Изготвила: Христина Стоянова, I курс Българистика и медии, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

1. Изготвила: Христина Стоянова, I курс БМ

2.  Кой е Псевдо-Калистен?
 Кой е Александър Македонски?
 Какво представлява романът?
 Сюжет (I-ва глава)
 Сюжет (II-ра глава)
 Сюжет (III-та глава)

3. Чувайки първоначално името Калистен веднага го
свързваме с македонския историк Калистен. Неговото
произведение за Александър Велики е от голямо
значение, тъй като дава представа на историците за
Александър. Интересното при него е, че е роднина и
ученик на прочутият философ Аристотел. Също така
докато учи при чичо си получава уроци редом със самият
Александър Велики и даже се сприятелява с него.

4. Истината обаче далеч не
е толкова очевидна, което ни
се подсказва от частта
“Псевдо”. Това ни намеква, че
писателят явно иска да бъде
представен като Калистен,
бидейки очевидно в близост
до владетеля и така да
подчертае достоверността на
написаното в романа. В
крайна сметка
произведението е съставено
от анонимен гръцки автор
(или така нареченият Псевдо-
Калистен) през 3 век сл.н.е.
Портрет на историка Калистен
от Олинт

5. Разбира се след лутането
около личността на автора,
вероятно бихме имали
съмнения и за персонажа на
главния герой в романа. За
наше щастие тук нещата не са
толкова завоалирани и
действително героят е
Александър III Македонски
(или Александър Велики).

6. Александър Велики е цар (базилевс) на античното
царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.
пр. н. е. до смъртта си в 323 г. пр. н. е. Роден е на 20 юли 356 г.
пр. н. е. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е във
Вавилон, Персия. Наследява престола от своя баща, Филип
II, когато Александър е едва на 20 години. Повечето време от
своето царуване той отдава на безпрецедентна военна
дейност, провеждана на териториите на Близкия изток.

7. Преди своята 30-годишна възраст Александър III създава
една от най-големите империи на древния свят, която се
простира от Гърция през Египет до днешен Пакистан.
Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за
един от най-успешните командири в цялата история.
Александър Велики умира в 323 г. пр. хр. във Вавилон –
градът, планиран да се установи като негова столица–
оставяйки неосъществени поредица планирани кампании,
които започват с инвазията на Арабия. Наследството му
включва културното разпокъсване, породено от неговите
завоевания. Владетеля основава двадесет града, носещи
името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Той
придобива образ на легендарен класически герой, подобен
на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки
и негръцки култури. Той се превръща в еталон, за сравнение
на военните лидери, а военни академии по целия свят все
още изучават тактиките му за водене на битки.

8. “Александрията” (“Александриада”) е
антична героичнo-историческа
фантастична повест за живота и
победите на Александър
Македонски. Приписвана е на
Калистен, но е съставена от
анонимен гръцки автор, така
нареченият Псевдо-Калистен, през 3
век сл.н.е. Преведена е на латински
и обработена от Юлий Валерий
Александър Полемий в началото на
4 век , преведена на френски през 12
век, на немски около 1130 г. Романът
се състои от 3 глави, коя от коя по-
интересна…
Сборникът от антични
романи, в който е включен
и романът на Псевдо-
Калистен “Животът на
Александър Македонски”

9. Началото на първа глава от
романа започва с описание на
природна картина: “Премъдрите
египтяни, потомци на боговете,
които установиха размерите на
сушата, укротиха вълните на
морето, измериха реката Нил,
установиха разположението на
небесните светила, откриха и
предадоха на поколенията още
едно умение — магията”. Вече
след думата “магия” се въвежда и
първият персонаж на Калистен, а
именно последният египетски
цар- Нектанеб, за който
научаваме, че “надвишавал
всички с магическите си умения”.
Глава на Нектанеб I-ви

10. Той е бил толкова вещ че можел да направи
подвластни на себе си всички земни начала и така
съхранявал царството си.
“Ако налетеше ненадейно облакът на войната, не се
мъчеше да събира войска, нито да прави военни прегледи,
нито да точи мечове, нито да приготвя военни
съоръжения, а влизаше в двореца, взимаше един меден
леген и като го напълнеше с дъждовна вода, пускаше вътре
малки восъчни корабчета и човечета, запяваше
заклинателна песен и ги направляваше с абаносова тояга,
като призоваваше божите вестители и бога на Либия.
Амон. И така посредством това легеногадание корабчетата
в легена надвиваха нашествениците и те погиваха. Същото
вършеше и срещу тия, които го нападаха по суша.”

11. Така се случило обаче, че тези негови способности, тази
божествена закрила над него изведнъж се прекратила прие
нашествие на варвари и той тихомълком се измъкнал от
Египет през Пелузий. За да не бъде разпознат той се
пременил: “Облечен в ленена дреха като египетски
предсказател и астролог, той гледаше на всеки, който
отиваше при него.”Бедните изоставени египтяни, останали
само с едно предсказание от невидимият оракул на
Синопий,което дори не разбрирали. То гласяло следното:
“Побягналият от Египет могъщ защитник, старейшина,
цар и владетел, ще се върне след време млад, отхвърлил
лика и белезите на старец. Обиколил целия свят, ще се
върне в равнината на Египет и ще ви донесе подчинението
на враговете.”

