Презентацията изготви Александрина Димитрова ПУП - Шумен - 2017

2. Бедствието е всяко природно явление, като земетресение,
наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици,
лавини, пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на
бедствие имат радиационото, химическото и бактериологическото
заразяване. Бедствията причиняват жертви, тежки материални щети
или застрашават здравето и живота на населението. Те възникват
бързо и неочаквано, внезапно нарушават нормалния живот на хората.
Много от бедствията могат да се преживеят безвредно само от тези,
които знаят как да действат при всяка ситуация и да вземат
правилното решение за спасяване на себе си и на другите.

3. Природните бедствия са предизвикани и протичат по физически и
географски закони, но тяхното отражение върху живота,
материалното състояние и труда на хората в много случаи е
катастрофално. Хиляди хора за часове, а в много случаи и за минути
се оказват лишени от живот, подслон и храна. Това се отнася и за
промишлените аварии, катастрофите, експлозиите, пожарите и
епидемиите. В много случаи при хората се нарушава механизма на
груповата взаимопомощ. Човешките и икономическите загуби от
природните бедствия поставят в безизходно положение за определено
време отделни райони, а по някога и цели държави. Например в
1974г. Урагана Фифи над Хондорас ( 25% от територията на страната
е пострадала, 120 000 дъши остават без покрив, а убитите и
изчезналите са повече от 12 000 души).

4. Вятърът е един от основните фактори, формиращи климата на
Земята. Влиянието му има благоприятно въздействие върху
опрашване на растенията, като източник на енергия и др.
От друга страна, вятърът оказва неблагоприятно въздействие и
предизвиква явления, които могат да доведат до значителни
материални щети: разрушаване на сгради и съоръжения;
унищожаване на селскостопанска реколта и горски масиви; ерозия на
почвата. Понякога вятърът взима и човешки жертви.
Въздушните маси се намират почти постоянно в движение,
премествайки се от една област на атмосферата в друга. Това
преместване на въздуха над повърхността се нарича вятър. Той се
формира, когато съществува разлика в атмосферното налягане в две
точки от земното кълбо, като силата му зависи от големината на тази
разлика.

5. Когато разликата е малка – духа слаб вятър и обратно, когато
разликата е голяма – духа силен вятър. Посоката на вятъра е от
местата с по-високо към местата с по-ниско атмосферно налягане.
Силата на вятъра често е способна да разруши всичко по пътя си:
сгради, стопански постройки, електрически стълбове и мрежи, да
повали и изкорени вековни дървета, да преобърне автомобили, да
отнесе почвения плодороден хумусен слой, да унищожи горски
масиви и селскстопанска продукция.

6. Силата на вятъра често е способна да разруши всичко по пътя си:
сгради, стопански постройки, електрически стълбове и мрежи, да
повали и изкорени вековни дървета, да преобърне автомобили, да
отнесе почвения плодороден хумусен слой, да унищожи горски
масиви и селскстопанска продукция.
Силните ветрове се наричат урагани. Те нанасят огромни щети, като
често оставят без подслон стотици хиляди хора. Смерча, т.е.
торнадото е фунеобразен атмосферен вятрър. Придвижва се с голяма
скорост / 40-100км.ч. /. Скоростта вътре в смерча е различна от тази
на придвижване и може да достигне 400км.ч. Обикновено пътят на
смерча е около 5-10км. Торнадото е свързано с налчието на мощно
купесто-дъждовна и грамотевична област. Възможно е да отнеме и
човешки живот.

7. Първото известно научно описание на вятъра е направено през 17 век
от италианския физик Еванджелиста Торичели, който казва:
... ветровете се предизвикват от разлики в температурата на въздуха, а
оттам и на неговата плътност, в две различни области на земята.
Други сили, които причиняват ветровете или им влияят, са силата на
баричния градиент, кориолисовата сила, плаваемостта и силата на
триене. Когато съществува разлика в плътността между две съседни
въздушни маси, въздухът се стреми да се премести от областите с по-
високо налягане към областите с по-ниско налягане. Поради
въртенето на планетата около нейната ос, въздушните потоци в
области, достатъчно отдалечени от екватора и земната повърхност, са
повлияни от кориолисовата сила.

8. Силните ветрове са често явление за територията на
страната, в някои случаи при особено голяма скорост на
въздушните маси, представляват опасност за хората и
може да нанесат материални щети. Често силните
ветрове и бури водят до разрушения, а са възможни и
човешки жертви.
Силните ветрове и бури могат да се прогнозират.
Наличието на надежна система за оповестяване и
своевременно подаване на сигнал за опасност играят
важна роля за защита на населението.

