2modul 2tema

Направление 3.
Услуги в модерната библиотека

Модул ІІ. Справочно-
информационна дейност
Тема 2. Видове източници за информация

Тематичен обхват

Съдържа основни теоретични познания за видовете
източници за информация – печатни и електронни
справочници, документи на “открит достъп”, електронни
колекции на български и чужди библиотеки, електронни
издания на свободен достъп. Представя характеристиките на
най-популярните справочници в печатен и електронен
формат. Разкрива значението на безплатните източници за
разширяване ресурсната база на нашите библиотеки.
Посочва начините за тяхното откриване и прилагане в
услугите, предоставяни от публичните библиотеки.

Слайд 2

Цели

Придобиване на основни знания за видовете източници
за информация и тяхното приложение:
 печатни и електронни справочници
 документи на “открит достъп”
 електронни колекции на български и чужди
библиотеки
 електронни издания на свободен достъп

Слайд 3

Основни задачи
 Да запознае с основните видове печатни справочници и приложението
им в обслужването
 Да запознае с основните видове електронни справочници и
приложението им в обслужването
 Да запознае с принципите на инициативата “Открит достъп”, с
основните подходи към нея, както и със значението на тези видове
публикации
 Да запознае с основните международни проекти за създаване на
електронни библиотеки, както и с най-големите електронни колекции
на български и чужди библиотеки
 Да запознае с по-важните български и чужди електронни издания и
начините за откриването им
 Да изясни значението на всички източници за информация за
извършването на качествени услуги в публичните библиотеки

Слайд 4

Очаквани резултати

Обучаемите трябва да придобият следните умения:
 да откриват и използват печатните и електронните
справочници
 да откриват и използват безплатните източници за
информация
 да оценяват източниците за информация

Слайд 5

Уроци
1. Справочни издания. Характеристика. Основни видове печатни
справочници. Справочници за библиографска информация
2. Справочници за фактографска информация
3. Справочници в електронна форма. Справочници за
библиографска информация
4. Електронни справочници за фактографска информация.
Енциклопедии
5. Български електронни енциклопедии
6. Други справочници с фактографска информация
7. Как да открием справочниците? Оценка на справочниците
8. Документи с открит достъп
9. Електронни колекции на български и чужди библиотеки
10. Електронни издания на свободен достъп

Слайд 6

Урок 1. Справочни издания. Характеристика. Основни
видове печатни справочници. Справочници за


Дефиниция
Какво е справочник?
Справочник – издание, което съдържа сведения с библиографски
или фактографски характер, разположени във вид, удобен за
бързо ползване. Предназначено за непоследователно четене.
Справочниците са вид вторични издания, т.е. създават се на
основата на първоизточниците (книги, периодични и други
издания), за да подпомогнат бързото ни ориентиране в морето от
информация.
В зависимост от вида на информацията се разпределят на две
големи групи – за библиографска и за фактографска информация.
Първите насочват към други документи, като ги идентифицират
чрез библиографското им описание, вторите предоставят фактите,
които търсим.

Урок 1. Слайд 8

Справочници за библиографска

Библиографски издания
Най-разпространеният вид са библиографските указатели.
Елементи: входни (заглавна страница, обяснителни
бележки); корпус (набор от библиографски записи,
подредени по определен начин); справочен апарат (система
от показалци, списък на източниците).


Справочници за библиографска
В зависимост от посочените критерии при тях можем да обособим
следните видове:
 по съдържание – общи, отраслови, специални, тематични,
персонални, краеведски (за документи, които по съдържание,
по автори или териториално са свързани с определен край)
 по читателско предназначение – регистрационни, научно-
спомагателни, издателско-търговски, препоръчителни
 по форми на аналитико-синтетична обработка на информацията
– нормативни, анотирани, рефератни, критически
 по пълнота на информацията – пълни или подборни
 по езиков и териториален обхват – национални, екстериорика
(патриотика), международни, регионални
 по хронологичен обхват – текущи и ретроспективни


Други видове. Информационни издания
Сигнални издания – “сигнализират” за появата на нови издания – по тематика или
вид на изданията
Експрес-информация – включват подборна информация за нови значими
публикации. Съдържат библиографско описание и превод или реферат на
документите
Текущи съдържания на периодични издания (Current Contents) – информацията е
чрез съдържанието на основни периодични издания в определени отрасли на
знанието
Рефератни издания – освен библиографските данни, представят накратко
съдържанието на документите под формата на реферат. Основните видове реферати
са: индикативен реферат (насочва към оригинала); информативен (дава достатъчно
информация за оригинала) и оценъчен
Обзори – издания, които съдържат нова информация, която е в резултат на подбор,
анализ и обобщение на първичните документи. Два основни вида – реферативен
обзор (предоставя основни сведения за съдържанието на първоизточниците) и
аналитичен обзор (анализ на съдържанието на първоизточниците и оценка)
Целта на информационните издания е преди всичко да информират текущо за нова
информация.