12. Междувременно Нектабет станал прочут по
македонските земи, така че самата царица Олимпиада
пожелала той да и гледа. В последствие обаче нашият
беглец се влюбил в нея, възползвал се о това, че съпругът и
отсъства и я измамил най подло: “Според рождението ти,
както ми го разкри, предстои ти да се събереш със земен
бог, да заченеш от него и да родиш чедо, което ще отмъсти
за греховете, които Филип има пред тебе.” . Той използва
своята магия за да и представи първо в съновидение
Рогатият бог на Либия (носещ богатства)- Амон.

13. В последствие тя иска да го види
и наяве, в будно състояние, при
което той и отговаря: “ Едно е
насън, друго е наяве. Затова ще
бъде добре да ми дадеш място
близо до твоята спалня, за да
бъда в помощ с моите
заклинания, та да не се уплашиш,
когато влезе богът при тебе.
Защото, влизайки, ще бъде най-
напред змия, ще пълзи по земята
и ще съска, след това ще се
превърне в рогатия Амон, след
това в храбрия Херакъл, след
това в тирсоносеца Дионис След
това, като приближи, ще приеме
вид на човек с моите черти.”
Статуя на бог Амон

14. Така той измамва нея отново, включително и
съпруга й, на когото се явява като Амон, а те нищо не
подозират.
Изображение на
Олимпиада
Статуя на Филип Македонски

15. Изключително интересно е представено раждането на
детето. Чрез зодиакалните знаци и ритуали, майка му най-
сетне се освообождава от родилните мъки: “Вдигни се малко
от стола и се поразходи. В центъра е Скорпионът, и
всесветлият Хелиос, като види четворицата въздушни
животни да слизат надолу, ще смъкне напълно от небето
тоя, който се ражда в тоя час. Помъчи се да надмогнеш себе
си, достопочтена, и при тая звезда…Така раждането не е
весело… Обичащата спалните Афродита, майката на
стрелеца Ерос, ще загуби Адонис, когото ще погуби глиган.
Затова този, който се ражда в тоя час, ще погине млад… и ще
надигне скръбните вопли на жените от Библос. А сега е
часът на лъва Арес. Той е войнствен и конелюбив, но в
момента лежи гол и без оръжие: Хелиос го е показал на
боговете върху прелюбодейското ложе. Затова роденият в
тоя час ще бъде опозорен.

16. Почакай, царице, звездата на Хермес да премине
покрай омразния Козирог. Защото ще родиш човек
многокнижен, но свадлив и особняк… Седни сега удобно на
стола, царице, който върши благодеяния, и помогни
родилните болки да станат по-силни и по-здрави. В този час
ти раждаш необикновено дете. Защото Зевс, който се грижи
за младите жени и който извади и показа отраслия в
бедрото му Бакх-Дионис, разположен спокойно в центъра
на небето, овенът Амон, дошъл във Водолея и Рибите, ще
направи да се роди отново един египетски цар и владетел на
света. Роди в този час.”
“Ведно с тия думи детето падна на земята и се яви
светкавица, изгърмя, стана земетръс и целият свят
потрепера.”
Кръщават го “Александър” по желание на Филип, в памет на
починалото дете от предишната му жена.

17. Бюст на Александър Велики

18. Необикновено е описанието на младия Александър: “И
детето растеше, но по външен вид не приличаше нито на
Филип, нито на Олимпиада. Беше като с лъвска грива и с
разноцветни очи — едното бяло, а другото черно. Зъбите му
бяха остри като гвоздеи и имаше устрем на лъв, така щото
беше ясно предварително какво ще излезе от него.”

19. Друго свидетелство за божественият му произход е
факта, че човекоядният необуздан жребец- Буцефал,
наречен така понеже имаше на бедрото си белег от
изгорено във формата на бича глава, се покори на младия
цар. Пророчеството на оракула към цар Филип, че този,
който премине през центъра на Пела яхнал коня Буцефал,
ще царува след него и ще подчини всички на своето копие,
се сбъднало. Въобще всяко едно предсказание за
Александър било изпълнено с точност. Например това, че
баща му ще погине от собствените му ръце. И така
Александър, незнаейки, че Нектанеб е истинският му
баща, го хвърля от едни скали.

20. Голяма е ролята и връзката на учителя-философ Аристотел с
Александър. Това, което ги свързва един кум друг е силата на
словото, която малкия Александър овладява от ранна
възраст. Именно тя му носи множество признания,
спечелени битки и нови завоювани, най-вече чрез магията
на неговото слово, предели.
Това си проличава и от начина, по който младежът
отговаря на въпроса на Аристотел как ще се отнесе към него
той, ако получи царството от баща си: “Защо ме питаш за
далечното бъдеще, след като нямаш залог за утрешния ден?
Когато дойде времето и обстоятелствата позволят да
изпълня обещаното, тогава, ако реша, ще ти дам нещо.” При
което Аристотел отговаря: „Бъди поздравен, владетелю на
света. Ти ще станеш най-могъщ цар.”

