3-ти
МАРТ

Руско-турската война (1877-1878) е война
между Русия и Османската империя, десета
в поредицата от Руско-турски войни. На
страната на Русия във войната участват и
части от Финландия (в лична уния с Русия)
и Румъния, както и български доброволци (
Опълчение) и местни грузински и арменски
милиции. Към края на военните действия
се включват и войски от Сърбия.

, ! О Шипка
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!.............

Васил Левски
Български революционер

Васил ЛевскиВасил Левски
български революционер и национален геройбългарски революционер и национален герой
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил
Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил)
1837 г. в Карлово в семейството на Иван
Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.
Има двама братя — Христо и Петър — и две
сестри — Ана и Марийка. Той е популярен в
народния и художествения епос като Апостол
на свободата.

Шипченски манастир
" "Рождество Христово
Храмът-паметник "Рождество Христово" –
известен още като Шипченския манастир се
намира в южното подножие на Шипченската
планина, в северозападните покрайнини на гр.
Шипка, на 12 км северозападно от гр. Казанлък.
Построен е в периода 1885-1902 г. в памет на
загиналите руски войни и български опълченци в
Освободителната за България руско-турска война
(1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са
построени в цялата страна, като израз на
благодарност към освободителите, в памет на
загиналите руски войници, офицери и български
доброволци (опълченци), но Шипченският
манастир е най-големият и най-красивият.

Първият най-забележителен, красив и
впечатляващ паметник на българо- руската
дружба в България е Шипченският
манастир. Той е създаден в знак на
възпоменание и възхвала на православните
руски войни и български опълченци отдали
живота си за свободата на България през
Освободителната война.

Иконостас

, 1878Трети март .г
Сан Стефанският мирен
договорТрети март се
празнува, защото
от него се правят
първите стъпки
към
утвърждаването
на България за
суверенна
държава.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на
едно начало. На този ден бе направена онази първа
политическа крачка, заради която дадоха живота
си хиляди верни синове и дъщери на България.
Този ден показа на българите, че жертвите от
Априлското въстание не бяха напразно, че 15
хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки
се в руско-турската освободителна война, не
дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути
окончателно започналата да се пропуква стена,
която отделяше България от Европа. Той постави
началото на онази Трета България, на която
историята бе отредила да се намира на кръстопътя
между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там,
където така сложно и съдбовно се преплитат
интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За
първи път Трети март се чества през 1880 г. – две
години след Освобождението - като Ден на
възшествието на престола на император
Александър Втори. От 1888 празникът започва да се
чества като Ден на Освобождението на България
от османско господство. Еднократно като
национален празник денят е отбелязан през 1978 г.
по повод на 100-годишнината от Освобождението.
Десет години по-късно, през 1988, той става
официален празник, а през 1990 г., когато в
България започнаха промените, с решение на
парламента датата бе обявена за национален
празник на страната.

С подписването на Санстефанския мир
царското правителство постига целта,
която си поставя с войната. Трудна и
рискована, но все пак победоносна,
войната от 1877-1878 е увенчана с
шумно огласения Санстефански мир
от Трети март.

Светци закрилят войните на
бойното полеРуско-турската
Освободителна война от
1877-1878 г. има богато
историческо наследство.
На нея са посветени много
изследвания, мемоарна и
биографична литература,
художествени и
кинематографични
творби. Анализирани и
разгледани подробно са
всички събития от тази
война, и не само по
месеци, а по дни и часове.
Пред атака. При Плевен.
Художник Василий Верешчагин

Край Плевен се намират 166 паметника от Руско-
турската война от различен характер: братски
могили, военни укрепления, музеи, мавзолеи,
паркове, които маркират бившите бойни полета и
са показател за жертвите - офицери и войници от
17-и пехотен Архангелогородски полк, 123-и
пехотен Козловски полк, 124-и пехотен Воронежки
полк, 62-ри пехотен Суздалски полк, 64-и пехотен
Казански полк и още много други, сражавали се на
територията на Плевенския край. Запазени са
униформи, оръжие (хладно, огнестрелно) и
артилерия, документи и художествени
произведения.

