1. 1
Джанин Фрост
„Среднощен ловец“
Книга 4
Обречена на ранен гроб
1.
АКОМЕ ХВАНЕ,СЪМ ТРУП.
Бягах колкотобързоможех презгората,стрелкайкисе покрайдървета,заплетеникорении
камънаци.Чудовищетоизръмжа докато ме гонеше,катозвукътот това прозвучапо-близоотколкото
преди.Не бях способна да му избягам. Чудовищетонабираше скорост,докато аз ставах все по-уморена.
Дърветатапредменсе разредиха,разкривайкиедин русокосвампир, стоящна единхълмв далечината.
Познах го веднага.В менсе надигна надежда. Акого достигнех,щях да съм добре.Той ме обичаше.
Щеше да ме предпазиотчудовището.И въпрекитова все още бях твърде далеч.
По хълмасе плъзнамъгла, обгръщайкивампира,като го накара да изглежда почтипризрачно.
Изкрещях иметомудокатостъпките на чудовищетосе приближавахаоще повече.Паникьосанасе

2. 2
наклоних напред,едваизбягвайки захвата на костеливите ръце,коитощяхадаме издърпат надолув
гроба.
С подновеноусилие се втурнах към вампира.Той ме пришпорваше иръмжеше предупреждениякъм
чудовището,коетоне спираше да ме гони.
- Остави ме на мира! - изпищях,когатобях сграбченаизотзад в безмилостензахват. - Не!
- Котенце! - крясъкътне дойде от вампиранасреща ми,дойде от чудовището,коетосе бореше даме
събори на земята.Извих глава към вампира в далечината,ночертите мусе размазаха,а мъглатаго
покри.Точно предида изчезне,чух гласа му.
- Той не е твоятсъпруг, Катрин.
Едно силно разтърсване заличиостаналата част отсъня и се събудих,за да открияБоунс,моя
вампирски възлюбен,надвесеннадмен.
- Какво има? Раненалиси?
Страненвъпрос,бихте си помислили,следкатотова беше самоедин кошмар.Но с правилнатасилаи
магия понякогакошмарите можехада се превърнатворъжия.Преди известновреме почтибях убита от
един.Но независимо от товаколкоярък беше,товабеше простосън.
- Ще бъда добре,акопрестанешда ме друсаш.
Боунс отместиръцете сии въздъхна облекчено.
- Не се будеше и се мяташе на леглото.Товами донесе лошиспомени.
- Добре съм.Това беше просто...страненсън.
Имаше нещо,свързанос вампира в него,коетоме измъчваше.Сякаш би трябвалода знам кой е той.
И все пакв това нямаше логика,тъйкато той беше простоплодна въображениетоми.
- Страннотое,че не можех да доловянищо от съня ти. - подхвана Боунс. - Обикновеносънищатати за
менса като музикаленфонна заден план.
Боунс беше вампирповелител,по-могъщотповечетовампири,коитонякогабях срещала.Една от
дарбите му беше способносттада чете хорските мисли.Макари да бях наполовиначовек, наполовина
вампир,в менимаше достатъчночовечност,че Боунс да успява да чува мислите ми,освен аконе се
стараех да го блокирам.И все пак това бяхановини за мен.
- Чуваш сънищата ми? Боже,сигурноза тебникоганяма тишина. Бих се застрелялав главатана твое
място.
Коетоне би му свършилоособеномногоработа всъщност.Само сребротоправов сърцетоили
обезглавяванетобяхасмъртоносниза единвампир.Застрелване в главатана менби ми видяло
сметкатапо перманентенначин,нона Боунс тосамо би докаралогадно главоболие.Тойсе настани
обратнона възглавниците.
- Не се плаши,любима.Казах ти,че е катомузикаленфон на заден план,така че това по-скорое
успокоително.Колкотодотишината – тук навън,по тази вода е толковатихо,колкотомисе е случвало,
без да бъда наполовинасбръчканпо време на процеса.
Легнах отново,докатопрезмен преминаваше тръпкаприспоменаванетонаблизкатамусреща със
смъртта.Косата на Боунс беше станалабяла оттова колкоблизосе беше оказал до гибелтаси,но сега
беше отновов обичайниятси наситен кафяв цвят.
- Заради това лисме на яхта в Атлантическияокеан?Зада можешда получишмалкоспокойствие и
тишина?
- Исках малковреме насаме с теб,Котенце.Напоследъкимахме толковамалконаразположение.
Меко казано.Макар че напуснах своята "Работакато лидерна таенклонна ХоумлендСекюрити,
койтопреследвавампирии гули",животът не беше станал скучен.Първо,трябваше да се справяме със
загубите си от войната с един друг вампирповелител миналатагодина.Неколцинаотприятелите на
Боунс,както и съпругътна най-добратами приятелкаДенис,Ранди,бяхаубити.Следтова бяхаминали
месецив преследване наостаналите виновнициза тази война, така че да не могат да оживеят
достатъчно,за да кроятпланове срещунас някой ден.Следтова тренирахме заместничкатами,такаче
да може чичо ми Донда има на разположение някойдруг,койтода играе ролятана стръвта,когато
тайните му агентитръгнатследнепорядъчнодействащите представителинанемъртвотообщество.
Повечетовампирии гулине убивахакогатосе хранят,но имаше и такива, коитоубивахаза
развлечение.Илиотглупост.Чичоми се грижеше тезивампири и гули да бъдат спрени,кактои за това
обикновените гражданида не научават,че те съществуват.Така че когатоБоунс ми предложида се
отправимна пътешествие сяхта,реших,че иманякоя от онези"търси-и-унижощи"причинизад това.Да
отидемнякъде само за почивкане се беше получавалодобре никогавнашата връзка.
- Това е бягство за уикенда? - не успях да предотвратянедоверието,което прозвучавгласа ми. Той
прокарапръстпо горната ми устна.
- Това е нашатаваканция, Котенце.

3. 3
Все още бях слисана отидеята.
- Амикотаракътми? - бях го заредила с достатъчнохрана за няколкодни, но не и за продължително
пътешествие.
- Не беригрижа. Изпратих някогоудома да се грижи за него.Можем да отидемнавсякъде по света и
да се наслаждаваме на времетоси там.Така че кажи ми, къде да отидем?
- Париж. - Изненадах саматасебе си казвайки го. Никога не съм имала изгарящо желание да го
посетяпреди,нопо някаква причинасега имах.Може би защотоПариж се предполагаше дабъде
градът на влюбените,макарче обикновеносамода погледнех къмБоунсбеше достатъчно,за да ми
докара романтичнонастроение.
Той трябва да бе доловил мисълтами, тъй катосе усмихна,правейкилицетосиоще по-спиращо
дъха.По мое мнение.Срещутъмносините чаршафикожата му почтиблестеше скоприненаалабастрова
бледнота,беше твърде перфектна,зада е човешка.Чаршафите се бяха омоталинадолукъм стомахаму,
давайки ми непрекъснатагледкакъмжилестите муизопнатии твърди,мускулестигърди.
Тъмните кафяви очи започнахада се обагрятс изумруденои кучешките музъбисе подадохаизпод
извитите му устни,давайки ми да разбера,че не съм единствената,накоято ѝ е станалопо-топло
изведнъж.
- Париж да бъде тогава - прошепнатойи отметначаршафите.
* * *
- ...ще пристигнембързо.Да,тя е многодобре,Менчерес.Честно.Звънишми почтивсеки ден...
Добре.Ще се видим на пристанището. - Боунсзатвори и поклатиглава. - Илипрасъздателятми крие
нещо,или развива нездравословнамания относновсяка твоя дейност.
Протегнах се в хамака на палубата.
- Дай ми аз да говоряс негоследващия път.Ще му кажа, че нещатаникога не са билипо-добре. -
Последните триседмици действителнобяхаразкошни.Акоаз бях имала нужда от ваканция,то Боунссе
нуждаеше оттова повече.Катоповелител наединголямрод и съдружник повелител надруг,дориоще
по-голям,Боунсбеше винагинаблюдаван,съден, предизвикванилизает да защитава хоратаси. Цялата
тази отговорностси беше казаладумата. Едва презпоследните няколкоднисе беше отпуснал
достатъчно,че да поспиповече отобичайните си няколкочаса. Имаше само една чернаточкав този
удоволственкруиз,ноя запазих за себе си. Защо да развалямвремето низаедно като кажа на Боунс,че
имах още от онезиглупавинезначителнисънища?Този път те протичаханезабелязаноотнего.
