DigitalKidZ е първата българска образователна конференция, която поставя във фокуса съвременните “дигитални деца” и техните образователни и емоционални потребности, дигитални предизвикателства и необходимите им умения за професиите на бъдещето. Повече за инициативата ще научите в сайта https://digitalkidz.eu/conference

1. Действай – спри – замръзни
позитивно родителство за активни деца
Милена Манова,
Институт по позитивна психотерапия

2. Преимущества на децата

3. Но вместо това.....

4. Какво е СДВХ?
*Нарушение на поведението, придружено от дефицит на
вниманието, което води до несправяне с училищните и
социалните изисквания към детето. Засягат се
основните сфери на функциониране.
* Това е развитийно нарушение на самоконтрола.
Съдържа проблеми като регулация на импулсите,
активността и управлението на вниманието.
* Интелектуалните функиции не са засегнати.

5. Разпространение
*Сред децата в училищна възраст е между 3-12 процента.
*Терминът синдром на дефицит на вниманието с
хиперактивност/СДВХ/ обединява разнородни
симптоми. Процентното съотношение е 9.2 % за
момчетата и около 2.9% за момичетата.
*Повечето момичета са диагностицирани като
преобладаващи с разстройства във вниманието, а не с
доминанта в моторната активност.
*За момчетата проблемите се групират около дейността
и интензитета на поведенческите прояви. Те се описват
като неспокойни, непрестанно движещи се, с неутолимо
любопитство към света, с демонстрация на
опозиционно поведение.

6. Диагноза
*Какво е необходимо, за да се постави диагноза?
*Консултация със специалист, документиране на
различни симптоми, поява в повече от една
ситуация, възраст при поява на първи симптоми,
продължителност, степен на функционално
нарушение.
*Консултация с учителя: описание на поведение в
час, модели на учене, намеса по време на час, карти
с отчет за свършената работа, примери за работата в
училище.

7. Характеристики и симптоми

8. Невнимание
*Трудно задържат вниманието си при задачи и игри;
*Лесно се разсейват от външни стимули, дори при
интересна за тях дейност;
*Допускат грешки по невнимание при добри
интелектуални възможности;
*Сякаш не чуват, когато им се говори;
*Не следват инструкциите и трудно се организират в
дейностите си;
*Нуждаят се от неколкократно повторение на
поставената задача;
*Често губят вещи и забравят;
*Не завършват започнатото и не могат да следват
последователността в задачата.

9. Хиперактивност
*Дезорганизирана и прекомерна активност в
ситуации, изискващи покой и самоконтрол;
*Непрестанно се движат, говорят много, играят
шумно;
*Правят безсмислени и хаотични движения;
*Трудно се включват в тихи и спокойни игри.

10. Импулсивност
*Реагират и действат, без да обмислят постъпката си;
*Отговарят, преди въпросът да бъде зададен докрай;
*Обаждат се непрестанно в час;
*Не изчакват реда си и реагират преждевременно;
*Не формират стратегия за решаване на задачата,
подхождат прибързано и допускат много грешки;
*Прекъсват и се намесват в разговорите и игрите на
другите.

11. Поведение
*Не спазват граници и правила на поведение;
*Не предвиждат последствията от действията си;
*Привличат вниманието с пакости и
предизвикателно поведение;
*Често достигат до девиантно поведение.

12. Емоционално и социално развитие
*Ниска самооценка в следствие на отхвърлянето от
другите и собствените неуспехи;
*Лесно влизат в конфликт поради неуравновесените
си и избухливи реакции;
*Оценявани са като груби, адистантни и неразумни в
постъпките си;
*Не умеят да общуват с връстниците си така, че да
бъдат харесвани и приемани;
*Нямат близки приятели;
*Показват страданието си с раздразнение, бурно и
провокирайки възрастните;
*Емоционалната им зрялост не съответства на
възрастта.

13. Нарушения - типове
*С преобладаващи симптоми от класа ‘невнимание-
дезорганизираност’;
*С преобладаващи симптоми от класа
‘хиперактивност-импулсивност’;
*Смесен тип със симптоми и от двата класа.

14. Момчета
Ранна диагностика на хиперактивност – до 5 години.
*Липса на постоянство в когнитивните дейности и
тенденция към бързопреходност от една дейност към
друга, без да се довършва започнатото.
*Хаотичност и прекомерна активност.
*Регулацията на самоконтрола е силно занижена и се
приема като основен маркер за диагностична оценка.
*Хиперактивността включва повишена двигателна
подвижност и неспокойствие, особено в структурирани
и зададени дейности, изискващи относителен покой.
*Бягане, скачане, ставане от мястото, когато изискването
е децата да останат седнали или прекомерно шумно
поведение, въртене и приказливост.
*Нивото на активност има ситуационен характер.

15. Момичета
*Нямат типично хиперактивно поведение, често срещат
трудности в ученето, социални проблеми /общуване,
ниско самочувствие/.
*Чувстват се претоварени, дезорганизирани, забравящи
и самокритични.
*Често проявяват типично тревожно поведение с
невротична симптоматика (гризане на нокти, скубане на коса).
*Полагат усилия да скрият проблемите в обучението и
да се харесат на учителите си.
*Често се смеят безпричинно, имат глупаво поведение –
хипервербално, хиперемоционално, хиперсоциално и
реактивно поведение.
*Честа смяна на поведенията, срив и тантруми, които в
училище не се изразяват.
*По-голям шанс да страдат от тревожност и депресия.
*Негативна репутация, повече непопулярни и
отхвърляни от връстниците в сравнение с момчетата.
*Симптомите се засилват по време на пубертета.

