до края на улицата, но този път бяха от сочни
смолисти дървета. На края на улицата имаше заплашително изглеждаща порта, и от
едната страна охраняващ пункт. Топла светлина се стичаше от малкото прозорче от
едната страна на пункта, предполагаща че някой е там.
От ляво, отвъд частично построените сгради, имаше бетонни постройки
осветени от рязка светлина. От дясно, дълга сграда която изглеждаше стабилна, а отвъд
нея, няколко блокови сгради и много дървета.
И ограждаща целият комплекс, шест футова телена ограда.
- Някаква следа от Макс или двамата орсини?
Острият глас се появи от нищото. Подскочих на място, сърцето ми препускайки
толкова бързо, че кълна се щеше да излезе от гърдите ми. Загръщайки се с перелината
на нощта, се слях със сенките на предната част на магазина и зачаках.
Стъпки наближиха, тяхната умереност предполагаха че липсващият Макс и
орсините не причиняваха интерес. Въпреки че вероятно бях убила Макс и сериозно
наранила липсващите орсини, тази липса на интерес много бързо ще изчезне.
Фигура се появи от малката уличка точно отпред. Той бе човек – или поне
трябва да е, защото не долавях нищо друго. Той бе облечен в кафяво и както човекът
когото убих, имаше кафява коса и очи. Той спря, погледът му плъзгащ се по улицата.
Пикатният аромат на афтършейва му прониза нощният въздух, смесвайки се неловко с
вонята на чесън от дъха му.
Той докосна копче на ревера си и каза.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

7.
- Няма следа от тях още. Ще се отправя към размножителните лаборатории
за да видя дали Макс е там.
- Той би трябвало да е докладвал преди половин час.
- Няма да е първият път в който се изнизва.
- Може да му е последният, обаче. Шефът няма да хареса това.
Охраната изсумтя.
- Ще ти се обадя след десет минути.
Десет минути не бе много време, но е по-добре от двете които щяха да му
отнемат да извърви пътя и да открие зверовете в безсъзнание.
- Направи го.
Изчаках докато охраната се приближи, след това свих юмрука си и го ударих в
брадата. Силата от удара ми изпрати тръпка по ръката ми, но той бе в несвяст преди да
падне на земята. Издърпах го в сенките на фалшивият коридор на магазина и претърсих
пътя отпред.
Заради охраната на главната порта, трябваше да се опитам да из кача телената
ограда. Най-добрият начин да направя това бе в сенките създадени от конюшнята.
Побягнах надолу към по-голямата улица. Още фалшиви лицеви страни на
магазини и къщи ме посрещнаха, но нощният въздух носеше мириса на сено и кон.
Това бе конюшня. За какво по дяволите на поле за тестове ще му трябват коне?
Докато продължавах надолу, остра аларма проряза тишината. Плъзнах се за да
спра, сърцето обратно седящо някъде в гърлото ми и стомахът ми борещ се да се
присъедини.
Или са открили телата, или някой най-накрая е открил че не съм там където
трябва. Във всеки случай, тази аларма означаваше че съм в голяма беда.
С алармата се появиха и светлини, внезапната яркост заслепяваща очите ми.
Намръщих се и избягах от пътя, придържайки се към малките сенки които предните
части на магазините предлагаха. Периметъра бе осветен като Коледно дърво. Нямаше
надежда се измъкна незабелязано.
Стъпки пронизаха нощта. Спрях, притискайки гръб към врата. Пет наполовина
облечени пазачи преминаха, бягайки така сякаш адските хрътки бяха след тях.
Когато си заминаха, се подадох от скривалището си и побягнах към мястото от
където те бяха дошли. Конюшнята се издигаше над мен, мириса на кон, слама и тор бе
толкова силна че сбръчках нос от отвращение. Многото пръхтенета и тракания
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

8.
показваха че има повече от едно животно затворено вътре. Ако ги освободях, може да
причинят достатъчно объркване за да ми помогнат да избягам.
Вратите на конюшнята се отвориха. От нощта зад мен се чуха още стъпки. Бързо
се шмугнах през процепа на вратите, след това ги затворих зад себе си и се огледах.
Имаше десет отделения, девет от които бяха заети. Една очна ябълка се завъртя
към централният вход, бледата му светлина отражаваща купите със слама на ръба на
пода отпред.
Глави се обърнаха в моя посока, тъмни очи блестяха съсредоточено в тихата
светлината. Всички изглеждаха високи и здрави, повечето от тях кестеняви, сиви или
червеникави. Жребецът стоящ най-близо до мен бе истински зашеметяващ червеникав
махагон, въпреки снижените му уши и оголените му зъби, той изглеждаше приятелски
настроен.
Не се и учудвам. Конете и вълците рядко бяха най-добри приятели.
- Хей. – промърморих, потупвайки носа му, докато той ме душеше. –
Толкова вбесена съм колкото и ти, приятелче, но ако ми обещаеш да се държиш
добре, ще пусна теб и приятелите ти.
Конят изпръхтя, зяпайки ме за момент преди да кимне с глава, сякаш
съгласявайки се. Верига издрънча когато той се помръдна. Намръщих се и се
приближих. Не ми се причуваха неща. А и това не бяха обикновени вериги, които
държаха жребеца.
И имаше само една причина да се използват такива мерки върху кон.
Вдигнах поглед остро.
- Ти си шифтър? – ако да, защо не можах д аго усетя? Шифтърите може да
се вълци, и със сигурност не бяха принудени да минават през промяната на всяко
пълнолуние както ние, но бяха от същото семейство, повече като нас от колкото
като хора. Не можех да усетя хора, но би трябвало да знам какво е от самото
начало. Би трябвало да съм помирисала аромата му.
Жребецът кимна отново.
- А те? – посочих с ръка другите коне.
Трето кимване.
По дяволите. Изглежда аз не съм единствената заловена в тази мрежа. Каквато
и да беше тази проклета мрежа.
- Обещаваш ли да не ме стъпчеш когато вляза в обора?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