21. Първото излизане на Македонски извън родните
предели е когато иска да отплава за да участва в
Олимпийските игри в Писа. Тогава той е едва на 15 години.
Там той се състезава в надпревара с колесница с царя на
акарнаните- Николай, когото побеждава и убива. От там
жрец му предсказва: “Александре, както победи Николай,
тъй ще победиш и много други свои врагове.”

22. След прибирането си Александър сдобрява родителите
си, тъй като баща му, изоставя майка му-Оимпиада, и се
жени за Клеопатра.
След време пък се случва богаташът Павзаний да се
влюби в майка му и след отхвърляне, решава да я вземе
насилствено. Издебва Александър да отсъства и при
отвличането, ранява смъртоносно Филип. За щастие
Александър се връща и успява навреме да отмъсти и да
изпрати баща си.
Картината ни разкрива
убиството на Филип от
Павзаний

23. Голямото и съдбоносно пътуване на младият цар
настъпва след кончината на баща му, когато се покатерва на
една от неговите статуи и призовава всички да воюват с
него срещу варварите.
Можем да кажем, че в почти всичките си битки
младият владетел си служи с преговори, а не с насилие.
Разбира се, при неподчинение или опълчване от
отсрещната страна, той взема нужните действия и воюва
храбро, като самият той е начело на войската си, редом с
всички.

24. Все пак той е обожествяван и знаейки, че има
божествена частица в себе си той бил непреклонен и
безстрашен. Боговете сякаш го пазели. Той от своя стана
от благодарност, а и в момент на нужда измолвал тяхната
помощ, принасяйки жертва и издигаше олтари. Не се
побояваше и от самите богове, даже той се чувстваше
равен с тях, както подобава на великите царе. Затова и не
трябва да се учудваме от това, че Александър Македонски
е смятал света за свое притежание още от самото начало.
Това, което го отличава като добър владетел също е
отношението му към хората, което бихме могли да назовем
с две думи “справедливо” и “човешко”.
Той бе мъдър, помагаше на хората и не се възгодя.

25. Един от най-съществените моменти в тази глава със
сигурност е издигането на града Александрия:
“Поиска още да му прорицае къде да основе град на своето
име, та да остане вовеки веков. И видя насън самия бог,
който му каза: „Царю, говоря ти аз, Феб Овчерогият. Ако си
решил да бъдеш млад вовеки веков, основи град
многославен на острова на Протей, бранен от подземния цар
Плутон, който върти света с петовърхия си остен.“ Като
получи тоя отговор, Александър затърси този остров на
Протей и заразпитва кой е богът, който го закриля.”
Чудноватият град бе наистина необикновен, тъй като преди
основите бяха прокарали канали с тръби (наричани
хипономи). Той още бе най-големият град, по-голям дори от
Вавилон.
Самото му изграждането също е било съпътствано с много
чудеса със змии на мястото на строежа.

26. Много символика има във всичко в тзи град, например:
“Като положи основите на по-голямата част от града,
разчерта го и обозначи отделните части с петте букви Α, Β,
Γ, Δ, Ε. Буквата Α означаваше Александър, Β — цар (bǎsiléu),
Γ — по род (génos), Δ — син на Зевс (Diósus), ΕС — основа
град достопаметен (éctis).”
Алевксандър със своята дързост се допитва до “богът
на света”- Сарапис: „Вести ми ще оцелее ли тоя град, който
основах и нарекох на името си Александрия, и няма ли да
отстъпи моето име пред името на друг цар.“, а той му
отвръща във видението:
„Можеш ли, Александре, да преместиш тая планина на
друго място?“ Александър помисли и казва: „Не мога,
господи.“ Богът му отвръща: „Тъй и твоето име не ще
отстъпи пред името на друг цар. Но ще пребъде с блага
Александрия и ще надмине градовете по-древни от нея.“

27. Това знание обаче не достига на Александър и той се
допитва за това как ще си отиде от този свят. Ето го и
отговора:
“Ето накратко какво ти предстои… Много хора навсякъде и
по всякакви начини ще те приветствуват като бог. И след
смъртта си ще бъдеш обожествен и ще получиш дарове от
царе. И вечно ще живееш в тоя град, и приживе, и след
смъртта, и градът, който основа, ще ти бъде гроб”. Всичко
това се изпълнява.
Следваща спирка на Македонски е родината на баща му-
Египет. Неговото пристигане там изпълнява
предреканието, че побягналият цар ще дойде отново по
тези земи и ще бъде не стар, а млад, като ще подчини
техните врагове- персите.

28. Където и да минаваше за сега Александър все печелеше
земи, войници и богатства. Затруднение дори за него обаче,
се оказа Тир. Там се наложи да отстъпи и да преосмисли как
да стори. След няколко размени на писма и съновидения,
Тир най-сетне падна, сринат от армията на Македонски,
подкрепена от съседните села. Въпреки това след известно
време в чест на победата на едно момче на Истмийските
игри Тир бива възобновен.
След това опълчване, на нашият храбрец му предстои среща
с вироглавият цар Дарий. Той изпраща подигравателно
писмо и подаръци на Александър, включващи кожен бич,
кълбо и сандъче, пълно със злато. Ето и значението на всеки
от подаръците: “Бичът иска да ти каже, че още имаш нужда
да се учиш. Топката — да играеш с връстниците си, а не тъй
надменно да уговаряш толкова младежи и да ги мъкнеш със
себе си като главатар на банда разбойници и да объркваш
градовете...