Предполагам,че вече не ритах в съня си. Не можех да си спомня многоот тях,когато се будех.Всичко,
коетознаех беше,че са за същия русвампир без лице отпървия ми сън. Онзи, койтоме наричаше с
истинскотоми име,Катрин, и завършваше със същото загадъчно предупреждение –тойне е твоят
съпруг.Споредчовешките закони,Боунсне ми беше съпруг.Но въпрекитова бяхме обвързанис кръв и
женениповампирски, а немъртвите нямахаразводи.Не се шегувахаза цялотоонова „докато смъртта
ви раздели“.Може би сънищата ми изобразяваха подсъзнателножелание даимам истинска сватба.
Последниятпът,когатоопитахме това,плановете нибяхаунищожениотвампирка,коятосмяташе,че
употребатаначернамагия е честнаигра.
Менчереснипосрещнана пристанището.Макар,че Боунсго наричаше прасъздател,тъйкатотой
беше вампирски„баща“ на вампира,койтое превърнал Боунс,Менчересизглеждаше толкова млад,
колкотои Боунс.Вероятноса билина сходна възраст, когатоса билипревърнативъв вампири.
Менчерессъщо такабеше красив, поекзотиченначин,с кралски обноски,египетскичертиидълга черна
коса, развяна от вятъра.Но това, коетонаистинаграбна вниманиетоми беше какбе ограден отосем
вампира повелители.Дориоще предидасляза от яхтата,можех да почувствамкомбиниранатаим мощ,
пукащавъв въздухакато статичноелектричество.Разбирасе.Менчересобичайносе движеше с
антураж,но тезиприличахана охрана,а не на немъртвакомпания.Боунссе приближидо Менчереси
стисна ръката му набързо.
- Здравей,дядо. Не може всички те да са за шоуто. - Той кимна къмчакащите вампири. - Така че
очаквам,че има неприятности.
Менчерескимна.
- Трябва да вървим. Този кораб е достатъчноизвестие за присъствиетоти...
С червенибуквиот еднатастрана на яхтатапишеше „Жътварка“.Беше вчестна прозвищетоми,
ЧервенатаЖътварка,коетосизаслужих заради цветана косатаси и голяматаси бройкатрупове.
Менчересне ми проговориповече,освенкратко,учтиво„здравей“докатосе отправяхме отпристана
към единчакащ черенбус.Имаше и още единидентиченбус,в койтовлязохашестимаот охранителите.
Когато потеглихме,тозибусни последвав близка дистанция.
- Разкажи ми за сънищатаси, Кат. - каза Менчересведнага,щом бяхме на пътя.Зяпнах го.
- Откъде знаешза това?

4. 4
Боунс също изглеждаше объркан.
- Не съм го споменавал,Котенце.
Менчересигнорираи двата ни въпроса.
- Какво имаше в съня ти? Бъди съвсем конкретна.
- Странниса. - започнах,забелязвайкикак веждите на Боунссе изстрелватнагоре приспоменаването
на множественоточисло. - С едини същи вампир са. По време на сънищата знам кой е той, мога да се
чуя да казвам иметому,но когатосе събудя не го помня.
Аконе знаех по-добре,бих казала,че Менчересизглеждапо-разтревожен.Разбирасе не бях експерт
по него.Той беше навъзраст над четирихилядигодини и беше генийв прикриванетонаемоциите си,
но устните муможе и да бяхамалкопо-стегнати.Илиможе би товабеше простономерна светлината.
- Колкоот тезисънища си имала? - попитаБоунс.Не беше щастлив.Начинът,по койтосе бяхасвили
устните муне беше заблудаот светлината.
- Четири,и не започвай. Щеше да опънешплатнакъмнай-близкатакрепостакоти бях казалаза тях,и
щеше да кръжиш околомендени нощ.Имахме наистинахубавопътуване,такаче не ги споменах.Не е
голяма работа.
Той изсумтя.
- Не е голяма работа,казва тя. Е, любима,да разберем каква е работатанаистина. С късмет,
резултатътнямада е загубата на безразсъднияти живот.
Следтова той се обърна към Менчерес.
- Знаел си, че нещо не е наред.Защо,дявол го взел,не ми го каза веднага?
Менчерессе наклонинапред.
- Животътна Кат не е в опасност. Но все пакимаме...проблем.Надявах се,че тозиразговор никога
няма да стане необходим.
- Не можешливеднъж да изплюешкамъчетобезпредварителнолансиране?
Менчересбеше известенспротаканетоси.Предполагам,че катобеше толковавъзрастен,се беше
научил да бъде омотващ отвъдтърпението.
- Някога чувалили сте за вампир на име Грегор?
През главатами преминаболказа момент,следкоетоизчезнасъщо толковабързо.Огледах се
наоколо,за да видя дали някойдруг е афектиран.Менчерес се взираше в мен така,сякаш се опитваше
да измерии задната част на мозъка ми.До менБоунс изруга.
- Познавам няколкоГрегоровци,ноима само един,койтосе нарича проклетияСънищенПохитител. -
Юмрукътсе заби надолу,откъсвайкиподпоратаза ръката. - Това линаричаш приемливистандартиза
безопасносттана съпругатами?
- Не съм ти съпруга.
Боунс отправиневярващпогледв моя посока,дори докаторъката ми се изстрелякъм устата.Откъде,
мътните го взели,се пръкна това?
- Какво каза току-що?- попитаБоунс,отказващ да повярва.Зашеметен.Аззапелтечих.
- А-а-азискам да кажа...в сънищата ми, единственотонещо,коетомогада си спомня е,че този
вампир казва „той не е твоятсъпруг.“ И знам, че има предвидтеб,Боунс.Така, че това имах предвид.
Боунс изглеждаше така,сякаш току-щосъм го промушиласкол,а Менчересимаше оновахладно,
неразгадаемоизражение на лицетоси.Не давайки нищо да се разбере.
- Знаешли,изглежда винаги, че когато нещатамеждунас вървятнаистина добре,идваш ти, за да
прецакашвсичко! - избухнах аз към Менчерес.
- Избра,от всички възможни места,да дойдете в Париж. - отвърнаМенчерес.
- И какво?Имашнещо противфранцузите ли? - усещах вълнаот нерационаленгнявкъмнего.В мен
се надигаше крясък. - Не може липростода ни оставиш на мира!
Следтова се отърсих.Каквоми ставаше?Да не би да имах тежъкслучайна предменструален
синдром или нещоотсорта?
Менчересразтричелотоси.Тези прекрасномоделираничертиналицетомубяха в профил,когато
той погледнанастрани.
- Париж е красив град. Наслади му се.Виж всички забележителности.Ноне ходиникъде без
придружителииако сънувашГрегоротново,Кат, не му позволявайда сложи ръце върхутеб.Акого
видиш в сънищата си, бягай.
- Ъм, няма начин да се измъкнешс тези неясни,тип„приятенви ден“ простотии. - казах. - Кой е
Грегор,защо го сънувам и защо го наричатСънищенПохитител?
- Още по-важното,защосе е появил и се мъчи да я достигне? - гласътна Боунсбеше студенкатолед.
- Грегорне е бил чувани виждан повече отдесетилетие,мислех си,че може да е мъртъв.

5. 5
- Не е мъртъв. - каза Менчерес,малкомрачно. - Подобнона мен,Грегорима виденияза бъдещето.
Той възнамерявада променибъдещетонабазата на едноот тези видения.Когаторазбрах това,го
затворих за наказание.
- И каквоиска отсъпругатами?
Боунс натъртидумите си, докатоизвиваше вежда към мен,сякаш подканяйкиме да оспоря.Не го
направих.
