20. Е, да, ама пред вас стои един истински писател.
Приличам ли по нещо на чичкото от картинката?
Не.
За съжаление, от „млад, красив, богат и известен”, аз съм само
„млад”. Все още. Някои хора наивно ме смятаха за интелигентен, но
това беше преди да махна очилата.
Всъщност, отличителната черта на един писател е, че той ПИШЕ.
22. Това е простата истина.
Писането е занаят като всеки друг.
Има добри и лоши писатели, както има добри и лоши зъболекари.
За да бъдеш добър писател, хубаво е да умееш:
23. 1) Да се впечатляваш лесно. Няма как да получиш
вдъхновение, ако си дебил.
24. 2) Да излагаш мислите си в писмен вид. Или да се
излагаш с мислите си в писмен вид.
С други думи, да “правиш” текст...
25. 3) Да не те мързи. Писането
изисква много труд. Единственият
начин да не те домързи е като
правиш нещо интересно. Мен ме
мързи да си измия чиниите, но виж
– да разказвам истории хич не ме
мързи. Мисля, че разказвам
увлекателно. Всъщност, нищо
друго не ти трябва, освен да
можеш да разказваш увлекателно.
38. Писателите, като интелигентни и търсещи натури, страдат може би най-
много от този мит.
Едва ли не, трябва винаги да си надрусан, пиян и главата ти да е
завряна между две женски гърди, за да можеш да твориш.
Ми не е така!
Най-добрите текстове се пишат сутрин, на трезва глава, когато си
напълно сам и дори не си пил още първото кафе за деня.
Писането е занаят като всеки друг - изисква концентрация и
професионализъм.
Хубаво е да си го обичаш.
39. А какво правиш през свободното си време (докато не
работиш) вече е въпрос на личен избор.
56. Иван седна. Извади цигара. Потърси запалка. Отново я беше забравил у
дома. Или му я бяха откраднали. За пореден път! Огледа се. Една млада
жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг... Но порокът
се оказа по-силен от вродената му срамежливост:
- Извинете, имате ли огънче?
58. - Извинете, имате ли огънче?
- Съжалявам, не пуша!
Диалогът ще бъде перфектен и без:
- ...............- попита той.
- ............... - отговори му тя.
А още повече без:
- ............... - смутено попита Иван.
- ...............- студено му отвърна непознатата жена.
65. Въведение
Завръзка
Кулминация
Развръзка
Поука
По-добре история с неочакван край. Пък и най-добрият автор си остава
Животът. А там често няма поука. Все едно да наблюдаваш влак от полето:
Започва с локомотива. Минават разноцветни вагони...И изведнъж свършва!
Без никаква поука. Дори шумът съвсем скоро спира да напомня, че оттук
някога изобщо е минавал влак.
69. Иван седна. Извади цигара. Потърси запалка. Отново я беше забравил у
дома. Или му я бяха откраднали. За пореден път! Огледа се. Една млада
жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг... Но порокът
се оказа по-силен от вродената му срамежливост:
- Извинете, имате ли огънче?
- Съжлявам, не пуша!
Да не надвишава три стандартни страници (максимум 5400 символа без
интервалите, проверяват се от Tools Wordcount), да съдържа сцената
от картинката по-горе и тя да бъде основният акцент в повествованието.
Моля, спазвайте хигиената на творческото писане! Или поне част от
правилата, които научихме днес.
Резултатите изпращайте на: asktisho@gmail.com