28.2.2015г.

28.2.2015г.

план
 След завоюването на българските земи от
османците българите били изцяло откъснати от
останалите европейски страни.
 Те живеели сред завоеватели с други обичаи и
религия.

 В първите три века на чуждото владичество
те се борели само за своето съществуване.
 Започнали да изгубват спомена за миналото си.
 Нямали свои свещеници и не можели точно да
спазват всички християнски обичаи.
 Но те постигнали най-важното –
.

 Това било началото на
за
българските земи.
 През него настъпили
много .
 Българите започнали да
напредват
,
и
.
Епохата на започнала
през 30-те години на ХVІІІ век.

Занаятчийството станало доходен поминък.
Гайтанджийска работилница
Килимарска работилница
Бакърджийница
Кожухарница
Ковачница
Златарница
Мутафчийница

 Развитието на занаятите и
търговията и Новото време
раждали нуждата от нови знания,
които българите можели да
получат в нови училища.

 Българите започнали да се
обединяват с идеята, че трябва
, за да имат
достойно място сред останалите
европейски държави.

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
XVIII век XIX век
1762 г.
Паисий Хилендарски
създава
“История славянобългарска”
1835 г.
Откриване на
първото взаимно
училище в Габрово
1870 г. - църковна
независимост
Комитетска мрежа
Васил Левски
Това време на борба за:
,
се нарича
 То завършило с освобождението на България през
1878 година.
 Така българите се включили в новото време,
което от два века преобразявало цяла Европа.

 Там Паисий заживял с
гръцки и сръбски
калугери, които при
всеки повод не
пропускали да изтъкнат
величието на своите
народи.
 Те често унизявали
българина,
припомняйки му, че е
представител на народ,
който няма свое
минало и история.
През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един
млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той
отседнал в Хилендарския манастир, където игумен
бил по-големият му брат.
план

Паисий осъзнавал, че те имали право, защото
османското владичество продължавало вече 4
века. Споменът за великата българска държава
бил заличен.
Народът не помнел нито старите си ханове
и царе, нито техните победоносни походи.
Не знаел почти нищо за своето минало.
За младия монах било мъчително да
понася подигравки и хули, че българите
нямат минало, с което да се гордеят.

Така ПРЪВ запалил
будителската искра
МОНАХЪТ от
ХИЛЕНДАРСКИЯ
МАНАСТИР - .

Той положил много труд и
близо две години издирвал
различни книги и сведения за
миналото ни.
Ровил в библиотеките на много
манастири и открил стари
ръкописи, царски грамоти и
жития на български светци.

 През събрал всички
сведения в ,
която нарекъл
 Започнал да я пише в
Хилендарския манастир.

Паисиева кула

В нея с гордост пишел за
Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и
Симеон, за Кирил и Методий и
техните ученици.

 В нея разказал, че българите „по-рано от всички
славянски народи приели православието, по-рано
имали свой патриарх и цар и започнали да четат
на своя език“.
 Като им припомнил славното минало и имената
на българските царе, той ги призовал да се
стремят към просвета и
своя църква и държава.

 "Историята” е завършена
през 1762 г. в Зографския
манастир в Света гора,
където оригиналът ѝ се
пази и до днес.
 С идеите си за духовна
просвета, църковна и
политическа
независимост Паисий е
един от радетелите
на националното ни
Възраждане.

 Второто голямо дело на
Паисий било, че той тръгнал
сам да разнася книгата си по
местата, където най-много
се събирали българите – в
черквите по празници.
 Четял я на хората и поръчал
да я преписват, за да не
изчезне.
„История славянобългарска“ станала
най-ценната книга за нашите прадеди.

«О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да
се наречеш българин и не четеш, и не говориш на
своя език? Или българите не са имали царство и
държава? Толкова години са царували и са били
славни и прочути по цялата земя и много пъти са
взимали данък от силни римляни и от мъдри
гърци. И царе, и крале са им давали своите царски
дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с
българските царе. От целия славянски род най-
славни са били българите, първо те са се нарекли
царе, първо те са имали патриарх, първо те са се
кръстили, най-много земя те завладели. Така от
целия славянски род били най-силни и най-
почитани и първите славянски светци и просияли
от българския род и език, както и за това подред
написах в тая история. И за това българите имат
свидетелство от много истории, защото всичко е
истина за българите, както вече и споменах.“

„Царственика“ на Христаки
Павлович, отпечатан в 1844 г.
- първият печатен вариант на
Паисиевата история. (Текстът
на Христаки Павлович е доста
далеч от оригинала).

Повече от 40 души преписали това късче памет.
Кованлъшки препис, 1783 г. -
Направен от поп Стоян от с. Кованлък
(Търновско). Пази се в ръкописната
сбирка на Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“.
Еленският препис на Дойно
Граматик от 1784 г.
Съхранява се в
Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“
Преображенски
(Попгладичов) препис на
История
славянобългарска от
1809 г. Съставен е в
Преображенския
манастир край̆ Търново
http://istoriata.bg/listen/part1.html
Полезно и интересно!

