Publicidad
Publicidad

Más contenido relacionado

Publicidad

Васил Левски presentation.ppsx

  1. Васил Левски 1. Биография 2. Революционна дейност 3. Къща – музей (гр. Карлово) 4. Прозвища 5. Паметници на Васил Левски в България 6. Снимки на Васил Левски 7. Личните вещи на Васил Левски 8. Васил Левски в литературата 9. Заветите на Васил Левски
  2. “Дела трябват, а не думи.” - до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
  3. Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО).
  4. Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество.
  5. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедение.
  6. Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 г. в гр. Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола.
  7. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството.
  8. Под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. Приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.
  9. Прозвища на Васил Левски : • Дяконът • Джингиби • Апостолът на свободата
  10. Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през 18 вek от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му сина Иван и Въльо Кунчеви.
  11. Всяка година, на 19.02 цяла България скърби за Апостола на Свободата и отдава почит пред делото му. Гр. Стрелча Гр. Стара Загора Гр. Ловеч
  12. Паметникът на Васил Левски в гр. Карлово
  13. На 27 декември 1872г Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край гр.Ловеч. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873г. в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата Васил Левски. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
  14. Паметникът на Васил Левски в гр. София Той е един от първите паметници, построени в гр. София след Освобождението на България. Средствата за изграждането на паметника са набрани чрез доброволни дарения на граждани и общини от цялата страна.
  15. Най-ранната снимка на Апостола е направена през август 1867г. В Белград, след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия, т. нар. байряктарска снимка на Левски.
  16. От втората Българска легия в Белград (1867-68г.) са запазени две фотографии. Левски е заедно със свои другари, участници в легията. Той е сред седналите – трети от ляво на дясно.
  17. Портретът на Васил Левски е направен през лятото или пролетта на 1870г., изобразен в бюст, облечен в европейски градски дрехи. Този портрет се смята за най-хубав и изразителен, даващ най-добра представа за физическия и духовен образ на Апостола.
  18. Дяконското кръстче на В.Левски е подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през 1861г. от Божи гроб. Съхранява се в Националния военно исторически музей, предадено през 1940г. от племеницата на Апостола София Зидарова.
  19. Револвер “Гасер” М1 Той е със сравнително голям калибър, бърза скорост, малки размери. Освен за пряко бойно действие револверът многократно Васил Левски използва и при заклеването на революционните комитети. Намира се в Националния военно исторически музей.
  20. Камата, която Апостола носи през цялото време на движението си из страната. Съхранява се в музея в Ловеч.
  21. Сабята на В.Левски е с дължина 870мм с дървена ножница с метален обков в горния и долния край. До 1967г. се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музея “Васил Левски” в Ловеч през 1967г. е предадена в него.
  22. ДЖОБЕН БЕЛЕЖНИК Джобният бележник на Апостола е с доста липсващи страници. Наситен е с факти за организаторската и идейно-политическата му работа. Документира не само обиколките му из страната между 1871 – 1872г., както и отчет до стотинка за похарчените народни пари, но разкрива и скромните му предпочитания за храна и облекло, влечението му към народните песни и революционната поезия.
  23. Клетвата, която Васил Левски дава след провеждането на общото събрание в Букурещ през 1872г., което го упълномощава да работи в цяло Българско.
  24. Образът на Апостола е голямо творческо изкушение. На Васил Левски са посветени стотици страници в българската художествена литература. • Любен Каравелов – “Сбирайте се моми, булки” /1873г./. • Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски” /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на Васил Левски” • Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили – недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”.
  25. Обесването на Васил Левски Христо Ботев О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето
  26. “Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.” - до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
  27. “Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.” - до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  28. “Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,от българска майка юнак аз роден,не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род.”- из тефтерчето на Васил Левски Изготвил : Ина Загорска, класен р-л на 3 А клас
Publicidad