Urban Regeneration Project

Градско обновяване
Социално приобщаване и равнопоставеност

Владимир Маринов – 10111; Емил Христов – 10104; Стефан Стайков – 10102; Калоян Йорданов – 10094; Благой Петков – 10047.
11/09/2008

В този документ се разглеждат голяма част от проблемите на хората попадащи в избраните за анализа рискови групи. Като ключов проблем
определяме социалното изключване или сегрегация. Посочили сме потенциални решения на проблемите в контекста на градското
обновяване.

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура TRPbCBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Проект за градска реконструкция
Започва в семестър 7 Завършва в семестър 7
ECTS 6.0
СтатутЗадължителен
CodeTRPbCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Urban regeneration - project
Starts in semester 7 Ends in semester 7
ECTS6.0
Type Compulsory
60
0
60
120
Анотация
Дисциплината доразвива професионалните знания и умения и подготвя
студентите за бъдещата им професионална практика. Придобиват се познания
относно взаимовръзките между преструктурирането на икономическите,
социалните и пространствените елементи на града и отражението им върху
градското обновление. Създават се умения за прилагане на техники и
провеждане на политики за обновяване на градската среда, както и отношение
към социалните и културни аспекти в процесите на градско обновяване.
Annotation
Students gain professional knowledge and skills for their future career. Knowledge is
obtained on the interrelations between the restructuring of the economic, social and
spatial elements of a town and their reflection on urban regeneration. Skills are
acquired for application of techniques and pursuing policies for regeneration of urban
environment, and a feeling towards the social and cultural aspects in urban
regeneration processes is developed.
0
60
0
60
120
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Prof. Dr. Arch. Veselina Troeva
Водещ преподавател
проф. д-р арх. Веселина Троева
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 0
Курсов проект Coursework
Форма на оценяване
Защита на проект
Form of assessment
Oral Presentation
URBTRPbCBU7U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм*UACEG, 26.6.2006 , A- 2453
TRPbCBUUrbanism


2
Социално приобщаване и равнопоставеност
Това че всеки един от нас се различава от човека до себе си води до търсенето на някакви
прилики, било то физически, социални или икономически между хората. Това автоматично води до
тяхното оформяне в групи, колективи или екипи. Получава се процес на разделение. По принцип
групирането е съпроводено с голяма доза лична инициатива, но не така стоят нещата при групите,
който са сформирани под влиянието на външни фактори (най- често обществената и политическа
нагласа). Това са сегрегирани формирования, които по един или друг начин се възприемат като
ненормални, небазирани на обществените норми и стандарти, нарушаващи общественото
спокойствие. Това е първоначалното впечатление натрапено в човешкото съзнание, така както
многократно повторената лъжа става несъмнена истина. Тези групи се изолират по един или друг
начин и това налага те да бъдат приобщени отново към нормалния обществен живот. За да бъде този
процес качествен е необходимо да се постигне равенство или по скоро равнопоставеност между
хората от пренебрегнатите обществени групи и тези, които са заели вече желаното си място в
обществото.
Един от важните документи борещи се за правата на сегрегираните групи е приетата през
септември 2000 г. декларация на ООН, която е озаглавена „Цели на хилядолетието за развитие”.
Самите цели са: преодоляване на бедността и глада; качествено образование; равенство на половете и
овластяване на жените; намаляване на детската смъртност; повече здравни грижи за майките;
преодоляване на епидемиите от ХИВ/СПИН, малария, туберколоза; устойчива околна среда;
ефикасно партьорство за развитие. Март 2003 г. е завършен първият български доклад. Според
доклада се наблюдава голям напредък по голяма част от целите със стойности над средните за ЕС. В
доклада от 2008 г. се отчита също добро темпо по целите, но се наблюдава влошаване качеството на
образование, което налага спешни реформи. Целите трябва да бъдат постигнати до 2015 г.
Според определен критерии могат да се формират няколко групи, които да се включат в
процеса на приобщаване и равнопоставеност. Критериите са: възраст, социален статус, физически
статус, пол, образование и др. Към социалния статус се отнасят малцинставата и децата израстнали
без родители, а към физическия – хората с физически увреждания.
Тъй като процеса на приобщаване е следствие от противоположният процес на сегрегация, то е
необходимо да открием в какви форми и в какви сфери се проявява последният. Формите се
определят от критерия формиращ сегрегираните групи, а сферите са определени от видовете човешка
дейност: обитаване, труд, отдих, обслужване и комуникация.
Ние ще разгледаме само най- рисковите групи: от малцинствата само ромите; хората в
неравностойно положение; част от възрастовите групи и местните общности, които влизат в контакт с
рисковите групи. Този контакт характеризира засегнатите общности като рискови т.е. застрашени.
Зад всяка една от групите се крият редица фактори довели до тяхното сегрегиране. Това може
да са политическата система на управление на страната със нейната идеология, икономическата
система, социо-културна нагласа на населението, външни политически и икономически фактори и т.н.
Съобразно текущото състояние на България, в частност столицата София, ще се опитаме да съставим
по обща стратегия за приобщаване на определените по- горе рискови групи и даването на равен шанс
на всяка една от тях взети заедно във всички необходими области от човешкия живот. Това включва
главно стъпки по обновяване на градската среда.

