1. 1
ТвърдицаТвърдица –– ЕкологичниЕкологични
аспекти на развитиетоаспекти на развитието
БлагойБлагой Георгиев Петков УРБ 10047Георгиев Петков УРБ 10047
Ръководител: Доц. дРъководител: Доц. д--р арх. Елена Димитровар арх. Елена Димитрова
Арх. Анета МарковаАрх. Анета Маркова
Арх. Ина КовачеваАрх. Ина Ковачева

2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура EPS2bEBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Околна среда и устойчиво развитие II
Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3
ECTS 4.0
СтатутИзбираем
CodeEPS2bEBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Environmental Policy and Sustainability II
Starts in semester 3 Ends in semester 3
ECTS4.0
Type Elective
30
0
60
60
Анотация
Дисциплината разширява познанията по въпросите свързани с опазването на
околната среда и връзката им с процеса на градско планиране. Придобиват се
познания за основните принципи на градското устойчиво развитие и умения за
съставяне и оценяване на общински стратегии и политики за устойчиво градско
развитие. Създава се критично отношение към възможностите за приложение
на тези подходи в градското планиране и управление.
Annotation
The module widens the knowledge of environmental protection problems and
integrates them into the process of urban planning. Knowledge is obtained about the
principles of sustainable urban development and skills to build up and assess
municipal strategies and sustainable urban policies. Attitude is shaped towards the
opportunities to implement these approaches in urban planning and governance.
30
30
0
60
60
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Assoc. Prof. Dr. Arch. Elena Dimitrova
Водещ преподавател
доц. д-р арх. Елена Димитрова
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 30
Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars
Форма на оценяване
Изпит
Form of assessment
Exam
URBEPS2bEBU3U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2414
EPS2bEBUUrbanism - bachelor*

3. 2
Община ТвърдицаОбщина Твърдица
НаселениеНаселение:: 16 297 души*16 297 души*
Територия:Територия: 442,4 кв. км.442,4 кв. км.
Населени места:Населени места: 10 населени10 населени
места: 2места: 2 градaградa и 8 селаи 8 села
Община Твърдица еОбщина Твърдица е
разположена в югоизточнаразположена в югоизточна
България. Обхваща южнитеБългария. Обхваща южните
склонове насклонове на ЕленоЕлено--ТвърдишкияТвърдишкия
дял на Стара планина,дял на Стара планина,
хълмовете на Средна гора , частхълмовете на Средна гора , част
от долината на река Тунджа иот долината на река Тунджа и
част от язовирчаст от язовир Жребчево.Жребчево. ПоПо
територия тя се нарежда натеритория тя се нарежда на
четвърто място между общинитечетвърто място между общините
в Сливенска област. На изтокв Сливенска област. На изток
граничи със Община Сливен, награничи със Община Сливен, на
югюг -- с Община Нова Загора, нас Община Нова Загора, на
запад с Старозагорска област, изапад с Старозагорска област, и
на север с Великотърновскана север с Великотърновска
област. Град Твърдица е собласт. Град Твърдица е с
население 6 816 душинаселение 6 816 души
М е с т о п о л о ж е н и е
Община Твърдица е разположена в най-
западната част на Сливенска област на площ
442.5 кв. км. Обхваща южните склонове на
Елено-Твърдишкия дял на Стара планина,
хълмовете на Межденик (Средна гора), част от
долината на река Тунджа и част от язовир
Жребчево.
Централната й част е заета от Твърдишкото и
Шивачевското котловинно поле. Граничи със
следните общини: на изток - Сливен, на юг - Нова Загора, на запад - Гурково
(Старозагорска област), и на север - Елена (Великотърновска област).
Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалкански
транспортен коридор - жп линия и автомобилен път София – Карлово - Бургас,
благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както със
съседните общини, така и с области в цяла България.

4. 3
АдминистративноАдминистративно делене наделене на
Република БългарияРепублика България

5. 4
ГеографскоГеографско положение и историяположение и история
ГеографскотоГеографското положение на общинаположение на община
Твърдица и преминаващият през неяТвърдица и преминаващият през нея
подбалкански транспортен коридор,подбалкански транспортен коридор,
благоприятстват развитието наблагоприятстват развитието на
транспортните и икономическитетранспортните и икономическите
връзкивръзки..
Името на административния центърИмето на административния център --
символ на гордостта, силата исимвол на гордостта, силата и
мъжеството, е свързано с крепостта,мъжеството, е свързано с крепостта,
намираща се на 1.5 км северно от негонамираща се на 1.5 км северно от него
-- Градището.Градището. Названието ТвърдицаНазванието Твърдица
произлиза отпроизлиза от арскатаарската дума (дума (твърдинатвърдина --
крепост, укреплениекрепост, укрепление,, старобългстаробълг..). Тя е). Тя е
играла важна роля в отбранителнатаиграла важна роля в отбранителната
система на страната по време Вторатасистема на страната по време Втората
българска държава, когато Търновобългарска държава, когато Търново
става столица. До днес името на градастава столица. До днес името на града
не е променяно.не е променяно.
Празникът на Твърдица е на 14Празникът на Твърдица е на 14
октомвриоктомври -- храмовия празник нахрамовия празник на
църквата “Св. Петка”, построена вцърквата “Св. Петка”, построена в
началото на XIX век.началото на XIX век.
Името на административния център на общината - символ на гордостта,
силата и
мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от него -
Градището. Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума
твърдина
(крепост, укрепление). По своето геостратегическо разположение крепостта е
играла
важна роля в отбранителната система на страната по време Втората
българска държава,
когато Търново става нейна столица. От създаването на селището до днес
името на
града не е променяно.
Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден - храмовия празник на
църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.

6. 5
ПриродниПриродни ресурсиресурси
Р е л е фР е л е ф
•• Релефът е предимно планински иРелефът е предимно планински и
полупланински.полупланински.
•• Територията на общината еТериторията на общината е
разделена на триразделена на три геоморфоложкигеоморфоложки
района:района:
•• Старопланинският район е сСтаропланинският район е с
типични за среднопланинскиятипични за среднопланинския
релеф формирелеф форми –– високо издигнати ввисоко издигнати в
горната си част заоблени била сгорната си част заоблени била с
южно изложение, набраздени отюжно изложение, набраздени от
силно вкопани долинни врязвания,силно вкопани долинни врязвания,
които преминават в стръмникоито преминават в стръмни
склонове и дълбоки разчленения всклонове и дълбоки разчленения в
долните си части.долните си части.
•• Средногорски районСредногорски район --
нископланински хълмист релеф снископланински хълмист релеф с
ясно изразено централно било наясно изразено централно било на
Средна гора.Средна гора.
•• Равнинен район, състоящ се отРавнинен район, състоящ се от
котловинитекотловините ТвърдишкаТвърдишка (250 м(250 м
н.в.) ин.в.) и ШивачевскаШивачевска (200 м н.в.), е(200 м н.в.), е
очертан на север от Стараочертан на север от Стара
планина, а на югпланина, а на юг -- от Средна гора.от Средна гора.
•• НайНай-- ниската точка се намира вниската точка се намира в
поречието на река Тунджапоречието на река Тунджа -- 205205
метра, а найметра, а най--високата е връхвисоката е връх
ЧумернаЧумерна -- 1536 м.1536 м.
КК л и м а тл и м а т
•• ПреобладаваПреобладава
умереноконтиненталниятумереноконтиненталният
климат.климат.
•• Средногодишна температураСредногодишна температура
12оС. През зимата12оС. През зимата
температурите са 1температурите са 1--1.2оС, а1.2оС, а
средните летнисредните летни -- между 18 имежду 18 и
20оС.20оС.
•• Валежи: 550Валежи: 550--600600 млмл/м2./м2.
•• Характерен е вятърът бора,Характерен е вятърът бора,
посока северпосока север--юг, постояненюг, постоянен
през цялата година.през цялата година.
Р е л е ф
Релефът е предимно планински и полупланински.
Територията на община Твърдица е разделена на три
геоморфоложки района - старопланински,
средногорски и равнинен. Старопланинският район е
с типични за среднопланинския релеф форми - високо
издигнати в горната си част заоблени била с южно
изложение, набраздени от силно вкопани долинни
врязвания, които преминават в стръмни склонове и
дълбоки разчленения в долните си части.
Средногорският район се характеризира с
нископланински хълмист релеф с ясно изразено
централно било на Средна гора. Равнинният район, състоящ се от котловините
Твърдишка (250 м н.в.) и Шивачевска (200 м н.в.), е очертан на север от стръмните
склонове на Стара планина, а на юг - от полегатите склонове на Средна гора. Най-
ниската точка се намира в поречието на река Тунджа - 205 метра, а най-високата е връх
Чумерна - 1536 м.
К л и м а т
Преобладава умереноконтиненталният климат. Средногодишната температура на
въздуха е около 12оС. През зимата средномесечните температури са 1-1.2оС, а средните
летни температури са между 18 и 20оС. Валежите са около 550-600 мл/м2. Характерен
за територията на общината е вятърът бора, който е ориентиран в посока север-юг и е
постоянен през цялата година.

