1.
З март
Освобождение на България
1

2.
СПОМЕНИ ЗА АПРИЛСКОТО
ВЪСТАНИЕ
 Разпространяването
на вестите за
жестокото
потушаване на
Априлското въстание
-1876г. е твърде
широко,при което
световното мнение се
настройва в защита
на българите.

3.
ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА
 След като става ясно,че
Османската империя няма
да въведе
реформите,подкрепени от
Великите сили ,на 12/24
април1877 г.руският
император Александър II
издава манифест за
обявяване война на
Османската
империя.Българите
посрещат обявяването на
поредната Руско-турска
война с обновена надежда.

4.
БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ
 Общият числен състав на
българските опълченски дружини
достига 12000.
 На 6 май 1877г Българското
опълчение получава тържествено
своето знаме,подарено от
жителите на град Самара.
Самарското знаме се предава от
ръка на ръка,но никога не попада
във вражески ръце.
 Освен в опълченски
дружини,българите масово
участват в доброволчески
чети,дружини за охрана,
разузнавачи,преводачи,помагачи.
Български чети действат в Стара
планина-четите на Панайот
Хитов,Желю войвода;в Източните
Родопи-четата на Капитан Петко
войвода;в Ловешко четите на
Ильо Марков и Христо Иванов.

5.
ХОД НА ВОЙНАТА
 Основната част на руските сили минава р.Дунав на 15,16 и 17/27,28 и
29юни в околностите на гр.Свищов и започва бойни действия в
три посоки:
 Източен отряд с Александър Александрович /бъдещият
император Александър III/
 Западен отряд с ген.Криденер,
 Преден отряд с ген.Гурко.
 Задачата на Източния отряд била да неутрализира силните турски
крепости Русе,Силистра,Шумен,Варна.Западният се насочва към
Плевен,а Предният,в който влизат и българските опълченски
дружини-към Търново.
 В боевете при Стара Загора, срещу армията на Сюлейман паша,
Българското опълчение получава своето бойно кръщение.То
отблъсква атаките на турците с нечувана храброст.Петима
знаменосци загиват ,за да пазят Самарското знаме,сред които и
подполковник Калитин.

6.
РУСКИ ГЕНЕРАЛИ

7.
ХОД НА ВОЙНАТА
 По същото време сериозни затруднения изпитва и Западният
отряд.Неговото настъпление е спряно от укрепилия се в Плевен
Осман паша.За да помогне на плевенския гарнизон,Сюлейман се
насочва към Шипченския проход.От руска страна отбраната на
Шипка е поверена на ген.Столетов.Турците с настървение
настъпват ”...Първите редици настъпваха по труповете на
убитите.Но нищо не беше в състояние да принуди гордите
опълченци да отстъпят.Едни помагаха на ранените,други
разнасяха боеприпаси,трети бързаха да заемат местата на
убитите....С песента „Шуми Марица” към неприятелската
редица се хвърляха,чуваха се само ударите на
прикладите,свистенето на сабите,стоновете на
умиращите.Патроните привършваха...Тогава се случи
онова,което и самите руски офицери не очакваха...От Орлово
гнездо към неприятеля полетяха огромни късове скали .Като
мощна лавина срещу обърканите турски войници полетяха
последните защитници...”.

8.
ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
 Отбраната на Шипченския проход се превръща в
един от най-критичните моменти за успешния ход
на войната.Героичната отбрана на Шипка на 9,10 и
11/21,22,23 август осуетява плановете на турското
командване. Когато боеприпасите свършили,
бранителите на прохода започнали да хвърлят
срещу прииждащите турски пълчища камъни,
дървета, дори телата на мъртвите си другари
 След подкреплението изпратено от
ген.Радецки,позицията е заздравена.

9.
Плевенскатаепопея
 Втори критичен момент
се оказват боевете за
Плевен,където на 10
декември армията на
Осман паша е разбита -
преломният момент в
хода на войната.

10.
БОЯТ ПРИ СТАРА ЗАГОРА
 Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович.
Османският удар поема III-а Опълченска дружина
(командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се
оттегля и води героичен бой за спасяване наСамарското знаме ,
при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин,
унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и
подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от
бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно
формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев,
опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков,
Попов,прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н.
Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др. I-а Опълченска
дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят
ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с
армията. Последен градът е напуснат от полковник Де
Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват
масово клане на неизтеглилото се българско население. На
следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани
към 15 000 души мирно българско население.

11.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
 На 29 юни 1877 г. е освободен
Свищов, на 07 юли 1877 г-
Търново, на 22 юли 1877 г –
Ст.Загора, на 04 януари 1878 г е
освободена София ,а на
16.01.1878 г-Пловдив.След
превземането на
Одрин,Високата порта се
обръща с молба за сключване
на примирие.
 На 3 март 1878 г в Сан
Стефано е подписан договор
между Русия и Османската
империя, с който България
„възкръсва” отново на картата
на Европа.

12.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПЛОВДИВ
 Съдбата отрежда мисията на
освободител на Пловдив на
капитан Александър Бураго,
който с 63-ма драгуни навлиза в
града от запад, използва
изненадата и заема централната
част. Заедно с въоръжените
отряди от българи, кап. Бураго
превзема железопътната станция
и започва прочистването на
кварталите от черкезите. В
ранните часове на 16 януари 1878
г. ген. Гурко получава донесение,
че Пловдив е освободен и по обяд
е посрещнат от българското
население на ул. „Съборна” под
тържествения звън на камбаните
по Трихълмието.

13.
ДЪЛБОК ПОКЛОН!
 „ Българийо, за тебе те умряха,
 една бе ти достойна зарад тях,
 и те за теб достойни, майко, бяха
 и твойто име само кат мълвяха,
 умираха без страх.”
 ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ЗНАЙНИ
И НЕЗНАЙНИ БОРЦИ ЗА СВОБОДА,ПЛАТИЛИ С
ЖИВОТА СИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА
БЪЛГАРИЯ.