Разказ за Казанлък и казанлъчани от началото на ХХ век Автори: Веселин Стоянов и Антония Драганова от Казанлък Конкурс "Разкажи за културното ни минало" на библиотека "Родина" - Стара Загора, ІІІ награда Проект "Старозагорска е-памет", 2013 г.

1. Краткосмешен
Казанлък
Достопочтените жители на градеца К. на прага на ХХ-то
столетие сънували как трамвайни мотриси тракат под
прозорците им. Как писмата им пристигат с аероплан, а
железницата ги отвежда бързо до големия пазар в Узунджово,
примерно. Виждали се и като столичани...

2. Решителните казанлъчани от новия век
Само няколко месеца преди новия ХХ век казанлъчани решили да
сложат ред в града си и да наименуват и номерират улиците.
Така през август 1900 г. имена получили 68 улици, 7
площада, 5 градини и разсадници, 9 училища, 5 квартала.
Способът бил прост: мегданят, дето било градското
сметище, наричан до тогава "Кюл боклук", се наименувал
площад "Княжески". Отсечката, описана като: "От дюгеня на
Р.Тенев надолу до къщата на Грездеолу", пък станала улица
"Соколова".
Мегданят, преди да получи куп имена и когато казанлъчани го
знаели просто като „Кюл боклук“
2

3. Днес не е много ясно коя е тази улица, защото верни на
времето, казанлъчани за един век успяха да прекръстят
улиците и площадите само още няколко пъти. На централния
площад днес са дали името "Севтополис", след като известно
време се наричал “Александровски“, „Княжески“, „Царски“, „Цар
Фердинанд“, "Площад на свободата", "Девети септември" и "Демокрация".
Една от 68-те улици, получили име в началото на миналия век.
Тя била наречена „Цар Освободител“. После я прекръстили на
„Георги Димитров“, а днес се казва булевард „23 Пехотен Шипченски
полк“.
Така изглежда днес булевардът,
претърпял няколко
прекръствания и напомнящ за
героичния полк.
3

4. Мегданят, който станал площад
Площадът в Казанлък през средата
Днес градският площад носи
на ХХ век се казвал „9-ти септем-
името на старата тракийска
ври“ и имал само половин пешеход-
столица „Севтополис“, останала
на пътека по средата
под язовир „Копринка“
Този именно площад, освен с най-многото си имена, се слави и
с най-многото проекти за неговото оформление.
През 1961 г. се предвиждало там да бъде изграден магазинен
комплекс с вътрешен двор с колонада, който да свързва
площада с новия централен градски парк "Искра".
На площада трябвало да бъде издигната и монументалната
сграда на Дома на Градския съвет и сградата на
Профсъюзите. За целта изкопали огромна дупка:
Дупката,
просъществува около
30 години
4

5. В ХХІ век Казанлък влезе с огромната дупка на центъра,
изкопана преди около три десетилетия. Обаче запълването на
голямата яма през 2013 е факт. Как ще изглежда тя в
бъдеще...!? Представете си и споделете :)
Смелите проекти на решителните казанлъчани
Иначе смели проекти не липсват, защото още в 1927
година казанлъчани се радвали, че започнало шосирането на
една от главните улици
на града: "Христо Ботев".
Докато гледали как
майсторите редят
паветата, казанлъчани
усърдно коментирали, че
скоро време по тази
улица ще мине първият
трамвай. Даже
определили и маршрута
му: от Аеродрума до
гарата и Военната
фабрика.
Ул. „Христо Ботев“. В дясно се вижда
парка „Розариум“. Улицата
минавала през Къренската махала.
5

6. Проектът за Пощенски аероплан не граничел с фантазиите
Като споменахме Аеродрума ни идва на ума и друг един
проект. През юни 1925 година се създава Фонд за покупка на
пощенски аероплан. За целта била създадена комисия, в която
както е редно, влизали началникът на гарнизона, околийският
началник, градският кмет и т.н. Все видни градски люде, днес
кахърно пометени от забравата, както и легендарната им
аеромечта.
С аероплан и трен се влизало подобаващо в ХХ век
Не е много ясна съдбата и на пощенския аероплан, но е ясна
съдбата на Трансбалканската жп линия, която казанлъчини
виждали така: Търново- Тревненските мини- с.Енина Казанлък- Стара Загора.
6
Несбъднатият овреме железен път
Въпреки силния комитет, важните
заседания в салона на читалище
"Искра"от 4 април 1904 година и
делегацията при военния министър,
мечтата за железница не се
сбъднала. Така Казанлък не успял да
заеме мястото си "централен
икономически възел".
6

