Se ha denunciado esta presentación.
Se está descargando tu SlideShare. ×

Дислексия.docx

Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Cargando en…3
×

Eche un vistazo a continuación

1 de 11 Anuncio
Anuncio

Más Contenido Relacionado

Más reciente (20)

Anuncio

Дислексия.docx

  1. 1. ДЕПАРТАМЕНТ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СДК „ЛОГОПЕДИЯ“ КУРСОВА РАБОТА Езиково-говорни нарушения I. ДИСЛЕКСИЯ II. ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЯ Изготвил: Проверил: Валентина Колева гл. ас. Ваня Сивакова Пловдив
  2. 2. I. ДИСЛЕКСИЯ Индивиди със специфични нарушения на способността за учене е имало във всички времена, във всички социални нава и раси. 1. Актуално понятие и други понатия Понятието дислексия на развитието засяга един от най-дискусионните, динамични и развиващи се области на човешкото познание. В съвременната наука термини като дислексия и специфични нарушения на способността на учене обхващат група нарушения, свързани с различни области от ученето и научаването. През 60-те години Кричли въвежда термина дислексия на развитието за означаване на вродените нарушения от този спектър. В по-ново време с този термин се означават вродените и рано придобити нарушения на развитието на писмения език, накратко дислексия. Терминът дислексия е използван за първи път през 1887г. от немския лекар Dr Berlin за изолирани нарушения в четенето. Постепенно дислексията започва да се възприема като комплексно нарушение, с широк кръг симптоми, пряко резултираще върху грамотността и останалите училищни проблеми. Също се смята, че при нарушения в развитието на писмения език са засегнати и двата процеса – четене и писане. Според някои автори дори тези нарушения могат да съпътстват и овладяването на математически умения и мислене. Тази интерпретация провокира терминологични дискусии в научната и кличината области, където където терминът дислексия има диференцирана употреба, според предпочитания теоритичен модел. Някои автори все още дефинират дислексията като частично нарушение, други като специфично нарушение на четенето и посането, според трети дислексията обхваща всички области от нарушенията на способността на учене, а според четвърти дислексията е форма на езиково нарушение. Терминът специфични нарушения на способността за учене /в логопедията накратко се използва специфични нарушения на ученето/ и точен превод от английския термин.. въведен е в балгарската специализирана литература от Ваня Матанова пред 2001г. Според Кърк, който за пръв път използва термина, той се отнася за деца които имат нарушения в речта, четенето и комуникативните нарушения. Първоначално терминът е преведен на български като специфични обучителни трудности, но тъй като не е коректен е променен. В МКБ-Х се използва терминът специфичните разтройства на развитието на училищните умения. Днес сме свидетели на взаимно проникване на понятията дислексия и нарушения на ученето, респективно сцецифична дислексия и специфични нарушения на ученето. Те се използват еквивалентно, а понятието дислексия все по-често се употребява в широк смисъл. Тендинцията двата термина да се употребяват синонимно произлиза от следните съображения: - Термините са изградени на основата на различни модели – специфичната дислексия се свързва с клиничния /медицински/ модел, а специфичните нарушения на ученето със социалния, но съдържателно отразяват едни и същи явления.
