ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
qwertyuiopasdfghjklzxcvbnmq
wertyuiopasdfghjklzxcvbnmqw
ertyuiopasdfghjklzxcvbnmqwe
qwertyuiopasdfghjklzxcvbnmq
wertyuiopasdfghjklzxcvbnmqw
ertyuiopasdfghjklzxcvbnmqwe
rtyuiopasdfghjklzxcvbnmqwert
yuiopasdfghjklzxcvbnmqwerty
uiopasdfghjklzxcvbnmqwertyui
opasdfghjklzxcvbnmqwertyuio
pasdfghjklzxcvbnmqwertyuiop
asdfghjklzxcvbnmqwertyuiopa
ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В
ПУБЛИЧНИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА
КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
курсова работа
28.1.2011 г.
Благой Петков

ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ) Страница 1
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Философски факултет
Катедра „Социология“
БЛАГОЙ ГЕОРГИЕВ ПЕТКОВ, Ф.№ 25016
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: ГРАДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ)
РЪКОВОДИТЕЛ: ГЛ. АС. ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
„ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА
КВ. ДРАГАЛЕВЦИ“
курсова работа
1. Вместо увод: за социалното инженерство, устройственото планиране и участието на
местните общности
Още Луис Уърт загатва в „Урбанизмът като начин на живот”, че изборът на предмет, проблем и
интерпретация на всяко изследване са натоварени от нашата ценностна система, колкото и да
се стремим да бъдем безпристрастни, или във всички наши изводи има доза активизъм – опит
за промяна, интерпретация на дори чисто количествени данни.
От друга страна, класическата урбанистична и градоустройствена теория поставя експертното
знание на първо място и свежда планирането до привеждане към утвърдени норми и модел,
т.е. социално инженерство – оразмеряване на градското развитие и урбанистичните намеси.
Революционери в допускането на представители на местните общности в пространственото
градско управление са „Агенциите за развитие” във Великобритания, но опитът показва, че
„окичването” с власт не дава добри резултати.
Българската законодателна рамка и утвърдени процедури по изготвяне, приемане и прилагане
на планове не включват емпиричното социологическо изследване като възможност. Всеобщото
схващане, е че у нас изцяло се слуша гласа на обитателите и ползвателите на градската среда се
пренебрегват, но всяко детайлно вглеждане води до извода – не всички местни актьори
участват, а определени лобита, съставени най-вече около икономически кръгове.
Защо публичните пространства – те са тези, които се залагат далеч в бъдещето като форма.
Античните и средновековните структури се четат ясно в много от съвременните градове. От
друга страна, едва ли има значение за урбанистичното развитие, как всеки си подрежда
индивидуалните помещения, дворове и т.н. Една компрометирана сграда лесно се събаря, но
улиците и площадите осигуряват връзка до всяка точка на града и могат да бъдат сравнени с
кръвоносна система, без която селищата не могат да функционират.

ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ) Страница 2
2. Цел на емпиричното социологическо проучване
Освен чисто научни цели, едно такова изследване може да насочи инвестициите в публичните
пространства, да долови мнението на хората, но разбира се, без да ги попита директно.
Резултатите от детайлен поглед върху идентичностите и конфликтите в улиците и площадите в
един квартал могат да доведат до:
преосмисляне на съществуващата организация
насоки за оформяне на нови публични пространства
пространствена организация на места за широко ползване в мултифункционални
сгради на социалната инфраструктура, оформени около основна обществена не-
пазарна функция – сгради на образованието, които се ползват и от възрастните, спортни
обекти, читалища с галерии, туристически и информационни центрове с извънкласни
дейности
3. Значение
Освен поръчано от и полезно за общината, подобно изследване може да даде насоки на
инвеститори и проектанти при оформяне на общите части във висококатегорийните жилищни
комплекси. Това иска бизнесът – ако разгледате каталозите на разните „резиденшъли, скайове
и стели”, най-много да видите украшение на луксозната архитектурна рамка със семейства от
фото-модели. В западна Европа имиджа на марката и цената говори сама, т.е. всеки
инвеститор се насочва към определен тип проекти. У нас разумните предприемачи се
възползваха от „скока” в недвижимостите и заделиха резерви от ценна земя. Бизнесът иска
„истински” предимства и постижения в инициативите си, а не всяка сграда да е „на тихо и
комуникативно място”. Това би трябвало да иска и общината – ефективност на инвестициите
(чешмите по „Красива България”, може би търсеха повече съживяване в икономическия живот,
отколкото трайни социални ефекти). Най-добре похарчените пари от една държава са
инвестираните в хората, в нейното бъдеще (но за „храна, различна от хляба).
До сега устройственото планиране в Драгалевци е загърбвало ползвателите на средата и
изцяло се е вслушвало в обитателите, собствениците, „единствената заинтересована страна”,
като в миналото – по-скоро в някой „елитни” притежатели на вили.
Подходът към парка не е само на драгалевчани.
Това насочва и към основните правила за провеждане на подобно изследване – на терен (а не
в читалището – бившето кметство или в сградата на общината):
 кратка анкета, интервю, с не повече от десетина въпроса, като анкетиращите записват
къде, кога и кой
 по този начин могат да се откроят истинските ползватели
 да се търси не демографски срез, а пространствено времеви – най-вече кого срещаме и
какво той прави
Интервюиращите могат да извършват и включено наблюдение.
Такова изследване може да изведе кои аспекти на средата и специфичното й обживяване биха
имали значение при прехода от традиционна общност към модерно общество и изграждане на
съседски общности на базата на социално смесване.

ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ) Страница 3
Има разбира се група „тежки” въпроси, особено когато говорим за инвестиции, които няма как
да бъдат зададени на улицата. За това препоръчвам в един следващ етап да се обърнем към
изследване с фокус групи.
4. Етапи на провеждане
a. Първи етап: кратки теренни интервюта
Кратко интервю на терен с не повече от десет въпроса, като повечето неща се регистрират
служебно от интервюиращия и ако той се съмнява в нещо – може да попита за него в края на
разговора.
По този начин няма да отегчим хората, нито да ги забавим и те да прекъснат интервюто. За да
избегнем двойната анкета – може да разчитаме на съвестта на хората – да им раздаваме
визитка, нещо като флайър, отвеждащ към мястото на публикуване на резултатите в интернет,
за да ги направим съпричастни.
Вместо демографска статистическа извадка просто регистрираме срещнатите хора, семейства и
т.н., като добре трябва да подберем пространствено-времевия срез.
b. Втори етап: фокус групи
Представители на община, проектанти, бизнес, местни, изявили се групи от ползвателите и не
на последно място – тези, които не откриваме на улицата – как тя може да се превърне в тяхна
идентичност.
При провеждането на първия етап могат да се откроят латентни групи като млади майки,
съботно-неделни семейни излети, групи на „преминаващи” младежи (малко над
тийнейджъри), пенсионери, които предпочитат площада пред двора и т.н.
c. Трети етап: мащабно анкетно количествено проучване – оценка на съждения по
скала – за да може да се подпомогне изборът при вземане на решения
След конкретно задание от общината можем да зададем анкета със съждения (точни
количествени измерители), като едновременно с това можем да регистрираме и как всеки
един е стигнал до анкетата – в обществена сграда, в интернет. Тези резултати можем да
умножим с тежестни коефициенти по демография. Едновременно с това този формат
позволява задаването на чисто „инвестиционни” детайли, които да бъдат „омекотени” и
преведени на ежедневен език.
В предложената схема тръгвам от нещо лесно изпълнимо от група студенти, към скъпо, но
даващо конкретни отговори изследване.

ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ) Страница 4
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНТЕРВЮ НА ТЕРЕН – ТОЧКА ОТ
ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕНИ ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА
• Встъпителни думи, разяснение на изследването и въпрос, дали респондентите са били
анкетирани от други колеги
• Инервюиращият записва дата, час, място и кого среща
• В Драгалевци ли живеете, ако да в:
• Къща / в къща във вилните зони / етаж от къща / апартамент
• От колко време живеете в квартала
• Колко често излизате на разходка (без определена цел) пеша, без автомобил в района –
ежедневно / ежеседмично / веднъж месечно / все по-рядко / никога / инцидентно /
имам желание, но не ми остава време
• А посещавате ли природния парк – не / да, колко често
• Любимото Ви място в Драгалевци
• Какво е най-належащо в публичните пространства – пейки / кошчета за боклук /
осветление / ограждения срещу автомобили / от всичко това / друго / по принцип има
нужда от нови такива пространства / до … те не са належащи
• Заключителни думи
• Въпроси от интервюиращия (пол, възраст), ако нещо не е разбрал по регистрацията на
хората
• Запис на мнения
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ГРУПОВА ДИСКУСИЯ (draft) С
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ
• Встъпителни думи, разяснение на изследването и на постигнати резултати / обобщение
на доклада от интервюта на терен

ИДЕНТИЧНОСТ И КОНФЛИКТ В ПУБЛИЧНИТЕ
ПРОСТРАНСТВА НА КВ. ДРАГАЛЕВЦИ
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЕСИ) Страница 5
o Конфеденциалност
o Свободен начин на изразяване
o Представяне на участниците с техния творчески път / биографии, но не с
длъжности
• ДИСКУСИЯ 1. Могат ли инвестициите в публични пространства / облагородяването им,
да доведат до привличане на други активности / свързани ефекти и какви
o Временни обекти
o Малки спортно-развлекателни съоръжения
o Изложби, състезания и други пространствено неангажирани със собственост
• ДИСКУСИЯ 2. Какви са пречките за реализиране на проекти инициирани от граждани
o Няма кой да им обърне внимание
o Хората не познават процедурите и апликационните форми
o Липса на хоризонтална / вертикална интеграция
• ДИСКУСИЯ 3. В какво да се инвестира – по равно за всички части / няколко пространства
да бъдат напълно благоустроени
o Извеждане на предимства и недостатъци за всеки случай
• ДИСКУСИЯ 4. Какви пред-проектни проучвания трябва да предшестват подобни
инициативи
o Възможен отговор – никакви, те са крайно належащи, в хода на работа
Всяка дискусия – до 20 мин, а за последните две – поне 40 мин
• Дискусия за проблемите със собствеността – върху схеми
• Ако върви тежко – примерни обекти в пространствата
• Идея за симулационна игра – конкретно място, жребий за актьори (граждани, НПО,
главен архитект, кмет и т.н.)
• От нея – свободен разговор за неформални контакти, възможна хоризонтална /
вертикална интеграция облекчаване на процедурите