2. Един от най-важните екологични фактори за
сухоземните животни е водата. Значението й се
определя от нейните свойства:
• Тя е основна част на протоплазмата на клетките и
тъканите и само при наличието и протичат
процеси на асимилация и дисимилация
• Има способността да поглъща голямо количество
топлина, с което регулира топлообмена
• Универсален разтворител
• Среда за протичане на жизнените процеси в
клетките – има значение за обмяната на
веществата.
3. • Съдържанието на вода в животинските и
растителните организми се колебае
значително в период на покой и активност. Тя е:
96-98% - от теглото на тялото при
водораслите
83-86% - от листата на тревните видове
• 79-82% - листата на дърветата
40-55% - ствола на дърветата
84% - теглото на тялото при гъби
80-82% - молуски
46-92% - насекоми
до 93% - земноводни
68-83% - бозайници
над 96%- медузи
9-8% - семена
4. Когато организма е в покой водата намалява, но не
изчезва напълно. Даже в сухите лишеи и мъхове 57% са вода, а във въздушно сухите семена на
житните растения 8-10%.
Сухоземните растения и животни губят много
вода в зависимост от условията на средата и се
нуждаят непрекъснато от попълване. В процеса на
еволюция възникват приспособления за
извършване на това попълване. Те биват
анатомични, морфологични, поведенчески, физио
логични и други. При сухоземните организми
голямо значение има сезонното разпределение на
влагата и денонощните и колебания; влажността
на въздуха. Така се определя периодичността в
активността на организмите, сезонната динамика и
се повлиява продължителността на
развитие, числеността и смъртността. В сух климат
при някои растения са се изработили своеобразни
ритми на сезонно развитие характерни главно за
т.нар. ефемери – едногодишни растения с къс
вегетативен период ограничен от кратките
периоди на пролетно или есенно облажнаване.
Пролетни ефемери са пролетната
вероника, пясъчната незабравка и др. Цикълът им
на развитие е от края на февруари до средата на
март и е 15-30 дни. Освен това има и есенни
ефемери.
5. Такава приспособеност имат и някои многогодишни
растения – ефемероиди. Те задържат своето развитие в
случай на неблагоприятно условие на влажността.
Задържането продължава докато влажността не стане
оптимална и те преминават през жизнения си цикъл за къс
период от време – лалета, хеацинти и др.
По отношение на влажността растенията биват:
еврохидробионти (приспособени да живеят при значителни
колебания на влажността) и стенохидробионти (издържат
малки колебания във влажността. Живеят при
висока, ниска или средна)
При дълго засушаване на средата се наблюдава масова
гибел на растенията. Има я и при преовлажняване, но като
правило то се понася по – лесно от дългото засушаване/
Животните също са много чувствителни към
влажността, но те имат способността активно да
търсят условия с оптимална влажност и имат посъвършени механизми за регулиране на водния обмен. Те се
делят на: еврохидробионти и стенохидробионти.
6. Водният режим на средата е от голямо значение за растителните и
животинските организми. Воден режим това са последователните
изменения в състоянието и съдържанието на вода във външната среда
т.е. количество дъжд, сняг, влажност на почвата, мъгла, ниво на
грунтовите води. Във връзка с водния режим има различни екологични
групи растения и животни. Растенията са три групи:
- Хидрофити – растения от влажни местности, неустойчиви на
засушаване тропични видове, тревисти сенколюбиви растения в горите.
Характерното в тяхната морфология са дебелите слабо разклонени
корени с малко количество коренови власинки. Тези растения във всички
органи имат големи въздушни празнини отговорни за добрата еарация.
- Мезофити – растения, които обитават умерено влажни обитания –
ливадни тревни видове, горски тревни видове, повечето селско
стопански култури, плевелите. Те имат добре развита коренова
система с много коренови власинки. Устицата обикновено се намират на
долната страна на листата.
- Ксерофити – растения, които обитават сухи местообитания и лесно
понасят почвеното и атмосферното засушаване. По характера на
своите физиологични и морфологични адаптации се делят на:
• сухолети – натрупват голямо количество вода – кактуси алое и други.
Широко разпространени в централната част на Америка и Южна
Африка. Натрупаната вода се ползва много икономично.
• склерофити – сухи на пипане, тревисти или храстовидни видове. Не
събират влага, а интензивно я изпаряват. Пустинни, полупустинни и
степни видове. Обикновено ниски, малки с листа като иглички (люспи) с
добре развита коренова система и множество устица (затворени при
засушаване) с восъчен налеп по листата или твърди власинки.
7. В северните ширини и високите планини растенията изпитват почвена
влага поради ниските температури. Растенията, които обитават
студени и влажни местности са психрофити, а студени и сухи –
криофити. Съществува и екологична група тропофити, които живеят в
области с редуване на влажен и засушлив сезон. Те са главно дървени и
храстовидни видове, които губят листата си при неблагоприятни
условия (подобно на нашите) примерно боабаби. Те спират развитието
си през летните сухи периоди и се развиват през зимата.
Екологичните групи животни според водния режим са три:
• Хигрофили – влаголюбиви животни които имат нужда от висока
влажност. Те има слабо развит или са без механизъм за воден обмен, не
натрупват водни запаси – наземни охлюви, мокрици, комари и други.
• Мезофили – живеещи при умерена влажност. Повечето
насекоми., птици, бозайници.
• Ксерофили – сухолюбиви животни, които не понасят високата
влажност, но понасят лесно високи температури и сух въздух. Имат
добре развити механизми за регулация на воден обмен и приспособления
за задържане на водата в тялото. Нямат кожни жлези. Примерно
пустинни гризачи, камили и други.