Урок 2. Справочници за
фактографска информация

Справочници за фактографска

 Енциклопедии – общи, отраслови, тематични, персонални
 Енциклопедични речници
 Речници: езикови и терминологични; езиковите са
едноезични (правописни, етимологични, тълковни,
исторически и т.н.), дву- и многоезични.



 Отраслови справочници, наръчници – вкл. основни
сведения по определен отрасъл. Съдържат научна,
производствена, приложна, учебна, популярна
 Биографски справочници – за кратка или изчерпателна
биографска информация. Първите (т.нар. индекси)
предоставят основни биографични данни и пренасочват
към други биографски справочници за пълна информация;
вторите дават изчерпателни сведения. Най-популярни:
“Кой кой е…” ; биографски речници. Речници на
псевдоними



 Справочници за международни организации, научни
дружества, академии, университети; пътеводители по
научни организации, адресни книги
 Годишници със справочен характер – статистически,
демографски, за политическо устройство на отделни
държави
 Географски – пътеводители по обекти, атласи; на
променени имена на селища
 Статистически (вид отраслови, но с широко приложение)



 Сборници с официален характер – вкл. различни видове
издания на правителствени организации – законодателни
и др. нормативни документи
 Справочни сборници – на крилати фрази, цитати,
афоризми, хроники на събития; разнообразни сведения за
отделни страни, континенти. Сборници на съкращения
 Справочници с общо предназначение – телефонни
указатели, транспортни разписания, готварски книги,
рецептурни справочници, таблици, определители (на
растения, лекарства и др.)
 Календари – за събития, бележити дати и т.н.


Урок 3. Справочници в
електронна форма

Справочници в електронна форма

Те се създават на основата на печатните справочници, но чрез
автоматизирана обработка и разпространение на
информацията. Основни предимства – бърз и лесен,
непрекъснат (24/7) достъп, възможност за непрекъсната
актуализация, за лесно получаване на информацията, за
включване на мултимедия и линкове към други справочници
или първични документи. Както и печатните, те са две големи
групи – за библиографска и фактографска информация.
Автоматизираната обработка на информацията при тях обаче
води до често смесване на двата вида!


Електронни справочници за

 Електронни библиографски указатели – могат да бъдат
аналози на печатните, но в повечето случаи са
мултимедийни (към текста са прибавени изображения и
звук). Могат да имат линкове към писма, факсимилета,
пълни текстове, към външни източници с допълнителна
 Електронни аналози на посочените информационни
издания
 Бази данни с библиографска информация


Примери

Много регионални библиотеки подготвят електронни
библиографии. Ето някои от тях:
 РБ “Емануил Попдимитров” – Кюстендил:
Емануил Попдимитров. Биобиблиография
http://www.libkustendil.primasoft.bg/html/bibliografia_ep/bibli
o.htm
Библиография “Череша”
http://www.libkustendil.primasoft.bg/html/bibliografia_cherry/


Примери

 РБ “Пенчо Славейков” – Варна:
“Пенчо Славейков. Библиография”
http://www.libvar.bg/publications/slaveykov/index.html

 Столична библиотека:
“Христо Йончев – Крискарец”
http://www.libsofia.bg/bibliografii/kriskarec/index.htm
“София и софиянци”
http://www.libsofia.bg/bibliografii/sofia/sofias/index.htm


Задача

Направете съпоставка между електронен и печатен
библиографски указател и оценете информационните
им възможности


Урок 4. Електронни справочници
за фактографска информация.