9.
Жребецът кимна отново, някак си звучеше презрително. Отворих вратата
внимателно. Нямах много срещи с шифтъри в миналото, но малкото с които се бях
справяла се погрижиха да се държат с нас върколаците с малко повече уважение от
колкото с хората. Защо, нямах си и на идея, особено когато нашите животински
инстинкти бяха същите като техните.
Е, освен за лунната жега – и рядко успяваха да ни гледат от високо когато добро
количество от тях се наслаждаваше на седмицата на лунната жега, толкова колкото и
ние.
Жребецът не помръдна, просто продължи да ме зяпа. Висока пет фута, не бях
толкова малка, но този кон ме накара да се чувствам такава.
Рязкото щракване на резе дърпащо се назад накара кръвта ми да замръзне.
Завъртях се и видях главните врати на конюшнята да се отварят. Кълнейки из под дъха
си, заключих отново вратата на отделението и се покатерих в ъгъла.
Жребецът изпръхтя, танцуващите му копита на инчове от пръстите ми. Толкова
близо, богата му козина бе матова и вонеше на засъхнала пот и кръв. Едва зарасналите
му рани обхващаха задницата му.
Очевидно не бе модел за подражание като затворник.
Стъпки навлязоха в коридора и спряха.
- Казах ти че тя не е тук. – каза суров глас.
- А аз ти казвам че по-добре да проверим всички отделения или шефа ще
ни одере кожите.
Светлина прониза конюшнята на жребеца. Въздухът ми се заклещи някъде в
гърлото ми и аз стиснах ръцете си. Ако ме искаха, трябваше да се бият с мен. Проклета
да бъда ако ме отведат някъде по моя воля.
Но в този случай, имах съюзник. Жребецът пристъпи напред, гърдите му
удряйки вратата преди веригите около врата му да го стегнат. Един от мъжете изпсува,
другият се засмя.
- Да, тя сигурно се крие в конюшнята на този негодник. Трябва да го упоим
само за да вземем пробата която искаме.
- Можеше да споменеш това. – промърмори вторият мъж.
Двамата мъже си отидоха. Тропота на копита доказваше че проверяват
останалите конюшни, след това стъпките им се отдалечиха и вратата в далечният край
се отвори и затвори. Изчаках няколко секунди, след това се изправих и покатерих по
вратата конюшнята. Нищо друго освен коне.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

10.
Изпускайки дъха който бях задържала, се завъртях и изучих веригите. Бяха
вързани за пръстени забити в стените от всяка страна на конюшнята.
Вдигнах поглед и срещнах острият поглед на жребеца.
- Е, къде е ключа?
Той изпръхтя и показа с носа си към главната врата. Изучих стената и след
момент, видях малък шкаф. Дръпнах резето и тръгнах надолу. Шкафът съдържаше
малък ключ. Взех го и се върнах, бързо отключвайки катинарите след това внимателно
премахвайки веригите от главата на жребеца. Въпреки че едва ги докосвах, среброто
прогори пръстите ми. Изпсувах и ги хвърлих в ъгъла.
Златен проблясък се появи на носа на жребеца, бързо за танцуващ и по
останалата част от тялото му. Отстъпих назад наблюдавайки промяната му. Той бе
невероятен в човешката си форма както и в конската си, махагоновата му кожа, черната
коса и кадифените му очи бяха наистина поразителна комбинация.
- Благодаря ти. – каза той, гласът му дълбок, и някак си дрезгав. Погледът
му се спусна към мен, застоявайки се за малко на гърдите ми преди да се спусне
към порязванията които красяха бедрата и страните ми. – Обзалагам се че ти също
си затворница тук?
- Където и да е това тук.
- Тогава ще си помогнем един друг и ще се притесняваме за въпросите по-
късно. Но първо, другите.
Подадох му ключа.
- Ти ги отключи. Аз ще продължа да наблюдавам вратите.
- Бутни това резе. Често го правят, докато влизат главно от другият край.
Направих това което той предложи, след това побягнах към далечният край и
отворих малката врата. Оградата не бе далеч, но светлините все още осветяваха, а
стенанието на сирената почти се бе изгубило от дълбокото боботене на тези приличащи
на мечки създания. Ловът беше започнал и наистина вървеше. Ако не излезехме от тук
скоро, няма да излезем никога.
Погледнах зад себе си. Мъже се събираха в сенките.
Когато странникът освободи и последният от тях, той се присъедини към мен до
вратата. Той все още миришеше на сено, кон и изпражнение, но този път имаше при
вкус и на мускус, съблазнителният аромат на мъжа.
- Не е добре. – промърмори той, промъквайки се над моята глава.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