29. …Затова ти пращам и това ковчеже, пълно със злато, та ако
нямаш средства да тръгнеш назад, да дадеш и да помогнеш на
твоите другари разбойници, та да могат да се завърнат в
своята родина.”
След няколко разменени писма между двата царя,
отново няма как да не отбележим колко хитър и
благоразумен е Македонски. Той показва на дарийевите
пратеници, че не е варварин и се доказва отново като добър
владетел.
Александър много добре преценява своите съперници.
Въпреки това в първата книга Дарий му се изплъзва, макар да
разгромява войската му.

30. В тази глава се продължава преследването на цар
Дарий. Но преди това на Александър му предстои още една
пречка. Проблем възниква в храма на Коре, намиращ се в
Атина Платея. Там при влизането на царя се случва да се
тъче свещената дреха на богинатя, и жрицата стояща вътре
му казва: „В добър час влизаш, велики царю. Ще се прочуеш
по цялата земя и ще се покриеш с блясък.“. Минават няколко
дена и влиза управителят на Платея, но на него жрицата
предрича: „Стасагорас, предстои ти да бъдеш смъкнат.“, при
което той е разярен и я сваля от жречеството.
В последствие справедливият Александър научва и я
връща на мястото и, като изпълнява нейното предрекание
да го свали. Той отново ядосан, този път на Александър бяга
в Атина, където е назначен за управител и им се оплаква.

31. Така се случва, че Александър възнамерява да мине през
Атина и им изпраща миролюбиво писмо, на което те
отвръщат с омраза към него и родът му и с думите: “идвай!
Готови сме.”
Атинският народ, представляван от 10-ма велики оратори,
бива заставен от Главният ни герой да реши дали да предаде
десетимата оратори, които ги водят, за да вземат решение за
споровете помежду си и той да пожали тяхната родина.

32. За взимането на това решение се свиква събор, на който
говорят някои от ораторите, с цел обсъждане и помагане
при вземане на решението. Пръв пред атиняни застава
младият ораторът Есхин. Той изхожда от факта, че ако ги
изпратят, то Александър би се засрамил поради уважението
си към своите учители оратори и би се смекчил. На
противоположно мнение е вече възрастният и опитен
оратор- Демад. Той първо се кара на Есхин и после
подстрекава народа към опълчване срещу владетеля като
срещу недодялано момче, с твърде високи представи за
себе си и възможностите си. Той омаловажава неговите
подвизи и ги извинява с това, че се възползва от
неблагоразположението на своите противници.

33. Последен взима думата Демостен, като той разкрива
истинската същност на царя пред атинския народ.
Доказвайки, че той е справедлив, миролюбив и грижовен
владетел, той печели съгласието на всички от събранието. В
знак на почит те изпращат петстотин литра злато заедно с
благодарствено постановление и делегация от други славни
пратеници на Александър.
Той от своя страна им изяснява своите намерения, които
както винаги са били благодетелни и целомъдрени.
“Няма да се наричам цар, додето не подчиня всички варвари
на елините. Писах ви да ми пратите десетимата оратори не
за да ги накажа, а да ги почета като наставници. Нямаше да
си позволя да вляза с войската, та да не ме вземете за враг.
Наместо с войска с ораторите щях да вляза, за да ви освободя
от всякакви страхове.”

34. След това Александър се отправя към Спара,
завоевавайки я и се отправя към варварските земи, където
отново му предстои среща с Дарий.
Той от своя страна вече е с друго мнение за Алаксандър.
Признава, че поведението му прилага на царско, а не
варварско, но все пак продължава да умува как да се отърве
от него. След многобройни съветвания с
военонанчалниците си, той отново започва да се готви за
битка.

35. Междувременно в стана на Александър Македонски се
случва първият вътрешен заговор срещу него. След като се
разболява при едно къпане в река Океан, неговият приятел
Филип, който бил лекар му приготвил цяр за да го излекува
и спаси. Но някой изпратил лъжливо писмо до владетеля, че
Филип се договорил с Дарий да го отрови, получавайки
дъщеря му и да управлява наравно с него като
възнаграждение. Въпреки това, Александър имал доверие
на приятеля си и го доказал, като му показал писмото, едва
след като изпил отварата.
Следва още един опит за убийство, при което на
заловеният се показва милост, на която стават свидетели
всички александреви войници.

36. Нататък следват отново разменяне на писма между двамата
велики царе. В тях Дарий както винаги се самовъзхвалява,
демонстрирайки колко по висшестоящ е над Александър, а
той от своя страна обратно го приземявал в своите
отговори:
„Цар Александър поздравява цар Дарий. На боговете до
гуша им дойде от твоите празни приказки, от суетните ти
безразсъдства и лудости. Няма ли да престанеш с
кощунствата си? Отнесох се с почит към твоите близки не от
страх, нито те поласках с надежда, че ще дойдеш при мене,
за да ми благодариш. Недей да идваш. Моята диадема не е
достойна за твоята… Пиша ти последно писмо. За мене е по-
лесно да воювам с тебе, отколкото да се срещна с тебе.“
Въпреки всички предупреждеения отново се стига до
сблъсък между двамата.
Наближавайки персите, имайки предвид, че са
превъзхождани по численост, но не и по ум Александър
подхожда с хитрост и плаши персите.