- Видял е Кат в едноот видениятаси и е решил,че трябвада я има. - заяви Менчересс равен тон. -
Следтова откри,че тя ще се обвърже кръвнос теб.Околошестнадесетиярожденденна Кат,Грегоре
имал намерение дая открие и да я отведе.Планътмуе бил много прост – ако Кат никогане те беше
срещнала,тя щеше да е негова,а не твоя.
- Проклетодебнещокопеле! - изръмжаБоунс, докаточелюсттами увисваше. - Ще го поздравя за
хитросттаму – докатозабивам сребров сърцетому.
- Не подценявайте Грегор. - продължиМенчерес. - Успял е да избяга от моя затворпредиоколо
месец.Все още не знам как.Грегоризглежда е по-заинтересованотКат,отколкотодами отмъщава.Тя е
единствениятчовек, скогото знам, че той се свързва чрезсънища откактое навън.
Защо тезилакоми вампирипродължаватда се опитватда ме колекционират?Товада бъда еднаот
единствените известниполувампирибешепо-болезнено,отколкотосизаслужаваше.Грегорне беше
първиятвампир,който си мислеше,че ще бъде хубавода ме държи катонякакъв вид екзотична
играчка,но печелеше точкизатова,че е измислил най-оригиналнияпланда го направи.
- И тизаключи Грегорза дузина години,само за да мупопречишда променибъдещетомис Боунс? -
попитах с явенскептицизъм. - Защо?Не направи особеномного,за да спрешсъздателяна Боунс,Иън,
когатотой се опитада направисъщото.
Стоманените очинаМенчереспрехвръкнахаотменкъмБоунс.
- Имаше заложеноповече. - казатой накрая. - Ако никогане беше срещналаБоунс,тойможеше да
остане под власттана Иънза по-дълго,безда поеме власттанад свой собственрод, а след това и без да
стане съдружник повелител намоят,когатосе нуждаех отнего.Не можех да рискувам това.
Значи изобщо не ставаше дума за защитата на истинската любов.Досещах се,че вампирите рядко
правятнещо с чисти, алтруистичнимотиви.
- Какво ще стане ако Грегорме докосне в сънищата ми? - попитах,продължавайкинапред. - Тогава
какво?
Боунс ми отговории изгарящата интензивностна погледамуможеше да обгори лицетоми.
- АкоГрегорвземе контрол над тебв сънищатати, когатосе събудиш, ще бъдештам, къдетое той.
Затова се наричаСънищенПохитител.Може да отвличахоратав съня им.
2.
БИХСПОРИЛА,РАЗБИРА СЕ.И ДВАМАТА МЪЖЕ ми отправихапогледи,скоитоми показваха колкое
глупавода оспорвам нещо,коетоте знаят със сигурност.Способностите наГрегоробикновенодействаха
само върху хора,тъй катовампирите и гулите имахасвръхестествениспособностизаконтролиране на
ума, коетогипредпазваше отподобноподсъзнателноотвличане.Носледкато аз бях наполовиначовек,
беше възможнономерътна Грегорда действа и върхумен.Почакайте само да кажа на чичо ми, че има
вампир,койтое способенна това. Щеше да се изпусне в гащите.
- Грегорще се опита да те подчинив сънищата ти. - каза ми Менчересна раздяла. - Ще направиш
добре ако игнорирашвсичко, коетотиказва и се събудишколкотоможешпо-бързо.
- Можеш да си заложишзадника на това. - измърморих – Впрочем,кое муе важнотона Париж? Каза,
че сме избрали да дойдем в Париж така, сякаш това има значение.
- Грегоре французин. - беше отговоранаМенчерес. - Ти избра да посетите домаму от близодевет
века.Съмнявам се да е съвпадение.
Наежих се.
- Какво намекваш?
- Очевидното. - каза Боунс,почти дърпайкиме за раменете,докатовървяхме къмживописнавила,
частично скритаот полепналитекъмнеялози. - Грегорти е казал да дойдештук.
Бяхме поздравениотедна прекраснафренскадвойка, и двамата вампири,които ни посрещнахана
входа с думи за добре дошли,коитоне разбрах.Боунсим отвърнана същия език, като акцентътму
звучеше толковаавтентично,колкотоитехния.
- Не ми каза, че говориш френски. - промърморих аз..

6. 6
- Не ми каза, че си ималамногократнисънища. - отвърнами той на английски.Все още беше ядосан.
Въздъхнах.Поне имахме няколкоспокойниседмицизад гърба си. Представихме се един на друг на
английски.Соня и съпругътѝ Ноел бяха нашите домакиниза времетонапрестояни в Париж.
- Жененисте?- попитах изненадано,следкоетосе изчервих. - Не исках да прозвучатолкова
шокирано.Аз просто...
- Вие сте първатаобвързана вампирскадвойка, коятотя среща,mes amis*. - любезнодопълниБоунс.
- Мисля, че беше започналада вярва,че държи монопол над статуса.
И двамата се засмяха и неудобниятмоментотмина.
Соня дори не погледнакъм половинатадузинавампири,които бяхазаелипозиция около
периметъранадома ѝ.
Показаха ни стаята ни,която беше с гледкакъм обграждащите къщатаградини. Соня беше
специалист в градинарството.Градините ѝ биха моглида бъдатизползвани катопроектза Райската
градина.
- Усърдие и търпение,macherie**- отвърна ми тя,когато ѝ направих комплимент. - Отвсяко нещо
може да има полза приподходящотоприложение натезидве неща.
Тя погледнакъм Боунс поцеленасоченначин,следкатоизрече това,давайки ми да разбера,че не
беше пропусналапо-раншниямунеучтивкоментар.
- Ще се опитам да запомня това,скъпа ми Соня - отвърнатой сухо.
- Естественоще искате да се освежите инастаните.Кат, има плодове,сирене иохладеновино.Боунс,
да изпратяли някогогоре за тебсега или по-късно?
- По-късно.Първотрябва да поговорясъс съпругатаси.
Тонът муотново съдържаше ноткана предизвикателство,когатоизрече тезидве думи.Соня и Ноел
излязоха.Още предистъпките им да заглъхнат,Боунс ме подхвана.
- Дявол да те вземе,Котенце,мислех,че товавече сме го минали,но еточе ти отноворешавашкакво
аз мога илине мога да понеса,без да си го обсъдилас мен!
Някои от разкаяниятами ме напуснахаприналичиетона обвинителниямутон.
- Мислех си, че не означава нищо, за това не ти казах.
- Нищо? Много фин начин, покойто да опишешопитана прочутвампирда те открадне правоот
леглотони.
- Не осъзнавах,че се случва именнотова!
- Знаеласи, че нещо не е наред,но го скри отмен. Мислех си, че си се научилапредишестгодини, че
да криешнещаот мене грешка.
Това беше удар подкръста. Няколкомесецаследкато с него се бяхме срещнали,нечовешкиятми
статус беше разкрит,следкатобях арестуваназа убийствотона губернаторанаОхайо.Тогава не знаех,
че Дон, ФБР агентът,койтоме разпитваше е братътна некадърниями баща вампир, койтое забременил
майка ми само защото е правил секс с нея твърде скоро,следкато е бил превърнат.Същотака не знаех,
че Дон е наясно от рождениетоми,че съм полувампир.Простосибях помислила,че Доне старшиагент
от ФБР,който знае за вампирите – и койтоби убил Боунс,ако не приемапредложениетомуда се
присъединякъм негои елитнияму секретенекип.
Така че бях измамила Боунс и бях избягала с Дон,вярвайки,че товае единствениятначинда спася
живота му.Боунс не прие това,че го изоставих много добре.Отне мунад четиригодини, но ме намери
и ми показа колкосъм грешалакато съм си мислела,че е невъзможнода сме заедно.Все още изпитвах
ужасна вина заради това,коетосторих тогава,а ето,че тойтоку-щобеше заврял горещръженв тази
стара рана.
- Колкодълго смяташда ме наказваш заради това?Ако последнияттикоментарслужиза някакъв
индикатор, предполагам,че товаще ми бъде натякванос години.
Част от гнева напуснаизражениетона лицетому.Той прокараръкапрез косатаси, отправяйкими
разочарован– но по-малкопроклинащ–поглед.
- Имашли си някаква идея презкакво щях да преминаако се събудех и откриех,че си изчезнала
безследно?Товащеше да ме докара до лудост,Котенце.
