1. Зайовата къщурка
Руска народна
приказка

2. Имало едно време една лисица и един
заек. Лисицата живеела в къщурка от лед,
а заекът в дървена къщурка. Взела
лисицата да ядосва заека:
- В моята къщурка е светло, а в твоята е
тъмно! В моята е светло, а в твоята е
тъмно!
Дошла пролетта и къщурката на Лиса
се стопила. Примолила се лисицата на
заека:
- Пусни ме, Зайо, поне в дворчето си!
- Не, Лиске, няма да те пусна. Защо ме
ядосваше?
А лисицата още по - усърдно взела да се
моли. И Зайо я пуснал в двора.

3. На другия ден лисицата отново се
примолила:
- Пусни ме, Зайо, до прага!
- Не, няма да те пусна. Защо ме
ядосваше?
Молила, молила лисицата – съгласил се
заекът и я пуснал до прага.
На третия ден лисицата отново се
примолила:
- Пусни ме, Зайо, в къщурката!
- Не, няма да те пусна. Защо ме
ядосваше?

4. Молила, молила лисицата,
пуснал я заекът в къщурката си.
Седнала лисицата на пейката, а
заекът се качил на печката.
На четвъртия ден лисицата
отново се примолила:
- Зайо, пусни ме на печката при
тебе!
- Не,няма да те пусна. Защо ме
ядосваше?

5. Молила, молила лисицата и
измолила - пуснал я заекът
върху печката.
Минал ден, минал втори и
лисицата почнала да гони заека
от къщурката му.
- Махай се, дългоухи! Не искам
да живея с тебе!
И накрая го изгонила.

6. Седнал заекът и заплакал. Мъчно му
станало, сълзите му потекли, а той ги
триел с лапи.
Минали край него кучета.
- Как да не плача? Имах си дървена
къщурка, а Лиса си имаше къщурка от
лед. Дойде пролетта, разтопи се
лисината къщурка. Примоли се Лиса да
дойде при мене, а после взе, че ме изгони.
- Не плачи, Зайо! – рекли кучетата. –
Ние ще я изгоним!
- Ами, няма да я изгоните!
- Не, ще я изгоним!
Дотичали кучетата до къщурката.
- Джаф, джаф, джаф! Махай се, Лисано!

7. А тя се обадила от печката:
- Зъбите си точа…
Само като скоча,
пътеки ще сложа
от кучешки кожи!
Изплашили се кучетата и избягали.

8. Седнало зайчето и отново заплакало. Не щеш ли,
задал се Кумчо Вълчо.
- Защо плачеш, Зайо?
- Как да не плача, Вълчо? Имах си дървена
къщурка, а Лиса си имаше къщурка от лед. Дойде
пролетта, разтопи се лисината къщурка. Примоли
се Лиса да дойде при мене, а после взе, че ме изгони.
- Не плачи, Зайо! – рекъл вълкът. – Аз пък нея ще
изгоня!
- Ами, няма да я изгониш! Кучетата я гониха, ала
не я изгониха и ти няма да я изгониш!
- Не, ще я изгоня!
Приближил се вълкът до къщурката, взел да вие
със страшен глас:
- Ау-у-у! Излизай, Лисо!, махай се!

9. А лисицата се обадила от печката:
- Зъбите си точа!
Само като скоча,
кожата ти здрава
парцал ще направя!
Изплашил се вълкът и избягал.

10. А заекът седнал и заплакал.
Минал старият мечок.
- Защо плачеш, Зайо?
- Как да не плача, Мечо? Имах си къщурка
от дърво, а Лиса си имаше къщурка от лед.
Дойде пролетта, разтопи се лисината
къщурка. Примоли се Лиса да дойде при мене,
а после взе, че ме изгони.
- Не плачи, Зайо! – рекъл мечокът. - Аз пък
нея ще изгоня!
- Ами, няма да я изгониш! Кучетата я
гониха, ала не я изгониха. Кумчо Вълчо я
гони, ала не я изгони. И ти няма да я
изгониш!
Отишъл мечокът до къщурката и взел да
ръмжи:
- Р-р-р! Р-р-р! Излизай, Лисо, махай се!

11. А тя се обадила от печката:
- Зъбите си точа!
Само като скоча,
мечата ти кожа
На яка ще сложа!
Изплашил се мечокът и избягал.

12. Седнал заекът и отново заплакал.
Минал петелът с коса на рамо.
- Кукуригу-у-у ! Защо плачеш,
Зайо?
- Как да не плача, Петльо? Имах
си къщурка от дърво, а Лиса си
имаше къщурка от лед. Дойде
пролетта, разтопи се лисината
къщурка. Примоли се Лиса да дойде
при мене, а после взе, че ме изгони.

13. - Не плачи, Зайо, ще ти помогна. Ще
изгоня Лиса!
- Ами няма да я изгониш!
Кучетата я гониха, гониха, ала не я
изгониха. Кумчо Вълчо я гони, гони,
ала не я изгони. Старият мечок я
гони, гони, ала не я изгони, та ти ли
ще я изгониш?
- Не, ще я изгоня.

14. Тръгнал петелът към къщурката
и запял:
- Крача със нови ботуши,
сребърни шпори полюшвам.
Нося косата отрано
да те заколя, Лисано!
Ида по пътечката-
махай се от печката!

15. Чула го лисицата, изплашила се и
извикала:
- Обличам се!
А петелът отново се обадил:
- Крача със нови ботуши,
сребърни шпори полюшвам.
Нося косата отрано
да те заколя, Лисано!
Ида по пътечката-
махай се от печката!
А лисицата извикала отвътре:
- Само да си сложа кожуха!

16. Обадил се петелът за трети път:
- Крача със нови ботуши,
сребърни шпори полюшвам.
Нося косата отрано
да те заколя, Лисано!
Ида по пътечката-
смъквай се от печката!
Изплашила се лисицата, скочила
от печката и беж да я няма.

17. А Зайо и Петльо
заживели доволни и
щастливи.

18. КРАЙ
Мери Георгиева
НУ “ Хр. Ботев”
гр. Годеч