1. Журналистически клуб „Окорсис” – училищните медии в служба на толерантността
БРОЙ 1
През учебната 2010/2011 година в Средното общообразователно училище „Йордан
Йовков” се реализира проект „Журналистически клуб Окорсис – училищните медии в
служба на толерантността”. Клубът носи името на прабългарски аристократ /боил/, който
в началото на ІХ век е защитавал източните граници на България по река Днепър.
В Клуба участват ученици от ІV и от VІІІ клас, обособени в две подсекции. Основна
цел на Проекта е подпомагане процеса на успешна социализация на учениците чрез
комплекс от извънкласни дейности, ориентирани към цялата училищна общност.
Група IV клас – Айшегюл Мустафа,
Ангелина Савова, Ахмед Осман,
Джансу Али, Енгин Рамадан,
Есра Али, Талиб Талиб,
Христина Христова, Юзге Талиб,
Юзлем Талиб
Приятел в нужда се познава
По-добре да вървиш с приятел на тъмно, отколкото
сам на светло
Човек намира приятели в щастие, а ги изпитва в
нещастие
Толерантността ще спаси света
Група VIII клас – Айсу Осман, Айсун Сали,
Атанас Атанасов, Берна Ахмед, Дженгиз
Акиф, Екрем Шаин, Елиз Мехмед, Калоян
Димитров, Невин Реджеб, Неврие Мехмед,
Орхан Шабан, Севда Ахмед, Ферият Маринов
Силата на птиците е в крилете, силата на
хората- в приятелството
Приятелството е ваза, в която не цъфти омраза
Не ти е приятел този, който ти бърше сълзите,
а този, който не ти ги причинява
Единствения начин да имаш приятели е да бъдеш
приятел

2. Репортаж от мястото на събитието
15 септември 2010 година. Двора
на Средното общообразователно
училище ”Йордан Йовков” с.Окорш.
Деца в красиви униформи.
Развълнувани родители. Музика .
В 9.00 часа започна тържеството
за откриване на новата учебна година.
Прозвуча Химнът на Република
България, а Националното знаме
издигна Станимир Станчев – ученик
от ХІІ клас. Училищното знаме беше
посрещнато тържествено, носено от
осмокласника Орхан Шабан.
Водещите Несрин и Олчай
представиха гостите: г-жа Габриела
Миткова – Началник на Регионалния инспекторат по образование гр.Силистра, г-
жа Наташа Стоянова – Главен специалист „Направление Образование” в община
Дулово, г-н Стефан Василев – кмет на с.Окорш, г-н Ехлиман Нихат – кмет на с. Вокил.
Госпожа Веселка Василева – Директор на училището откри Новата учебна година.
Учениците бяха приветствани от госпожа Габриела Миткова, която ги призова да
продължават да утвърждават високия авторитет на училището. Доброто и качественото
образование, изграждането на ценностната система у младите хора са капиталът за
утвърждаване на България като модерна европейска държава. Пожела успешна и
плодотворна учебна година, много смели мечти, активност, постоянство и воля за
самоусъвършенстване и постигане на целите. Водени от своите учителки г-жа Снежана
Николова и г-жа Вилдан Юсуф, първокласниците завзеха микрофоните и със своите
стихове и песни предизвикаха умилението на всички присъстващи. В програмата се
включиха и осмокласниците, които с чудесните си изпълнения и радостно излъчване
дадоха добър старт на новата учебна година. На добър път!
Журналистически клуб „Окорсис”
Най – малките членове на нашето семейство Усмихнати, но не всички…

