Se ha denunciado esta presentación.
Se está descargando tu SlideShare. ×

Един път към посвещението и ясновидството

Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio

Eche un vistazo a continuación

1 de 57 Anuncio

Един път към посвещението и ясновидството

Descargar para leer sin conexión

Презентация върху предговора от 1924 г към Загадките на философията от Рудолф Щайнер. Един път към посвещението и ясновидството - упражнения по медитация за начинаещи и напреднали.

Презентация върху предговора от 1924 г към Загадките на философията от Рудолф Щайнер. Един път към посвещението и ясновидството - упражнения по медитация за начинаещи и напреднали.

Anuncio
Anuncio

Más Contenido Relacionado

Más de Георги Календеров (20)

Anuncio

Един път към посвещението и ясновидството

  1. 1. Предговор към “Загадките на философията” от 1923 г. от Рудолф Щайнер
  2. 2. Структура на предговора от 1924 г
  3. 3. 1 абзац. Задълбочаване 1.) Когато във връзка с появата на второто издание през 1914 г. разширих своята книга "Светогледи и принципи на живота от деветнадесети век" до предложената тук книга "Загадки на философията", ми се искаше да покажа как светогледите, станали достояние на историята, могат да бъдат интерпретирани от съвременния изследовател така, че собственото му чувство, когато открива философски загадки, може съзнателно да се задълбочи в чувството, което мислителите от съответното време са изпитвали към тези загадки през вековете. За тези, които работят на нѝвата на философията, такова задълбочаване носи удовлетворение. Стремежите на собствената ви душа се засилват, ако видите как тези стремежи са се формирали у хора, чийто живот разкрива гледни точки, близки или далечни по отношение на вашата собствена. Така чрез книгата исках да служа на тези, които се нуждаят от изложение на формирането на философията като обобщение на техния собствен мисловен път.
  4. 4. 1. Gedankenweg, мисловен път ● Тук ще се работи със светогледите (Weltanschauungen). Да обръщаме специално внимание на сложните съществителни, защото в корените им стоят същества. ● “Собственият мисловен път” (Gedankenweg) е разходка през различните светогледи. ● Ние минаваме по пътя на другите. ● Работата със светогледите и формите води до откровения, мислене със сърцето. “Каквото и да измисля, Шекспир вече го е написал”
  5. 5. 1. Vertiefung, задълбочаване (в чувството) ● Наблюдението на чуждите гледни точки разкрива собствената ни философия. Това става чрез чувството, чрез “прочувстване”, задълбочаване в чувствата на другите. ● Това ни позволява да погледнем себе си отстрани, да осъществим рефлексия чрез другите. Чувствата са разбираеми независимо от епохата и езика, те са “конвертируеми”. ● Това става чрез задълбочаване. Не да кажеш “Аз таа книга съм я чел”, а да я четеш, докато започне да капе кървава пот по земята. Като я прочетеш, почваш отначало. Емпатия, vertiefen kann an dem Empfinden Може да задълбочи чувството
  6. 6. 1. Интуиция, воля. Да станеш едно ● Да влизаш в обувките на всеки философ и да ставаш “него” за момент. ● Това е и интуицията според “Как се постигат…”, когато ти ставаш едно със съществото. При инспирацията го чуваш, а при имагинацията виждаш негова проекция. ● Постигането на чувство за единство е такава стъпка по мисловния път. Тази “разходка” или борба носи голямо удовлетворение (Befriedigendes) на philosophisch Ringenden.
  7. 7. 1. Примерно упражнение ● Мога ли да усетя разликата в душевните си сили, когато “удовлетворявам всеобщата потребност” и когато работя против нея? ● Същото важи и за загадките: Какво чувствам, когато се изправя пред някоя загадка и съм на път да я разреша?
  8. 8. 2 абзац. Единство и всеобщност 2.) Такова обобщение е необходимо за онзи, който по собствения си мисловен път би искал да усети единство с духовната работа на човечеството; който иска да види, че неговата мисловна работа се корени във всеобщата потребност на човешките души. Той ще може да види това, като пропусне пред очите си това, което в светогледите, станали достояние на историята, е било най-съществено.
