1. VINUM DICIT –
ВИНОТО РАЗКАЗВА

2. ЛЕГЕНДАРНОТО НАЧАЛО
 Произходът на лозата – от божествена капка кръв (ichor),
която паднала от небето израстнала първата лоза.
 В своите странствания младият бог Дионис открил и култивирал
лозата (символ на божественото и благоденствието).
 Виното било свещено –
дар на Дионис за човечеството.
 Божествена кръв – вино -
християнско причастие.

3. Свитата на Дионис
 Бог Дионис обикалял света, за да учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните
гроздове божествената напитка - вино.
 Бил придружаван от менади и пийнали сатири,
украсени с венци от лозови пръчки.
 Сред тях били Пан и мъдрият учител на Дионис,
вечно пияният Селен.
 Дионисиите (тържества в чест на Дионис)
– провеждани в ранната есен:
 След приключване на основните
селскостопанските дейности
 В сезонът на съзряване
на гроздето и гроздобера
 Маскираните вярващи се
превъплащавали в свитата
на веселия бог.
 Традиция жива
и до днес
– кукерските игри

4. Виното за траките
За траките виното било много повече от обикновена алкохолна напитка
– то ги съединявало с бога.
 Херодот споменава Дионис като
едно от трите главни божества на траките.
 Тракийските царе считали, че основоположник
на одриската династия бил самият бог Дионис.
(Затова един тракийски цар можел да си
позволи да се напие пръв на пиршеството).
 Докато гърците проповядвали умереност в пиенето,
траките напротив - смятали, че целта на виното е именно да те напие.
 Докато гърците разреждали виното, траките смятали това за кощунство.
 Писмените извори споменават, че тракийските войни влизали в битка след като пият вино,
защото разчитали свещената напитка да им даде сила.

5. Виното за гърците
 Виното играело съществена роля в организирането на т.нар. симпозиуми в Древна Гърция
(един вид събиране на обществото в епоха, когато кафенета и клубове не съществували).
 Пиршествата следвали строги правила, съблюдавани от изборен председател -
симпосиарх (задължително качество – да не се напива лесно). Той трябвало да подканя
едни да пият по-често, а други по-малко (прекалената трезвеност се смятала за също
толкова неприятна, колкото и неконтролираното пиянство).

6. Някои правила
 Вечерта започвала с една чаша ароматизирано вино,
изпивана в кръг от гостите преди яденето.
 Всеки изпивал по една глътка неразредено вино (акратон)
в чест на Добрия Демон, закрилник на лозята и житата.
 Края на вечерта се ознаменувал с възлияние на вино,
този път разредено (кекраменос), в чест на Завс Сотер (Спасител).
 Задължителна наздравица за всеки
от присъстващите (пропинеин филотесиас),
чашите трябвало да се изпият на един дъх.
 В Атина пиенето започвало с малки чаши и завършвало с големи.
(Не забравяйте, че трябвало да се пие на екс).
 Правило било всеки да изпие определено количество вино,
ако ли не – да си върви или да изтърпи наказание, наложено му от симпосиарха
(да подскача на един крак, да обиколи залата три пъти с танцьорката на ръце, да танцува
гол и др.)

7. Как да пием вино като
древните елини?
 Гърците считали пиенето на неразредено вино за варварски обичай, водещ до загуба на
съзнание и оглупяване. (Дори смес от равни части вино и вода се приемала
за прекалено опасна).
 Древните гърци консумирали виното разредено с вода
(топла или студена според сезона).
 Обикновено съотношението било една част вино
– три части вода (известна сред шегаджиите като “жабуняк”).
 Пропорциите варирали според предпочитанията на гостите:
съотношенията две части вино и една част вода
или три части вино и пет вода – се считали за доста силни.
 Смесвало се в специални съдове – кратери.
 Разливало се със специални кани – ойнохое.
 Но според изследванията на W.J. Henderson количеството вино, изпито на един
симпозиум може да се сравни с нивото на алкохола в 1,5 л. бира.

