4. Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се
на територията на Община Две могили, България. В нея са открити
останки от праисторически хора и мечки. Пещерата е
електрифицирана и достъпна за посещения.
Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на
кватернера, когато е представлявала корито на подземна река,
издълбала местните крадни варовици и варовити пясъчници.
Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на
пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от
подземните водовъртежи.
5.
6. „Ягодинската пещера“ се намира в Родопите, България. Наречена е
на намиращото се в близост село Ягодина.
Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от
които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За
туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и
изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина
съответно 150 и 80 м.
открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр.
Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари.
7.
8. Пещерата е разположена на 300 метра западно от Дряновския
манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка в
отвесна варовикова скала на 335 метра надморска височина.
През 1940 година пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското
въстание – Бачо Киро.
Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата –
„Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от
човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г.
пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Разполага с
разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити,
сталактити, сталактони, драперии.
9.
10. Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила,
Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно
от град Белоградчик и югозападно от село Рабиша.
Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни
сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери.
Изходът ѝ се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери.
Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна
галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия,
Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на
тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и
пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а
в Триумфална зала има малко езеро.
11.
12. Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на
територията на природен парк Врачански Балкан, намира се на 830 м
надморска височина в Северозападно-Стрешерския дял на
Врачанската планина.
Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити,
сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата в
близо до входа.
Пещерата е била известна още по времето на османското робство.
Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко.
13.
14. Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в
Триградското ждрело в Родопите.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход, наподобяващ
дяволска глава.
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от
Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата
алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което
правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на
екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното
проникване в пропастта.
15.
16. Разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от
град Пещера.
Името си "Снежанка" пещерата получава заради оприличени
пещерни форми наподобяващи приказната героиня.
Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи
път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта,
годишна температура 9 градуса. Образувана е от Новомахленската
река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.