  9. 9. 2. Аз сме ● При първия (физически) абзац сме в единствено число, а тук, на етерно ниво, единицата става едно с човечеството. ● Коренът на всеки познавателен стремеж е общата потребност на всички човешки души. ● “Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм.” (ФНС)
  10. 10. 2. Съществено = кое същество стои зад обекта? ● Според Армен Тыугу, писаните книги на Щайнер се четат, като се питаме кое същество стои зад всяко изречение или абзац. Те стават видими! ● Ние можем да провеждаме “съзерцателен диалог” с това същество и да получаваме допълнителна информация и образи директно от него. ● Когато са в миналото, съществата стават по-лесно видими, например тези, които стоят зад конкретните светогледи.
  11. 11. 2. Примерно упражнение със светогледите ● Как разглежданият светоглед живее у мен? (Във връзка с единството ми с всички тези философи.) Мога ли аз да мисля като негов представител и да напиша нещо в неговия стил?
  12. 12. 3 абзац. Компенсиране, неутрализация 3.) Този вид обзор обаче е труден за много изследователи. Той пробужда съмнения в душата. Те виждат как следващите един след друг мислители противоречат на тези, които са ги предхождали или са ги последвали. Исках да водя изложението по такъв начин, че тези трудности да бъдат компенсирани с нещо друго. Да разгледаме двама мислители. На пръв поглед противоречията, които съществуват между тях, произвеждат мъчително впечатление. Задълбочавайки се в мислите си, човек открива, че единият от тях насочва вниманието си към напълно различна област от света, спрямо тази на другия. ● Да предположим, че единият формира за себе си такова душевно настроение, което привлича вниманието към това, как се разкриват мислите, изтъкани вътре в душата. За него става мистерия как това вътредушевно битие в процеса на познание износва решения относно същината на външния свят. Такава отправна точка оцветява цялото му мислене. Той говори с пълна сила за творческата същност на мислите. Всичко, което казва, придобива идеалистична окраска. ● Другият обръща поглед към ясно осъзнатото външно битие. Мислите, чрез които той постига тези бития, не влизат в съзнанието му в качеството си на самостоятелни сили. Той задава на световните загадки такъв обрат чрез вниманието си, който ги отвежда в област, където дори първоосновите на света напомнят за сетивно възприемания свят.
  13. 13. 3. Арх. Михаил: Откровения и въодушевление ● Благодарение на Михаил духовното се разбира под формата на идеи и мисли. ● В условията на свобода човекът получава откровения вътре в своите понятия и идеи на това, което идва от духовните светове. ● Михаил въодушевява хората, изразявайки собственото си същество, за да се появи на земята духовност, която е достъпна за човешката интелигентност. ● Това означава, че можеш едновременно да мислиш, като бъдеш в това време и духовен човек. Р. Щайнер, "Кармичните взаимовръзки", 6 том, 2 лекция от 19 юли 1924 г .
  14. 14. 3. Космическата мисъл и активността в мисленето Изучаването на светогледите е вид одухотворяване чрез слизане в човешките глави на космическата интелигентност, на космическата мисъл. Целта е да станем активни в своите мисли, да изработваме възгледите си чрез собствена вътрешна активност. Р. Щайнер GA 219, Отношението на звездния свят към човека, 6 лекция, 17 Декември 1922
  15. 15. внимание, задълбочаване, впечатление, формиране на душевно настроение, разкриване на мислите, оцветяване на мисленето и възприемане 3. Трудности, мъчения и съмнения (кипи астрална дейност) Идеалистът се насочва към мислите вътре в душата. Реалистът - към сетивно възприемаемия свят. Компенсиране Дори когато човекът е реалист, той пак чрез мисленето си отива до подосновите на света и там търси сродни мисловни закони с тези на физическия свят.