Поех си дълбокодъх и го изпуснах бавно.Акоси мислех,че Боунсможе да изчезне в съня си,
отвлеченотнякакъвстраненвампирс непознатицели,аз също бих изгубила всяко подобие на
рационалност.Стегнисе,Кат.Сега не му е времетодасе препираме закоментари,коитоникойот вас не
е мислел наистина.
- Некасе опитаме да преминемпрезтова,става ли? Трябваше да ти кажа за сънищата. Акоги
сънувам отново,ще ти кажа веднага щом се събудя. Честнаскаутска.
Той се приближикъм мен,стисвайки раменете ми.
- Не мога да понесада те изгубя така, Котенце.

7. 7
Покрих ръцете мусъс своите.
- Няма, обещавамти.
* * *
В оператаPalaisGarnier***всичко беше екстравагантнодопоследниядетайл,с антична
старовремскаархитектура,коятоидваше действителноотстаривремена.Соняи Ноел дойдохас нас,
кактои защитниятни антураж.Боунс не поемаше никаквирискове,в случай,че Грегорсе появеше,зада
развали веселбата.Товами беше първотоходене наопера.Попринципне нося хубавирокли,безда
има някой за убиване,но,освен ако оператане беше далечпо-живописна, отколкотояописвахав
брошурата,тованямаше да се случи тази нощ.
Боунс получитолковамноговъзлюбенипогледипопътяни презпозлатенияизход,че ръката ми се
затегнаоколонеговата.Съгласна бях,че той изглежда поразителносчернияси смокинг и бяло
коприненошалче,драпиранооколовратаму,нотрябваше ли жените да зяпат?През по-голяматачастот
времето,азпримирах отблестящотомувеликолепие,бездамога да повярвамнапълно,че някой
толковазашеметяващмъжможе да принадлежина мен.И все пак понякогапремрежените погледи,
хвърленикъмнегоме карахада искам тойда не беше чак такъвбонбон за очите.
- Те не зяпат мен,коте. - прошенами Боунс. - Гледаткъм теб.Кактои аз.
Усмихнах се припохотливияпоглед,койтотоймиотправи.
- Това е простоотроклята. - подразних го аз. - Начинът,по койтосе дипликара бедратаи гърдите ми
да изглеждатпо-големи. - Яркочервенататафтенарокляимаше допълнителниивициокологърдите ми,
прикриващилеките банели,коитопридържахароклятабезпрезрамкинагоре.Следтоватезиивицисе
събирахакъм бедратами, предида се разперятвъвформата на рибя опашкакъм края на дългата,тясна
пола.Това беше най-префърцуненотонещо,коетонякогасъмносила.
Боунс се засмя ниско.
- Не мога да спра да се чудя как ще те взема докато си в нея. Точнов моментасъм решил да е
изотзад, макар че това може и да се променидо края на операта.
- Защо дойдохме на това,ако ще ме задиряш наум, вместода гледашпредставлението?...
- Защототова е забавление самопо себе си - отговорими той с порочнаусмивка. - Ще се
наслаждавам на това да си представямвсички неща,които ще ти направя веднага щом останемсами.
Следтова той стана по-сериозениблясъкътнапуснаочите му.
- Всъщност си мислех да видим операта,да си направимкъсна вечеряи следтова да се поразтъпчем
в проучване на града. Макар, че ще си имаме ескорта,койтода ни следва,предполагамне е нужно той
да ни е залепенза задниците.Това би ли ти харесало?
Ченетоми увисна.Да се разхождамнаоколобез пълнобойноснаряжение потялотоси и въоръжена
бригада до лакътями? Просто на обиколкапо забележителностите,катообикновенитехора?
- Бих ти отговорилана всекиезик, в койтоприсъства думата „да“. Моля те кажи ми, че не си на път да
кажеш„шегичка“.
- Не съм. Представлениетоще започва.Данамеримместата си.
- Добре.
- Нещоси многолесна за убеждаване,а? - онзи лукав тонсе беше завърнал в гласа му. - По-късноще
се възползвамот това.
Когато завесите се спуснаха за антракта,знаех със сигурносттри неща:обичах операта,исках питие и
имах нужда да пишкам.
- Идвам с теб. - оповестиБоунс,когатодадох гласност на повикаси към тоалетната.Завъртях очи.
- Имаси правилаотноснотова.
- Трябва да освежа червилотоси.Кат, имаш линещо противда те придружа? - попитаСоня. - Боунс,
ти можешда вземешмалкошампанско.И аз бих искала една чаша.Зад тоалетните е,такаче няма да
имаш затрудненияда ни откриеш.
Преводътбеше очевиден.Боунсбибил наблизов случай,че има опасност от какъвтои да е вид,
билото заблуденпоклонникилисмъртоносеннемъртъвентусиаст,ааз щях да си имам бодигард.Той
кимна.
- Мога да ви ескортирам.Не го раздавам катосвръхзащитническинастроен.Товае простолюбезност.
- Разбирасе - устните ми трепнаха. - Кактокажеш.
Имаше дълга опашкапреддамската тоалетна.Боунсизпухтяразвеселено,когатовидяколебливия
ми погледкъм празниявход на мъжките тоалетни.
- Имаси правилаотноснотова - подиграми се той.
- Знам, че всички тези мадами не чакат тук, за да пуснат поедна вода, трябва да обособятедно
помещение заоправяне на грима,за да може останалите отнас да се изпишкат - възнегодувах аз, след

8. 8
коетосе обърнах извинителнокъмСоня. - Ъ, нямах предвидтеб.Просто игнорирайвсичко,което
говоря,така и двете ще си бъдем по-добре.
Тя се засмя.
- Знам какво имашпредвид,cherie.Азсамата честосъм си го мислела,тъйкатотоалетнатачинияне
ми е от ползаот многовреме насам.
- Донесими малколикьор,Боунс,бързо,че да спра да говорянетактичниглупости.
Той целунаръкатами.
- Ще се видим пактук.
Когато се отдалечи,не бях единствената,коятосе наслаждаваше на гледката.
- Мммм, хмммм.
Тихатавъздишка дойде от една брюнеткапо-напреднаопашката.Извих вежда към неяи потупах
годежнияси пръстенза ефект
- Заете,скъпа.
Беше човек, иначе щях да я подхванапри вториястрастенпоглед,койтоотправикъм Боунс,предида
свие рамене къммен.
- Нищо не е вечно.
Изскърцах със зъби.
- Освенсмъртта.
Соня каза нещона френски,коетонакара устните на женатада се свият намусено,предитя да се
обърне с последенчастиченпоглед.
- Аконе можешда търпишда се възхищават на мъжа ти, по-добре ще направишда го държиш
вкъщи. - с тежкияѝ френски акцент,изсъскванетоѝ беше почтитихо.Не можешда я убиешсамо защото
е уличница,напомних сиаз. Дории ако можеше да разпарчетосаштялотоѝдискретно...
- Чука се дорипо-добре,отколкотоизглежданавъншенвид. - примирих се да кажа. Няколкоглави се
обърнаха.Не ми пукаше:бях вбесена. - И това прекраснолице ще бъде притиснатомежду кракатами
веднага,щом си тръгнем,не бой се.
Откъмтълпатана бара чух Боунс да се смее.Соня се изкикоти.Женатаме изгледа злъчнои стъпи
встрани отопашката
- Bon****, един човекпо-малкопреднас,ще приключим,предида е донесъл питиетатани. -
забелязаСоня, следкато спря да се смее.
- Един падна в боя. - огледах опашкатаотжени,повечетооткоитоили се усмихваха,или избягваха
погледами заради тази малкасцена. - Остават още околодузина.
Десетминутипо-късно,когатовлязохме втоалетната,се опитвах дане подскачам на единкрак от
нетърпение.
Това беше всичко,коетоможех да направя – да чакам редаси и да не карам Соня да използва
вампирскияси контрол над ума,за да накара останалите женида отстъпятот пътями, това не би било
честно.
Когато излязох,Соняприбираше червилотосив малкатаси чанта.Присъединих се къмнея до
огледалото,зада измия ръцете си.