3. Нашето училище Доброто, което направих
Ех, училище любимо, Беше топъл, слънчев ден. Играехме с
пак отвори ти врати. приятели в двора на топка.
Чантата ми пак е тежка, Изведнъж някакво куче ухапа едно малко,
но ще нося я без грешка. сладко коте. Ние го взехме и го превързахме.
Лявото му предно краче беше наранено. Дори
Старият звънец удари. име му измислихме - Пухчо. След месец - два
Сбра ни всички малчугани. той се оправи. Започна да яде, да се движи и
Тука с моите другари да мяука, когато ни види. Пухчо оздравя.
си играем на „Държави”. Остана при нас, защото вече бяхме свикнали с
Есра Юзджан него и той с нас.
Харесвахме го много, обичахме го, играехме
с него. Стана ни добър приятел.
Ангелина Калинова
Доброто, което направих
Една вечер, когато мама била ученичка, се
връщала от училище и по пътя срещнала
бездомно кученце. То било толкова малко, че
едва си отваряло очичките. Мама го съжалила
и го взела, но се страхувала, че татко й няма да
й позволи да го задържи вкъщи. Тя се
прибрала, сложила кученцето в кашон и го
скрила в една стая. Нямало дори какво да му
Училище даде да яде, защото в хладилника имало само
сирене, а то се нуждаело от мляко.
Училище красиво, На другия ден родителите на мама
звънчето ти звънливо разбрали за кученцето и позволили да го
ни кани с весел звън: отгледа. Кръстила го Фатош.
-Ставайте от сън! След няколко години мама започнала
Елате да се учим, работа, а Фатош станал неин пазач.
шестици да получим
добро да сполучим ! Есра Юзджан
Юзге Бакир Ванко Калпазанко
Дойде първият учебен ден.
Училище Мъката напира в мен.
Аз от утре ще се мръщя
Училище любимо, и на пода ще се тръшна.
аз много те обичам,
защото в теб се уча, Сутрин много ми се спи
чета, мечтая, пиша. и не ми се учи до три.
В час не искам да внимавам
В училището мило и с уроци да се занимавам.
детето е щастливо.
Тук може да танцува, Искам само аз шестици,
когато се празнува. че да имам и парици.
Юзлем Бакир Ангелина Калинова

4. Спасеното котенце
Един зимен ден бях навън. Чух тънък глас.
Погледнах насам, погледнах натам и видях едно
малко котенце. То беше премръзнало. Занесох го
вкъщи, нахраних го и го завих с топла завивка.
На другия ден то се беше ококорило. В
следващите дни то дори порасна.
Чак тогава го пуснах навън и то избяга.
Доволна съм, че му помогнах.
Джансу Нурсет
Какво ме радва
Доброто, което направих В света не ме радват много неща. Може би
съм песимист, но това е истината.
От нещата, които ме радват, бих откроил
Какво е добро? Как се прави? Защо се прави? семейството и приятелите.
Малко хора си задават тези въпроси, защото Моето семейство не е голямо, но е
мислят, че е маловажно. Временно заблуждение. задружно и сплотено. Ценя и уважавам всички
За мен доброто е да помогнеш, да подадеш членове на семейството. Те са част от мен,
ръка, да кажеш добра дума. Опитвам се да служа част от моя свят, част от миналото и бъдещето
на доброто, а и то да ми служи. След добро дело ми. В семейството се чувствам добре, сигурен,
аз се чувствам по-приятно, чувствам се по- спокоен, защитен от външния свят.
спокойна, чувствам се по-пълноценна. Приятелите са важна част от моя живот.
Добрата постъпка не се върши само защото Без тях животът ми би бил по-труден, по-
си я планирал. Просто ситуацията ти дава шанс тежък, по-самотен. Аз имам доверие на моите
да извършиш добро, да докажеш, че си човек. приятели и им казвам важни неща от моя
Сещам се за едно мое „непланирано” добро. живот. Споделям, защото в моменти на
Връщах се от магазина с покупки. Пред мен изпитания, големи и малки, са ми помагали.
вървеше една жена на около 70 години. Беше се Срещал съм тяхната безкористна подкрепа.
превила от тежестта на чантите, които носеше. Когато се забавляваме, го правим искрено и от
Ускорих крачка, за да я настигна и да и помогна. сърце.
Преди това да се случи, жената започна да Но в света не живее само радостта. Тя има
пресича пътното платно. Подхлъзна се, падна на много врагове и това е тревожно. Тревожат ме
асфалта и остана неподвижна, безпомощна. престъпността, лъжата, бракониерството,
Притичах, помогнах и да се изправи и отнесох корупцията и много други. Те са завладели
чантите й на тротоара. Придружих я до нейния част от хората и това е грозно. А колко лесно е
дом. Тя ми благодари. отрицателните явления в нашия живот, ако не
Малко са хората, които помнят доброто, но да изчезнат, да са по-малко.
тази жена не беше забравила. Срещнах я отново Дженгиз Акиф
след около месец. Разговаряхме и сега сме
приятели. Нещо повече – тя ми стана втора баба,
а аз на нея – внучка.
След тази случка у мен се затвърди
убеждението, че трябва да върша добрини, че
добротата е у нас и трябва да я споделяме.
Берна Ахмед