37. Изумително е как постъпва, когато наближава на 5 дена
разстояние. Той изпраща не кой да е друг като вестоносец, а
самият себе си, преобразен и прикрит от божията ръка.
Така той влиза в крепостта и дома на врага, и макар да го
разпознават, той успява да се измъкне невредим.
В хода на битката цар Дарий видя че войската му изнемогва
и се обърща да бяга, последван от войниците си. В крайна
сметка той единствен се спасява, тъй като замръзналата
река Странга, не издържа под товара на останалата тълпа и
поддава, като ги поглъща в своите ледени води.
В последствие беглецът се усамотява и се отдава на скъби в
своя дворец. В скръбта си и шока той изрича победенчески
слова, признавайки противника си за силен.
Той още пише писмо до Александър с молбата да му върне
децата, жената и майка му в замяна на това да му предаде
властта и богатствата, които притежава, но това по скоро се
струва странно на нашият Македонски, тъй като той вече
бе притежател и повелител на всичко в тези земи.

38. Както вече споменахме Александър Велики беше
доброжелателен, също и чувствителен. Не бързаше да убива
или да наказва, освен ако не се налагаше. То бе истински
добър лидер. Той бе попаднал на едни изстрадали елини,
които го накараха да се просълзи. Той се погрижи за тях
като им даде, храна, средства и земя.
В същото време Дарий вече търсеше как да се защити след
нанесеното поражение на егото му и пишеше писмо до цар
Пор, с което го молеше да отмъсти за него. Това обаче
достигна до Александър и той се отпрати към
местоположението на Дарий за да завърши започнатото.

39. Разгромяването на персийците

40. По ирония на съдбата се случва така, че двама от сатрапите
на Дарий- Бес и Ариобарзанес, решават да го убият, от
страх. Раняват го смъртоносно и тъкмо когато Александър
пристига в двореца, заварва издъхващият Дарий. Случва се
следното:“И така той завари Дарий полудиханен. Изправи
се пред него, заплака и покри тялото му с царската си
хламида. И като положи ръце върху гърдите му, изрече тия
съчувствени думи: „Вдигни се от нещастието, Дарий, и
отново стани господар на твоите земи. Приеми диадемата и
задръж величието на своята слава на властител. Кълна ти се,
Дарий, във всички богове, че е истина това и че искрено ти
говоря. Единствено на тебе отстъпвам диадемата, знака на
царската власт, защото споделих с тебе твоята трапеза,
когато дойдох като вестител на Александър. Но вдигни се и
властвувай над земята си. Не е редно цар да се чувствува
огорчен от нещастие…”

41. “Но кажи, Дарий, кой те рани. Назови го, та да мога да
отмъстя за тебе.“ Това каза Александър, а Дарий изстена,
привлече го, целуна ръцете и гърдите му и рече:
„Александре чедо, дано никога не се възгордееш от славата
на властител. И когато постигнеш дело равно на божие и
ти се стори, че с ръка си докоснал небето, гледай към
бъдното. Съдбата не различава цар от разбойник и еднакво
зле се отвръща от всички. Виж мене клетия кой бях и какъв
станах. Доскоро владеех толкова земя, а сега умирам, без да
съм господар дори на себе си…”
Изображения на
цар Дарий

42. Следва разпореждане на Александър над целия останал
покорен народ, като техният нов ‘Дарий’. Той погребва
противника си с почести, и наказва похитителите му,
изкарвайки ги наяве отново с хитрост. Също така
изпълнява поръките му и се жени за дъщеря му Роксана.
И след като отново отдеде нжните почести на боговете, се
отправи към индусите готов за бой.
Александър и Роксана

43. Третата глава от романа представя приключенията на
Александър Индия, пътешествието му до края на света и
разбира се неговият фатален твърде ранен завършек на
живота.
На път през пуста и безводна земя, по долини, осеяни с
урви, войските предвождащи го започват да се оплакват от
изморителният път, воюването и от състоянието на техните
доспехи, оръжия. На това той им напомня, че всяка
спечелена битка и тяхна победа е била благодарение на него
и заявява с готовност, че ще се бие дори и сам.

44. Те естествено се разкайват за казаните слова и
продължават да го следват.
Пристигайки най-сетне в Индия, отново започва
разменяне на писма, в които цар Пор, подобно на Дарий,
презира Александър и се хвали, наричайки се “цар на хора и
богове”. Тук сражението обаче се очертава по-различно
понеже в битката ще участват наравно хора и животни.
Затова дори непоклатимият Александър Македонски е леко
уплашен, но бързо събира умът си и измисля решение. Той
заповядва да нажежат медните статуи и да ги запратят срещу
животните. Резултата е моментален: “И при щурма зверовете
се впуснаха и ведно с впускането налапаха нажежените
статуи и те свързаха устите им. Така отблъсна
съобразителният Александър набега на животните.”