  16. 16. 3. Осъзнаването на реалиста Какво означава изречението “Мислите, чрез които той постига тези бития, не влизат в съзнанието му в качеството си на самостоятелни сили.”? Реалистът също се нуждае от помощта на някакви по-висши същества, за да осъзнае това, което възприема във външния свят?
  17. 17. 4 абзац. Издигане 4.) Вземайки историческото формиране на светогледите в качеството им на предпоставки, произтичащи от такава мислителна ориентация, може да се издигнем над унищожаващото начало, което стоящите един след друг светогледи разкриват, и да забележим как те се поддържат едни други.
  18. 18. 4. Компенсиране и неутрализация ===> Издигане ● Всеобщата потребност на човешките души поражда единството, но и противоречията. Това са двете сили, които движат развитието. ● Компенсирането и взаимното неутрализиране на противоборстващите сили води до издигане. Долу битката е унищожителна и разрушителна. ● Противоречащите си мислители имат обща житейска задача. Те са едно цяло и един без друг са незавършени.
  19. 19. 4. Методология ● Поставяме двата светогледа на една плоскост, където им е мястото; ● Поглеждаме ги отгоре, оставяме ги да се компенсират (реакция на неутрализация); ● Виждаме какво остава след неутрализацията (каква сол); ● Убеждаваме се, че и двата светогледа са еднакво верни и необходими и виждаме как се допълват.
  20. 20. 5 абзац. Хегел и Хекел 5.) Хегел и Хекел, разглеждани един до друг, отначало разкриват въпиющи противоречия. ● Задълбочавайки се в Хегел, човек може да следва с него пътя, предписан за всеки човек, който живее изцяло в мисълта. Той чувства мисълта като нещо, което придава реалност на собственото му същество. Разглеждайки себе си във връзка с природата, той пита: какво отношение има тя към света на мислите? Може да се върви по този път, ако чувстваш относителната правомерност и плодотворност на такава нагласа на душата. ● Задълбавайки в Хекел, човек може да измине част от пътя и с него. Необходимо е само да се види по какъв начин съществува и се изменя сетивно възприеманото. В това съществуване и самоизменение човек усеща какво е реалност за него. Но той ще бъде удовлетворен само тогава, когато може да постави целия човек с неговата умствена дейност наравно с това съществуване и самоизменение. [10-о изречение: ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, скача отново на второто:]Хекел можеше да види в Хегел човек, който сплита в мрежа въздушни, лишени от съдържание понятия и не обръща внимание на реалността: ако Хегел можеше да преживее Хекел, той би искал да види в него човек, поразен от слепота по отношение на истинното битие; онзи, който е в състояние да се потопи в начина на мислене и на двамата, ще открие, че Хегел прави възможно укрепването на силата на собственото си активно мислене, докато Хекел дава друга възможност: да установи надеждни връзки между отдалечени обекти на природата, като по този начин поставя многозначителни въпроси към човешкото мислене. Така Хегел и Хекел, поставени един до друг, съизмерени, водят не до трудно съмнение, а напротив, позволяват ни да разберем живота, израстващ и пробиващ от различни страни.
  21. 21. 5. Възможна мисъл форма на абзаца
  22. 22. 5. Методология за работа със светогледите 1. Първо изречение: Търсим и откриваме полярната идея спрямо идеята, която разглеждаме, жизнено важното и необходимо противоречие; 2. Изречения 2, 6 и 7: Потапяме се в наблюдаваните идеи и ги описваме; 3. Изречения 3 и 8: Питаме се “Кое прави съществото на мислителя реално за него?”; 4. Изречения 4 и 9: Питаме се “Кое поражда съмнения у него?”; 5. Изречения 5 и 10: Търсим кое е плодотворното и правомерното в двата светогледа; 6. Последно изречение (11): Забелязваме как съмненията изчезват и животът покълва от всички страни. Противоречието ражда живот.
