2. Хю Лофтинг е роден на 14
януари 1886 г. Англичанин
по произход и инженер
по образование, писателят
работи на големи строежи
в Канада, Западна Африка
и Куба.
Сражава се във френските
окопи по време на Първата
световна война.Там съчинява.
първите си разкази за доктор
Дулитъл, илюстрира ги и ги праща на своите
деца.След войната семейството му се
премества в САЩ.
3. През 1920 г се появява “Историята на доктор
Дулитъл” . Лофтинг окончателно прави избор в
полза на писателското поприще. Той издава още
12 книги за знаменития доктор и неговите
приключения. Книгите му учат на доброта и
сърдечност.
4. Романите на Хю Лофтинг
са написани на забавен и
близък до детските възприятия
език, с искрящ хумор. Голяма
част от тях са преведени на
български език.
Известни негови книги са: “Историята на
доктор Дулитъл”, “Циркът на доктор
Дулитъл”, “Пощата на доктор
Дулитъл”, “Пътешествието на доктор
Дулитъл”, “Доктор Дулитъл на
Луната”, “Доктор Дулитъл и зеленото канарче”.
Хю Лофтинг умира на 26 септември 1947 г.
5.
6.
7.
8. Тази зима била наистина студена. През една декемврийска нощ
всички седели край кухненското огнище. Доктор Дулитъл им четял
на глас от книгите, които бил написал на езика на животните .
9. - Шт! Какъв е този
шум отвън?
Бухалът Ту – ту внезапно се обадил:
10. - Докторе! - извика Чи –
чи. Току–що получих
вест от братовчед ми в
Африка. Страшна болест
е нападнала тамошните
маймуни...
Научили за тебе и те
умоляват да отидеш в
Африка и да спреш
болестта.
После вратата с трясък се отворила и вътре връхлетяло
запъхтяно маймунчето Чи – чи.
11. – Една лястовичка
– казал Чи – чи.
– Чака вън на
стряхата.
- Кой донесе тази
вест? – запитал
докторът.
12. И тъй, довели лястовицата, настръхнала и разтреперана. Но
колкото и да се страхувала отначало, тя скоро се стоплила и
започнала да разправя.
13. -Да с удоволствие бих
заминал за
Африка, особено в това
студено време. Ала
страхувам се, че нямаме
пари за билети. Подай ми
касичката, Чи – чи.
Като свършила докторът казал:
14. - Аз пък
бях, сигурен, че са ни
останали две пени –
въздъхнал докторът.
Маймунчето се покатерило по кухненския шкаф и я свалило
от най – горната полица.
В нея нямало нищичко – нито едно пени!
15. - Вярно, имаше две пени –
обадил се бухалът.
– Но ти ги изхарчи за
дрънкалка на бебето на
язовеца, когато му растяха
зъби, не помниш ли?
- Забравил съм - казал
докторът. - Но както и да
е... Едно време познавах
един моряк, бебето му беше
хванало шарка. Той може
да ни отстъпи кораба си –
бебето оздравя.
16. Рано на другата сутрин докторът тръгнал за морския бряг.
А когато се върнал, казал на животните, че всичко е наред. Морякът
се съгласил да им заеме своето корабче.Тогава крокодилът,
маймунчето и папагалката страшно се зарадвали. Те викнали да
пеят, защото щели да се върнат в Африка, тяхната родина.
17. 1. Коя е причината всички да са край огъня?
2. Какви са отношенията между Доктор
Дулитъл неговите приятели?
3. Каква вест донася маймунката Чи-чи?
4. Кой е долетял от Африка и защо?
5. Какво съмнение изпитва Доктор Дулитъл?
6. За какво са изхарчени последните две пени?
7. Каква мисъл спохожда доктора?
8. Кой помага в бедата?
9. Защо някои животни се радват на пътуването?
Валентина Бикова, СОУ “Бачо Киро”, гр. Летница
19. Обича ли Доктор Дулитъл
животните ?
Какви са отношенията между
Доктор Дулитъл неговите
приятели?
Как Доктор Дулитъл помага на
болните животни?
Защо крокодилът, маймунчето и
папагалката се радват най-много
на предстоящото пътуване?
20. 1. Край кухненското огнище.
2. Вестта за болните маймуни.
3. Премръзналата и уплашена
лястовичка.
4. Добрият Доктор Дулитъл.
5. Радостта на маймунчето, крокодила
и папагалката.