- Светъте малък. - каза някой от мое дясно.
Обърнах се,забелязвайкиедна симпатичнаблондинкада ме гледа.
- Извинете?
- Не ме помниш?- тя поклатиглава. - Беше предиизвестновреме.Дорине бях сигурна,че това си ти,
докато не затапи онази жена,но цветътти е забележителен.Притовабеше нетърпеливаипървиятпът,
когатосе срещнахме.
От акцентаѝ отсъдих,че е американка.И никога в живота си не я бях виждала предитова.
- Съжалявам,бъркате ме с някого. - В крайна сметкабях добра в помненетонахората.От
способностите напаметтана полувампирите,аиимаше значение за предишнатамиработа.
- Беше в Рицна площадВандом, помнишли? - все още клатех главатаси. Тя въздъхна. - Не е голяма
работа.Съжалявам,че не се получис онзи другият,но явно си го заменила,такаче браво на теб.
- Хъх?
Сега се зачудих дали не е луда.Соня се приближидо мен.Момичетопостави внимателнопудрана
носа си, предида напъхапудриератаобратновчантата си.
- И безтова изглеждаше твърде млада,за да се жениш,така че не те виня.
- Хъх?- повторих сявен скептицизъм.
Тя въздъхна.
- Няма значение.Радвам се да те видя отново.
Тя излезе от тоалетната.Сонятръгнада я хваща, когатопромърморих:

9. 9
- Не се притеснявай.Тя простообъркачовека.
Внезапноусетих болкав главата си, катомалки иглички,коитопрободохамозъками. Разтрих челото
си.
- Добре лиси, cherie? - попитаСоня.
- Добре съм.Объркалае човека. - повторих. - В крайна сметкатова е първотоми идване в Париж.
Вървяхме поRue de Clichyследваниотнашите бодигардове,вървящи на няколкокрачкизад нас.
Отказах пълнавечеряи простоси взех кроасани капучинов едноот многотоочарователникафенета,
ограждащи улицатаот двете ѝ страни.Соня и Ноел не се бяхаприсъединиликъмнас, избирайки да ни
оставят да получиммалкопривидна усамотеност.Изглеждаше наистинанякакинтимно,въпреки
ескортаи стотиците минувачи.Ние бяхме простопореднатадвойка,една от безбройните,бродещииз
среднощните улицина Париж.
По пътя Боунсми разказваше за сградите и постройките,коитооще бяхаостаналии какви са били
преди.Разсмиваше ме с истории за себе си, най-добрияси приятел Спейдисъздателяси Иън.Можех
само да си представямада, който тезитримататрябва да бяха сътворили.Спряхме вкрая на една от
дългите улици,къдетосградите бяха особеноблизоеднадо друга.Боунс каза нещо на френски,след
коетоме отведе по-нататъкпотяснатаалея.
- Какво каза току-що?
Той се усмихна.
- По-добре да не знаеш.
Следтова покриустните ми в задълбоченацелувка,придърпвайкиме къмсебе си. Изпъшках,когато
почувствах ръцете муда набиратроклятами.
- Луд ли си? Има половиндузинавампири наблизо...
- И никойот тях с изгледнасам – отряза ме той, хилейкисе. - Както са инструктирани.
- Могат да чуят,Боунс. - продължих да протестирам,оказвайкисе в лице със сградата, когатотой ме
завъртя.Той продължида се смее.
- Тогава уверисе, че ще ми казваш ласкави неща.
Боунс беше поставил ръкаоколокръстами, заключвайкиме към себе си. Неспокойнотомивъртене
само приплъзнароклятами още по-нагоре,докаторъцете муянабираха.Тогава внезапното
проникване назъбите мувъв вратами ме накара да застина. От негоидваше нисък звук на удоволствие.
- Ах,Котенце,обичаштовапочтитолкова,колкотоиаз. Потъни в мен,любима,докатоаз правя
същото.
Усещах кръвта,напускаща ме и вливаща се в него катозамененаот сладък огън.Боунс беше прав:
обичах,когатоме хапеше.Почувствах кожатасинагорещена,сърцебиенетомисе ускори – и тогава се
отърквах в негои стенех заради отлаганетомуда разкопчае панталонаси.
- Боунс- успях да кажа. - Да.
Сградата ме удари толковасилно в лицето,че почувствах какскулатами се счупва. А след това
регистрирах изстрелите.Дойдохавотривистиизбухванияоколонас от всички страни,освен отсградата,
към коятобях бутната.Боунсме беше притиснал къмтухлите.Тялотомупокриваше моетоитойсе беше
провесил околомен,а тялотомусе разтрисаше,докатозабиваше юмруцив стенатапредмен,в опит да
направи врататам, къдетонямаше такава.
Тогава осъзнах, че трепери.Беше обстрелванскуршуми.Звучеше сякашпазачите ниса поелидори
още по-лошаманипулация.Отпресекливитемоменти,вкоитоБоунсне трепваше порефлекс,съдех,че
трябва да бяха оформилипериметъроколосвитите нитела.Когатоединсиленизстрел завършис
пресеченкрясък,започнах дасе боря в паникатаси. Беше многопо-зле,отколкотосмятах.Коитоида
бяхате,стреляхасъс сребърникуршуми.
- Трябва да бягаме.Боже,това ще те убие! - изпищях,опитвайкисе да се измъкна от кълбото,вкоето
Боунс ме беше притиснал,заковавайкиме с цялатаси сила. Блъсках се безполезнокатокостенуркапо
гръб.
- Акопобегнем,може да те улучат – каза тойрязко, почтинедоловимонад шумаот изстрелите. -
Някой трябвада се е обадил за подкрепление.Ще почакаме,Менчересще дойде.
- Ще си мъртъвдотогава! - контрирах го.Беше труднода убиешвампирс пистолет,дориисъс
сребърникуршуми,защото отнемаше дълговреме дасе разкъса сърцето.Боунсме беше научил на
това: никойвампир не би ти стоял неподвижнои на позиция.
Негови думи – отпредишестгодини, коитоопределихаогнестрелнитеоръжиякатонеефективно
оръжие.
И ето,че Боунс сегаим стоеше неподвижноина позиция.Подкреплениетощеше дапристигне
прекаленокъсно.Трябваше дае узнал това дори и предимен.За пръвпът тойме лъжеше.Стенатана

10. 10
сградата се поддаде там,къдетосе забиваше юмрукаму. Хоратавътре се разпищяха.Даденовреме.
Боунс можеше да пробие стенатаищяхме да имаме подслонот безмилостнияоткритогън.
Но да бие по неяс еднаръка, докатое правенна решетоскуршуми?Боунсвече се движеше по-
забавено,а юмруците муставаха катона пиян.Боже,щеше да умре,приведеннадмен,точно тук, на
улицата.В менсе надигна някаквасвирепост.Знаех само,че Боунс трябвада се измъкне оттози обстрел
за достатъчнодълго,че да се излекува.Нямаше дори ясна команда, коятомозъкътми да изпратина
тялото.Стази цел в ума си, успях да изманеврирамнастрани,следкоетосе изстрелях правонагоре с
ръце,обвитиоколонего.Добрахме се до върхана пететажнатасграда,към коятобяхме притиснати.
Веднъж щом стигнахме покривасе завъртях с него,но странно,околонас не свистяха куршуми.Не се
занимавах да се чудя защо убийците не се целятв нас в моментаНе и когатоусетих какБоунс хлътвав
ръцете ми.Изпълнилиятме страх ме накара да скоча на покривана съседната сграда с него.А следтова
и на следващата,и на следващата,бездори да имам време да се изумя от това,коетотоку-щобях
направила.Когатоостаналите изстрелизапочнахада звучат по-слабо,се спрях.С това,коетотрябваше
да направя,бих се строполилакатокамък,но Боунссе нуждаеше откръвта ми. Много от нея.Не бяхме
преследваниотникаквилетящинаемниубийци. Може би пазачите ни ги задържаха засега, но това
нямаше да продължитаказадълго. Хванах отпуснататаглава на Боунс и разрязах китката си на
кучешките музъби,оставяйки кръвтами да се разливав устатаму. За един смразяващ, вцепеняващ
моментнищо не се случи.Той не преглътна,не отвориочии остави червенататечностдасе излива от
устата му.