5. Какво ме радва
Човек е изтъкан от чувства. Активни, но
и пасивни. Всеки човек трябва да активира
тези чувства, които му носят удовлетворение.
Но в ежедневието контролът над чувствата се
изплъзва. Около себе си наблюдавам все
забързани хора, замислени хора, объркани
хора, неусмихващи се хора. Едни мислят за
Какво ме радва кариера, други бързат да трупат пари,трети
бързат да напакостят. Ако го постигнат, дали
Ако трябва да напиша за всичко,което ме ще се зарадват? Не съм сигурна. А на човек му
радва, няма да ми стигнат хартията и мастилото трябва малко, за да се радва много.
в света, а защо трябва да изсичаме още дървета Първото нещо, което ме радва, е моето
за производство на хартия и да изливаме в семейство. Голямо семейство и всички живеем
природата отпадъчни химически вещества от в един дом. Три поколения, всяко със своя
производството на мастило. Ще споделя трите територия. Отношенията ни са хармонични,
неща, които най-много ме радват – семейството, макар понякога да има искри. Бързо
приятелите, природата. преодоляваме недоразуменията и
Семейството ми ме радва и ме държи продължаваме напред. Сплотяват ни
здраво и стабилно на крака. Винаги чувствам традициите и всички им се подчиняваме.
топла грижовност. Дава ми цялата си обич . Когато има работа, всички се включваме и
Откакто се помня, няма случай, при който да не бързо я свършваме. Изпитанията
съм срещнал подкрепа. Винаги мога да помоля преодоляваме задружно и ни остава повече
баща ми за помощ, съдействие, съвет. Когато се време за радост.
е намесвал, винаги е решавал проблемите. При Радват ме моите приятелите. С тях се
майка ми е по-различно. Към нея чувствам чувствам спокойна и уверена. Вярвам им,
благоговение. Рамото й е слабо, но и много защото са доказали, че също ценят моето
силно. Майките са по-добри психолози, по- приятелство. Прекрасно е, че има на кого да се
чувствителни, по-разгадаващи проблемите на доверя, има с кого да разделя усмивката си.
децата. Последния случай беше, когато се Тези, които нямат истински приятели, бих
чувствах изключително притеснен и тревожен. посъветвала да се вглеждат по-често в себе си
Майка ми седна до мен, прегърна ме. и там да търсят причините за липсата на
Почувствах прилив на сили, без да е казала и приятели. За да намери човек истински
дума. Споделих й тревогите си и очаквах укор, приятели, трябва да разбере една проста, но
но мекият й глас ме успокои. Каза ми, че и велика истина: „Не прави на другите това,
доброто, и злото са за човека Случват се и двете, което не искаш да направят на теб”.
без да се редуват поравно. Животът праща Радва ме природата. Цялата природа-
различни изпитания, аз имам сили да ги необятна, пъстра, смълчана и шепнеща, винаги
преодолявам и това ще ме научава да се справям имаща какво да прави. Избрала съм за любима
в трудния лесен живот. територия слънчогледовите поля. За мен
Радва ме, че имам приятели. Не са много, слънчогледовите растения не са среден добив,
но не са и малко. Изпитани са, помагали са ми. А не са маслодайна култура. Подредили се в
дали аз съм добър приятел, трябва те да го кажат стройни редици, те са вълшебстводайна
За мен природата е кралят на света. С култура. Имам усещането, че това е цветето,
множество корони, мантии, скиптри, тронове… което винаги е усмихнато, че слънцето за него
Най-важният елемент в природата е тревата. изгрява всяка сутрин – да го гали с лъчите си,
Обикновено не забелязваме тревата, мачкаме я, да оставя целувката си по цвета му. Ширнали
гледаме я високомерно. Тревата е мълчалива, се до хоризонта, жълтите слънчогледови поля
нежна, ненатрапваща се. Съживява света, ме оставят без дъх, без думи.
защото тя е в основата на всяка хранителна Семейството, приятелите, природата са
верига. Добре, че е хранителна. моят радостен свят.
От веригите на нерадостта ме спасяват
семейството, приятелите, природата.
Невин Реджеб
Атанас Атанасов