9. Същност на ветровете
Вятърът представлява движение на
въздушите маси от места с високо
към места с ниско атмосферно
налягане. При вятър въздухът се
движи в две направления спрямо
земята — хоризонтално и
вертикално.
В България ветровете са предимно
хоризонтални поради географските
особености на района.

10. Системните наблюдения на
вятъра обикновено отчитат двете
основни характерни величини -
посока и скорост. В някои случаи
се измерват и други
характеристики, като
вертикалното разпределение на
ветровете в различните
атмосферни слоеве. Това става с
помощта на радиосонди или
метеорологични балони,
снабдени с различни уреди, които
се издигат и извършват
измервания на различни
височини.

11. За посока на вятъра се приема посоката, от
която той духа, като тя може да бъде определена
с помощта на ветропоказател.
Скоростта на вятъра представлява пътя,
изминат от въздушния поток за единица време и
се измерва в m/сек.

12. Измерванията на скоростта се извършват с
помощта на ветромери (анемометри),
които я отчитат пряко или непряко чрез
скоростта на разпространение на
ултразвукови сигнали. Друг тип
анемометри използват тръби на Пито, като
отчитат разликата в налягането между
вътрешна тръба и външна тръба, изложена
на вятъра. Някои анемометри са с ръчно
отчитане, а други — с автоматично
(анемографи). Повечето ветромери са
комбинирани с ветропоказатели за
отчитане на посоката вятъра.

13. Глобални ветрове
Земята може да се раздели на няколко
области с характерни преобладаващи
ветрове. Като цяло в полярните и
тропичните зони преобладават източните
ветрове, а в средните географски
ширини — западните.

14. Видове ветрове
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на
атмосферата, засягащо земната повърхност. То може да включва силен
вятър, гръмотевици и светкавици, силни валежи или различни
материали, носени от вятъра (пясъчна буря, снежна буря и други).
Строгата метеорологична дефиниция на буря е вятър от 10-та или по-
висока степен по скалата на Бофорт, което съответства на скорост на
вятъра над 88 km/h (24,5 m/s).
Бурите възникват, когато в система от високо налягане се формира
център на ниско налягане. Противоположните сили създават ветрове и
довеждат до образуването на облаци.

15. Торнадо
Торнадо, наричано още смерч, е силен атмосферен вихър, който
образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на Земята
с купесто-дъждовен, в редки случаи – с купест облак.
Торнадата имат различна форма и размер, в най-честия случай имат
вид на кондензационна фуния, чийти тесен край опира в земята и
оликновено е заобиколен от облак от отломки и прах. При повечето
торнада скоростта на вятъра е до 177 км/ч диаметърът им на
повърхнастта е около 80м, а разстоянието, на което се придвижват
преди да се разсеят е няколко километра.най-силните мога да
досктигнат скорости на вятъра до над 480 км/ч, да обхванат няколко
километрова област и да пропътуват повече от 100 км.

16. Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и
водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден
фениевиден стълб, свързващ с голям купест или купесто-дъждовен
облък с водна повърхност. Такива спираловидни стълбове често се
образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените
ширини.

17. Торнадата са налблюдавани на всички континенти, с изключение на
Антарктида. Все пак основната част от тях се образуват в т.нар. Алея
на торнадата в САЩ, макар че могат да възникнат в почти цяла
Северна Америка. Торнадата могат да бъдат открити малко праде да
възникнат или по време на образуването им с помощта ва импулсно-
доплеров радар

18. Смерчът е гигантски въздушен вихър над
сушата във вид на тръба с диаметър от
десетки до 400 м., като долната му част
наподобява обърната фуния. Простира се
от основата на мощен купесто-дъждовен
облак до земната повърхност. Над сушата
се нарича торнадо. Смерчът възниква при
особено силна неустойчивост на богат с
влага въздух в най-горещото годишно
време. Близостта на атмосферния фронт
стимулира образуването му. Скоростта на
въртене на въздуха в смерча е огромна
(понякога над 100м/с), както и
разрушителното му действие.