45. Александър Македонски
среща Пор.
Ожесточената битка продължи 25 дена, при което войската
на Александър съвсем изнемощяла. Той забелязал това и
съобразявайки се с високомерието на цар Пор, измислил
как да го надхитри отново. Накратко казано го предизвикал
на дуел. Въпреки голямата разлика в ръста, Александър все
пак надвил и приканил, индусите да прекратят сражението,
туй като било неуместно да водят битката на някой, който
вече бил мъртъв.

46. В последствие той се отправил към оксидраките, които
знаел, че не са войнствени. Това, което го привличало в
гимнософистите бил техният разум. Те живеели твърде
скромно, когато пристинали там те нямали дори одеяния, но
затова пък имали разум. Това си проличава от отговорите им
на въпросите, които той им задавал: “Тогава запита: „Нямате
ли гробове?“ Те рекоха: „Мястото, дето живеем, то ни е гроб.“
Обърна се към един от тях и рече: „Кои са повече, живите
или мъртвите?“ Той рече: „Мъртвите са повече, ако не броиш
тия, които още не са се появили.“ Постави въпрос и на друг:
„Кое е по-силно: животът или смъртта?“ Той рече: „Животът
— понеже на изгрев-слънцето грее с по-силни лъчи, а на
залез отслабва….”
Оставили така удивен Александър и той ги оставил да си
обитават мирно своето място, като ги дарил с елей.

47. В тези чудновати земи те намериха едни странни дървета до
една река: “ведно с изгрева на слънцето дърветата започваха
да растат и големееха до шестия час, а от седмия започваха
да намаляват, така щото в един момент изчезваха. И вместо
плодове имаха сълзи като капка, голяма колкото смокиня.
Издаваха прекрасен съвършено приятен дъх.”. Започвайки
да берат обаче, те били нападнати с пръчки от духове,
обитаващи мястото и глас им забранил да вършат това.
В реката пък имаше черни камъни, които предаваха цвета си
на този, който се допреше до тях. В реката имаше още много
риби и змии, а самата река също бе като вълшебна. Край нея
живееха и птици, които, като се допираха до някого,
избълваха огън.

48. За разлика от своите спътници, Александър бе много
любопитен и така опасностите вместо да го плашат, го
привличаха.
По пътя си виждаха всякакви странности, от едри магарета с
по 6 очи до хора с кучешки глави и други. Наближавайки
краят на земята пътят ставаше все по-пуст и мрачен.
Вървяха в здрач, случи се така, че изгубиха хора по опасният
път, намираха и още нови привлекателни опасности, като
гигантските раци, криещи в себе си скъпоценни бисери.
Вървейки така, те стигат до равнина, по средата на
която минава пропаст. Това предизвикателство никак не
може да спре Александар. Напротив, това го тласка още
повече към желанието да види земният край. Той построява
мост, на който слага надпис “Тук стъпи Александър”, по
който преминава с цялата си войска. След още три дена
вървене пеша, те стигат отново до осветено място, където се
случиха още чудновати неща.

49. Нататък става още по-приказно: “…Александър потегли
отново, измина хиляда и осемстотин стадия път и достигна
до място, откъдето нататък беше светло, без да има слънце,
луна и звезди. И видя да летят три птици и едната от тях с
човешко лице. И му изграчиха от висината на елински:
„Земята, дето тъпчеш, Александре, принадлежи единствено
на бога. Изпитай боязън и се върни. Не може да тъпчеш
земята на блажените. Затова се върни, човече, и тъпчи
земята, дето ти е дадена, и недей да си създаваш мъки.“ Но
понеже на Храбреца не му стигаха тези предупреждения той
заповяда да хванат две от тамошните птици и като ги угоява
известно време заповяда да изработят от дърво нещо като
ярем и да го закрепят на шиите им. След това сам постави по
средата на ярема копие дълго един лакът, а на върха му дроб.
Птиците веднага литнаха подир дроба и Александър се
издигна заедно с тях високо във въздуха.

50. Последва втора и последна среща с хвъркатото с човешки
образ, което му казва: “Като не си познал нещата върху
земята, защо си тръгнал в небесните да проникваш…
Обърни поглед надолу към земята.“ като му показва огромна
змия навита в кръг, а вътре в нея равно пространство. После
му пояснява: “Равното пространство е светът, а змията е
морето, което обвива земята. “
Така най-сетне Александър го послушва и се връща.
В последствие всички тези невиждани дотогава неща ги
описва подробно в писмото си до Аристотел.
Връщайки се назад в град Прасиаке, тамошните жители
искали да му покажат едни говорещи дървета, приличащи
на кипариси. И го отвеждат в някаква градина, насред която
се намираше светилището на Слънцето и Луната. Според
светилището бяха кръстeни и дърветата.