11.
- Главната порта е барикадирана и пазена. Мисля че единственият изход е
тази ограда.
Той погледна надолу към мен.
- Може ли вълчица да скочи толкова високо, когато е ранена?
- Ще скоча до луната, ако това ще ме изкара от това място.
Внезапната му усмивка бе топла, извивайки ъгълчетата на кадифените му очи.
- Вярвам ти. Но за всеки случай е по-добре да ме възседнеш. Мразя да
виждам спасителя си зад себе си.
Намръщих се.
- Сигурен ли си че можеш да скочиш толкова високо с ездач?
- Няма проблеми, съкровище. Довери ми се.
Хвърлих поглед към оградата и кимнах. Той бе прав. Въпреки че раните по
тялото и краката ми не бяха на практика болезнени, все още бяха пресни и силата в
крака ми може да ме предаде в конкретен момент. И нямаше начин да рискувам да
остава тук.
- Нека отворим тези врати.
Направихме го. Когато странникът се промени отново в конската си форма,
хванах шепа козина и се покатерих отгоре. Веднъж качена на гърба му, се завъртях.
- Успех на всички.
Конете изпръхтяха нежно в отговор. Поех си дълбоко дъх, увих краката си около
корема на жребеца и казах:
- Готова съм.
Той се изстреля напред, със сурова сила и мускули. Отправихме се надолу по
пътя, насочвайки се към ярко осветената ограда, вятърът от вой се удари в косата и
кожата ми като лед.
Тропота на копита върху паважа зазвънтя в нощта. Писък се понесе от лявата ни
страна. Болка прониза ухото ми, и аз се извъртях, когато се появи проблясък и нещо
удари земята. Топлина започна да се надига в гърлото ми.
- Те стрелят по нас. – извиках. – По-бързо.
Наведох се напред. Зад нас извика кон. Погледах зад рамото си и видях голямо
туловище да пада и половината от главата му да липсва. Страх премина през стомаха
ми. По добре да ни бяха видели мъртви, а не избягали.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

12.
Оградата се показа. Затворих очите си и се хванах здраво, докато жребеца се
подготвяше и скачаше. Усещането за летене сякаш продължаваше и продължаваше,
след това докоснахме земята с достатъчно сила за да натъртя всеки кокал от тялото си и
почти да падна.
Но бяхме преминали проклетата ограда.
Сега трябваше да се отървем от преследвачите си и да разберем къде по
дяволите бяхме.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

13.
Глава втора
Превод: rescho0o
Редакция: Vampire Lady
Жребецът тичаше докато воят на преследването не се превърна в тишина и всичко,
което ни заобикаляше, бяха дървета и планини.
Най-накрая стигнахме до един поток и той спря. Паднах повече, отколкото скочих
от гърба му, но краката ми бяха като желе и се сринаха под мен. Увисвайки на гърба си,
гледах как златната мъгла изчезва зад тялото на жребеца. В човешка форма той падна до
водата и започна да пие вода толкова благодарно, както аз си поемах въздух.
- Не прекалявай - казах, гласът ми е малко повече от шепот. - Ще се схванеш.
Той изсумтя, но спря да пие и вместо това се затъркаля във водата. Махагоновата
му кожа проблесна от жегата, а дишането му беше малко повече от хриптене в гърдите.
Беше изумително, че тича толкова, колкото можа, особено когато беше заключен за
известен период от време.
Загледах се към нощното небе. Луната, която не можех да видя, беше започнала да
намалява, което предполагаше, че е някъде около три сутринта. Макар че тичахме цели два
часа, трябваше да сме много по-далеч от тук до залез, ако искахме да останем свободни.
Треперенето на краката ми беше започнало да се облекчава дотолкова, че да мога да
се отпусна и на четирите. Пропълзях до реката и загребвах с шепи студената вода,
гълтайки я, докато огънят в гърлото ми не се успокои. Наплисках и лицето си, после и
врата и ушите, за да измия кръвта, но не се почувствах по-добре. Имах нужда от горещ
душ, голям мазен сандвич и огромна чаша кафе. Не задължително в този ред.
- По-добре измий и раните по тялото си - коментира той, пресипналият му глас
беше толкова слаб, че думите му едва се чуваха.
Погледнах към него, но очите му бяха затворени.
- Това ще правя. - Първо смених формата си, за да помогна на заздравителния
процес да се забърза, после се настаних в седнало положение и започнах да чистя не само
кръвта и мръсотията от раните, а и конската козина и потта от краката си и около тях.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

14.
Не знам за какво беше шегата на Лейди Годива, но очевидно тя не е яздила този кон
без седло само за удоволствието. Конската пот срещу голата кожа не е готино.
- Мислиш ли, че още ни преследват? - попита той след няколко секунди.
- О, да. Тези неща ловуват по миризмата, а ние не сме много внимателни относно
това да не оставяме следи.
Той изсумтя.
- Просто исках да се отърва от копелетата.
Не искахме ли и двамата.
- Колко дълго беше там?
- Месеци, най-малко. Някои от останалите са били там повече от година.
- И те.. ъм.. ви доиха всички?
Той отвори едно око и ме погледна преценително.
- Как позна?
Свих се.
- Охранителят каза, че са взимали проби.
- Дори така да е, това не би било моето първо предположение.
- До преди два месеца нямаше и моето да е. - Но оттогава научих много. Преминах
през много.
- Което ще рече, че имаш някаква идея за това, което става там?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