 80-те години на ХХ век – първите електронни
енциклопедии на компактдиск
 90-те години на ХХ век – разпространение на
мултимедийните електронни енциклопедии
 От края на 90-те години насам – възникване и развитие на
онлайн енциклопедиите
 След 2001 г. – възникване и развитие на онлайн
енциклопедии с отворен достъп (Wikipedia)


По-известни американски енциклопедии

 До средата на 90-те години на ХХ в. водещите
мултимедийни енциклопедии са: The Grolier Multimedia
Encyclopedia, Microsoft Encarta, The World Book Multimedia
Encyclopedia
 The Columbia Electronic Encyclopedia
 www.bartleby.com/65/ – безплатна


Европейски енциклопедии

1994 г. – поява на първата интернет базирана
енциклопедия – Britannica. Понастоящем във виртуалното
пространство са налични два онлайн продукта,
собственост на Britannica. Единият е Britannica.com (или
Britannica Online) http://www.britannica.com/, а другият –
Britannica Online School and Library Site
(http://www.eb.com/).


Европейски енциклопедии –
продължение

 Освен Британика, в началото на ХХІ в. се появяват няколко
немски, френски и руски енциклопедии:
 Brockhaus Enzyklopädie
 Encyclopaedia Universalis 2007
 Encyclopédie Hachette Multimedia
 Larousse Encyclopédie Multimédia 2007 DVD
 “Большая Энциклопедия Кирилла и Мефодия” –
създадена на основата на двутомния “Большой
энциклопедический словарь”; през 1996 г. се появява
първото електронно издание


Енциклопедии с отворен достъп. Wikipedia

Качествено нов подход – потребителите вече могат да бъдат
и създатели на енциклопедични текстове, които се
публикуват на сайта на отворената енциклопедия Wikipedia.
Всеки, които има достъп до интернет, може да се възползва
от възможностите на софтуера на свободен достъп, за да
предложи нов материал, да използва или редактира
съществуващите текстове.


Wikipedia

 Wikipedia http://www.wikipedia.org/ – съхранява на своите
хостове общо около 7 милиона енциклопедични статии на
250 езика, повече от 1,2 млн. изображения и има
регистрирани повече 5,5 млн. потребители
 Възможностите за търсене са максимално опростени и се
базират основно на хипервръзките в текста
 Първата статия в Уикипедия на български език е създадена
в началото на декември 2003 г., а в момента има 90 627
статии, защитени чрез лиценза Криейтив Комънс


Урок 5. Български енциклопедии


Български енциклопедии

Съвременна българска енциклопедия, Gaberoff KoralSoft,
2003 – съвместна инициатива на издателство Gaberoff и
фирма KoralSoft Multimedia, която разработва софтуера.
Базира се на печатната версия на “Съвременна българска
енциклопедия”, Gaberoff, 2003 г. Първоначално се появява на
компактдиск.


Съвременна българска енциклопедия –
продължение

Връзки към други собствени ресурси, достъпни през
електронната енциклопедия:
 Атлас на света
 Двуезични речници – на английски, немски, френски,
испански, италиански
 Тълковен речник на съвременния български език,
включващ над 170 000 думи
 Речник на чуждите думи в българския език
 История на България – справочник


Онлайн версия

От началото на 2007 г. се разпространява в интернет
безплатно на адрес http://koralsoft.dir.bg/bgencyclopedia/.
Съдържанието включва 42 782 статии, подредени в 96
категории и допълнени с 5 388 изображения. Няма разлика с
изданието на компактдиск.


Българска енциклопедия А-Я

 През 2002 г. върху CD-ROM е издадена “Българска
енциклопедия А – Я”. Включва 30 000 статии в 900
категории и подкатегории в различни области, както и
приложения: атлас, статистика, мерни единици и др.
 От 2005 г. – актуализирано и значително разширено
онлайн издание, като съдържанието може да бъде
свалено от www.encyclopedia.bg.

 Други – Българска онлайн компютърна енциклопедия


Знам.бг

От средата на 2005 г. – съвместна инициатива на
Министерството на транспорта и съобщенията,
Министерството на образованието и науката и на
българските училища за създаването на портала
www.znam.bg. Това е общообразователен портал, достъпен
безплатно от всички основни и средни училища. Осигурява
достъп до онлайн версията на “Българска енциклопедия А –
Я”, до други справочни издания на ИК “Труд”, както и до
библиотека с произведения на български и световни автори.
Търсене в ресурсите на Знам.bg е интегрирано в gbg.bg и
netinfo.bg.


Урок 6. Други справочници с
фактографска информация


Биографски справочници

Биографски справочници – това са справочниците, които
поради честото си използване претърпяха специфично
развитие в началото на ХХІ в. Накратко то се изразява в
създаването на интегрирани биографски системи. В тях са
интегрирани огромен брой ресурси – дигитализирани
биографски справочници (някои от които са от ХVІ в. насам),
дневници, мемоари, документи с биографска информация,
статии, некролози и много др. Чрез еднократно запитване
потребителят има достъп до всички тях, както и до линкове
на други ресурси с биографска и библиографска
информация, до исторически, литературни и др.
справочници.


