Какво представлява светогледът на зодия Дева - феноменализмът? В презентацията става дума и за прарастението на Гьоте и за много други неща, като например трансформацията на един светоглед (една зодия) в друг.
2. Зодиакален знак Действие Светоглед
Овен Име, начало, импулс Идеализъм
Телец Задача, контраимпулс Рационализъм
Близнаци Решение, Аз- пространство Математизъм
Рак Развиване на способност,
породена специално за
възникналия импулс
Материализъм
Лъв Виждане на идеала в
бъдещето
Сенсуализъм
Пътят на преобразуване от Овен до Лъв
3. Сваляне на огъня от главата в сърцето
"Всяка идея, която не се
превръща в твой идеал, убива
в душата ти една сила; но
всяка идея, която се превръща
в идеал, пробужда в теб нови
жизнени сили."
/Рудолф Щайнер. “Как се
постигат познания за
висшите светове”/
Знак Основен орган
Овен Глава
Телец Шия, Ларинкс
Близнаци Рамене, ръце
Рак Гърди, гр. кош
Лъв Сърце
4. Девата в Зодиакалния диалог
Зодиакален знак Действие
Овен Име, начало, импулс
Телец Задача, контраимпулс
Близнаци Решение, Аз-пространство
Рак Развиване на способност,
породена специално за
възникналия импулс
Лъв Виждане на идеала в
бъдещето, жизнени сили
Дева Отрезвяване. Миналото и
действителността
5. Девата като трансформиран Телец
Телец Дева
Светоглед Рационализъм Феноменализъм
Девиз Аз мисля Аз анализирам
Действие Рационализира идеята Разгражда идеала
6. Кардинални и преходни светогледи
„Девушкам надо
обещать весь мир. И
покупать
мороженое.“
/Аркадий
Филиппович
Давидович/
7. Феноменализмът и превключването на сетивата
Лъв Дева
Светоглед Сенсуализъм Феноменализъм
Тип ясновидство Вижда идеала Вижда имагинацията
Сили Жизнени сили Земни сили
Съществуване Съществуване чрез
сетивата
Същност зад явлението
Девиз Аз искам Аз анализирам
9. Феноменализъм: Метафорите са
действителност!
Joseph von Eichendorff
Песента спи във всичко. Нейният сън е от
векове и тя няма да се събуди, докато не
намерим магическото заклинание. Тогава
целият свят изведнъж започва да пее.
(свободен превод)
„Es schläft ein Lied in allen Dingen
Viele Jahrhunderte lang,
Und sie heben an zu singen,
Wie Säuseln von Schwingen,
Triffst du den rechten Klang.“
11. Животът е път към
способностите на
срещулежащия
знак
12. Да гледаш и да слушаш света
Вътрешно спокойствие =
“безсамостно състояние”. Способност
да млъкнеш за 5 минути в мислите и
чувствата си и да чуеш какво
външният свят всъщност има да ти
каже.
17. Художествено-обективно
наблюдение
Феноменализмът по време на
наблюдението изисква целомъдрие
на сетивата, тоест отсъствие на
всякаква предубеденост,
включително и на всичко, което сме
научили в училище и го смятаме за
научно доказано.
19. Разговорът като път към същността
Има нещо “по-славно от
златото” и “по-съживяващо
от светлината” и това е
разговорът.
/Й. С. Гьоте/
20. Духове на движението и на формата
Серафими Духове на Любовта
Херувими Духове на Хармонията
Престоли Духове на Волята
Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта
Сили (Динамис) Духове на Движението
Власти (Ексузиаи (евр.:Елохими)) Духове на Формата
Архаи Духове на Личността
Архангели Духове на Огъня
Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
21. Формата е стоп кадър на движението
Формите може да се разглеждат
като стоп кадър на движението.
23. Абзацът от “Как се постигат познания за висшите светове”
“Обстоятелството, че започва да прилага правила,
изобщо не трябва да промени външния живот на
окултния ученик. Той както и по-рано, продължава
да изпълнява своите задължения; понася същите
страдания изпитва същата радост. Той съвсем не
се отчуждава от "живота". Напротив, през
останалата част на деня, той ще води много по-
активен живот, защото в минутите на
съзерцание се издига до "по-висшия живот".
Постепенно този "по-висш живот" започва да
оказва своето въздействие върху
всекидневния живот.”
24. 4-те вида движение
1. Собствената ни подвижност;
2. Сръчността или ловкостта за
работа с външния свят и в
частност материята. Технически
умения;
3. Движения, координирани с тези на
другите;
4. Движения, чрез които изразяваме
себе си.
25. Да позволиш на същността да се изрази
Превръщайки се в свобода, състраданието възвръща на учтивостта нейния смисъл и достойнство. В
наше време учтивостта е станала външна форма и ако въобще я признават за необходима, то е само
за това, че облекчава общуването или е станала навик. Истинската учтивост признава висшия
човешки аз и неговото духовно обединение със себеподобните в свободна общност. Затова пред
лицето на неучтивостта нас ни оскърбява не толкова нашата обида, отколкото самоунижението на
онзи, който проявява неучтивост. По същата причина всяка критика, която същевременно не се явява
като признание за възможностите на развитие, ние я възприемаме като самоунижение на
критикуващия. Обратно – истинската учтивост е свободно обединяване с висшата същност на другия.
В нея ние намираме себе си и изразяваме уважение към общия за нас дух. Но истинската учтивост
отива още по-далече. Тя изживява себе си във висшата същност на другия, но и него в себе си. Затова
тя се чувства оскърбена, ако на това висше същество не му се е отдало да изрази с дума и дело какво
той представлява в действителност. Това чувство на оскърбеност за другия е много по-мъчително,
отколкото неудобството от собствената несъстоятелност. Учтивият човек се чувства още по-неловко,
когато със задна дата му се налага да признае, че е останал на повърхността на неуспешното
самоизразяване на другия човек, а не се е опитал да проникне в дълбините на истинското му
значение. Излиза, че със своето разбиране учтивостта постоянно допълва и преобразява
несъвършеното. Освен това тя умее така да се държи, че да даде на всеки срещнат човек да се
открие. Същевременно тя съзнателно се държи далече от поведение, отхвърлящо собственото й най-
добро същество.
Херберт Витценман
26. Корекция на идеала в червата
Всяка спирала
преобразува нещо
по-висше в друго -
по-нисше, и
обратното.