7. 6
ПочвиПочви, минерални и водни, минерални и водни
ресурсиресурси
ПреобладаващиПреобладаващи в района са канеленов района са канелено--
горските и песъчливогорските и песъчливо--глинестите почви.глинестите почви.
Обработваемата земя в голямата си частОбработваемата земя в голямата си част
е от четвърта до десета категорияе от четвърта до десета категория -- саса
подходящи за лозя, овощни насажденияподходящи за лозя, овощни насаждения
и някои зърнени култури.и някои зърнени култури.
НайНай--значими полезни изкопаеми сазначими полезни изкопаеми са
черните каменни въглища, добивът начерните каменни въглища, добивът на
които е ограничен. Районът е беден накоито е ограничен. Районът е беден на
рудни полезни изкопаеми. Неруднирудни полезни изкопаеми. Нерудни ––
скалнооблицовъчнитескалнооблицовъчните материали,материали,
подходящи за плочи, бордюри, павета.подходящи за плочи, бордюри, павета.
Водните запаси на общината саВодните запаси на общината са
осигурени от няколко реки иосигурени от няколко реки и
микроязовири. Речните площи са 121микроязовири. Речните площи са 121
дка и включват рекитедка и включват реките КозаревскаКозаревска,,
ТвърдишкаТвърдишка,, БлягорницаБлягорница,, БоровдолскаБоровдолска ии
Бели дере. На територията на бившияБели дере. На територията на бившия
рудник “Хаджи Димитър” е откритрудник “Хаджи Димитър” е открит
минерален извор с дебит 5 л/сек. Рекитеминерален извор с дебит 5 л/сек. Реките
се използват за напояване и отчасти засе използват за напояване и отчасти за
водоснабдяване.водоснабдяване.
П о ч в и
В съответствие с полупланинския релеф преобладаващи в района са канелено-
горските и песъчливо-глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си част е
поливна и е от четвърта до десета категория. Този тип почви са подходящи за
отглеждане на лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.
Ми н е р а л н и р е с у р с и
Най-значими полезни изкопаеми за икономиката
на общината са черните каменни въглища, добивът
на които е ограничен. Районът е беден на рудни
полезни изкопаеми. От нерудните изкопаеми по-
съществено значение имат скалнооблицовъчните
материали, подходящи за плочи, бордюри, павета и
др.
В о д н и р е с у р с и
Водните запаси на общината са осигурени от няколко реки и
микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките
Козаревска, Твърдишка, Блягорница, Боровдолска и Бели дере. На
територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е открит
минерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване
и отчасти за водоснабдяване.
Микроязовирите и водоемите заемат площ 954.7 дка с 5300 куб.
м вода. Те включват микроязовир Митрокук и водоем в
землището на гр. Твърдица, микроязовир Оризари и рибарници в
землището на с. Оризари, микроязовир и водоем в землището на
гр. Шивачево, водоем в землището на с. Сборище, водоем в
землището на с. Близнец. Микроязовирите и водоемите се
използват предимно за напояване и рибовъдство.

8. 7
ФлораФлора, фауна и горски фонд, фауна и горски фонд
Разпространени са чистите иРазпространени са чистите и
смесените гори от бук, бор, ела,смесените гори от бук, бор, ела,
смърч, цер, дъб, габър и други.смърч, цер, дъб, габър и други.
В горите и обособенитеВ горите и обособените
ловностопанскиловностопански районирайони
преобладават едър и дребенпреобладават едър и дребен
дивеч, представен отдивеч, представен от
благороден елен, сърна, диваблагороден елен, сърна, дива
свиня, заек, и различни видовесвиня, заек, и различни видове
пернат дивеч. От хищниците сепернат дивеч. От хищниците се
срещат вълк, чакал, лисица,срещат вълк, чакал, лисица,
дива котка, белка и др.дива котка, белка и др.
Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, 16 296 дка от него са
общински. Горите заемат около 60% от територията. Около 79% от
тях са широколистни (39% - бук, дъб и габър - 29%). От
иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%,
смърч - 5.7%, и 5.5% други.
Флора и фауна
Разпространени са най-вече чистите и смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер,
дъб, габър и други. Срещат се и горун, ясен, брястове, върби, тополи. В горите и
обособените ловностопански райони преобладават едър и дребен дивеч, представен от
благороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От
хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др.
Горски фонд
Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, като 16 296 дка от него са общински
фонд. Горите заемат около 60% от територията на общината. Около 79% от тях са
широколистни, 39% е делът на бука, следват дъбът и габърът - 29%. От иглолистните
гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други.
З а щи т е н и о б е к т и
Голямата топола (бяла топола) - намира се в местността Шатова нива в землището
на гр. Твърдица. Заема площ 0.1 ха, височината й е 29 метра, обиколката на стъблото -
7.30 м. Предполагаема възраст - над 100 години, надморска височина - 300 м. Обявена е
за защитен обект, за да се запази внушителният по размерите си представител на Ponus
alba.
Обект Тиса - площ 4.0 ха, надморска височина 1100 м. Намира се в землището на с.
Боров дол. Представлява двуетажно буково-тисово насаждение. Първи етаж - бук с
височина 23 м и диаметър на ствола 30 см; втори етаж - тис с височина 6 м и диаметър
10 см. Животинският свят в местността е представен от благороден елен и сърна. Това е
единственото запазено за района находище от тис (Taxus baccta).

9. 8
ЕкологияЕкология
СъстояниеСъстояние на въздухана въздуха
•• През последните години значителноПрез последните години значително
намаляха емисиите на атмосфернитенамаляха емисиите на атмосферните
замърсители.замърсители.
Радиационна обстановкаРадиационна обстановка
•• УранодобивътУранодобивът е прекратен.е прекратен.
•• Всички обекти са в състояние наВсички обекти са в състояние на
ликвидация или консервация.ликвидация или консервация.
•• РадиоекологичниРадиоекологични проблеми впроблеми в
общината няма.общината няма.
Състояние на водитеСъстояние на водите
•• В резултат на спиране на голяма част отВ резултат на спиране на голяма част от
производствата намаля замърсяването впроизводствата намаля замърсяването в
повърхностните и подземните води.повърхностните и подземните води.
•• Питейното водоснабдяване се осъществява отПитейното водоснабдяване се осъществява от
подземни и повърхностни водоизточници.подземни и повърхностни водоизточници.
•• Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа.Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа.
Разработен е проект за пречиствателна станция.Разработен е проект за пречиствателна станция.
В ъ з д у х и р а д и а ц и я
Състояние на въздуха
През последните години значително намаляха емисиите на атмосферните
замърсители и това подобри качествата на въздуха в община Твърдица.
Радиационна обстановка
На територията на община Твърдица уранодобивът е прекратен през 1990 година.
Всички обекти са в състояние на ликвидация или консервация. Радиоекологични
проблеми в общината няма.
С ъ с т о я н и е н а в о д и т е
В резултат на спиране на голяма част от производствата в град
Твърдица намаля замърсяването в повърхностните и подземните
води и бяха подобрени качествените им показатели. Питейното
водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни
водоизточници. Само част от гр. Твърдица има канализационна
мрежа за отпадни битови води. Разработен е проект за
пречиствателна станция за отпадни битови води, изграждането на
която предстои.

10. 9
ПочвиПочви,, Замърсяване с твърдиЗамърсяване с твърди
отпадъциотпадъци
НеНе са идентифицираниса идентифицирани
критични източници накритични източници на
замърсяване на почвитезамърсяване на почвите
по вид дейности,по вид дейности,
количество и качество.количество и качество.
Един от основнитеЕдин от основните
източници наизточници на
замърсяване в общинатазамърсяване в общината
са битовите иса битовите и
селскостопанскитеселскостопанските
отпадъци, затова сеотпадъци, затова се
пристъпва към обхващанепристъпва към обхващане
на местата със старина местата със стари
замърсявания изамърсявания и
закриване назакриване на
неконтролираните депа инеконтролираните депа и
сметища.сметища.
П о ч в и, з а м ъ р с я в а н е с т в ъ р д и о т п а д ъ ц и
Почви
Не са идентифицирани критични източници на замърсяване на почвите по вид
дейности, количество и качество.
Замърсяване с твърди отпадъци
Един от основните източници на замърсяване в общината са битовите и
селскостопанските отпадъци, затова се пристъпва към обхващане на местата
със стари
замърсявания и закриване на неконтролираните депа и сметища.

11. 10
УрбанистиченУрбанистичен модел намодел на
гр.Твърдицагр.Твърдица
За мен най-важните елементи в един опростен модел на
гр.Твърдица са
Централната градска част,
Ж.П. линията и гарата, кв.Козарево, Конаре, Промишлената зона,
Хвостохранилището, реките Студена,
Козаревска, Стара и не на последно място - входно-изходните
артерии.