  3. 3. - Съществуват убедителни данни, че дислексичните нарушения, постепенно започват да се проявават като комплекс от симптоми. Но заключението за припокриване между двете категории не се приема от всички. Няма отговор на въпроса основателно ли е отъждествяването на специфичните нарушения на ученето и специфичната дислексия. Той остава отворен, а изборът на един от двата термина за означаване на нарушенията в овладяването на писмения език към момента е въпрос на авторски предпочитания. 2. Определение за дислексия и нарушения на ученето Дислексията е вродено или рано придобито нарушение в овладяването на четенето и писането вследствие органични поражения на мозъка, преобладаващи в участъците, ангажирани с преработката на писмените сигнали. Хиншелууд обяснява дислексияна на развитието като унаслидин дефект в приемането и складирането на зрителния спомен за букви и думи в мозъка. Според него тя е първична неспособност, свързана с визуалната памет за думи и букви. През 20-те и 30-те години на 20 век се появява ново обяснение за дислексиятакато резултат не само от неврологични, а и от външни, средови фактори – семейни и икономически небрагополучия, неефикасни образователни методи и др. Доказано е, че дислексията е следствие от вродена или рано придобита неврологична патология от два типа – първичен и вторичен. В съответствие с това се разграничават два типа дислексия – първична /специфична/ и вторична /неспецифична/. Предмет на засилено внимание е специфичната дислексия – широко разпространено нарушение, възникващо при деца в норма, без увреждания, растящи в среда без усложнения. Затрудненията в овладяването на писането и четенето не съответстват на интелектуалния и общия психичен потенциал на тези деца. Нарушенията на ученето, подобно на дислексията на развитието, биват първични /специфични/ и вторични /неспецифични/. Изяснено е, че те представляват разстройства в овладяването на четенето, писането и математическите операции, които се проявяват в началното училище и придобиват устойчивост в следващите етапи на обучение. Според Матанова специфичните нарушения на ученето са непълноти в ученето и систематизирането на знания, които ограничават способностите на ученика в информационния процес, моторните умения и работната памет и причиняват трудности в овладяването на някои или на всички умения, свързани с четенето, правописа, писането, смятането и поведението. В МКБ-Х специфичните разтройства на развитието на училищните умения са представени като група разтройства, при които нормалните начини за придобиване на училищни умения са увредени още в ранните стадии на развитието. Нарушението не е просто поредица от липса на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или други разтройства. Дислексия и специфични нарушения на способността за учене покриват цяла група разтройства, носителите на които демонстрират проблеми в една от областите на ученето или в свързаните с него области. Възможно е разтройствата да се проявяват изолирано, но практиката показва, че по-често се касае за различни комбинации между тях. 3. Етиология на дислексията Създадени са много хипотези за произхода на специфичната дислексия, които могат да се обособят в две групи – неврологично /биологични/ и психологични /когнитивни/.
  4. 4. Неврологични теории Биологичните науки търсят причините за появата на дислексията в генетиката и структурата на мозъка. Ролята на генетичния фактор е доказана в ред изследвания, разкриващи висок процент специфична дислексия в определени семейства. Изследване на Кричли на еднояйчни близнаци воде до заключението, че вероятността и двамата близнаци да са дислексици е 100%. Генетичният фактор не изчерпва етиологията на дислексията. Има такава и без генетична основа. Някои теории проучват съществуването на органична аномалия, отразяваща се върху развитието на мозъка. Офталмологът ХХиншелууд изсазва хипотезата, че наблюдаваните при дислексия нестабилни очни фиксации нарушават възприематено та визуална информация. През 60-те години на миналия век е направено откритието на мозъчна асиметрия при дислексици в планум темпорале. Това е мозъчен участък, разположен в двете полукълба, който е свързан с езиковата преработка. При норма лявата му част е по-широка от дясната, а при дислексици двете части са еднакво големи. Проучвания откриват левостранни заднопариентални увреди при дислексици. Важни за оперирането с лингвистичните и математимеските символи са заднопариенталните мозъчни гънки. Със сигурност мозъчните аноламии играят голяма роля в етиологията на дислексията, но не всички дислексици имат такива структурни различия на мозъка. Други биологични теории