Интегрирани системи
за биографска информация

World Biographical Information System – най-голямата в
света система за биографска информация. Състои се от:
национални биографски архиви на повечето от държавите
в света; индекси към всеки от националните архиви; общ
индекс към всички тях
 http://www.degruyter.de/cont/fb/nw/nwWbisEn.cfm
World Biographical Index – индекс към Световната
биографска система с безплатен достъп до 2 млн. записа с
биографска информация
 http://www.saur-wbi.de/


Интегрирани биографски системи

Biography Reference Bank
 http://www.hwwilson.com/databases/biobank.htm
Biography Resource Center
 http://www.gale.cengage.com/BioRC/prod_info.htm


Биографски речници

Наред със създаването на интегрираните биографски
системи, продължават да се издават двата най-
разпространени вида биографски справочници – биографски
речници и справочници от типа “Who’s who” – “Кой кой е”.
Първите предоставят изчерпателна информация обикновено
за личности от една нация, като включват и сведения за
чужденци, допринесли за нейното развитие. Вторите
включват основна информация за живи личности от една
държава, регион или от цял свят или информация за
представители на отделни или всички области на знанието.
Съществуват и “Who was who” – те включват информация за
починали лица.


Who’s who
Примери:
Русский биографический словарь
 http://www.rulex.ru/be.htm
World who’s who
 http://www.worldwhoswho.com/
International who’s who
 http://www.internationalwhoswho.com/
Кой кой е в българската политика
 http://217.75.128.36/asp/whobg.asp
Кой кой е в българската наука
 http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=6
Кой кой е в европейските и българските институции
 http://www.bta.bg/site/bulgaria-eu/html/who_is_who/content.htm


Други справочници

Сирма медия – “издателство за мултимедийни знания”:
енциклопедии, речници, езикови игри и др. По-важни
продукти: Енциклопедия “История на България”;
Многоезични мултимедийни речници

Златни страници – бизнес справочник
http://www.goldenpages.bg/


Урок 7. Как да открием нови
справочници? Оценка


Как да открием нови справочници?

Средствата за търсене в интернет позволяват да откриваме
както печатните, така и електронните справочници. Можем
да търсим по ключова дума от заглавието им, ако търсим
конкретни справочници. Можем да направим най-общо
търсене, ако искаме да открием всички справочници от един
или няколко вида – напр. в някоя от търсачките търсим:
български енциклопедии онлайн; или в някой от указателите
търсим в съответна рубрика, напр. История – енциклопедии.


Оценка

Оценката на справочните издания използва общите
критерии за оценка на източниците. Повечето от критериите
са еднакви за печатните и за електронните издания, но при
електронните има и специфични изисквания. Основни
критерии:
Обхват – съдържателен, географски и др. Обхватът включва:
 широта – всички аспекти на предмета ли се включват
 дълбочина – до каква степен на детайлност достигат
включените документи
 време – ограничена ли е информацията по време
 формат – всички видове интернет ресурси ли се включват
или само уеб документите

Оценка
Съдържание – дали информацията е обективна, или е лично
мнение; съдържа ли оригинална информация или е само линкове
и др. Съдържанието се характеризира с:
 акуратност – точна ли е, не се ли влияе от идеологически,
търговски, рекламни и др. цели
 авторитетност – дали зад източника стои учен, експерт или
авторитетна организация. За да разберем това, помага адресът –
ако в него има “~”, това обикновено значи персонален сайт
 актуалност – колко често се обновява
 уникалност – дали същата информация е налична и в други
формати (напр. печатни) и има ли разлики между тях
 предоставя ли линкове към други ресурси
 качество на самия текст – стил, разбираем ли е


Оценка
 Графичен и мултимедиен дизайн
 С каква цел е създаден – за каква публика е
 Включват ли се ресурсите в него в други ресурси и как се
оценяват
 Удобство и ефективност за работа
 приятелски интерфейс
 какво оборудване изисква – стандартно или по-специално
 възможности за търсене – какви оператори използва;
индексира ли търсачката цялото съдържание и др.
 възможност за преглеждане и организация
 интерактивност
 Цена

Урок 8. Документи с открит
достъп


Документи с открит достъп (ОД)

В края на 1990-те години на ХХ в. в средите на учените и
библиотекарите се заговаря за открит (отворен/свободен)
достъп до статиите в научните списания като алтернатива на
платения достъп. Постепенно се заражда движение със своя
идеология, правни основания и технологични решения.
Тласък дава т.нар. бунт на учените против нарастващите цени
на научните списания. Те осъзнават, че сами пишат,
редактират и анотират статиите си и ги предлагат на
издателствата за публикуване, но те със своята ценова и
лицензионна политика създават пречки пред обмена на
знания и така вредят на обществото.


