урок по история за шести клас

1. БЪЛГАРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА
РЕВОЛЮЦИЯ (1856-1868)
ОТ БУНТОВЕ КЪМ
ОРГАНИЗИРАНА БОРБА
ТЕМА НА УРОКА:
Урок по история и цивилизация за VІ клас
Издателство „Просвета“
Разработила: Миленка Петкова – учител по история и
цивилизация в ОУ „Христо Ботев“, село Росен,
общ. Созопол, обл. Бургас
Вид на урока: комбиниран
Цели на урока:

2.  Образователни :
1. Учениците се насочват към разбиране на следните основни идеи:
• търсят се нови пътища за постигане на българска политическа
независимост – мирния път чрез подкрепата на Русия и съдействието на
румънското и сръбското правителство (Добродетелна дружина и БТЦК) ;
• патриотичната дейност на богатите емигранти за развитие на
просветното и културното дело;
• идеите на Г. Раковски поставят началото на организираното
националноосвободително движение, плановете му за освобождение на
България и неговата отдаденост за постигане на поставените цели;
• четническото движение е един задължителен етап в българското
националноосвободително движение; да се разбере, че през 50-60-те
години на XIX век в България все още няма условия за организиране на
масово въстание вътре в страната.
2. Да се разбере същността на новите понятия и те да могат да се
представят със свои думи.
 Възпитателни – запознаването с идеите и дейността на дейците на
българската освободителна революция и тяхната готовност за
саможертва е възможност за възпитаване в патриотизъм. Представяне
личността на Г. Раковски като патриарх на националната революция,
който с личната си отговорност и ангажираност и пълно себеотдаване е
пример за развиване на национално самочувствие и достойнство.
 Развиващи – изграждане на умения за описание на важни исторически
събития, личности и организации и развиване на критическо мислене;
умения за извличане на информация от исторически извори и
изображения, за систематизиране, обяснение и обобщение; развиване на
уменията за разбиране на причина и резултат; умения за използване на
историческата хронология.
Исторически понятия: революция, националноосвободително движение,
националнореволюционно движение, автономия, емигранти, емигрантски
организации, Велики сили, историческа личност, легия.
Методи: беседа, разказ, работа с историческа карта, работа с исторически
документи, мултимедийна презентация, поставяне на проблемен въпрос.
Ход на урока:
І. Организационна част - организиране на учениците за работа, встъпление
чрез попълване на кръстословица в приложението ( 5 мин. )
http://learningapps.org/display?v=pzhcwxnka01

3. 1. Тайна подготовка за бунт, съзаклятие - ЗАВЕРА
2. Балканска държава призната за независима след подписването на
Одринския мирен договор през 1829 година - ГЪРЦИЯ
3. Нередовна мюсюлманска войска - БАШИБОЗУК
4. Голяма църковна област оглавявана от епископ - ЕПАРХИЯ
5. Голяма група от хора, свързани с общ език и култура, от съзнание за общо
минало и стремеж за собствена държава - НАЦИЯ
6. Държава или област с върховен глава княз - КНЯЖЕСТВО
7. Сборник с неделни проповеди от Софроний Врачански - НЕДЕЛНИК
8. Името на първият будител на българската нация - ПАИСИЙ
9. Писмена заповед на турския султан - ФЕРМАН
10. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или
нещо по-добро – РЕФОРМА
ІІ. Проверка и оценка на знанията: (10 мин.)
Използване на мултимедийна презентация, в която на отделни слайдове
са записани въпросите за провеждане на фронтална беседа за проверка на
знанията на учениците.
Въпрос: Кои събития от края на ХVІІІ и началото на ХІХ вдъхват на българите
надежда за освобождение от османска власт?

4. Отговор: Кризата в османската империя и руско-турските войни от края на ХVІІІ
и началото на ХІХ век. През 1804 година избухнало Сръбското въстание, в
което се включили и много българи. През 1821 година гърците въстават. И в
това въстание се включват много българи от различни краища. Избухва нова
руско–турска война от 1828-1929 година, която завършва с важен договор,
според който Гърция е обявена за независима държава, а Сърбия става
автономно княжество.
Въпрос: Кой е първият самостоятелен опит на българите за промяна на
съществуващото положение и отхвърляне на робството?
Отговор: През 1835 г. в Търново е подготвена Велчовата завера. Търновският
търговец Велчо Атанасов – Джамджията, други търговци и занаятчии от
Дряново, Елена и околните населени места, заедно с капитан Георги Мамарчев
– герой от последната руско-турска война, подготвят въстание. Те се надяват,
че ще предизвикат намесата на Русия. Разработват план, събират оръжие и
пари, но поради предателство заверата е неуспешна. Организаторите са
арестувани. Велчо Атанасов е осъден на смърт, а Георги Мамарчев е изпратен
на заточение.
Въпрос: Каква е целта на подготвените във влашкия град Браила бунтове?
Отговор: Българските емигранти във Влашко организират през периода 1841-
1843 година три опита за бунтове, като замислят да изпратят в България
въоръжени отряди (чети), които да вдигнат българите на бунт. Тези опити са
неуспешни. Във втория Браилски бунт участва младият котленец Георги
Раковски. Той е арестуван и осъден, но успява да избяга.
Задача: Посочете на картата районите на въстанията, които избухват в
българските земи през 30-те и 40-те години на ХІХ век?
Ученик посочва на картата местата на въстанията - През 1835-1837 година в
района на Ниш и Пирот, Берковица и Белоградчик избухват бунтове. През 1841
година избухва Нишкото въстание. През 1850 година избухва въстание в
района на Видинско.
Въпрос: Кои са причините за избухването на тези въстания?