6. които също представляват заплаха за
мира“.
Майка Тереза умира в Калкута на 5
септември 1997, малко след 87-ия си рожден
ден. Погребана е с държавни почести.
Нека да се поучим от примера й!
Раздавайте любов щедро навсякъде, като
започнете най - напред от своя дом. Дарете с
любов децата, съпругата или съпруга, съседите
Да живеем и да бъдем си, познатите, непознатите… Нека, когато
някой се разделя с вас, да се чувства по-добър
малко по-добри! и по-щастлив! Бъдете олицетворение на
Доброта – доброта, която е изписана върху
Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с лицето ви, която струи от очите ви, която
монашеското си име майка Тереза, е искри в усмивката ви и блика в топлия ви
монахиня от албански произход. Тя е поздрав!
основателка на ордена Мисионери на
милосърдието (1950), известен със своята Любовта, която даваме и получаваме,
мисионерска и благотворителна дейност сред остава и само тя има значение,
бедните по света. Страданието изчезва.
Майка Тереза е родена на 27 август 1910 г. Остава любовта.
в Скопие, днес в Република Македония.
Семейството й е албанско и католическо. Акростих: При правилно решаване,
През 1928 г. тя напуска семейството си, за да вертикално ще получите името на герой на
стане мисионерка в ордена на Сестрите от Йордан Йовков от едноименен разказ
Лорето . Тя полага първите си монашески
обети през 1931 г., като приема името на 1
Тереза. Полага тържествен обет през 1937 г., 2
когато вече е учителка в Калкута. 3
През 1948 г. майка Тереза започва 4
самостоятелната си мисионерска дейност сред 5
бедните в Калкута, като първоначално 6
основава училище. През 1950 г. получава 7
разрешение от Ватикана да създаде диоцезна
конгрегация, която става основата на ордена
Мисионери на милосърдието. Организацията 1. Село в Пловдивска област, край
започва съществуването си като малък орден, което е открит голям тракийски
а в края на 20. век вече включва 4000 култов комплекс.
монахини, поддържащи множество 2. Художествена фигура – повторение
сиропиталища, хосписи и благотворителни в края на няколко стиха.
центрове по целия свят. Първоначално 3. Епически жанр.
активен главно в Калкута, орденът започва 4. Един от синовете на хан Кубрат.
да придобива популярност и привлича 5. Произведение на киноизкуството.
последователи и дарения. През 60-те години 6. Английска мярка за дължина – 2, 54
той създава сиропиталища и домове за см .
прокажени в много части на Индия. През 7. Музикална нота.
1965 г. е основан първият им център извън
страната - във Венецуела. През 1971 г. тя е
наградена от папа Павел VI с наградата за Очакваме вашите стихотворения,
мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с разкази, есета, анекдоти, любими фрази,
бедните и за нейните усилия в полза на остроумия, ученически бисери, рисунки,
мира“. През 1979 г. получава Нобелова карикатури, снимки, поздравления
награда за мир „за подетата работа в борбата
за превъзмогване на бедността и страданията, на адрес: okorsis_@abv.bg

7. Павел II през 2003 година. „Кръвта ми е
албанска, гражданството ми - индийско,
вярата ми - на монахиня. От гледна точка
на моето призвание, аз принадлежа на
света. А от тази на сърцето ми - аз
принадлежа изцяло на сърцето на Исус“,
казва майка Тереза за себе си.
Майка Тереза е родена на 27 август
1910 в Скопие, тогава в Османската
империя, а днес в Република
Македония.Семейството ѝ е албанско и
католическо. Баща ѝ умира около 1918, а
през 1928 тя напуска семейството си, за
да стане мисионерка в ордена на
Сестрите от Лорето, като никога повече не
вижда майка си и сестра си.След като в
продължение на година учи английски в
манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя
заминава за Британска Индия и започва
своето послушничество в Дарджилинг,
Бенгал. Тя полага първите си монашески
обети през 1931, като приема името на
Тереза от Лизийо.Полага тържествен обет
през 1937, когато вече е учителка в
Калкута.
През 1948 майка Тереза започва
самостоятелната си мисионерска дейност
сред бедните в Калкута, като
първоначално основава училище.През
1950 получава разрешение от Ватикана да
създаде диоцезна конгрегация, която
става основата на ордена Мисионери на
милосърдието.Организацията започва
съществуването си като малък орден , а в
края на 20 век вече включва 4000
монахини поддържащи множество
сиропиталища, хосписи и благотворителни
центрове по целия свят.Първоначално
активен главно в Калкута, орденът
започва да придобива популярност и
привлича последователи и дарения. През
60-те години той създава хосписи,
сиропиталища и домове за прокажени в
много части на Индия. През 1965г. е
основан първият им център извън
страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива международна
известност с документалния филм от 1969
Something Beautiful for God и излязлата
Агнес Гонджа Бояджиу , по-известна с през 1971 едноименна книга. През 1971 тя
монашеското си име майка Тереза, е е наградена от папа Павел VI с наградата
католическа монахиня от албански за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната
произход.Тя е основателка на ордена работа с бедните, за демонстрираното
Мисионери на милосърдието (1950), християнско милосърдие и за нейните
известен със своята мисионерска и усилия в полза на мира“.През следващите
благотворителна дейност сред бедните по години тя получава множество други
света. Обявена е за блажена от папа Йоан отличия, сред които наградата „Кенеди“

