Se ha denunciado esta presentación.
Utilizamos tu perfil de LinkedIn y tus datos de actividad para personalizar los anuncios y mostrarte publicidad más relevante. Puedes cambiar tus preferencias de publicidad en cualquier momento.
Вера Бонева
Дигитализация
на музейните фондове в България:
първи стъпки, подходи и перспективи
София, 26 септември 2017
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА:
 процесът на преобразуване на информацията в дигитален формат;
 необратимата тенденция по посока съхран...
Особености на музейната дигитализация
 По традиция и според законоустановените правила основната
документация в музеите с...
Проект
„Дигитално
културно-историческо
наследство
на Община Пловдив“
digital.plovdiv.bg
Остават няколко въпроса:
 Инвентарните книги вовеки ли ги (раз)полагаме
в додигиталната епоха?
 Визуалният сегмент на му...
Наредба за формиране
и управление на музейните фондове
Чл. 27. Научно обработените движими културни ценности в основния
и ...
Подстъпи към единния софтуер
 Реализирани са успешни начинания за създаване на дигитално съдържание,
основаващо се на ана...
Да помечтаем:
Имаме софтуер, техника и специалисти...
Какво дигитализираме?
Как решаваме въпроса с достъпа на експерти
и н...
Да се върнем към реалността
или
Какво правим в краткосрочна перспектива
 Незабавни действия за подготовка на дейността по...
И още:
 Проучване и максимално използване на международния опит – основно
в контекста на българското председателство на Е...
И да се поогледаме в Европа и отвъд Атлантика:
Дигитализирани обекти, достъпни в Интернет
The British Museum 2335338
Rijks...
Отворени теми:
Националният музеен фонд
Научните архиви на музеите
Обменните фондове
Музейните библиотеки
Кадровият капаци...
И да не забравяме,
че темите за виртуалните турове,
дигиталните образователни програми,
дигиталните игри и апликации,
диги...
Дигитализация на музейните фондове в България: първи стъпки, подходи и перспективи
Дигитализация на музейните фондове в България: първи стъпки, подходи и перспективи
Próxima SlideShare
Cargando en…5
×

Дигитализация на музейните фондове в България: първи стъпки, подходи и перспективи

577 visualizaciones

Publicado el

Презентацията е основа на лекцията, която изнесох на 26 септември 2017 г. на семинар в София, посветен на прехода от анологови към дигитални носители при управлението на музейните фондове в България

Publicado en: Software
  • If you’re struggling with your assignments like me, check out ⇒ www.HelpWriting.net ⇐.
       Responder 
    ¿Estás seguro?    No
    Tu mensaje aparecerá aquí
  • Sé el primero en recomendar esto

Дигитализация на музейните фондове в България: първи стъпки, подходи и перспективи