15.
- Бегли подозрения, нищо повече.
- Като какво?
Направих гримаса.
- Изследвания на гените. Кръстосвания.
Лицето му беше безизразно, очите му леко свъсени. Очевидно подозираше, че знаех
повече, отколкото му казвах, но каза само:
- Колко дълго беше там?
- Около осем дни, но тази нощ е първата, която наистина си спомням.
Той изсумтя.
- И с мен беше така. Мисля, че съм бил около два месеца там, преди да си върна
сетивата.
Тогава очевидно всички сме били дрогирани. Но защо е отнело два месеца на
жребеца, за да се махне ефектът, а само седмица при мен? Дали не беше простият факт, че
не е трябвало да се будя, единствената причина да успея да избягам?
Пристиснах ръка срещу очите си и си пожелах мъглата да се изчисти, за да мога да
си спомня какво се случваше.
- Някога опитвал ли си да избягаш?
- Не, защото беше невъзможно. Никога не ни сваляха оковите, а в конюшните бяха
монтирани заглушители, в случай, че някой се опита да се измъкне по този начин.
Поне това обясняваше защо не бях усетила какви са те - макар че той знаеше какво
съм аз, което беше интересно. А може би това е просто въпрос на вълчата миризма, която е
събудила сетивата на коня.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

16.
- Правеха ли ти нещо друго освен да те доят?
- Не, слава на Господ.
- А виждал ли си някакъв друг вид промяна на формата?
- Не ни пускаха вън от проклетите конюшни.
В такъв случай трябва да се е вписал отлично преди да е бил заловен, за да може да
продължава да има сили и да издържи месеци. Той пропълзя от потока и се просна на
тревата.
Погледът ми се спусна по дължината му. Не само цветът му беше величествен. Бил
е създаден чистокръвен - широки рамене, мощни гърди, стройни бедра и дълги силни
крака. Задницата и гърбът му все още бяха пропити с едва заздравели белези от камшик,
но пък имаше най-страхотния задник, който съм виждала, откакто Куин беше влязъл и
излязъл от живота ми.
Досега не бях срещала човек, който се превръща в кон, и нямаше как да не се
почудя къде са се крили през целия ми живот. Ако този мъж беше пример за това, което те
имаха да предложат, можеше да бъда принудена да си потърся един или два при
следващото пълнолуние. Ако можеха да преодолеят инстинктивната си омраза към
вълците, определено можеше да стане купон.
- Не се усещат вибрации от стъпки по земята - каза той.
- Може да са много зад нас, но ще ни следват.
Той си промени формата, изражението му се напрегна, когато погледът му срещна
моя.
- Изглеждаш много убедена в това.
- Те се опитаха да ни убият, не да ни заловят. Това предполага, че ценят
секретността повече, отколкото ценят нас.
- Тогава най-добре да се размърдаме.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

17.
Да се размърдам беше последното нещо, което исках, особено след като умората
отекваше в мозъка на костите ми. Имах нужда от сън дори повече от кафе - доста силно
изявление, имайки предвид зависимостта ми от кофеин. Но да стоим на едно място, дори
за няколко часа, не беше възможност, когато все още сме толкова близо.
Той се изправи на краката си без усилие и с грация, после ми предложи ръка.
Пръстите му бяха топли въпреки времето, което беше прекарал във водата, а дланта му
беше груба срещу моята. Издърпа ме на крака, после ме пусна, но не направи незабавно
опит да отстъпи настрани.
Погледът ми се вдигна към него. Съзнаване загоря в кафявите му очи и аз внезапно
си спомних, че това е мъжът, който не е бил с жена много, много месеци. Ледената вода
беше измила миризмата на кон от кожата му, а мускусният му аромат, изпълнен с желание,
заплува около мен. Желание се разпръсна, стопляйки тялото ми.
Той вдигна ръка и премести мокър кичур коса от бузата ми.
- Може ли да попитам за името ти?
Пръстите му оставяха топлина, където ме докосваха. Беше приятно, чувството за
желание се изостри. Въпреки че не беше достатъчно близо до това да изтрие страха от
залавяне и нуждата да се движим. Бързо казах:
- Райли Дженсън. Твоето?
- Кейд Уилямс.
- Трябва да тръгваме, Кейд.
- Да, трябва.
Но той не помръдна, а усмивката, която се разля на лицето му, стана повече от
секси. Хормоните ми подскочиха развълнувано. Разбира се, на хормоните ми никога не им
е трябвало извинение за това, че се развълнуват при вида на добре изглеждащ мъж и ако
бяхме някъде другаде, вместо на средата на гората с космати чудовища и психопати с
пистолети, които ни преследват, можеше да отпусна юздите на хормоните си.
- Но първо - продължи той меко, - целувка за благодарност на спасителката ми.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