3
В началото нека определим няколко важни за стратегията и определящи поведението на
рисковите групи термини.
Първият процес се нарича джентрификация (gentrification) и е свързан с промени в градската
среда. Тези промени се създават в западнали градски райони или квартали, където започват трайно да
се настаняват по- заможни хора носещи със себе си и по- висок стандарт на живот. Зоната претърпява
демографски изменения включително увеличаване на средните доходи на глава от населението,
намаляване пропорцията на малцинставата и редуциране на размера на домакинствата. С увеличаване
на домакинствата с по- големи доходи се увеличава също цената на земята, местните имотни такси и
цената на жилищата. Това има двустранен ефект. В първия случай води след себе си до разпръскване
и заличаване на домакинствата, чиито доходи не са достатъчни за подържане на новият стандарт на
живот. В другия случай: част от местните жители повишават стандарта си на живот чрез повишаване
на доходите си и сигурността в квартала.
Обособяването на квартали с едно етническо население или с еднакво по икономически
показатели население води до ясно пространствено и социално разграничение. Това е косвен фактор,
който крие опасност от конфликти и изолация между отделните групи. Това налага използването на
нов метод на преодоляване на разделението между хората наречен социално смесване (social mix).
Това включва равна възможност за образование на децата, достъпност до жилища, развита
информационна система. Това са редица фактори, които ще определят конкурентоспособността и
достъпността на местното население до трудовия пазар. Възможните начини за реализиране на това
социално смесване са: програми свързани с продажба на имоти, които са публична собственост
(необходим голям запас на земя публична собственост); благоустройство или разрушаване на
съществуващи сгради; разпръснато разполагане на социални жилища в процеса на развитие на
квартала; смесване на различните по тип и размер къщи; дизайн на средата и др.
Други термини свързани със социалното смесване са социално изключване (social exclusion) и
социално включване (social inclusion).
Ето и някои от причините за възникването на проблеми в кварталите. Според изследване на
Австралийския институт за градско изследване и проучване на обитаването побликувано октомври
месец 2008 година, съществува така нареченият ефект на предела (threshold effects), който определя
една критична точка на заселване на дадено селище или квартал. След като тя бъде премината
започва бърз упадък на територията. Това е свързано с редица променливи: увеличаване на
използваните ресурси и средства за управление, прекалено използване на тревните площи за игра и
т.н. Втори фактор определящ нивото на проблемност в карталите е начина на използване на
жилищата – дали се притежават от ползвателя или са дадени под наем. Според същия институт
кварталите, в които преобладават жилища обитавани от законните им собствениците имат по- малко
проблеми сравнено с квартали, в които преобладаващи са немните жилища. За зони, в които
пропорцията се колебае между двете се установява, че желанието на обитателите за подобрения в
обслужването и комфорта на квартала е по- ниско т.е. стандарта на живот е сравнително висок.
 Ромското малцинство
Първата уязвима обществена група е част от малцинствената структура на България. Тя е една
от най- големите в страната. Това е ромското малцинство. То е най- голямото в Европа и е най-
уязвимо от всички. Нямат обособена държава, но пък затова населяват почти всяка една страна на
Старият континент и Централна Азия. Историческите данни показват, че ромите мигрират на отделни
етапи от северна Индия в Европа между 9 и 14 век. Ромите са едно изключително разнообразно
малцинство съставено от множество подгрупи обособени на езиков, исторически и професионален
принцип. Една част от ромите са запазили своя номадски начин на живот, а друга част, като тази в
централна и източна Европа, са установили уседнало живеене. Средния размер на ромското


4
население в Европа е между 7 и 9 милиона. 70% от тях населяват страните от централна и източна
Европа, а от този дял 80% живеят в страните присъединили се към ЕС през 2004 г. и тези, които са
водели преговори за присъединяване през този период. Между 6% и 11% е дела на ромите в България
спрямо общото население. Данните са взети от Атлас на Световната Банка от 1995 г. и от агенция
Уилър от 1999 г.
Таблица 2 посочва някои от по- важните проблеми на ромите в България, които остават
нерешени и някои взети решения. Отново са групирани според сферите на човешка дейност. Данните
са взети от „Годишен доклад за реализация на политиките, насочени към ромска интеграция в
България 2006 г.”.
Табл.1
Сфери на
човешка дейност
/ Малцинства
Роми
(нерешени проблеми)
Роми
(реализирани решения)
Обитаване
Премахване на ромските гета.
Внедряване на ромите в нормална
среда за обитаване – сред
останалите.
Национална програма за подобряване на
жилищните условия на ромите в
Република България (2005-2015 г.)
Труд
Увеличаване нивото на образование
= увеличаване достъпността до
работно място.
Социални помощи < Трудови
договори.
Трудови борси за ромско население.
Обслужване
Гъвкава образователна система
позволяваща продължение на
програмите за квалификация на
ромите.
Въвеждане на интеркултурно образование.
Въвеждане на длъжността „Помощник на
учителя”.
Комуникации
Преминаване от затворено към
отворено ромско общество.
Достъп до публична информация.
Отдих
Липсва висококачествена среда за
отдих
Проведени са редица мероприятия по въпроса за ромското включване. Едно от тях е
Нациоанлната програма за ограмотяване и квалификация на ромите. В нея вземат участие всички
неграмотни или с ниска грамотност безработни хора, регистрирани в дирекция „Бюро по труда”,
самоопредели ли се като лица от ромски произход до 29- годишна възраст. Резултатът, е че по-
голямата част от участниците (45%) са влезнали в програмата с надеждата да си намерят по- добра
работа и да научат нещо ново. От друга страна обаче не малка част от изследваната група хора са
посочили, че са били принудени от мерките, прилагани от Социалното подпомагане. На въпроса
какво ги е накарало да участват в програмата, 32 % от запитаните посочват, че са се страхували от
изплащането на семейните помощи. В някои общини се е използвал силов подход за набиране на
участници.
Друг важен инструмент за интеграция е образованието. Образователният статус на ромите в
България е изключително нисък и значително по-лош от средния за страната. Около 63% от ромите
имат само начално (или дори никакво) образование, 32,2% са завършили основно образование, 4,6% -
средно образование и по-малко от 0,2% имат висше образование, сравнено с 16,3%, 25,7%, 41,8%, и
16,1% за етническите българи (НСИ- 2001). Неграмотността сред ромите е 15 пъти по-висока от тази

5
сред неромите. Наскоро публикувано изследване показа, че 64% от ромите над 15-годишна възраст са
практически неграмотни, докато същият проблем е налице едва сред 25% от турците и 9% от
българите (ASSA-M – 2005). Тази неблагоприятна образователна ситуация задълбочава социалното
изключване, бедността и безработицата сред ромската общност.
Схема 2
Според друго
изследване на Световната банка проведено със съдействието на българското правителство и по- точно
Министерство на труда и социалната политика, което протича на няколко етапа, целящо създаване на
карти на бедността и неравенството за територията на България, се установява, че бедността нараства
там, където има определени рискови групи като самотни родители с деца, семейства, в които главата
е дълго безработен и Ромски малцинства. Бедността е една от основните причини за трансформацията
на ромските етнически махали в изолирани пренаселени зони.
На базата на изведената взаймовръзка по-
горе в схема 2 ще определим местата в София,
където има най- голяма концентрация на ромско
население. Първо ще определим безработицата.
На схема 3 са дадени районите на София – град,
а в едно от приложенията са изведени данни от
2004 г.за нивото на безработицата разпределени
по райони. В червено на картата са отбелязани
районите, чието ниво на безработица е над 5%, а
на схема 4, пак в червено, са посочени районите,
в които броя на СОУ е 5 или по- голям.
Изследвания установяват, че наличието
на голяма концентрация на Ромско население на
дадена територия се свързва с високо ниво на
бедност в нея. В схема 2 се вижда, че бедността
зависи от 5 фактора: безработица; образование;