19. Въздухът в смерча се издига спираловидно, при
което може да увлича със себе си вода, прах или
дребни животни. Има форма на хобот.
Атмосферното налягане в центъра на смерча е
десетки пъти по-ниско от периферното. При
преминаване на смерч атмосферното налягане
пада толкова рязко, че вътрешното налягане в
зданията не успява да се изравни с външното и е
възможно постройките да се взривяват. Смерчът
трае минути, докато торнадото и тромба от
няколко минути до няколко часа. Смерчът има
по-малка енергия от торнадото и тромба, но това
няма особено значение, след като се знае, че и
той може да помете човек. Смерчът не е трудно
забележим, така че хората имат достатъчно
време за евакуация, преди големи щети.

20. Тайфуните са тропически
циклони в тропическите
ширини в областта на
западната част Тихия океан и
Източния Индийски океан. Те
са тропически бури със
затворена зона на ниско
атмосферно налягане в
центъра на вихъра и
огромна сила във вихровата
периферия на циклоналната формация. Причиняват огромни щети на природната
среда и създадената от човека инфраструктура. Тези природни бедствия са
характерни най-вече за летния сезон и периода на мусоните. Тайфунът е рядко
срещано бедствие за населените места.Тайфуните се срещат и на остров Тайван.
Регионалното наименование на тропическите циклони в Атлантическия океан е
ураган.

21. Ураганът е тропически
циклон, чиято максимална
скорост за продължителен
период е равна или по-
голяма от 65 възела (около
39 m/s). Ураганите
допълнително се
степенуват по скалата на
Сафир-Симпсън. Урагани
от категории 3, 4 и 5 се
наричат също големи
урагани. Името ураган идва
от дванадесетата, последна
степен от скалата на
Бофорт.

22. Ураганите са области с много ниско (до 950 hPa) атмосферно
налягане в центъра ("окото") - там няма облаци и цари затишие.
Около него се образуват огромни кълбесто-дъждовни облаци, падат
поройни валежи, бушуват силни ветрове. В океаните се образуват
огромни вълни, които причиняват катастрофални щети по
крайбрежията. Ураганите се прогнозират чрез спътникови
наблюдения.
Хоризонталните размери на урагана са 2000-3000 km, а скоростта на
преместване - 35-50, рядко до 100 km/h. В Южното полукълбо
вятърът в циклона е по посока на движението на часовниковата
стрелка, в Северното полукълбо - обратно.

23. Как изглежда един опустошителен ураган от Космоса.

24. Оцеляване при урагани
Вятър с голяма скорост (над 12 по скалата на Бюфорт) се нарича
ураган. Ураганите се зараждат над океаните при максимална
температура (в края на лятото). Създава се център с ниско налягане,
около който ветровете обикалят със скорост около 300 км/ч, с
движение обратно на часовниковата стрелка в северното полукълбо и
по посока на часовниковата стрелка в южното.
„Окото” достига 6-50 км в диаметър. При големи урагани достига
500 км. Най-вероятно е ураган да се появи от юли до ноември в
северното полукълбо и от ноември до април в южното полукълбо
(особено януари и февруари). В морето ураганите набират сила и
променят посока към полюса.

25. Предупреждение за ураган.
- сателитно наблюдение.
- Признаци – силно оцветен залез или изгрев, натрупване на
перести облаци, повишаване на атмосферното налягане.
- предпазване – далеч от пътя на урагана, далеч от крайбрежието, в
страни от бреговете на реките.

26. Ураганът Деби – 28.03.2017
Ураганът Деби, скоростта на
вятъра на който достигна 270
километра в час, предизвика
тежки материални щети в щата
Куинслънд в Австралия.
Ураганните ветрове оставиха без
електричество над 35 хиляди
жилища. Временно са закрити
400 училища и детски ясли.

27. Ураган връхлетя югозападна Франция – 4.02.2017
Ураган прекъсна тока на 250 хиляди
домакинства в Югозападна Франция.
Вятър със скорост до 150 километра в
час е прекъснал далекопроводи в три
департамента - Шарант, Шарант
Маритим и Жиронд.
Бурите, съпроводени с порои,
нанесоха щети в западния
департамент Финистер.
За първи път от седем години
властите обявяват най-високото ниво
на опасност от природно бедствие.
На гражданите е препоръчано да не
излизат от домовете си.

28. Ураганът Матю – 4.10.2016г.
Ураганът Матю -
ветровете
достигнаха скорости
от около 225 км/ч.,
обилни дъждове
потопиха Карибите,
а след това и
Флорида.

29. Последиците от урагани, тайфуни, торнадо, смерч са наводнения,
свлачища, нарушаване на комуникациите, човешки жертви и т.н.
Могат да бъдат спасени много човешки животи със систаме
за ранно предупреждение и евакуация