Първи Софрониев (Котленски) препис
на „История славянобългарска” – 1765 г.
Пази се в Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий̆“.
Паисиевата история
/Стойко Владиславов/.

"История славянобългарска"
от св. Паисий Хилендарски -
първият Софрониев препис.
Съхранява се в Народната
библиотека "Св.св. Кирил и
Методий" в София.
 Софроний преписал
книгата на Паисий и я
сложил на най-святото
място в черквата - .

Също като Паисий той я четял на млади и
стари в черквата и разпалвал в тях искрата
на гордостта, че са българи.

Софроний станал известен и с това, че описал
собствения си живот в книга –
„Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Страданията и изпитанията, които разказвал били
преживявани и от останалите поробени българи.

Така монасите и свещениците първи
започнали будителска дейност.
Паисий Хилендарски Софроний Врачански

също допринесли за прехода на
българите към новото време.
 Създаването на Паисиевата история било свързано
с два от тях.
 В той започнал да пише
книгата си, а в я завършил.
план

Размирните години не отминали и българските
духовни средища.
 Стотици църкви и манастири били окрадени и
изпепелени.
 Но в годините на чуждото владичество ролята на
тези духовни огнища нараснала още повече.
 В тях монасите поддържали църковния живот и
християнския дух.
 Там те опазвали и и
на българите.

Манастирите в запазили своята
цялост. На царяло спокойствие , което
привличало монаси от целия православен свят.

Наред с църковните си задължения монасите
се занимавали и с книжовна дейност –
превеждали и преписвали книги, обучавали
ученици в килийните училища.
Така Атон се превърнал в духовен център, играл
важна роля в живота на балканските народи.

 Празниците на манастирите
събирали хора от различни
български краища.
 Те им помагали да се чувстват
част от един народ.
 От манастирите към близки и
далечни земи се отправяли
монаси да събират помощи, за да
опазят съществуването им.
 Освен пари и дарове, те донасяли
скъпоценни книги и впечатления
от непознати светове.

Началото на Българското възраждане е през:
XVII век;
XVIII век;
XIX век.
“История славянобългарска” е създадена през:
1672 година;
1762 година;
1878 година.

Автор на “История славянобългарска” е:
д-р Петър Берон;
Софроний Врачански;
Паисий Хилендарски.
Какъв бил Паисий Хилендарски?
учител; монах; свещеник.
Софроний Врачански бил:
свещеник; монах; учител.

Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна
книга на новобългарски език е:
Софроний Врачански; Паисий Хилендарски.
“История славянобългарска” е започната в:
Рилски манастир;
Хилендарски манастир;
Зографски манастир.
“История славянобългарска” е завършена в:
Зографски манастир.
Хилендарски манастир;
Рилски манастир;

___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
Защо „История славянобългарска“ е много ценна
книга?
С нея е поставено началото
на българското Възраждане.
Тя е зов за национално
самоосъзнание и създаване на
единен народ.
Възкресявайки спомена за
отминалите славни времена,
Паисий изгражда моста между
забравеното минало и
бъдещето.
С тази книга се дава тласък
за по-светли бъднини.

1. Попълни липсващите части от изразите, за да
обясниш в какво се проявява Българското
възраждане.
Н О В А П Р О _ _ _ Т А
С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A
Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е
С В Е
Р К В
Б О Ж Д Е

2. Опитай да обясниш към какво е призовал
българите Паисий с тези думи в историята си.
„Българино, знай своя род и език …
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят
неща и делата на ония, които са живели на
земята, е … твърде потребно.“
_______________________________________________
_______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
Паисий иска да върне самоуважението на българите.
За него историята е извор на национална гордост.
Без история народът ще забрави корените си.
Паисий горещо копнее да види сънародниците
си горди от своя произход, а не хулени и
подигравани от други народи.
Споменът, за великите отминали времена на
предците ни, крепи българщината и вдъхва
вяра и надежда за бъдещето.

3. Открий и отбележи върху картата:
а/ родното място на Паисий с 1;
б/ родното място на Софроний с 2;
в/ манастира, в който Паисий започнал да пише
„История славянобългарска“, с 3;
г/ манастира, в който я завършил, с 4.
1
2
3
4

4. Изчисли колко време след създаването на
„История славянобългарска“ започнало
изграждането на Рилския манастир в съвременния
му вид. Използвай линията на времето.
1816 - започва новото изграждане на
– Рилския манастир
_____ - годината на създаването на
= „История славянобългарска“
______
1762
54

План на урока:
1. Начало на новото
време на българите
2. “История
славянобългарска”
3. Манастирите –
места на книжовен и
духовен живот

Речник:
Олтар –
източната част на храма,
където духовенството
извършва свещенодействия.
Олтарът е отделен от
останалата част на храма
чрез дървена стена с
икони, наречена иконостас.