2. Съвременна легенда за момчето с чудния сън
Това не е просто една легенда. Това е една
съвременна легенда, която не се е случвала,
но ще се случи. Ще се случи, ако всички ние
заедно я прочетем, усмислим и реализираме.
Съвременна легенда за един сън, едно момче,
красива България, прелестният град Русе и
тихият бял Дунав.
3. Тук където великият хан Aспарух забил
копието си.Тук където корабът Радецки гордо
плува и оставя Ботевата чета на брега.
Тук където една българска майка дава чедата
си за едно свободно отечество.
4. Тук в този крайбрежен град растяло едно
малко момче, което много обичало своята
тиха река. Знаело всичко за нея ,а това което
не знаело научавало ден след ден от
нестихващите разкази на своята майка.
Всеки почивен ден те прекарвали край брега
на Дунав, загледани в тихите води, в
плаващите кораби и тихия бряг на Дунав.
Познавали всяка скала, всяко дръвче, всяка
пейка. Дори пеещите птички познавали.
5. И така минали много години. Момчето
станало тийнеиджър ,но то продължавало
да идва край реката с приятели и съученици.
Страното било, че с годините нищо не се
променяло по крайбрежната ивица. Нищо
ново и красиво не се появявало или ако
пораствала нова сграда тя била сив и скучен
офис. Дори реката като че ли започнала да
изглежда още по тиха и самотна.
6. Една нощ в сънят си момчето незнайно как чуло че реката го
вика. Викала го неговата любима река Дунав цялата обляна в
светлина. В далечината моста на Дружбата се издигал над
нея като светеща цветна дъга.
7. Пред себе си то видяло една дълга и красива алея ,която
обхващала целия кей и била опасана с красиви парапети.
Зад тях стояли множество хора и малки деца загледани в
блестящите води на тихата река. Децата хвърляли
трохички на малките рибки ,които подавали главички над
водата.Било много весело от детските гласове и шумът на
реката се чувал по весело. Малки корабчета се носели по
течението като малки светещи светулки. Това не било
всичко. Успоередно на веселата алея имало друга, която
цялата била застлана с зелена трева, малки нежни
маргаритки и гордо стоящи дървета. До всяко дръвче
имало малка спретната пейка за отдих. До всяка пейка
имало паметна плоча с ликове и надписи на хора - борци
дали живота си за да можем ние да живеем свободно и
щастливо. На пейките си почивали уморени минувачи, а
на паметните плочи имало поставени свежи цветя и
венци. Имало и катерушки по които се катерели малки
палавници. Било толкова и весело и спокойно и щастливо,
ухаело на цветя, а дърветата правели с короните си чудна
сянка.
12. А третата алея: Тя била асфалтирана и по нея се
движели само влосипеди. Чувал се веселият
звън на велосипедистите и те шумно се
поздравявали от своите превозни среднства.
13. Ето такъв бил сънят на момчето. Когато се събудило то си припомнило всичко
и тайно си обещало ,че един ден когато порастне ще изпълни своят сън ,а
забравената река ще я наричат ,веселата река с красивите алей. а Е , сега
оставало само по-бързо да порастне или просто някой възрастен да прочете
тази легенда ,и да я осаществи, с помошта на момчето разбира се ,защото то
най добре знае колко чуден е бил сънят му.
НАЧАЛО
14. РУСЕ
Моят роден град е Русе,
той е хубав и голям!
По широките му улици
често се разхождам сам.
Паметникът на площада
стига до небето чак,
а заводските машини
тракат от зори до мрак.
Наща къща е на кея,
дето Дунава шуми,
баба Тонка там живяла
някога във робски дни.
Над реката мост огромен
мост на дружбата блести,
а под него кораб плува
бори сините вълни.
Колко много те обичам,
мой прекрасен роден град!
Ти растеш и хубавееш,
вечно горд и вечно млад!