5. Отговор: Причините за тези въстания са свързани със създаването на
чифлиците, което довежда до разоряване на селяните и те губят земята си.
Българите са подложени и на двойно данъчно облагане – от държавата и от
бившите спахии.
Въпрос: Кои са причините за неуспеха на въстанията?
Отговор: Въстанията са стихийни, неорганизирани и завършват с неуспех.
Въпрос: Какви са последиците от тях?
Отговор: Жестокото потушаване на въстанието в Ниш предизвиква намесата
на Великите сили, като в района на въстанието е изпратена анкетна комисия за
разследване на турските жестокости.
Видинското въстание също е потушено с жестокости. Но турските власти са
принудени да положат усилия за прилагане на новите закони.
ІІІ. Усвояване на новите знания: ( 25 мин.)
1. Преход към новия урок:
Слайд 10
Това са думи на един велик българин, който поставя на нова основа борбата за
национално освобождение на българския народ. Знаете ли кой е той?
Отговор: Георги Раковски
Този час ще се запознаем с един нов етап в борбата на българите за
национално освобождение, който е свързан с дейността на Раковски, както и с
усилията на заможната част от българската емиграция да намери опора навън
за българското освобождение.
2. Поставяне на проблемен въпрос:
Слайд 11

6. 3. Записване на темата на урока:
Българската освободителна революция (1856 – 1868). От
бунтове към организирана борба
Изясняване на понятието революция – голяма, коренна промяна
1. В търсене на нови пътища:
А) Кримска война (1853-1856)
Б) въстание на дядо Никола в Търново (1856)
В) Добродетелна дружина (1862) – Христо Георгиев, Найден
Геров, Панарет Рашев
Изяснява се връзката между избухването на поредната руско-турска война и
надеждите на българите за освобождение, изразили се в избухването на
въстанието в Търново.
След записване на подточка В) следва работа с документ 2, стр. 41 от
учебника – Документ на Добродетелната дружина от 1867 г.. Учениците се
запознават самостоятелно с документа и дават отговор на въпросите записани
под него:
Каква цел си поставя тази родолюбива организация?
Какви средства планира да използва за планирането й?
Отговор: Целта е да се освободи отечеството, като се избере един съседен
народ, с помощта на който ще се извоюва свободата.
Г) Български таен централен комитет (1866) – Иван Касабов
Посочва се патриотичната дейност на заможните емигранти за подпомагане на
българските училища и за въоръжаване на чети от български доброволци в
чужбина.

7. 2. Георги Раковски (1821-1867)
Дават се кратки биографични сведения за Раковски и как достига до идеята за
организирана революция ( слайдове)
А) първи „План за освобождение на България“
Изясняват се идеите на Раковски залегнали в този план, които се записват:
- всеобщо въстание на всички българи;
- единен център за подготовка;
- общи действия със сърби, гърци и румънци.
Б) първа българска легия (1862)
Записване на понятието легия – военен отряд.
Работа с документ 5, стр.43 – учениците се запознават с документа
самостоятелно и се дава отговор на въпросите под него:
Как според плана трябва да протече въстанието на българите?
Отговор: Да се организира един добре въоръжен отряд от 1000 души и сто
конници, който да премине от Сърбия в България и движейки се по Балкана да
достигне до Търново.
Изяснява се целта, която се поставя пред този въоръжен отряд – да вдигне
народа на въстание.
Описва се дейността на легията и причините за нейното разтурване.
В) „Привременен закон за народните горски чети“ (1867) – вяра в
собствените сили и самостоятелност на революционното
движение
Обяснява се развитието на идеите на Раковски и достигането до идеята за
самостоятелна борба и уповаване в собствените сили.
3. Българските чети 1867-1868 год.
Изяснява се причината за организирането на тези чети и целта, която си
поставят те.
А) четите на Панайот Хитов и Филип Тотю – 1867 г.
Проследява се по картата пътя на двете чети.
Б) четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 1868 г.
Разказ на учителя за съдбата на четата, проследяване на нейният път на
картата.
Въпрос: Какви изводи можем да направим за четническото движение и
неговото място в организираното движение за национално освобождение ?
Отговор: Четническото движение не довежда до желаната свобода, но то е
една героична страница в нашата история. То повдига самочувствието на
българския народ и неговият дух за съпротива и свобода.
Слайд с думите на Раковски и поставения проблемен въпрос.
4. Затвърждаване на получените знания чрез отговор на проблемния
въпрос: ( 3 мин.)

8. Георги Раковски поставя началото на организираното
националноосвободително движение. Той е негов идеолог, но със своите дела
на практика работи по осъществяването на тези идеи. Изработва два плана за
освобождението на България и организира първа и втора българска легия за
изпълнението на тези планове. В края на живота си достига до идеята, че
българите трябва да се борят сами за свободата си, без да разчитат на помощ
от други сили.
5. Обобщение и оценяване: (2 мин.)
Даване на оценка за участието на учениците в работата, поставяне на оценки
на учениците, които са участвали най-активно
6. Поставяне на домашна работа:
Изпълнете 4 и 5 задача от учебната тетрадка на стр. 21.