2. Звездни купове
Звездният куп е група от десетки до стотици
хиляди звезди, задържани от взаимната си
гравитация и с предполагаем общ произход.
Звездите в един куп са "родени"
приблизително по едно и също време.
Различните свойства на звездите в купа са
свързани с тяхната маса. Поради това,
наблюденията над разсеяните и
кълбовидните купове спомага за
изграждането на теории за звездната
еволюция
3. Видове звездни купове
Два са видовете звездни купове:
Кълбовиден (още наричан сферичен),
състоящ се от стотици хиляди стари звезди,
между които гравитационното
взаимодействие е много силно изразено
Разсеян, състоящ се от млади,
новообразувани звезди, между които
гравитационното взаимодействие е
чувствително по-слабо
5. Мъглявини
Първоначално мъглявини са наричани всички
светещи неподвижни астрономически обекти,
включително звездни купове и галактики, за които е
било ясно, че не са звезди. Например галактиката
Андромеда е била наричана мъглявината
Андромеда
През 1787 г. французинът Шарл Месие (Charles
Messier), който изучавал кометите , съставил списък
на всички неподвижни дифузни обекти, приличащи
на комети. В този списък са включени както истински
мъглявини, така и галактики (например М31 —
галактиката Андромеда, М13 – сферичен звезден куп
и пр.
6. Видове мъглявини
Светлите мъглявини се виждат благодарение на
собствената или отразената в тях светлина от близки
звезди. Естеството на светлите мъглявини и
източниците им на енергия, която бива излъчена,
зависят от произхода на мъглявината и могат да
бъдат различни.
Мъглявината Конска глава (IC 434) е тъмна
мъглявина.
Тъмните мъглявини не светят, но могат да бъдат
наблюдавани, понеже поглъщат светлината от
обекти, намиращи се зад тях. Тъмните мъглявини
представляват плътен облак от газ и прах,
непрозрачен за светлината.
7. Пример за мъглявини
Мъглявината ПризракАстрономи от
Университета Рочестър,
Ню Йорк, където са някои
Светлата мъглявина Сатурн Тъмната мъглявина Конска глава