18.
- Нито мястото, нито времето е подходящо...
- Знам - прекъсна ме той, - но не ми пука.
Докато устните му се впиваха в моите, ръката му се плъзна около талията ми,
пръстите му се притискаха топли към гръбнака ми, докато ме придърпваше по-близо до
горещото си и твърдо тяло. За половин секунда устоях, но беше толкова хубаво, чувствах
се толкова добре, че просто се отдадох на момента. И докато съпротивата ми се топеше,
първоначалната експерименталност се превърна в страст, а целувката стана ожесточена и
изследователска.
След, както ми се стори, час се отдръпнахме, за да си поемем въздух. Бързото
туптене на сърцето ми беше ритъмът, който запълваше тишината, и беше придружен от
нагорещената кръв, кипяща в системата ми.
Пълнолунието може и да беше отминало, но треската още гореше във вените ми.
Вероятно показател за това, че докато сексът е бил в менюто през осемте дни, които не си
спомням, то удовлетворението липсваше.
Но аз не бях водена от хормоните си - не и когато не е пълнолуние. Може и да
исках този голям и силен шифтър, но не достатъчно, че да приема това, което ми се
предлагаше тук и сега.
Това можеше да се случи по-късно, когато щяхме да сме извън горите.
Измъкнах се от ръцете му и се отдръпнах.
- Най-добре е да походим във водата за малко, за да измием миризмите си.
Усмивката на лицето му беше определено чувствена.
- Срещу течението, не надолу.
Вдигнах вежда.
- Защо?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

19.
- Защото повечето хора биха поели по по-лесния път, биха тръгнали по течението, и
вероятно те това и очакват от нас.
- Предполагам, това е достатъчна причина.
Той кимна.
- Когато ти стане прекалено студено на краката, се покачи на гърба ми.
- Ще премина във вълчата си форма.
Той сви рамене.
- Предложението си остава, за когато ти потрябва.
- Благодаря.
Очите му заблестяха.
- Досега не ме е яздила гола жена в алтернативната ми форма. Доста е.. еротично.
Ухилих се.
- Значи Лейди Годива не е толкова тъпа, колкото си мислих?
- Не и ако нейният кон е шифтър.
Сведох поглед надолу, исках да избегна пътя, по който поемаше разговора. Това със
сигурност би обяснило глуповатата задоволена усмивка на жената. Посочих с ръка към
реката.
- След теб.
Той отново смени формата си, изчака да направя същото, после пое нагоре по
течението. Вървяхме през остатъка от нощта. Когато водата стана прекалено студена за
лапите ми, смених формата си и се покатерих на гърба на Кейд, движейки се в ритъм с
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

20.
него, докато избираше пътя по осеяния с камъни поток.
Зората започваше да изпълва небето с розово и златно, когато най-накрая
напуснахме потока. Кейд вървеше по ръба на разкрилите се камъни. Пред нас се
протягаше изпълнена с дървета долина, а в сърцето й се беше сгушило малко градче.
Спускането към този град накара стомаха ми да се бунтува, затова се плъзнах от гърба му,
едва удържайки краката си да не залитна и да падна от ръба.
Кейд се превърна отново в човек.
- Добре ли си?
Вдишах няколко пъти дълбоко, после му кимнах.
- Мразя височини. - И скални върхове, благодарение на факта, че ме хвърлиха от
такъв, когато бях малка.
Той посочи надолу към града, който вече не виждах.
- Познато ли ти е?
- Ни най-малко. На теб?
Не отговори директно, само се смръщи.
- Това над града орли ли са?
Гледах двете кафяви фигури, като не усещах нищо повече от нормален орел. Но,
предвид разстоянието, това не беше учудващо. Не можехме да си позволим да смятаме, че
нещо, каквото и да е, е такова, каквото изглежда.
- Може да са шифтъри. Може да наглеждат града около комплекса.
Погледът му се свъси малко, но отново не изказа гласно подозренията си.
- Значи заобикаляме и продължаваме да вървим?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

21.
- Не. Наистина не мога да вървя още дълго. Не и докато не получа малко кафе. -
Приближих се до ръба, докато вече виждах града. Имаше къща с железен покрив, която
едва се виждаше през дърветата, които разделяха възможностите ни.
- Ами тази? - казах, сочейки. - Би трябвало да успеем да слезем там без да ни видят.
- Това са най-малко два часа пеш. - Погледът му се спусна по тялото ми - докосване,
което не беше докосване, но ето че беше такова, което накара пръстите ми да се свият. -
Можеш ли да го направиш?
Вече бях казала, че не мога, но пък и не можехме да останем там. Или да го помоля
да ме носи - кон щеше доста лесно да бъде забелязан.
- Аз съм вълк и съм по-силна, отколкото изглеждам.
- Знам. - Той направи гримаса и потърка ръцете си в ребрата, въпреки че погледът
му изразяваше по-скоро забавление, отколкото болка. - И имам синини, с които да го
докажа.
Усмивка се закачи на устните ми.
- Съжалявам, но нямам много опит в язденето на жребци.
- Тогава това определено е нещо, което трябва да поправим.
Топлина се разнесе из тялото ми като живак. Повдигнах вежди и казах:
- Ами ако ми трябва повече от един урок?
- Тогава ще трябва да остана, докато не станеш експерт.
Нямаше как да се сърдя за това. Ако не друго, ако Кейд е наоколо ще добавя към
всичко останало и удоволствието от това да тормозя брат си. И след всичкото подкачане
относно любовния ми живот - или липсата му - напълно заслужава да му размятам пред
лицето тази махагонова перфектност.
Кейд поведе надолу по планината и аз задържах погледа си фокусиран върху
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