6
здраве; брой пенсионери и семеен статус. От тези 5 фактора най- високи сред ромското
Схема 3 – Ниво на безработица над 5% население са нивата на безработица, на образованост и
здраве, като от своя страна, здравето и степентта на образованост влияят върху безработицата. Тези
зависимости са ни необходими, защото чрез тях ще можем да обособим районите, в които е най-
вероятно да се зародят ромски гета. Това ще
Схема 4 – Районите в София – град с над 5 СОУ-та
позволи вземането на превантивни мерки, с
помоща на които да можем да спрем бъдещо
покачване на нивото на изолиране и изключване
на ромите водещо до обособяване на нови
незакони гета и създаване на нови квартали, в
които да се извърши процеса на социално
смесване.
Освен социално- икономическите
съществуват още предпоставки определящи
принципа на заселване на ромите. Една от тях се
крие в етническа им идентичност и култура.
Като потомственици на номадско племе те все
още избират територии, които са снабдени с
вода (река, езеро, язовир) и храна (гористи
местности, паркове). Тази закономерност се
наблюдава и в локализацията на сега
съществуващите ромски квартали в София.
Може да отделим още редица, непряко свързани с ромите, дейности, които биха
предразположили дадена територия към оформянето й в гето. Например: обезлюдени, неподдържани,
градски райони; изоставени постройки; зони без полицейски надзор и др.
Как трябва да процедираме по- нататък с ромското малцинство? От ЕС е поставено условие за
премахване на всички ромски гета в Столицата и България като цяло. Но разрушаването им е най-
малкия проблем. Като първа стъпка в процеса на обновяване на градската среда е необходимо да се
направи качествен подбор на подходящите за заселване на роми квартали, така че да бъдат
съобразени с културните, образователни, трудови и здравни особености (проблеми) на малцинството.
Това се прави с цел комплексно решаване на проблемите с безработицата, необразоваността и
нуждата от дом. Така непосредствено се дава отговор и на въпроса дали да бъдат третирани като
група или да се действа с всеки по отделно. Нашата цел е не да асимилираме ромското население,
(както би станало, ако се справяме с проблемите на всеки по- отделно), чрез насаждане на традиции и
култура чужди за тях, а да интегрираме и запазим техните културни обичаи и особености, тяхната
уникалност.
Една от най- големите грешки допускани в програмите за квалификация на ромското общество
е това, че не се осигурява възможност тя да се надгради в училищата. Липсва флексабилна
образователна система. За тази цел на схема 4 са посочени районите с най- голям брой средно-

7
основни училища, които могат да поемат част от ромските деца в началния стадии на тяхното
приобщаване. А част от училищните помещания могат да бъдат отделени за провеждане на
квалификационни курсове за по- възрастни роми и хора от други етноси. Заедно с квалификационната
степен е желателно да има придобито начално ниво на владеене на български език. Но за да работи
система е необходимо да бъдат проведени също курсове и с преподавателите, защото ще попаднат в
съвсем различна среда на преподаване. Следвайки опита и учейки се от грешките на Испания в
областта на ромското включване, където към 2002 г. 94% (според данни на Министерството на
образованието, 2001 г.) от ромските деца ходят на детска градина, но в крайна сметка съвсем малък
брой от тях завършват 10 годишния етап на обучение наречен още Основно общо образование (за
1993 г. това са 5%), трябва да видим, че само вкарването на ромите в образователната система е
недостатъчно. През този период на обучение ромите срещат редица бариери: дискриминация,
културно възприемане на ролята и важността на образованието, присъщите ограничения за
образователната система. Основна роля за създаване на тези бариери са родителите от неромски
произход, учители, училищната администрация и местните власти. Това налага тяхното
преквалифициране, засилване на контрола и образоване в мултикултурното общуване.
Трудовата заетост, позициите и работните места трябва да са съгласувани с
квалификационните програми и това, което те изкарват като „продукт”. Голяма част от ромите
практикуват или са практикували някакъв занаят. Този потенциал може да бъде повишен чрез
квалификация и да бъде разгърнат на работното място. За пример мога да посоча животновъдството.
Ромите са изключително опитни в отглеждането на коне. Или сръчността им в обработката на
различни метали. Търговията е също една от силните им страни. Ролята на тези квалификационни
курсове трябва да е насочена именно към трудовите ромски способности. Така уроците ще бъдат
възприети доста по- бързо и качествено.
Що се отнася до изграждането на жилищата, то трябва да се извършва дисперсно в
подходящите квартали и с еднофамилни къщи. Това няма да позволи струпване на роми на едно
място и ще предотврати отцепване и изолиране на обитаваната от тях територия. Освободените от
гетата територии са също подходящи места за локализиране на квартали от смесен тип (такива, в
които се осъществява социално смесване). Това, което не трябва да се прави е изграждането на цели
квартали само за роми и то в покрайнините на града и не е препоръчително настаняване на ромите в
блокове. Това извеждам като поука от испанския опит.
Сигурността е един от важните фактори за качествено обитаване, затова, както сред роми така
и сред българите трябва да се наложи и възпита принципа на социален контрол (взаимоконтрол
между съседи; охраняване с поглед на съседското имущество и др.).
 Местни общности
В международен аспект определението на думата общност (community) e: група хора живеещи
в дадена зона, които споделят общи интереси (a group of people living in a particular local area, who are
having common interests).
В София с течение на годините са се формирали следните местни общности разделени спрямо
времето си на заселване в столицата:
- „старите софиянци” – хората заселили се в града до 70-те години.