Началото

През 1999 г. Федерацията на дигиталните библиотеки,
Коалицията на мрежовите библиотеки и Националният
научен фонд на САЩ започват финансирането на т.нар.
Инициатива за отворени архиви (The Open Archives Initiative –
OAI), целта на която е да разработи принципи на съхранение
и взаимодействие на различните “открити” източници. През
2002 г. след тригодишни експерименти е разработен
Протокол за събиране на метаданни (The Open Archives
Initiative Protocol for Metadata Harvesting – OAIPMH). Той
определя правила, в съответствие с които трябва да се
създават свободни архиви, организирани на принципа на
ОД.


Развитието

Мощен тласък дава Фонд “Джордж Сорос”, който през 2002 г.
финансира т.нар. Будапещенска инициатива. В нея е
фиксирано, че документите на ОД имат огромна обществена
полза, тъй като дават възможност за свободен достъп до
научна литература за учени, преподаватели, студенти.
Будапещенската инициатива препоръчва две стратегии –
самоархивиране и създаване на списания на свободен
достъп. Тези списания не трябва да използват копирайт за
ограничаване на достъпа до материалите, които публикуват,
и не трябва да събират пари за четене и абонамент. (Има
алтернативни източници за финансиране, вкл. различни
фондове, спонсорство и др.)


Берлинската декларация
През 2003 г. изследователски организации от Германия, Унгария,
Китай, Норвегия и Франция подписват Берлинска декларация за
открит достъп до научните знания, в която потвърждават
подкрепата си за Будапещенската инициатива и предлагат нова
парадигма за открит достъп чрез: поощряване на изследователите
да публикуват в съответствие с принципите на ОД; поощряване
притежателите на културни паметници да поддържат ОД чрез
представяне на ресурсите си в интернет; развитие на способите за
оценка на онлайн материалите и поддържане на стандартите за
качество; признаване на публикациите с ОД като средства,
способстващи за развитие на кариерата на учените и др.
Проведената конференция в Бетезда потвърждава подкрепата на
решенията от предходните конференции.


Какво е открит (отворен/свободен)
достъп?

 Отнася се за електронните публикации онлайн,
освободени от лицензионни и правни ограничения и
безплатни за потребителя.
 Според Будапещенската инициатива (BOAI – Budapest Open
Access Initiative), Берлинската конвенция и тази в Бетезда –
наричани трите BBB – публикациите на свободен достъп са
в пряка зависимост от авторското право, научната оценка,
публикуването, съхраняването и професионалното
израстване. Целта е улесняване на достъпа до научните
публикации; те се създават електронно, с помощта на
редакция или библиотека.


Видове публикации
 Статии, научни доклади, дипломни работи и дисертации, препринти и
постпринти – части от доклади или статии и др.
 Участниците в процеса са: създатели (научни работници, студенти, научни
институти и др.); посредници (библиотеки, научни общества, редактори,
учени и др.); спонсори (научни общества, неправителствени организации,
редакции и др.). Формати на публикуване – PDF, HTML.
 Могат да съществуват като: статии на свободен достъп в списания (Gold
OA); “независими статии” (Green OA); комбинирана форма – на няколко
места.
 Публикациите на ОД не са форма на безконтролно самопубликуване – те
са оценени като научни от експерти!
 Всеки документ е описан със схема за метаданни, за да може да бъде
открит.
 Важно е да се знае, че търсачките претърсват и съдържанието на
архивите!!!


Две части на открития достъп

Две части, които се допълват – І. Самоархивиране и ІІ.
Научни списания на открит достъп, но с контрол върху
качеството на публикуваните в тях материали:
І. Самоархивиране – предложено през 1994 г. от С. Харнад,
но развитието започва с инициатива от 1999 г. “Отворени
архиви” – OAI – за постигане на оперативна съвместимост
между различни архиви чрез специалния протокол – PMH
(Protokol for Metadata Harvesting); той позволява
едновременно търсене в различни архиви чрез
еднократно запитване.