8. (1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“
(1978), Международната награда „Алберт
Швайцер“ (1975), американските
Президентски медал на свободата (1985) и
Конгресен златен медал (1994), почетно
гражданство на САЩ (1996). През 1979
получава Нобелова награда за мир „за
подетата работа в борбата за
превъзмогване на бедността и страданията,
които също представляват заплаха за
мира“. През 1972 майка Тереза получава
наградата „Неру“, през 1980 — най-високото
индийско гражданско отличие „Бхарат
Ратна“, а през 1983 — британския Орден за
заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда
наградата си за мир за приноса ѝ в
образованието.
Майка Тереза умира в Калкута на 5
септември 1997, малко след 87-ия си
рожден ден. Погребана е с държавни
почести.

9. на доброто, а и то да ми служи. След добро
дело аз се чувствам по-приятно, чувствам се
по-спокойна, чувствам се по-пълноценна.
Добрата постъпка не се върши само
защото си я планиран. Просто ситуацията ти
дава шанс да извършиш добро, да се докажеш,
че си човек. Така се случи и с мен. Връщах се
от магазина с покупки. Пред мен вървеше една
жена на около 70 години. Беше се превила от
тежестта на чантите, които носеше. Ускорих
крачка, за да я настигна и да и помогна. Преди
това да се случи, жената започна да пресича
пътното платно. Подхлъзна се, падна на
асфалта и остана неподвижна, безпомощна.
Притичах, помогнах и да се изправи и отнесох
чантите и на тротоара. Придружих я до нейния
дом.
Тя ми благодари.
Малко са хората, които помнят доброто,
но тази жена не беше забравила. Срещнах я
отново след около месец. Разговаряхме и сега
сме приятели. Нещо повече – тя ми стана
втора баба, а аз на нея – внучка.
След тази случка у мен се затвърди
убеждението, че трябва да върша добрини, че
добротата е у нас и трябва да я споделяме.
Берна
Какво ме радва – І вариант
Човек е изтъкан от чувства. Активни, но
и спящи. Всеки човек трябва да активира тези
чувства, които му носят удовлетворение. Но
в ежедневието не е така. Чувствата са
вакханизирани. Около себе си наблюдавам
все забързани хора, замислени хора,
неусмихващи се хора. Вероятно мислят за
кариера, бързат да трупат пари. Ако ги
постигнат, дали ще се зарадват? Не съм
сигурна. А на човек му трябва малко, за да се
радва много.
Доброто, което направих Първото нещо, което ме радва, е моето
семейство. Голямо семейство и всички живеем
в един дом. Три поколения, всяко със своя
територия. Отношенията ни са хармонични,
Какво е добро? Как се прави? Защо се прави? макар понякога да има искри. Бързо
Малко хора си задават тези въпроси, защото преодоляваме недоразуменията и
мислят, че е маловажно. А не е. продължаваме напред. Сплотяват ни
За мен доброто е да помогнеш, да подадеш традициите и всички им се подчиняваме.
ръка, да кажеш добра дума. Опитвам се да служа Когато има работа, всички се включваме и