8
- междинна група – хората заселили се в града в периода след 70-те години когато започва
бумът на комплексното панелно застрояване до началото на новото строителство от началото на 90-те
години.
- „новите софиянци” – от началото на 90-те години до наши дни.
Първата група населяват основно централните градски части. Втората група софиянци
принадлежат към панелните комплекси – Люлин, Младост, Дружба и др. Последната група живеят в
изцяло новоизградените квартали (Манастирски ливади, Малинова долина и др.), както и във всеки
един квартал, в който има ново строителство.
Всяка една група споделя общи интереси различни от тези на другите. Ако разгледаме
първата група, това са предимно хора в пенсионна възраст, с много по- консервативни разбирания и
поради тази причина са по-затворени към новостите. Техните страхове са, че може да дойде някой,
който да иска легално или нелегално да им застрои парцела, да им закрие някоя гледка и да им
наруши спокойния начин на живот. Втората група, която населява панелните комплекси, се среща с
проблема на неизяснената собственост на междублоковите пространства. Тяхното желание е тези
пространства, като зелени площи да се стопанисват от някого (било то от общината или от местната
общност). Третата вълна са хора разполагащи в повечето случаи със доста средства, които желаят да
обитават една по-добра среда. Това ги кара да прибегнат до новия тип затворени комплекси, където
условията на физическата среда са много по-задоволяващи, а останалите живущи са хора много по-
близки до тях по социален статус. Но това може да доведе до един вид класово разделение на хората
по местоживеене.
Последните години в следствие на непрестанното прииждане на хора към столицата се
получава миксиране на групите, което води до преплитане на интереси и разногласия по между им,
което би затруднило осъществяването на един евентуален проект за градско обновяване. Бумът на
новото строителство в последните години е една от основните причини за смесването на отделните
местни общества. Нови сгарди се строят навсякъде - в старите комплексни квартали, в централната
градска част, както и в новоформиралите се квартали. Това води до разногласия между новодошлите
и старите заселници, които приемат тези територии за собствени.
Новопостроените скъпи квартали и затворени комплекси са причина за класовото разделение
на обществото. Затворените комплекси са средство за изкуствено създаване на местни общества, чрез
затварянето на всички живущи в едно общо пространство изолиращо ги от останалия свят. Еднаквото
финансово положение на тези хора допълнително забързва процеса на формирането на такива микро
общества. Ако до преди 10-на години в едни панелни комплекси са живеели заедно богати и бедни то
това днес трудно може да се случи. По-заможните се преселват в новите квартали, където средата и
условията на живот са по-добри и където техните съседи са от тяхното социално положение. За
сметка на това в старите квартали остават хора от средната класа не можещи да си позволят едно
такова ново жилище. Това разделение е сериозна пречка за един бъдещ процес на градско обновяване.
Много по-трудно биха се събрали средства за едно облагородяване или поддръжка на
междублоковите пространства в квартал с предимно бедно население.
Именно за това трябва да се помисли за едно смесване на класите, като се привлекат по-
заможни жители в по-бедните квартали, които да инвестират средства за обновяване на сградите и
околността, в замяна на някакви превилегии от страна на общината или държавата. Този процес се

9
нарича джентрификация от английското gentrification. Характерезира се с преместване на по-заможни
личности в квартали с по-нисък стандарт на живот на обитателите му. Така по този начин се решават
проблеми като прекалена бедност (ниски доходи) на дадени общности, диспропорция относно
обитателите от малцинствата, редуциране на бройката на домакинствата, ако е нужно. При наличието
на повече семейства с по-висок доход в общността, това води до своеобразно повдигане на цените на
недвижимите имоти вътре в общността, до вдигане на наемите и местните данъци, които се заплащат.
Резултатът от такива събития, често е промяна и трансформация на характера и културата на дадения
квартал, в нова по-различна.
Тази джентрификация може да бъде резултат от усилията за градско обновяване на местните
правителства или дори на местните общности, които насочвайки парични средства в инвестиции, в
отговор на влошаващата се инфраструктура, да поощрят развитието на дадена част от града, да
направят така, че къщите да бъдат достъпни от всички видове потребители, в това число и тези които
не могат да си позволяват да плащат огромни ипотеки и да подобрят условията за наемателите. Тези
усилия са насочени към намаляване на местното ниво на престъпност, предотвратяване
свръхзавишаването на цените на имотите, увеличаване доходите на местните правителства от
данъците, дори и подобряване толерантността спрямо хомосексуалните групи. Всички тези събития
предизвикват видима активност на местно ниво.
От друга страна този процес има и своята цена за хората с по-малки доходи, по-
неплатежоспособните обитатели. Увеличаването на наемите ги кара да търсят нови общности, където
биха могли да си позволят да плащат. Също така повишаването на местните данъци, поради
повишената стойност на имотите, кара някои от обитаващите да продадат техните домове и да се
преместят в квартали по-поносими финансово. Хората, които гледат позитивно на джентрификацията
като процес, заявяват че благодарение на нея намалява ръста на престъпността в кварталите. Нейните
критици заявяват, че това не е решаване на дадения проблем, а само преместването му в друг квартал.
 Възрастова дискриминация
Може би един от най- пренебрегващите се форми на дискриминация днес са възрастовите.
Основно това се дължи на икономическият показател „производителност на човек” и главно, когато
той е нисък или равен на нула. Голяма част от работодателите например търсят млади и енергични
хора за работа. Опитът като най- полезната черта на служителя се поставя назад в списъка.
Несъмнено днес живеем в света на иновациите, но не само младите могат да раждат идеи.
В законовата ни рамка съществува Закон за защита срещу дискриминация. В него се определят
максимална възраст за наемане на работа и изисквания за минимална и максимална възраст за достъп
до обучение и образование. Ясно личи, че човек се сбогува с трудовата дейност веднага след
пенсиониране, дори много по- рано. Наблюдавайки българския стандарт на живот на пенсионерите се
вижда, че голяма част от тях са принудени да работят дори и в пенсионна възраст. Накои успяват да
си намерят работа дори и ниско платена и несигурна. Над 90% от търсещите дори не стигат до
интервю за работа.
Другата гледна точка на възрастовата дискриминация е достъпността до елементите на
градската среда. По- надолу е направен SWOT анализ на трите нива: локално, регионално и
национално и е показана таблица 5, в която са определени 4 възрастови групи и са посочени