  23. 23. I. Откриваме полярност или търсим коя е полярната на наблюдаваната идея. В случая Хегел и Хекел II. Потапяме се в наблюдаваната идея и я описваме. 2.) Хегел: Път: Живее в мисълта изцяло 6.) и 7.) Хекел: Път: Sinnenfällige, сетивно възприемаемото как се изменя III. Питаме се кое прави съществото на мислителя реално за самия него? 3.) Мисълта дава реалност на съществото му. Gedanken - Wirklichen - Wesen 8.) Wirklichkeit: Реалността е в изменението, не е статична IV. Кое поражда въпроси и съмнения у него? 4.) Хегел: Природата го кара да се пита: Какво отношение имат дървото отсреща и котката към идеите? (Природата е Хекел.) 9.) Да поставиш Denktätigkeit (мисловната дейност) в битието. Как съзнанието определя битието. Това носи удовлетворение. Природните закони също са мисъл! V. Да потърсиш кое е правомерното, оправданото, плодотворното в тази душевна нагласа (дори и да не я споделяш по принцип). 5.) Seelenstimmung. Настроение, но и настройка (напр. на инструмент), мнение в обществото или течение в изкуството. Да усетиш плодотворността или правотата му. 10.) Хегел засилва независимото (живо) мислене, а Хекел извлича въпроси (живи) от връзките и законите, на които се подчиняват явленията VI. Това премахва съмненията, показва как животът пониква и покълва, израства и пробива (защо в обратен ред?) 5. По-подробно за примера от абзаца
  24. 24. 5. Методология от “Въведение в Тайната наука” Щайнер пише във "Въведение в Тайната Наука" как трябва да изпълняваме първото упражнение от шестте: ● "От какви съставни части е направен моливът? ● Как е станала предварителната подготовка на материалите? ● По какъв начин са сглобени те? ● Кога са били изнамерени моливите ● и т.н., т.н." (стр. 181)
  25. 25. 5. Флорин Лоундс дописва това “и т.н, и т.н.” Според Флорин Лоундс той слага това "и т.н., и т.н.", за да остави читателите сами да открият кои са следващите стъпки. Самият Лоундс разширява списъка на въпросите така: ● Физическо ниво: Какво? От какви материали и каква форма има моливът? ● Етерно ниво: Как? Производствен процес на молива. ● Астрално ниво: Защо? Дизайн и предназначение на молива. ● Азово ниво: Кой? Изобретател на молива. ● Дух Себе: Вътрешно защо? Необходимост за възникване молива (неизбежност). ● Дух Живот: Вътрешно как? История от А до Я. ● Дух Човек. Вътрешно какво? Нови форми на моливите.
  26. 26. 5. Какви резултати дава тази работа? Съответно първите три са свързани с (не непременно в този ред): 1. Воля (сетивна душа) 2. Чувства (разсъдъчна душа) 3. Мислене (съзнателна душа) 4. Азът, който е трансформиращ ги фактор в: 5. Имагинация 6. Инспирация 7. Интуиция ● Подготовка ● Просветление ● Посвещение ● Промисляне ● Прочувстване ● Проработване Трите стадия при въздействието на арх. Михаил върху земното битие
  27. 27. 5. Да приложим същата схема и за светогледите: 1. Физическо ниво: Какво? Мисъл-форма на идеята във връзка с нейната полярност. Потапяне в идеята. 2. Етерно ниво: Как? Как идеята възниква от предходните, близко стоящите и противоборстващите си идеи. Кое дава реалност на мислителя? 3. Астрално ниво: Защо? Какви цели си поставя идеята, за какво се бори? Кое кара мислителя да се съмнява? 4. Азово ниво: Кой? Мислител, който я обосновава, биография и постижения. 5. Дух Себе: Вътрешно защо? Необходимост за възникване идеята (неизбежност). Правомерност и плодотворност. 6. Дух Живот: Вътрешно как? История от А до Я. Разглежда се философският и историческият процес. Идеята като част от процес (идея прим, производна, идея в движение). 7. Дух Човек. Вътрешно какво? Нови форми на идеята, бъдеще и последствия.
  28. 28. Първа половина, А. Абзаци 1-5 Единство и противоречия 3.) Компенсиране 2.) Същественост, единство 4.) Издигане 1.) Задълбочаване 5.) Работа с противоречията
