1. Памет
„Всеки се оплаква от
своята памет, но никой –
от своето мислене.“
Ларошфуко
Автор: Росица Кирилова

2. Популярният имидж на паметта е като един вид малък
метален шкаф, пълен с отделни папки на паметта, в която се
съхранява информация, или може би като невронен супер-
компютър с огромен капацитет и скорост.
Въпреки това, в светлината на съвременните биологични
и психологически познания, тези метафори, не могат да бъдат
напълно полезни и днес, експертите смятат, че паметта е в
действителност далеч по-сложна от това.

3. Изглежда, че паметта ни не е разположена в едно
определено място в мозъка, а вместо това е мозъчно-
широк процес.
За пример, простия акт на каране на колело е
активно и безпроблемно реконструиран от мозъка в много
различни области. Споменът за това как се въртят
педалите идва от една област, споменът за това как да
отидете от тук до края на блока идва от друга, паметта
за правилата за безопасност от друга, и нервното чувство,
когато кола, клони в опасна близост до теб идва от съвсем
друга област.

4. Всеки елемент на паметта (гледки, звуци, думи, емоции) се
кодира в същата част на мозъка, в която първоначално е създаден
фрагментът (визуалния кортекс, моторния кортекс, центърът за
език и т.н.), и припомнянето му ефективно активира нервните
модели, генерирани по време на първоначалното кодиране.
Така, по-добър образ може да бъде този на сложна мрежа,
в която конците символизират различните елементи на памет,
които се присъединяват към възли или пресечни точки, за да
образуват едно цяло спомени на дадено лице, обект или събитие.
Този вид на разпределена памет гарантира, че дори ако част от
мозъка е повредена, някои части на опит все още могат да
останат. Невролозите са само в началото да разберат как тези
части са сглобени отново в едно цяло.

5. Паметта е способността ни да се
кодират, съхраняват, задържат и впоследствие
припомнят информация и преживявания в
човешкия мозък.
Това е сборът от това, което ние си
спомняме, и ни дава възможност да научаване и
да се адаптираме от предишния си опит, както
и да се изграждат взаимоотношения.
Това е способността ни да си спомним
минали преживявания, и силата или процесът
на припомняне на ум на вече научени факти,
опит, впечатления, умения и навици. Това е
складът на наученото и задържаното от
нашата дейност или опит.

6. Има няколко начина на класифициране на паметта, въз
основа на продължителността, естеството и
извличането на информация. От гледна точка на
обработка на информация има три основни етапа при
формирането и извличането на информация от
паметта:
1. Кодиране - преработка и комбиниране на получената
информация;
2. Съхраняване - създаването на постоянен запис на
кодираната информация;
3. Възстановяване/Припомняне - повикване обратно на
съхранената информация в отговор на някои нужди, за
използване в някакъв процес или дейност.

7. Външна
среда,стимули
Сензорен
регистър
(памет)
Разпознаване
на образи и
внимание
Краткосрочна
памет
Дългосрочна памет
Схема на паметта

8. Сензорната памет
При този вид памет картината на света се задържа за
много кратко време и информацията, която се получава
от възприятието, запазва своя характер. Времето за
съхранение е кратко – от 0,5 до 1 секунда, и се влияе от
постъпването на следващата информация. Ако
информацията не премине по-нататък, тя се загубва.
За разлика от времето, обемът на сензорната памет е
значителен. Според изследвания информацията, която
всъщност се задържа в паметта е значително по-голяма
от информацията, която вторично може да се
възпроизведе и да се преобразува на следващите етапи.

9. Краткосрочна памет
Тя се различава според:
1. механизмите на запазване;
2. формите на преобразуване;
3. обема;
4. времето на съхранение на информацията.
Постъпващата информация в краткосрочната памет
загубва своеобразието на своята сетивна специфичност.
Времето на съхранение е между 20-25 сек., при условие че
не се отстрани възможността за повторения.
Обемът се движи в границите на 7±2 структурни единици
независимо от тяхното съдържание и структуриране .
Тези „единици“ могат да бъдат букви, думи или
изказвания.

10. Дългосрочна памет
При тази памет обемът на съхраняваната информация и
продължителността на нейното съхраняване са
неограничени, но личността не винаги има до цялата
съдържаща се там информация. Тук се съхранява
жизненият опит на индивида, неговата история. Тук
информацията се преобразува непрекъснато – тя се
интерпретира, осмисля, преструктурира и съхранява
предимно в семантична форма.
Извличането на информация от дългосрочната памет е
активен процес, който се определя от съдържанието на
задачите, възникващи пред личността.

11. Процеси на паметта
Паметта включва различни процеси –
запомняне, съхраняване, забравяне и възпроизвеждане.
Запомнянето е процес на свързване на новото със
старото, преструктуриране на новото. То има активен
и творчески характер.
Съхранението е процес, чрез който запомненото
съдържание придобива вътрешна, субективна форма на
съществуване.

12. Забравянето е процес, който ограничава
актуализацията на съдържанието. Обикновено се
забравя това съдържание, което вече не е ценностно за
личността, загубило е своята значимост.
Преди всичко то не е непременно белег за лоша
памет. Това е необходим, но трудно управляем процес.
Не се забравят лесно лошите спомени. Колкото и
парадоксално да звучи, невъзможността да се забрави
много често се дължи на силното ни желание да
забравим.

13. Конфликтът между поколенията