12. 11
УрбанистиченУрбанистичен анализ наанализ на
Централната част на градаЦентралната част на града
Около един просторен централен площад са построени основните сгради -
Културен дом., Хотел с
ресторант, Сграда на Общинския съвет. Църквата е някак си отдалечена, скрита
и за това не мога да
я възпроизведа по спомен, но може би разбиранията преди 40 години, когато
Твърдица е била обявена
за град са били такива. Обслужването (магазини, заведения) е разпръснато по
основните лъчи, сред
жилищни квартали и групи, но така разхождайки се човек, едновременно е сред
зеленина, но се
чувства в градски център. Обяснението за тази лека разпокъсаност е просто -
част от обектите са
се появили по-късно, но съм сигурен, че така живота на местните е по-удобен.
Училищните сгради са
изнесени, извън това, което усетих като център. (Пловдив - училищата оформят
нови центрове;
Костонброд - заведенията и търговските обекти те водят по маршрут в кръг,
покрай двата площада).

13. 12
На сутринта видяхме така опасното шламохранилище, допълнено със
сметище под всякакви норми - е това е положението, шламът е купен и се
извземва, обаче пари за каквато и защита от разпрашаване няма. Няма и да
има, защото подобни инсталации, дори и най-простата - човек с маркуч, ще
лишат общината от всякакви средства. Какво да правим - да дадем препоръки
да се изпишат кашони с хартия за проекти за финансиране и т.н., но подобни
имат смисъл, ако общината инвестира по-голямата част от средствата. Но
определено има смисъл да се търси сътрудничество. Помощ от държавата -
няма смисъл, защото просто има много, много по-замърсени, приоритетни
територии и селища. Дори да вземем София - всеки е виждал твърдите
частици по пресния сняг, особено големи и черни в североизточните, близки
до Кремиковци райони. Другото, което не виждаме - дишаме.

14. 13
Екологични проблеми / Екологичен потенциал
•липса на
•сметище
•липса на пречиствателна
•станция
•проблеми с канализацията
хвостохранилище
•чиста природа,
планина
•традиционно
•земеделие
•контролиран
дърводобив,
професионално
образование
екообразование
Същата мразовита ноемврийска утрин минахме и покрай заключения портал
на обогатителната фабрика, дето някой я купил на безценица, ама сега се
чуди какво да прави с нея. Тя напомняше на дните, в които животът в
твърдица е врял и кипял, стотици хора са прекосявали моста до нея или са се
качвали на автобусите за мините и тя е бълвала, бълвала екологични
проблеми, които избиват сега, заедно с нови социални, след нейното спиране.
За добро или лошо - вече не работи. А от вестниците научихме, че и мините
не работят, в тези, които не са затворени има стачка. Най-добър удар май е
направил тоя дето е купил въжената линия за скраб.

15. 14
Екологични проблеми
Локални:
Решими на
местно ниво
или със
съдействието
на по-висша
инстанция.
Финансови
проблеми
Глобални:
На пръв
поглед без
решение.
Инвестиции в
екообразование
До тук стана ясно, че има едни конкретни, много точни, местни и
едновременно с това труднорешими екопроблеми. Обаче заедно с тях, има
едни глобални, неясни, дето уж всеки разбира. Добре, кое щади повече
природата - използването на химикалки или моливи, работата пред компютър,
или на лист хартия, на черна, на бяла дъска (разбира се за работи, в които
тези средства са взаимозаменими, като например тези бележки). Какъв е
екологичния начин на живот - дървена къща и кола, която гори 3 на сто,
ползвана тогава и само тогава, когато няма градски транспорт. Или просто да
се откажем от всичко, като Св.Иван Рилски или Буда, или просто поне да се
стараем да живеем по-екологично. В къщи събрах 30 кг хартия за вторични
суровини (по разбираеми причини никой не я е върнал - да се изкили за
1,50лв.) и се спъвам в нея всяка сутрин, но няма да я изхвърля в контейнера
(баща ми предложи - 'що не вземеш такси и да му платиш, като върнеш
хартията, или не, по-добре просто му я връчи, ако не попаднеш на някой
нервак дето да те набие, ще я върне, нали се е разкарал вече до нас'). На
някой от тези въпроси не мога да отговоря, дори и след два семестъра ОСУР
и няколко години в неправителствена организация, преди тейкото следване по
специалността урбанизъм.

16. 15
ИдеиИдеи за решаване на наболелиза решаване на наболели
екологични проблемиекологични проблеми
ДаДа се създаде механизъм, чрез който да сесе създаде механизъм, чрез който да се
акумулират средства заакумулират средства за екопроектиекопроекти
Преките инвестиции за откупуване на земя и другиПреките инвестиции за откупуване на земя и други
активи от общината да бъдат инвестирани вактиви от общината да бъдат инвестирани в
екология. По този начин ще се привлекат повечеекология. По този начин ще се привлекат повече
инвестицииинвестиции
Строг контрол над тези средстваСтрог контрол над тези средства
Търсене на партньорство със самите инвеститори,Търсене на партньорство със самите инвеститори,
финансиращи организации:финансиращи организации:
Правителствени иПравителствени и неправителственинеправителствени
От България и от чужбинаОт България и от чужбина
Преструктуриране на общинските бюджети, мнениеПреструктуриране на общинските бюджети, мнение
на хората, от какво са склонни да се откажат зана хората, от какво са склонни да се откажат за
екологияекология
Добре де, значи да не правим нищо. А не може ли общината да съдаде
някакъв механизъм, когато мечтаните инвестиции дойдат, малко по малко да
бъдат акумулирани за тези, най-належащи проблеми. Според мен така ще
бъдат привлечени инвеститори, точно в тези чисти отрасли - купуваш
(общинска) земя за хотел и знаеш, че парите до стотинка са отишли за
подобряване на екологичната обстановка; строиш консервно предприятие и
знаеш, че то ще произвежда малко по малко по-чисти продукти. Добре, можем
ли да го направим така, има ли план, стратегия, разпоредба, с която да се
гарантира подобна идея, документ, в който да вярват инвеститорите. Има ли
смелост един управленски екип, който се радва дълги години на обществено
доверие и обикновено не инвестира в евтини агитации, за пред
гласоподавателите, да приеме такъв документ. Той може би ще бъде първи,
пилотен и ще бъде много ефективен, защото пилотен проект е равно на добър
финансов старт, от тези, които финансират.
Може би е добре хората да бъдат попитани, не чрез социологически
изследвания с напудрени въпроси, а просто така, на улицата, междусъседски,
така както ние в комплексите на големите градове сме забравили да си
говорим, дали виждат смисъл в подобен проект, идея, биха ли заменили
шлама с дупки по-улиците, площад с хартийки, фасове и буклученца, като
няма кой да го чисти, или пък нещо друго, което до сега си е било на ред.

17. 16
ЗащоЗащо общината трябва даобщината трябва да
инвестира в екообразование?инвестира в екообразование?
нене е залегнало като част от задължителното (средно)е залегнало като част от задължителното (средно)
образованиеобразование
слаба ангажираност на държавата към професионалното образованиеслаба ангажираност на държавата към професионалното образование
НПО се нуждаят от подкрепаНПО се нуждаят от подкрепа
големи девиденти за обществото, но след дълъг период наголеми девиденти за обществото, но след дълъг период на
инвестиране, нужда от стабилни проектиинвестиране, нужда от стабилни проекти
екосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, наекосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, на
всички равнищавсички равнища -- локално, регионално, глобалнолокално, регионално, глобално
за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието,за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието,
нужда от цялостна стратегиянужда от цялостна стратегия
Според мен първата стъпка е общината да инвестира в екообразование, но
разумно, дори и големи суми, да пропусне да закърпи няколко дупки в
уличната мрежа, но разумно.

18. 17
ДобриДобри страни настрани на екоеко--
образованиетообразованието
ОбразованиеОбразование -- ако не друго, то поне ни прави поако не друго, то поне ни прави по--
добри хорадобри хора
Поставя основите, ако не ние, то бъдещитеПоставя основите, ако не ние, то бъдещите
поколенияпоколения
Интересно; няма как да бъде задължително, нямаИнтересно; няма как да бъде задължително, няма
оценки и това го прави още по интереснооценки и това го прави още по интересно
Модерно е и с това спомага за бъдещата реализацияМодерно е и с това спомага за бъдещата реализация
Решава един много простичък проблем на младитеРешава един много простичък проблем на младите
хорахора –– занимава ги с нещо, замества апатия, пороцизанимава ги с нещо, замества апатия, пороци
Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг,Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг,
хората засилват интереса си към екообразованиехората засилват интереса си към екообразование
Привлича бизнесаПривлича бизнеса
Добре де, каква е връзката с младите хора (ако сте чели до тук се досещате - ...)
екообразование. На първо място то е образование - ако не друго, то поне ни прави по-добри
хора, или поне аз така го чувствам и продължавам да уча и да ходя на училище. От друга
страна, то е еко-образование, не решава точни, конкретни проблеми, но поставя основите, ако
не ние, то бъдещите поколения, създадени от нас, които са и наша отговорност. Освен това е
и интересно. Няма как да бъде задължително (няма ли...), няма оценки, изпитваници и това го
прави още по интересно. Модерно е и с това спомага за бъдещата реализация, още повече за
места, които са направили своя избор, не искат повече пара и тежки машини. Ако щете, дори
високите технологии не могат да минат без него, разните му там сертификати. Ползата за
младите хора - решава, за мен най-сериозния проблем (дето едва ли сме се замисляли), а
именно 'какво да правим тази вечер'. Ние сме прекарали хиляди вечери сами, със
семейството - в къщи пред телевизора. Без това да ни е изнервяло, даже ни е разтоварвало.
Младият човек иска да промени света, иска забавления, именно телевизията е виновна,
консуматорско общество ли..., списанието с коли или албима на любимата фолк певица, дето
съм събирал две седмици за него нищо не струва пред Г-класите на поредния покушен
наркобарон или приказните тоалети, сътворени от Рич Форестър по 'Дързост и Красота' (или
нещо по модерно като 'Ориндж Каунти', но т'ва гледам с мама вечер). Интернет - вече всичко
е достъпно, 3D-игри - вече всичко е почти реално. Има някакъв смисъл да се инвестира в
екообразование и за това чичковците от фондациите, освен да си прехвърлят пачки, от време
навреме финансират и то с преимущество, подобни проекти. Добре, щом е толкова хубаво
дайте да го купим това екообразование. Не е толкова лесно, то не се купува. Колкото трудно
се създава екосъзнание, толкова трудно се създават реални, употребявани източници на
екообразование. Добре, да купим книги, или по-добре - да купим компютри. Рискуваме никой
да не ги ползва, или още по-лошо - да бъдат поредната 'лоша' играчка.