Обезумялоопитах сдругата си ръка да размърдам челюсттамуи да накарам кръвта да тръгне надолу
към гърлотому.Очите ми се изпълнихасъс сълзи, понеже тойимаше маса от запълненисъс сребро
дупки навсякъде по тялотоси,дори по бузите си. О, Боже,моляте,не го оставяй да умре...
Накрая той преглътна.Очите муне се отвориха,ноимаше всмукване на киткатами, коетоне беше
там до предималко.Това смукване нарасна,издърпвайки кръвтаот вените ми и облекчението,което
ме заля,притъпизамайването,коетопоследва.Хипнотизираногледах какдупките поБоунсзапочватда
се разширяват,следкоетоупотребените сребърникуршумибяхаизхвърляниоттялотому.
Това ме накара да се усмихнадори и докато зрениетомисе замъгли и изчезна,точнодокато Боунс
отваряше очи.
*приятелимои– от фр
**скъпа моя– отфр.
***The PalaisGarnierе тринадесеттататеатралназалав Парижката операотвремето,вкоетое била
откритаот ЛуйXIV през 1669. Била е доразвита отНаполеонIIIкаточаст отвеликияпарижки
преустановителенпроект,продълженотБаронХаусман.The PalaisGarnierе официалнооткритана
5.01.1875 г.
**** - добре - от фр.
3.
- ...- СЕ СЪБУДИ СЕГА...
- скороще заминаваме,той ще пристигне утре.
Над менсе носехаоткъсиот някакъв разговор.Беше ми топло.Е,навсякъде,освен на ръкатами.
Нещомеко и хладнодокосна челотоми.
- Будна лиси, Котенце?
Това ме накара да отворяочи, прогонвайкилетаргията.Опитах се да седна,но един решителен
захват околоръкатами ме възспря.
- Не се движи, любима.Дайна кръвта няколкоминутида циркулира.
Кръв ли?С няколкопремигванияБоунсдойде на фокус в полезрениетоми.Тойвсе още имаше
червенипетнанавсякъде посебе си, но погледътму беше непоколебим.Товаме успокоидостатъчно,че
да потънаобратнотам,къдетосе бях намирала,коетоочевиднобеше проснатав скутаму. До него
имаше две празни кръвнибанки, спринцовкаи катетър.
- Къде сме?...
- В микробусна път към Лондон. - отвърнатой. - Помниш ли атаката?
- Помня как видях от тебда излиза достатъчносребро,че да се спонсориратплановете заколежана
някого. - отвърнах,оглеждайкисе наоколо,за да открия Менчересичетиримадруги вампирис нас. -
Можеше да бъдешубит.Никога повече не правитака.
Той се засмя.

11. 11
- Кой го казва, жената,коятовля почтицялата си кръв в мен.
- Имаше твърде многосребров себе си, за да се излекуваш.Каквосе предполагаше данаправя,да
седна и да те гледамкак умираш?
- А тезивъоръженимъже можехада те гръмнатв главата - беше равниятму отговор.
- Кои бяхате?Измъкнахали се?
Докоснах бузатаси. Нямаше болка.Това, коетоБоунсми беше дал не беше самочовешкакръв.
Можеше и да се лекувампо-бързоотсредностатистическиячовек, носамовампирскатакръв можеше
да поправисчупенакосттолковабързо.
- Съжалявам,любима. - измърмориБоунс. - Почти те убихапри това нападение потакъвмалоумен
начин.
- Колкоумряха?
- Трима от шестиматабяхаубити.
Имаше нещоповече отсамообвинение итъга в гласа му, но все пак не можех да определяточно
какво.
- Атакуваханигули и те бяха дяволскидобре въоръжени,кактознаеш.Веднагаслед катоти тръгна с
мен,околоосемдруги вампири се присъединиликъмбитката.
- Поне помощтавсе пак е дошла. - усмихнах се към Менчерес. - Благодаряти.
Устните на Боунс се свиха.
- Не хоратана Менчереснисе притекоханапомощ.Нашите спасителиследтова по-скоробиха
атакувалимен,ако Менчересне се беше появил най-накраяс подкрепление.
Може би новата кръвне беше достигналавсе още мозъка ми, защото не разбирах.
- Аконе са били твоите хора,чииса били?
- Билисме следениотдве групи хора. - прецениБоунс. - Тези гули и хоратана Грегор, предполагам.
Той трябва да се е уморил да се опитвада те достигне чрез сънищата тии да е решил да заложи на по-
физическатаформа на отвличане.
Не ми убягна,че Менчересне беше казал и дума.
- Какъв е твоят дял от това?
Той ме погледна.
- Когатопристигнему Спейдще бъдемв по-добраобстановка,за да продължимтози разговор.
- Сега. - Една дума отБоунс, изговоренас резолюциятанахиляда.
- Криспин...
- А сега се обръщаш къммен с човешкотомииме, сякаш аз съм все още оновамомче. - прекъснаго
Боунс. - Аз съм ти равен чрезнашия алианс,така че ще ми кажеш всичко,коетознаешза Грегор.
Боунс предизвикваше Менчересдазапочне гражданска война междуредиците им катооткаже.Не
бях очаквала Боунстака да тегличертав пясъка и практическида ѝ се изпикае и от обърканото
изражение на Менчерессъдех,че нитопък тойго очакваше.
Следтова Менчерессе усмихнатънко.
- Добре.Казах ви, че заключих Грегорза това, че планираше да се намесив бъдещетонаКат, така че
тя никога да не те срещне.Това коетоне ви казах е,че Грегор вече беше взел Катсъс себе си, предида
го заловя.
Подскочих.
- Никога презживота си не съм срещалаГрегор!
- Това помниш. - отвърнаМенчерес. - Чувстваш болкав главата си, когаточуешза Грегор,нали?Това
са пробожданиятанапритиснатите тиспомени.Ти си билас Грегорседмици предида откриемдвама ви
в Париж. До тогава тойбеше успял да те омае и обърка с лъжите си. Знаех,че ще трябвада променя
спомените ти,за да поправянещата,етозащо ти нямашспоменза времето,прекараноснего.
- Това не може...нотой не може... - Тогава чуковете вчерепамизабиха. Той не ти е съпруг...
Съжалявам,че не се е получилосонзи другия...Беше в Риц на площадВандом...
- Но вампирскиятконтрол над ума не действа върхумен.- изломотих накрая. - Аз съм полувампир,
никога не е действал върхумен!
- Точнозатова аз бях единственият,койтоможе да го направи. - каза Менчерестихо. - Беше
необходимацялатами сила заедносъс заклинание,за да се изтрие това време отума ти. По-нисшите
вампири не бихамогли да се справят.
Боунс също изглеждаше зашеметен.
- „Partirde lafemme de monmaitre.“*- измърморитой. - Това изкрещяединот вампирите на Грегор
предида избяга. Значи затова Грегоре толковаобсебенотнея.
Менчерессе беше смълчал.Боунспогледнакъм него,а след товакъм мен.
- Не ми пука. - каза той накрая. - Грегорможе да си завре претенциите правовзадника.

12. 12
Аз все още не бях убедена.
- Но аз мразех вампирите предиБоунс.Никогане бих заминала с някойот тях за седмици.
- Мразеше ги заради влияниетонамайка си. - каза Менчерес. - Грегор се е справил първо с нея и я е
омагьосал да ти каже,че тойе неинприятел,койтоще те защитава.
Броунсизръмжа.
- Колкодалечсе е разпространилоисканетонаГрегор?
Менчересобмисливъпросаму.
- Не си ме попитал далитова се е случиловече.
Чувствах се сякаш говорят на чужд език.
- Какво?
- Няма значение.Тойще я получисамо над съсухрениятми сбръчкантруп.
- Какво!- потупах Боунсза повече подчертаност.
- ИсканетонаГрегор. - каза Боунс ледено. - Сега,когатое свободен,тойказва на хората,че по някое
време презтезиседмици, презкоитосте били заедно,той се е оженил за теб.
