1. Храм „Свети свети Константин и Елена” гр. Пловдив

2. Храмът „Свети свети Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в град Пловдив. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Тя е част от архитектурния комплекс „Старинен Пловдив”, в който се включват Джумая джамия от ХІV –ХV в., катедралния храм „Света Богородица”, храм „Света Марина” и Античният театър. За храма

3. В непосредствена близост до храма се намира и така наречената Хисар капия, която през римско време е представлявала източната порта на древния ни град. За храма

4. През 304 г. на мястото, където днес се намира храмът, загинали мъченически заради християнската си вяра свети 38 пловдивски мъченици. През 313 г. по времето на император Константин Велики бил издаден Миланският едикт, който позволявал да се строят християнски храмове и повелявал да се върнат земите на християните. Така християнството било признато за официална религия, а гоненията срещу християните били прекратени. За храма

5. Според проучванията на археолози и историци около тридесет години след мъченическата смърт на свети свети Севериан и Мемнос, заловени във Филипопол по времето, когато били мъчени и светите 38 мъченици, и убити заедно с тях, местни жители, вдъхновени от великия подвиг на светите изповедници на вярата, решили да построят първия храм на Господа в града на тепетата в чест на свети свети Севериан и Мемнос. За храма

6. Така тази част от Акропола още през античния период се превърнала в раннохристиянско светилище. През управлението на император Юстиниан Велики (527 – 565 г.съществуващият храм започнал да носи името на император Константин и на майка му царица Елена. За храма След този период няма почти никакви сведения за историята на този древен храм. За него споменава чак през 1578 г. немският богослов Стефан Герлах.

7. През османското владичество, на мястото на големия древен храм съществувала малка, дървена черква, еднокорабна, без купол и камбанария. Описанието й от онова време гласи: „....нещо изгнило и порутено, с малка врата, през която дори нисък човек трудно минава.” Това се обяснява с факта, че през османското владичество били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските култови средища. За храма

8. По това време храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания на тази светиня през края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма били в руини. Моравенов започал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша – солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. За храма

9. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на храмовете „Свети свети Константин и Елена” и „Света Неделя”, които били възстановени едновременно. За храма

10. Този ферман разрешавал на българите да си строят нови храмове. Вследствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новият храм „Свети свети Константин и Елена”. В този си вид той е достигнал до наши дни. За храма

11. Новопостроеният храм бил един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра и височина – 8 метра. Той е с архитектура, типична за ХІХ век, дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков – Боз. Представлява трикорабна базилика, с два реда по пет колони между корабите. Колоните са богато украсени с капители и са свързани помежду си с кобилични арки. За храма

12. В западната част се намира главният вход на църквата. До него богомолците стигат, минавайки през притвора, който е с открита колонада. Над него се намира балконът, или т. нар. емпория, който бил нещо ново за времето на построяването на храма. Той представлява етаж, издаден навън чрез еркери, предназначен за женско отделение. За храма

13. Иконостасът е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 г., но позлатата му е правена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 г. до 1840 г. живял и работил в Пловдив. Той е изписал и царските икони на Господ Иисус Христос, Света Богородица, свети Йоан Кръстител и свети свети Константин и Елена. За храма Иконата на света Варвара е дело на Станислав Доспевски.

14. През 1848 г. в храма е творил и Никола Одринчанин. Негово дело е иконата на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Тук се съхранява и чудотворната икона на свети цар Константин и света царица Елена от ХVІ в. Дълги години тя била реликва в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване през 1832 г. За храма

15. Църквата била цялостно изписана през 1864 – 1866 г. от Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Те първо направили позлатата на виенския иконостас, след това изрисували стенописите на храма, включващи сцени от живота на Спасителя, Света Богородица и светиите. Стенописът от нартиката на храма, представлява знамението на свети цар Константин и е от 1865 – 1866 г. Същите майстори изрисували притвора и двете външни стълбища към балкона. За храма

16. Благодарение на завършилите през 1990 г. реставрационни работи, продължили цели 17 години, днес храмът „Свети свети Константин и Елена” е единственият пловдивски храм, чиято оригинална стенопис е изцяло запазена. За храма

17. През 2001 г. в чест на 38-те пловдивски мъченици, избити при император Диоклециан през 304 г., в храма е поставена икона на тези пловдивски мъченици, изписана от Дечко и Елена Дечеви, а извън двора на храма, върху каменния зид, поставената паметна плоча, свидетелства за събития, свързани с тяхната мъченическа смърт. За храма

18. През 50-те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били открити някои забележителности, като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар капия; също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча, надписът на която свидетелства за тях. За храма

19. Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса. За храма

20. Над източната дворна порта е сградата на Божигробския метох, построена през ХVІІ – ХVІІІ в. В продължение на десетилетия в него се установявали монаси, изпращани от Йерусалим за набиране на помощи от града и провинцията. До нея се намира и т. нар. клисарница, която красиво се е надвесена над Хисар капия. Сега се използва от председателя на храма за свещеническа канцелария. За храма

21. През 60–те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е построена 13-метрова камбанария, която е на пет етажа и има две камбани – малка и голяма. Голямата е гръцка, с диаметър 96 см. и датира от 1871 г., а малката е с диаметър 60 см., дело е на прочутия леярски род Велеганови и е от 1925 г. За храма

22. В южната част на двора се намира и някогашното енорийско училище. Сега то е преустроено в иконна галерия, където като постоянна експозиция са изложени различни образци на иконното изкуство. Пред енорийското училище, долепена до каменната ограда на храма, се намира и някогашната свещеническа къща, където навремето е живял председателят на храма със семейството си. Днес тя е реституирана от Общината и се ползва от Съюза на българските архитекти. За храма

23. От северната страна на храма, срещу камбанарията, съществува малък свод, под който се вижда иззидана с камъни дупка. На това място се е намирало някога църковното аязмо, откъдето извирала лековита вода. По спомените на вярващи, посещавали храма по онова време, тази лековита вода помагала на бездетни съпрузи и душевноболни. По време на комунистическия режим в България аязмото било затрупано и затворено с дървен капак. За храма

24. От юли 2007 г. по инициатива на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай храмът е постоянно действащ. Назначен е постоянен свещеник, който редовно да извършва богослужение и да обгрижва енорията. За храма

25. Днес храмът „Свети свети Константин и Елена” представлява ценен исторически и културен паметник и е сред най-посещаваните от български и чуждестранни туристи православни храмове в Пловдив. За храма