  1. 1. Вера Бонева Дигитализация на музейните фондове в България: първи стъпки, подходи и перспективи София, 26 септември 2017
  2. 2. ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА:  процесът на преобразуване на информацията в дигитален формат;  необратимата тенденция по посока съхраняване и обработка на данни, комуникация в културния, научния, стопанския и образователния сектори;  елемент от всекидневната ни работа с все по-осезаемо и все по-трудно за управление и контрол присъствие – особено що се отнася до текущата административна, фондова, популяризаторска, научноизследователска, експозиционна дейност;  императивно бъдеще и динамизиращо се, но парцелирано настояще на българското музейно всекидневие.
  3. 3. Особености на музейната дигитализация  По традиция и според законоустановените правила основната документация в музеите се полага, обработва и пази върху хартиени носители.  Културните ценности имат веществен характер, а дори и нематериалните са на традиционни материални носители.  Дигиталните технологии навлизат директно в административния и финансовия сектори на музейните дейности. По отношение на фондовата работа те имат вторичен и допълващ характер.  Създаването на дигитални бази данни с музейно съдържание, което е пряко извлечено от основната фондова документация има за съществена пречка различните стандарти за вписване в инвентарните книги на различни типове ценности.  По презумпция и според действащата наредба за музейните фондове, метаданните се осъществяват върху стардартизирания научен паспорт.
  4. 4. Проект „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“ digital.plovdiv.bg
  5. 5. Остават няколко въпроса:  Инвентарните книги вовеки ли ги (раз)полагаме в додигиталната епоха?  Визуалният сегмент на музейната дигиталиазция ще подлежи ли на стандартизация – включително и технологична?  Как ще създадем метаданни, които да отговарят на заложените в нормативната рамка изисквания и същевременно да са разбираеми за по-широката публика, на която ще предоставим частичен достъп до електронно каталогизираните културни ценности?  Имаме ли готовност да осъществим реални стъпки по посока на формулиране на единни изисквания на колегията по отношение на единния софтуер, тоест кой, кога и как ще създаде макета на заданието за създаването на продукта, който да бъде подложен на експертно обсъждане и административно-управленски анализ?
  6. 6. Наредба за формиране и управление на музейните фондове Чл. 27. Научно обработените движими културни ценности в основния и обменния фонд подлежат на електронна обработка по единен софтуер за управление на музейните фондове, одобрен от министъра на културата.
  7. 7. Подстъпи към единния софтуер  Реализирани са успешни начинания за създаване на дигитално съдържание, основаващо се на аналогови документи, свързани с фондовете на музеи и галерии.  Дигитализирани културни ценности са предоставени за ползване от потребителите на Интернет чрез съществуващи платформи.  Осъществени са научни изследвания за начините, по които предстои да се осъществи дигитализацията на движимите културни ценности.  Нормативната база е частично адаптирана към императива за електронна обработка на метаданните и другите сегменти от музейната документация, свързани с опазването на движимите културни ценности.  Архивите и библиотеките са няколко стъпки напред в дигитализацията; възползваме се от сполуките и поуките на процесите при тях.
  8. 8. Да помечтаем: Имаме софтуер, техника и специалисти... Какво дигитализираме? Как решаваме въпроса с достъпа на експерти и на други потребители до дигиталното съдържание? Как поддържаме общия модел на работа и синхронността между екипите? Имаме национална платформа за обща дигитална експозиция на българските музеи… Как създаваме структурираме и конципираме съдържанието? Как поддържаме дигиталните и недигитални връзки с реалните музейни експозиции – постоянни и временни?
  9. 9. Да се върнем към реалността или Какво правим в краткосрочна перспектива  Незабавни действия за подготовка на дейността по създаване на единен музеен софтуер; създаване на национално координационно звено.  Разработване и утвърждаване на национални правила за дигитализация на движими културни ценности.  Мониторинг на техническата обезпеченост на българските музеи за реализация на процеса по дигитализация на фондовете.
  10. 10. И още:  Проучване и максимално използване на международния опит – основно в контекста на българското председателство на ЕС и в логиката на ресора на българския еврокомисар.  Експертно и обществено обсъждане на идеята за създаване на Виртуален музей „България“, конструиран върху основата на оригинални артефакти от българските институции на паметта – музеи, галерии, архиви, библиотеки.  Издирване на партньори – български и чуждестранни; разработване на поне един национален проект за управление на процесите по дигитализация.  Активизиране на дейностите и контактите със съществуващите европейски и/или световни музейни дигитални платформи и институциите, стоящи зад тях.
  11. 11. И да се поогледаме в Европа и отвъд Атлантика: Дигитализирани обекти, достъпни в Интернет The British Museum 2335338 Rijksmuseum in Amsterdam 611190 The Metropolitan Museum of Art 450119 The University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology 367000 Harvard Art Museums 250000 objects Baza naţională de date a patrimoniului cultural mobil/ National Database for Movable Cultural Heritage 740000 de inregistrări/ 740000 records ghidulmuzeelor.cimec.ro
  12. 12. Отворени теми: Националният музеен фонд Научните архиви на музеите Обменните фондове Музейните библиотеки Кадровият капацитет Институционалната фрагментираност Дигитализация на научните издания Авторски и сродни права
  13. 13. И да не забравяме, че темите за виртуалните турове, дигиталните образователни програми, дигиталните игри и апликации, дигиталните компоненти на експозициите оставяме за обсъждане по-нататък…

×