19. 18
ПрепоръкиПрепоръки::
ДаДа се инвестира разумно, дори и с големи суми, носе инвестира разумно, дори и с големи суми, но
като се използва целия потенциал:като се използва целия потенциал:
работещи и неработещи неправителствени организацииработещи и неработещи неправителствени организации
материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вечематериална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече
създадени, разширяването им)създадени, разширяването им)
доброволен труд, преподаватели (незаети, без специалнадоброволен труд, преподаватели (незаети, без специална
квалификация, заплащане само на разходиквалификация, заплащане само на разходи
библиотекибиблиотеки
селскостопански дворовеселскостопански дворове
Да се инвестира в проекти, а не просто във вещиДа се инвестира в проекти, а не просто във вещи
Да се ползва чуждия опитДа се ползва чуждия опит
Отделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращиОтделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращи
организации, отделни лица) да бъдат равноправниорганизации, отделни лица) да бъдат равноправни
партньори на общината, да не се делят на големи ипартньори на общината, да не се делят на големи и
малкималки
Да се пишат проекти, да се търси външно финансиране, на всяка цена, да се
ползват 'до дупка' съществуващите ресурси, като работещи и неработещи
неправителствени организации, материална база, помещения, кабинети,
интернетклубове (вече създадени, разширяването им), доброволен труд,
преподаватели (дори незаети, дори без специална квалификация, заплащане
само на дневни, примерно, които да мотивират хората да работят все пак),
библиотеки, селскостопански дворове ако щете. Просто някой трябва да се
ангажира, да пише проекти, конкурентноспособни, с голямо собствено
участие, да чете проекти. Аз съм сигурен, че след първия спечелен, машината
ще заработи.

20. 19
СС времето може младите хора да се превърнат ввремето може младите хора да се превърнат в
реклама на своя роден град. Да бъдат наистина пореклама на своя роден град. Да бъдат наистина по--
добри, да оползотворят възможностите за обучение вдобри, да оползотворят възможностите за обучение в
Твърдица, да пътуват и да получават образование иТвърдица, да пътуват и да получават образование и
опит в големите центрове в странатаопит в големите центрове в страната
и чужбина, да се връщат и да гои чужбина, да се връщат и да го
прилагат, разгръщайки потенциалаприлагат, разгръщайки потенциала
на своя роден домна своя роден дом

21. 20
ДаДа запазим природата чиста!запазим природата чиста!
Благодаря Ви за вниманието!Благодаря Ви за вниманието!
Забележка:Забележка:
използванатаизползваната
литература е приложеналитература е приложена
вв ..pdfpdf документ вдокумент в
директориятадиректорията

22. Õàðòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò
(Îëáîðãñêà õàðòà)
Оäîáðåíà îò ó÷àñòíèöèòå â Åâðîïåéñêàòà êîíôåðåí íà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå, ïðîâåäåíà âция
Îëáîðã, Äàíèÿ íà 27 ìàé 1994 ã.
•×àñò I: Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå: Åâðîïåéñêè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòте градове
•×àñò II: Êàìïàíèÿ íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãðàäîâå
•×àñò III: Àíãàæèðàíå ñ ïðîöåñèòå íà 21: ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çàМестен дневен ред
ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò
×ÀÑÒ I
Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå
âð éñêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòЕ опе те
I.1. Ðîëÿòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå
Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè Õàðòà, äåêëàðèðàìå, ÷å â õîäàт
íà èñòîðè÷åñêîòî ðàçâèòèå íàøèòå ãðàäîâå ñà ñúùåñòâóâàëè â ñâîèòå ñîáñòâåíè ðàìêè è ñà
íàäæèâåëè èìïåðèè, íàöèîíàëíè äúðæàâè è ðåæèìè, îöåëÿâàéêè êàòî öåíòðîâå íà ñîöèàëåí æèâîò,
íîñèòåëè íà èêîíîìèêèòå íè è ïàçèòåëè íà êóëòóðàòà, íàñëåäñòâîòî è òðàäèöèèòå. Ñúùî êàòî
ñåìåéñòâîòî çà õîðàòà, ãðàäîâåòå ñà áèëè îñíîâíèòå åëåìåíòè íà îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà. Òå ñà
áèëè öåíòðîâå íà èíäóñòðèÿòà, çàíàÿòèòå, òúðãîâèÿòà, îáðàçîâàíèåòî è ïðàâèòåëñòâîòî.
Íèå ðàçáèðàìå, ÷å ñåãàøíèÿò íè ãðàäñêè ñòèë íà æèâîò è ïî-ñïåöèàëíî íà÷è òå çàни
ðàçäåëåíèå íà òðóäà è ôóíêöèèòå, çåìåïîëçâàíåòî, òðàíñïîðòúò, ïðîìèøëåíîòî ïðîèçâîäñòâî,
çåìåäåëèåòî, ïîòðåáëåíèåòî è äåéíîñòèòå çà çàáàâëåíèå, à îòòàì è íàøèÿò æèçíåí ñòàíäàðò íè
ïðàâÿò èçêëþ÷èòåëíî îòãîâîðíè çà ìíîãî ïðîáëåìè íà îêîëíàòà ñðåäà, ïðåä êîèòî ñå èçïðàâÿ
÷îâå÷åñòâîòî. Òîâà å èçêëþ÷èòåëíî âÿðíî, òúé êàòî 80% îò åâðîïåéñêîòî íàñåëåíèå æèâåå â
ãðàäñêèòå ðàéîíè.
Íèå ñìå íàó÷èëè, ÷å ñåãàøíîòî íèâî íà êîíñóìàöèÿ íà ðåñóðñèòå â èíäóñòð ëèçèðàíèòåиа
äúðæàâè íå ìîæå äà ñå ïîñòèãíå îò âñè÷êè õîðà, êîèòî ïîíàñòîÿùåì æèâåÿò ïî ñâåòà, à îùå ïî-
ìàëêî îò áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ, áåç äà ñå óíèùîæè ïðèðîäíèÿò êàïèòàë.
Óáåäåíè ñìå, ÷å óñòîé÷èâèÿò ÷îâåøêè æèâîò íà çåìíîòî êúëáî íå ìîæå äà ñå îñòèãíå áåçп
óñòîé÷èâè ìåñòíè îáùíîñòè. Ìåñòíèòå âëàñòè ñà íàé-áëèçî äî åêîëîãè÷íèòå ïðîáëåìè è äî
ãðàæäàíèòå, è ñïîäåëÿò îòãîâîðíîñòòà ñ âëàñòèòå íà âñè÷êè íèâà çà áëàãîòî íà ÷îâå÷åñòâîòî è íà
ïðèðîäàòà. Åòî çàùî ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà îñíîâíè ó÷àñòíèöè â ïðîöåñà íà ïðîìÿíà íà
æèçíåíèòå ñòèëîâå, ïðîèçâîäñòâîòî, ïîòðåáëåíèåòî è ïðîñòðàíñòâåíèòå ñòðóêòóðè.
1.2 Èäåÿ è ïðèíöèïè íà óñòîé÷èâîñòòà
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ðàçáèðàìå, ÷å èäåÿòà à ñòîé÷èâîòî ðàçâèòèå íè ïîìàãà äàз у
áàçèðàìå ñâîÿ æèçíåí ñòàíäàðò âúðõó íîñåùàòà ñïîñîáíîñò íà ïðèðîäàòà. Íèå èñêàìå äà ïîñòèãíåì
ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò, óñòîé÷èâè èêîíîìèêè è óñòîé÷èâîñò íà îêîëíàòà ñðåäà. Ñîöèàëíàòà
ñïðàâåäëèâîñò íåïðåìåííî òðÿáâà äà ñå îñíîâàâà âúðõó èêîíîìè÷åñêà ñòàáèëíîñò è ñïðàâåäëèâîñò,
êîèòî èçèñêâàò åêîëîãè÷íà óñòîé÷èâîñò.
Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ïîääúðæàíå íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë. Ò çèñêâà îò íàñя и
ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå îáíîâÿåìè ìàòåðèàëíè, âîäíè è åíåðãèéíè ðåñóðñè, äà íå
íàäâèøàâà ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ïðèðîäíèòå ñèñòåìè ìîãàò äà ãè ïîäíîâÿâàò, à ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî
êîíñóìèðàìå íåîáíîâÿåìè ðåñóðñè, äà íå íàäõâúðëÿ ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ñå çàìåíÿò óñòîé÷èâèòå
îáíîâÿåìè ðåñóðñè. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ñúùî, ÷å ðàçìåðúò íà åìèòèðàíèòå
çàìúðñèòåëè íå íàäâèøàâà êàïàöèòåòà íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà äà ãè óñâîÿò è ïðåðàáîòÿò.
Åêîëîãè÷íàòà ñòàáèëíîñò âêëþ÷âà è ïîääúðæàíåòî íà áèîëîãè÷íîòî ðàçí ðàçèå, íооб а
÷îâåøêîòî çäðàâå, à òàêà ñúùî è íà êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà íà ñòàíäàðòíè íèâà,
äîñòàòú÷íè çà íåïðåêúñíàòîòî ïîääúðæàíå íà ÷îâåøêèÿ æèâîò è áëàãîñúñòîÿíèå, êàêòî è íà æèâîòà íà
æèâîòíèòå è ðàñòåíèÿòà.
1.3 Ìåñòíè ñòðàòåãèè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòòà

