4. Да си припомним:
Българите създават:
Предсказанията във времето
Първият часовник
Един от най-точните календари.
5. Да си припомним:
Предмети от съкровището
на Кубрат се съхраняват в:
Национален исторически
музей
Музей „Ермитажа“
- Русия
Частна колекция
Древни
народи
6. Да си припомним:
Хан Кубрат
Хан Аспарух
Стара велика България е
основана от:
Старите
българи
8. Общи черти на славяни и прабългари
са:
Изработвали предмети за
всекидневието си от дърво,
кожа,глина, метали,засявали
житни култури.
Живеели в близост до реки,
езера.
Да си припомним: България на
Дунав
9. Да си припомним:
На юг от Стара планина
На североизток от Черно море
България на хан Аспарух се
простира :
На северозапад от Черно море и
на юг до Стара планина
България на
Дунав
11. Да запомним: Бъгарски
владетели
Хан Аспарух
Създател на
Българската
държава.
/създателят/
Хан Омуртаг
Строи дворци,
сгради
/строителят/
Хан Крум
Създава
първите и
строги
закони.
/страшния/
Най-важното за всеки от
владетелите е:
Княз Борис
Приел
християнството,
книж. школи.
/покръстителят/
13. Да запомним: християнство
Християнството е религия
на вярващите в Иисус
Христос.
Църквата е общност на
вярващите християни.
Покръстване е приемането
на християнството.
Кръстът е свят знак.
14.
15. План на урока
1. Симеон – просветеният владетел.
2. Възход на културата – „Златният
век“.
3. България – книжовно средище на
Европа през IX-X век.
16. Синът на Борис Първи се
завръща в Плиска скоро
след пристигането на
Климент и Наум в
България. Той бил
изпратен в
Константинопол,
столицата на Византия,
където овладял гръцкия
език и култура. В
родината се
присъединава към
монасите книжовници..
17. Владетелят Симеон
След оттеглянето на
княз Борис Първи-
Михаил от престола,
след бурни
исторически събития,
владетел на
българската държава
става Симеон.
Годината е 893-та.
18. Младият владетел бил
възпитан и образован
по християнски. Той
завършил една от най-
престижните за
времето си школи –
Магнаурската. Преди
него самият
Константин Кирил
Философ учи там.
19. Магнаурската школа
Най-висшето и престижно
училище във Византийската
империя. В нея получавали
образованието си
императорските деца и
членовете на висшата
византийска аристокрация. В
отделни случаи и
високопоставени чужденци,
които се подготвяли за бъдеща
държавна и църковна кариера в
своите рoдни страни.
Магнаурската школа
основана през 425г. от
император Теодосий II
и просъществувала до
падането
на Константинопол
през 1453.
20. Войни с Византия
Цар Симеон мечтае да направи
България силна европейска
държава.
Води успешни битки. Разширява
границите на България до три
морета – Черно море, Бяло море и
Адриатическо море.
През 913 година византийският
император го признава за цар на
българите.
През 917 година след победата
над византийците край река
Ахелой, Симеон се обявява за „цар
на българи и ромеи“.
Българите завладяват Одрин
Симеон и Константин VII на трапезата
22. Макар, че не
успява да
превземе
византийската
столица, цар
Симеон направил
България една от
най-силните
европейски
държави.
България на три морета
23. Възход на културата – „Златният
век“.
Младият владетел изградил нова
столица – Велики Преслав.
24. Предстоели
изключително важни и
отговорни задачи. Той бил
последовател на пътя,
начертан от неговия баща.
Славянският език трябвало
да измести гръцкия, както
в богослужението, така и в
управлението, да осигури
необходимите
богослужебни книги.
25. Възход на културата
Насърчавани от
владетеля и от
църквата,
славянските
книжовници
превеждали,
преписвали и
създавали нови
книги.
26. Преславската школа
След преместването на
столицата на българската
държава в Преслав
книжовната школа също
се премества в този град.
В нея работят Наум (до
изпращането му в
Охрид), Константин
Преславски, Йоан
Екзарх, Черноризец
Храбър и др.
27. Преславската школа
Сред представителите и се нарежда и самият български владетел
цар Симеон I (893-927), който също се занимавал и с книжовна
дейност. Полагат се основите на българската поезия и ораторската
тържествена проза. Извършва се и значителна преводаческа
дейност главно на съчинения на византийски автори. Разгръщат
форми на изкуството като църковната живопис, рисуваната
керамика.
Зографско четириевангелие от Х-ХІ век, написано на
глаголицa, и Енински апостол, ръкопис на кирилица от
втората половина на ХІ в. Пази се в Националната
библиотека.
28. Керамична икона на Теодор Стратилат
Иконата на Св. Теодор
Стратилат е безценен паметник
на българската история и
култура и един от най-
съкровените образци на
православното изкуство.
Иконата е открита преди век в
руините на манастира "Св.
Панталеймон" в резервата
«Патлейна», край столицата
на Първото българско царство
Велики Преслав.
29. Охридската книжовна школа
Тя е създадена
в Охрид през 886 -
916 г. от Климент
Охридски.
От 893 до 910 година
в Охридската
книжовна школа
работи дошлият
от Преслав Наум
Преславски.
30. Охридската книжовна школа
От създаването си
до 12 век Охридската
книжовна школа
използва глаголица.
Кирилицата започва
да се използва в
самия край на 9 век.
31. Интересно: Черноризец Храбър
Черноризец Храбър е работил
в Преславската книжовна
школа в края на 9 и началото
на 10 век. Името му често се
смята за псевдоним,
използван от някои от
другите изявени
представители на школата
или дори от самия
цар Симеон Велики.
Автор е на „Сказание за
буквите“ или само »За
буквите».
"За Буквите" от българския
писател Черноризец
Храбър.Обществена библиотека
"Салтиков-Шчедрин", Санкт
Петербург. "
32. „Златният век“
През 893 година
славянският език
заменил гръцкия в
богослужението и
управлението.
Времето на цар Симеон
е „Златен век“ на
българската книжнина и
култура.
Тя е безценно
българско и европейско
наследство.
печат на цар Симеон Първи Велики
33. „Златният век“
Старобългарските книги
били ръкописни.
Били смятани за творения,
писани с божията помощ.
От България били
пренесени в Сърбия,
Киевска Русия, Румъния.
Светите братя Кирил и
Методий са признати за
покровители /защитници/
на Европа.
34. • Култура – дума, с която се
назовава всичко, създадено от
човека.
• Монаси – хора, които водят
беден, отдаден на бога живот в
специални места – манастири.
• Книжовници – най-образованите
хора, които в онези времена
преписвали, превеждали и
създавали нови книги.