се основават на хипотезата за функционално увреждане на хемисферната доминантност. За основа на дислексичния синдром се се приема забавено съзряване на мозъка и минимални мозъчни дисфункции. Тази теория е формулирана първо от Ортон. Според него при дислексия и налице неустановена /кръстосана/ доминантност на лингвистичната функция. Ето защо при дислексиците са често срещани амбидекстрия и леворъчие. Тази теория не отговаря на въпроса защо защо прпоблемите с четенето и писането не се срещат при всички хора с неустановена доминантност и защо други, здрави области на мозъка не приемат функциите на незрелите или увредени. Съществува хипотеза за интерсензорната основа на дислексията. Тя е следствие от разтроена интеграция на информацията, получена от две или повече сензорни системи. Наличието на сензорна дезинтеграция пречи на единното осъществяване на процеса на прецептивната преработка на езиковите стимули при четене и писане, още повече, когато се опира на некачествена сензорна информация от една или повече модалности. Така кората на главния мозък не е в състояние да обхване и подреди непрекъснато постъпващите потоци от сензорни стимули и от това следват нарушения в четенето и пасонето. Има и възглед, че дислексията може да е следствие от дисфункции във вътрешното ухо, които обуславят вторичен интерсензорен дефицит. Психологични теории Тези теории спират вниманието си върху разтройствата на когнитивните механизми. Съгласно фонологичната теория, дислексиците имат нарушения в репрезентациите, складирането, обработката и извличането на фонемите. Според опонентите на тази теория дислексията е много по-сложно нарушение. Като слаба страна
  5. 5. на фонологичната теория изтъкват, че не може да обясни сензорните и воторните дефицити при дислексия. Алтернативна на фонологичната теория и тази за дефицит в слуховата преработка. Според нея фонологичните проблеми произлизат от дефицит в слуховата преработка на вербални сигнали. Към фонологичния дефицит като основна причина за дислексия се добавя още един – в скоростта и автоматизма. Бавното автоматизирано назоваване и слабата кратковременна вербална памет се добавят към базисния фонологичен дефицит и допринасят за нарастването му. Когнитивна по характер е концепцията за дислексията като продължение на нарушенията на говоримия език. Церебралната теория поставя в центъра моторна недостатъчност. Според нея дислексията е биологично базирано нарушение, следствие от лека дисфункционалност на малкия мозък /церебелумът/, в резултат на която се появяват когнитивните затруднения. Церебелумът играе решаваща рола за моторния контрол, включително над артикулацията. Малкият мозък освен това играе важна рола в автоматизирането на различни умения /писане, шофиране, четене/, които трудно се автоматизират при дислексиците. Магноцелуларната теория свързва дислексията с визуалното система, като приема за първооснова за дислуксията увреждания в магноцелуларния път. Нарушеното развитие на магноцелуларната система води до неустойчивия очен контрол, които става причина за движещите се и замъглени движения при четене, смущения в проследяването на буквените редове и забавена скорост на инеднтификация на буквите. Теорията обяснява фонологичния проблем при дислексията с нарушения на слуха, които също са следствие от нарушена магноцелуларна дейност. Има и други становища за произхода на дислексията и всяка теория има претенции за адекватност, но срещу всяка има възражения. Стигаме до обобщението, че възникването на дислуксията е възможно при дефицит в пет системи – слухова, зрителна, когнитивна, устен език, двигателен речник. Дислексияна е неврологична по произход, но не е откъсната от социалния контекст. Много фактори сочат ролята на средататя не може пряко да го причи, но е възможно да усили въздействието на основния етологичен фактор. 4. Симптоми на дислексията Хората с дислексия проявяват симптомите на нарушението в различна степен и с различна интензивност. При всеки от тях силните и слабите страни се съчетават по строго индивидуален начин. Симптомите на дислексия обикновено се проявяват в пълна степен, когато децата тръгнат на училище и започнат да учат да четат и да пишат. За тях са характерни следните прояви: o Те са интелигентни, изразяват се добре, но изостават спрямо връстниците си в овладяването на четенето и писането. o Често ги определят като мързеливи, глупави, разсеяни. Казват им, че не се стараят достатъчно или че имат поведенчески проблеми. o Макар че са с висок коефициент на интелигентност, получават ниски оценки на писмените работи в училище. Справят се добре, когато ги изпитват устно, но не и на тестове и контролни.