Начини за самоархивиране

1. От автора, който публикува публикациите си
самостоятелно, като ги въвежда за съхранение в свободно
достъпен интернет сървър и 2. Чрез онлайн хранилища,
които са специализирани по предмет и по институция.
Публикациите са известни като e-print, а те могат да бъдат
препринти (които не са се появили в печатно издание) или
постпринти (електронни копия на статии, които вече са
публикувани в печатно списание).


Самоархивиране чрез
самостоятелно публикуване

Осъществява се чрез:
 собствен уебсайт – тук авторът има пълна свобода за
съдържанието и оформлението на сайта
 сайта на организацията, в която авторът работи
 използване на чужд сайт (последното не е сигурен начин)


Самоархивиране чрез онлайн хранилища
на открит достъп

За целта е нужен уеб сървър с голям обем и софтуер. Такива
са EPrints (www.eprints.org), DSpace (www.dspace.org), Fedora
(http://fedoraproject.org/bg/)
За улесняване на достъпа до тези хранилища (те са вече
много) са създадени указатели. Най-пълни са:
 ROAR /Registry of Open Access Repositories
http://archives.eprints.org
 OpenDOAR
www.opendoar.org
За търсене в тях могат да се ползват техните търсачки, Google
или специализираната търсачка OAIster.


Проблеми и решения
Основна предпоставка за самоархивиране: авторите да имат съответни
юридически права, за да извършват открито архивиране.
 Проблеми: при препринтите – много издатели на списания не приемат
публикации, които вече са публикувани електронно. При
постпринтите, т.е. електронни копия на статии, вече публикувани
печатно, обикновено авторското право е прехвърлено от автора на
издателя, а издателят не разрешава безплатен достъп в интернет.
 Решения:
 авторите запазват авторското си право чрез специален лиценз от
вида Creative Commons (CC), т.е. върху част от авторското право. Най-
подходящи СС са тези, които предоставят пълни права за ползване,
но с посочване на автора
 издателите биват убеждавани да разрешават вече публикувани
статии в техни списания да се архивират на интернет сървър на
свободен достъп

Списания на открит достъп
Три подхода към стратегията за открит достъп при списанията:
 пускане на нови списания на открит достъп
 преобразуване на печатни списания в електронни на свободен
достъп
 хибриден подход – добавяне на свободно достъпен онлайн
архив към печатни списания или авторите да заплащат за
безплатно разпространение на техни статии
Авторското право – авторът може да избира между три
възможности: остава собственик на авторското право (това е
добре за издаването на електронните списания и при
самоархивирането); авторът използва СС; авторът прехвърля
отчасти авторското право (само за ползването на своите
произведения за търговски цели) – подходящо за традиционни
печатни списания, които преминават на открит достъп.


Проекти
DOAJ – http://www.doaj.org
Колекция от предварително оценени от специалисти списания (peer review) на
свободен достъп. От всички области, на всички езици; общ интерфейс.
 Иницииран по време на първата северна конференция по проблемите на
научната комуникация в Лунд, Швеция, октомври 2002. Първоначално
финансиран от Институт “Отворено общество”
 Начало – януари 2003 г., стартира от май 2003 г. с над 300 списания. Търсене на
ниво списание
 Критерии за подбор на списанията – да са на свободен достъп; да има
качествен контрол върху тях, т.е. да са оценени от специалист или редактор,
едва тогава се включват в базата; да са научни статии или изследователски
проекти. Цената е безплатна за крайните потребители!
 Търсене на ниво статия – от 2004 г.
 Брой на списанията към февр. 2010 – 4 658; търсене на статии в 1 825
списания; брой статии – 349 463


Научни електронни архиви

Научните архиви обикновено се изграждат към библиотеки
на университети или научни институти, тъй като включват
статии на учени, дисертации, дипломни работи и др.
подобни публикации.
 Научен електронен архив на Нов български университет
Разработва се на основата на EPrints – софтуер, който
изгражда уеб базиран архив и база данни от научни
разработки. Депозираните чрез ЕPrints документи могат да
се четат свободно в уеб пространството или достъпът до
тях да бъде ограничен по желание на автора. Предлага се
и ръководство за работа. Достъпен на адрес:
http://eprints.nbu.bg/


Полезни адреси

Инициатива “Открити архиви”
 http://www.openarchives.org/
Инициатива “Открити източници”
 http://www.opensource.org/
Мрежова библиотека за дисертации на открит достъп
 http://www.ndltd.org/


Значение

Документите на открит достъп, както и свободните
(безплатни) електронни издания, посочени в урок 10, са
начин да разширим ресурсната база на нашите библиотеки,
без да влагаме средства за това! Колкото повече източници
за информация използваме, толкова по-качествени услуги
ще извършваме!