10
необходимите мерки за намаляване на възрастовата дискриминация. Разгледани са по петте сфери на
човешка дейност.
SWOT локално ниво
S
Висок процент зелени площи
Изграден ОУП София
Предназначени паркоместа за хора с
физически затруднения
Достъп до обектите на общественото
обслужване
Малък брой старчески домове
W
 Лошо състояние на уличната мрежа и
пешеходните зони
 Лошо управление на градския транспорт,
затруднена достъпност
 Висок процент пешеходна площ и зелени
територии, заети от паркирали
автомобили
 Недостатъчен брой детски площадки.
 Ограничен брой детски градини и училища
 Прекалено голям брой университети на
територията на гр. София
О
Планиране на по – добре
функциониращ градски транспорт.
Построяване на подземни и надземни
пракинг места и гаражи.
Обособяване на пешеходни зони и
алеи и интеграция в уличната мрежа
центъра и спирките на МГТ
Планиране на нови детски градини и
училища, както и ремонтирането на
стари
T
Застрояване на свободните площи,
изоставяне на пешеходните зони и
велоалеи
Занемаряване на зелените площи и
превръщането им в привлекателни
земи за нови строежи.
Напускане на жилищата от голям
брой възрастни хора поради скъпият
стандарт на живот.

11
SWOT регионално ниво
S
Добре развита връзка село град,
улична мрежа, телекомуникации
Много свободни територии и
свободни земи
Усигурени жилища
W
 Слаба икономика на е селските райони
 Слаба цифровизация в селките райони
(ниско ниво на компютъризация, интернет)
 Много затворени детски училища и
затруднение на изучаването на децата от
селките райони
 Лошо облужване на селските райони
(здравеопазване, образование, култура..)
 Безработица
О
Подсилване връзката село град
Събиране на средства от
еврофондовете с цел подпонагането
на селските райони
Развитие на земеделието и селското
стопанство
Развитие на обсл. Сектор в селксите
райони
Развитие на селският туризъм
T
Обезлюдяване на селските райони
Опадане на селското стопанство
Пренаселване на градските територии
Засилване на безработицата в селските
райони


12
SWOT национално ниво
S
Намаления за хора от определена
възрастова група.
Субсидиране от евофондовете
Изградени закони свързани с
дескриминацията на хора от този
тип група
W
Недобре развита национална
пътнотранспортна мрежа
Ниски доходи на пенсионерите
Значителна разлика в нивото на
стандарт между селкските и
градските райони
О
 Подобрение на транспортната мрежа.
 Подпомагане на западналите райони .
 Създаване на условия за бизнеси
привличане на бизнесмени, които да
подпомогнат за развитието на
западналите региони
 Подпомагане и развитие на земеделието в
селките райони.
 Създаване на нови трудови места в
западналите райони
 Повишаване на нивото в сверата на
облужването, здравопзване, образование,
комуникации, култура, развлечения...
T
Обезлюдяване на селките територии
Характеризиране на населени места с
население предимно от 3та възраст
Не добро планиране на свободната
територия, разпродажба на земя –
лоша политика

13
Табл. 5
Сфери на
човешка
дейност /
Възраст
(години)
1-13 14-18 19-40 41-∞
Обитаване - -
Възможност за
собствен дом и
създаване на
семейство
Старчески домове
Гледачи
Труд - -
Достъп до труд
без
ограничение
във възрастта
Обслужване
Комуникации
Безопасни улици Безопасни улици
Адекватен
градски
транспорт
Отдих
Обособяване на
защитени и
безопасни
детски
площадки
Обособяване на
защитени и
безопасни
игрища за
(баскетбол, футбол..)
Безпрепятствен
достъп до
местата за
отдих
Схема 6 – Места с
трудна достъпност


15
Хора с увреждания и трудно подвижни хора
Табл. 6 Мерки по нива:
Национално ниво 1. Законодателство: Международни спогодби („Стандартни
правила за равнопоставеност и равни шансове на хората с
увреждания” ООН), Конституция, законодателство по
устройство на територията, строителни норми
2. Данъчни преференции за наемане на хора от тази група
3. Програми за реконструкция на обществени сгради и
пространства
Регионално ниво:
Област София
Обществен транспорт, места за отдих и крайградски туризъм;
Местно ниво: град
София, Столична
община
Обществен транспорт; реконструкция на кръстовища;
Локално ниво:
Райони на София
Конкретни проекти за градско обновяване; културни центрове
(читалища);
Основните проблеми на хората с увреждания и по-точно тези, които са трудно подвижни са свързани
с недостъпната среда и жилищни и обществени сгради, предубедеността на работното място, липсата
на професионално обучени асистенти (както хора, така и животни – за тези с нарушено виждане),
малкия брой пригодени превозни средства от градския транспорт и нерационалното им използване,
както и не на последно място – недостатъчните специализирани центрове.
Според нас основното нещо, което липсва е интегрирана политика на всички нива, която да
включва хармонизирани мерки свързани със законодателството, данъчни облекчения, обществения
транспорт, местата за отдих и крайградски туризъм, културни и специализирани центрове, до
реконструкцията на отделната сграда или кръстовище.
В последните години бяха хвърлени много средства за реорганизация на уличното движение, нова
настилка, маркировка и сигнализация, но според нас не беше отделено достатъчно внимание на
трудно подвижните хора. Европейската практика е свързана с намаляване на разстоянието, което
пешеходците трябва да изминат на един такт на светофара, чрез поставяне на заграждения и
разделяне на две, както и въвеждане на нови вибриращи устройства, заменящи объркващата звукова
сигнализация.
Като обобщение бихме посочили, че основната предпоставка за равнопоставеност и социално
включване на хората с увреждания е достъпът до социални услуги.

