Презентация за 3 март

1. Санстефански мирен договор

2. Източната криза
Тава е период на въстания и
размирици на Балканите срещу
вековното робство на Османската
империя. В началото на XIX век
сърбите и черногорците придобиват
автономия и се отделят, макар и без
пълното признание от Европа.
Впоследствие избухват въстания за
освобождаването на България, Босна
и Херцеговина. Това предизвиква
вниманието на Великите сили, които
ще решат бъдещето на полуострова.

3. Райхщадско
споразумение
На 26 юни 1876 година
руският император Александър II и
княз Александър Горчаков се срещат
с австро-унгарския император Франц
Йосиф и граф Дюла Андраши в
замъка Райхщад в Бохемия. Предмет
на обсъждане е вероятното избухване
на руско-турска война, поради
изострената обстановка на Балканите
и разпределение териториите при
евентуална победа. Тъй като срещата
е тайна и неофициална,
впоследствие възникват спорове за
подялбата на завзетото.

4. Цариградска
конференция
В периода 23 декември 1876 г. – 20
януари 1877 г. се провежда
Цариградската конференция от
посланиците на Великите сили,
акредитирани към Високата порта.
Предизвиква се от обстановката в
югоизточна Европа, като има за цел
да избегне война. Участват
представители на Обединено
кралство, Руската империя, Франция,
Германия, Австро-Унгария и
Кралство Италия. Разговаря се за
политическото устройство на
България, Босна и Херцеговина.

5. Решава се България да е раздели вертикално на две автономни области – Източна, с
център Търново, и Западна – с център София. Българските области са отдръпнати
от Егейско море и извън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия,
по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Обсъжда се
устройството и конституцията.

6. Будапещенска конвенция
Конвенцията е продължение на
Райхщадското споразумение, като се
спазва уговорката да не се създават
големи държави, а всичко да се
разпредели между по-малки. Решава
се съдбата на Тесалия, Епир и Крит.
Потвърждава се благосклонният
неутралитет на Австро-Унгария в
предстоящата война на Русия с Турция.
В замяна на това се дава възможност
на Австро-Унгария да избере кога да
завземе с войските си Босна и
Херцеговина.

7. Лондонски
протокол
Високата порта отхвърля предложенията на
Цариградската конференция и Великите
сили правят последен опит за решаването на
проблема по мирен път. От 19 до 31 март
1877 е изготвен Лондонският протокол,
който обещава руското правителство да не
предприема военни действия, ако Високата
порта поеме задължението да въведе
реформи за християнското население.
Опитът обаче се увенчава с неуспех и е
предпоставка за война.

8. Санстефански
мирен договор
След пленяването на армията на
Осман паша в Плевен през декември
1877 година, Османската империя
прави опити към за примирие, но без
успех, защото не се съгласявят с
условията за създаване на
самостоятелно българско княжество,
не по-малко от посочените от
Цариградската конференция
територии. Междувременно руските
войски разбиват турците при
Караагач, превземат незащитения
Одрин и напредват към Цариград. На
31 януари 1878 г. в Одрин е
подписано примирие.

9. От 31 януари до 3 март Османската империя печели време и прави
опити за помощ от другите Велики сили. В крайна сметка около 17 ч.
на 3 март 1878 г. в Сан Стефано, от граф Николай Игнатиев и
Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет
Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на
Османската империя е подписан мирен договор.

10. „България се създава
като автономно
княжество в пределите,
където мнозинството от
населението е
българско. Нейните
граници в никакъв
случай не могат да
бъдат по-малки от
границите, приети от
Цариградската
конференция.’’

11. Берлински договор
Въпреки Санстефанския
предварителен мирен договор,
Високата порта е била наясно, че
условията му ще бъдат
преразгледани с участието на
останалите Велики сили.
Обединеното кралство и Австро-
Унгария се обявяват против него,
заявявайки че Русия сама е
решила Източната криза в своя
полза, без да се допита до западните
Велики сили и не изпълнява
уговорката си с Австро-Унгария.

12. Решава се България да владее земите между Дунав и Стара планина, заедно със
София и околията ѝ. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна
област Източна Румелия, Северна Добруджа е предоставена на Румъния, а
Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Сърбия запазва завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш,
Пирот и Враня. Заключителният документ от Берлинския конгрес е подписан от
представителите на Великите сили – на 13 юни 1878 в двореца Радзвил.

13. Денят на Освобождението
на България от османско
иго
3 март е Национален празник на
България от 1991 г. На този ден е
подписан Санстефанският
предварителен мирен договор за
прекратяването на Руско-турската
война от 1877 – 1878 г.
Освобождението за пръви път се
чества във Велико Търново на 19
февруари (3 март нов стил) 1879 г.
Антим I, първи екзарх на Българската
екзархия, тогава председател на
Учредителното народно събрание,
отслужва панихида в църквата „Св.
Богородица" в присъствието на
депутати и граждани.

14. Благодаря за
вниманието
Лазар Петров Боснешки VIа клас