1. Бъбречно-каменна
болест

2. Бъбречно-каменна болест
 Бъбречно-каменната болест (нефролитиаза) е
заболяване което протича с образуване на
конкременти (камъни) в бъбречното легенче и
неговите чашки. Чести оплаквания от страна на
пациентите има при промяна в местоположението си в
легенчето, но особено често при преминаване по
посока на уринната секреция към уретерите, пикочния
мехур и уретрата. Предполага се обаче,че латентните
(безсимптомните)форми са 4 пъти повече. Среща се
най-често в страни със топъл и сух климат,като
България е ендемична зона (т.е. болестта е често
срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват
годишно.
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка
при деца.

3. Причини и класификация.
 Нормално в урината не се образуват
камъни,макар че урината е наситен
разтвор,поради ролята на вещества наречени
защитни колоиди. Но при промяна в
нормалната й концентрация и киселинност,
възникват условия за кристализация около
възпалителни клетки,чужди
тела,бактерии,излющени епителни
клетки,фибрин и кръвни съсиреци на следните
видове бъбречни камъни според химичният им
състав:

4. I.Неорганични
 Калциево-оксалатни камъни.
Те са твърди,оранжеви или кафяви (дори черни ако е
имало хематурия), със шипчета,рентгенопозитивни и
съставляват около 60% от всички бъбречни камъни.
 Калциево-фосфатни камъни.
Биват белезникави,меки и трошливи,с тенденция за
образуване във вид на отливки на структурите където
се утаяват.Почти винаги се съпътстват от инфекция на
бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus),
който причинява алкализиране на урината и
представляват 20-23% от бъбречните камъни.

5. I I.Органични.
 Уратни камъни.
Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност, по-меки от
неорганичните и съставляват около 15% от всички бъбречни
камъни.
 Други-цистинови,ксантинови…
Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са:
топъл и сух климат,недостиг на вода,вродени аномалии на
пикочните пътища причиняващи задръжка на урината,неврогенни
заболявания,травми,ендокринни заболявания-подагра (повишено
съдържание на пикочна киселина в кръвта),инфекции на пикочните
пътища, заболявания изискващи продължителен покой-счупване на
кости,парализи,тежки вътрешни заболявания, нарушения на
храненето и витаминния баланс-недостиг на вит.А и вит.С,излишък
на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия
бъбречен рахит и др…

6. Клинична изява.
 Бъбречно-каменната болест може дълго
време да протича безсимптомно и при
случайно рентгеново или ехографско
изследване да се установи камък в
бъбреците.В такива случаи става въпрос
за латентна нефролитиаза.

7.  Образуването и
нарастването на
бъбречните камъни протича
без симптоми и човек даже
не подозира, че има камъни
в бъбреците до момента, в
който не изпита силна
болка. Основният симптом
при БКБ е болката.
Противно на вярванията, тя
не зависи от размера на
камъка и не се причинява от
придвижването и
надраскването на пикочните
пътища от камъка.

8. В действителност болката се предизвиква от разтягането и свиването на
пикочните пътища (уретерите), когато бъбречният камък заседне по техния
ход. Тогава той блокира пътя на урината. Задържаната в уретера урина води
да разтягане на стените му, които са изградени от мускулни снопчета и
рефлекторно се съкращават ако бъдат разтеглени. Това разтягане и
рефлекторно свиване на стените на уретера причинява бъбречната колика
(болката). Така се обяснява и фактът, че бъбречните камъни не причиняват
болка, когато са в бъбрека.
Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при
уриниране, по-често уриниране. Колкото по-близо е камъкът до пикочния
мехур, толкова по-чести са позивите за уриниране.
Други симптоми, свързани с бъбречни камъни, особено при по-
продължителна колика, са гадене, спадане на кръвното налягане, инфекция
на пикочо-половата система, висока температура, повръщане, загуба на
апетит и втрисане.

9. Усложнения
Най-честото усложнение на бъбречно-
каменната болест е острият и хроничен
пиелонефрит (възпаление на бъбречното
легенче).Освен това води и до развитие на
бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с
гной),пионефроза (изпълване на целият
бъбрек с гной водещо до неговото
практическо унищожаване),хидронефроза
(повишено налягане и разширение на
бъбрека),атрофия на бъбрека,остра
бъбречна недостатъчност,уросепсис
(отравяне на кръвта с бъбречен произход).

10. Лечение
 Първостепенна задача при бъбречната
колика е да се премахне болката.Ефекта от
лекарствата поставени в домашни и
амбулаторни (кабинетни) условия понякога е
неубедителен и често се налага пациентът да
постъпи за лечение в болница.
 В извънболнични условия обикновено при
бъбречна колика се използват лекарства от
групата на Аналгетиците(Аналгин,
Парацетамол, Дексофен,Аулин,Нимезил…) и
Спазмолитиците (Спазмалгон,Но-
Шпа,Бусколизин,Антиспазмин,Папаверин…).

11.  В болнични условия (урологични клиники) обикновено
се прилагат същите медикаменти, но във венозна
инфузия и някои апаратни методи за екстракция на
камъка от уретрата, пикочния мехур и
пикочопроводите.В най-упоритите случаи се пристъпва
към оперативно премахване на конкремента от
бъбреците.Нов и перспективен метод за разбиване на
по-големите камъни и последващото изхвърляне на
отломъците с урината е Екстракорпоралната
литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и
след центраж се провежда серия от ударни вълни до
разрушаване на камъка ,като подходящи за това лечение
са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса
на пикочна инфекция и големина на камъка до 2
сантиметра).

12.  При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците
(Пиелонефрит) се прилагат антибиотици и
химиотерапевтици-Ципрофлоксацин,Нелидикс,Бисептол…
 За предотвратяване на образуването на нови конкременти
се препоръчва поемането на големи количества течности-
минимум 2 литра на ден вода,безалкохолни
напитки,чай,бира…, мерки за намаляване на киселинноста
на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане
на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните-
черен дроб,слезка, мозък,бъбреци за уратните камъни и
при оксалатна литиаза-избягване на салата,спанак,
киселец,фасул,грах,сини сливи,какао,шоколад),а при
фосфатните обратно-целта е повишаване на киселинността
(с помощта на българското лекарство Солуран,белтъчна и
мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д-рибено
и краве масло ),разтваряне на уратните и смесените камъни
посредством медикаментите Роватинекс,
Цистенал,Алурекс…
 Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за
уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от
Хисар,Момина баня,Горна баня,Меричлери,Боримирци,а
при фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове
газирани води и питиета.

13. Изготвил:
Миглена Карабелева