51. Допитвайки се до тях, той научава, че му предстои скоро
да погине от някои свои приближени във Вавилон и че няма
да види повече майка си.
Въпреки чутото , той все още изгаряше от желание да пътува
и да преоткрива нови територии, светове. Тогава се беше
насочил към Семирамида и по-точно град Мерое при
царица Кандака. През престоя си там тя, хитроумно придума
вестителят да направи портрет на Александър и така тя го
съхрани скришом от всички в двореца. Случва се така, че
след помощ от страна на Александър той е поканен в
двореца, макар и под друго име. Там той бива разпознат от
царицата, но за щастие тя обещава да запази самоличността
му в тайна. Така Александър напуска тези земи, отправяйки
се към амазонките.

52. Отново с идеята да разгледа и да преоткрие света, той
искаше да навлезе в техните територии. Това обаче не му бе
позволено. За сметка на това след кратко обмисляне, те се
преклониха пред него и сами му разказаха какво
представляват те и тяхното местообитание: “…Отвъд
Амазонската река сме и живеем на остров. Една година е
нужна, за да го обходи човек в периметър. Обтича го река,
която няма начало. Има само едно място, откъдето може да
се влезе…А ние, жителките на тая земя, сме войнствени
девици на брой двадесет мириади. И нищо мъжко не
съществува при нас. Мъжете ни живеят отвъд реката…””

53. Как са изглеждали
амазонките

54. След това, той се отправи най-сетне към Вавилон. На
връщане той мина покрай един чудноват остров на който бе
разположен градът на Слънцето. Там Александър принася
два пъти жертва.
Стигайки до река Танаида нямало как да не посетят и
красивият дворец на Кир и Ксеркс. Описанието му е меко
казано запленяващо: “Имаше вътре многобройни прекрасни
зали, изпълнени със злато и сребро, с великолепна посъда и
всякакви други скъпоценности… Висеше от средата на
тавана златна клетка, а в нея беше затворена птица, подобна
на гълъб… В двореца в Суза има сребърен кратер, който
побира триста и шестдесет метрета… Имаше там и една
голяма зала, в която Ксеркс беше наредил да изрисуват
морската битка срещу атиняните. Издигаше се в средата
златен трон е балдахин. Казват, на него сядал царят, когато
разговарял с елински вестители.”

55. Такиванеобикновени впечатляващи неща той разказва в
писмото си към своята майка- Олимпиада, която много му
липсвала.
След успешното му пристигане във Вавилон се случва още
едно знаково събитие преди финала. Жена от местните роди
уродливо бебе, което веднага занесе и показа лично на царя:
“горната част на чието телце до пъпа беше съвсем като на
дете, само че мъртва. А долната беше покрита с муцуни на
диви зверове, така щото на вид силно наподобяваше Сцила,
тъй както я рисуват, ако се изключи това, че у детето
зверовете бяха повече на брой и от друг вид. Муцуните бяха
на лъвове, леопарди и вълци, движеха се и ясно можеха да се
различат.”

56. Това дете силно заинтригува със своя особен вид
владетеля, тъй щото той искаше да му кажат какво означава
това явление. Халдейците, тълкуватели бяха петима на брой.
Четирима от тях се го изтълкуваха като символ на властта на
Александър над различните племена, но само петият
разбира какво е действително значението и заплаква със
сълзи, разкривайки му го:
“Най-могъщи, човешкият образ — това си ти, а
животинските ликове — тия край тебе. Ако горната част на
тялото се движеше и беше жива, това щеше да означава, че ще
владееш над всички. Но както горната част на телцето е
напуснала живота, така и ти си го напуснал, царю. И както
зверовете не са в единомислие, ами са настроени диво
спрямо хората, тъй са настроени спрямо тебе и твоите
приближени. Ще настъпят големи размирици по света след
смъртта ти, твоите хора ще влязат в разпри и ще се избиват.”

57. След което детето бе наредено да се изгори, а
Александър се покори на волята на боговете и зачака всичко
да се изпълни.
Междувременно Алксандър решава да вземе при себе
си Антипатър, поради оплаквания на майка му от него, с цел
превъзпитание. Такава била судбата му обаче, да доведе сам
при себе си един от предателите си. Антипатър донесе
силната отрова, с която мислеше да убие владетеля на света.
Симпатизанти, помощници са му били още неговият брат
Иолас, другаря на Александър- тесалиеца Медий и още
близки приятели на Макдонски (Пердикас, Мелеагър,
Питон, Леопат, Касандър, лекарят Филип, Певкестес,
Птолемей, Лизимах, Неарх от Крит, Стасанор, Хераклид от
Тракия… Европий, Аристон от Фарсала, инженерът Филип,
Филотас, Менандър)

58. Тези, които нищо не знаеха и му останаха верни докрай
бяха Пердикас, Птолемей, Олкиас, Лизимах, Евменес и
Азандър. Причината бе, че “бяха станали амбициозни и се
бояха от властта на Александър и от прекомерното му
високомерие.”
Отравянето му се случи по следния начин: той бе
поканен от Медий на трапеза отделена само “приятелите
му”. След многото пируване обаче се оттегля в покоите си с
намерението да избълва поетото досега вино. За целата той
използваше перо, което пъхаше в гърлото си и
предизвикваше повръщане. Този път обаче перото, което
му поднесоха бе намазано с отрова.