Противоположнонаобщественотомнение имаше няколкопътивживота ми, в които съм оставала
без думи.Когато бях на шестнадесетимайка ми ми каза, че всичките ми странностисе дължатна това,
че баща ми е вампир, беше единияпът.Да видя Боунс следчетиригодини раздяла беше другия.И все
пак това се нареждаше над тях.За времето отняколкосмразяващимига не можех да асимилирам това в
ума си с достатъчносилнотоси отрицание.Не бях единственатас опулениочи.Дории в състоянието,в
коетосе намирах забелязах,че останалите вампирив микробусаимат изумениизражения,коитобързо
преминахавпразни след какъвтои зъл погледда им беше отправил Боунс.Менчереспродължаваше да
гледас все същия непреклоненпоглединакрая аз назовах на глас първата ясна мисъл,която дойде в
ума ми.
- Не.- само да го кажа ме накара да се почувствам по-добре,такаче го повторих по-силно. - Не.Не е
истина.
-Дории да беше,няма да важи следсмърттаму. - обещаБоунс.Посочих към Менчерес.
- Ти си бил там, нали?Кажи му,че не се е случило!
Менчерессви рамене.
- Не съм видял кръвнатаобвързваща церемония.ИсканетонаГрегорсе е случилоточнопредида
пристигна.Неколцинаотнеговите хораказват,че са билисвидетелина церемонията,ноте бихамогли
да лъжат,а честносттана Грегорне е без недостатък.
- Но какво съм казала аз?
Изведнъжсе почувствах уплашена.Бях лисе обвързала някакси с непознатвампир?Не бих могла,
нали?
Погледътна Менчерессе приковав моя.
- Ти беше истерична.Грегорбеше манипулирал емоциите тиибеше отведенкъмнепознато
наказание.Ти би казалавсичко, истина или не,за да го предотвратиш.
С други думи...
- Боунсзаяви своята позиция потози въпрос. - Менчересобходис очи вътрешносттанамикробуса. -
Подкрепямго катонегов съдружник.Някой има ли различномнение?
Последваханезабавниотрицания.
- Значи е уредено. Грегориманеобоснованиск, койтоще бъде игнориран.Кат не може сама да
потвърдиобвързването,атя е единствениятдругчовек, койтоще знае ако то се е случило.Боунс?
На лицетому разцъфна внезапнаусмивка, но тя беше толковастудена,колкотосе чувствах иаз
отвътре.
- Да видим колкодългооцеляванякой ако предположи,че женами не ми е жена.
- Кактожелаеш. - Менчересбеше невъзмутимзапотенциалнотоизтъняване наредиците. - Ще
пристигнему Спейдпредисъмване.Аз във всеки случайсъм уморен.
С мен ставахме двама. Но се съмнявах,че ще мога да спя.Да открия,че повече отмесецот живота
ми е бил изтръгнат отсъзнаниетоми ме караше да се чувствам като насилена.Вгледах се в Менчерес.
Нищо чудно,че винаги съм имала проблемс теб.На някаквоподсъзнателнонивоинстинктите ми бяха
запомнили,че той ме е манипулирал противволятами,дори и ако точниятспоменза товасъбитие
беше изгубен.Илине беше?
- Защо не можешпростода погледнешвсъзнаниетоми и да видиш сам какво се е случило?Тиси
изтрил споменами, не можешлида го върнеш?
- Заровил съм го дори отвъд моя обхват,за да бъда сигурен,че ще остане забравен.
Велико.АкоМега ПовелителятМенчересне можеше данадникне в спомена,тогава трябватой
наистина да беше изгубен...

13. 13
- Не ми пукав каквовярва Грегорили някой друг. - каза ми Боунсс по-мектон. - Всичко, откоетоми
пукае какво мислишти, Котенце.
Какво мислех аз? Това, че съм дори още по-прецакана,отколкотовярвах преди.Даимамединмесец
от живота си, отнасящсе за непознат,за коготоможе би, а може би не се бях омъжила изтрит?Мамка
му, откъде да започна?
- Ще ми се хоратапростода ни оставят на мира. - казах. - Помнишли когатобяхме само двамата в
една голяматъмна пещера?Койда знае, че това би билонай-малкосложнотовреме отживота ни?
Partirde lafemme de monmaitre*- Съпругатана господаря ми – фр. ез.
4.
БАРОНЧАРЛЗ ДЕМОРТИМЪР,КОЙТОЕ ПРОМЕНИЛиметоси на Спейд,за да не може никога да не
забравя, как някогае бил затворникв колониалнакаторгаи към негоса се обръщалиединственопо
иметона инструмента,койтомуе бил назначенза работа,имаше невероятендом.Къщатаму беше
просторноимение сбезукорниморавии високи живи плетове попериметъра.Съссвоятаархитектурав
стила на осемнадесетивекизглеждаше така,сякаше била строена,докатоСпейдвсе още е бил човек.
Вътре имаше дълги, величественикоридори.Орнаментиранидървениизделияпостените.Боядисани
тавани. Кристалниполилеи.Ръчноизбродиранигобленииантичнамебелировка.Огнище,околокоето
можешда организирашсреща.
- Къде е кралицата? - измърморих непочтително,следкатопортиеранивъведе вътре.
- Не ти е по вкуса ли,любима? - попитаБоунс с разбиращ вид.
Ни най-малко.Бях отгледанав провинциаленОхайо,къдетонай-хубавите мидрехибихабили
парцалив сравнение с материятана канапето,покрайкоетотоку-щобяхме минали.
- Всичко е толковаперфектно,че имамчувството,че ще го оскверняако седнана него.
- Значи трябвада преосмисляспалнятави,ще видя дали нямаме нещопо-удобновконюшните. -
подразни ме един глас. Спейдсе появи,катотъмната му заостренакоса беше разбърканасякаш наскоро
е бил в леглото.
Прехапах сиезика.
- Домътти е прекрасен. - казах аз – Не ми обръщайвнимание.Ще добия маниери,когатопрасетата
полетят.
СпейдпрегърнаБоунси Менчересза добре дошли,предида поеме ръкатами и, странно,да я
целуне.Обикновеноне беше такаофициален.
- Прасетатане летят. - устните му се извиха. - Макар че бях информиран,че ти си си намерилакриле
по-ранотази вечер.
Начинът,по койтого каза ме накара да се почувствам неловко.
- Не съм летяла.Простоскочих многовисоко. Дорине знам как го направих.
Боунс ми отправипоглед,койтоне можех да разгадая. Спейд отвориуста да каже нещо,но Менчерес
вдигна ръка.
- Не сега.
Спейдплеснас ръкаБоунс по гърба.
- Достауместно.Почтипризорие. Ще ви отведадо стаята ви. Бледси, Криспин, такаче ще изпратя
някогоза теб.
- Акосъм блед,то това няма нищо общос липсатана кръв. - каза Боунс със студентон. - Когато
дойдох на себе си, тя беше прелялаповечетосикръвв мен.Ако Менчересне беше дошъл с всички
онезикръвни банки,тя можеше да се превърне,предидае готова.
Последвахме Спейднагоре постълбите.
- Нейнатакръв не е само човешка,коетое повече отдоказано,така че все пак ще пратянякого горе.
- Имамдруги неща в ума си вместо хранене.
Спейдвсе още не беше чул за черешкатанатортатав нашата вечер.Тойзнаеше само за атакатана
гулите.
Врататасе отвори,разкривайки широкаспалня,с епохалнамебелировка,балдахиноволегло,вкоето
можеше и да е спалаПепеляшка,следкатоПринцътя е отвел,разбирасе, и още едно масивно огнище.
Един погледкъм стената,заграждаща банятами разкри, че е направенаотръчно боядисано цветно
стъкло.Още веднъж бях поразенаот неудобствотосида докосна нещо.Дории подплатените скоприна
одеялана леглото изглеждахапрекаленопрекрасни,зада се спи под тях.

14. 14
Боунс нямаше никое отмоите притеснения.Тойсвали якетоси, за да разкрие направенатаси на
решетооткуршумите блузаипанталоните,коитооще носеше,изританастраниобувките сии се
строполив столанаблизо.
- Приличашна парче швейцарскосирене. - изкоментираСпейд.