23. Óáåäåíè ñìå, ÷å ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà êàêòî íà - îëÿìàòà åäèíèöà, êîÿòî ìîæåй г
ïúðâîíà÷àëíî äà ñå îáúðíå êúì ìíîãî ãðàäñêè àðõèòåêòóðíè, ñîöèàëíè, èêîíîìè÷åñêè, ïîëèòè÷åñêè è
ïðèðîäîðåñóðñíè è åêîëîãè÷íè äèñáàëàíñè, íàíàñÿùè âðåäà íà íàøèÿ ñúâðåìåíåí ñâÿò, òàêà è íàé-
ìàëêèÿ ìàùàá, â êîéòî ïðîáëåìèòå ìîãàò äà ñå ðåøàò ïî öÿëîñòåí è óñòîé÷èâ íà÷èí. Òúé êàòî âñåêè
ãîëÿì ãðàä å ðàçëè÷åí, òðÿáâà äà íàìåðèì èíäèâèäóàëíè íà÷èíè çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íèå
ùå èíòåãðèðàìå ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà âúâ âñè÷êè íàøè ïîëèòèêè è ùå ïðåâúðíåì ñèëíèòå
ñòðàíè íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå â îñíîâà çà ïîäõîäÿùè ñòðàòåãèè íà ìåñòíî íèâî.
1.4 Óñòîé÷èâîñòòà êàòî ñúçèäàòåëåí ìåñòåí, òúðñåù áàëàñ ïðîöåñ
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å óñòîé÷ íå å íèòî êîíöåïöèÿ, íèòîивостта
íåèçìåííî ñúñòîÿíèå, à åäèí ñúçèäàòåëåí, ìåñòåí, òúðñåù áàëàíñ ïðîöåñ, êîéòî ñå îòíàñÿ äî âñè÷êè
îáëàñòè íà âçèìàíåòî íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Òîé îñèãóðÿâà òåêóùà îáðàòíà âðúçêà êúì
óïðàâëåíèåòî íà ãîëåìèÿ èëè ìàëêèÿ ãðàä, ÷èèòî äåéíîñòè ãðàäñêàòà åêîñèñòåìà êúì áàëàíñводят
èëè ÿ îòäàëå÷àâàò îò íåãî. ×ðåç èçãðàæäàíå íà óïðàâëåíèåòî îêîëî ñúáðàíàòà ÷ðåç òàêúâ ïðîöåñ
èíôîðìàöèÿ, ãðàäúò ðàáîòè êàòî åäíî îðãàíè÷íî öÿëî è ïðîÿâÿâà âëèÿíèåòî ñè âúâ âñè÷êè âàæíè
äåéíîñòè. Ñ ïîìîùòà íà òàêúâ ïðîöåñ ãðàäúò è íåãîâèòå ãðàæäàíè ìîãàò äà ïðàâÿò èíôîðìèðàí
èçáîð. ×ðåç ïðîöåñ íà óïðàâëåíèå, êîéòî ñå êîðåíè â óñòîé÷èâîñòòà, ìîãàò äà ñå âçåìàò ðåøåíèÿ,
êîèòî íå ñàìî ïðåäñòàâÿò èíòåðåñèòå íà òåêóùî çàèíòåðåñîâàíèòå ëèöà, íî ñúùî òàêà è íà áúäåùèòå
ïîêîëåíèÿ.
1.5 Ðåøàâàíå íà ïðîáëåìè ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å íèê ðàä íå ìîæå äà ñè ïîçâîëè äàой г
èçíåñå ïðîáëåìèòå ñè â åäíà ïî-øèðîêà îêîëíà ñðåäà èëè â áúäåùåòî. Ïîðàäè òîâà âñÿêàêâè
ïðîáëåìè èëè äèñáàëàíñè â ðàìêèòå íà ãðàäà íàé-íàïðåä ñå áàëàíñèðàò íà ñîáñòâåíî íèâî è ñàìî
àêî òîâà ñå îêàæå íåâúçìîæíî, ìîãàò äà ïîãúëíàò îò ïî-ãîëÿìà åäèíèöà íà ðåãèîíàëíî èëèсе
íàöèîíàëíî íèâî. Òîâà å ïðèíöèïúò íà ðåøàâàíå íà ïðîáëåìèòå ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ.
Ïðèëàãàíåòî íà òîçè ïðèíöèï ùå äàäå íà âñåêè ãîëÿì èëè ìàëúê ãðàä ñâîáîäàòà äà îïðåäåëè
õàðàêòåðà íà ñâîèòå äåéíîñòè.
1.6 Ãðàäñêàòà èêîíîìèêà ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å îãðàí âàùèÿò ôàêòîð çà íàøåòîича
èêîíîìè÷åñêî ðàçâèòèå å ïðèðîäíèÿò êàïèòàë - àòìîñôåðàòà, ïî÷âàòà, âîäàòà è ãîðèòå. Ïîðàäè òîâà
òðÿáâà äà èíâåñòèðàìå â . Â ïîðÿäúêà íà ïðèîðèòåòà òîâà èçèñêâà:него
1)èíâåñòèöèè â ñúõðàíåíèåòî íà îñòàâàùèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë, (ïîäïî÷âåíè âîäè, ïî÷âè è ïðèðîäíè
ñðåäè çà ðåäêè âèäîâå);
2)íàñúð÷àâàíå íà ðàñòåæà íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç íàìàëÿâàíå íà íàøåòî íèâî íà òåêóùà
åêñïëîàòàöèÿ (íåâúçñòàíîâÿåìà åíåðãèÿ);
3)èíâåñòèöèè çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó çàïàñèòå îò ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç ðàçøèðÿâàíå íà
êóëòèâèðàíèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë (ïàðêîâå çà âúòðåøíîãðàäñêî âúçñòàíîâÿâàíå çà îáëåê÷àâàíå íà
íàòèñêà âúðõó åñòåñòâåíèòå ãîðè);
4)íàðàñòâàíå íà åôåêòèâíîñòòà íà èçïîëçóâàíå íà ïðîäóêòà îò êðàéíèÿ ïîòðåáèòåë (åíåðãîåôåêòèâíè
ñãðàäè è åêîëîãè÷íî äðóæåëþáåí ãðàäñêè òðàíñïîðò).
1.7 Ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò çà ãðàäñêà óñòîé÷èâîñò
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å áåäí ñà íàé-çëå çàñåãíàòè îò åêîëîãè÷íèòåите
ïðîáëåìè (øóì è âúçäóøíî çàìúðñÿâàíå îò òðàíñïîðòà, ëèïñà íà óäîáñòâà, íåçäðàâîñëîâíè æèëèùà,
ëèïñà íà ïàðêîâå) è ñà íàé-ìàëêî ñïîñîáíè äà ãè ðåøàò. Íåðàâíîìåðíîòî ðàçïðåäåëåíèå íà
áîãàòñòâîòî ïðè÷èíÿâà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå è ïðàâè ïðîìåíèòå ïî-òðóäíè. Íèå âúçíàìåðÿâàìå äà
èíòåãðèðàìå îñíîâíèòå ñîöèàëíè ïîòðåáíîñòè íà õîðàòà, à òàêà ñúùî è ïðîãðàìèòå çà çäðàâíîòî
îáñëóæâàíå, çàåòîñòòà è ïðîãðàìè çà æèëèùíî íàñòàíÿâàíå ñúñ çàùèòàòà íà îêîëíàòà ñðåäà.
Èñêàìå äà ñå íàó÷èì îò ïúðâîíà÷àëíèÿ îïèò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâè æèçíåíè ñòèëîâå, çà äà
ìîæåì ïî-ñêîðî äà ðàáîòèì çà ïîäîáðÿâàíå êà÷åñòâîòî íà íà÷èíèòå íà æèâîò íà ãðàæäàíèòå,
îòêîëêîòî ïðîñòî äà óâåëè÷àâàìå êîíñóìàöèÿòà.
Ùå ñå îïèòàìå äà ñúçäàäåì ðàáîòíè ìåñòà, êîèòî äà äîïðèíàñÿò çà óñòîé÷è ñòòà íà îáùíîñòòàво

