Se ha denunciado esta presentación.
Utilizamos tu perfil de LinkedIn y tus datos de actividad para personalizar los anuncios y mostrarte publicidad más relevante. Puedes cambiar tus preferencias de publicidad en cualquier momento.

интелект и интелигентност (2)

4.293 visualizaciones

Publicado el

Publicado en: Educación
  • Inicia sesión para ver los comentarios

интелект и интелигентност (2)

  1. 1. Интелект и интелигентност Автор: Росица Кирилова
  2. 2. Що е то интелект? Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. Терминът е централно понятие във философията и по-специално в гносеологията.
  3. 3. В психологията думата интелект е обобщено понятие за мисловните способности на човек, т.е. способността му да разбира, да умее да се абстрахира, да решава проблеми, прилагайки познанията си, както и да си служи с речта. Общата психология, Психологията на личността както и Невропсихологията са дяловете, които предимно изучават интелигентността.
  4. 4. В началото на XX век бива установено по безспорен начин, че съществуват и други форми на интелигентност. Така например Едуард Торндайк (1920) предлага разграничаването на три основни типа интелигентност: абстрактна, или понятийна, интелигентност, характеризираща се със способност за използване на вербален и символен материал; практическа интелигентност, която се чувства удобно в конкретното, когато трябва да борави с предмети; накрая, социална интелигентност, която предполага разбирането на хората и способността за диалог с тях.
  5. 5. Интелигентността на децата е главно практическа. Тази способност за решаване на конкретни проблеми се среща и при висшите животни. Изследванията на Волфганг Кьолер и на Надежда Ладигина- Котс върху шимпанзета установяват, че висшите маймуни са способни да изработват инструменти (да изправят навита тел, за да избутат лакомство от дълга тясна тръба). Шимпанзето е в състояние да се справи дори с практически тестове, които са по силите на нормално девет- десетгодишно дете (К. Готщат). Интелигентността е най- важният инструмент на адаптацията. В зависимост от наследствения им багаж, миналото и своята среда индивидите имат различна форма и ниво на интелигентност.
  6. 6. Как се измерва интелигентостта? През 1904 за първи път френското правителство разрешава да се направи тест, който да служи за идентифициране на психично болни деца, които не могат да усвояват нормалните учебни занятия както останалите деца. Алфред Бине и Теодор Симон развиват първия IQ-тест. Те изчисляват IQ като частно на възрастовата интелигентност и възрастта, на която е даденото дете в момента на тестването. По-късно други психолози въвеждат нов концепт, при който успехът на всеки трябва да отговаря на средната стойност на съответната възрастова група.
  7. 7. Тестът за интелигентност е метод за изследване в психологията, който цели да измери когнитивните способности на човека. Съществуват множество тестове за интелигентност, които са специфични за определени групи от хора, както и за определени сфери. Резултат от такъв един тест е така нареченият Коефициент на интелигентност (IQ). Прието е, че интелигентността на населението е равномерно разпределена по следния начин: средният коефициент на интелигентност е 100, като той може да варира със стандартно отклонение от 15 IQ- точки.
  8. 8. Теория на Хауърд Гарднър за типовете интелигентност 1. Лингвистична интелигентност (linguistic intelligence) Тази самостоятелна интелигентност включва способностите, свързани с четенето и писането, говоренето и слушането на речта. По-конкретно тя се изразява в “чувстителност към значението на думите, в способност да се следват граматичните правила, да се улавят правилно звуците и метриката на думите, а така също и да се диференцират функциите на езика – да стимулира, да предава информация или просто да носи наслада . Като “крайно постижение” в развитието на тези способностите Гарднър дава за пример поетите.
  9. 9. От друга страна, своеобразно доказателство за обособяването на тази интелигентност като самостоятелна, Гарднър вижда в съществуването на самостоятелна зона в кортекса на лявата хемисфера (мозъчната кора), натоварена с функциите на създаване на граматично подредени изречения. Съответно хора с поражения на тази част на мозъка, известна като “център на Брока” са в състояние да разбират изреченията, но срещат трудности при тяхното формиране. Т.е. Хауърд Гарднър илюстрира този тип интелигентност използвайки наличието на заболяването “моторна афазия”, при което всички други способности (самостоятелни интелигентности) са запазени.