16
Табл. 7 Нерешени проблеми Реализирани решения
Обитаване От достъп до самото жилище би
трябвало да се премине към решаване
на проблемите на достъпа до всички
части на жилищната среда;
Органи, които да следят за
прилагането на законодателството;
Хармонизиране на
законодателството с европейските
норми;
Програма за реконструкция на
съществуващите обществени
сгради с конкретни срокове за
изпълнение;
Труд Предубеденост на работодателите;
Информационна система за
възможностите за работа на тази
група хора;
Данъчни преференции на местно
ниво; местни данъци и такси;
Данъчни преференции;
Обслужване Необходимост от професионално
обучени асистенти;
Система от паркоместа за
автомобили на инвалиди;
Комуникации Има наличен парк от автобуси на
градския транспорт, пригодени за
комфортно пътуване на инвалиди, но
не се използват рационално;
Напълно откъснати от достъп части
на града;
Сигнализация и маркировка на
кръстовищата; Преминаване от
звукова към вибрационна
сигнализация;
Удължаване на такта за пешеходци;
разделянето му с остров по средата на
кръстовището;
Интегрирана информационна
система, която да дава маршрут с
точно време за съответните
транспортни средства;
Преференциални маршрути;
Отдих По-скоро проблемът е свързан с
достъпа до местата за отдих;
В програмата на читалищата да
залегнат дейности за тази група хора;
Можем да твърдим, че парковете
и градините в столицата са
съобразени и пригодени за
инвалиди и трудно подвижни
хора;


17

18
Източник: „Равнопоставеност чрез достъп до социални услуги, Правата на хората с
увреждания, Преглед 2003”, Център за независим живот, 2004


Предложената схема намира изключително приложение в страните от Европейския съюз,
като датчиците за управление на светофарната уредба регистрират нарушения от водачите и
несъобразена скорост. Във Великобритания участъците преди кръстовище са със специална
настилка, подпомагаща спирането и подсещаща шофьорите.
Препоръчва се пешеходните пътеки да не бъдат една срещу друга (тъй като са в различен
такт), като по този начин се освобождава пространство за изтегляне на попаднал в жълт
сигнал автомобил.
Задължителни са еластичните огради, които освен да напътстват хората (кой зелен сигнал е
за тях), ги и предпазват. Показаната организация позволява добавянето на пети, по-дълъг
такт по основното (не задължително в права посока) натоварено направление, както и
динамична продължителност на такта.
Това разделяне позволява съвместяване на четири самостоятелни такта на автомобилното
движение с пешеходно пресичане на същото ниво.


21
Приложение 1: Социални дейности на Столична Община
Направление "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ"
ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ"
Адрес: "Зона Б-5", бл.4, ет.1,
e-mail: dsa@mbox.contact.bg
web адрес: http://dsd-sofia.com/
Директор: Минка Владимирова
тел.: 920 1102, факс: 920 1958
Структура на дирекцията :
 Гл. счетоводител : Снежана Антова
тел.: 920 1911
 Отдел "Интеграция и социална адаптация"
Началник отдел: Драгослава Лунджова
тел.: 920 1464
Функции на дирекцията :
СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
В Столична община социалните услуги се предоставят чрез Бюра за социални услуги (БСУ) и
Заведения за социални услуги (ЗСУ) към Дирекция „Социални дейности“ .
Предоставянето на социални услуги, включени в местните дейности и финансирани от общинския
бюджет, се осъществява чрез девет БСУ и филиали. В структурата на БСУ териториално са обхванати
всички райони на столицата.
Дейността на БСУ обхваща обслужването на хора с увреждания, деца и семейства в неравностойно
социално положение, семейства и възрастни хора със специфични потребности.
Предоставяни услуги:
 Приемане на молби по местоживеене за осигуряване на картоносители за ползване на градски
транспорт от хора с намалена работоспособност, получаващи някакъв вид лична пенсия. В

22
БСУ се обработват документите, подготвят се списъци за СК „Градски транспорт“ и се
предоставят картоносителите на правоимащите;
 Приемане на молби за издаване на карти за преференциално паркиране на територията на
Столична община и паркингите общинска собственост, на основание наредба за организация
на движението на територията на Столична община;
 Приемане на молби за ползване на услугата - специализирано транспортно обслужване от
„Лозана" ЕАД за хора с увреждания. Специализираното транспортно обслужване се извършва
с три специално оборудвани микробуса.Ползването им е по предварителна заявка, която се
извършва в „Лозана" ЕАД;
 Приемане на молби за предоставяне на социална помощ за извършване на погребения за
сметка на бюджета на Столична община, на социално слаби, самотни хора, без роднини,
бездомни и починали в Заведение за социални услуги.
В Дирекция „Социални дейности“ - Зона Б-5 бл.4 ет.1 се подават молби:
 за разрешаване на персонални пенсии. Необходимите документи се обработват за
представяне пред Столичен общински съвет и взимане на решение.
 от ветераните от войните за издаване на карта за получаване на безплатни лекарствени
продукти по списък, утвърден от Министерство на здравеопазването, съгласно Наредба №
17/26.09.2000 г., изм. и доп. ДВ бр. 43/01.06.2007 г. Отпускането на лекарствени продукти
става само в аптеки, сключили договор със Столична община.
 за военноинвалиди и военнопострадали за получаване на лекарствени продукти, съгласно
Наредба № 1/ДВ бр. 9/26.01.2007 г., срещу частично заплащане в зависимост от процента
загубена трудоспособност. Отпускането на лекарствени продукти става само в аптеки,
сключили договор със Столична община.
В структурата на Дирекция „Социални дейности“ към съответните БСУ функционират девет клуба
на инвалида и пенсионера. В клубовете се предоставят възможности за социални контакти и
организиране на различни социални дейности за възрастните хора и хора с увреждания.
В БСУ „Младост-Студентска-Панчарево“ действа Дневен рехабилитационен център и очен
кабинет, обслужващ нуждаещите се хора с увреждания.
Националната програма „Асистенти на хора с увреждания“ - дейност „Социален асистент“ се
реализира от Дирекция „Социални дейности“ чрез БСУ. Проектът за участие в програмата е
разработен от Дирекция „Социални дейности“ и се финансира от Министерство на труда и
социалната политика.
Наредбата за предоставяне на асистент за независим живот е приета с решение № 747 на
Столичния общински съвет и се реализира от Дирекция „Социални дейности" чрез Бюрата за
социални услуги. На хората с увреждания по тази наредба се предоставят финансови средства за
заплащане на асистент/и, които да са в тяхна помощ при задоволяване на ежедневните им
потребности. Средствата се осигуряват от бюджета на Столична община.
Социалните услуги - делегирани държавни дейности, финансирани чрез общински бюджет включват
на територията на Столична община 19 Заведения за социални услуги (ЗСУ). Настанените в ЗСУ,