24. è òàêà äà íàìàëÿâà áåçðàáîòèöàòà. Êîãàòî òúðñèì äà ïðèâëå÷åì õîðà èëè äà ñúçäàäåì ðàáîòà,се
ùå îöåíÿâàìå ðåçóëòàòèòå îò âñÿêà âúçìîæíîñò çà ñòîïàíñêà äåéíîñò îò ãëåäíà òî÷êà íà
óñòîé÷èâîñòòà, çà äà ïîîùðèì ñúçäàâàíåòî íà äúëãîñðî÷íà çàåòîñò è ïðîäóêòè ñ äúëúã æèâîò â
ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà.
1.8 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâî çåìåïîëçóâàíå
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îò÷èòàìå âàæíîñòòà íà îëèòèêèòå íà ïëàíèðàíå çà åôåêòèâíîп
çåìåïîëçóâàíå è ðàçâèòèå, ðàçðàáîòåíè îò íàøèòå ìåñòíè âëàñòè, êîèòî âêëþ÷âàò ñòðàòåãè÷åñêîòî
åêîëîãè÷íî îöåíÿâàíå íà âñè÷êè ïëàíîâå. Òðÿáâà äà ñå âúçïîëâàìå îò îáõâàòà, ïðåäëàãàí îò ïî-
ãîëåì íà íàñåëåíèåòî, çà äà îñèãóðèì åôèêàñåí îáùåñòâåí òðàíñïîðò è åíåðãèÿ, êàòîата обемност
ñúùåâðåìåííî ïîääúðæàìå ÷îâåøêèÿ ìàùàá íà ðàçâèòèå. È ïðè ïðèåìàíåòî íà ãðàäñêè îáíîâèòåëíè
ïðîãðàìè çà âúòðåøíè ãðàäñêè çîíè, è ïðè ïëàíèðàíåòî íà íîâè êâàðòàëè, íèå ùå òúðñèì ðàçëè÷íè
íà÷èíè, çà äà íàìàëèì íåîáõîäèìîñòòà îò ìîáèëíîñò. Èäåèòå çà ñïðàâåäëèâà ðåãèîíàëíà
âçàèìîçàâèñèìîñò òðÿáâà äà íè äàäàò âúçìîæíîñò äà áàëàíñèðàìå ïîòîöèòå ìåæäó ãðàäà è
ïðîâèíöèÿòà è äà ïðåäîòâðàòèì ïîëîæåíèåòî, ïðè êîåòî ãðàäîâåòå ïðîñòî ùå åêñïëîàòèðàò
ðåñóðñèòå íà çàîáèêàëÿùèòå ãè ðàéîíè.
1.9 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâà ãðàäñêà ìîáèëíîñò
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ùå ñå áîðèì çà ïîäîáðÿ íå íà äîñòúïíîñòòà è ïîääúðæàíå íàва
ñîöèàëíîòî áëàãîñúñòîÿíèå è ãðàäñêèòå ñòèëîâå íà æèâîò ñ ïî-ìàëêî òðàíñïîðò. Çíàåì, ÷å çà åäèí
óñòîé÷èâ ãðàä íå ñå íàëàãà äà íàìàëÿâà ïðèíóäèòåëíàòà ìîáèëíîñò è äà ñïèðà íàñúð÷àâàíåòî è
ïîää íà íåíóæíàòà óïîòðåáà íà ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà. Ùå äàäåì ïðèîðèòåò íàържането
åêîëîãè÷íî èçäúðæàíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà (â ÷àñòíîñò õîäåíå ïåøà è êàðàíå íà âåëîñèïåäè) è ùå
ïîñòàâèì êîìáèíàöèÿòà îò òåçè ñðåäñòâà â öåíòúðà íà óñèëèÿòà íè çà ïëàíèðàíå. Èíäèâèäóàëíèòå
ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà çà ãðàäñêè òðàíñïîðò òðÿáâà äà èìàò ñïîìàãàòåëíà ôóíêöèÿ çà
óëåñíÿâàíå íà äîñòúïà äî ìåñòíè óñëóãè è çà ïîääúðæàíå íà èêîíîìè÷åñêàòà àêòèâíîñò íà ãðàäà.
1.10 Îòãîâîðíîñò çà êëèåíòà â ãëîáàëåí ìàùàá
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å çíà÷èòå òå ðèñêîâå, ïîñòàâåíè îò ãëîáàëíîòîлни
çàòîïëÿíå ïðåä ïðèðîäíèòå è èçãðàäåíè ñðåäè è ïðåä áúäåùèòå ÷îâåøêè ïîêîëåíèÿ, èçèñêâàò îòêëèê,
äîñòàòú÷åí âúçìîæíî íàé-ñêîðî äà ñòàáèëèçèðà è ñëåä òîâà äà íàìàëè åìèñèèòå îò ïàðíèêîâè ãàçîâå
â àòìîñôåðàòà. Ñúùî òàêà âàæíî å äà ñå çàùèòÿò ãëîáàëíèòå ðåñóðñè îò áèîìàñà, êàòî íàïðèìåð
ãîðè è ôèòîïëàíêòîí, êîèòî èãðàÿò ñúùåñòâåíà ðîëÿ âúâ âúãëåðîäíèÿ öèêúë íà çåìÿòà. Ïðåêðàòÿâàíåòî
íà åìèñèè îò èçêîïàåìè ãîðèâà èçèñêâà ïîëèòèêè è èíèöèàòèâè, êîèòî ñå îñíîâàâàò íà çàäúëáî÷åíî
ðàçáèðàíå íà àëòåðíàòèâèòå è íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà êàòî åíåðãèéíà ñèñòåìà. Åäèíñòâåíèòå
óñòîé÷èâè àëòåðíàòèâè ñà âúçñòàíîâÿåìèòå åíåðãèéíè èçòî÷íèöè.
1.11 Ïðåäîòâðàòÿâàíå íà èíòîêñèêàöèÿòà íà åêîñèñòåìèòе
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å âñå ï å÷å è ïîâå÷å òîêñè÷íè è âðåäíèов
âåùåñòâà ñå îñâîáîæäàâàò âúâ âúçäóõà, âîäàòà, çåìÿòà, õðàíàòà è ïîðàäè òîâà òå ñå ïðåâðúùàò â
ðàñòÿùà çàïëàõà çà ÷îâåøêîòî çäðàâå è çà åêîñèñòåìèòå. Ùå ïîëîæèì âñè÷êè óñèëèÿ, çà äà âèäèì,
÷å å ñïðÿíî ïî-íàòàòúøíîòî çàìúðñÿâàíå è å ïðåäîòâðàòåíà íåãîâàòà ïîÿâà ïðè ïúðâîèçòî÷íèêà.
1.12 Ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå êàòî ïðåäâàðèòåëíî óñëîâ eи
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ñìå óâåðåíè, ÷å èìàìå ñ àòà, çíàíèåòî è òâîð÷åñêèÿ ïîòåíил öèàë
äà ðàçâèåì óñòîé÷èâè íà÷èíè íà æèâîò è äà ïðîåêòèðàìå è óïðàâëÿâàìå ñâîèòå ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì
óñòîé÷èâîñò. Êàòî äåìîêðàòè÷íî èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè íà íàøèòå ìåñòíè îáùíîñòè íèå ñìå ãîòîâè
äà ïîåìåì îòãîâîðíîñòòà çà ðåîðãàíèçàöèÿòà íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì
óñòîé÷èâîñò. Ñòåïåíòà, äî êîÿòî ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå ñà â ñúñòîÿíèå äà ïîñðåùíàò
ïðåäèçâèêàòåëñòâîòî, çàâèñè îò òîâà äàëè ñà èì ïðåäîñòàâåíè ïðàâà çà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå â
ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïà çà ïîä÷èíåíîñò. Îò ñúùåñòâåíî çíà÷åíèå å äà ñå ïðåäîñòàâÿò äîñòàòú÷íî
ïðàâîìîùèÿ íà ìåñòíî íèâî è ìåñòíèòå âëàñòè äà ïîëó÷àò ñîëèäíà ôèíàíñîâà ïîìîù.
1.13 Ãðàæäàíèòå êàòî îñíîâíè äåéñòâóâàùè ëèöà è àíãàæèð å íà îáùíîñòòàан
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå îáåùàâàìå äà îòãîâîðè à çàäúëæм н åíèåòî, ïðåäñòàâåíî îò
21 - êëþ÷îâèÿò äîêóìåíò, îäîáðåí îò Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî çàДневен ред