Победените. Панахида за убитите воини.
Художник Василий Верешчагин

При Телиш през 1877 г.
Художник Виктор Мазуровски

Нагръдната бронзовата икона съпътства човек през
целия му живот, а също и по време на пътувания и
военни походи; oкачвана е на вратите на къщите и
на надгробните кръстове; включвана e в
домашните, а често и в църковните иконостаси. Тя
се превръща в нещо като личен подвижен олтар,
който по всяко време позволява да се отправи
молитва за съхранение на живота в бой или за
здраве. Тя напомня и за родителите, които даряват
иконата най-често още в детството или преди
синът им да тръгне на път или на война, с
благословия да се върне жив.

Едни от най-популярните,
често изобразявани
върху метални икони и
почитани заради
борбата им срещу злото
светци са св. Никита и
св. Георги. ...
Медна икона на Св. Георги Победоносец

На най-голяма почит обаче
се радват иконите,
представящи
различните
иконографски типове на
Божията майка. Най-
популярен сред тях е
този на Богородица
"Радост на всички
скърбящи", чиито икони
се прочуват с много
изцеления.
Медна икона на Божията майка
"Всех Скорбящих Радост".

Образите на светците,
които ни гледат от тая
колекция, са част от
разтърсващия
иконостас на войната,
пред който
обикновеният руски
войник е дал и
изпълнил своя обет да
се сражава за
свободата на един
поробен народ. Медна икона на Божията майка
"Богородица Страстна"

Повечето от иконките и кръстовете
са намерени в братските могили
по местата на сраженията около
Плевен. Светците закрилници са
били с бойците в боя и в смъртта.

Панихида за
непобедените
В Руско-турската освободителна война
младият руски художник Василий
Верешчагин е доброволец. Той е завършил
морския кадетски корпус, следвал е
художествена академия в Петербург и
Париж. Вече е носител на Георгиевския
кръст за храброст от т.н. Туркестанска
кампания (1867 г.), а картините му от онзи
период, както и всички следващи батални
платна, са зов на будната му съвест против
безсмислието на войната.

Василий Верешчагин
(1842–1904)

Жив участник в боевете на Плевенската
епопея, в неговото съзнание остава
незаличима следа - гледката на атаката
край Горни Дъбник. В тези дни на ужас
той стои недалече от един военен
командир и един свещеник, за да рисува.
Духовната драма от разкъсаните тела и
тленно зловоние на смъртта, едва ли
тогава са му откривали истината, че в
следващия век картината "Панихида" ще
заслужи уважението на много военно-
исторически музеи

Победените. Панихида. Художник Василий Верешчагин, 1878-1879 година

Мъглив зимен ден, безлистни тръни в
далечината и сякаш незаглъхващ вой на
студен вятър издига към небесата
последната милост към убитите войници.
Никой не знае кои са те: българи, руси,
османци, румъни. Неотразима мъка в
лицето на млад свещеник, който отправя
кадилницата за упокой душите на всички,
победени в това сражение - пред смъртта те
са равни.

Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка. Художник Василий Верешчагин, 1878 година

"На Шипка всичко е спокойно..."
Художник Василий Верешчагин, 1878-1879
“Войник на снега”
Художник Василий Верешчагин, 1877-1878

След последните дни на войната
гениалният художник не се оттегля в
почивка, а рисува денонощно! Той
урежда изложби в Париж, Виена,
Лондон, за да покаже на Европа
съкрушителния вик на битките в
България, а чрез този стремеж сам
художникът получава международна
слава.

" “Храмът Света Неделя
в Батак

В него през май 1876 година се състояла
кървавата трагедия, разтърсила цяла Европа:
след двуседмична битка с огромна турска
войска от шестхилядното население на Батак
оцелели само хиляда души. Селото било
изгорено до основи. Останала да стърчи само
каменната църква "Света Неделя", в която
около две хиляди души, предимно жени, деца и
старци, пострадали мъченически за вярата си.
Останките им почиват на мястото на Светая
Светих в изпепелената църква, превърната по-
късно в музей.