  29. 29. 6 абзац. Противоречия (полярности) 6.) Ето какво легна в основата за изграждането на моето изложение. Не исках да затъмнявам противоречията в историята на развитието на светогледите; но исках да покажа ценността на самите тези противоречия.
  30. 30. ● В един абзац два пъти се повтарят съществителни с един корен: Widersprechenden и Widersprüche. Значи полярностите са основата. Те не са сбъркано нещо, което да се поправи, а фундамент, върху който да стъпим. 6. Почва за всички разсъждения, подоснова, Untergründen "Това е почвата, залегнала като подоснови за настоящото представяне. Не съм искал да замъглявам противоречията, но съм се стремил и да покажа кое е валидното в тези противоречия". Може да се преведе и като:
  31. 31. 6. Емил Бок и двамата Исусовци ● Емил Бок, приблизителен цитат от "Трите години": "Привидните противоречия в Библията са врата, през която навлизаме в дълбоките духовни смисли". ● Например различните биографии на двамата Исусовци в началото на различните евангелия не са нещо обезпокоително, а шанс да узнаем голямата тайна!
  32. 32. 6. Противоречията движат и осмислят историята ● Като връзка с петия абзац: Там също се наблягаше на противоречието. В някакъв смисъл то осмисля Хегел и Хекел. Донякъде те съществуват, за да може да се реализира тази полярност. ● Полярностите движат развитието, обществените противоречия или класовата борба, според Маркс, движат историята. «Сосуществование двух взаимно-противоречащих сторон, их борьба и их слияние в новую категорию составляют сущность диалектического движения. Тот, кто ставит себе задачу устранения дурной стороны, уже одним этим сразу кладет конец диалектическому движению». Карл Маркс
  33. 33. 7 абзац. Плодотворно и позитивно 7.) Хегел и Хекел в тази книга са представени от мен по такъв начин, че и у двамата е акцентирано положителното, а не отрицателното; могат да ме упрекват - по мое мнение - само тези, които не могат да видят плодотворността и позитивността на подобен подход.
  34. 34. 7. Структура и смисли в изречението ● Изречението е разделено надве: В първата половина се подчертава, че положителното и плодотворното трябва да се открие едновременно и в двете страни на полярността. ● Тоест ние трябва да можем да виждаме двамата опоненти на една плоскост, в една картина. Едва тогава от тяхното взаимодействие ще се породи имагинацията. ● Втората половина: Тези, които не могат да направят това, няма да видят нищо. Те са склонни да упрекват. Но Щайнер казва “по мое мнение” или той не иска да произнася присъда дори и срещу тях. Те са част от картината.
  35. 35. 7. Влизане в областта на живото мислене В четвъртия абзац (от първата част на предговора) ставаше дума за издигане. Тук е нещо подобно. За да видиш опонентите на една плоскост, трябва да излезеш вън от тази плоскост. Това е производна на функцията. Тук не наблюдаваме просто светогледите, а тяхната полярност по двойки, противоречието, разрушението и унищожението. Намираме се в областта на душата, където се осъществява живото мислене! “Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него.” “Философия на свободата”, предговор от 1918 г.
  36. 36. 7. Злото е зло само докато е статично 1. В тази област има отговори на всички въпроси. И тези отговори са винаги различни и актуални. Ако отговорът е същият като преди, може би нещо не е наред. 2. Във връзка с втория (етерен) абзац: Там видяхме, че хората имат еднаква мотивация (всеобщата потребност на всички човешки души) и чувстваме “единство с духовната работа на човечеството”. 3. Там злодеят не е злодей от гледна точка на Вечността, а всичко е в непрекъснато движение. И следва жизнените си задачи, които в крайна сметка ще се окажат за добро за всички.
