1. Читатели мои,
приятели мои,
на моите книжки
тъй чести герои,
към вас се обръщам
с надежда добра,
че вие сте родната
росна зора!
2. Творил за деца повече
от половин век, автор на
популярните детски
поемки “Мимето”,
“Панчо Повлеканчо”,
“Кирчо пред съда”, “Ванко
Забраванко”, “Хвалил ми
се Данчо”, “Учен Петко” и
много други.
Асен Босев е един от
първите съвременни
детски поети.
3. Роден на 22 ноември 1913 г. в с. Руска
Бяла, Врачанско.
Бедното, но умно и любознателно
момче пасе стадото, а в торбичката
си винаги носи и една книжка.
В родното си село завършва основно
образование. С топло и мило чувство
за родния край по-късно възкликва:
Родна моя Руска Бяла,
кацнала на слънчев клон,
ти живота си ми дала,
приеми от мен поклон
4. Първите стихотворения,
които помни от детството,
са “Хаджи Димитър” от
Христо Ботев и
“Сиромахиня” от Иван Вазов.
Първият разказ, направил
му най-силно впечатление, е
“На браздата” от Елин
Пелин. Първата книжка е
“Янко Музикантът” от
Хенрих Сенкевич.
5. Асен Босев,
ученик във
Врачанската гимназия
Учи във врачанската
гимназия, а през 1932
година завършва
Педагогическото
училище в Берковица.
Веднага след това е
назначен за учител в
родното си село,
а по-късно в село
Синьо бърдо.
6. През 1937 година Асен
Босев отива в София,
завършва право и
дипломация
в Софийския и Свободния
университет.
Сътрудничи на
списанията “Светулка” и
“Детска радост”,
вестниците “Другарче” ,
“Прозорче” и други.
7. Поетичната си дарба Асен
Босев проявява още като
ученик във Враца. Поетът
споделя: “ В една ученическа
тетрадка започнах да редя
стихове. В тях изразявах
вълненията си, те ми
връщаха картините на
родния край. Помня
заглавието, което поставих
на тетрадката – “Пъстра
китка”. Тази “пъстра
китка” ми заместваше
шарената торбичка”.
8. Като ученик във Врачанската
гимназия му хрумнало да
напише стихотворение за
другарите си от немирния
шести клас. На всеки от тях
и на класния ръководител
посветил по няколко стиха.
Веселата история започва в
стила на Илиадата, за което
учителят му “завъртял” една
шестица:
Музо, помогни ми да възпея
моя клас в тази епопея.
9. Първите си детски стихотворения
публикува
във в-к “Въздържателче”.
През 1941 г. излиза първата
му книга “Радостен живот”.
По-късно сладкодумецът пише
творби изключително за деца,
събрани в повече от 50 книги: В
“Гледки ненагледни” той отправя
своето посвещение към тях:
“Здравейте, мили българчета, на вас
посветих тази книга. Нека и тя
раздухва жарта на вашето
родолюбие!”
10. Асен Босев и Елин Пелин
в редакцията на
вестник “Септемврийче”
Със своите ведри и
жизнеутвърждаващи, изпълнени
с много хумор творби, поезията
на Асен Босев е поетичен
документ за детската
литература в България за
времето от 40-те до 90-те
година на миналия век. Много от
неговите стихове са се
превърнали в любими детски
песни.
Асен Босев е основател и
редактор на детския вестник
“Септемврийче”
11. Авторът е налучкал истинския
път – с прости средства и
непринудено да пее за това, което
вълнува детската и юношеската
душа.
Голямо и многообразно е в
тематично и жанрово отношение
творчеството на поета. Той
възпява родината, природата,
майката, книгата, буквите,
веселия и жизнерадостен свят на
детето в стихотворения и поеми,
залъгалки, гатанки и
игрословици, преразказва
в стихове приказки на
различните народи.
12. Благодаря ти, мамо!
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!
Книгата-птица
Книга си имам –
Тя птица била!
Чудните страници
като разтворя,
Книгата-птица
Разперва крила
И ме понася
Далеч в простора!
Прелестни гледки
Разкрива пред мен:
Хора, заводи,
Строежи, градини...
С книгата-птица
Летя устремен
Волно през моите
Детски години!
13. Най-обичани са
хумористичните му
поеми, поместени в
сборника “Не правете като
тях, да не ставате за
смях”. Образите на герои
като Ванко Забраванко,
глезеното Миме, Данчо
Мързеланчо, Хитър
Петърчо, “ са така живи
и колоритни, че отдавна
са се превърнали в
нарицателни.
14. Хвалил ми се Данчо,
Данчо мързеланчо:
Кой ли като мене
чист и пременен е?
Мил съм си главата
лятос на реката.
Ноктите не режа
да съм като ежа.
А носа за здраве
трия го с ръкави!
15. Асен Босев е ангажиран със
съдбата на детската
литература. През 1960 г. той
създава Дома на детската
книга и е негов пръв директор,
дългогодишен председател на
Секцията на детските
писатели. Той е основател и
председател на Българската
секция на Международния
съвет на детската книга.
Превел е творби на руските
детски писатели Агния
Барто, Сергей Михалков,
Корней Чуковски.
16. Факсимиле
от почетния диплом
“Ханс Кристиан Андерсен”
Асен Босев е носител на
литературната награда
“Петко Рачов Славейков”
на Министерството на
просветата за 1971 г.
Вписан е в Почетния
списък на
Международния съвет на
детската книга за
книгите “Скок-подскок”
през 1978 г. и “С мене по
света” през 1979 г.
17. Орденът
на усмивката
През 1980 година е удостоен с
“Ордена на усмивката” и
Европейската награда
за детско-юношеска поезия за
книгата “Карнавал”.
Асен Босев умира през 1997
година, но творбите му и до
днес заемат своето достойно
място в читанките на
учениците в началните
класове.
18.
19.
20. Имат си
мама
и татко
дете и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
21. - Мъжо,
бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити,
обаче
не тъкмо тия и Мимето
плаче.
- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
22. - Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!
24. Има ли Мими
домашни задачи има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
25. Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за
Мимето колкото щеш!
- Мими, почивай
си,
да порастеш!
26. Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
27. Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! И тя и даде!
28. Връща се мама тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката
Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
29. Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
- Искам на бар да
отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще
бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.
Мими израсна
девойка прекрасна нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
30. - Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с
маникюр?
- Слушай, момиче,
хвани се за
работа!
- Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те май че в саксията
плевел расте!