  10. 10. 2. Логико-математическа интелигентност (logical- mathematical intelligence) Този тип интелигентност е свързан с решаването на математически задачи, изчисления, намиране на доказателства, както и с голяма част от научната работа. Как я характеризира Гарднър? За него тя е “любов към работата с абстракции”. Математикът, който е пример за крайни постижения в развитието на тази интелигентност, е абсолютно взискателен и скептичен –нито един факт не би могъл да бъде приет, докато не се докаже чрез определена аксиома.
  11. 11. атрактора на Лоренц Теория на хаоса
  12. 12. 3. Пространствена интелигентност (spatial intelligence) Тази интелигентност има функцията да осъществява ориентацията в пространството, да оценява пространствените отношения между обектите, както и възможностите за боравене с тях. Такъв тип интелигентност е съществен при визуалните изкуства, управлението на превозни средства и професии, свързани с умствено пресъздаване на взаимоотношенията в определено пространство.
  13. 13. 4. Музикална интелигентност (musical intelligence) Музикалната интелигентност позволява да се уловят ритъма и хармонията и представлява основа за оформяне на музикална компетентност. Този тип интелигентност е свързан с идентифициране на взаимоотношенията на звуците и архитектониката на музикалната фраза, с анализа на музикални обекти. Като пример за крайна реализация на музикалната интелигентност Гарднър дава съвсем естествено композитори като Игор Стравински, Моцарт, Менделсон. Трябва да се отбележи фразата на Стравински, че “композирането е правене, а не мислене”, т.е. музицирането е далеч от логическия мисловен процес. Важната забележка на Хауърд Гарднър е, че “езикът също така не играе роля в процеса на композиране”.
  14. 14. Съществуват и ясно определени зони за контрол на музикалните способности в човешкия мозък. Това са фронталните и темпоралните дялове на дясната хемисфера. Трябва да стане ясно обаче, че не само създаването на музика, но и разбирането на музиката са прояви на музикална интелигентност. Изследванията, които прoвежда Гарднър говорят, че музикалната интелигентност е универсална и е характерна за хората от всички култури.
  15. 15. 5. Телесно-кинестетична интелигентност (bodily-kinesthetic intelligence) Този тип интелигентност се отнася до използването на собственото тяло или негови части за осъществяване на намерения, за решаване на различни задачи, за създаване на продукт. “Телесно- кинестетичната интелигентност се проявява в умел контрол над телесните движения и умение да се борави умело с обектите”. Пример за високи постижения в тази област Гарднър вижда в танцьорите, спортистите, художниците, инструменталистите, както и в занаятчиите с прецизната им работа.
  16. 16. 6. Личностни интелигентности (personal intelligences) В тази категория Гарднър разграничава две форми – интраличностна и интерличностна интелигентност. Интраличностната интелигентност представлява “способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност”. Най-висша реализация на този тип интелигентност Гарднър вижда в способността на пациента, който посещава терапевта, за да достигне дълбоко познание за своите емоции, а и в мъдрия възрастен човек, който опирайки се на богатството си от душевни преживявания, дава полезни съвети на околните.
  17. 17. Интерличностната интелигентност, за разлика от интраличностната, е обърната навън – към другите хора. Тя се съдържа в “умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на другите хора и чрез наблюдение на техния темперамент и настроение да се предвижда поведението им в нови ситуации” . Примери за хора с висока интерличностна интелигентност са някои политически и религиозни лидери (като Махатма Ганди и Линдън Джонсън), а така също и в разбиращите родители, учители и хора, работещи в сферата на помагащите професии – терапевти, консултанти или шамани.
  18. 18. В заключение не може да се отбележи важната забележка на Гарднър по отношение на всеки един от тези типове интелигентност. А тя е, че поради наследственост или особености на полученото образование различните индивиди ще развиват някои видове интелигентност в по-голяма степен. В съвременното общество първите три вида интелигентност са високо ценени, те се изследват от стандартните тестове. Не бива обаче да се забравя, че дейностите, които културата предлага, оказват влияние върху развитието на даден тип интелигентност.
  19. 19. 1. Продължете логически редицата: 25 точки 2. Коригирайте следния израз с една черта: 25 точки 3. Моля напишете нещо: 25 точки 4. Нарисувайте правоъгълник с три линии 25 точки П В С 5 + 5 + 5 = 550 Време: 1 минута + + Запишете отговорите на лист.

×