  37. 37. 8 абзац. Промяна и развитие 1. Още няколко думи за това, което, макар и да няма пряко отношение към изложеното в книгата, все пак е свързано с него. 2. Тази книга принадлежи към тези мои произведения, които се цитират като пример от автори, които искат да намерят противоречия в процеса на развитие на моя собствен светоглед. 3. Въпреки че ми е известно, че тези упреци са обусловени не от търсенето на истината, а се дължат на съвсем други причини, все пак искам да кажа малко за тях. 4. Твърди се, че главата за Хекел в тази книга изглежда като написана от ортодоксален последовател на Хекел. 5. А който чете казаното за Хегел в същата книга, ще му е трудно да поддържа подобно твърдение. 6. При повърхностно разглеждане работата изглежда така, сякаш човекът, който е написал за Хекел това, което е написано в тази книга, по-късно е претърпял кардинална духовна промяна, която е довела до публикуването на такива книги като "Въведение в Тайната Наука", "Как се постигат познания за висшите светове“ и др.
  38. 38. 8. В този абзац има 6 изречения, 3 нагоре и 3 надолу 1. От първото и шестото изречение (физ. ниво), ако ги четем заедно, се разбира, че при повърхностно разглеждане някои неща сякаш нямат връзка, но ако се задълбочим, ще видим, че има. "Кардиналната промяна на мнението" е част от един процес, който ако се разгледа в общ план, е завършено цяло. 2. От второто и петото изречение (етерно ниво) става ясно, че това е най-личният абзац от предговора. Недобросъвестни личности търсят противоречия в творчеството на Щайнер. Но ако разглеждаме тези полярности в тяхната пълнота, ще видим, че двете страни взаимно се неутрализират и от тях се ражда нещо трето. 3. В третото и четвъртото (астрално ниво): Ако човек търси истината, няма да спира до констатацията, че има полярности. Това не е компромат. За да достигнеш до истината, трябва да можеш да влезеш под кожата на ортодоксалните си противници.
  39. 39. 8 абзац: Мисъл форма 3.) Търсене на истината - Suchen nach Wahrheit 4.) Ортодоксален хекелианец - orthodoxer Haeckelianer 2.) Противоречия - Widersprüche 5.) Да четеш и казаното за Хегел - Hegel Gesagte 1.) Свързаност - zusammenhängt 6.) Пълна духовна промяна - Geisteswandlung durchgemacht
  40. 40. 8. Само повърхностният спира при противоречията ● Щайнер признава, че творчеството му изглежда противоречиво и го прави съвсем в края на живота си (този текст е писан през ноември 1923 година). ● Противоречията не изчерпват съдържанието, а отварят врата към това, което не е изрично казано. ● Дори само този предговор да се чете по гьотеанистичния метод, ако се прави през някакви интервали, четенето може да продължи с години и новите открития няма да свършат. Методология за писане върху светогледите: 1. Ставаш ортодоксален привърженик; 2. Претърпяваш радикална промяна в мисленето.
  41. 41. 8. Мисленето придобива цвят от смяната на възгледите Във връзка с третия (астрален) абзац за съмненията: Там се казваше: “вътрешнодушевното битие в познанието става решаващо за природата на външния свят.” (innere Seelengeschehen im Erkennen entscheidend) и това събитие дава цвят на цялото мислене на човека (ganzen Denken die Färbung). Човек навлиза в една област на душата, която дава достъп до подосновите на реалността (по “Философия на свободата”). От тук човек започва сам да чете как периодите в живота на Щайнер минават през различни светогледи и че това важи и за собствения му живот. Не е притеснително ако се променяш, а тъкмо ако не се променяш на 40, на 12 и на 5 години.