23
заплащат месечна такса съгласно Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от
републиканския бюджет.
Настаняването в ЗСУ се извършва от Дирекции „Социално подпомагане" към Агенция за
социално подпомагане. Молби за настаняване в ЗСУ се подават от кандидатите по местоживеене в
Дирекции „Социално подпомагане".
БЮРА ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
Б С У АДРЕС ТЕЛЕФОН
Сердика
Надежда
кв. „Банишора”, бл.20
кв. Свобода, детска ясла 67
832 00 82,
897 51 32
Връбница
Нови Искър
ул. „Хан Кубрат”, бл. 328
ул. "Искърско дефиле" 121
934 11 56,
991 48 24
Лозенец
Триадица
Средец
ул. "Стефан Малинов" 2
ул. "Христо Белчев" 36
953 17 55
980 77 46
Възраждане
Красна поляна
Илинден
ул. "Отец Паисий" 87
ул. "Самодивско изворче" до бл. 27
кв. "Захарна фабрика" 51Б
931 10 41
920 82 81
822 18 48
Красно село
Витоша
Овча купел
жк. "Лагера" бл. 35
жк. "Овча купел" бл.513
851 91 37
956 55 24
Оборище
Подуяне
Кремиковци
ул. "Драговица" № 15
ул. "В.Петлешков" 41
944 19 82
945 53 09
Слатина
Изгрев
Искър
Кметство бул. „Шипченски проход” № 67
ул. „Атанас Далчев” № 12
жк „Дружба” 2, бл.227
971 14 05
971 25 00
973 45 23
Младост
Панчарево
Студентска
жк."Младост 2" бивше ОДЗ 39 887 45 62
Люлин
Банкя
ул.309 бивше ОДЗ 23 927 19 22

24
ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
ЗАВЕДЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНИ
УСЛУГИ
АДРЕС ДИРЕКТОР ТЕЛЕФОН
Дом за стари хора
кв. "Дървеница",
ул. "Пловдивско поле" 8
Зоя Маркова
874 01 06,
876 11 93
Дом за стари хора с отделение
за лежащи
кв. "Горна баня",
ул. "Обзор" 29
Иван Даков
957 86 96,
957 86 91
Дом за възрастни с деменция
кв. "Княжево", бул. "Цар
Борис III" 202
П. Бърнева
857 47 38,
857 00 40
Дом за стари хора Зона Б-5,
филиал
"Зона Б-5", бл. 4,
"Захарна фабрика", бл. 48а
Ал. Любенова
829 25 30,
829 26 49
Дом за възрастни с умствена
изостаналост
с. Подгумер Г. Лулчев
996 30 31
Факс: 996
31 98
Дом за деца и младежи от 3 до
18 г. с умствена изостаналост
кв. "Горна баня",
бул. "Никола Петков" 49
Р. Стоянова
957 86 71,
957 86 43
Дом за слепи лица бул. "Балша" 23 П. Манова 952 12 05
Социално учебно проф.
заведение "Княз Борис I"
жк "Хаджи Димитър", ул.
"Баба Вида" 1
К. Георгиева
947 70 09,
947 70 14
Дом за временно настаняване
на бездомни лица и семейства
над 18 год. "Св. Димитър"
жк "Люлин", бл. 464, вх. А Н. Андонова
827 43 30,
925 07 27
на сираци "Св. София"
жк "Захарна фабрика", бл.
51, вх. А
Г. Георгиева
822 08 88,
920 80 90
на бездомни хора
жк "Красна поляна", ул.
"Ришки проход" 2
В. Рунева
920 18 07,
920 04 16
Военноинвалиден дом "Елена и
Никола Иванови"
гр. Банкя, ул. "Княз Борис
I" 20
Г. Георгиев 997 70 42
на деца от 3 до 18 год."Вяра,
Надежда, Любов"
жк. "Надежда", ул.
"Свободна" 30
Н. Недкова
936 00 11,
936 05 35
Дом за деца „Асен Златаров"
жк. "Надежда-1", ул. „Сава
Филаретов” 23
Зоя Соколова
938 12 27,
836 97 90
Дом за деца „Надежда” жк „Младост - 1”, до бл. 29 Зорка Афузова
874 91 21,
874 00 41,
874 90 57
Дом за деца, кв. „Драгалевци” ул. „305” No 1 В. Соколова
967 12 25,
967 13 25
Дом No 7 за деца „Св. Иван
Рилски”
кв. „Бъкстон”, бул. „Цар
Борис III” 128
А. Иванова
855 38 16,
855 39 16
Дом за деца „Христо Ботев”
кв. „Горна Баня”, ул.
„Христо Стефчов” 2
Лилия
Александрова(врид)
957 86 45,
957 86 46


25
Дом за деца от 7 до 18 г.
„Петко Р. Славейков”
кв. „Красна Поляна”, ул.
„Пиротска” 175
Красимир Петков
822 33 03,
822 36 97
Услуги в общността
Столичен общински социален
дневен дом за лица с умствени
затруднения
жк "Сердика", ул.
"Гюешево"/бивше ОДЗ 72/
Т. Събева
920 02 07,
920 19 91
Столичен общински дневен
център за социална интеграция
на инвалиди
жк "Слатина", ул.
"Слатинска" 26-28
В. Йончева
971 44 34,
870 11 81
Комплекс за социални услуги ул. „Лада" 2 Б. Житарова
813 02
50,813 02
66
Дневен център за интеграция и
социална рехабилитация на
лица с проблеми от
аутистичния спектър
бул. „Ал. Стамболийски"
168А-партер
Ани Андонова 920 24 93
Дневен център за възрастни с
увреждания
ул. „Екзарх Йосиф" 59 Емилия Маркова
В ЗСУ се предоставят социални услуги на лица, при които са изчерпани възможностите за
извършване на услуги в домашна среда. Основните задачи в специализираните институции са:
 всекидневно предоставяне на храна,
 съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ,
 осигуряване на медицинска и социална рехабилитация,
 осигуряване на възможности за участие в обучителни, културни и образователни програми,
 участие в трудотерапия в съответствие с личния избор на потребителя на социалните
услуги и възможностите му,
 участие в спортни и други дейности, съдействие за организиране на свободното време.
В Дневния център за социална интеграция на хора с увреждания социалните услуги са безплатни
и се предоставят от квалифициран персонал – социални работници, кинезитерапевти,
трудотерапевти, социални педагози, възпитатели и др.