  6. 6. o Имат ниско самочувствие, мислят се за глупави. Използват различни тактики, за да прикрият слабостите си. Лесно се разстройват и са раздразнителни по отношение на четенето и писменото изпитване в училище. o Отлично се справят в областта на изкуствата, спорта. o Често изглеждат замечтани или „отнесени“. Лесно се губят или губят представа за времето. o Трудно се съсредоточават. o Затрудняват се да изпълняват последователни инструкции. o Учат най-добре чрез нагледни методи, демонстрации, опити, наблюдение. o Объркват се от букви, числа, думи или писмени обяснения. Четене и правопис при дислексия: o Трудно научават звуковете и буквите. o Неправилно назовават думите буква по буква. o Пишат бавно. Почеркът им е грозен. o Допускат правописни грешки, които се появяват непредсказуемо и непоследователно. o Огледално изписват цифри и букви. o Повтарят, допълват, пропускат, заменят или разместват местата на буквите, цифрите или думите, когато четат или пишат. o Затрудняват се да преписват и изпълняват писмените задачи по-дълго от нормалното. o Четат бавно и допускат грешки при четене на глас. o Четат и препрочитат, без да разбират написаното. o Оплакват се от световъртеж, главоболие или стомашни болки, докато четат. o Изпитват зрителни смущения по време на четене – например детето може да се оплаква, че буквите или думите сякаш се движат или изглеждат размазани. o Изглежда, че трудно виждат, но при очен преглед не се откриват зрителни проблеми. o Безпроблемно дават правилен устен отговор, но изпитват трудности, когато отговорът трябва да се запише. o Характерно е нарушението на фонологично осъзнаване. Благодарение на фонологичното познание хората осъзнават, че думите са изградени от по-малки части – звукове (фонеми) и че чрез разместване на фонемите могат да се образуват нови думи, нови значения. Децата с нарушено фонологично осъзнаване може например да се затрудняват да отговорят на следните въпроси: o Кои са звуковете в думата „лак“ и различни ли са те от звуковете в думата „лук“? o Коя дума ще се образува, ако в думата „ров“ заместим звук „р“ със звук „з“? o За колко думи, които се римуват с думата „горичка“, можеш да се сетиш (количка, коричка, сърничка, косичка, паричка, сестричка)? Чуване и реч при дислексия: o Имат обострен слух. Причуват им се неща. o Лесно се разсейват от звуци. o Трудно изразяват мислите си. o Използват накъсани фрази. Не довършват изреченията си.
  7. 7. o Запъват се, когато са под напрежение. o Не произнасят правилно дълги думи и фрази. Писане и моторика при дислексия: o Трудно пишат и преписват. Неправилно държат химикала. Почеркът е грозен и нечетлив. o Движенията им са тромави и некоординирани. Представят се зле в игра на топка и в колективни спортове. o Изпитват трудности при изпълняване на задачи за фината и общата моторика. o Податливи на заболявания на опорно-двигателната система. o Често бъркат ляво и дясно, под и над. Математика и организация на времето при дислексия: o Затрудняват се да кажат колко е часа. o Не могат да организират времето си. Често закъсняват. o Трудно спазват крайните срокове за изпълнението на дадена задача. o Трудно изпълняват последователни инструкции. o Смятат, като си помагат с пръсти или използват други трикове. o Знаят отговора на задачата, но не могат да го запишат. o Могат да броят, но се затрудняват да броят обекти или пари. o Справят се със задачите по аритметика, но не и със словесните задачи. o Не разбират задачите по алгебра и по-сложните математически операции. Памет и мислене при дислексия: o Имат отлична дългосрочна памет за преживявания, местонахождения и лица. o Трудно запомнят последователности, факти и неща, която не са преживели лично. o Мислят преди всичко с образи и чувства, а не със звуци и думи (вътрешната им реч е слабо развита). Поведение, здраве и развитие при дислексия: o Или са изключително хаотични, или са прекалено подредени. o Може да са или душата на компанията, или да са прекалено тихи, или постоянно да създават проблеми. o В ранното си детство се развиват или прекалено рано, или прекалено късно по отношение на говора, пълзенето, прохождането, връзването на обувки. o Податливи са на ушни инфекции. o Развиват различни алергии. o Или спят дълбоко, или имат проблеми със съня. o Напикават се до по-късна от нормалното възраст. o Понасят силна болка или пък са твърде чувствителни към болка. o Имат засилено чувство за справедливост. Емоционално чувствителни са. Стремят се към съвършенство. o Грешките и симптомите се засилват драстично, когато се чувстват объркани, когато времето ги притиска, когато са подложени на емоционален стрес или са с влошено здраве. Колкото по-рано бъде диагностицирано детето с дислексия, толкова по-вероятно е терапията да даде положителни резултати. Но както за родителите, така и за учителите може да е трудно да разпознаят симптомите на дислексия, тъй като понякога те не се проявяват толкова явно.