  42. 42. 9 абзац: Духовно съзерцание, трансформация, интуиция 9.) Човек може да погледне правилно на тези неща само като си припомни, че по-късните произведения, които изглежда противоречат на по-ранните, произтичат от духовното съзерцание на духовния свят. Който владее такова съзерцание или би искал да го има, трябва да развие способността да се отнася обективно към всичко изследвано, като потиска собствените си симпатии и антипатии. Очертавайки начина на мислене на Хекел, той наистина трябва да е погълнат от него (да се слее с него). Именно благодарение на това сливане с другия (с отдаването на обекта) той създава способността за духовно съзерцание (черпи способността за духовно възприемане, извлича духовна интуиция). Моят метод на представяне на различните концепции за света води началото си от ориентацията ми към духовната интуиция (духовното съзерцание). Този, който иска само да теоретизира за духа, не изпитва нужда да се задълбочава в материалистичния начин на мислене. Той може да се задоволи с изтъкването на всички справедливи аргументи срещу материализма и да изгради своето описание на този начин на мислене по такъв начин, че да разкрие грешната му страна. - Никой, който иска да упражнява духовно възприемане (съзерцание), не може да постъпва така. Човек трябва да е способен да мисли идеалистично с идеалиста и материалистично с материалиста. Защото само така ще се пробуди способността на душата, която може да стане активна в духовната интуиция.
  43. 43. 9. Ключови думи: Anschauung и Denkungsart ● Използван е изразът Anschauung, който съответства на дълбоко духовно съзерцание. ● Той е ключов за целия абзац, среща се в общо 6 от всичките 9 изречения. ● Като в петото, централно изречение се среща два пъти, втория път като корен на думата Weltanschauungen, светогледи. ● А в останалите 3 е заменена с Denkungsart, което е "начин на мислене".
  44. 44. 9. Метод на работа за развитие на духовно съзерцание Методът се състои в: 1. Потискане или неутрализиране на симпатиите и антипатиите. 2. След това пълно сливане с обекта, с отдаване и с поглъщането на субекта от двете полярности (противоречието). 3. Така се създава способността за духовно възприемане, развива се духовната интуиция. 4. Човек започва да вижда формите и същностите, които пораждат явленията. 5. На по-късен етап душата вече не само вижда, но и започва да действа редом с тези същества и форми, тя става активна.
  45. 45. 9 абзац: Сливане, издигане, адаптивност
  46. 46. 9.А. Отделяне на чувствата ● Обективното съзерцание се получава чрез неутрализиране на симпатиите и антипатиите. ● За това си има техника "выделение чувств", подробно описана от Армен Тыугу и Игор Фишман. ● При него се наблюдава и назовава чувството, което вълнува субекта в момента. ● То се изнася върху хартия във вида на определен от субекта цвят. ● След това се наблюдава и изнася допълнителното чувство, което възниква ● И т.н., докато не се неутрализират и преодолеят всички двойки чувства.
  47. 47. 9. Средна част: Aufgehen, сливане, поглъщане Използваният глагол aufgehen има значения като: ● бивам погълнат (от някакво занимание), ● сливам се (с тълпата), ● разтварям се, отварям се ● трансформирам се, ● издигам се, извисявам се, ● излитам. ● Всички тези дейности могат да бъдат свързани с емпатията. Една от техниките е ● да не мислиш за себе си и за предубежденията си, а само за обекта, като се опитваш да разбереш как се чувства той (с този голям нос). Така се получава излизане от тялото, разтваряне и отваряне към обекта, сливане с него, трансформиране в него и т.н. Човек се издига, извисява и излита над симпатиите и антипатиите и може да упражнява духовното съзерцание от по- висока и странична гледна точка, която е обективна.
  48. 48. 9. Б. Активно духовно съзерцание ● Значи за да виждаш в духовния свят, както виждаш във физическия, за да активираш духовното си възприятие и да стимулираш способностите на душата си, трябва да се пазиш като от огън от изпадането в един- единствен Denkungsart. ● По-скоро начинът ти на мислене трябва да бъде отстранен и да можеш да "мислиш по идеалистичен начин с идеалиста и по материалистичен - с материалиста". ● Собственото мнение тук няма никакво значение, а само развиването на способността за емпатия, за възприемането на чуждите мисли. ● При среща и при разговор не е важно това, което ще кажеш, а е важно да успееш да чуеш какво ти казва другият. Само така можеш да достигнеш до неговото съзнание - ако се научиш да мислиш като него.