След Освобождението църквата "Света Неделя"
престава да се използва за богослужение.
Батачани решават, че тя трябва да се запази
като паметник на загиналите по време на
Априлското въстание. През 1955 г. църквата е
обявена за държавен музей и се превръща в
едно от най-посещаваните исторически места в
България. Батачани казват, че храмът, който
не впечатлява с висока архитектурна стойност
или със стенописни украси, се превръща "в
малката църква на Батак, в която влизаш с
наведена глава, или голямата църква на
България, от която излизаш с вдигната глава".

Защитата на църквата, худ. Сашо Рачев

Американският
журналист описал
зверствата в
Османската
империя и участвал
в Руско-турската
война
Дженюариъс Алойшиъс Макгахан
(1844—1878)

Макгахан защитил
България пред света
Сред първите чужденци, които разкрили на света
кървавите изстъпления, бил американският
журналист Джанюариъс Макгахан. По времето,
когато пристигнал в страната, той вече бил
обиколил света, описвайки десетки политически
драми. Но нищо не можело да се сравни с
изумлението му, когато видял изпепелена
България през 1876 г. Неговите кореспонденции от
този период са своебразен връх в световната
журналистика. Макгахан изпълнил мисията си
блестящо.

"В очите на г-н Дизраели - писал Макгахан -
голямото престъпление не е това, че са
убити хиляди и хиляди души невинен
народ, а това, че във вестниците е
публикувана цифрата 30 000 убити, когато
тя показвала само 25 000. Оскърбителната
грешка не била в посичането на хиляди
малки деца, а в това, че за тях било писано
да са хиляда, когато в действителност те
били 999..."

Благодарение на изобличителните
свидетелства на Макгахан в Англия били
устройвани митинги, на които били
гласувани повече от 500 резолюции в
подкрепа на българския народ.
Организирали се доброволни комитети за
събиране на помощи и изпращане на
петиции до правителството.

"Гледано от нашето място, Батак напомняше нещо сходно с
развалините на Херкулан или Помпей - написал Макгахан. - Не
беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса
от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок,
оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците
изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се
възнасяше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, ние
разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и
скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са малки и че парчетата
облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от
женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и
момичета.
От седлото на коня преброих над сто черепа без да включвам тези,
скрити под другите кости на страхотната грамада, нито тези,
разпилени надалеч из нивите. Почти всички черепи бяха отделени
от останалата част на костите, почти всички скелети бяха без глави.
Тези жени до една са били обезглавени..."

Макгахан не се поколебал да опише и потресаващата
картина, посрещнала го в черковния двор.
"Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще
ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички,
протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които
са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и
червените ръце на свирепооките мъже, които са я
размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя
неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се
обратно, отровени и убити, с виене на свят,
доволни да излезем отново на улицата и да
напуснем страшния дом на чумата..."

Освен покъртителни свидетелства на
зверствата, Макгахан описал една от
най-правдоподобните картини на
характера и традициите на българите.
С това той дръзнал да обори
заблудите и предразсъдъците на
голяма част от европейската общност.

Възкресението на един народ
Слово за Освобождението на
България
В православните храмове из цялата ни страна всеки
път, когато се отслужва божествена света
Литургия, по време на Великия вход ние,
духовниците, възгласяме към Бога да спомене в
Своето царство Царя-Освободител Александър
Втори и хилядите български опълченци, руски,
украински, белоруски, румънски и фински воини,
пожертвали живота си за Освобождението на
България.

Днес към нашите молитви се
присъединяват и всички родолюбиви
българи, които с благодарност и
признателност отдават почит пред
паметта на загиналите за свободата на
Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва
възкресението на един народ, който
близо 500 години беше без своя
политическа и духовна свобода,
народ, чиято висока самобитна
духовна и материална култура бе
подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната
нощ светеха огнищата на духа -
манастирите. От тях изтичаха
освежителни струи и кърмеха
българския народ с християнската
вяра, поддържаха националното му
съзнание.

“ ,И днес йощ Балканът
,щом буря зафаща
,спомня тоз ден бурен
шуми и препраща
славата му дивна като
някой ек
от урва на урва и от век на
!век ...”

Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по
челото,
синила от бича, следи от
теглото;
нека спомен люти от дни на
позор
да висне кат облак в наший
кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя
мрак;
нека да ни сочат с присмехи
обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто
недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник
огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Изготвил :Ани Иванова