  8. 8. Използвана литература Тодорова, Екатерина. Дислексия - Специфични нарушения на способността за четене. Нов български университет, 2016 Ценова, Цветанка. Логопедия. Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. Университетско издателстно „Св. Климент Охридски“, 2019 https://logopedico.com/
  9. 9. II. ПОНЯТИЯ 1. Аграфия - Аграфията е придобито нарушение на способността за писане на букви и думи, вследствие на мозъчно увреждане. Дели се на периферна и централна. 2. Акупатия – не се формира връзка между думата и предмета /действието/ 3. Алексия – нарушена способност за четене 4. Амимичен - Липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, при заболявания на таламуса и екстрапирамидиата система (паркинсонизъм) и др. 5. Анартрия - Загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч поради парализа или пареза на мускулите, необходими за артикулацията. 6. Аномалия - отклонение от нормата или типичната закономерност Съществуват няколко подхода за дефиниция на аномалиите: онтологичен, когнитивен и гносеологичен, в зависимост от които, съдържанието на термина може да варира. Най-общо, за аномалия се възприема всичко, което не може да бъде обяснено, от гледна точка на рационализма, знанието и стандарта 7. Апраксия - (от грърцки: άπραξία – „липса на действие“, „ бездействие“) е загуба на способността за извършване на сложни придобити двигателни умения у човека. Апраксията не се дължи на парализа или сетивен дефицит, а на увреда предимно в теменния дял на кората на главния мозък 8. Артикулация - 1. В езикознанието – учленяване на говорните звукове. 2. В музиката – начин на изпълнение на тоновете. 9. Афония - Липса на глас 10. Диастеми - Разстояние, празнина между два съседни зъба, напр. между средните резци на горната зъбна редица 11. Дисфагия - Трудности при преглъщане 12. Дисфония - Болестно състояние, което се характеризира с частично или пълно разстройство във функциите на гласовия апарат. 13. Дисфункция - дисфункция това е промяна или проблем, който влияе върху нормалното функциониране на нещо. В най-широк смисъл дисфункцията е обратната на функционален 14. Екзогенен фактор - Произхождащ отвън, външен за организма. При множествената склероза се счита, че причина могат да бъдат екзогенни фактори, напр. екзогенен фактор - вирусен причинител, фактори на околната среда, като по-слабо слънцегреене, тютюнопушене и др. 15. Елизия - изпускане на звук от състава на дума при изговор 16. Ендогенен фактор - Произхождащ, образуващ се в организма, напр. инсулина, произведен в панкреаса е ендогенен. 17. Етиология - (гр.: αίτία – „причина“ и λόγος – „наука“) е медицинска наука , която изучава причините за възникване на болестите 18. Ехолалия - Ехолалията е спонтанно механично повтаряне на чужди думи. 19. Инервация – изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи 20. Логофобия – Страх от говорене 21. Логорея - (гръцки λογορροια, от logos — слово, реч, и rhoia — течение, изтечение) е неудържимо, превъзбудено говорене, многословие 22. Макроглосия - абнормно увеличение размерите на езика 23. Малформация - увреждане, дефект, възникнал по време на ембрионалното развитие