26
КЛУБОВЕ НА ИНВАЛИДА И ПЕНСИОНЕРА
Клуб - Район Адрес
Техн.
сътрудник
Телефон
БСУ "Връбница – Нови Искър"
жк "Надежда" 6 до бл.636,
трафопост
Елвира
Георгиева
БСУ "Лозенец, Триадица, Средец" ул. "Стефан Малинов" 4 Добринка Илиева 953 1755
Клуб на инвалида и пенсионера ул. "Христо Белчев" 36
Добринка
Христова
980 7746
БСУ "Възраждане, Красна поляна,
Илинден"
ул. "Одоровци" 29
Теменужка
Тренева
822 0745
Клуб на инвалида и пенсионера ул. "Никола Мушанов" бл.41 Галя Василева 929 1653
Клуб на инвалида и пенсионера бул. "Димитър Петков " 72
Иванка
Пациркова
920 1905
Клуб на инвалида и пенсионера бул. "Сливница" 164
Наташа
Симеонова
БСУ "Оборище, Подуяне,
Кремиковци"
ул. "Доктор Лонг" 9 Надка Енева
БСУ "Младост, Панчарево,
Студентска"
жк. "Младост 2" бивше ОДЗ 39
Снежана
Георгиева
974 3085
Източник: http://www.sofia.bg


27
ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ" Е ЧАСТ ОТ НАПРАВЛЕНИЕ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,
ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ" НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
В Столична община социалните услуги се предоставят чрез Заведенията за социални услуги(ЗСУ), а дейностите
по административното обслужване на гражданите се извършват от Бюра за социални услуги(БСУ) към Дирекция
„Социални дейности“.
Предоставянето на социални услуги и административното обслужване, включени в местните дейности и
финансирани от общинския бюджет, се осъществява чрез девет БСУ и филиали. В структурата на БСУ
териториално са обхванати всички райони на столицата.
Дейността на БСУ обхваща обслужването на хора с увреждания, деца и семейства в неравностойно социално
положение, семейства и възрастни.
Дейности по административно обслужване:
Приемане на молби по местоживеене за осигуряване на карти за ползване на градски транспорт от хора с
намалена работоспособност, получаващи някакъв вид лична пенсия. В БСУ се обработват документите,
подготвят се списъци за СК „Градски транспорт“ и се предоставят картоносителите на правоимащите.
Приемане на молби за издаване на карти за преференциално паркиране на територията на Столична
община и паркингите общинска собственост, на основание наредба за организация на движението на
територията на Столична община.
Приемане на молби за ползване на услугата – специализирано транспортно обслужване от „Лозана“ ЕАД
за хора с увреждания. Специализираното транспортно обслужване се извършва с три специално
оборудвани микробуса. Ползването им е по предварителна заявка, която се извършва в „Лозана” ЕАД.
Приемане на молби за предоставяне на социална помощ за извършване на погребения за сметка на
бюджета на Столична община, на социално слаби, самотни хора, без роднини, бездомни и починали в
Заведение за социални услуги.
В Дирекция „Социални дейности“ - Зона Б-5 бл.4 ет.1 се подават молби:
за разрешаване на персонални пенсии. Необходимите документи се обработват за представяне пред
Столичен общински съвет и взимане на решение.
от ветераните от войните за издаване на карта за получаване на безплатни лекарствени продукти по
списък, утвърден от Министерство на здравеопазването, съгласно Наредба № 17/26.09.2000 г., изм. и доп.
ДВ бр. 43/01.06.2007 г. Отпускането на лекарствени продукти става само в аптеки, сключили договор със
Столична община.
за военноинвалиди и военнопострадали за получаване на лекарствени продукти, съгласно Наредба №
1/ДВ бр. 9/26.01.2007 г., срещу частично заплащане в зависимост от процента загубена трудоспособност.
Отпускането на лекарствени продукти става само в аптеки, сключили договор със Столична община.
В структурата на Дирекция „Социални дейности“ към съответните БСУ функционират девет клуба на инвалида
и пенсионера. В клубовете се предоставят възможности за социални контакти и организиране на различни
социални дейности за възрастните хора и хора с увреждания.
В БСУ „Младост-Студентска-Панчарево“ действа Дневен рехабилитационен център и очен кабинет,
обслужващ нуждаещите се хора с увреждания.
Националната програма „Асистенти на хора с увреждания“ - дейност „Социален асистент“ се реализира от
Дирекция „Социални дейности“ чрез БСУ. Проектът за участие в програмата е разработен от Дирекция
„Социални дейности“ и се финансира от Министерство на труда и социалната политика.
Наредбата за предоставяне на асистент за независим живот е приета с решение № 747 на Столичния
общински съвет и се реализира от Дирекция „Социални дейности” чрез Бюрата за социални услуги. На хората с
увреждания по тази наредба се предоставят финансови средства за заплащане на асистент/и, които да са в тяхна
помощ при задоволяване на ежедневните им потребности. Средствата се осигуряват от бюджета на Столична
община.
Социалните услуги – делегирани държавни дейности, финансирани чрез общински бюджет включват на
територията на Столична община 19 Заведения за социални услуги (ЗСУ). Настанените в ЗСУ, заплащат
месечна такса съгласно Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет.
Настаняването в ЗСУ се извършва от Дирекции „Социално подпомагане“ към Агенция за социално
подпомагане. Молби за настаняване в ЗСУ се подават от кандидатите по местоживеене в Дирекции „Социално
подпомагане“.
Източник: http://www.dsd-sofia.bg

Urban Regeneration Project

Recomendados

Recomendados

Más contenido relacionado

Más de Blagoy Petkov

Más de Blagoy Petkov (20)

Urban Regeneration Project