  49. 49. 9-2. Връзка с абзац 2: Социалната душа Връзка с втория абзац: На това ниво, когато душата е станала вече активна в духовния свят, тя вижда, че е обща за всички хора, тя става социална. Казва се, че открива своето “единство с духовната работа на човечеството”. Значи каквото върши, тя го върши за другите и в хармония с другите. Целта е да се удовлетвори “всеобщата потребност на човешките души”. Всичко, което човек прави за себе си, ще го загуби. Само това, което отдаваш на другите, реално го печелиш, защото вие сте едно цяло.
  50. 50. 9-4. Връзка с абзац 4: Унищожение Тук се потвърждава казаното, защото когато работим за себе си, ние подкрепяме “унищожаващото и разрушителното начало”. А когато съзнателно поддържаме другите, това ни позволява да се издигнем.
  51. 51. 9-7. Връзка с абзац 7: Във второто приложение на “Философия на свободата” Щайнер казва нещо интересно за “сладостите на живота”. Подобно е и казаното за тези, с които задочно спори “Могат да ме упрекват само тези, които не успяват да видят плодотворността на подобен подход”. В търсене на положителното авторът добавя и едно уточнение: “по мое мнение”, тоест той не е склонен да съди дори тях. Те сами се наказват, пропускайки най-големите сладости на живота. “Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най- големите сладости на живота.” Философия на свободата, второ приложение (предговор от 1894 г)
  52. 52. 10 абзац. Единство на физическо ниво 10.) Може да се каже и следното: Благодарение на тази форма на изложението съдържанието на книгата сякаш губи своето единство. Не мисля така. Едно историческо изложение е толкова по-вярно, колкото повече позволява на самите явления да говорят. Борбата срещу материализма или създаването на негов карикатурен образ не може да бъде задача на историческото представяне. Защото материализмът в ограничена област е правомерен. Не сме на грешен път, ако отразяваме материално обусловените процеси на света по материалистичен начин; ние сме на погрешен път само ако не успеем да разберем, че изучаването на материалните връзки в крайна сметка води до съзерцание на духа. Би било грешка да се каже, че главният мозък не обуславя мисленето, което е насочено към сетивно възприеманото; друго заблуждение се състои в случая, когато духът не се счита за създател на този мозък, благодарение на който духът разкрива себе си във физическия свят при образуването на мисли.
  53. 53. 10. Христос в Гетсиманската градина ● "Съзерцанието на Духа" действа изпепеляващо, както при Христос в Гетсиманската градина. ● "Изучаването на материалните връзки" води до такова съзерцание директно. ● Защо Христос е бил в агония още преди Голгота (Велики четвъртък)?
  54. 54. 10. Агония, кървава пот ● “Духът разкрива себе си във физическия свят при образуването на мисли” - това е съпоставимо с “Не аз, а Христос в мен”. ● Работата с мислите и идеите неминуемо поставя въпроса “Кой мисли” ● Пътят на ап. Павел към Дамаск е подобен преход и минаване на Прага. Това е нашият Gedankenweg.
  55. 55. 10. Съживяване на сърдечната чакра В тази връзка да споменем, че Флорин Лоундес е озаглавил една от книгите си “Съживяване на сърдечната чакра”. Тъкмо тя се разказва за съживителното действие, което гьотеанистичният подход предизвиква в душата на човека. То се изразява не само в: ● удовлетворение от получените прозрения, ● но и в приток на реални душевни сили ● и развитие на нови способности. ● И не на последно място започваш да обичаш и разбираш всички хора. ● Това е една от големите сладости на живота.
  56. 56. Втора половина, Б. Абзаци 6-10 8.) Промяна и развитие 7.) Плодотворно и позитивно 9.) Духовното съзерцание 6.) Ценното на противоречията 10.) Единство на физическо ниво
  57. 57. След тежка работа на черницата: Фейсбук Туитър Туба Инстаграм Календеров.Ком Пинтерест

×