Урок 9. Електронни колекции на
български и чужди библиотеки


Европейска библиотека
Малко предистория:
 1987 г. – среща на директорите на 11 европейски библиотеки, които основават
Конференция на директорите на европейските национални библиотеки
(CENL). От 1989 г. в нея се включва и България. Две основни цели – бърз и
многоезичен достъп до колекциите на националните библиотеки участнички и
създаване на Европейска електронна библиотека.
 2003 г. – проект TEL (The European Library). Оценява се, че европейските
национални библиотеки имат изключително пълни колекции, имат богати
специални колекции с голяма историческа стойност, имат и уникални
колекции. Всички те трябва да бъдат дигитализирани; чрез тях се запазва
европейското културното многообразие. Целта на проекта е осигуряване на
общи точки за достъп до всички колекции, многоезичен интерфейс с
възможност за поддържане на всички азбуки, а всичко това да осигури
общоевропейско библиотечно обслужване на качествено ново ниво!
http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/index.html


TEL-ME-MOR

 2005 г. – нов проект, чрез който да продължи работата от
предходния – TEL-ME-MOR (The European Library : Modular
Extensions for Mediating Online Resources) – предвижда
чрез Европейската библиотека да се създаде универсална
по съдържание общоевропейска колекция от качествени
информационни ресурси с лесен достъп до нея. Проектът
се насочва и към културния, образователния и публичния
сектор, поради което като обекти на взаимодействие са
посочени библиотеки, музеи и архиви.


EDL (European Digital Library)

 2007 г. – следващ проект, свързан с Европейската
библиотека, наречен Европейска дигитална библиотека –
EDL (European Digital Library) – включват се повече страни.
 Европейската комисия финансира и проекта TELplus –
насочен към подобряване обслужването чрез
Европейската библиотека. Освен другите инициативи, той
предвижда и включването на България и Румъния в ЕБ.
Включването на всички национални библиотеки,
членуващи в CENL, ще завърши с изпълнението на проекта
FUMAGABA.


Европейска дигитална библиотека,
музей и архив

 2007 г. – последният голям проект – Europeana –
Европейска дигитална библиотека, музей и архив. Целта е
да се създаде сайт, който да осигурява достъп до около 2
млн. дигитални обекта (ръкописи, фотографии, карти,
звукозаписи и др., а също книги, вестници и архивни
документи). Ще бъдат използвани вече дигитализирани
материали от европейски музеи, библиотеки и архиви.
Многоезичен интерфейс, който трябва да осигури към
2010 г. достъп до над 6 млн. дигитални обекта.
http://www.europeana.eu/portal/


Световна дигитална библиотека

World Digital Library – Световна дигитална библиотека
Проект на ЮНЕСКО и Конгресната библиотека на САЩ.
Включва ръкописи, карти, редки книги, звукозаписи, филми,
печатни произведения, фотографии и др. Интерфейсът е на
английски, френски, португалски, испански и руски езици, а
достъпът е свободен.
http://www.wdl.org/en/


Gallica

Дигитална колекция към Френската национална
библиотека, създадена през 1997 г. Съдържа 1 007 950
документа и 396 093 други материали – снимки, звукозаписи
и др. Повечето от тях са от фонда на ФНБ.
http://gallica.bnf.fr/


Miguel de Cervantes Digital Library

Създадена е към Университета в Аликанте, Испания през
1998 г. и обхваща главно книги от испански класически
автори от ХІХ и ХХ в., но и някои съвременни автори. Включва
също списания с културна и друга тематика, дисертации,
детска литература. Постепенно се включват и испаноезични
автори от страните от Латинска Америка, както и малка част
от автори от други страни.
http://cervantesvirtual.com/


Руски библиотеки

 Электронная библиотека РНБ – СпБ
Включва текстове на закони, статии от периодични
издания, материали по руска история и др.
http://leb.nlr.ru/

 Электронная библиотека РГБ – Москва
Включва четири колекции от различни видове документи.
http://elibrary.rsl.ru/