25. ðàáîòà ñ âñè÷êè ñåêòîðè íà íàøèòå îáùíîñòè - ãðàæäàíè, ñòîïàíñêè ïðåäïðèÿòèÿ, çàèíòåðåñîâàíè
ãðóïè ïðè ðàçðàáîòâàíåòî íà ïëàíîâåòå âúâ âðúçêà ñ 21. Íèå ïðèçíàâàìå àïåëà,Дневен ред
çàëîæåí â Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò", çà
ïîäÿëáà íà îòãîâîðíîñòòà ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà ïðè ïðèëîæåíèå íà ïðîãðàìàòà. Åòî
çàùî ùå îñíîâàâàìå ðàáîòàòà ñè âúðõó ñúòðóäíè÷åñòâî ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè. Íà âñè÷êè ãðàæäàíè è
çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ùå îñèãóðÿâàìå äîñòúï äî èíôîðìàöèÿòà è âúçìîæíîñò çà ó÷àñòèå â ïðîöåñèòå
çà âçèìàíå íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Ùå òúðñèì âúçìîæíîñòè çà îáðàçîâàíèå è îáó÷åíèå ïî
ïðîáëåìèòå íà óñòîé÷èâîñòòà íå ñàìî çà øèðîêàòà ïóáëèêà, íî è çà èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè è
äëúæíîñòíè ëèöà íà ìåñòíèòå âëàñòè.
1.14 Èíñòðóìåíòè è ñðåäñòâà çà óïðàâëåíèå íà ãðàäîâåòåустойчиво
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îáåùàâàìå äà èçïîëçâà å íàëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè è òåõíè÷åñêèм
èíñòðóìåíòè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà ñúáèðàíå è îáðàáîòâàíå íà åêîëîãè÷íè äàííè: åêîëîãè÷íî
ïëàíèðàíå, íîðìàòèâíè, èêîíîìè÷åñêè è êîìóíèêàöèîííè èíñòðóìåíòè (äèðåêòèâè, äàíúöè è òàêñè); à
ñúùî òàêà è ìåõàíèçìèòå çà ïîâèøàâàíå íà îñâåäîìåíîñòòà, âêëþ÷âàùè ó÷àñòèå íà îáùåñòâåíîñòòà.
Òúðñèì äà óñòàíîâèì íîâè ñèñòåìè çà åêîëîãè÷íî áþäæåòèðàíå, êîèòî ïîçâîëÿâàò óïðàâëåíèåòî íà
íàøèòå ïðèðîäíè ðåñóðñè ïî ñúùî òîëêîâà èêîíîìè÷åí íà÷èí, ïî êàêúâòî óïðàâëÿâàìå ñèпаричните
ðåñóðñè.
Çíàåì, ÷å òðÿáâà äà áàçèðàìå ñâîèòå óñèëèÿ çà ðàçðàáîòâàíå íà ïîëèòèêè çà óïðàâëåíèå è â
÷àñòíîñò íàøèòå ñèñòåìè çà íàáëþäåíèå âúðõó îêîëíàòà ñðåäà, çà îäèòèðàíå, çà îöåíêà íàна
âúçäåéñòâèÿòà, çà îñ÷åòîâîäÿâàíå, çà áàëàíñèðàíå è çà äîêëàäâàíå âúðõó ðàçëè÷íè âèäîâå
èíäèêàòîðè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà êà÷åñòâîòî íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà, ãðàäñêèòå ïîòîöè, ãðàäñêèòå
åòàëîíè è íàé-âàæíîòî - âúðõó èíäèêàòîðèòå çà óñòîé÷èâîñò íà ãðàäñêèòå ñèñòåìè.
Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å öÿëa åäíà ïîðåäèöà îò ïîëèò è äåéíîñòè,ики
ïîëîæèòåëíè åêîëîãè÷íè ïîñëåäèöè, å áèëà âå÷å óñïåøíî ïðèëîæåíà â ìíîãî ãðàäîâå âдовели до
Åâðîïà. Íî äîêàòî òåçè èíñòðóìåíòè ñà öåííè ñðåäñòâà çà íàìàëÿâàíå íà ñêîðîñòòà è íàòèñêà íà
íåóñòîé÷èâîñòòà, òå ñàìè ïî ñåáå ñè íå îáðúùàò ïîñîêàòà íà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå íà îáùåñòâîòî.
Îùå ïîâå÷å ñ òàçè ñèëíà ñúùåñòâóâàùà åêîëîãè÷íà áàçà ãðàäîâåòå ñà â ÷óäåñíà ïîçèöèÿ çà
èíòåãðèðàíå íà òåçè ïîëèòèêè è äåéíîñòè â åäèí ðúêîâîäåí ïðîöåñ çà óïðàâëåíèå íà ìåñòíèòå
ãðàäñêè èêîíîìèêè ÷ðåç âñåîáõâàòåí óñòîé÷èâ ïðîöåñ.  òîçè ïðîöåñ íèå ñìå ïðèçîâàíè äà
ðàçðàáîòèì ñâîè ñîáñòâåíè ñòðàòåãèè, äà ãè èçïðîáâàìå â ïðàêòèêàòà è äà ñïîäåëèì îïèòà ñè.
×ÀÑÒ II
Êàìïàíèÿ óñòîé÷èâ ãðàäîâåза и в Европа
Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè àðòà, ùå ñå ïðèäâèæâàìåт Х
çàåäíî íàïðåä êúì óñòîé÷èâîñò, êàòî ùå ñå ó÷èì îò ñîáñòâåíèÿ ñè îïèò è îò óñïåøíèòå ïðèìåðè íà
ìåñòíî íèâî. Ùå ñå íàñúð÷àâàìå âçàèìíî çà óñòàíîâÿâàíåòî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà
äåéñòâèå ( 21), êàòî ïðè òîâà ùå óñèëâàìå âúòðåøíîòî âçàèìîäåéñòâèå ìåæäóМестен дневен ред
âëàñòèòå è ùå ñâúðçâàìå òîçè ïðîöåñ ñ äåéñòâèÿòà íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç â îáëàñòòà íà ãðàäñêàòà
îêîëíà ñðåäà.
íèå äàâàìå èíèöèàòèâàòà çà Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñ ÷èâè ãîëåìè èПо този начин той
ìàëêè ãðàäîâå, çà äà ïîîùðèì è ïîäêðåïèì äà ðàáîòÿò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íà÷àëíàòàги
ôàçà íà òàçè Êàìïàíèÿ ùå îáõâàíå äâåãîäèøåí ïåðèîä, ñëåä êîåòî íàïðåäúêúò ùå ñå îöåíÿâà íà
Âòîðàòà åâðîïåéñêà êîíôåðåíöèÿ çà óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, êîÿòî ùå ñå ñúñòîè ïðåç
1996 ã.
Íèå êàíèì âñÿêà ìåñòíà âëàñò - íà ãîëåìè èëè ìàëêè ãðàäîâå, èëè íà ïðîâèíöè âúâ âñÿêà
åâðîïåéñêà ìðåæà îò ìåñòíè âëàñòè, äà ñå ïðèñúåäèíè êúì Êàìïàíèÿòà êàòî ïðèåìå è ïîäïèøå òàçè
àðòà.Х
Îòïðàâÿìå ìîëáà êúì îñíîâíèòå ìðåæè íà ìåñòíèòå âëàñòè â Åâðîïà äà ïð åìàò êîîðäèíèðàíåòî íàи
Êàìïàíèÿòà. Ùå ñå ñúçäàäå îîðäèíàöèîíåí êîìèòåò îò ïðåäñòàâèòåëè íà òåçè ìðåæè è ùå ñåк
ïîñòèãíå ñïîðàçóìåíèå çà åçè ìåñòíè âëàñòè, êîèòî íå ñà ÷ëåíîâå íà íèêîÿ ìðåæà.он

26. Íèå ïðåäâèæäàìå, ÷å îñíîâíèòå äåéíîñòè íà Êàìïàíèÿòà ùå áúäàò:
•ïîñðåäíè÷åñêà ðîëÿ çà âçàèìíà ïîäêðåïà ìåæäó åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïðè
ñúçäàâàíåòî, ðàçâèòèåòî è ïðèëàãàíåòî íà ïîëèòèêèòå çà óñòîé÷èâîñò;
•ñúáèðàíå è ðàçïðîñòðàíåíèå íà èíôîðìàöèÿ çà äîáðèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî;
•ðåêëàìèðàíå íà ïðèíöèïà íà óñòîé÷èâîñòòà ïðåä äðóãè ìåñòíè âëàñòè;
•íàáèðàíå íà íîâè ;членове
•ôîðìóëèðàíå íà ïðåïîðúêèòå çà ïîëèòèêàòà, àäðåñèðàíè äî Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ;
•îñèãóðÿâàíå íà ïðèíîñ êúì äîêëàäèòå çà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå íà åêñïåðòíàòà ãðóïà ïî ãðàäñêà
åêîëîãèÿ;
•ïîäêðåïà íà ñúçäàâàùèòå ïîëèòèêàòà íà ìåñòíî íèâî ïðè èçïîëçâàíåòî íà ïîäõîäÿùè ïðåïîðúêè è
çàêîíîäàòåëñòâî îò Åâðîïåéñêèÿ ñúþç;
•ðåäàêòèðàíå íà áþëåòèíà íà Êàìïàíèÿòà.
•Òåçè äåéíîñòè èçèñêâàò ñúçäàâàíåòî íà îðäèíàöèÿ íà Êàìïàíèÿòà.ко
•Íèå ùå ïîêàíèì è äðóãè îðãàíèçàöèè .за активна подкрепа