59. “Затова подействува толкова силно, понеже беше вкарана в
тялото му обилно. Загърчи се Александър в ужасни спазми и
болки. И тъй прекара нощта, като показа невероятно
търпение. А на следния ден, като усети колко е болен и че
говорът му е неясен поради подуването на езика, помоли да
излязат всички, за да може спокойно и насаме да размисли за
някои неща.”. Тогава похитителите му започнаха да се
спотайват един по един, в очакване да научат радостната вест
за Александровата смърт.

60. Останалите му малко приятели пък понеже се опасяваха, кой
ще наследи властта от Александър, започнаха да си дават
клетви един на друг. А Александър се отдаде на писане на
своето завещание.
Македонците обаче, разбра за участта на своя владетел и
понеже много го обичаха, искаха да го видят като за последно.
“Тогава заповяда да поставят леглото на удобно място, така
щото войската да премине и да го види.”
Бележита е срещата му с един от македонците и по-конкретно
неговите думи: „За добро царува над Македония баща ти
Филип и ти също за добро.“ После се обля в сълзи и продължи
на македонски: „Ако ни оставиш ти, погинала е Македония.
Ако умреш, редно е да умрем и ние македонците с тебе, който
издигна Македония до небето.“ И Александър заплака,
протегна десница и като хвана македонеца за ръката.”

61. След всичко това повика Пердикас и другите при себе си и
нареди на Олкиас да прочете завещанието му.
В това свое последно заветно писмо той се разпореждаше с
управлението, като даваше заръки, както на управляващите,
така и на управляваните. Пример(части): “Заповядвам
управителите на царството да се погрижат да бъде направен
саркофаг от двеста таланта злато, в който да бъде поставено
тялото на царя на Македония Александър. И да бъдат
върнати в Македония възрастните и болните македонци. По
същия начин да се постъпи и с възрастните и болните
тесалийци.”, “Цар Александър поставя за цар на земята на
индусите край река Хидасп Таксил, а на земята от Хидасп до
река Инд Пор, а на паропанисадите бактрианеца Оксиарт,
бащата на Александревата жена Роксана…”

62. “Бактрия и областта на Суза дава на Филип, Партия и земите
до Хиркания на Фратаферн, Кармания на Тлеополем,
Персида на Певкестес…” и накрая пише “И нека
олимпийските богове и Херакъл, поставил началото на рода
на нар Александър, бъдат надзорници за извършването на
всичко това.” Тогава Птоломей му задава въпроса на кого
последно оставя царството, а Александър Велики му
отговаря: “На този, който може и желае да го задържи и
опази цяло.”
След тези негови последни думи “се спусна облак,
настана мрак и от небесата падна в морето огромна звезда, а
с нея и огромен орел и се поклати бронзовата статуя на Зевс
във Вавилон. И вдигна се отново на небето звездата и
орелът, който летеше със светлата звезда. И щом изчезна
звездата в небесата, Александър тутакси склопи очи.”

63. След смъртта му, персите искат да бъде погребан в
Персида и да го почитат като бог Митра. Македонците от
своя стана, като негови сънародници настояват той да
пребивава на родна територия. Тогава се намесва Птоломей с
предложението да се допитат до бога, и това получава като
порицание от него: “Лично ви давам отговор, който е угоден
за всички вас. Има град на бреговете на Нил, невероятно
богат, близо до земята на амазонките, на име Мемфис. Там
отнеси и положи в покой сина на безсмъртните и почети
самия цар, който носи рога.” и така, решението е взето.

64. Александър бива положен в ловен ковчег, в който е
поставен мед от островите, столетник и пещерна
мирта.Всичко това бива поставено върху каруца, теглена от
мулета, и така тялото му потегля към Египет.
. “И когато достигна в Пелузий, жителите на Мемфис го
срещнаха с музика и тържествени украшения, както е
обичаят, и го въведоха в Мемфис като Сесонхосис, полубог,
владетел на света. Върховният пророк на мемфиския храм
рече: „Въведете го не тук, а в града, който основа в
Ракотида. Защото там, дето е тялото му, това място ще бъде
непревзимаемо.“ Тогава Птолемей му издигна гробница в
Александрия, която и до ден-днешен се нарича
„паметникът на Александър“, и го погреба там бляскаво.”

65. Равносметка за живота на Александър Македонски: “Не
победи във война толкова царе Александър, колкото остави
свои наследници след смъртта си. Живя тридесет и две
години и осем месеца. Започна да воюва от петнадесетата си
година и воюва седемнадесет години. Останалите осем
месеца прекара в мир и спокойствие. Подчини двадесет и две
варварски и десет елински племена. Основа дванадесет
града, които и до днес са обитавани и живеят в мир —
Александрия в чест на коня Буцефал, Александрия в
подножието на Пиерия при Ис, Александрия в чест на
победата над Пор, Александрия при Граник, Александрия в
Скития, Александрия на реката Тигър, Александрия във
Вавилония, Александрия в Троада, Александрия при
Иаксертес, Александрия при Оритите, Александрия при
Маргиана и Александрия в Египет.
Роди се на първо число в месец Тюби на изгрев-слънце, а
умря в четвъртия ден на месец Фармути на залез.”

66. Империята на Александър Македонски
БЛАГОДАРЯ ВИ
ЗА ВНИМАНИЕТО!