10. бързо я свършваме. Изпитанията преодоляваме територия слънчогледовите поля. За мен
задружно и ни остава повече време за радост. слънчогледовите растения не са среден добив,
Радват ме моите приятелите. С тях се не са маслодайна култура. Подредили се в
чувствам спокойна и уверена. Вярвам им, стройни редици, те са вълшебстводайна
защото са доказали, че също ценят моето култура. Имам усещането, че това е цветето,
приятелство. Прекрасно е, че има на кого да се което винаги е усмихнато, че слънцето за него
доверя, има с кого да разделя усмивката си.Тези, изгрява всяка сутрин – да го гали с лъчите си,
които нямат истински приятели, бих да оставя целувката си по цвета му. Ширнали
посъветвала да се вглеждат по-често в себе си и се до хоризонта, жълтите слънчогледови поля
там да търсят отговорите за липсата на ме оставят без дъх, без думи. Оставят ми
приятели. За да намери човек истински радостта от красивите емоции.
приятели, трябва да разбере една проста, но Семейството, приятелите, природата са
велика истина: „Не прави на другите това, което моят радостен свят.
не искаш да направят на теб”.
Радва ме природата. Цялата природа-
необятна, пъстра, смълчана и шепнеща, винаги Невин - 8. клас
имаща какво да прави. Избрала съм за любима
Какво ме радва
В света не ме радват много неща. Може би съм песимистичен, но това е истината.
От нещата, които ме радват, бих откроил семейството и приятелите.
Моето семейство не е голямо, но е задружно и сплотено. Ценя и уважавам всички
членове на семейството. Те са част от мен, част от моя свят, част от миналото и
бъдещето ми. В семейството се чувствам добре, сигурен, спокоен, защитен от външния
свят.
Приятелите са важна част от живота на човека. Без тях живота би бил труден,
тежък, самотен. Аз имам доверие на моите приятели и им казвам важни нещо от моя
живот. Споделям, защото в моменти на изпитания, големи и малки, са ми помагали.
Срещал съм тяхната безкористна подкрепа. Когато се забавляваме, го правим искрено и
от сърце.
Но в света не живее само радостта. Тя има много врагове и това е тревожно.
Тревожат ме престъпността, лъжата, бракониерството, корупцията и много други. Те са
овладели част от хората и това е грозно. А колко лесно е отрицателните явления в
нашия живот, ако не да изчезнат, да са по-малко.
Дженгиз – 8. клас
Какво ме радва
Ако трябва да напиша какво ме радва, няма да ми стигнат хартията и мастилото в
света, а защо трябва да изсичаме още дървета за производство хартия и да изливаме в
природата отпадъчни химически вещества от производството на мастило. Ще споделя
трите неща, които най-много ме радват – семейството, приятелите, природата.
Семейството ми ме радва и ме държи здраво и стабилно на крака. Винаги
чувствам топла грижовност. Дават ми цялата си обич и не остават да не ми липсва

11. нищо. Откакто се помня, няма случай, при който да не съм срещнал подкрепа. Винаги
мога да помоля баща ми за помощ, съдействие, съвет. Когато се е намесвал, винаги е
решавал проблемите. При майка ми е по-различно. Към нея чувствам благоговение.
Рамото и е слабо, но и много силно. Майките са по-добри психолози, по-чувствителни,
по-разгадаващи проблемите на децата. Последния случай беше, когато се чувствах
изключително притеснен и тревожен. Майка ми седна до мен, прегърна ме. Почувствах
прилив на сили, без да е казала и дума. Споделих и тревогите си и очаквах укор, но
мекия и глас ме успокои. Каза ми, че и доброто, и злото са за човека и му се случват и
двете, без да се редуват поравно. Животът праща различни изпитания, аз имам сили да
ги преодолявам и това ще ме научи да се справям в трудния лесен живота.
Радва ме, че имам приятели. Не са много, но не са и малко. Изпитани са, помагали
са ми. А дали аз съм им помагал, трябва да го кажат те.
За мен природата е кралят на света. С множество корони, мантии, скиптъри,
тронове… Най-важния елемент на природата тревата. Обикновено не забелязваме
тревата, мачкаме я, гледаме я високомерно, защото я сравняваме с дърветата. Тревата е
мълчалива, ненатрапваща се, съживяваща света, защото тя е в основата на всяка
хранителна верига. Добре че е хранителна, а не унищожителна.
От веригите на нерадостта ме спасяват семейството, приятелите, природата.
Атанас – 8. клас
Акростих: при правилно решаване вертикално ще получите името на герой на
Йордан Йовков.

12. 1.
8. Село в Родопите, край което е открит тракийски храм на Орфей.
9. Художествена фигура – повторение в края на няколко стиха.
10. Епически жанр – мн. ч.
11. Един от синовете на кан Ювиги Кубрат.
12. Крупно военно укрепление.
13. Английска мярка за дължина – 2, 54 см .
14. Музикална нота.

13. Нашето училище
Ех, училище любимо,
пак отвори ти врати.
Чантата ми пак е тежка,
но ще нося я без грешка.
Старият звънец удари.

14. Сбра ни всички малчугани.
Тука с моите другари
си играем на „Държави”.
Есра Юзджан
Училище
Училище любимо,
аз много те обичам, детето е щастливо.
защото в теб се уча, Тук може да танцува,
чета, мечтая, пиша. когато се празнува.
Юзлем Бакир
Училище
Училище красиво,
звънчето ти звънливо
ни кани с весел звън:
-Ставайте от сън!
Елате да се учим,
шестици да получим
добро да сполучим !
Юзге Бакир