27. ×ÀÑÒ III
Àíãàæèðàíå â ïðîöåñà íà Ìåñòåí íåâåí ðåä 21: ïëàíîâå çà óñòîé÷èâî ðàçâèòèåд
íà ìåñòíî íèâî
Íèå åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâ , îäïèñàëè òàçè Õàðòà, îáåùàâàìå ÷ðåçе п
ïîäïèñâàíåòî é è ïðèñúåäèíÿâàíåòî ñè êúì Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè
ãðàäîâå, ÷å àêòèâíî ùå òúðñèì êîíñåíñóñ â íàøèòå îáùíîñòè ïî âúïðîñèòå íà Ìåñòåí äíåâåí ðåä çà
21 âåê äî êðàÿ íà 1996 ã. Òàêà ùå ïîñðåùíåì çàäúëæåíèåòî , óñòàíîâåíî îò Ãëàâà 28 íà Agenda
21,êàêòî áåøå ðåøåíî íà Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî ïðåç þíè 1992 ã. Ñ
ïîìîùòà íà íàøèòå èíäèâèäóàëíè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå íèå ùå äîïðèíåñåì çà ïðèëàãàíåòî íà
Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò". Ïðîöåñèòå íà
ìåñòíèòå Agenda 21 ùå ñå ðàçâèâàò íà áàçàòà íà ×àñò I íà òàçè Õàðòà.
Ïðåäëàãàìå ïðîöåñ íà ïîäãîòîâêà íà åäèí ìåñòåí ïëàí çà äåéñòâèå äà â ÷âà ñëåäíèòåът клю
åòàïè:
•ñúîáðàçÿâàíå ñúñ ñúùåñòâóâàùèòå ìðåæè çà ïëàíèðàíå è ôèíàíñèðàíå, à òàêà ñúùî è ñ äðóãè
ïëàíîâå è ïðîãðàìè;
•ñèñòåìàòè÷íà èäåíòèôèêàöèÿ ÷ðåç øèðîêà îáùåñòâåíà êîíñóëòàöèÿ íà ïðîáëåìèòå è òåõíèòå
ïðè÷èíè;
•îïðåäåëÿíå íà ïðèîðèòåòà íà çàäà÷èòå ñ îãëåä íàñî÷âàíåòî èì êúì èäåíòèôèöèðàíèòå ïðîáëåìè;
•ñúçäàâàíå íà êîíöåïöèÿ çà óñòîé÷èâà îáùíîñò ÷ðåç ïðîöåñ íà ó÷àñòèå, âêëþ÷âàù âñè÷êè ñåêòîðè íà
îáùíîñòòà;
•îò÷èòàíå è îöåíêà íà àëòåðíàòèâíè ñòðàòåãè÷åñêè âúçìîæíîñòè;
•óñòàíîâÿâàíå íà äúëãîñðî÷åí ïëàí çà äåéñòâèå êúì óñòîé÷èâîñò, êîéòî âêëþ÷âà èçìåðÿåìè öåëè;
•ïðîãðàìèðàíå íà ïðèëîæåíèåòî íà ïëàíà, âêëþ÷èòåëíî ïîäãîòîâêà íà ðàçïèñàíèå è èçÿâëåíèå çà
ðàçïðåäåëåíèå íà çàäúëæåíèÿòà ìåæäó ïàðòíüîðèòå;
•ñúçäàâàíå íà ñèñòåìè è ïðîöåäóðè çà íàáëþäåíèå è äîêëàäâàíå çà èçïúëíåíèåòî íà ïëàíà.
Òðÿáâà äà ðàçãëåäàìå äàëè âúòðåøíèòå ðàçïîðåæäàíè íà íàøèòå ìåñòíè âëàñòè ñà ïîäõîäÿùè èя
åôèêàñíè, çà äà ïîçâîëÿò ðàçâèòèåòî íà ïðîöåñèòå íà ìåñòíàòà Agenda 21,âêëþ÷èòåëíî íà
äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íåîáõîäèìè ñà óñèëèÿ çà
ïîäîáðÿâàíå íà êàïàöèòåòà íà îðãàíèçàöèÿòà, êîèòî âêëþ÷âàò ðàçãëåæäàíå íà ïîëèòè÷åñêè
ñïîðàçóìåíèÿ, àäìèíèñòðàòèâíè ïðîöåäóðè, îáùè è ìåæäóäèñöèïëèíàðíè äåéñòâèÿ, íàëè÷íè ÷îâåøêè
ðåñóðñè è ìåæäóèíñòèòóöèîíàëíî ñúäåéñòâèå, îáõâàùàùî ðàçëè÷íè àñîöèàöèè è ìðåæè.
Ïîäïèñàíà â ëáîðã, Äàíèÿ, 27 ìàé 1994 ã.О

28. КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА
Последна актуализация: септември, 2007 г.
Стр. 1 от 2
Програма на
ООН за
развитие
Интеграция на глобалните проблеми по околна
среда в процеса на регионално развитие в България
Работно заглавие: Проект „Конвенциите от Рио”
Програмна област:
Енергия и околна среда
Номер на проекта:
00051783
Продължителност:
ноември 2006-октомври 2010
Партньор по изпълнението:
Министерството на
регионалното рзвитие и
глагоустройството
Други партньори:
Министерството на околната
среда и водите
Бюджет:
$ 499,000 - ГЕФ
$ 1,029,000 -
Правителство на Р. България
Донори:
Глобален екологичен фонд
Контакти:
Управител на проекта
Наталия Димитрова
Програмен Директор,
ПРООН:
Карстен Гермер
Национален Директор на
проекта
Валери Найденов, МРРБ
Администратор на
проекта:
Илия Лазов
Офис на проекта:
Министерство на
регионалното развитие и
благоустройството
ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” 17-19, ет. 6, ст.
601, 1202 София
Тел.: +359.2.9405575
Факс: +359.2.9405575
Ел. поща:
natalia@rioconventions.org
ilia@rioconventions.org
Уеб сайт:
www.rioconventions.org
Описание на проекта:
Проект „Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на
регионално развитие в България” е съвместна инициатива на Програмата на ООН
за развитие (ПРООН), Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ),
финансирана от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ). Проектът ще подпомага
интеграцията на три конвенции - Конвенция на ООН за биологичното
разнообразие (КБР), Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата
(РКОНИК) и Конвенция на ООН за борба с опустиняването (КБОООН), познати
също като Конвенциите от Рио, в процесите на регионално развитие и
териториално планиране.
Цели на проекта:
Дългосрочната цел на проекта е да насърчи активното интегриране на въпросите,
свързани с глобалната екология, в процесите на регионално и местно развитие,
както и устройство на територията. Това ще се постигне чрез укрепване на
възможностите на МРРБ и на МОСВ да интегрират целите за опазване на
глобалната околна среда в политиките и практиките за регионално развитие, както
и в устройството на територията.
Целеви регион:
България
Очаквани резултати от изпълнението на проекта:
1) Въвеждане на методология, умения, знания и система за управление на
информацията за канализиране на глобалните проблеми на околната
среда във формулирането, приложението и наблюдението на политиката
за регионално развитие и устройство на териториите.
2) Институционални промени в съответни министерства, които надграждат
капацитета придобит чрез образователната програма.
3) Преработени план за регионално развитие в един пилотен регион и
теритоториален устройствен план в една община или група от общини
чрез прилагане на вече изградения капацитет в Резултат 1 и 2.
Ползи:
• Адекватни умения необходими за ефективно канализиране на глобалните
проблеми на околната среда в политиките за регионално развитие,
получени от служители на ключови позиции в МРРБ и МОСВ
• Въвеждане на подходяща система за обучение, подкрепа и получаване на
знания с цел поддържане на постоянно увеличаващи се знания и умения у
настоящи и нови служители на двете министерства.
• Набор от индикатори, които да могат да се използват за оценка на
въздействието от развитието и устройството на териториите на
регионално, общинско и областно ниво за изпълнението на целите
заложени в трите конвенции.
• Институциите имат информацията нужна за разработка, приложение и
наблюдение на стратегии/планове за регионално развитие, засягащи
глобалната екология.
• Институциите имат достъп до информация необходима за докладването
на напредъка по смисъла на конвенциите касаещи глобалната екология.
• Модели на документи за регионално развитие и устройство на
територията.