- Изтощенсъм,но все пак трябвада бъдешинформиранза нещо.
Спейдвирна глава.
- Какво?
В няколкократки,сбити изречения,Боунсобясниоткритиятаот онезиизгубениседмици,когато съм
била на шестнайсет...ипретенциите наГрегор,че съм неговажена,а не на Боунс.
Спейдне каза нищо за минута. Веждите мусе сключиха,докато,най-накрая,тойне изсъска ниско.
- Мътните го взели,Криспин.
- Съжалявам.
Измърморих това,докатогледах настраниот Боунс в надупчените муоткуршумисъсипани дрехи.И
всичко това заради теб,подиграваше ми се умътми.
- Да не си посмялада се извиняваш. - каза веднага Боунс. - Не си искала да бъдешроденатакава,
какватоси, и не си искала Грегорда те преследватолковабезмилостно.Наникогоне дължиш
извинение.
Не вярвах в това,но не спорих.Щеше да отнеме повече енергия,отколкотовсекиединотнас имаше.
Вместотова замаскирах мислите си зад стена,нещо,коетобях усъвършенствалапрезпоследната
година.
- Спейде прав,още кръв ще ти се отрази добре.Аз ще си взема душ,а ти можешда пиешот който
там бар е отворен.
Спейдкимна одобрително.
- Тогава е уредено.Някоинеща,коитоби трябвалода ти свършат работавече са поставенитук, Кат, а
и за теб,Криспин.Менчерес,ще те отведадо стаята ти, а след товаще обсъдим останалотооттази
бъркотияпо-късно.
Смърттаме преследваше.Тяпродължаваше неуморнотосипреследване презтесните улиции
скованите алеи,покоито тичах с всяко запъхтянопоемане надъх. Изкрещях запомощ,но знаех с
ужасяваща убеденост,че няма бягство.
Имаше нещопознатопо тезиулици,дори и толковаопустели,колкотобяха.Къде бяхаотишли
всички? Защо никойне би ми помогнал?А мъглата...проклетадае тази мъгла. Караше ме да се
препъвамв прикритите отнеяобектииприлепваше къмкракатами, докатосе хвърлях презнея.
- Насам...
Познавах този глас.Обърнах се по посокакъм него,удвоявайкиусилията си да тичамкъм звука. Зад
менСмърттамърмореше проклятия,поддържайкитемпо.Отвреме навреме погърбаме удряхасилно
нокти,коитоме карахада пищяот страх и отболка.
- Само малкопо-нататък...
Гласът ме подтикваше към сенчестафигура,коятосе появи в края на алеята.Веднагащом го видях,
Смърттаостана назад, изоставайки с няколкостъпки.С всяка крачка,отделящаме от злото,коетоме
преследваше вменсе разливаше облекчение.
Не се тревожи,почтисъм там...
Сенките паднахаотмъжа. Чертите мусе проясниха,разкривайкиплътнивеждинад сиво-зелениочи,
извит аристократиченнос,пълниустнии пепелнорусакоса.Един белегминаваше на зигзаг от веждата
към челотому,дългатаму до раменете косасе развяваше от вятъра.
- Ела примен,cherie.
Едно предупреждениеизникнав ума ми.Изведнъж празниятградски пейзаж околонас изчезна.
Нямаше нищо друго, освендвама ни и забвение отвсички страни.
- Кой си ти?
Не чувствах това катоправилно.Част от менискаше да се хвърлинапред,нодруга част се свиваше от
страх назад.
- Познаваш ме,Катрин.
Този глас. Познат, и едновременностовасъвършенонепознат.Катрин.Никойне ме наричаше така
вече.
- Грегор.
Веднага щом иметому излезе отустата ми,объркванетомипремина.Това трябва да беше той,а това
означаваше,че сънувах.А ако сънувах...

15. 15
Спрях се презпротегнататамуръкаи отстъпих назад. Мамка му стара.Почти изтичах право в
обятиятаму. Лицетомусе сгърчи от чувство на безсилие,следтоватой направикрачка към мен.
- Ела примен,съпруго моя.
- Няма начин. Знам какво се опитвашда направиш,СънищенПохитителю.
Гласът ми отновоси беше моя.Тежък.С всяка дума отстъпвах назад,ругаейкисе на ум в опит да се
събудя. Отвориочи,Кат!
- Знаешсамо каквототе са ти казали.
Акцентътмубеше френски,тукнямаше изненада,а думите отекваха.Дории сънувайкиимах усетза
силата му.О, проклятие,тине си слаба малка халюцинация,нали?Стойнастрана,Кат.Това пале хапе.
- Знам достатъчно.
Той се засмя предизвикателно.
- Така ли, cherie?А казахали ти, че ме откраднахаотспомените ти,понеже товабеше единствения
начин, покойтоможехада те задържат настрана от мен?Казаха лити, че те извлачихаот ръцете ми
пищяща, умоляваща,че не искаш да си ходиш?
Той продължаваше да идва по-близо,а аз продължавах да отстъпвам.Както се и досещах в този сън
не бях въоръжена.
- Нещотакова. Но не съм ти жена...
Грегорсе приближидебнешком.Тойбеше високмъж, почтидва метраи в чертите муимаше
жестокакрасота,която се увеличи,когатотой се усмихна.
- Не би лити харесалода знаешсама, вместода ти бъде казвано в какво да вярваш? - Изгледах гос
нещоповече отподозрение.
Съжалявам,приятел,тозибуламаче бил затворенв затънтенкрай на ума ми. Менчересне може да
отделипохлупака,зада видим какво има вътре,така че е само твоята дума това,коетоказва, че сме
женени.
- Те не могат да ти върнат спомените обратно. - Грегорпротегнаръцете си. - Аз мога.
„Грегорще се опитада те застави да се подчинишв сънищата ти“, иззвъня в умами съветана
Менчерес.Не беше сгрешил.
- Лъжец.
Завъртях се,побягвайки в противоположнатапосока,самоза да се появи Грегорпредмен,сякаш е
бил преместенсмагия.
- Не лъжа.
Погледами се плъзна наоколо,нотукимаше само безполезнабледамъгла.Трябваше да се събудя.
Акотози тип сложеше ръкавърхумен,можеше да се събудя в голямаопасност.
- Виж, Грегор.Знам,че Менчересте е заключил за доста време иси вкиснат заради това, но нека
бъдемразумни. Обвързанасъм с кръв към мъжа, коготообичам,а има изобилие отриби в морето.Да
си кажем сбогом,след това можешда отиваш да си намеришдругомомиче,коетода отвлечешв
пустоща.
Златокосатаму глава се поклатитъжно.
- Това не си ти, коятоговори.Ти не искаш да си убиеци да прекарашцелиясиживот оглеждайкисе
презрамо. Мога да върна нещатаобратно,Катрин.Имаше изборпреди.Избрамен.Хвани ръката ми,
ще върнатова, коетоси изгубила.
- Не.- чух шум зад себе си като нискоизръмжаване.Страхътплъзнапо гърба ми. Смърттабеше
дошлаотново.Ръцете наГрегор се свиха, сякаш и той я чу.
- Сега,Катрин,трябва да дойдеш примен сега!
Ръмжащите звуци ставахапо-силни.Смърттабеше зад мен,Грегорпредмен и аз трябваше да отида
при някогоот тях.Защо не можех да се събудя? Какво ме беше събудилопоследнияпът?И тогава бягах,
преследванаотчудовище...
Завъртях се,игнорирайкикрясъка на Грегори се затичах стремителнокъмужасяващатафигура на
Смъртта.Илитова щеше да проработи,или...Единшамар ми причиниостра болка,следтова още един.
Бях разтърсванатолковаздраво, че зъбите ми би трябвалода се строшат.Боунсми говореше,толкова
погълнатоттова да ме разтърсва, че едва на третотоси изскимтяване успях да хвана вниманиетому.
- Стига!
- Котенце?
Той хвана лицетомис ясни, зеленииподивелиочи. Хванах ръкатаму треперейкииосъзнах,че съм
мокра.И, че ми е студено.И,че гърлотоми е раздразнено.И,че имаме публика.
- Какво ми правеше...?