  10. 10. 24. Микрогласия – Макроглосията се характеризира с абнормно увеличение размерите на езика, което може да доведе до редица оплаквания:  затруднен говор и хранене  хъркане  отпечатъци от зъбите по страничните ръбове на езика  затруднено дишане – стридор (силни сухи хрипове, анормално шумно дишане, поради нарушен въздушен поток)  влошена орална хигиена, развитие на бактериални инфекции в устната кухина по засегнатите зони върху езика филиформените папили са хипертрофични и удължени. 25. Отворен прикус – отвор между горните и долните зъби, който често е резултат от продължително смучене на палеца 26. Параротацизъм - Замяна най-често на звук "Р" с "Л" 27. Парализа - пълна загуба на мускулни функции в дадена мускулна група. Често включва загуба на чувствителност в парализираната част от тялото 28. Парези - състояние на частична загуба на движение на мускулите. Това се наблюдава при нервни смущения на организма, при което често се засягат мускулите на крайниците, стомаха, очите и устата. 29. Патология - (гръцки: pathos – „болест“ и logos – „учение“) е наука за болестите 30. Перинатален - Времето преди и след раждането - от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането 31. Постнатален - Следродилен, възникващ след раждането 32. Праксис - /гръцки превежда се като „действие“ или „практика“ - / сложни двигателни програми, представляващи нашите двигателни умения, навици и сръчност, които са придобити чрез тренировка и обучение. Праксисните действия винаги целят постигането на определен очакван краен резултат. При праксисни действия ние имаме винаги някаква цел (какво да се получи) и този краен ефект от движението е прогнозиран 33. Пренатален - Това е концепция, която се използва за назоваване на какво възниква или съществува от предиродилни случаи 34. Прогения - Деформация засягаща оклузалните съотношения между челюстите в предно-задна посока / обратна захапка/ 35. Прогнатия - Състояние, при което долната челюст е по-малка от горната и при затваряне на устата долните резци не съвпадат с горните 36. Субституция - Заместване, поставяне вместо друг 37. Фонация /Вокализация/ - 1. Процес, при който гласните струни на ларингса произвеждат определени звуци чрез квазипериодична вибрация . Това е определението, използвано сред тези, които изучават анатомията на ларинкса и физиологията и производството на реч като цяло; 2. Лингвистичната фонетика използва термина „фонация“, който се отнася до всяко трептящо състояние на която и да е част от ларинкса, модифицираща въздушния поток, за което озвучаването е само един пример. В тази дефиниция са включени беззвучните (неми) и надглотални фонации (произнасяни чрез прекъсване на въздушния поток през речевия тракт). Вокализационният процес или озвучаването се случва, когато въздухът се изхвърля от белите дробове през глотиса (отворът между гласовите струни), създавайки спад на налягането в ларинкса. Когато този спад стане достатъчно голям, гласовите струни започват да трептят 38. Фонемен гнозис - /старогръцки/ - “гнозис” обозначава знание, което човек добива сам и лично. Възможност на да се диференцират и идентифицират изолирани от смислово съдържание речеви звуци фонеми. 39. Хипомимичност – Оскъдност на мимиките и бедност откъм емоционални прояви
  11. 11. 40. Хиперкузия /Фонофобия/ - Тревожно разстройство, свързано със страх от някои специфични звуци 41. Хиперсаливация – Характеризира се с повишено слюноотделяне, което може да се дължи на:  Увеличена функция на слюнчените жлези и секреция на по-голямо количество слюнка  Затруднено очистване на слюнката от устата.

×