22.
широкия му и мускулест гръб. Рязкото спускане преобърна стомаха ми няколко пъти,
особено когато по невнимание погледнах към спада под нас. Но стигнахме до долу без да
повърна и чистото облекчение ме накара да треперя.
Или пък това беше настаняващото се изтощение.
По времето, когато стигнахме до къщата, слънцето вече напълно беше изгряло, и
чувствах краката си като олово и всяка крачка беше усилие.
Кейд не беше в много по-добра форма. Той се облегна на една ограда, пот блестеше
по челото му и бузите му, докато гледахме къщата.
- Не чувам никого. Ти подушваш ли някого?
Всичко, което аз подушвах, беше евкалипт и пот - неговата и моята.
- Не.
- Аз ще проверя гаража, ти провери къщата.
Погледнах нагоре, за да се уверя, че никой от кръжащите орли не е в полезрението
ми, после отворих портата и се промъкнах до най-близкия прозорец. Стаята беше бледо
жълта на цвят и с доста луксозно - и празно - легло. Едва не проплаках при вида му. Боже,
имам нужда от почивка. От сън.
Отблъснах се от прозореца и тръгнах към задната част на къщата. Вратата беше
заключена. Опипах около рамката, също заключена, и най-накрая намерих резервния ключ
под червен здравец, изпълващ кутията на прозореца.
Вратата изскърца, когато я отворих. Трепнах и не помръднах. Старата къща беше
спокойна, но не напълно тиха. Часовник тиктакаше в една от стаите, а аромат на лавандула
във въздуха привличаше вниманието.
Кейд дойде зад мен, топлината му се опря в гръбнака ми, когато спря.
- Нещо?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

23.
Дъхът му погали ухото ми, изпращайки леки тръпки наслада да се пръскат по
кожата ми. Тялото ми може и да беше изтощено, но хормоните ми със сигурност не бяха.
Поклатих глава и се отдръпнах отново от него.
- Ти?
- Няма кола, а вратите на гаража не изглежда да са отваряни последните дни.
- Значи май си намерихме убежище за няколко часа.
- Да се надяваме. - Той взе ключа от мен, после заключи вратата и окачи ключа на
закачалката. - Не мисля, че можеше да вървя още дълго.
Първата врата в коридора водеше до малка кухня. Кейд влезе вътре, докато аз
продължавах да разучавам. Къщата беше малка, малко по-голяма от кухнята, хол, баня и
две спални. Всички стени бяха или в пастелен цвят или с тапети на цветя и навсякъде
имаше дантела. Съчетано с прекомерната миризма на нафталин, беше очевидно, че
възрастни хора са живели тук - факт, подчертан и от дрехите, които намерих, окачени в
гардероба.
И все пак крадците не могат да си позволят да избират.
Последвах стъпките си до банята. След като пуснах водата, за да се уверя, че е
топла, скочих под душа и се изчистих, като се почувствах сто процента по-добре след това.
Изсуших се, после увих хавлията около себе си и се върнах в кухнята.
- Как си пиеш кафето? - попита ме Кейд след като влязох.
- Горещо, за предпочитане.
Погледът му се плъзна надолу по мен и усмивка се появи на лицето му.
- Ухаеш почти апетитно. - Той наля гореща вода в две чаши, после плъзна едната
към мен.
- Това също. - Потопих се в най-близкия стол и подсмъркнах значително. -
Изглежда сякаш неуведомените ни домакини ги няма от няколко дни.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

24.
Той кимна.
- Факт, подчертан от липсата на бързо разваляща се храна в хладилника.
Сръбнах от кафето, после попитах:
- Има ли телефон тук? - Единственото нещо, което не намерих при търсенето.
- На стената зад теб. - Той ме изучава ме за секунда, после добави: - Има някой в
живота ти, на когото трябва да се обадиш спешно?
Повдигнах вежда.
- Има ли значение дали има?
Изражението му се стегна малко.
- Естествено, че има.
- Мислех, че жребците си имат хареми?
- Да, но за разлика от животинския ни двойник, границата ни е до това да
откраднем кобилата на друг жребец.
- Аха. - Отпих от кафето, като го оставих да се чуди за малко. - Та колко жени има в
стадото ви?
- Четири преди да ме заловят.
- Хубаво четно число.
Той повдигна вежда.
- Не изглеждаше шокирана.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

25.
- Вълците са склонни да имат по няколко половинки едновременно - поне докато не
намерим сродната си душа.
- Като в момента?
- Проучвам почвата. Но съм имала петима. - Въпреки че не по едно и също време.
Мъжките вълци са склонни да стават сприхави, когато се стигне до такъв вид споделяне.
- А когато намериш сродната си душа?
- Сме моногамни.
- За разлика от нас, жребците.
Беше предупреждение - тактично, но все пак предупреждение. Усмивка докосна
устните ми.
- Когато си избера постоянна половинка, ще бъде мъж от моята раса. Искам някой
ден да имам бебета. - Макар че вампирската ми половина вече да е сложила край на това
ми желание. Роан, близнакът ми, откри преди две седмици, че е безплоден. Направих си
същите тестове, но не е ясно дали съм получила резултатите, защото си спомням само как
отивам там, не и как излизам.
- Та, хората, на които трябва да звъннеш, са..
- Половинката ми от глутницата, с когото живея, и шефа ми.
- Имаш предвид, че спиш с шефа си?
Задавих се с кафето си.
- Не - казах, когато успях да кажа нещо. - Работя в Дирекцията за други раси.
Започват да се притесняват, когато някой от техните зачезне - дори да е смирен хартиен
кариерист като мен самата.
- Тогава аз ще си взема душ, докато им звъниш. - Той излезе. Наслаждавах се на
гледката, после грабнах телефона и набрах служебния на Джак. Чух само компютърен
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

