2. Функционална vs.
лингвистична
грамотност
• Лингвистична (граматична) грамотност
– Валентин Волошинов за
лингвистичната грамотност
• Комуникативен подход в изучаването
на езика – елементи на
социолингвистиката в езиково
обучение
• Функционална (езикова) грамотност -
умения да се борави с езика, без да се
прибягва до метаезика.
3. Лингвистична грамотност
• Изучаване на граматичната (най-вече) таксономия.
• Смисълът остава на заден план, а в езиковата употреба водещ е
смисълът, който искаме да предадем.
• Части на речта vs. Части на изречението.
• Формообразуване и словообразуване.
• Защо обособените части така трудно се откриват/усещат?
• Въпросът трябва да е „Какво губим и какво печелим с употребата на
обособени части в изречението?
• Казусът Трогнат, Моканина стана. (картината на света, която се
разкрива от това изречение).
5. Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (1)
• Виртуално равнище
• На това равнище не се отчита начинът за осъществяване на общува-
нето, сиреч знанията и уменията, които се проверяват на това равнище, се
отнасят в еднаква степен и за четирите вида общуване. Тези знания и уме-
ния са:
• i) Умения да се прилагат граматическите правила на езика, за да се
съставят граматически правилни устни и писмени текстове.
• ii) Познаване на изразните възможности на българския език и умения
те успешно да се прилагат в езиковото общуване.
•
•
6. Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (2)
• Енциклопедично равнище
• На това равнище се проверява не толкова дали човек владее
значението на различните езикови средства – лексикални и
граматични, а по-скоро се проверява дали познава света, който е
обозначен чрез тези езикови средства.
• Случай при диктовка:
• Изгубел си СЪРФА, глад чакал средновековния селянин и
неговото семейство. [Мнозина не знаят какво означава „сърп“,
как изглежда и за какво се използва той].
7. Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (3а)
• Ситуативно равнище
• На това равнище се проверява дали уменията от първите две рав-
нища могат да се прилагат в съответствие със ситуацията на общуване.
• Ситуацията на общуване се определя от следните фактори:
• i) Целта, която инициаторът в общуването (този, който отправя
първото послание в общуването) си поставя, преди още да започне об-
щуването (отнася се само до косвените типове общуване);
• ii) Целите на всяко едно конкретно послание в общуването, чиято
вторична цел е да формира у общуващите определен тип социално по-
ведение;
• iii) Знанията, мненията, нагласите, настроението и др. на общува-
щите;
8. Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (3б)
• iv) Характерът на отношенията между общуващите, които могат да бъдат
както симетрични, така и несиметрични; спонтанните типове общуване се
свързват със симетричните отношения между общуващите, а неспонтан-
ните - с несиметричните; при случаите на несиметрични отношения в
спонтанните типове общуване се използва речев етикет, който компенси-
ра несъответствията между несиметричните отношения и спонтанния тип
общуване;
• v) Областта на общуването (специализирана или неспециализирана);
• vi) Вида общуване;
• vii) Обстановката на общуването;
• viii) Предмета на общуването.
9. Четири основни вида общуване
а) Пряко спонтанно общуване: общуващите са лице в лицхнически средства,
осигуряващи приемането и предаването на информация, и нямат предварителна
нагласа какво ще чуят или прочетат, или какво ще кажат.
б) Пряко неспонтанно общуване: същите характеристики като при прякото спон-
танно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна нагла-
са какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат.
в) Косвено спонтанно общуване: общуващите не са лице в лице и затова използ-
ват технически средства (молив, химикалка, писалка, пишеща машина, компю-
тър, микрофон, магнитна лента, телефон, мобифон и т. н.), осигуряващи размя-
ната на сведения, но нямат предварителна нагласа какво ще слушат (ще проче-
тат) или какво ще кажат.
г) Косвено неспонтанно общуване: същите характеристики като при косвеното
спонтанно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна
нагласа какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат.
11. „Комуникативен“ подход в обучението по български език
• Инфраструктурни компоненти на комуникацията (компоненти,
които изобщо правят възможна комуникацията) :
• 1. Фатическа функция
• 2. Метаезикова функция
12. Функционална грамотност
• Основен проблем – разбирането на различни видове текстове;
• Вниманието е фокусирано върху контекста;
• В. Волошинов: „Задачата при разбирането като цяло се свежда не
до разпознаването на една или друга граматическа форма, а
именно до разбирането ѝ в даден конкретен контекст, до
разбиране на значението ѝ в дадено конкретно изказване.“
13. Речникови и контекстови семантични
отношения между думите
• Случаят с палатката:
• Тя лесно се сгъва и разгъва/разпъва?
• Речников антоним на „сгъвам“ е разгъвам“.
• Контекстов антоним в този конкретен случай е „разпъвам“,
защото за да може да се използва, палатката трябва да придобие
обем, т.е. да се разпъне; разгъването е само етап от процеса, с
който правим палатката годна за използване.
• Анализ на Текст 1 (В какво вече е бил излязъл д-р Якоб?)