7. Казанлък-столица! Ако не-поне областен град!
Наследници на истинските
казанлъчани се опитаха и в края на
века да потърсят достойното
място за градеца и направиха
Комитет, който да работи за
обявяването на Казанлък за
областен
център, но уви и тук не
стигнаха политическите връзки.
Ситуацията прилича досущ на онази, случила се на прага на ХХ
век, когато след Освобождението нашенци взели да се сънуват
в ролята на столичани.
Е, градецът К. бил в центъра на България и имал всички
основания да претендира за столица на новата българска
държава.
„...народът тогава мислел и
очаквал, че като център на
свободна България, град
Казанлък ще бъде определен
за столица. Това не станало
по причини, които всеки
просветен човек знае. Всички
трябвало да се примирят,
макар и не по волята си„
7

8. Князът попарил въжделенията на самозваните столичани
Когато през градеца К. ден след Съединението /случило се през
1885г./ минал лично княз Александър Батенберг,
злощастният тогавашен кмет на Казанлък Костадин Касев,
се притеснил от величеството и запелтечил, докато
произнасял приветствието си.
Височайшият гост намерил случката за просташка, отказал
да преспи в Казанлък и отпрашил за Пловдив. Накъдето,
всъщност, се изпарили халюцинациите на казанлъчани да
станат столичани.
Стихиите се обадили още в началото на века
„Съборената джамия“ била до Математичеката гимназия
8

9. Като всеки сериозен град и Казанлък си има своето
земетресение. То се случило в 12.02.45 ч. на 22 март 1904г.
Според градските газети били забелязани четиристепенни
вълнообразни трусове. Първият трус бил от 6 секунди, а
вторият продължил 1 минута и 10 секунди.
При първия трус часовникът на Педагогическото училище
спрял, а при втория тръгнал.
Педагогическото училище
9
Злочестият казанлъчанин Хараламби
Не така щастлива била съдбата на Хараламби Георгиев от
Къренската махала. По това време той се любувал на
хубавото време и забавлявал тригодишното си детенце.
При труса Хараламби загубил равновесие, изпуснал детето,
което паднало на двора, а самият той се провалил от "язлъка
в зимника". Нещастникът се ранил тежко и опасно в главата.
Според вестниците положението му било безнадежно, но
детето било здраво и читаво.
9

10. В градеца на известната клюкарка Как'Сийка от край време
са се грижила здраво за морала на другите.
Например: през 1925 година се създава
комисия, която да преглежда картините на
кинематографа и да определя кои са
подходящи за учениците. Макар че от
самото кино лятно време зрителите
излизали замаяни от лошия въздух, сякаш са
"били в хамам". По тая причина имало и
прожекции на открито и всички се
наслаждавали на тонфилма "Голата жена".
Обявление във вестник
„Казанлъшка искра“ от
1928 г.
Внимание! Нископрелитащи авиатори!!!
Обръщало се внимание и на авиаторите, които прелитали
твърде ниско над къщите и някои жени ги било страх да се
събличат, защото летците надничали направо през
прозорците. Затуй се препоръчвало на благоверните и
благопристойни казанлъчанки да спускат плътно пердетата
против любопитни пилоти. Някои дами изпълнявали тази
безценна препоръка.
10

11. Казанлъшкият аеродрум
Позор, естествено!
Още повече като се има предвид, че на 24 март 1911 г. в един
казанлъшки вестник е публикувано следното отворено писмо:
И атентатите не са днешна приумица.
На 21 срещу 22 август 1933 година два
тътнежа разбудили заспалия градец през 15
мин. Били хвърлени две бомби. Едната срещу дома на полк.
Костов, а другата в спалнятата на техника Тотоманов. За
щастие без жертви. Злодеят бил самият Тотоманов, който
искал да убие жена си, за да живее с любовницата си. Втората
бомба бил хвърлил, за да заблуди полицията.
11

12. Касапите протестирали срещу бялото
Не са пощадени от
критика и касапите,
които общината
задължила да носят бели и
чисти блузи. И да спрат с
любимите си развлечения,
като връзват кокали за
опашките на бездомните
псета, и по този начин
разваляли предимно на жени и деца спокойствието от една
разходка по чаршията.
Самите псета пък, гонени от другите често влизали в
дворовете или направо в дюкените.
Всичко си е имал Казанлък
Дори през изминалия век имал един
жител "евреин-земеделец". За чудото ни
осведомява един вестник, където
редакторът се кълне, че евреинът можел
да оре, да сее, да обръща земята и т.н.
Чудото се наричало Соломон Исаков и било
на 27 години.
12

13. Тези спомени могат да продължат безкрайно...
... и винаги са от най-чисто проба, също като изкуствения лед
от чиста изворна вода, който започнало да произвежда през
30-те години електрическото акционерно дружество "Победа".
Цената на един килограм била само 1 лев. За сравнение
вестник "Искра" по онова време се харчел за 2 лева.
Краткосмешната история на Казанлък издирват и списват:
Веселин Стоянов
Антония Драганова
13