Първа част от темата „Климат на България“

1. ИЗГОТВИЛ:
ИЛИАНА Т.ИЛИЕВА-ДЪБОВА

3. Климатът е многогодишният
режим на времето, характерен
за дадено място.
Метеорологичното време
представлява физичното
състояние
на атмосферата над дадена
територия и се характеризира
чрез стойностите на
метеорологичните елементи
/температура на въздуха,
облачност, атмосферни
валежи, вятър и др./.
Времето се мени непрекъснато,
но за продължителен период се
наблюдават повтарящи се
типични условия на
метеорологичното време. Те
характеризират климата на този
район.

4. 1. Радиационен
фактор
КЛИМАТИЧНИ
ФАКТОРИ
2.Циркулацио-
нен фактор
3.Влияние на
релефа
4. Влияние на
подстилащата
повърхнина
5.Антропогенен
фактор

5. Радиационен фактор
Количеството и режима на слънчевата радиация се
обуславя от географската ширина и режима на
облачността в България. От географската ширина
зависят височината на Слънцето по пладне и
продължителността на деня и нощта. Географското
положение обуславя сравнително равномерното
разпределение на тъмните и светли часове през
денонощието и относително голямата височина на
Слънцето над хоризонта. От друга страна
сравнително малката облачност в извънпланинските
земи е благоприятна предпоставка за по-
продължително и по-интензивно слънчево греене. За
географската ширина, на която се намира България е
възможно слънчево греене 4400 - 4500 часа годишно.
Поради облачността действителното слънчево греене
е 2100-2400 часа годишно.

6. Циркулационен фактор
Циркулационният режим също се определя от положението на
България в югоизточната част на Европа и ролята на активните
атмосферни центрове на действие в югоизточната част на Европа.
Той се проявява чрез целогодишното или
сезонно действие на
няколко барични центъра на високо и ниско
атмосферно налягане.
От циклоналната активност закономерно се
обуславят количеството и сезонното
рапределение на валежите.
Във връзка главно с този фактор са и другите
климатични елементи, като атмосферно
налягане, ветрове, облачност и влажност на
въздуха.
Схема на антициклон
над Европа

7. Траектории на средиземномор-
ските циклони

8. Влияние на релефа
Свързва се с надморската височина,
ориентацията на планинските вериги
спрямо атмосферния пренос и
експозицията на склоновете.
Поради специфичното
си простиране Стара
планина се явява
бариера за въздушните
маси.
Под влияне на релефа
се променя главната
посока на
преобладаващите
ветрове.

9. Подстилаща повърхнина
Влиянието на подстилащата повърхнина е локално и се изразява в
изменението на някои характеристики на климатичните елементи.

10. Антропогенен фактор
Засяга предимно приземния
атмосферен слой.
Предизвиква изменения на някои
свойства на въздуха посредством
внасянето на замърсители –
предпоставка за мъгли (в котловините) и
киселинни дъждове (обикновено в
планините).
В по-големите населени места
настъпват изменения в температурата
на въздуха, като се образуват т. нар.
топлинен остров .

11. Климатични елементи
Температура на въздуха
Средната годишна температура за страната е 10,5°С – типична за
умерените ширини. Повишава се от север (Плевен +11,6°С) към юг
(Сандански +13,9°С) и се понижава с увеличаване на надморската
височина (Мусала -3°С).
В равнинно-хълмистите земи се откроява юлски максимум (22-24°С) и
януарски минимум (от -3°С до в Северна България до +3°С в Южна
България. Това определя по-голямата годишна температурна
амплитуда в Северна и по-малка в Южна България. В крайбрежните и
високопланинските райони максимумът и минимумът закъсняват с
едни месец, амплитудите са по-малки.
Екстремна минимална температура е отчетена в станция Трън –38,3°С и
максимална в станция Садово +45,2°С.
Разгледайте изображенията на следващите слайдове. Какви изводи
може да се направят ?

12. Средна годишна температура на въздуха (в С°)

13. Средна температура на въздуха през зимата (воС):

14. Средна температура на въздуха през лятото (в С°)

15. Валежи
Средната годишна сума на валежите в България е 670 мм. Тя се
понижава от запад (Монтана – 700мм) към изток (Добрич-570мм) и се
повишава с увеличаване на надморската височина (Мусала –
1300мм).
Наблюдава се майско-юнски максимум и февруарски минимум в
Северна България и ноемврийско-декемврийски максимум и
августовски минимум за Южна България.
Формират се всички видове валежи.
Анализирайте изображенията на
следващите слайдове. Направете
изводи.

16. Годишни валежи (мм)

17. Валежи през зимата (в mm)

18. Валежи през лятото (в мм)

19. Ветрове
В по-голямата част от страната преобладават западните и
северозападните ветрове със средна скорост 1-2 м/сек., а в Добруджа –
северните и североизточните и през лятото - източните със средна
скорост 3-4 м/сек.
В планините средната скорост на вятъра се увеличава до 10м/сек
(връх Мусала и връх Ботев). Проявяват се и местни ветрове –
планинско-долинни, бризи (по черноморското крайбрежие), фьон, бора.

20. A: Дневен бриз
B: Нощен бриз
Фьон
Припомнете си механизмите на
формиране и проявление на
бризите и фьона.

22. ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
• Какво е значението на факторите за формиране климата на България?
• Защо климатообразуващото значение на Атлантическия океан е по-
голямо от това на Черно море?
• Обяснете и представете чрез подходящо изображение закономерното
изменение на климатичните елементи.
• Обосновете климатообразуващата роля на релефа в родния ви край.
• Направете меторологична справка за средните и екстремните
стойности на климатичните елементи във вашия роден край. Сравнете
ги с данни за други райони на България и обяснете различията между
тях.