16. Причини за поява
*Неврологични фактори;
*Невротрансмитерни / Биохимично основани
фактори;
*Генетични фактори;
*Психосоциални фактори;

17. Съпътстващи симптоми

18. Динамика на развитие

19. Какви функции страдат най-много?

20. Изпълнителни функции

21. Последствия
*Усещане за време и управление на времето;
*Организация и академични умения;
*Връщане към една и съща задача, без довършване;
*Отлагане на възнаграждение;
*Вземане на решения, базирани на последиците от тях;
*Планиране и довършване на дълготрайни проекти;
*Забравяне;
*Моделиране на емоциите;
*Неспособност да устояват на дистрактори.

22. Помислете по следните въпроси:
*С какво моето дете е уникално?
*С какво детето ми е чудесно?
*Когато мисля за детето си, за какво съм му
благодарен?
*Какво харесвам и оценявам в личността на
детето си?
Наблюдавайте какви чувства изпитвате, докато
пишете отговорите.
Запишете тези чувства.

23. От какво се нуждаят децата?
Подкрепа:
* Обич и окуражаване с думи;
*Прегръдки, изслушване;
*Съвместна игра, четене и забавление;
*Отбелязване на успехите;
*Избягване на заплахи, бой, мълчание, оттегляне на
любовта.
Структура:
*Помага на детето да разбере, че е важно;
*Ясни, сведени до минимум правила за поведение;
*Ясно описани очаквания;
*Подкрепа, за да успее;
*Поощряване на самостоятелността му и мисленето му;
*Преговори.

24. Основни насоки
*Хвалете усилията, дори изпълнението да не е
съвършено.
*Организирайте подробно дневното разписание и
изгответе календар със задачи. Това успокоява детето.
*Давайте ясни и кратки указания /до 10 думи/.
*Разпределете задачите на малки стъпки. Използвайте
таймер за отчитане на времето за изпълнение.
* Използвайте очния контакт и докосването, за да
привлечете вниманието, когато давате инструкции.
*Децата не понасят тълпи от хора – избягвайте ги.
*Следете детето да не се натоварва и преуморява, тъй
като тогава нараства хиперактивността.
*Предлагайте избор.
*Сменяйте дейностите – учете на кратки интервали с
почивка на всеки 15 минути.
*Бъдете последователни в поведението и изискванията
си.

25. Дневен режим
7.00
Ставай!
7.10
Измий си
зъбите!
7.20
Облечи се!
7.30
Закуси!
7.25
Оправи си
леглото!
7.40
Тръгвай!

26. Награди и позитивни стимули у дома

27. Награди – стимули
Социални стимули:
* Позитивно внимание от родителите, без да е ангажирано с нищо
друго, макар и закратко;
* Физически знаци на любов : прегръдки, целувки, палци;
* Споделена игра;
* Време за почивка заедно;
* Положителна похвала и признание.
Дейности – стимули:
* Излизане навън - парк, ресторант, плаж, театър, спортно събитие;
* По-късно прибиране;
* Допълнително време за телевизия, компютър, музика, телефон;
* Избор на меню;
* Допълнително време за приказки;
* Приспиване у приятел.
Материални стимули: играчки, бои, колекция, закуски,
списания, игри, дрехи, пъзели, билети за събитие, ваучери,
екипировка, аксесоар за стаята, електроника, пари, покупка по избор
в определен от родителя ценови диапазон.

28. Дисциплина-сътрудничество
Определете вашите потребности.
Попитайте детето за неговите потребности и желания.
*Как мислиш - от какво имаш нужда? Какво
предложение имаш?, Как според теб може да се
осъществи това?
*Как можем да го постигнем? Запишете предложенията
на двете страни.
*Спрете се на едно – две, които са приемливи за вас.
*Вземете решение.
*Важно: Провокирайте детето да взема само решения на
проблемите си. Да мисли в посока „Как?” Само да
създаде списъка с решения и да избере от него.

29. Окуражаващ език:
*„Харесва ми, когато ти…”; „Хубаво е, когато ти…”;
*„Наистина вече си голямо момче/момиче, щом…”;
*„Страхотно е как…”; „Добра работа”;
*„Винаги се радвам, когато ние така…”;
*„Много добре си се справил с …”;
* „Виждам, че си обърнал внимание на …”;
*„Вложил си много старание и си постигнал чудесни
резултати”;
*„ Начинът, по който направи това, беше страхотен,
оценявам добрия избор, който направи, защото....”;
*„ Прави ме много щастлив да те видя, горд съм”;
* „ ..., благодаря ти...”

30. Корекция на импулсивност

31. Емоционална компетентност

32. Ефективни начини за общуване с детето
* Използвайте рефлексивното слушане, за да разберете
и изясните чувствата на детето. ”Ти си сърдит”,
“Виждам, че се чувстваш...”
* Задавайте алтернативи чрез мозъчна атака: “Да
обсъдим ли няколко възможни неща, които можеш да
направиш в това положение?”. Изслушайте колкото се
може повече идеи на детето.
* Помогнете на детето да избере решение. “Коя от тези
идеи, според теб, е най-добра?”
* Обсъдете вероятните резултати от решението: “Какво
мислиш, че ще се случи, ако направиш така?”
* Разберете какво мисли да направи детето: “Какво си
решил да направиш? Кога ще го направиш?”
* Планирайте време за оценка на резултатите: “За колко
време ще направиш това? Кога ще поговорим за това
отново?”

33. От какво имат нужда родителите?
* Целта на осъзнатия родител е да изгражда и поддържа
връзка с детето си.
* Отношението към вашето дете е отношение към самите
вас.
* Най-доброто, което можете да направите за вашето дете
е да му покажете, че се грижите за себе си: цели,
мечти, развитие.

34. Благодаря за вниманието!