26.
глас, който ми каза, че номерът е невалиден. С домашния му телефон беше същото, както
и с моя домашен, затова опитах на мобилните им. И двата бяха или изключени, или извън
обхват.
Лошото предчувствие отново се появи, застоя се като буца в стомаха ми.
Кейд се появи отново след няколко минути, също толкова съблазнително гол като
преди, но изглеждайки и миришейки по-свежо.
- Нищо - промърморих, като захвърлих телефона на пейката.
Той се намръщи.
- Телефонът не работи?
- Работи, но обажданията не могат да се осъществят.
- Тогава опитай по-късно. Още е много рано.
Не и за Джак. И не за Роан. Сигурно се е паникьосал досега и сериозно се съмнявах,
че сънят му е на дневен ред.
- Защо не опиташ ти? - Кейд се протегна за телефона и набра номер. Послуша
няколко минути, после натисна бутона за затваряне.
- Записаните гласове ми казват, че е грешен номер.
Кимнах.
- На кого пробва да звъннеш? На някоя от кобилите си?
- Не. След всичкото това време сигурно са с някой друг.
- Е, на кого?
- Всички вълци ли са толкова любопитни?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

27.
Свих рамене.
- Обичам да знам по нещо за мъж, който в крайна сметка възнамерявам за чукам.
Горещина прогоря в дълбочината на кадифените му очи.
- В крайна сметка?
Кимнах.
- Първо бягството, после забавлението.
- План, с който бих могъл да живея.
- Хубаво. - Защото колкото и да бях привлечена, повече исках да съм на сигурно
място. Може и да си бяхме намерили място, на което да можем да дишаме спокойно, но
сериозно се съмнявах, че ще можем да останем дълго. Орсините изглеждаха като ловци и
имах лошото усещане, че няма да е лесно да ги заблудим само с минаването ни през
реката. - Та, на кого звъня?
Той се ухили.
- На бизнес партньора ми.
- А бизнесът ти е..
Той ме изучава за момент, погледът му е в някаква степен оценителен, после каза:
- Аз съм строителен предприемач.
- Къщи или офиси?
- Къщи. Чувала ли си за Дж. К. Конструкшънс?
- Нито звук.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

28.
- Не е много учудващо. Ние сме едни от най-малките предприемачи в Южна
Австралия.
Студената бучка в стомаха ми стана по-голяма.
- Ти си от Аделаида?
- Да. Защо?
- Аз съм от Виктория.
Той ме зяпна за момент, после затвори очи.
- По дяволите.
- Да. И може би затова телефоните не работят. - Защото вече не бяхме в същия
щат, което означаваше, че трябва да използвам точния код на щата, за да се свържа с
телефона на Джак или на Роан. За разлика от клетъчните системи по света, в Австралия
телефоните не се превключваха автоматично на гласова поща, ако са извън обхват.
Взех телефона и набрах служебния на Джак, този път добавих кода на Виктория. Не
успя да звънне и веднъж и той вдигна.
- Парнел слуша.
Затворих очи, през живота си не съм била толкова облекчена да чуя гласа на шефа
си.
- Джак, Райли е.
- Господи, момиче, къде си? Намерихме колата ти..
Отрязах го.
- Нямам представа къде съм, но трябва да дойдеш и да ни измъкнеш.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

29.
- Нас? - Гласът му беше остър.
- Да. Дълга история, но съм тук с шифтър на име Кейд Уилямс. Помогна ми да
избягам от това, което мисля, че е още една лаборатория за изследване на гените.
Следващите няколко изречения на Джак бяха дълги, шумни и напрегнати.
Кейд се изкиска меко.
- Човекът разбира от псувни.
- Къде си? - попита накрая Джак.
- Това е проблемът - не знам. Но не сме във Виктория или в Южна Австралия.
- Ще направя пр...
- Райли? Добре ли си? - Топлият глас на Роан замени този на Джак и аз затворих
очи при звука на дрезгавия уморен глас на брат ми.
- Да, добре съм.
- Е, какво стана? Намерихме колата ти, разбита в едно дърво. Кръвта беше
навсякъде и си помислихме най-лошото.
Не можех да си спомня катастрофата. Не можех да си спомня да съм пострадвала. И
бях много вбесена, че съм си блъснала колата - имах проклетото нещо само седмица.
- Добре съм - повторих. - Но не мога да си спомня нищо от последните осем дни.
- Открих ги - каза глас на заден фон. - В Ню Саут Уелс са.
- Ню Саут е доста голям щат - промърмори Роан. - Дали ще можеш да стесниш
малко?
- Работя по въпроса.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