8. Виното за римляните
Лозата в Северна Италия била култивирана от етруските, а на юг пренесена от гръцките
колонисти.
 По времето на Републиката лозарството не било от особено значение за римляните.
(Били заети да завладяват света).
 Най – масовата консумация на вино
била по време на избори, когато политиците,
раздавали вино на плебса,
за да спечелят подкрепа му.
(Звучи ли Ви познато?)
 Към I в. тази практика станала толкова популярна, че за търговците било по-изгодно да
продават виното си в границите на Италия, вместо да го изнасят.
 Господството на Империята довело до господство и на дара на Дионис – виното в
тогавашния цивилизован свят.

9. Как са го правили?
 Набраното грозде било събирано на едно
място и мачкано във винени преси.
 Полученият сок бил оставен да ферментира.
 Ако виното трябвало да е сладко и силно,
гроздовете се оставяли да узреят максимално
(до първата есенна слана), след което
гроздовата мъст се варяла, за да достигне
необходимото количество захар за ферментацията.
 По-слабите вина били съхранявани в
големи глинени съдове (dolia),
полувкопани в земята.
 По-качествените вина били оставяни
да ферментират на чист въздух,
за да се окислят добре
и да добият характеристиките на отлежало вино.
Плиний Стари твърди в своята “Естествена история” (77 г.),
че хубавото вино трябвало да бъде изложено
на “слънцето, луната, дъжда и вятъра”.
 След това виното се наливало в съдовете за съхранение.

10. Отлежаване на виното
 Древните римляни можели да съхраняват
виното дълго време без да се вкисне, благодарение
на съхраняването му в специални съдове - амфори.
 Големи глинени съдове с тесни гърла,
запечатани с тапи и измазани с цимент,
за да изолират виното от кислорода.
 Амфорите побирали приблизително 26 л.
 Според Плиний на пир, организиран от
Петроний (известен сатирик и чревоугодник
живял от 27 до 66 г. ), било сервирано фалернско вино
реколта 121 г. пр. Хр., т.е. вино на 200 г.,
а на император Калигула
било предлагано вино на 160 г.

11. Някой първи селекции
 Mulsum – вино, подсладено с мед точно преди консумацията,
сервирано като аператив.
 Conditum – вино с билки и подправки (например пипер).
 Setine – силно и сладко вино, много популярно
по времето на император Октавиан Август (27 пр. Хр. - 14 г.).
 Caecuban – традиционен сорт с най–добра репутация
за областта Лациум (унищожено от император
Нерон (54 - 68 г.), за да си построи канал).
 Falernian – сорт, отглеждан по склоновете на
хълма Фалернус,на границата между
областите Лациум и Кампания.
Бялото вино произведено от него имало
съдържание на алкохол 15 – 16% и трябвало
да отлежи от 10 до 20 години, за да добие
специфичния си кехлибарен цвят.
(Според Марциан било достойно за пиене
от самия Ганимед - виночерпеца на Зевс).

12. Виното като лекарство
 Древните римляни вярвали в лекарствените
свойства на виното.
 Лекарят Гален (129 – 200 г.)използвал виното
като мехлем за раните на гладиаторите.
 По време на службата си при
император Марк Аврелий (121 — 180 г.) Гален,
приготвял специален елексир от вино и билки,
който трябвало да го предпазва от всякакви отрови.
 За да са силни и да не се разболяват, римските легионери били длъжни да изпиват
по 1 л. вино на ден.
 Сенаторът Марк Порций Катон Стари ( 234 пр.н.е. -149 пр.н.е.)
обичал да слага във виното си капка свинска кръв за аромат
и щипка мрамор на прах за сила.

13. Благодаря за вниманието!
Наздраве и на добър час!
Живко Симитев, ръководител на отдел Връзки с обществеността
към Регионален исторически музей – Стара Загора