Se ha denunciado esta presentación.
Se está descargando tu SlideShare. ×

презентация за народните приказки

Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio
Anuncio

Eche un vistazo a continuación

1 de 10 Anuncio

Más Contenido Relacionado

Presentaciones para usted (20)

Anuncio

Más reciente (20)

Anuncio

презентация за народните приказки

  1. 1. Български народни приказки – извор на народната мъдрост
  2. 2. Приказките нямат младост и не стареят Когато се докоснем до българските народни приказки,неизменно се потапяме в очарованието на един необятен и прекрасен свят, наситен с фантастични и реални образи и картини от житейския бит и култура на българина. Народната приказка е измислена случка или поредица от случки, в които се изразява някаква поука. Първоначалните автори на приказки нe са известни. Тогава, когато изследователите са започнали да записват приказките в сборници, да ги отпечатват, едва тогава записали своите имена или имената на хората разказвал съответния текст.
  3. 3. Видове народни приказки Битови народни приказки Вълшебни народни приказки Приказки за животни
  4. 4. БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ Битовите приказки пресъздават ежедневието на хората, трудностите и конфликтите, с които се срещат. Героите в битовите приказки са най-различни хора – бедни, богати, умни, глупави, мързеливи, трудолюбиви. Чрез тях народната мъдрост иска да осмее пороците като ги противопостави на добродетелите. В приказките съжителства правдата с лъжата, сръчността с непохватността, мъдростта с глупостта, поставят се вечно вълнуващите въпроси за отношенията между родители и деца, за родителски и синовен дълг, за доброто и злото, за богатството и бедността. Поуката в тях е ясна,но не се изрича направо, а се подразбира.
  5. 5. ВЪЛШЕБНИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ Вълшебните приказки обикновено завършват с щастлив край. В тях героите могат всичко да правят, могат да бъдат на най-невероятни места, да изглеждат такива каквито искат. Вълшебните герои преминават през много премеждия и изпитания, преживяват опасности и капани, но накрая достигат своята благородна цел. У героите народът цени преди всичко благородството и честността. Щастливият край на приказките символизира мечтите на хората да надвият злото и да покажат, че доброто винаги побеждава. Неродена мома , Дарът на слънцето ,Тримата братя и златната ябълка , От вар момиче ,Ловецът и вълшебния пръстен , Жива вода
  6. 6. ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ В древни времена хората вярвали, че животните имат важна роля в живота им – пазят стопаните и дома от зли духове, предвещават сполука или беда. Приказките за животни са едни от най- старите.Героите-животни представят човешки качества, действат и говорят като хората, страдат и се радват като тях. По този начин, чрез животните в приказките се разкриват истинските черти и характер на хората.Чрез героите-животни народът осмива човешки недостатъци или изтъква някои добродетели. Например: Лисицата е лакомница, хитруша, умее да излъже, да извлича винаги полза за себе си. Ежкко Бежко обикновено не е смел, но пък е умен, находчив и съобразителен. Вълкът и мечката стигат до глупостт в своята наивност и лакомия, те са тромави и непопхватни.
  7. 7. Българска народна приказка
  8. 8. Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: - Кой каквото прави - на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила: - Знам, че туй, дето го приказваш - за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път. И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне в пеща - сложила отрова в тестото.Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща. Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца: - Хей, дядо, я ела насам! И му подала питката. - Земи я - рекла, - топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи. Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари. - Хей, дядо - поспрял коня си чорбаджийският син, - ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям. - Да ти дам, сине - рекъл старецът и извадил питката от торбата. - Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена. Чорбаджийският син грабнал питката и извикал: - Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга - нали нямаш друга работа. И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал. Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:
  9. 9. - Майко, умирам. Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял. - Нищо - отвърнал болният, - само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си. - Кой ти я даде? - Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката. Като чула тия думи, майката пропищяла: - Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша! И захванала да си удря главата с два юмрука.
  10. 10. Край Изработена от: Йоанна – София Иванова Баева 01.10.2016

×