1. Васил Иванов Кунчев – Левски Роден на 18 юли 1837 година в Карлово Умира на 18 февруари 1873 край София Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

2. Свята и чиста република I. Демократска република 1. Днешният век е век на свободата 2. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република 3. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" 4. Ние гоним царя и неговите закони 5. За враговете на демокрацията и републиката - смърт II. Велик патриот 1. Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля 2. Трябва да се жертвува всичко, па и себе си 3. Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа 4. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си 5. Народната работа стои над всичко 6. Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен 7. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност 8. За честните хора такава смърт

6. ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

7. Документално наследство Сътвореното от самия Васил Левски, от ума, сърцето и ръката му, документално наследство увековечава завинаги достоверно неговите мащабни идеи, нестандартни мисли, незабравими прозрения и доказателства за многобройните му дела. За съжаление безвъзвратно са загубени доста документи от това далеч по-многобройно национално съкровище. Сега документалното наследство на Апостола наброява по-малко от 200 единици, писани или подписани от него между 1856г. и началото на 1873г.: автобиография, личен бележник, комитетска кореспонденция, идейно-програмни документи – проектоустава, озаглавен “Нареда”, писмената “клетва” и др. Автобиография в стихотворна форма: Писана е в края на 1867г. или в началото на 1868г. Без да имат качествата на художествена творба, стиховете в недовършената му автобиография разкриват участието на Левски в Първата българска легия, байрактарството му в четата на Панайот Хитов, докосват до неговата богата душевност, потвърждават безкрайната му смелост.

8. Клетвата , която Васил Левски дава след провеждането на общото събрание в Букурещ през 1872г., което го упълномощава да работи в цяло Българско. Джобния бележник на Апостола е с доста липсващи страници. Наситен е с факти за организаторската и идейно-политическата му работа. Документира не само обиколките му из страната между 1871 – 1872г., както и отчет до стотинка за похарчените народни пари, но разкрива и скромните му предпочитания за храна и облекло, влечението му към народните песни и революционната поезия.

9. Паметни места за Апостола Къщата на Райно Попович : Този представителен, богат и внушителен дом на видния карловски учител и просветител е свързан и с ранните години на Васил Левски, и с революционния период от живота му. Тук малкият Васил Кунчев взема уроци по църковнославянски език и църковно пеене при даскал Райно Попович. От тук след среща с д-р Киро Попов /зет на Р. Попович и член на комитета/ Апостола на свободата поема за последен път през Балкана, Троян и Ловеч към Къкрина. Левски е връстник и приятел и със сина на даскал Райно Теофан Райнов. Църквата “Света Богородица” : В нея Васил Иванов Кунчев е ръкоположен в йеродяконски сан през 1859г. от Пловдивския митрополит Паисий и пее в църковния хор. На северната фасада на църквата през 1997 г. е реализиран стенопис от Дечко Тодоров, представящ ръкополагането.

10. Родословие Васил Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов. Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство. За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски - Гина. Женитбата на сина на Кунчо Видолов - Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гина сродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски , неговите двама братя – Христо /ок.1840 – 1870/ и Петър /ок.1844 – 1881/ и сестрите – Яна /ок.1835 – 1913/ и Мария /ок. 1847 – 1851/. И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и непокорни като него и споделят несретния живот на българските хъшове. Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване.След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Покосен е от туберколоза. Умира ненавършил 30 години на 9 април 1870 год. в Букурещ.

11. Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим. И мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото. Мисля, че вратата на небесний рай на къде изглеждат никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък, че сълзите чисти, че вдовишкий плач, че потът почтенний на простий орач, че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни. Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат, от кои се с клетва монахът отказа, че цел по-висока Бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, и че мойте братя търпят иго страшно, а аз нямям нищо, и че туй е гряшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови. Рече и излезе.