НБКМ
Дигитална библиотека
Дигитализацията на документи от колекциите на Националната
библиотека започва през 2006 г., а от есента на 2007 г. те стават
достъпни за ползване чрез сайта на библиотеката. Дигитализирани
са около 75 000 файла – ръкописи (славянски, гръцки, турски,
персийски, арабски), старопечатни книги, непубликувани
документи от Български исторически архив и Ориенталски отдел,
портрети и снимки, графични и картографски издания, български
вестници и списания от периода 1844 – 1944 г. Търсенето е чрез
програмния продукт DocuWare. Дигитализираните материали се
предоставят за ползване на свободен достъп.
Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида на
посочените документи в няколко колекции, които са
подразделени в отделни кабинети.

Значение

 Посочените проекти целят да запазят и направят
достъпно за всички граждани най-ценното от
националните, европейските и световните
колекции. Те са мощно средство за запазване на
националната идентичност, за междукултурен
диалог и международно сътрудничество!
 Те са и мощен информационен ресурс за
библиотеките!


Урок 10. Електронни издания на
свободен достъп


Електронни издания на свободен достъп
Електронните издания са два основни вида:
 Дигитализирани версии на печатни издания
 Създадени електронно и без печатна версия
Посочените в предходния урок колекции са от първия вид.
Такъв е и най-старият проект – проектът Гутенберг, чието
начало е от 1971 г. Днес вече са включени над 30 000
свободно достъпни книги, които преди това са издадени като
печатни, но са с изтекли авторски права; дигитализирани са
от доброволци. Към края на 2009 г. са достъпни над 35 000
електронни книги, от които над 25 000 на английски език,
останалите са на 50 други езика.
http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page


Други проекти

 Русская виртуальная библиотека – класическа и
съвременна руска литература.
http://www.rvb.ru/


Български електронни издания

По-известни са:
 Портал Booksbg.org – предоставя книги, списания,
енциклопедии и други различни четива безплатно. За да
изтеглите даден файл, трябва да се регистрирате. Лимитът
за сваляне на заглавия е за период от 24 часа.
http://www.booksbg.org/booksbg/


Други издания
 Виртуална библиотека Za-tebe
Съдържа много и различни рубрики.
http://virtualnabiblioteka.za-tebe.com/
 Виртуална библиотека
http://bk-books.hit.bg/
 Електронни книги
http://e-bookbg.com/
 Словото
http://www.slovo.bg/
Публикува в интернет всички значими произведения на българската литература.
Страниците се обновяват ежедневно от доброволци, до пълното представяне на
всички повече или по-малко стойностни автори и произведения. Освен класически
текстове, тук може да се публикуват безплатно и собствени творби! (На новите
автори се препоръчва да публикуват произведенията си първо в ХуЛите!)
Част от произведенията все още са в стария сайт – http://www.slovo.bg/old/


Книги на български език
 http://ebookbg.wikidot.com/
Специална търсачка, използваща технологията на Google;
търси само сред ограничен брой сайтовете, които
отговарят на определена тематика. Така се избягват
резултати, при които се среща търсената фраза по други
поводи. Например, ако търсите е-книга чрез пригодената
търсачка за е-книги, ще откривате именно текста на
книгата, която търсите, а не коментари за нея в някой
форум или рецензия в някоя интернет книжарница, или
книгата на друг език с кирилица и т.н.
Тази търсачка осигурява търсене в контекст и получаване
на по-точни и адекватни резултати, отколкото при
неограниченото търсене с Google.


Книги на български език

 LiterNet – специализиран портал за електронни книги и
списания.
http://liternet.bg/

 Кулинарна библиотека
http://biblioteka.biberonbg.com/

Кои други български сайтове за книги познавате?


Списания

 Електронно списание “Литературен клуб” – за българска и
преводна художествена литература, литературна критика,
хуманитаристика. Има възможност за предлагане и на
собствени текстове.
http://www.litclub.com/

 Къде да намерим други електронни списания на свободен
достъп – Е-колекции – Виртуална библиотека
http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=31

Не можем да помним всички, но трябва да знаем как да ги
открием!


Значение

Да припомним още веднъж!
Свободните (безплатни) електронни източници
обогатяват ресурсната база на обслужването и са
предпоставка за извършване на по-качествени услуги в
библиотеките!


2modul 2tema

Recommended

Recommended

More Related Content

What's hot

What's hot (20)

Viewers also liked

Viewers also liked (9)

2modul 2tema