30.
- Е - каза Роан на мен, - дали чух правилно, че си там с шифтър?
Погледът ми се спусна по Кейд и аз се ухилих.
- Определено си чул правилно.
- И той се държи добре с теб?
- О, възнамерявам да съм много добър с теб - промърмори Кейд.
О, Божичко.. Всички ли жребци са толкова секси?
- Той ми направи кафе - казах, - а това е добро начало.
- Ъхъ - каза Роан. - Само му напомни, че имаш свирепа половинка в глутницата,
който ще му се нахвърли ако те докосне и с пръст.
Кейд изсумтя леко и аз се ухилих.
- Разтреперили са му се коленете, както си говорим.
- Добре. - Роан се поколеба. - Е, направиха ли ти нещо на това място?
- Не знам. Макар че са доили Кейд и останалите жребци.
Тишина отвърна на отбелязването на този факт и усмивката ми порасна.
- Той е кон-шифтър?
- Да.
- По дяволите. Късметлийка си.
Изсмях се леко - и знаех, че точно това целеше Роан.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

31.
- И това от човека, който в момента има, колко точно половинки?
- Само три.
Което беше прекалено много в очите на Лиандър, но и двамата знаехме, че брат ми
още не е готов да се установи.
- Проследяването е готово - каза Джак. - В Булабура са.
- Което е къде? - попита Роан преди аз да успея.
- В Блу Маунтънс. Кажи им да стоят там. Може да отнеме няколко часа да
задействаме нещата, но ще бъдем там възможно най-бързо.
- Оставете мобилните си включени - казах, - за да може да се свържем с вас, ако се
наложи да се размърдаме.
- Ще го направим. А вие бъдете внимателни.
- Естествено. Ще се видим скоро. - Затворих и срещнах погледа на Кейд.
- Много си близка с половинката си от глутницата - каза.
- Много. Ние сме вълци, а глутницата е всичко за вълка. - Особено след като в
глутницата сме само аз и той, благодарение на факта, че глутницата на майка ни ни
изхвърли, когато станахме пълнолетни. - Но не сме физически близки, ако натам биеш.
- Защо не?
- Защото той предпочита мъже. - И защото ми е брат. Така де, това си е незаконно,
да не споменаваме извратено.
Кейд изпи кафето си и остави чашата в мивката.
- Е, колко време имаме преди да ни спасят?
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

32.
- Най-малко четири часа.
Той повдигна вежда.
- И какво ще правим междувременно?
Погледът му накара пулса ми да препуска отново. Но мислех това, което казах
по-рано, и без значение колко много хормоните ми искаха да бъдат укротени, нямах
смелост да го направя. Без значение колко хубаво обещаваше да е да правя секс с Кейд - а
аз не се съмнявах, че ще е страхотно, - не си струваше да ни заловят заради това.
- Мисля, че трябва да спим. Или по-скоро да спим на смени, а другият да пази.
- Скучно. - Той се пресегна към пейката и издърпа края на хавлията, пръстите му
пренасяха топлина по кожата ми. - Особено когато има други неща, които можем да
правим.
- Долу, момче. - Ударих ръката му и си закътах обратно хавлията. - Последното
нещо, от което имаме нужда, е да ни нападнат големи лоши космати неща само защото сме
били прекалено заети да правим секс, че да ги забележим.
- Това е риск, който възнамерявам да поема. Особено за такава ослепителна опашка.
Усмихнах се.
- Ами, опашката предпочита да почака, докато опасността премине.
- Такава загуба.
- Можеше поне да го кажеш с малко по-искрено.
От мекия му смях ме побиха тръпки. Той се наклони към пейката и бавно и
замечтано ме целуна.
- Колко по-искрен искаш да бъда? - каза след малко.
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

33.
- Мисля - думите излязоха дрезгави и набързо пречистих гърло, - че тази искреност
е повече от достатъчна в момента.
- Сигурна ли си, че не мога да променя мнението ти?
Всъщност бях сигурна, че може. За щастие, той не опита.
- Да. Та, кой ще почива пръв?
- Ами, имайки предвид, че няма да мога да заспя, докато определени части от
тялото ми не се успокоят, може би е по-добре ти да поемеш първата смяна.
Повдигнах вежда.
- И точно колко много се нуждаят тези части от успокояване?
- Толкова много. - Той отстъпи назад и тогава видях жребеца в цялата му горда
слава. Устата ми пресъхна. Очевидно това, което бях видяла по-рано, не е било и
половината. Боже, той беше голям.
- Прав си - казах. - Няма да има много спане с това нещо наоколо.
- Ако се мотаеше наоколо, нямаше да е такъв проблем. - Шоколадовите му очи
замигаха леко, а веселието замря на устните му. - Върви, преди изкушението да е станало
прекалено голямо.
Тръгнах. Няколко часа сън никога нямаше да са достатъчни, но беше по-добре от
нищо. Сменихме се с Кейд и прекарах следващите няколко часа между пиене на кафе и
обикаляне на стаите. Нямаше нищо и никого наоколо.
Може би грешах за орисините. Може би не можеха да ни проследят така добре,
както си мислех.
Направих си още една чаша кафе и се настаних на пейката, топлейки ръцете си от
двете страни на чашата, докато зяпах прозореца в кухнята.
Ярка светлина премина през пожълтялата трева и в сянката над оградата нарцисите
Пазителката Райли Дженсън Книга втора: Целуващ грях
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com