2. Автор:
Веселина Борисова
Брой 7 - април 2016
Историята на една българка в Южна Африка, която успява да
практикува професията си там
Интервю с пианистката и композитор Надя Янкова-
Лоурейро
3. Виртуалната ни разходка до Южна Африка ни среща с пианистката и композитор
Надя Янкова-Лоурейро. Една лъчезарна българка с темперамент и заразителна
усмивка. Готовността, с която тя се съгласява да участва в интервюто, и силният
заряд на думите ѝ ме карат да вярвам още повече в хубавите неща и в това, че те се
случват, стига да пожелаеш и да протегнеш ръка към тях. Талант, много труд, богат
глобус от дестинации, смелост и вяра са само част от компонентите, изграждащи
музикалния път на Надя, за който тя ни разказва в следващите редове. Приятно
четене!
Веселина Борисова за Амбиция:
От малка се занимаваш с музика. Завършила си Националната музикална академия
в София с пиано, после си специализирала в Германия. Какво е музиката за теб?
Надя Янкова-Лоурейро:
Спомням си бях във втори клас и готвех първата си сериозна програма за
предстоящия ми първи самостоятелен концерт - много свирене, много труд кипеше
и така, докато си се упражнявах, един ден си помислих: „Прави ли ми се всичкото
това?” Отговорът дойде мигновено с друг въпрос: „А какво би представлявал
животът ми без музика?”
Слушайте нейната музика, докато четете интервюто:
Слушайте музиката на Надя Янкова-Лоурейро
Надя Янкова-Лоурейро в Youtube
8. Много са, ако не и всичките, където съм свирила (или аз така ги възприемам, тъй
като за мен всяко място, където свиря за първи път, аз намирам за интересно), но
между тях, разбира се, мога специално да се спра на три места. Това са:
предварително приготвената зала за едно частно и много специално събитие, а
именно предложение за брак; откритата сцена, издигната на един площад, както и
сцената на едно пазарче- все незабравими места! Сцената на третото място е по
средата на пазарче за органично чисти продукти, обградена от столчета и масички,
принадлежащи към кафенетата наоколо. Контактът, който се постига с
публиката/посетителите там е просто неповторим! Но тук това не е единственото
такова пазарче, отворено за културни мероприятия...
В Претория много известен театър е в непосредствена близост до подобно пазарче
и дейностите на двете вървят ръка за ръка. За да мога обаче да ти отговоря на
втората част към същия въпрос, ще трябва да включа имената на още няколко зали,
като например тези на: Залата на Centro de Conivencia в Кампинас и Maksoud Plaza
в Сао Паулo, Бразилия; Домът на архитекта в София; Камерната зала на
Музикалния департамент към Билкентския университет в Анкара, Турция; Залата
на Арт центъра към университета на Йоханесбург в Йоханесбург; Концертната зала
към комплекс Shepstone Gardens и Откритата сцена към комплекс Monte Casino,
Йоханесбург; Театър Бруклин в Претория; Театрите „Виктори” и „Лиричен” в
Йоханесбург; Залата към библиотека „Захарий Зографски“ в Стара Загора. На
сцените на тези места, с участията си, било то като солист и/или композитор,
пианист в различни камерни състави и/или симфонични оркестри, съм преживявала
отзивите на публиката по двата най-емоционални и запомнящи се начини според
мен: екстазно-бурния аплауз, който просто изригва още преди затихването на
последните акорди на сцената или тоталното потапяне/извисяване на публиката в
състояние, което донася тишина в първите няколко секунди веднага след края на
концерта. А много често след концерт и споделеното само от един човек от
публиката е достатъчно...
10. Тук бих се обърнала към казаното от Мъдреца: „Превърни хобито си в работа, за да
не трябва да ходиш на работа и един ден от живота си“.
Аз мисля, че на всеки един от нас би помогнало, ако избираме да работим това,
което наистина обичаме да правим, защото, когато правим нещата с любов и
желание, те отнемат по-малко време и се случват по-лесно. Също искрено се
надявам в промяна на системата в най-скоро време, като например четиридневна
работна седмица или намален работен ден, работа от вкъщи или други алтернативи
на добре познатата „24/7” реалност днес.
Реалност, която, дори когато работиш най-любимата си работа, може да отнеме от
удоволствието и дори да унищожи това удоволствие и страстта, които изначално
тази работа ти носи.
Казват, че когато я сполети музата, душата на твореца не се успокоява, докато не
изрази своя порив. Какво е усещането, когато завършиш свое музикално
произведение? Разкажи ни за последното, което написа.
Усещането е като да „дадеш път да се“ или „се освободиш” от нещо, което иска да
намери път извън теб...То е нещо като дълбоко отражение на преживяното вътре в
теб или послание за нещо предстоящо.От началото на годината работя върху
материалите за три нови песни, от които днес две са в напълно завършен вид.
Текстовете за същите ми бяха дадени. Последната „дойде”, за да предизвести една
много съдбоностна среща в живота на мен и съпруга ми. Написана е в много Бахов
стил, а човекът, с когото животът ни събра малко след написването й, се оказа, че
носи името Йохан - затова и на същата аз дадох името – „Песента на Йохан”.
13. приемането и прошката, с които подхождаме към себе си, своите интереси и
търсения, респективно и към тези на другите. В този смисъл на читателите на
„Амбиция” желая: повече себе -обич, -уважение, -разбиране -приемане,
-изразяване, прошка и благодарност, които от своя страна водят и са най-краткият
и успешен според мен път към вдъхновение, сили, идеи, просперитет,
удовлетворение, щастие, здраве и не на последно място ЛЮБОВ! С огромна
благодарност на списание „Амбиция” за предоставената възможност да бъда негов
гост и с пожелания за огромен успех на списанието, както и за множество и
мотивирани читатели!
Вижте повече за Надя Янкова-Лоурейро:
Слушайте музиката на Надя Янкова-Лоурейро
Надя Янкова-Лоурейро в Youtube
Александра, която избра да работи за гражданска защита в Ирландия
Брой 2
14. Като учител аз дадох моя дял за България – Валя Кънчева, редактор в „Амбиция“
Брой 3 на списание Амбиция
Когато “Не” не е решение – борбата на Ивелина от инвалидната количка
Какво е да имаш тризнаци и да живееш в Лондон
15. Историята на една българка в Южна Африка, която успява да практикува
професията си там
Анета Ацова – интервю с една креативна българка във Финландия
Графити превземат София
Културното наследство, успехите и бъдещите цели – Интервю с кмета на Бургас
16. Авигея създават авторска фолклорна музика, свързана с традициите и ценностите
на българите
Брой 5 на списание Амбиция